Отказ от приемане на храна. Анорексията се наблюдава предимно при юноши и млади жени между 15- и 25-годишна възраст, обикновено девствени, но понякога и при малки деца или дори кърмачета. Според У. Х. Кей (1982) страдащият от анорексия субект не се храни, защото чувството му на глад изчезва по време на гладуването под действието на ендогенни морфини (ендорфини), чието присъствие в хипоталамуса в повишено количество е било обективно наблюдавано. Но причината за гладуването остава неизвестна. Все пак психологическият анализ открива в почти всички случаи актуален конфликт с околните, по-специално с майката. Страхът от изоставяне, чувството за вина, което се дължи на пробуждащата се сексуалност, предизвикват понякога това поведение, което означава носталгия по миналото, желание за връщане към детския статус. Най-ефикасното лечение се състои във временно отделяне (рядко повече от 2 месеца) от семейната среда и психотерапевтично въздействие върху болния и родителите му.
