Техника, развита от П. Е. Сифнеос в парадоксално противоречие с класическите цели (снижаване и премахване на тревожността). Тази техника е приложима само ако Азът на пациента е силен, ако субектът е мотивиран да се промени бързо и ако причината, която отключва симптома е добре дефинирана. При тези условия, психотерапията се състои (в сигурността на една позитивна връзка на доверие с терапевта) в търсене на несъзнавания конфликт, скрит под актуалната криза, което увеличава тревожността. Като контролирана форма на ускорена психоанализа тази техника се прилага при терапията на „криза", предизвикана грубо или от случайно събитие или при ограничени хронични симптоми. Средната продължителност на лечението варира между 2 и 5 месеца. Тази техника се различава напълно от една друга форма на психотерапия чрез предизвикване на тревожност, наречена „техника на системна десенсибилизация", която се вписва в кръга на поведенчески-те терапии.
