Гещалт - конфигуративна структура. Това е понятие във физиката да се обозначат формите които са цялостни и изграждат т.н. физично поле. Елементите на физичното поле са взаимосвързани и формата на различните елементи могат да се определят чрез формата на цялостната структура, но обратния път е невъзможен.
Психолозите са предизвикани да приемат идеите /формата на Гещалтите като път на противопоставяне на Атомиския път в Психологията.
Gestalt school of psychology
Макс Вертхаймер
   Лидер е Макс Вертхаймер(Max Wertheimer), който въвежда понятието Гещалт в психологията.
   Дефиниция - Това е цялост, чието поведение не се детерминира от поведението на отделните му елементи, но отделните частни процеси се детерминират от природата на цялото.
Той въвежда понятията: - цялостност, тоталност, организация, разчленена струкура които за него представляват характера на Гещалта, чрез тях Вертхаймер се противопоставя на Атомистите.
Цел на Гещалт психологията е изследване и анализ на съществуващи в съзнанието образи в структурата т.е. Гещалти.
Той тръгва към изследване на зрителното възприятие и възприятие на движението и е откривателя на ФИ-феномена /кино, анимация/ - със специални за онова време уреди - тахистоскоп стротископ /прадядото на шрайпроектора/. Представя пред изследваните лица дразнители: - две прави или криви линии с различна скорост. Той отчита, че когато интервала е относително голям изследваното лице възприема дразнителите като подавани последователно, а когато интервала е много малък лицето възприема дразнителите като представени едновременно /изцяло. При интервал 60 мили секунди при лицето се изгражда впечатление за движение. Ако е над 60 мили секунди изследваното лице изгражда впечатлени за движение но в съзнанието си осмисля, че движението е нереално - това е фи-феномена. От началото на 20век до сега този феномен се използва в масовите комуникации.
Осмислянето на възприятието движение т.н. чисто движение за Вертхаймер е силния довод срещу тезата на Атомистите за изграждане на цялостна картина от възприятия /усещане в индивида. Вертхаймер открива фи-феномена но друг автор го описва в публикации - Кьолер - 1920г. издава книгата “Физическите Гещалти в покои и в стационарно състояние”.
   Гещаутите се стремят да направят психологически анализ по подобие на физико-математическия с цел на максимална обективност, защото Кьолер отхвърля апостолата за физичното поле, а говори за психично поле изградено от цялостни динамични структури Гещалтите. Опитва се да разбере тяхната материална структура.
   Изследва се структурата /физиологията на мозъка, чрез физико-математични понятия и стига до невъзможността да съществува самия психичен свят на човека. Търси обяснение за взаимодействие между материалното и психичното чрез принципа на изоморфизъм - който означава - елементите и свойствата на една система могат еднозначно да съответства на елементите и свойствата на друга система т.е. елементите и свойствата на физиологичните процеси изоморфно съответстват на психичните процеси.
Според Кьолер съзнанието запазва своята относителна самостоятелност, като в същото време носи в себе си съответстваща материална структура.
Заложена е основна грешка, материалната структура и психологичната структура стават паралелни т.е. взаимовръзката и взаимодовода се изключват от анализа. Вертхаймер и Кьолер обясняват причината за зараждане на психичните Гещалти като разположени в сферата на съществуване на самите Гещалти. Това може да е валидно за физичните полета Гещалти но е неприложимо към психологичния анализ. Гещалтите се колебаят как да изразят своята идея, описване на законите на които се подчинява действието на психологични Гещалти.
На ниво възприятия анализа е много точен - възприятие, константност. Гещалтите формират законите: законите за константност, цялостност, фигура и фон, транспозицията (да допълва с нова информация за цялостност). Те ги обясняват с целостта  и съществуващата динамика на структурите на Гещалта. Те действат върху цялата съзнателна система, което днес се оценява като грешка.
   Когато анализа се отнася към възприятието теоретичните постулати са верни, но когато анализът тълкува по-сложни процеси /мислене тогава законите не позволяват сериозен научен анализ.
   Вертхаймер се съблазнява да изследва продуктивното мислене (творческа) чрез анализ на гещалтите. За него характерна особеност на продуктивното мислене е елементарно преобразуване на опознавателни гещалти. Продължава своя анализ на продуктивното мислене като изследва обучението на деца в училище и твърди, че нормално логичните принципи на които се изгражда образователната програма унищожава възможностите за творчество в децата. Според него изграждане на навик за обработка на информацията винаги влияе отрицателно върху изграждането на продуктивно решение. 
   Според Вертхаймер умствените операции /задачи са различни от логическите, умствените се изграждат чрез термини, реорганизация, групиране, центриране. Вертхаимер се опитва да изследва отделните страни на интелектуална дейност, но отричайки мястото на нормална логика в анализа, не успява да открие причинната обоснованост на акта. Творческото мислене е винаги на база дълъг опит.
   Кьолер разглежда интелекта като поведение насочено към решаване на задачи с всякакъв характер. Интелектуалната дейност като начин за решаване на задачи.Кьолер провежда изследване с човекоподобни маймуни, станали класически в зоопсихологията. Той създава ситуация в която маймуната за да достигне целта трябва да измине обходен път т.е. да използва допълнителни действия. Използват се допълнителни елементи от околната среда (кубове, пръчки) които добиват значение за животното само във връзка за решаване на задачата. Откриване на тяхната роля в средата, животното без грешка намира вярното решение. Кьолер обяснява верните действия на животното, че възприятието придобива нова структура като средство за решаване на проблема.

  •   Инсайт /догатка, еврика/ за Гещалтите означава преход от една опознавателна структура към друга нова опознавателна структура, съответствието на този преход се променя и характера приспособителната реакция. Първо е разбирането на същността на задачата на Гещалт е промяната в образното поле. Вторично е двигателното приспособление. Преустройство на изпълнителното звено на действие.
Следователно за тях адаптацията на индивида към средата е възможна само при съществуване на образни Гещалти които осигуряват приспособяването на организма.
Интереса на Гещалтите към същността на процеса мислене играе положителна роля в границите на цялата психология. Изследване на интелектуалния процес става една от тематиките на психологията. Но грешката която допуска Гещалт психологията, че тя се отнася /обявява срещу динамиката на процеса мислене с вътрешен фактор /Аз-а/ на индивида. Реално в психологията собственото АЗ много често влияе върху сложните форми на интелектуалната дейност която оказва влияние при оценяване целите на индивида.

   Проф.  Ослуалд Кюлпе (Oswald Külpe) e ученик на Вунд роден в Латвия. Занимава се с философия и физиология. Става асистент на Вунд. Един от най активните привърженици на психологичната програма на Вунд.
   Става професор във Вюрцбург. Организира лаборатория по експериментална психология. През 1883г. издава книга “Очерк по Психология” - излага идеи близки до Вунд, но по-късно ги ревизира. Експериментите в лабораторията му са оценени като едно от най - значимите събития в психологията в началото на 20век.
Кюлпе изследва прага на чувствителност, време на реакция, асоциативен експеримент.
Прави промени в инструкциите та изследваните лица - трябва не само да определи нещо /например реакцията между тежестта на два предмета/, но и да опише какви процеси протичат в него преди да изгради крайно съждение. Това променя насочеността на изследователския анализ.
   При Кюлпе - насочване към интелектуалните процеси, вместо изграждане на възприятни образи. Търси се ефекта от действието а не самото действие. Промени в инструкциите пренася акцента от ефекта към изследване структурата на самото действие. Изследваното лице трябва да направи обектна интроспекция в процеса на изграждане на самото действие довеждащо до някакъв резултат.
   Кюлпе усложнява все повече задачите, като ги доближава до формулата логични задачи.
Първите опити да се анализира самото действие не са много успешни, защото изследва лица и при най - силна концентрация успяват да отчетат само неясни състояния, които с нищо не напомнят сетивните образи. А именно сетивните образи изграждат съзнанието, така Кюлпе стига до извода, че съзнанието притежава както сетивни, така и несетивни компоненти, а вземането на решение е особен процес, който по скоро е свързан с несетивни компоненти. Експерименталния модел вече не включва само двата компонента: 1.дразнител, който въздейства върху изследваното лице и 2.ответна реакция, включва 3-та променлива състоянието, в което се намира изследваното лице преди възприемане на дразнителя. Появява се термина нагласа на съзнанието, което обяснява факта, че на съзнанието е присъщо пренастройване и спрямо дразнителя и спрямо типа ответна реакция.
Спрямо Кюлпе нагласата трябва да се изследва интроспективно. Действието на нагласите е ретроспективно, т.е влиянието на нагласата се проявява видимо едва след като се изпълни задачата. 
Кюлпе нарича основния си  изследователски метод систематична експериментална ретроспекция. Метода е систематичен, защото изпълняването на задачи се развива на интервали, контролира се с хроноскоп (специален уред) с цел да се открие структурата на интервала.Кюлпе пръв в началото на 20век говори за нагласата.
   Задачите са с чисто логически характер и различните варианти на експеримента показват, че в подготвителния етап, когато изследваното лице получава инструкции, в него възниква нагласа, насоченост към определено разрешение на задачите.
„Преди възприемането на дразнителя именно нагласата регулира развитието на процеса на решаване на задачата, но тя остава скрита за човека, които изпитва нейното действие, т.е. тя не се осъзнава.Фактора на сетивните органи или не се осъзнава от човека, не се забелязва от него, или не играе същата роля.
   Нагласата е консервативна. Тя се осмисля при крайна криза, много бавно. Нагласата често определя начина за решаване на задачата.Школата на Кюлпе приема, че асоциацията се подчинява на същността на самите задачи и затова се казва, че задачата има детерминираща сила за процеса на мисленето.
Дефиниция на процеса мислене - процес на разрешаване на задачи с различна сложност.
В изследванията си Кюлпе въвежда нови променливи:
  • Нагласа - /мотивация, умение/, възникнали при приемане на задачите от изследваното лице.
  • Самата задача /целта/
  • Процес на търсене на отговор, т.е. операциите, които изграждат този процес, и които често носят емоционална окраска.
  • Мисловни образи - несетивни компоненти в съзнанието.

   С тази схема Кюлпе се противопоставя на традицията за онова време за процеса мислене, който се поражда при действието на външен дразнител и се изразява като изграждане на асоциативни мрежи с пресечни точки сетивните образи.

 Цялата функция на гръбначния мозък – функции е свързана с контролавърху вътрешните органи и предаване на нервните импулси към органите. Гръбначниятмозък има  две основни  функции –  проводна  и рефлексна. Проводната функция  сесъстои  в  осъществяването  на  двупосочна  връзка  с  главния  мозък  и  тялото,  арефлексната функция в координирането на дейността на различни органи.
Проводната функция се осъществява от аферентни и еферентни нервни влакна, коитоизграждат бялото вещество на гръбначния мозък . Аферентните влакна представляват, по които централната нервна система получава информация от външната среда на организма за болка, допир, температура,положение на тялото. Тази информация се нарича обща сетивност. 
Еферентните  влакна   предават  двигателните  команди  от  централната нервна система  към  гръбначния мозък ,  за  това  сенаричат  двигателни.  Волевите  движения  се  осъществяват  чрез  импулси  по  т.нар.пирамиден път. Всички останали еферентни пътища се наричат екстрапирамидни. Тесъздават плавност и точност на движенията и спомагат за поддържане на равновесието.
Пирамидният  или  кортико-спиналният  път  е  съставен  от  два  неврона-  централендвигателен неврон и периферен двигателен неврон. Рефлексната функция на гръбначния мозък  се осъществява с помощта на прости рефлекси,най-често реализирани от три неврона.Рефлекси, при които проявата на които взематучастие  два  неврона,  са  малко.  Гръбначномозъчните  рефлекси  са  двигателни  ивегетативни.  Двигателните  рефлекси  регулират  и  координират  движенията  наскелетните мускули и поддържат мускулния тонус. Вегетативните рефлекси регулират дейността  на  вътрешните  органи,  кръвоносните  съдове  и  жлезите.  Вегетативните рефлекси са изпразването на дебелото черво и на пикочния мехур, съкращенията на маточната  мускулатура  при  раждане  и  др.
Всеки  гръбначномозъчен  рефлекс  се  осъществява  от  няколко  сегмента,  но винаги има един, който дава основният отговор. Различните нива на гръбначния мозък  са свързани с различни  рефлекси  и  функции.  В  шийната  част  се  осъществяват  рефлекси  на мускулатурата на горните крайници, в гръдната част – на туловището, а в поясната – на долните крайници. 
При прекъсване на гръбначният мозък, не зависимо от причината – травма или възпаление,  настъпва  усилване  на  сухожилните  рефлекси.  Те  загубват  своята ограниченост  и  локализираност,  получават  се  по-широки  зони  и  участват  повече ефекторни  единици.  Това  се  дължи  на  изключване  на  потискащото  влияние  на мозъчната кора.
С гръбначния мозък са свързани и рефлексите на мускулния тонус. Задържане  на  гръбначномозъчните  рефлекси.  Задържането  е  нервен  процес, противоположен на възбуждението. То е такова състояние на нервните клетки, при което възбуждение не може да премине през тях. Нервните клетки могат и да се възбуждат, и да бъдат в състояние на задържане.  Чрез процеса задържане се обяснява съгласуването на мускулите при движение. Когато  едни  мускули  се  свиват,  другите  са  разпущат.  Това  е  във  връзка  с последователното възникване на огнища на възбуждение и задържане в съответните клетки на гръбначния мозък.

   
http://psixolozi.blogspot.com/
Това са руски физиолози който се насочват към изследване на сложната структура на рефлекса и изгражда методика за изследването му.
   Безусловен рефлекс -чрез безусловния рефлекс се осъществяват жизнено важни функции на организма. Безусловен рефлекс - това е консервативен рефлекс - не се променя в зависимост от средата.(например - дишането независимо в каква среда се намира не може по-дълго време да го подтискаме. Безусловения рефлекс осигурява съществуването на организма.
Бехтерев - за изследване на условни рефлекси - разделя ги на два дразнителя - безусловен и условен - към него няма вродена реакция, съчетава се с безусловния дразнител случайно. Най-често условния дразнител е елемент от промяната на средата.
Павлов изследва светлината.
Бехтерев - изследва удара/убождане/болка - безусловен дразнител е съкращаване на мускула.
Павлов решава, че болката не дава точна картина за изследване. Той приема, че подаването на храна винаги се контролира, а отделянето на количество слюнка е постоянно. Постоянен фактор е слюнкоотделянето.
Условен дразнител е подаване на светлина. Избира го заради сложно устроения сетивен орган.
Условените рефлекси са по-мобилни, осигуряват приспособяване на организма към условията на средата, но когато тези условия изчезнат условния рефлекс се разрушава като вече ненужен. Условните рефлекси са изключително важни. Те са в основата на цялото многообразие на адаптивното поведение - изграждане на навици, динамичен стереотип. Динамичния стереотип - система от условни рефлекси използващи без изключение. Разход на психична енергия, индивида да се справя с повтарящите се условия на средата.
Понятие динамичен - възможност за разрушаване на тази система и изграждане на нова система от рефлекси.
Висша нервна дейност.
И Бехтерев и Павлов доразвиват учението за условните рефлекси.
Пет компонентна структура на рефлекса:
1. сетивен орган
2. аферантен път
3. мозъчен център
4. еферантен път
5. органа, чрез който се извършва ответна реакция
Павлов казва, че като се извършва ответна реакция, отново се проверява дали реакцията съответства на изискванията на средата. Когато тя не съответства - средата може да се промени (обратна връзка).
Павлов е много близко до психологичния анализ, при формирането на понятието условен рефлекс е невъзможно и стига до изработване на понятие, което да обясни двете постоянно взаимодействащи си сфери - психологията и физиологията.
1.сигналност
2.подкрепа на действието
Сигналност - Павлов взаимодейства от Сеченов и го доразвива, като започва експериментални изследвания на механизма на заучаване. Според Павлов сигналността категорично се различава от дразнителя, защото освен активизиращи поведенчески характеристики, сигналността винаги има и информационна характеристика (характерен за нематериалния свят - външен тласък).
За органичния свят сигнала активира поведението, защото притежава информационна характеристика, т.е. информационни условия на средата, в която се намира индивида или за обекта, с който взаимодейства.
Само благодарение на информационната характеристика е възможна разл. на отделните условия на средата, оценката, като приемлив или неприемлив за индивида. Това разграничава изразяваното действие на специфични и психични ресурси, обуславящи поведението на индивида, в зависимост от получения сигнал.
Когато говорим за условни рефлекси, основно значение за тяхното изграждане и реализация има подкрепата чрез фактор, от които зависи съществуването на организма.
Според Павлов чрез подкрепа един дразнител добива сигнално значение за организма, друг не.
Самото заучаване е точно затвърждаване на оценката за един сигнал като вреден, друг като полезен. Експеримента може да контролира адаптивното поведение като подбира дразнителите като ги превръща в сигнали.
Павлов се доближава чрез сигнал до психичен образ като основна категория.
Не всеки сигнал е образ, но всеки образ е сигнал, защото носи информационна характеристика.
Условен дразнител придобива сигнална форма чрез съчетание с безусловния дразнител.
Създаденият от Павлов експериментален модел за изследване на условния рефлекс налага известни ограничения върху изследване на цялостното поведение, защото Павлов налага като основни единици на поведението и представлява цялостно поведение като процес на изграждане и развитие на подхода условен рефлекс.Така от неговия анализ се изключват основополагащи категории в психологията като потребност, мотив и цел.

  Гръбначния мозък е орган на нервната система, разположен в канал, образуван от прешлените на гръбначния стълб. Централната му част е изградена е от сиво, а периферната – от бяло мозъчно вещество. Той е главен рефлексен център, но функцията му е подчинена на главния мозък.
   Гръбначния мозък е разположен в гръбначният канал, долният му край достига само до втори поясен прешлен, по надолу продължава като опашка. Гръбначния мозък има вид на бял шнур с диаметър един сантиметър и дължина около 45 см. По неговата дължина се наблюдават две задебеления – шийно, от което излизат нервите за горните крайници и поясно – за долните крайници. От двете страни на гръбначният мозък излизат коренчета, които образуват 31 чифта симетрично разположени гръбначно мозъчни нерви. Различават се предни и задни коренчета, които след като напуснат гръбначно мозъчният канал, през между прешлените отвори се сливат от всяка страна в общ гръбначно мозъчен нерв.
Участък, от който излиза един чифт, се нарича гръбначномозъчен сегмент. Най- елементарните рефлекси се осъществяват на равнището на един сегмент. Съответно на разположението си в гръбначно мозъчния канал, гръбначния мозък се дели на шиен, гръден, поясен, кръстов и опашен отдел. Сегментите на гръбначният мозък съответстват на прешлените на гръбначния стълб, който са 7 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и от 1-3 опашни. По повърхността на гръбначният мозък се забелязват надлъжни бразди. Една предна и една задна делят гръбначния мозък, симетрично на две половини. По всяка половина се наблюдават симетрични бразди. Предна странична  бразда, от която се появят предните коренчета и задна, от която се появяват задните коренчета. Сиво вещество е разположено централно с форма на пеперуда. В средата преминава централният канал, който е изпълнен с цереброспинална (мозъчна) течност. Във всяка половина на сивото вещество се различават предни и задни рога, а в някои сегменти и странични рога. В предните рога се намират клетъчните тела на неврони, чиито аксони образуват коренчета и продължават в състава на гръбначномозъчният нерв, за да достигнат до изпълнителният орган. Предните рога и предните коренчета имат двигателна функция. В задните рога влизат задните коренчета, които имат сетивна функция.
Страничните рога има само в гръдната област и в първите два поясни сегмента. В сивото вещество на гръдните сегменти се намират неврони, които принадлежат на симпатиковия дял на вегетативната нервна система, а в кръстната част - неврони на парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система. Бялото вещество на гръбначния мозък обгражда сивото и е изградено от влакна, образуващи надлъжно ориентирани снопчета. Това са миелинизирани аксони на нервни клетки, намиращи се в сивото вещество на гръбначния мозък, в гръбначномозъчните възли и в сивото вещество на главния мозък. Те провеждат импулсите във възходяща и низходяща посока и предствляват нервни пътища. Във всяка половина на гръбначния мозък, посредством надлъжни бразди, се отделят три големи снопа влакна, наречени  стълбици: преден, среден и заден. В шийната част на гръбначния мозък задният стълб се разделя на вътрешно – нежно снопче на Гол и външно – клиновидно снопче на Бурдах.

 Ацетилхолин, биогенни амини, аминокиселини,невропептиди

   Невромедиатори са необходими, за предаване на нервен импусл от един неврон на друг. Те се освобождават от везикулите, намиращи се в пресинаптичната мембрана и пренасят различни нервни импулси чрез предизвикване на промени в постсинаптичната мембрана на приемащата клетка. Понастоящем броят на веществата, за които се знае, че имат медиаторна роля, е твърде голям - около 50. Основните медиатори са
• Ацетилхолин;
• Аминокиселини - възбудни (глутамат и аспартат) и задръжки (гамаа-миномаслена киселина и глицин);
• Биогенни амини - норадреналин, допамин, серотонин;
• Невропептиди - ендогенни опиоидни пептиди и невропептиди, включени в хормоналната регулация и секретирани в храносмилателния тракт.
   Първите три групи са медиатори с малки молекули. Те са пакетирани в пресинаптичните мехурчета и се изливат в синаптичната цепнатина в сравнително голяма количество. Синтезират се отново в крайните окончания на пресинаптичните влакна, или навлизат по механизма на обратното захваща-не, след като са изиграли своята медиаторна роля. Медиаторите от четвъртата група, които са белтъчни вещества с голяма молекула, наречени невропептиди, се синтезират в тялото на неврона.
   Медиаторите от първите три групи (ацетилхолин, аминокиселини и биогенни амини) са вещества които проявяват своето действие в границите на един синапс.
   Невропептидите, освен в границите на един синапс, могат да се разнасят и чрез кръвта и да имат отдалечено от мястото на образуването си действие. 
Медиаторите в синапсите проявяват своето действие като се свързват със специфични за тях рецептори на постсинаптичната мембрана. За много от тези рецептори са познати и синтетични вещества, които се свързват с тях и могат да имитират действието на медиаторите - те носят наименованието агонисти. Съществуват и вещества, които могат да блокират действието на медиаторите – те носят наименованието антагонисти.
   Ацетилхолин. Ацетилхолинът е възбуден медиатор в крайния мозък. Неговото действие се свързва с протичането на висши функции като мислене и памет. Отделя се в кората на челните дялове. Приемането на някои ацетилхолинови антагонисти нарушават целостта на мисловните процеси и причиняват временна амнезия. Освен това ацетилхолин се отделя в нервно-мускулните синапен. Кураре (отровата, в която индианците са натопявали стрелите си) е специфичен блокер на ацетилхолиновите рецептори в нервно-мускулния синапс и прекъсва предаването на импулсите за съкращение на скелетните мускули. Поради тази причина курарето е невропаралитична отрова. 
Ацетилхолинът се отделя в крайните окончания на парасимпатикусовите влакна на вегетативната нервна система. Той причинява забавяне и отслабване на сърдечните съкращения, но има стимулиращ ефект върху гладката мускулатура на храносмилателния тракт. В областта на синаптичната цепнатина ацетилхолинът се разгражда от ензима ацетилхолинестераза.
   Аминокиселини. Аминокиселините са медиатори в ЦНС с бързо действие и могат да имат възбудно и задръжно влияние. Аминокиселините, които предизвикват възбуждане, са глутамат и аспартат. Аминокиселините, които предизвикват задържане, са гама-амино маслената киселина (ГАМК) и глицин.
Глутаматът и аспартатът са главните възбудни медиатори в ЦНС. Те са разпространени във всички структури на ЦНС. Най-много рецептори за тяхното действие има в кората на крайния мозък, в базалните ганглии и в неврони на сетивните пътища.
Гама-амино маслената киселина (ГАМК) е задръжен медиатор в главния мозък. Концентрацията му в кората на крайния мозък е висока. Той е медиаторът на голяма част от междинните неврони, които със своите задръжни въздействия препятстват безконтролното разпространение на въз-будни процеси.
Глицинът е задръжен медиатор в гръбначния мозък. Веществото стрих-нин, което предизвиква гърчове, е антагонист на глицина. Нормално възбуждането в гръбначния мозък е локализирано в сегмента, или сегментите на протичащата рефлексна дейност, като се съкращават последователно мускули сгьвачи и мускули разгъвачи.
   Биогенни амини. Към тази група медиатори принадлежат норадренали-нът, допаминът и серотонинът. Биогенните амини имат по-бавно, но по-дифузно действие от аминокиселините.
Норадреналинът е медиатор в синапен на ЦНС, но заедно с адреналина. са медиатори на крайните окончания на симпатикусовите влакна на вегетативната нервна система. Норадреналин във висока концентрация има в централна структура в сивото вещество на моста. Голямо множество норадренергични неврони има в продълговатия мозък и моста.
Допаминът е вещество, което се образува в хода на синтезата на но-радреналин. Той е медиатор в мозъчни структури, свързани с:
• Регулация на движенията;
• Поведението;
• Функцията на челните дялове;
Допаминът е медиатор в областта на базалните ганглии, които участват в регулацията на движенията.
Серотонинът (5-хидрокситриптамин) е медиатор в ядра, разположени около срединната линия на горната част на продълговатия мозък и моста. С медиаторната роля на серо-тонина се свързват следните функции:
• Състояние на сън и будност;
• Контрол в пренасянето и преработката на сетивна информация;
• Поява на халюцинации и поведенчески промени;
• Контрол на телесната температура и секрецията на хормони.
   Невропептиди. Това е една много голяма група от вещества, които циркулират в кръвта и играят роля на хормони. За тях е характерно, че имат както регулаторни ефекти върху периферни органи, така и централни ефекти върху някои поведенчески прояви (прием на вода и храна, родителско поведение, състояние на стрес и др.).
Невропептидите се секретират от неврони в мозъка, предимно в стволовата част и междинния мозък, в хипофизната и някои други ендокринни жлези и в някои периферни органи (стената на стомаха и тънкото черво, бъбрека, сърцето). Ендогенни опиоидни пептиди. В тази група се включват ендорфинът и енкефалините. Те се произвеждат от неврони в различни части на ЦНС. В някои от тях те имат модулиращо значение при предаване и преработване на болковите усещания и намаляват болковата сетивност. Те са също медиатори в мозъчни центрове, свързани с възнаграждение и удоволствени изживявания. Морфино-подобните лекарствени средства, наречени още опиати, се свързат с техните рецептори

 Устройство, функции, провеждане на възбудата през синапса.

   Нервните  клетки  преработват  получената  информация  и  я  предават  от  едно място  на  друго.  Взаимодействието  на  две  клетки  се  осъществява  на  мястото  на контактуване на аксона на една клетка с тялото или дендрида на друга клетка. Това място се нарича синапс. Предаването на възбуждането се осъществява по два начина: чрез  химични  или  електрични  синапси.  Химичните  синапси  провеждат  импулсите посредством  медиатор  (химично  вещество).  При  електричните  синапси пресинаптичната  и  постсинаптичната  мембрана  са  доближени  една  до  друга  и импулсите  преминават  свободно.  Тук  отсъства  синаптична  задръжка,  а  това  дава възможност  предаването да  се извършва  с по-голяма  скорост. В някои синапси  се наблюдават и двата принципа на предаване на информация – химичен и електричен.Такива синапси се наричат смесени.
    Независимо от голямото разнообразие във формата и функциите на синапсите, се различават  следните  основни  структурни  елементи:  пресинаптична  мембрана, междумембранно  пространство  (синаптична  цепка)  и  постсинаптична  мембрана. Мембраната на аксона на мястото на контакта носи наименованието пресинаптична мембрана. Насрещната мембрана на следващия неврон, или мускулна клетка се нарича постсинаптична. Между двете се оформя синаптична цепнатина. В химичните синапен от  пресинаптичната  мембрана  се  отделя  химично  вещество,  носещо  общото наименование  медиатор,  или  невротрансмитер.  Медиаторът  е  складиран  в  малки мехурчета  в  окончанието  на  аксона.  Медиаторът  преминава  през  синаптичната цепнатина и се свързва със структури на постсинаптичната мембрана, които се наричат мембранни рецептори. Предаването на възбуждането се осъществява по два начина: чрез химични или електрични синапси. Химичните синапси провеждат импулсите посредством медиатор (химично вещество). При електричните синапси пресинаптичната и постсинаптичната мембрана са доближени една до друга и импулсите преминават свободно. Тук отсъства синаптична задръжка, а това дава възможност предаването да се извършва с по-голяма скорост. В някои синапси се наблюдават и двата принципа на предаване на информация – химичен и електричен. Такива синапси се наричат смесени.
В зависимост от характера на произведения ефект (възбуждане и задържане) синапсите се разделят на възбудни и задръжни.

 Възбудимост на нервната клетка

Отделните клетки имат различни функции, но те притежават и някои общи физиологични прояви, като възбудимост и проводимост. Възбудимостта  на  отделните  нервни  и  мускулни клетки  е  различна.  Мярка  за възбудимостта  може  да  бъде,  интензитетът  на  праговия стимул,  т.  е.  стимулът,  който предизвиква деполяризация, надминаваща критичния праг Колкото разликата между потенциала на покой и критичния праг на една клетка  от  възбудима тъкан  е  по-малка,  толкова  по-слаб  стимул  ще  бъде  достатъчен  за предизвикване  на потенциал  на  действие  и  съответно  възбудимостта  ще  бъде  по-висока. Възбудимостта на скелетния мускул намалява при настъпване на умора. Възбудимостта на нервните  клетки  при недостиг  на  О2  също  намалява.  Освен  с  интензитет  стимулите  се характеризират  и  с времетраене.  За  всяка  възбудима  структура  има  някакво  минимално времетраене, което е необходимо, за да се предизвика процес на възбуждане при въздействие на праговия стимул. Колкото времетраенето на дразнителя е по-малко, толкова повече трябва
да се увеличи силата на дразнителя, за да се получи възбуждане. При твърде кратки стимули,
независимо от техния интензитет, възбуждане не се предизвиква. Възбудимостта се променя в хода на протичане на възбудния процес. По време на локалния отговор Възбудимостта е по висока, т. е. възбуждане може да се предизвика от стимул с малък интензитет. По време на потенциала на действие възбудимостта е равна на нула. Този период се нарича абсолютно рефрактерен период. Следва относително рефрактерен период, през който Възбудимостта постепенно  се  възстановява,  и  при  наличие  на  силен  дразнител  може  да възникне нов цикъл на възбуждане. Продължителността на тези фази с различна възбудимост определят възможната честота на нервните импулси в един нерв, както и начинът, по който се сумират съкращенията в напречнонабраздените мускули.
Провеждането на възбуждането в нервните влакна се подчинява на три основни закона: 

  1.  За провеждане на възбуждането е необходима както морфологична цялост и непрекъснатостна нерва, така и запазване на функционалните свойства по хода на целия нерв. 
  2.  При дразнене на аксона възбуждането може да се провежда двупосочно, т. е към тялото наневрона и към периферните разклонения. Независимо обаче от тази потенциална възможностна практика в организма провеждането е само еднопосочно, защото участъкът от нерва, откойто идва възбуждането, се намира в рефрактерна фаза и по този начин възбуждането сепредава по посока на крайните разклонения, които образуват синапен. 
  3.  Провеждането на възбуждане в периферните нерви е изолирано за отделните аксони. Заповечето от периферните нерви това се осигурява главно от наличието на миелинова обвивкана отделните влакна.  
Скорост на провеждане на  възбуждането  по  нервните  влакна.  Тя  зависи от дебелината на нервните влакна и от това дали имат миелинова обвивка. В процеса на израстване на организма,освен дължината, се увеличава и дебелината на нервните влакна, така че нараства и скоростта на провеждането.

Проводимост  на  нервната  клетка

Отделните  клетки  имат  различни  функции,  но  те  притежават  и  някои  общи физиологични прояви, като възбудимост и проводимост. Характерна особеност на акционния потенциал е, че той се разпространява по цялата дължина на клетката, върху която е приложено дразнене. Нервните импулси, които  протичат  по  нервното  влакно  не  отслабват  с  отдалечаване  от  мястото  на дразненето.  Силата  и  скоростта  на  нервния  импулс   също  не  отслабват.  Такова предаване без затихване се нарича бездекрементно. Нервното влакно активно участва при предаването на импулса. Възникналото  в  даден  участък  на  клетката  възбуждане  става  причина  за разпространението  му  като  възбудна  вълна.  навлезлите  в  клетката  и  предизвикали деполяризация натриеви йони се насочват към съседния участък на вътрешната страна на клетъчната мембрана, защото там концентрацията на натриеви йони е по-ниска. От външната страна на клетката става движение на натриеви йони в обратна посока, пак от ниска към високата концентрация. По този начин смяната на поляритета се придвижва, докато  достигне  края  на  нервната  клетка.  Провеждането  на  възбуждането  при миелинизираните влакна се осъществява само на места където има прищъпване на Ранвие. Там, където има миелин, влакното е изолирано и възбудната вълна се пренася от едно прищъпване на Ранвие до друго на скокове – салтаторно. То става с по-голяма скорост, която зависи от степента на миелинизация. По добре миелинизираните влакна предават по-бързо импулсите. Според скоростта на провеждане на възбуждането, нервните влакна се делят на три типа: А, В и С. В група А се различават четири подтипа нервни влакна: алфа, бета, гама и делта. Най-бързо провеждат влакната от подтип алфа.  С такива влакна е осигурен двигателния акт. Влакната от тип В са предимно от вегетативната нервна система. Влакната от тип С нямат миелинова обвивка и провеждат възбуждането с по-малка скорост. в голяма част това са влакна от вегетативната нервна система, но тук спадат и влакната, които провеждат усета за топло, студено и допир. Провеждането на възбуждането по нервното влакно има няколко особености:
• възбудната вълна се предава двустранно
• нервните влакна провеждат импулсите си изолиран, независимо че влизат в състава на един и същи нерв
• нервното влакно може продължително време да провежда нервен импулс, без да дава проява на умора
• през  едно  нервно  влакно  може  да  преминат  определен  брой  импулси  за определено  време.  Причината  за  това,  е  че  съществува  период  на възстановяване, през които мембраната не се е върнала в изходна позиция. .
• всяко  въздействие,  физическо  (нараняване)   или  химическо  (упойващи вещества), води до прекъсване на предаването на импулсите, за това нервното влакно трябва да има анатомична и функционална цялост. Нервните клетки преработват получената информация и я предават от едно място на друго. В зависимост от силата на сигналите, носещите информация, тя може да се предаде от клетка на клетка или да не се предаде.  Взаимодействието на две клетки се осъществява на мястото на контактуване на аксона на една клетка с тялото или дендрида на друга клетка. Това място се нарича синапс.
   Основната структурна и функционална единица на нервната система е  нервната  клетка,  наречена  още  неврон.  Невронът  има  специфични  структурни  и функционални елементи за приемане, преработване по определен начин (интегриране), провеждане  и  предаване  на  сигнали.  Броят  на  нервните  клетки  (невроните)  при раждането на детето е около 150 милиарда. Те нямат способност да се делят, за това през целият живот на човека техният брой непрекъсната намалява, но израстъците им продължават да нарастват и да образуват нови връзки. Това осигурява пластичност на нервната  клетка  и  възможността  й  да  възстановява  своята  дейност  след  травма.
Големината на невроните е от 4 до 150 микрометъра
Основните части на неврона са тяло, в което се намира клетъчното ядро, къси и един дълъг израстък. 
  • В зависимост от функционалната им роля невроните са: 

а) Моторни (двигателни) неврони - предават импулси за съкращение на мускули.
б) Сетивни неврони - предават импулси от рецепторите към ЦНС.
в)  Междинни  неврони,  наречени  още  интерневрони  -  образуват  връзки  между
невроните  в  ЦНС.  Част  от  интерневроните  предават  възбудни,  а  част  -  задръжки
импулси.
Клетъчното тяло на неврона е изградено от клетъчна мембрана, цитоплазма с разположени  в  нея  органели  и  ядро.  Клеттчната  мембрана  се  състои  от  белтъци, мазнини  (главно  липиди)  и  малко  въглехидрати.  Дебелината  й  е  5-10  нанометъра. мембранта има свойството на “избирателна пропускливост” – пропуска едни вещества, а други – не. Цитоплазмата  представлява  сложна  система  от  каналчета,  цистерни  и мехурчести разширения. Органелие са образувания на клетката, които извършват определена функция. В
зависимост  от  това  те  се  разделят  на  универсални  и  специфични.  Универсалните органели са присъщи на всички клетки. Те изпълняват общи функции без които клетка не  може  да  съществува.  Специфичните   органели  са  характерни  само  за  клетки, специализирани да изпълняват определена функция.
Ядрото  на  неврона  е  голямо,  кръгло,  разположено  в  центъра  на  тялото.  То контролира клетъчната активност, регулацията  на енергийните процеси, растежа и храненето. В него се съдържа генетичният материал.  У човека ядрото съдържа 23 чифта  или  общо  46  хромозоми  с  множество  гени.  Всеки  ген  или  група  от  гени контролират различни функции и отговарят за съществуването на различни системи. Ядрото във всяка клетка притежава цялата генетична информация за човека.  Израстъците биват два вида: обикновено един дълъг и много къси.  Късите израстъци носят наименованието дендрити, дългият израстък – аксон. Дендритите са множествени и разклонени, с което се създава голяма повърхност за възприемане на сигнали  от  други  неврони.  Аксонът  може  да  има  значителна  дължина,  както  са например  аксоните  на  двигателните  неврони  от  гръбначния  мозък,  които  достигат върха на пръстите на крака. В своя край аксоните се разклоняват и залягат върху различни прицелни клетки, на които могат да предават сигнали. Броят и формата на дендритните  разклонения  могат  да  бъдат  твърде  разнообразни  и  да  образуват структури, подобни на многоклонесто дърво.
Международно акредитираната предметна област на персонологията включва следните теории и автори:

1. Психодинамична теория – Фройд
2. Теория на индивидуалната психология – Адлер
3. Теория на аналитичната психология – К. Г. Юнг
4. Психосоциална теория – Е. Ериксън
5. Хуманистична психоаналитична теория – Ерих Фром
6. Социокултурна теория – Карен Хорни
7. Теория за чертите на личността – Олпорт
8. Структурна теория за чертите на личността – Кетъл
9. Теория за типовете личности – Айзенк
10. Бихейвиорална теория – Скинър
11. Социално-когнитивна теория за научаването – Бандура
12. Когнитивна теория – Кели
13. Хуманистична теория – Маслоу
14. Феноменологична теория – Карл Роджърс
15. Трансперсонална теория – Гроф


Дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си “Рефлекси на главния мозък” -1863г.- дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда.
Рефлекса спрямо него притежава три компонента структура:

  • сетивен орган - възпроизвеждане въздействието от външната среда
  • мозъчен център - обработка на информацията
  • орган за действие -мускулно влакно или група мускулни влакна

   Сеченов казва, че рефлекс и психика не се противопоставят и всеки психичен акт е рефлекс.
Сеченов включва физиологично понятие рефлекс  в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение.
Баща на Психологията.
Културна психология – занимава се с различни етапи на човешкото умствено развитие, както са проявени в езика, изкуството, митовете, социалните обичаи, правотата и нравствеността. Вунт смята, че по простите психични функции, например усещания и възприятия, трябва да се изучават с лабораторни методи. За изследването обаче на висшите психични процеси, например учене и памет, научното експериментиране обаче не е възможно, защото техните процеси са обусловени от езика и други аспекти на културната ни подготовка. Вунт посвещава 10 години на развитието на своята културна психология, но областта така както си я представя няма почти никакво влияние върху американската психология.
Психологията на Вунт разчита на експерименталните методи на природните науки, особено техниките използвани от физиолозите. Той адаптира тези научни методи за изследване към новата психология и продължава да изследва предметната и материя по същия начин по който физиците изучават своя предмет. Предметът на Вунтовата психология с една дума е съзнанието. Според него
Карен Хорни е родена на 16 Септември 1885г. Баща й е капитан на кораб доста властен, и много религиозен. Майка й,  е съвсем различна– тя е втора съпруга на баща и като е по-млада от него с 19 години и същевременно е значително по-добродушна. Хорни има  по-голям брат,  на име Бернд, към когото е силно привързана, както и 4 по-големи братя и сестри от предишния брак на баща си.
Детството и е изпълнено с недоразумения: например, макар да описва баща си като суров поддръжник на строгата дисциплина, който предпочита брат й пред нея, той и носи подаръци от всички краища на света и дори я взима със себе си на  морско пътешествие - много нетипична постъпка за капитан на кораб от онова време!

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.