Френски психолог (Сен-Дие, Вогези, 1910 - Париж, 1987). Щьоцел е възпитаник на Всишето педагогическо училище, агреже по философия и доктор на филологическите науки (1943) за своите Теория за мнението и Експериментално изучаване на мнението. След работа в катедрата по социални науки във филологическия факултет в Университета в Бордо (1945), бива назначен за професор по социална психология в Сорбоната (1955-1978). Щьоцел е основател на Френския институт за общественото .мнение (I.KO.P) и на Френското списание за психология (Revue fransaise de psychologic), които ръководил до 1984 год. Автор е на много съчинения, сред които Младост без хризантема и сабя (1954), Социална психология (1963) и Ценностите на нашето време: европейска анкета (1983).


Нехармоничен, смущаващ или неприятен звуков комплекс. Шумът действа върху вътрешното ухо, главния мозък и целия организъм. Благодарение на изследванията на Райнаг и Витемак бе доказано експериментално, че шумът, особено острият шум, действа като продължителна агресия, предизвиква увреждания на нервните окончания на слуховия нерв. За 10 години медникари-те загубват 50% от слуховата си острота, а за 20 години - 80% . Шумът увеличава мозъчното налягане, променя сърдечния и дихателния ритъм, причинява храносмилателни разстройства и според някои, е една от причините за артериосклероза. В . психичен план, въздействието от шума води до понижаване на способността за съсредоточаване на вниманието: при чиновници, подложени на канцеларски шум, се откриват 37% повече грешки от нормалното. Дори при хората'на физическия труд производителността намалява (с повече от 33% след четвъртия час в завод, в който работи механичен чук). Според Ж. Фридман шумът предизвиква също отекчение и тъга; той е причина за астения. Не всеки шум може да бъде вреден; има дори и полезни (някои ритмични и слаби звуци улесняват изпълнението на работата). Вредните шумове са прекъсващи, неравни, силни или трудни за локализиране. Те се дължат предимно на действие на машини (мотоциклет, радио или телевизионен апарат). Шумът застрашава здравето на членовете на обществото и предизвиква загуби от 200 милиона работни часа, т. е. повече, отколкото всички социални болести взети заедно. Според Националната каса за социално осигуряване срещу болест (1988) са преброени 1269 заболявания, предизвикани от шума. Социалната и икономическата цена на нанесените вреди от шума (трудови злополуки, отсъствие от работа, изоставане в училище, падане цената" на недвижимите имоти) за 1983 год. се изчисляват на 100 млрд. франка.


Американски психолог от австрийски произход (Виена, 1887 -Денвър, Колорадо, 1974). Р. Шпиц завършва медицина и специализира психоанализа; започва изследователска работа в отделението по детска експериментална психология на Ш. Бюлер. Установява се в САЩ и преподава психоаналитична психология в Graduate Faculty of the College of the City of New York (1947), после - психиатрия в университета в Колорадо (1956). Доказва експериментално значението на емоционалния обмен между майката и бебето и жизнено важната роля на междучо-вешките връзки, на чиято основа се извършва „диалогът майка — дете". Когато този „диалог" не може да се извършва нормално, у кърмачето се появяват разстройства и то може да потъне в анаклитична депресия или хоспитализъм. Шпиц е автор на много съчинения и петдесетина документални филма на тази тема. На френски от него може да се прочете Да и не: генезисът на човешкото общуване (1957), От раждането до речта. Първата година от живота на детето (1965).

Травма, предизвикваща разстройство в организма. Емоционалният шок или „афек-тивният шок" е резултат от внезапната и неочаквана поява на нов елемент в живота на индивида, който значително променя съществуването му и към който за момента той не може да се адаптира. Най-често това е някаква фрустрация: загуба на любим човек, любовен разрив... Но същия смут може да предизвика една приятна изненада. Тогава в организма се извършват хуморални и невровегетативни промени, както при биологичен шок. Понякога все още се използват терапевтични шокове при лечение на психични болести въпреки че ефикасността им е спорна. Целта им е да предизвикат внезапно смущение на вътрешното ху-морално и вегетативно равновесие на болните. -> електрошок; стрес.


Болестно състояние, характеризиращо се с прекъсване на контакта със заобикалящия свят, отдръпване от действителността и аутистично мислене. Под термина „шизофрения" се групират множество разстройства като налудни идеи (за откраднати мисли, например), слухови халюцинации (глас коментира мислите на субекта), нелогично разсъждаваме, афективна индиферентност, социална изолация, странно поведение (трупане на отпадъци вкъщи, говорене на себе си на публично място...). Шизофренията е универсална болест. Тя се среща навсякъде по света и винаги в еднакви пропорциии: един или два случая на 10 000 жители (А. Жабленски, Световна здравна организация, 1986). Шизофренният субект живее в един архаичен свят; усвоеното и интелектуалните му способности не са разстроени невъзвратимо, но мисленето му следва свойствена само за него, егоцентрична, магическа логика. Потопен в своя болестен свят, той изглежда инертен и безразличен към света, който го заобикаля; живее в самотата на мечтанията си. Основните клинични форми на шизофренията са дезорганизирани-ят тип, характеризиращ се с инко-херентно мислене, отсъствие на налудни идеи и притьпена, неадекватна афективност; кататонният тип (мутизъм, негативизъм, волево запазване на определена поза...); парано-идният тип (налудни идеи за преследване, величие, ревност...). Има много опити за обяснение на причините за това заболяване, което обикновено се появява между 15 и 45 години, но никое от предложените обяснения не е задоволително: Х. Гърлинг допуска лошо функциониране на един или няколко гена, разположени на хромозома No 5. Някои смятат, че то е последица от енцефалит, но не се установяват увреждания, специфични за шизофренията. 3. Фройд отбелязва честотата на не-съзнаваните хомосексуални влечения; други автори споменават лошото качество на междуличностните връзки вследствие на ранна афективна недостатъчност или на кастриращата нагласа на властна майка и т.н. Шизофренията се развива на фази или без прекъсване. Тя се повлиява от невролептиците* и клозепина (Дж. Кейн, 1988).


Несвързана реч, която се наблюдава в някои случаи на деменция прекокс (шизофрения). В речта, която най-често е прибързана, към обичайните думи, чийто смисъл е променен, са примесени неологизми; мимиката и речта вече не си съответстват и като цяло оставят впечатление за инкохерентност и херметичност. Често шизофазията засяга само вербалния изказ.


Нормална психологична организация, доминирана от интроверсията. Шизотимният изглежда студен, дистанциран и нечувствителен. Неговата нагласа е вид защита: той се затваря в себе си, за да се предпази от агресията на външния свят. Уса-мотяването му, отдръпването от действителността, склонността му към мечтаене отговарят на тази потребност. Непредвидимите му реакции представляват внезапни разтоварвания на натрупано напрежение. В интелектуално отношение често е оригинален, идеалист, склонен към абстрактен анализ и систематизираност. Морфологичният му тип обикновено е издължен (лептосомен), но понякога също и атлетичен или диспластичен.


Виж - Клайи.

Психична конституция, характеризираща се със затвореност в себе си. При шизоидията се откриват в смекчена форма основните характеристики на шизофренията като бедност на отношенията с другия, ин-диферентност към околния свят, склонност към усамотяване и мечта-ене, абмивалентност, склонност към абстракцията. Поради тази причина някои автори я смятат за абнормна структура на темперамента, развиваща се бавно към шизофрения. Но това общо впечатление не се потвърждава от фактите: в антецедентите на над 50% от шизофренно болните не се открива предболестна шизоидна личност.


Американски лекар и психолог (Уорик, Роуд Айланд, 1899 - Кембрндж, Масачузетс, 1977). Шелдън е известен предимно с предложената в сътрудничество със С. С. Стивънс класификация на типовете личност, основана на степента на развитие на трите бластодер-мичии слоя (ендодерма, мезодерма и ектодерма). В продължение на 18 години и три месеца той работи върху снимките на 4 000 студенти, получени по стандартизиран метод. Успоредно с това, пет години изучава поведението и характера на тридесет и трима студенти и чрез факторен анализ получава шейсет личностни черти, който се разпределят в три серии: висцеротония, соматотония и церебротония. Доказва, че ендоморфията е свързана с висцеротония-та, мезоморфията - със соматото-нията, а ектоморфията - с церебротонията. Някои автори (Ж. Деле, П. Пишо, Х. Дж. Айзенк, С. Глюк) приемат типологията на Шелдън като задоволителна, други я критикуват. Ж Ме-зонньов и М. Брюшон-Швайцер (1981) не потвърдиха връзкдта между биотшювете и темперамента, която Шелдън смята, че е открил. Според М. Брюшон-Швайцер (1988), изглежда културните стереотипи са повлияли на изследователя без той да си дава сметка за това. Измежду главните произведения на Шелдън ще посочим Разновидности на физическата конституция на човека (1940), Разновидности на темперамента (1942).


Френски невролог (Париж, 1825 - езерото Сетон, 1893). Като професор по патоанатомия в .болницата Салпетриер Шарко описва симптоматологията на повечето от големите органични заболявания на нервната система; той обръща особено внимание на неврозата, която определя като „болестно състояние, чието седалище очевидно е нервната система и което не оставя върху трупа никаква откривае-ма материална следа". Изследвайки хистерията, той установява, че кризите се предизвикват от погребания спомен за силен емоционален шок. Той е бил един от първите, които използват хипнозата* и внушението при лечението на тази болест. Лекциите на Шарко, преведени и издадени на водещите езици, били широко посещавани и му донесли светов- -на известност. Негов ученик е Зигмунд Фройд. При него са учили френски невролози като Ж. Бабински, Ж. Дежрин, П. Мари, допринесли за славата на школата в Салпетриер.


Сложно афективно състояние, комбинация от емотивни елементи и елементи на въображението, повече или по-малко ясно, стабилно и устойчиво при липса на какъвто и да е стимул. Причините за това явление, което е по-трайно от емоцията и не така бурно като страстта, могат да бъдат от интелектуално, морално или афективно естество: естетическите и религиозните чувства, симпатията. възхищението, неприязънта, горделивостта, срамът и т.и. отговарят на това определение. Това са съзнавани психични явления, които оцветяват ефективно нашите възприятия и повлияват нашето поведение. Чувствата са свързани с дълбоките влечения на индивида, нагоните му, задоволените или фрустрираните желания. Психоаналитиците говорят (неуместно, защото чувствата са съзнавани състояния) за иесъзнава-ни чувства за вина, агресивност, малоценност и т.н. Това са подсъзнателни емоционални реакции, на които индивидът не позволява да се изразяват свободно и които се проявяват чрез заместващи механизми като депресията (заместваща гнева) или други невротични и психосоматични симптоми.


Способност за възприемане на впечатленията, произвеждани от тялото или външния свят. Чувствителността е свързана с ин-тегритета и зрелостта на нервната система. Различават се екстероцептивна чувствителност (за усещанията идващи отвън), интероцептив-на чувствителност (за глад, жажда и т. н.) мпроприоцептивна чувствителност, която информира за положението на крайниците, позите и движенията на тялото. През първите три месеца след раждането тези три системи функционират поотделно като интероцептивната чувствителност доминира у кърмачето, главно от усещанията, произлизащи от храносмилателната му система. През четвъртия месец системите започват да се организират в структурирана цялост, благодарение на която детето, способно да- разграничи произлизащото от тялото му и това от средата, постепенно осъзнава своята индивидуалност. От този момент екстероцептивната чувствителност придобива водещо значение. Чувствителността на сетивните органи може да бъде извънредно силна. Така например, змиорката реагира на 1 мг фенилетанол (алкохол, съдържащ се в розовото масло), разтворен в 17 млд. кубически метра вода.


Междуличностни отношения в дадена група. Разглеждането на качеството на човешките отношения в даден трудов колектив води началото си от големите икономически кризи (1929) и най-вече от периода след Втората световна война. Днес ръководителите в сферата на промишлеността обръщат особено внимание на управлението на човешките ресурси и са единодушни в мнението, че инвестирането в човешкия капитал има основополагащо значение. Гигантското разрастване на някои предприятия води до по-голяма социална дистанция между работниците и работодателите; работникът, извършващ частична трудова задача, която не успява да свърже с цялостния труд, се чувства фрустриран, „алиениран" и е склонен да не проявява интерес към предприятието, в което работи. Следователно, за поддържането на благоприятен социален климат в трудовия колектив е необходимо да се отговаря на психологическите потребности на работещите, да се засилва интересът към предприятието и да се подобряват човешките отношения в него. Обикновено тази мисия се отрежда на психолог специалист в социалните отношения, чиято главна цел е общуването между индивидите. Той оповестява решенията на ръководството (промени в оборудването...), сметките на фирмата, доказва полезността на всеки работещ и мястото му в общата работа, държи всекиго в течение на най-малките подробности от организацията. По такъв начин управлението на човешките ресурси може да създаде мобилизираща система, благодарение на която всеки член от персонала ще се стреми да допринесе за успеха на предприятието.


Действие, чрез което човек се запознава с даден текст. Обучението в четене т. е. разбиране значението на кодираните от обществото знаци е първата цел на училището. Усвояването на четенето ускорява процеса на социализация, започнал с говоримия език. Необходими са някои интелектуални и сензо-моторни условия: умствено ниво на поне шест години, отсъствие на разстройства в латерализацията, добра времева ориентация (ритъм). Съществуват различни методи за обучение по четене, основните от които са синтетичните (или „сричковите": буквите, символизиращи звуковете се комбинират в срички, думи и фрази) и аналитичните (или глобални: детето анализира фразите), които са по-естествени и привлекателни от първите, но боравенето с които е по-деликатно.


Измерване на престъпността, останала без наказание. Между действителната престъпност и престъпността, която става известна, има област, която криминалистите се опитват да измерят. За това те разполагат с въпросници, които анонимно трябва да попълнят индивиди, принадлежащи на различни извадки от популацията. В някои от тези въпросници от хората се иска да упоменат правонарушенията, които са извършили без знанието на полицията, в други - да посочат правонарушенията или престъпленията, на които са били жертва, но не са уведомили полицията.


Вечнозелен храст, чиято родина е Далечният изток. Листата на чая съдържат алколоида теин, който има същото действие върху организма, както кофеина. Листата се изсушават и ферментират. Според степента на ферментация се получава зелен (5% теин) или черен чай (2% теин). Консумацията на чай е значителна в Китай, в английски говорящите страни (черен чай) и в Северна Африка (зелен чай). Умерената му употреба под формата на запарка не е вредна. Все пак са регистрирани действителни интоксикации, стигащи до изтощение и ступор, у хора, които консумират прекомерни количества отвара от черен чай.


Настроение, което се променя на фази между веселостта и тъгата. Според Е. Кречмер, индивидите могат да се класифицират в две големи групи: циклотимни и шизотимни. Първите, no-скоро набити и закръглени („пшеничен" облик), се характеризират със способност да живеят в съгласие със света. Настроението им е подвижно и следват колебанията на окръжаващата среда, реагират според ситуацията с радост, гняв или тъга. (Е. Блойер ги определя като „синтонни".) Те са общителни и реалисти. Когато циклотимията придобие краен характер, като субектът преминава от шумна веселост към депресия по незначителни поводи, се навлиза в областта на патологичното. Тези промени вече не принадлежат към циклотимията, а към циклоидията, която може да се развие до ма-нийно-депресивна психоза.


В типологията на Е. Кречмер.- крайна степен на циклотимия, на границата на патологичното. Тук се разпознават в смекчена форма характерните признаци на манийно-депресивната психоза. Спонтанно или под влияние на външни събития, активността има тенденцията да се колебае между веселостта и тъгата, еуфорията и депресията, хипоманийната възбуда и апатията. Нестабилността на настроението върви заедно със загриженост от практически, материален характер и сърдечна, но повърхностна чувствителност. Циклоидната психична структура се свързва твърде често с „пикничния" конституционален тип.


Работно място за инвалиди, които не могат да се адаптират към големия колектив или не могат да удовлетворяват обичайните изисквания на работодателите. Това най-често са хора, прекарали психически или физически разстройства, чиято ефективност е още ограничена от последиците на болестта и които желаят да се адаптират постепенно към нормалния обществен живот. Работещите в тях се трудят от 30 до 39 часа седмично; получават трудово възнаграждение пропорционално на продуктивността си, което все пак не може да бъде по-ниско от заплатата, определен» с министерска заповед. Постъпването на работа в цех за трудоустроени става с разрешение на Техническа* комисия за професионално ориентиране и трудоустрояване.


В типологията на У. Х. Шелдън — компонент на темперамента, при който преобладават нервната напрегнатост, съмнението в потиснатостта. Церебротонният (или цереброто-ничният) предпочита медитацията и символната експресия пред прякото действие. Крайният церебротоник, живеещ затворен в себе си, обикновено страда от функционални разстройства: безсъние, хронична умора, кожни болести.


Концепция, според която една специфична функция е свързана с точно определена зона на мозъка. Възвестена от френологичната система на Ф. Г. Гал, тази доктрина, която утвърждава връзката между някои области в мозъка и психичните функции, се развива през XIX век на основата на изследванията на П. Брока върху речта. Определени са зоните от мозъчната кора, свързани със зрението (тилен кортекс), с тактилната чувствителност (теменен кортекс), със слуха, с речта и т. н. Общо взето, базовите формации на мозъка засягат инстинктивния и емоционалния живот, докато мозъчната кора контролира сензорните, двигателните и интелектуалните функции. Вече не се смята, че съществува определено „седалище" на психичните „способности", а функционални зони, през които минават невронните вериги, необходими за нервната дейност. В случай на мозъчна лезия, увредените вериги, могат да бъдат заменени от други, установяващи се спонтанно след известно време. -> афазия; Голдщайи; Лурия.


Личност, при която преобладава интелектуалният Описан под този термин от К. Си-го и Л. Мак Олиф, този тип индивиди се характеризира с високо, издължено тяло и като цяло неустановена нагласа. Церебралният тип съответства на нервния на Хипократ, а според терминологията на Е. Кречмер - на лептосомния.


Заведение за откриване и лечение на психологическите, двигателните и сензорните разстройства, от които могат да страдат малките деца. Тези центрове (във Франция ) са определени с постановление от 15 април 1976 год., който фиксира условията за тяхното откриване. Те имат същите задачи, както медикопсихопедагогическите центрове, но приемат деца единствено от предучилищна възраст. При тях се откриват същите сборни екипи от специалисти (лекари, педагози, психолози, рехабилитатори и т. н.), които след като са изготвили „диагностично резюме", предприемат рехабилитация или психотерапия на детето като се опитват да привлекат към участие родителите.


Специализирано заведение, приемащо възрастни инвалиди, независимо от естеството на инвалидността, чиято трудоспособност е по-ниска от една трета от нормалната. Тези центрове предлагат на хората с тежка инвалидност възможности за професионална дейност, медицинско наблюдение, психологическа подкрепа и жизнена среда, която благоприятства личното им развитие с оглед вграждането им в обществото. Приемането в Центъра става с решение на техническа комисия за професионално ориентиране и трудоустрояване. Решението става окончателно след пробен срок (най-много 6 месеца). Професионалните дейности са най-разнообразни, от изкопчийска работа до доработка на дребно промишлено оборудване. Работещите получават заплата (обикновено ниска), която се покрива от реализацията на произведеното. Разходите по функционирането се поемат от окръжните служби за социални грижи.


Класиране, получено чрез разделяне на репрезентативна извадка от дадена популация на сто части с еднаква численост („центили"). Това нормиране почива на принципа на кривата на Галтон. Центи-лът дава ранга на даден субект в групата, към която принадлежи. -> тест.


Интересът, пораждан от даден обект; уважение, което ни вдъхва определена личност. Понятието „ценност" е субективно по своята същност; то варира в зависимост от индивидите и ситуациите; свързано е със задоволяването на потребностите. Един предмет има ценност, доколкото е желан. Разграничават се различни ценности: биологически (здраве), икономически (право), морални (чест), религиозни (свещено), естетически (красота) и т.н., но човешкото същество реално осъзнава света на ценностите посредством ефективността и междуличностните отношения. Да си обичан означава че притежаваш ценност. Когато едно дете е сигурно, че е обичано от родителите си, то притежава неунищожима духовна сила. Изоставеното дете чувства липсата на интерес към него от страна на родителите му като лична девалоризация. Ценността на дадена личност е колеблива, лабилна, непрекъснато бива поставяна под въпрос; индивидът, който се стреми към самоопределение, може. да го постигне само чрез съотнасяне със своя социален свят; той придобива ценност в собствените си очи само доколкото е носител на ценностите, които неговата група му признава. Те се съдържат в неговия статут. Колкото по-висок е той в социалната йерархия, толкова по-голяма ценност придобива; в това се състои една от подбудите за амбицията.


Критичен контрол над действията на определена личност. 3. Фройд дава това наименование на психичната инстанция, установена от психоанализата, която подбира онези интимни чувства, които съзнанието може да допусне и отхвърля другите, защото са опасни или не съответстват на социалните изисквания. Последните, които са изтласкани в несъзнаваното, но не са загубили нищо от своя динамизъм, се появяват в дегизиран вид в сънищата, погрешните действия или невротичните симптоми. -> психичен апарат.


Финал, който се стреми да достигне даден субект. Когато дадена цел е недостижима, тя може да бъде заменена с друга, сходна с нея. Например, през Втората световна война, лишенията принуждават населението да консумира „ерзаци" (заместители на продукти): гулии вместо картофи, малц вместо кафе и т.н. Интересът се измества от първоначалната цел към вторична, заместваща цел. Понякога се случва две преследвани цели да са разнопосочни: например животно, което е привлечено от примамка, разположена от другата страна на болезнено препятствие (под, по който тече ток в клетките с препятствия). Такава ситуация поражда тревожност и състояние на дезадаптация от невротичен характер.


Качествено възприятие, произведено върху окото от светлина. Едно проучване, извършено от Националния здравен и научно-изследователски институт по медицина (INSERM) през 1987 год. потвърди въздействието на цвета върху физиологията. Установено бе, че червеният цвят предизвиква учестяване на сърдечния ритъм, а зеленият цвят -намаляване. Изглежда възможно да се намалява умората, да се увеличава производителността и се създава благоприятен психологически климат чрез умелото използване на цветовете. Съществува дори „хромотерапия", която представлява използване с терапевтична цел на успокояващите или възбуждащите свойства на някои цветове.


Психологическо движение, което декларира като своя цел развитието на личността. Още в началото на 30-те години К. Хорни  проповядва, че себереализацията е основен стремеж на живия организъм. Привеждайки в действие най-доброто от своя потенциал, човекът може да изрази съкровената си същност, да се реализира и да участва в делата на цивилизацията. На свой ред А. Маслов показва на базата на много примери как индивидът може да бъде щастлив и да се реализира пълноценно като работи с настървение. Нормалният човек не винаги се стреми към отдих. Желаното напрежение също поражда удоволствие. Тук отново откриваме идеите, проповядвани от К. Голдщайн, К. и Ш. Бюлер. В началото на 60-те години хуманистичната психология се развива и разпространява извън границите на САЩ, до голяма степен благодарение на К. Роджърс. Едновременно с това се развива нова концепция за живота, според която важно за човека е не да задоволява своите потребности, а да живее „както трябва" т.е. в съгласие със законите, заложени в него. В тази перспектива психологът става посредник, благодарение на когото човекът може да опознае себе си по-добре, и възпитател, който проправя пътя към самоосъществяването.


Наука, имаща за предмет изучаването на периодичността на биологичните явления.От едноклетъчните до човека съществуват биопериодични явления ежегодна миграция на лястовиците, цикъла у жената и т. н. Тези биологически ритми са вписани в генетичното наследство на живите организми и слабо се повлияват от условията на средата. Ритмичност притежават не само дейностите и храненето, но и физиологичните функции при човека: кръвно налягане, телесна температура и т. н. Гениталните функции на жената, които са добре изучени след 1976 год. от американците Е. Нобъл и Фе-рин, се подчиняват на почти почасо-ва периодичност: значителен прилив на хормони от хипоталамуса на всеки 60-90 минути; пулсация на хипо-физарни хормони на всеки час. Биологичните цикли изглежда са подчинени главно на редуването на деня и нощта и на други промени в околната среда като фазите на луната и смяната на сезоните. При човека обаче най-мощният фактор е от психосо-циално естество, тъй като тъкмо начинът, по който разпределя трудовата дейност и почивката си,изпълнява ролята на основен „синхрониза-тор". Едно от практическите приложения нахронобиологията е„хроно-фармакологията", която се стреми да определи ефекта от дрогите и медикаментите в зависимост от биологичните ритми.


Трайно действие или състояние. В областта на зоопсихологията се подготвят животни, наречени „хронични", с цел .извършване на често повтарящи се опити. След 1950 год. по примера на Р. Дж. Хийт се използват микроелекторди, имплантирани трайно в мозъка на много животни, за да се изучава функционирането на този орган. През малък отвор, направен в черепната кутия, в мозъчната маса се забиват миниатюрни електроди с притьпен връх. Микроелект-родите са свързани с уредите за стимулации и със записващите устройства с дълги гъвкави извънредно тънки жици или с радиоелектрическа връзка. Поносимостта към имплантантите е много добра: у някои животни те остават в продължение на повече от 4-5 години.


Аномалия, засягаща броя или структурата на една или повече хромозоми. Нашите соматични клетки съдържат 46 хромозоми, между които различаваме 44 автозоми и 2 гонозоми, или полови хромозоми. През 1959 год. Р. Търпин заедно с Ж. Льожьон и М. Готие доказват, че монголои-дизмът се дължи на наличието на една хромозома 21 в повече. Освен хромозомни аберации, свързани с броя нахромозомите, съществуват и структурни. На всяка от тях съответстват специфични разстройства. Хромозомните аберации са случайни. Те настъпват при деленето на клетките и могат да засегнат автозомите или гонозомите. Честотата им е около 6 на хиляда раждания (Р. Търпин, 1965). Всяко семейство може да бъде засегнато, но според наблюденията възрастта на родителите може да изиграе роля (много млада или над 40-годишна майка; баща на повече от 58 години в момента на оплождането). Пренаталната диагностика на хромозомните аберации се извършва между 12 и 14-ата седмица от бременността чрез пункция на околоплодна течност (изтегляне по трансабдоминален път на околоплодна течност) и отглеждане на клетъчна култура в лабораторни условия.


Акт на приемане на храна. Проблемът за храненето интересува психолога по много причини, най-важната от които е неговото отражение върху личността и интелектуалното развитие на индивидите. Установено е, че трайното недохранване в ранна възраст е причина за лошото интелектуално и двигателно развитие на децата. Това явление се наблюдава сред бедните слоеве от населението, а в световен мащаб -навсякъде по света, където властва гладът. Всички изследвания говорят за значимо изоставане в интелектуалното развитие на субектите, които са страдали от недохранване през първата година от живота си. Това изоставане е непоправимо, каквито и грижи да се полагат впоследствие. -> анорексия; булимия.


Съвкупност от тежки психологически и телесни разстройства, възникващи у кърмачета вследствие на продължителен престой в болнично заведение. Въпреки изрядните грижи, които получават, бебетата, отделени от майките си не могат да се развиват нормално: физическият им растеж е забавен, интелектуалното ниво пада, езикът остава рудиментарен, появяват се характерологични разстройства (тревожност, а след това безразличие) и съпротивата срещу болести намалява. Неблагоприятните последствия на хоспитализма са толкова по-изразени, колкото по-рано настъпи и колкото по-продължителна е раздялата с майката. Те все пак могат да изчезнат (поне частично) с връщането на кърмачето при неговата майка или при'адекватен неин заместник.


Американска психоаналитичка от норвежки произход (Хамбург, 1885 - Ню Йорк, 1952). Под влияние на А. Адлер, Е. Фром и гещалтпсихологията , Хорни се отдалечава от Фройдовото учение посредством значението, което придава на културния детерминизъм; пренебрегвайки повече или по-малко педантичното проучване на миналото, тя акцентира върху актуалните трудности, които, според нея, са виновни за появата на невротичните тенденции и чиито функции си поставя за цел да открие. Хорни не се стреми да обяснява сегашните личностни разстройства като обусловени в детството, а да разбере невротичните трудности чрез характероло-гичната структура на субекта. От произведенията на К. Хорни, преведени на френски, ще посочим Новите пътища на психоанализата (1951), Невротичната личност на нашето време (1953), Самоанализа-та (1955), Дневник от юношеските години (1987).

Повече>>>


Сложно химическо вещество, което се влива направо в движещата се кръв и има специфично действие върху някои органи. Многобройни и разнообразни, хормоните се произвеждат от жлези, наречени „ендокринни" (или „жлези с вътрешна секреция", бел. пр.) като хипофизата, щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и половите жлези, а така също и от тъкани: лигавицата на дванадесетопръстника, плацентата, хипоталамуса и т.н. Хормоните играят първостепенна роля във функционирането на организма: те се намесват в поддържането на равновесието на вътрешната среда на тялото, обуславят неговата морфология (появата на вторичните полови белези през пубертета зависи от половите хормони), въздействат върху поведението (сексуална активност, майчинско поведение и т. н.), характера (жена, на която са отстранени яйчниците става раздразнителна) и интелекта (недостигът на хормони от щитовидната жлеза предизвиква намаляване на вниманието и мудност на ума). Когато хормоните не се намират в достатъчно количество в организма, се наблюдават различни психични разстройства (кретенизъм, интензивна астения и т. н.).


Нервна болест, наричана обикновено „Свсти-Витово хоро". Хореята засяга предимно децата от 7 до 13 години, които живеят при лоши хигиенни условия, лишени от въздух и светлина. Рядко разпознавана в началото, тази болест, която се проявява чрез неволеви (ажитация и гримасничеве), неритмични движения (грозен почерк), прави децата обект на наказанията на възпитателите. Лечението (хигиена, почивка) води до бързо оздравяване в благоприятните случаи. Острата хорея, наречена „хорея на Сиденхам" има ревматична и инфекциозна природа; тя се наблюдава при менингитите и по време на детски болести като шарка, заушка или коклюш. Съществуват и други, хронични хореи, които започват в зрялата възраст. Най-честата, хореята на Хънгтинтон, се характеризира с бавни хореични движения, промяна на характера (депресия или агресивност) и на интелекта. Хореята е наследствена, дегенеративна болест, която засяга мозъчната кора и централните сиви ядра в основата на главния мозък.


Сексуална инверсия. Хомосексуалността представлява относително често явление, според някои данни тя засяга от 3 до 5% от възрастното население. През 1972 г. броят на хомосексуалните от двата пола в САЩ възлиза на 4 млн. Както при мъжа, така и при жената, сексуалната инверсия е резултат от несъз-навани комплекси. Според А. Адлер, при хомосексуалността става дума за чувство за малоценност (страхът от неуспех тласка индивида към партньор от неговия пол). При момчето тя често е последица от неправилно възпитание: силно привързаният към майка си мъж се идентифицира с нея и се държи така, както би искал тя да се държи с него. Според Фройд, който подчертава важността на нарцисизма и на кастрационния комплекс в генезиса на хомосексуалността, инверсираният търси идентичен с него партньор. При жената хомосексуалността изглежда е последица от минало разочарование, свързано с откриването на разликата между половете: „Хомосексуалната умее чудесно да дава това, което няма, т. е. приемайки предизвикателството на женската кастрация, тя въображаемо присвоява пениса" (А. Енар).


Обща тенденция на организма, който се стреми да поддържа постоянни условията за равновесие в своята среда. Това понятие, въведено във физи-ологията от У. Б. Кенън (1926), е пренесено върху психологията (К. П. Рихтер) и етологията* (К. Лорени). Поведение, насочено към определена цел, се интерпретира като търсене на ново равновесие: например, строенето на гнездо е търсене на средство за борба срещу спадането на телесната температура. -> адаптация.


Неаналитична теория, която се стреми към разглеждане на интелигентността, функционирането на мозъка и организма като цяло. Психологията на формата (гещалтпсихологията) е най-известната от тези теории.


Тип личност в класификацията на Г. Хайманс и Е. Д. Вирсма, който се дефинира със силна емотивност (Б), голяма потребност от активност (А) и непосредствени реакции (П). Доминиращи черти на холеричния тип са, пъргавината на реакциите, импулсивността, бурните действия, жизнеността, нетърпеливостта. -> характерология.


Темперамент, ори който преобладава или се приема, че преобладава жлъчката. Подемайки питагорейската теория за течностите в организма, Хипократ признава четири основни течности: кръв, слуз или лимфа, жълта жлъчка и черна жлъчка. От това твърдение произлиза теорията за четирите темперамента. „Жлъчният" има жълтеникава кожа, пламенен поглед; има силна воля и проявява амбициозност. Гръцкият лекар К. Гален (131-201), който подема теорията на Хипократ за темпераментите, нарича „жлъчния" „холеричен" (от гръцки kh61e, жлъчка). Това понятие, което днес е остаряло, е минало в просторечието - se faire de la bile (кахъря се).


Най-обикновената форма на локомошш при човека. Тя зависи от съзряването (на бебето са необходими средно 60 седмици, за да започне да ходи само) и от ученето (вълчите деца, намерени в джунглата в Миднапур през 1920 год., които живеели с вълци и като тях бягали на четири крака със забележителна бързина, много трудно се научили да ходят). Усвояването на ходенето е много важен етап в развитието на човека. При детето, напредъкът е свързан с овладяването на равновесието. Както много точно отбелязва Ф. Енгелс, изправеният стоеж, спестявайки на ръката необходимостта да бъде средство за захващане, освобождава нейната чувствителност за познанието, докато ходенето разкрива един динамичен, постоянно разширяващ се свят (вай-напред ограничен в стаята, той се разширява в рамките на апартамента, улицата и т. н.).


Психологическа характеристика, при която се откриват в смекчена форма основните черти на хистеричните личности: емо-тивност, виушаемост, егоцентризъм, афективна зависимост н т. н.

Невроза, изразяваща се соматично. Хистеричните кризи: бурни конвулсии, парализа, загуба на зрението или речта и т.н. не почиват на никаква органична основа (например субектът казва, че не може вече да ходи, но рефлексите му са запазени); от друга страна, те почти винаги настъпват в присъствието на много хора. Дълго време неразбирани (в Средните векове ги приписвали на обсебеност от бесове, в XIX век - на сексуална разюзданост), те били грижливо описани от Ж. М. Шарко, а после обяснени от 3. Фройд. Хистерията е експресивна невроза. Кризите са натоварени с определено значение. Тя е соматичен и зрелищен израз на несъзнавани конфликти. Кризите имат стойността на език: една 21 годишна девойка, лекувана от Бройер и Фройд през 1882 г., не можела вече да пие от чаша; анализът разкрил, че това поведение е несъзнаван протест срещу постъпката на предишна гувернантка, която давала на кучето си да пие от чаша. Хистернчните са емотивни и чувствителни индивиди, с буйно въображение, внушаеми, пластични, искащи винаги да се харесват. Несмеейки да утвърдят личността си, те вечно играят ролята, която са си избрали. Те изтласкват в несъзнаваното своите забранени афекти и последните намират израз като се преобразуват (чрез конверсия) в телесни симптоми. Хистеричните не са симуланти, а невротици, които се лекуват ефикасно с психоанализа. Освен конверсионната хнстерия, се различават още: страхова хистерия (Фройд), при която преобладават фобийните симптоми и тревожността, но липсват телесните прояви на конверсията; травматична хистерия (Шарко), настъпваща след някакво травмиращо събитие; колективна хистерия, която прилича на малка епидемия.


Наука за ръката. Научното изучаване на ръката се разграничава ясно от гледането на ръка. Изследователи като кате К. Волф (1943) или Д У. Смит (1970), работейки върху огромно количество отпечатъци от длани, са наблюдавали връзка между характера и рисунъка на ръката. Хнролопигга е наука в процес на формиране.


Прекалена загриженост за собственото здраве. Егоцентричен и егоист като Арган, мнимия болен на Молиер, хипохондричният индивид непрекъснато се наблюдава и дебне и най-дребното неприятно усещане, идващо от собственото му тяло, което не разбира и от което се страхува. Тревожното търсене на лекар, който да разбере болестта му и да я локализира в точно определен орган, отговаря на потребността на хипохондричния да бъде признат за болен т.е. да бъде освободен от отговорности и без никакво чувство за вина да се ползва от грижите на друг човек. Хипохондрията се среща също при неврозите и при психозите. В първия случай тя запазва безобидния си характер. При психозите хипохондрията понякога приема налудна форма (често се съчетава с налудността за преследване). Хипохондричната на-лудност може да накара болния да смята себе си за жив мъртвец.


Състояние на повишено самочувствие, което в смек-чена форма напомня машшиата възбуда. Хипоманията може да бъде преходна, но съществува като нещо обичайно у някои активни, буйни, безцеремонни и понякога непоносими субекти, чиято физическа конституция е сродна с пикничния тип.


Трудно определимо състояние, близко до съня, което се предизвиква изкуствено чрез фиксиране на вниманието върху блестящ предмет и чрез внушение, при което субектът остава способен да изпълнява някои команди на хипнотизатора. Хипнотичният сън е съвършено различен от нормалния сън: сензорните възприятия не намаляват, вниманието може да се концентрира, възможно е извършването на различни действия, записът на електрическите ритми на мозъка (електроенце-фалограма) е подобен на този при будно състояние. Следователно, ста-иа вт-прог. та „пара питя на волята" (3. Фройд^ Под действието на хипнозата могат да се наблюдават соматични ефекти като аналгезия (премахване на чувството за болка) или промяна на тъканите (образуване на мехури по кожата, изчезване на брадавици...) Според Дж. Хилгард (1970), хората, конто се поддават на хипноза имат по-живо въображение, при тях преобладават авантюризмът, способността за художествено и литературно творчество, религиозната вяра. Обратно, субектите, които не се поддават на хипноза имат изявен вкус към състезателните спортове и към научната дейност.


Състояние на полусън. В периода на заспиване, който предхожда истинския сън, дюгат да се наблюдават специфични явления, предимно зрителни (понякога слухови, рядко обонятелни, вкусови или сензитивни). При възрастните зрителните прояви са най-често прости: геометрически форми, точки, бляскави звезди, спирали и т.н., докато при децата те често са сложни, представляващи пейзажи, динамични или статични човешки или животински форми. Тези хипнагогни видения, на които възрастният не обръща внимание, предизвикват у детето особено афективно състояние, понякога мъчително и тревожно. Тези явления се различават от сънищата по това, че са стереотипни продукти, спрямо които индивидът остава чужд и които изчезват с преминаването към истинския сън. Те не могат също да се приравнят с халюцинациите, защото отношението към тях е критично, субектът не ги приема и се подхранват с предмети от обкръжаващата среда.


Нестабилност

Американски психоаналитик от немски произход (Франкфурт на Майи, 1900 - Муралто, Швейцария, 1980). Заедно с М. Мийд и Дж. Горър, Фром развива теорията за „националния характер", по силата на който индивидът желае да постъпва така, както изисква социалната му роля. Той полага социалната потребност като основен елемент на човешката психология. Всяко индивидуално познание трябва да минава през изучаването на междуличностните отношения, тъй като съществено е не толкова задоволяването или фрустрацията на инстинктивните нагони, колкото качеството на междучовешката връзка. Следователно най-важните проблеми са любовта, омразата, приятелството, ревността и т.н. Човек има нужда от другите, за да се осъществи, за да развие творческия си потенциал. Той се стреми към общество на любов и братство. Фром е хуманист с марксически уклон и моралист. От главните му произведения, на френски език са преведени Бягство от свободата (1941, прев. 1963),Човекът за себе си (1947, прев. 1967), Кризата на психоанализата. Есе за Фройд, Маркс и социалната психология (1970, прев. 1971), Страстта към разрушение (1975), Величие и граници на фройдовото мислене (посмъртно).


Виж още:





Австрийски невропсихиатър, създател на психоанализата (Франкфут, Моравия, дн. Пишбор, Чехия, 1856 - Лондон, 1939). Докато следва медицина във Виена, Фройд специализира неврология, извършва важни изследвания по сравнителна анатомия на нервната-система и върху детските енцефало-патии, открива упойващите свойства на кокаина. Като доцент във Виенския факултет той отива във Фран нция, за да допълни медицинското си образование: през 1885 год. посещава лекциите на Ж. М. Шарко в болницата Салпетриер, а четири години по-късно лекците на А. Бернхайм в Нанси. Фройд се установява във Виена и става сътрудник с Й. Бройер, с когото публикува през"Т895 год. Студии върху хйстерията" Убеден, че неврозите са психични заболявания, които са независими от каквото и да е органично увреждане и са предизвикани от забравени афективни шокове, Фройд търси метод, който да извади на бял свят скритите травми. След като използвал последователно хипнозата и лечението със задаване на въпроси, той прибягва до метода на свободното асоцииране и формулира правило за непропускане (пациентът трябва да казва всичко, което му идва на ум). Фройд изучава съновиденията, разкрива главните им механизми, създава понятията „цензура", „изтласкване", „либидо", „несъзнавано", подготвяйки последователно фазите на една нова психология, известна под името психоанализа. Това вече не е обикновена терапия, а учение, което поставя под въпрос съществуващите представи за човека. Със смелост и постоянство 3. Фройд продължава своите изследвания въпреки враждебността, която предизвикват революционните му схващания. Неговото творчество е огромно. „С плодовитостта си, казва Е. Клапаред, то представлява едно от най-важните събития в историята на науките за духовността." Сред множеството негови произведения са Науката за сънищата (1900), Въведение в психоанализата (1916-1917), Инхибиране, симптом и тревожност (1926). Първият том на френския превод на пълните съчинения на Фройд излиза през 1988 год.; до 1996 год. ще излязат още двайсет тома.







Още за фройд


Виж в речника: 

Видео:

Предразположеност към преувеличено реагиране иа събитията. Хиперемотивният субект изживява бурно всяка промяна на ситуацията. И най-малкото дразнене предизвиква у него неумерени и неадекватни афективни (радост, гняв>и телесни (изчервяване, колики...) реакции. Хиперемотивността изглежда свързана с конституцията. Чрез селекция на плъхове бе възможно да се получат поколения отхиперемотивни субекти. Все пак Хиперемотивността няма изцяло органичен произход. Тя може да бъде обусловена от афективен шок (особено, ако е в ранното детство) като раздяла с майката или несигурност, както и да бъде породена от брачно разногласие.


Нестабилност

Увреден слух

Реакция на привличане или отблъскване на животно, предизвикана от химически агент. Копринената буба, усетила миризмата на женската, се насочва към нея (положителен химиотаксис) дори ако ги делят километри. Младата лешан-ка (шаранова риба), нападната от възрастен индивид от същия вид, изпуска „веществото на уплаха", което прогонва нападателя (отрицателен химиотаксис) и така му пречи да унищожава неговите себеподобни.


Бял кристален прах с горчив вкус, получаван от морфина. Токсикоманите го използват чрез смъркане (рядко) или под формата на разтвор за инжектиране. В малка доза хероинът успокоява, еуфоризира и приспива; той предизвиква внезапно силно сладострастно удоволствие (flash) и зрителни халюцинации. Този ефект изчезва след два-три часа. Привикването е бързо (десет дни) и субектът е принуден да увеличава количеството, за да постигне първия екстаз, който е изчезнал завинаги. В големи дози хероинът предизвиква силна възбуда, ступор, конвулсии и дори внезапна смърт. Хероинът, който измести морфина, тъй като действието му е по-силно, в момента е най-опасната и най-употребявана на Запад (80% от токсикоманите) „твърда дрога". Лечението на хероиноманията е неблагодарна задача.


Полова двойственост. Истинският хермафродитизъм се наблюдава изключително рядко при човека, но псевдохермафродити се срещат по-често. Анатомията на външните полови органи и особено големината на пениса са решаващи за определяне на пола на индивида. От това определяне и от неговото последващо възпитание зависи пси-хосексуалната му ориентация. Затова не се препоръчва да се променя пола на субекта след първите години от неговото раждане, защото това може до доведе до психологическа катастрофа. Псевдохермафроди-тът може да живее нормално без да подозира състоянието си. Дори се цитира случаят с двама души, единият роден през 1920 год., другият - през 1921 год., и двамата страдащи от конгенитална надбъбречна хиперпла-зия и поради това псевдохермафродити, които се оженили за да знаят, че и двамата са генетично от женски пол. Естествено бракът им бил без деца (Ж. Драйфус и кол., 1966).


Немски педагог и психолог (Олденбург, 1776 -Гьотинген, 1841). Противоположно на И. Кант, Хер-барт твърди, че психологията може да стане наука, дори ако нейният метод е само наблюдението. Той смята, че всяко познание идва от сетивата и личния опит, и че представите са като сили, чието реципрочно действие поражда мисленето. Тези идеи ще бъдат подети по-късно от Г. Т. Фехнер. От педагогическа гледна точка Хербарт черпи вдъхновение от Песталоци, без да приема всичките му идеи. Поставяйки опита и интереса на ученика в центъра на методите на обучение, той става предвестник на активното училище.


Опиващо вещество, получавано от индийския коноп (Саnnabis indica). Този продукт, пресован на плочки, калъпи или кубове, може да се дъвче, пуши (примесен с тютюн) в „шилом" (специална лула). Хашишът съдържа до 15% канабинол, токсичен алкалоид на индийския коноп. Той предизвиква еуфорично опиянение, но големи дози могат да причинят истински кризи на деперсонализация (канабизъм). Продължителната му консумация, дори в умерени дози води до състояние на апатия, леност, поражения на бронхите, преждевременно стареене, намаляване на имунната защита (Ж. Наас) и разстройства на мисленето. -> токсикомания.


Изучаване на характерите. Въпреки че съществува отдавна, характерологията едва сега започва да се създава като наука и основите й са все още несигурни. Съществуват много методи за анализ и описание на характера. Едни от тях се основават върху оценяване морфологията на индивидите (физиогномика. биотипология) или върху изучаването на изразни средства (графология, тест). Другите пък използват главно наблюдението на поведението, на нагласите към външния свят. От теориите в характерологията, най-известни са тези на френско-хо-ландската школа (характерология на Хайманс и Вирсма, развита във Франция от Р. Льо Сен) и характерологията на К. Г. Юнг. Според холандските автори, всички характери могат да се сведат до осем типа, които се получават чрез комбиниране на трите основни фактора на човешката личност и техните противоположности: емотивност, активност и отзвучаване (първичност или вто-ричност): Въпреки статистическите изследвания на нейните застъпници (2 145 изучени случая), тази теория си остава спорна, тъй като използваните формулировки са прекалено тесни и изкуствени, за да могат да обяснят богатството на личността. И, парадоксално, някои предпочитат пред нея типологията на Юнг, която се отнася до нагласата на личността към човешкия и предметния свят. Според Юнг, енергията на човека е насочена или към вътрешния свят (интроверсия) или към външния (екстраверсия). В първия случай субектът дава предимство на идеите; във втория той предпочита предимно ценностите на външния свят, престижа, социалните контакти. Тази сумарна харак-терология се доближава много до би-отипологията на Е. Кречмер. Психолозите използват биографични данни, пряко наблюдение и тестове (въпросници, психодиагностика) в анализа на характерите.


Обикновено човекът с характеро-логично разстройство е субект с нормална интелигентност, който не успява да се интегрира хармонично в обществото поради някои аспекти на характера си. С него се общува трудно, той е затворен и опърничав, ако не и открито агресивен. Субектът с характерологично разстройство не е психично болен (но може да стане); не е нито дебилен, нито луд. Но отношенията му с другите биват постоянно смущавани от множество труднбсти, които той създава. Характерологичните разстройства, които са израз на някакво злополучие в личностното развитие, се срещат най-често в детството и юношеската възраст. Причините им рядко са прости. Като характера*, те са част от конституцията и миналото на индивида. Сред тях могат да се открият родови травми (трудно раждане), енцефалити или наследствени елементи, но и ранни афективни фрустрации, недостатъчност на възпитателеи авторитет, мизерия или семеен алкохолизъм. Практически се наблюдават малко характерологични разстройства с конституционален произход. В повечето случаи става въпрос за трудности в поведението, причинени от родителски грешки във възпитанието (отхвърлени, малтретирани, фрустрирани или, напротив, глезени, отрупвани с прекалени грижи и внимане деца). Разпадането на семейството поради брачно разногласие или просто продължителното отсъствие на бащата и неравновеси-ето, несигурността в резултат на това допринасят също за появата на характерологични разстройства у децата. Психотерапията и съветите за възпитанието, които се дават на родителите, често позволяват да се премахнат проявите на „трудния" характер. Понякога е необходимо да се откъсне детето от семейната му среда и да.се настани в специализирано заведение, където може да се предприеме рехабилитация и професионално обучение. През 1987 год. във Франция са били настанени в специализирани държавни и частни заведения 24 135 ученици, засегнати от характерологични разстройства. При възрастните тези разстройства (сърдене, постоянна раздразнителност, гняв и т. н.) се наблюдават преходно в случаи на духовна или социална фрустрация (безработица, продължително стач-куване) или на физиологически промени (менопауза, андропауза). Когато тези прояви са постоянни (ревност, чувство за претърпяна несправедливост), те по всяка вероятност имат конституционален произход, което ги прави неподатливи на лечение. -> глухота; специално обучение.


Начин, по който изглежда, чувства и реагира индивид или група. Казваме, че някой е избухлив или говорим за флегматичния характер на англичаните, трудолюбието на китайците. Характерът е нещо трайно, което позволява диференцирането на индивидите или групите помежду им, когато наблюдаваме техните нагласи и поведение. Принципните проблеми, които поставя понятието „характер" са: 1. проблемът за описанието. Броят на прилагателните и съществителните, с които се описва характерът е много голям. Дж. У. Олпорт е преброил 17 953 такива в английския език; 2. проблемът за класификацията, който отчасти зависи от първия и най-вече от безкрайното многообразие от характери. (Зоологическите класификации стигат до видовете, подвидо-вете или породите; но те не разглеждат индивидите.); 3. проблемът за природата на характера. Решаването на първия проблем трябва да започне от намаляването до минимум броя на описващите термини. Дж. У. Френч (1953), който се посвещава на тази задача, подбира само 49 характерологични черти, потвърдени от няколко метода на факторен анализ. За решаването на втория проблем е необходимо да се познават психологическите закони, които управляват характера и да се разполага с характерология, сигурна в своите методи, което още не е постигнато. Най-после, към третия проблем се прибавя и проблемът за формирането на характера. Днес се приема, че усвоеното от средата, възпитанието, опита и личните усилия, наслагвано върху темперамента и неотделимо от него, допринася във висша степен за оформянето на характера на всеки индивид. Нагласите, навиците не се придобиват никога пасивно. Субектът участва в този процес повече или по-малко активно. Опознаването на характерите е възможно благодарение на прякото наблюдение, въпросниците и личностните тестове.


Осезаемо възприемане от буден субект на обект, който не съществува в действителност. Елементарните (светлини, звуци) или комплексните халюцинации (хора, фрази) може да засягат всички сетива (мирис, осезание и т.н.). Те са свързани с патологично дразнене на сензорните рецептори (заушките могат да предизвикат разстройване на слуховите възприятия), на мозъка (тумор) или с дифузно увреждане на нервната система от инфекция или интоксикация (делириум тременс). Халюцинациите съпровождат някои психични болести (шизофрения, налудност) и осббено хроничната халюцинаторна налудност. Халюцинациите изглеждат свързани с дисолу-цията на съзнанието и с психологическия механизъм на проекци. Експериментално бе възможно да се създадат халюцинации у нормални субекти, поставени за няколко часа в състояние на абсолютна сензорна изолация. Изглежда, че лишаването от дразнения предизвиква намаляване на тонуса на мозъчната кора, която започва да функционира по различен начин. При налудностите и шизофренията може би има същото функционално отслабване, чиято точна причина остава неизвестна. 


Дрога от растителен или синтетичен произход, която предизвиква халюцинации. Мескалинът (получаван от пейотата, кактус от Централна Америка), псилоцибинът (получаван от вид гъба, която расте в Мексико) се изпоз-ват традиционно от американските индианци по време на религиозни церемонии. Измежду синтетичните ха-люциногени, най-известно е ЛСД*. Под тяхно действие субектът вижда цветовете много ярко, разстоянията се променят, всичко наоколо е обляно в светлина. Афективността също се променя: липса на интерес към външния свят, загуба на представата за пространство и време, еуфория или тревожност и т.н. Субектите са пасивни и неактивни. Тези дроги не водят до физическа зависимост, но могат да създадат психична зависимост.


Термин, използван от Р. Додж (1923) за означаване на общото и жизненоважно явление на привикване на организма към някои повтарящи се сензорни дразнения, на които той престава да реагира, защото загубват значението си. Например, ако се капне една капка вода върху медуза, тя се свива, но на двадесетото дразнене тя престава да реагира. Хабитуацията отговаря на елементарно ниво на учене.


Местообитаване.

Съвкупност от тясно зависещи една от друга операции, чието хармонично протичане е израз на живота на организма. Според Дж. Дюи функцията представлява основна единица на всяка постъпка. Тя е адаптиран акт. Играта, например, не е нещо случайно: тя е функция, казва Е. Клапаред", защото задоволява актуалните потребности на детето като едновременно с това му помага да подготви бъдещето си. Психологическите механизми като фантазията или изтласкването също имат функционална стойност, тъй като са начини за защита на личността срещу напрежението, което изпитва.


Отнасящо се до функция. Функционалната психология представлява начин за подхождане към психичната дейност. Вместо да се пита: „Каква е природата на психичния живот?" (структурна гледна точка) или „Как се развиват психичните операции?" (механистична гледна точка), тя търси причините за появата на психологическите явления, тяхното значение, тяхната адаптивна стойност (каква е функцията на емоциите, на сънищата и т.н.). Нейната гледна точка е динамична. Тя поставя проблема за поведението и стига до практическото действие, тъй като поставената цел изисква търсенето на средствата за постигането й. Например, ако разглеждаме съня като защитна функция срещу изтощението, а някои неврози - като резултат от неврастения, може да се помисли за използване на сънната терапия като лечение на невротичните разстройства.Новото образование е функционално в смисъл, че не разглежда интелигентността като същност, а като инструмент на разположение на детето. За да може да си служи с този инструмент, то трябвала изпитва потребност от това, да бъде събуден интересът му. Тъкмо като се основаваме върху потребностите и интересите на детето, можем да го'образо-ваме и да развиваме естествените му способности.


Бягство

Немски педагог (Обервайсбах, 1782 - Мариентал, 1852). Фрьобел изпитва силно влияние от Песталоци, но след като открива и Комениус предприема осъществяването на собствените си педагогически идеи и през 1816 год. основава в Кайлхау Общообразователен институт. Умишлено ограничава полето си на действие върху най-малки деца и бебета. През 1836 год. открива в Бланкенбург (Тюрингия) първата детска градина (Kindergarten), където основно място заема играта. Впоследствие идеята за детската градина спечелва голяма популярност. Сега детски градини има почти навсякъде по света, в това число в развиващите се страни и в Китай.


Проективна техника, предназначена за оценяване на личността на един субект, като се изхожда от различните начини на реагиране на фрустрацията. Картинно-фрустрационната проба (Picture Frustration Study) е замислена и създадена от С. Розенцвайг в САЩ през 1944 год. Тя представлява тетрадка с 24 рисунки, представящи хора, поставени във фрустри-раща ситуация (например, кола оп-ръсква пешеходец), върху които субектът трябва да напише своите отговори. След това отговорите се кодират и интерпретират, чрез съотнасяне към общата теория за фрустрацията на автора.


Състояние на субект, който е лишен от дължимо удовлетворение, който е излъган в надеждите си. Фрустрацията може да се дължи на липсата на обект (липса на храна) или на срещане на препятствие по пътя към задоволяване на желанията. Трудностите се наричат външни, когато произлизат от средата (на дървото има плодове, но пазачът бди), вътрешни, когато зависят от индивида (неговото морално чувство му забранява да мародерства). Все пак фрустрацията не се определя чрез препятствието, защото нищо не ни позволява да знаем, какво ще бъде преценено като препятствие от субекта. Една и съща ситуация може да се приема като благоприятна от един човек и като фрустрираща от друг. Например, оздравяването не винаги е възнаграждаващо, защото някои хора намират повече предимства в боледуването (тъй като не носят отговорности, грижат се за тях...). Следователно, ние разбираме дали някой индивид изпитва фрустрация само като изучаваме поведението му. Реакциите спрямо фрустрацията са различни: те зависят от природата на фрустриращия агент и от личността на този, който е неин обект. Най-общо реакцията е агресивна. Враждебността може да бъде насочена към препятствието (малкото дете се сърди на майка си), към заместващ обект (детето бие мечето си) или срещу самия себе си (някои ученически самоубийства вследствие на мъмрене се обясняват с този механизъм). В други случаи напълно потисната агресивност се замества от регресия* до предишен стадий на развитие (поява на енуреза...). Според значимостта им и момента, в който настъпват, фрустрациите предизвикват повече или по-малко трайни последици у тези, които ги изпитват. Те са толкова по-тежки, колкото по-рано се проявяват. Ж. Мак В. Хунт доказва, че поведението на натрупване на храна е по-интензивно и продължително при плъхове, лишавани от такава в млада възраст, отколкото при тези, които винаги са получавали обилна храна. Общото развитие се влияе също от ранната афективна* недостатъчност. Експериментирайки с две козлета близнаци, които сучели от една майка и били държани на тъмно, като едното било отделяно от нея всеки ден по един час, Х. С. Лидъл наблюдавал, че козлето, което не било отделяно се адаптира, докато другото умряло. Р. Шпиц констатира в една образцова детска ясла, че децата, лишени от майка, са по-чувствителни към най-обикновените инфекции (37% смъртност) в сравнение с тези, които растат вкъщи с майките си (нито един смъртен случай). Възпитанието не се състои в премахването на фрустрациите, а в тяхното дозиране в зависимост от съпротивителните сили на индивида.


Английска психоаналитичка от австрийски произход (Виена, 1895 - Лондон, 1982). Нейните концепции за психоаналитичното лечение на децата се различават съществено от тези на М. Клайн. На основата на наблюдения, извършени в детските ясли ъ Хампстед, А. Фройд хвърля светлина върху значимостта на ролята на майката в развитието на детето. Нейният най-важен принос към психоанализата е Азът и защитните механизми (1936, фр. превод 1949). На френски език от нея може още да се прочете: Нормалното и патологичното у детeтo (фр .превод 1965),Психоаналитичното лечение на децата (1946), Детето в психоанализата (1976).


Австрийски зоопсихолог (Виена, 1886 - Мюнхен, 1982). Фриш е известен предимно с трудовете си върху насочеността и обмена на информация при пчелите, но той е откривателят и на първото „алармиращо вещество" у лещанка-та (дребна риба от сем. Шаранови риби, бел.пр.). Това е химическа секреция, отделяна от раненото или само изплашено животно (нарича се още „вещество на уплаха"), която предупреждава другите животни от неговия вид за наличието на опасност и ги прогонва. К. фон Фриш е публикувал много произведения, някои от които са преведени на френски: Животът и нравите на пчелите (1955), Архитектура при животните (1976), Пчелният професор (1987), Мемоари на един биолог. Фон Фриш (1886-1982) [1988]. През 1973 год. заедно с К. Лоренц и Н. Тинберген, той получава Нобеловата награда за медицина.


Френски социолог (Париж, 1902 - 1977). Фридман е възпитаник на Педагогическото училище, агреже по философия (1926) и доктор на филилогическите науки (1946), научен ръководител в Екол Пратик де От-з-Етюд (1948) и директор на Центъра за изучаване на масовите комуникации. Неговите изследвания са насочени главно към социалната психология на труда. От множеството негови трудове ще посочим Човешки проблеми на промишлената механизация (1946),Накъде върви трудът на човека? (1950), Раздробеният труд (1956), Могъщество и мъдрост (1970).


Неспособност за жената да изпитва удоволствие в сексуалните отношения. Това разстройство, което се среща твърде често в западните страни (около една трета от жените) може да има местни органични или най-често - психологически причини. То може да се дължи на неумело отношение на съпруга, но също така и на несъзнавано отхвърляне на удоволствието и на сексуалната принадлежност. Много често фригидността е израз на вътрешен конфликт, който може да се установи чрез задълбочено изследване. При лечението на това разстройство психотерапевтът трябва да успокои и да даде на брачната двойка пълната информация и техническите съвети, от които тя се нуждае. Сексолозите У. Х. Мастърс* и В. Е. Джонсън създават метод за психосексуална рехабилитация (15 дневно интензивно лечение), което доказано осигурява трайно излекуване в 80 процента от случаите.


Теория на Ф. Ж. Гал и Г. Шпурцхайм, според която съществува тясна връзка между формата на черепа, формата на мозъка и развитието на интелектуалните и моралните функции. Идеята, на която се основава тази дисциплина е, че способностите и психичните функции на човека са локализирани в специфични зони на мозъка. Съответните части на мозъка се развиват пропорционално на значимостта им и моделират формата на черепа: на добре развитите функции съответстват издатини („математическа издатина"...), на недостатъчните диспозиции - вдлъбнатини. Това учение, което не почива на никаква научна основа, днес е изоставено.


Френски педагог (Tap, ден. Приморски Алпи, 1896 - Ванс, 1966). Като начален учител, Френе бил привърженик наНово училище и основавал своето преподаване върху интереса, активността, свободното изразяване на ученика, колективното учене, ангажираността и отговорността. През 1924 год. въвежда печатницата в училище, с което започва кореспонденция между учениците от различни училища и издава две списания -Венец (сборник от ученически текстове) и Печатницата в училище (след 1945 год. -Възпитател). Заедно с жена си Елиза, която била начална учителка, през 1935 год. основава собствено училище във Ванс (деп. Приморски Алпи). Френе изработва много полезни педагогически пособия, чрез които „фишове за самостоятелно коригиране" и „образователни комикси", които позволяват индивидуална учебна работа. Той основава също движението Модерно френско училище (1944), което привлича много млади начални учители от Франция А чужбина (повече от десет хиляди от тях използват техниките на Френе). Сред трудовете на този педагог сиМодер-ното френско училище (1944), Приказките на Матио (1959),Техники-те на Френе в модерното.училище (1964).


Реакция на насочване и локомоция на движещ се организъм под влияние на светлината. Реакцията е „положителна", когато придвижването се извършва към светлинния източник и „отрицателна", когато се извършва в противоположната посока. Но тя може да бъде и „многофазова". Наистина, ако животно се постави на постоянно осветление, след известно време се забелязва правилно редуване на положителни и отрицателни фази; това поведение е свързано с количеството светлинна енергия, поглъщана от фоторецепторите на организма. Той се ориентира към светлината, докато може да я понася и се отвръща от нея в момента, в който достигне определен праг.


Дерматоптична чувствителност.

Операционална теория

Организация, в която всеки елемент съществува само посредством своята роля в постройката. Мелодията е форма, която разпознаваме дори когато е транспозирана в друга тоналност. Тъй като нотите са други, ние можем да разпознаем песента само чрез връзката, която продължава да съществува между частите т. е. организацията на звуковите елементи. Ние схващаме тъкмо тази организация в цялостното й значение, а не нотите. Изобщо, ние възприемаме организирани множества, а не съставните им елементи. Формата е непосредствена даденост на съзнанието, произлизаща от спонтанната склонност на елементите към структуриране: например в звездното небе ние различаваме съзвездия (Голяма мечка, Орион и т.н.). Съществуват добри форми - симетрични, пълни, които се открояват лесно на фона на други - несиметрични, непълни. Добрите .форми са константни, т. е. имат тенденция към запазване на собствените характеристики въпреки модификациите в представянето. Другите имат тенденция да изглеждат като съответните добри форми, когато ги възприемаме на тахистос-копа (начупеният кръг изглежда непрекъснат). Психологията на формата, създадена в началото на XX век от трима берлински психолози М. Вертхаймер, К. Кофка и В. Кьолер, е въведена във Франция от П. Гийом. Тя разглежда всички явления като множества със собствена структура и закони. Разлагането им на елементи не ни казва нищо относно тяхната природа, защото те са в естествено едийство. Архитектурното произведение, което съзерцавам, е нещо различно от ебора от отделните, камъни, тялото е нещо различно от сбора от органите. Елементите се интегрират в множеството, което определя тяхното равновесие и обяснява частите. Психологията на формата играе огромна роля в развитието на модерните идеи. Тя е в основата на уни-тарните схващания за организма (К. Голдщайн), на нови теории за интелигентността и паметта (спомените се подчиняват на законите за формата: помнят се по-добре, когато са организирани в значещо цяло). Тя оказва влияние върху мисълта на философи като М. Мерло-Понти. -> гещалтнсихология.


Ирационален и натрап-лив страх от някои предмети или някои ситуации. Измежду фобийните теми, които могат да се срещнат, най-честите се отнасят до свободни (агорафобия) или затворени пространства(клаустрофобия) или животни (зоофобия). Цялото поведение на болния се състои в предотвратяването на невротичния страх като избягва фобийния обект или се обръща към вдъхващ сигурност обект. Според привържениците на пове-денческите теории фобиите са придобито поведение вследствие на неприятни преживявания, които са преувеличени от прекалено силните реакции на околните или от несигурността поради отсъствието на майката. Те могат да бъдат превъзмогнати чрез поведенческа* терапия. Според психоаналитиците причинният механизъм на фобийната невроза е несъзнаван вътрешнопсихичен конфликт. Субектът се страхува от своите нагони, които подменя с предмети. Тъй като но може да ги приеме и за да отрече реалността им, той измества невротичния си страх върху символичен предмет.


Характе-рологичен тип, чиито главни черти са емотивиата сдържаност, самоконтролът, респектът към правилата. В характерологията на френско-холандската школа флегматичният тип се дефинира със слаба емотивност , бавна, но постоянна активност , бавна реакция на впечатленията или вторичност.


Лимфатик

Метод на дискутиране в малки групи (шест души), които работят в поредици по шест минути. Сеансът започва с изложение, ограничено най-много до 30 минути, което трябва да представи ясно различните аспекти на някакъв проблем. Събранието, разделено на подгрупи по шест души, започва да дискутира в продължение на шест минути по-повдигнатия въпрос. След това иде-'ите на всяка подгрупа (въпроси и решения) се представят от говорител на общата маса и се обсъждат с докладчика в продължение на шест минути (или кратно на шест минути, но най-много 18 минути). По време на обсъждането може да има обмен с присъстващи в залата лица за изясняване на някои моменти.


Изключителна привързаност към човек, предмет или несъзнавана представа (имаго). 3. Фройд нарича фиксация на влечение факта, че влечението се забавя на определена фаза от психосексуалното развитие. Например, дете, на което са давали да суче след нормалните граници, трудно ще надмине оралния стадий, който му е бил приятен. Той го изоставя със съжаление и всеки път, когато претърпи неуспех, несъзнавано се стреми да пресъздаде въображаемо миналите условия, към които изпитва носталгия.


Изкуство за познаване на характера в зависимост от физическия облик и особено от физиономията. Изследванията, предназначени да установят съответствията между физиономията и способностите или постоянните личностни черти никога не са достигали до други освен измамни резултати. Практически невъзможно е да се различи перверзен субект от нормален индивид като се разглеждат снимките им. Диагностиката на умственото ниво по същия начин е също толкова илюзорна: съществува съвсем слаба корелация (г = + 10) между оценяването на интелигентността по снимка и чрез тестове. Всички клнницисти знаят, че откритото лице, лукавата усмивка, живият поглед понякога представляват само .приятна маска на субект, лишен от интелект вследствие на енцефалопатия, настъпила в ранното детство. Възможно е все пак лицевият израз, моделиран от обичайните афективни реакции, да отразява личността, но е съмнително, че -тълкуването на изразната динамика някой ден ще промени характера си на изкуство, запазено за малцина особено надарени и.интуитивни хора.


Форма, която се откроява в дадено множество. Вазата с цветя, която виждам на бюрото си е предмет с ясно очертани контури, които се открояват на фона на масата. Темата на дадена симфония се откроява от останалата мелодия. Вазата и мелодията са отчетливи фигури сред възприеманите множества, от които те са част. Понятията „фигура" и „фон" могат да се разпрострат въху всички области. Болестта е „фигура", която се появява на общия фон на организма. Изоставането в училище е израз на разстройство (фигура), свързано тясно със здравето и психосоциалните условия (фон) на ученика. Когато образът е съставен от две фигури с еднаква прегнантност*, той изглежда обратим. -гещалтпсихология.


Немски философ и психолог (Нидерлаузиц 1801 -Лайпциг, 1887). Притежаващ енциклопедичен ум, Фехнер е едновременно лекар, математик, професор по физика (1834), после по философия (1846) - той изучава цветното зрение, звуковото възприятие и се интересува от психофизиката, чийто основоположник е Е. Х. Вебер. Повлиян от изследванията на последния върху усещанията, той формулира закон („усещането е пропорционално на логаритъма на дразненето"), който според него може да се отнесе до всички факти на съзнанието. Той е един от първите автори, които въвеждат измерването в психологията. От неговите произведения ще посочим Основи на психо-физиката (1860).


Сексуално отклонение, което се проявява чрез еротична привързаност към предмет (обувка, гащички и т. н.) или част от тялото на друг човек. Тази перверзия се среща при афективно незрели субекти, фиксирани към минал стадий от развитието. Тя често има символично значение и изглежда свързана с първите сексуални вълнения на детето. Според 3. Фройд фетишизмът е защита срещу невротичния страх от кастрация.


Швейцерски психолог и педагог (Женева, 1879 - 1960). Фериер е един от основателите на Института Жан-Жак Русо (Женева, 1912) и на Международното Бюро по образование (1925). Прозорлив критик на традиционното преподаване, той желае превръщането на училището в „активно". Фериер е застъпник на „истинското учене", индивиу-алната инициатива, груповата дейност. Автор е на много произведения, между които Активното училище (1922).


Химическо вещество, което, секретирано от организма и в неговата среда (въздух или вода), представлява съобщение за подобните на него организми и предизвиква у тях определено поведение или фи-зиологически промени. Като хормоните, феромоните действат в много малки дози върху специални рецепторни органи и имат специфично (стимулиращо или потискащо) действие върху приемащия организъм. Това са вещества-съоб-щения, които позволяват на индивидите от един и същи вид да общуват помежду си. Те влияят във всеки един момент върху връзките в животинските общности. У човека наличието на феромони е доказано от У. Кътлър и Дж. Пре-ти (1986). Те произлизат от потните жлези на подмишниците, зърната на гърдите и половите органи и се изпускат при потене. Техният ефект се състои в регулиране менструалните цикли при жената.


Физическа и/или психическа зависимост по отношение на дрога, използвана първоначално заради нейното терапевтично действие. Субектът е подтикнат да употребява този медикамент постоянно или периодически заради неговото действие и за да избегне неприятното чувство, породено от лишаването от него. Един човек може да бъде зависим от няколко продукта.


Ятрогения.

Илюзия за съществуването на крайник, който е отрязан. Изглежда това явление се среща много често, тъй като, според различните автори, се наблюдава при 85 до 100% от хората с ампутации. Въпросните индивиди изпитват илюзията, че още чувстват липсващия крайник и дори понякога, че ги наболява. Това чувство е свързано с телесната* схема, изградена още през детството, която е незаличима.

Устойчив и привлекателен продукт, фантазия. Някои хора, зле адаптирани към света, в който живеят, развиват въображаеми идеи, които са сродни на сънищата или мечтанията: те се виждат богати, могъщи, обичани от престижна лщшост, но все пак не вярват напълно) на своите химери. Фантазмът е самозалъгване, което поддържа неврозата.

Творческо въображение. Човешкото същество непрекъснато е подложено на фрустрации. Дълбоките му потребности рядко биват задоволявани пряко и непосредствено. Индивидът разполага с множество защитни* механизми, за да намали напрежението, което произлиза от конфликтните ситуации. Един от тях е фантазията: тя се състои в несъзнавано прехвърляне на нагона в плана на въображаемото, за да го задоволи символично чрез създаването на образи. Фантазията подхранва мечтанията, съновиденията и някои налудности. Тя се среща често при децата, а при нормалните възрастни се проявява като следствие от неуспех.


Групова психотерапия, която е насочена едновременно към болния и към членовете на неговото семейство. За да се разбере проблемът на болния, е необходимо той да бъде разглеждан в отношение с другите членове на семейството. По време на сеансите по фамилна психотерапия, пациентът и близките му излагат свободно грижите си, поводите за безпокойство и притесненията си. Не-директивността на терапевта подтиква участниците да възпроизведат в психотерапевтична обстановка поведението си в семейството, което помага за по-доброто разбиране на тяхната система на отношения. Някои психотерапевти интерпретират наблюдаваните факти, съобразно с принципите на психоанализата; повечето се съотнасят към теориите за комуникацията. Тази форма на психотерапия изглежда ефикасна спрямо психотичните, токсикоманните субекти и правонарушителите.


В античността - изображение на еректиралия мъжки член като религиозен образ. Този термин, който често се приема като синоним на „пенис", все пак се различава много от него. „Пенис" обозначава реален обект, докато фа-лосът е въображаем, символичен обект, изобразяващ мъжката мощ, плодовитост и понякога самия бог, както в култа към Дионисий, при който фалосите се носели тържествено по време на някои празненства. Фалосът като символ на мъжествеността, играе важна роля при някои постъпки на хората, свързани с нейното приемане или отхвърляне. Субекти от мъжки пол се оказват неспособни да поемат напълно последиците от мъжествеността си, докато много жени приемат трудно, ако не и никога, факта, че я нямат. Това са жените, които в ежедневния живот обичат да се конкурират с мъже.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.