Станислав Гроф (Stanislav Grof) е роден на 1 юли 1931 г. в Прага, Чехословакия.Психолог и психиатър, Гроф е един от основателите на трансперсоналната психология. Той е посветил повече от 40 години на изследвания в областта на изменените състояния на съзнанието и духовното израстване.
Трансперсоналната психология е четвъртият, най-прогресивен, всеобхващащ и интегрален клон на съвременната психология, най-пълно отговаряща на постоянно разширяващите се граници на познанието за същността на човека и вселената. Централно понятие в трансперсоналната психология е трансценденцията на Аза, или с други думи, разширена и задълбочена идентичност, в съзвучие с идеята за цялостност (холистичност) на битието и
света.Ориентацията на трансперсоналната психология е еклектична и отворена за различните подходи към познание и опитност: психологически и духовен, личностен и надличностен, душевно благоденствие и страдание, обичайни и необикновени състояния на съзнанието, модерни западни и древни източни перспективи, етно- и културноспецифични философски системи и мироглед, аналитичен и неинтелектуален метод на познание. Трансперсоналната психология не е религия, не е верска система, нито притежава институционална структура. Тя представлява по-скоро поле на търсения, което предлага прозрения, базирани на изследвания и опит. Трансперсоналната психология допринася както за психологията, така и за духовността - психологията придобива една по-богата и многообразна гледна точка за обхвата на човешкия опит. Духовните дисциплини получават прозрения за  човешкото развитие и изцеление, за да боравят по-умело с въпроси от психологическо естество, възникващи по време на духовните търсения. Трансперсоналната психология също така предоставя перспектива на духовните
течения, която помага за разбирането на техните общи черти и различия. Тази област включва теория, изследователска дейност и практика.Трансперсонална теория интегрира в парадигмата си първия клон на психологията - психодинамичната, използва успешно прийомите на втория – бихевиоризма (и съвременния му вариант в лицето на когнитивната психология), смело стъпва върху различната перспектива на третия клон – хуманистичната психология и внася неизмеримо богатство в дървото на съвременната психология чрез научния си подход към древната мъдрост на световните духовни системи.
Вижте и видео:
 Станислав Гроф - Холотропното дишане >>>


Реймънд Бърнард Кaтeл (Raymond Bernard Cattell) е английски  психолог. Роден е на 20 март 1905 година  вХилтоп, Англия. На 16гид. Кетъл се записва да учи физика и химия в Лондонския университет, три години по- късно завършва с отличие. Но животът му в Лондон  му дава нова насока за научно развитие- Кетъл почва силно да се интересува от социалния живот и намирането на различни решения. През 1924год.  започва да учи психология.След като се дипломира  води лекции, пише книга за селото, изгражда и психологичен .През 1937 година Торндайк кани Кетъл да работи в Колумбийския университет. Година по- късно,  вече е професор, през 1941  преподава в Харвард. Съпругата му от втория му брак е математик, тя споделя идеите му за изследвания , които иска да прави и така вече на 40 Кетел и съпругата му се местят в Илинойс и в местния университет има свободата да провежда своите изследвания.
Почива на 2 февруари 1998 на 92 годишна възраст в Хонолулу, САЩ.

   Кетел изучава личността и нейните характеристики, с цел предсказване на поведението, тоест дава се възможност за прогнозиране на това как човек би реагирал на определен стимул. Чрез елементарна формула описва теорията си математически, а именно: R= f(P;S), kaто с R(reaction/ response) се описва реакцията(очакванията от това какво би направил човек), Р отговаря на личността (personality) и S на стимула или създалата се ситуация. От тези три параметъра най-сложен за описание е този на личността. Елементите на ситуацията може да се знаят или да се установят чрез наблюдения, а ако имаме стимул - експериментаторът е човекът, който избира дизайна и самия стимул. Oбект на изследване са лица, които за разлика от много други изследвания, са психичноo здрави ,нормални индивиди, чиято личност се изследва, а не се лекува. Кетъл не намира смисъл в това да се опиташ да промениш личността преди да  изучиш характеристиките й. Това обяснява и защо теорията на Кетъл не се базира на клиничната психология. За да докаже своя хипотеза или да стигне до какъвто и да е извод, използва въпросници, обективни тестове, наблюдението като метод и оценява, измерва поведението, каквото е в нормална среда.
Неговата теория не е толкова популярна сред психолозите в САЩ в сравнение с други теории интерпретиращи поведението. Въпреки тежкия труд и усилията си, Кетъл не успява да убеди много  психолози в ползата от методите, които използва. Teoрията му се основава на стабилни данни и е една от най- систематично конструиранитеe, освен това ни описва структурата на личността . В нея основно понятие е диспозицията. Той разработва диференцирана сложна система за описанието й, като използва само диспозиционни променливи за обяснение на поведението. Отличителните черти, които характеризират и описват личността, Кетъл разделя на две групи в зависимост от подхода, който се използва. Към едната група спадат когнитивни способности, темперамент и динамични черти, а към другата чертите са повърхностни и изходни. След повече от 20 години непрекъснати изследвания и факторни анализи, Кетъл успява да опрели 16-те основни фактора/черти, за които смята, че формират личността. Те се използват най-често при анализ на 16 факторния тест на Кетъл.


Основни човешки емоции са тревожността и страхът, които са се развили през поколоенията като приспособителен механизъм за справяне с опасността. Трудно е разграничението между тях. Но, докато страхът е разбираема съразмерна реакция на личността към една реална заплашваща ситуация, тревожността е несъразмерна реакция срещу опасността или дори срещу въображаема опасност, т.е. при страха опасността е ясна, обективна, докато при тревожността тя е скрита субективна. Страхът като актуално емоционално състояние и тревожността като личностна особеност са важна по значение област на тестовото психологическо изследване. Психологичните тестове за определяне и измерване на страха биват самооценъчни и оценъчни. От друга страна те се разграничават  и от гледна точка на това, дали имат за предмет тревожността като личностна черта или страха като актуално емоционално състояние.  Има и поливалентни скали, включващи двете задачи. Една от най-широко използваните самооценъчни скали е скалата за манифестен страх на Тейлър – MAS , съдържащ 50 твърдения. Изолирани са фактори като хроничен страх, свързан с тревожност, сензитивност и себенеувереност, лабилност на вегетативната нервна система при заплашващи ситуации, разстройство на съня, свързано с голямо вътрешно напрежение, усещане за собствена несъстоятелност и др. У нас е разработена модификация на теста съдържащ 80 твърдения. Висока корелация с теста на Тейлър показва самооценъчния тест на Спилбъргър – STAI , съставен от две субскали: на тревожността и страха като актуално състояние и като личностна особеност.
Вижте в речника:
Страх>>>
Тревожност>>>
Тревожност (терапия чрез предизвикване на)>>>


Най-общо стресът предтсвлява личностен защитен механизъм, включващ както съзнавани (приемане, контролиране, преодоляване и т.н.), така и несъзнавани психични процеси ( изтласкване, заместване, сублимация и т.н.). По такъв начин диапазонът на взаимодействие между личността и заобикалящата я среда се разширява, за да стане тази личност активно ориентирана към неутрализиране, овладяване и преодоляване на психичния стрес.
Изследване: Анализът на стрсовото състояние се е свързвал преди всичко с особеностите на ситуациите  и въздействащите върху човека стимули. По-късно се оказва, че при едни и същи условия , в едни и същи ситуации, различните индивиди не реагират еднакво, т.е. очертава се специфичност на реакциите, която навежда на мисълта, че възникващото състояние се обуславя не само от характера на външната стимулация, но и от психичните особености на субекта. Ето защо вниманието на изследователите се насочва и към изучаване на настъпилите у човека изменения, както във физиологичните му системи, така и в неговото поведение и дейност.
   Поради изключителната честота на депресиите и предизвикваните от тях мъчителни състояния, както и психологичните и социалните им последици, те станаха централен проблем на психиатричната теория и практика. Проучванията на отрицателните жизнени преживявания на личността в техните най-различни аспекти /стрес, криза, жизнени събития/ показват, че те играят роля в проявата и протичането на депресиите. Това е най-честото разстройство на настоението, характеризиращо се с чувство на безпомощност и безнадеждност. В типичния случай, личността загубва интерес и удоволствие от ежедневните си задължения. Тя е емоционално неустойчива и показва промени в поведението и нагласите си, във физическото си здраве, като промени на апетита, загуба или увеличаване на тегло, безсъние, безсилие, немотивирани идеи за виновност и не рядко натрапливи мисли за смърт и самоубийство. Смята се, че един от факторите, който довежда до депресия е агресивността или една от основните й форми – автоагресията, агресия насоена към собствената личност. Всъщност съществуват варианти на депресивните състояния, а не строго обособени форми на депресията.
Простата депресия е най-наситената и най-богатата с афективни разстройства. Клиничната картина се владее прди всичко от дълбоко потиснато мастроение, мъка, тъга или тревога. Много, иначе здрави хора, при тежки жизнени ситуации изпадат в състояние на отчаяние , мъка, страх. Изживяванията на депресивно болните обаче са толкова тежки, че с нищо не могат да бъдат сравнени. Водещо място заемат промените в настроението. То е силно понижено; оплакванията са от лошо самочувствие,, тъга и отчаяние /дистимия/. Заедно с това липсва способност да се радват и не рядко това е основен симптом на по-леките депресивни състояния. Част от тях са убедени, че не само психичното, а и телесното им състояние е тежко влошено или непоправино увредено / хипохондрична депресия/. На лице е дефицит на т.нар. витални подбуди / стимули/. 

Повече за депресиите  в речника: депресия

Фрустрацията е сложно преживяване, изградено от по-елементарни съставки като негодувание, огорчение, опасение. Тя е детерминирана от събитие, което бива субективно преживявано като пречка, загуба или заплаха за дадени ценности и представлява заплаха за значими блага. Фрустрацията трябва да се разбира като такова психично състояние , което възниква в отговор на обективно преодолими/или поне така разбирани/ трудности, блокиращи задоволяването на потребности и мотиви, изпълнението на намерения и действия. В редица случаи фрустрацията води до дезорганизация на съзнанието, дейността и поведението на човека. Това състояние, често включващо елементи на подчертана тревожност, намира от своя страна поведенчески израз както в реакции като агресия, регресия, фиксация, оттегляне и т.н., така и под формата на решения за преодоляване на препятствията към достигане на целта.
Известно е , че съществуват много и различни условия, които биха могли да повлияят силата на агресивното реагиране при фрустрация, тъй като се проявяват индивидуални различия в устойчивостта спрямо фрустрацията.
Изследване: В психологичната диагностика често се съди за устойчивостта спрямо фрустрацията по това как човек решава експериментална фрустрационна ситуация /с рисунки, неуспехи в силно мотивиран експеримент и др./. От тестовете с рисунки най-известен е тестът на Розенцвйг, който изказва предположение, че фрустрацията непременно предизиква агресия. Той създава класификация на типовете реакции на фрустрация: екстрапунативна /вината за ситуацията се прехвърля на друго лице/; интрапунативна /търсят вината в себе си/; импунативна /причината виждат в неизбежните обстоятелства/.

Вижте още:

Страстта е чувство с голяма интензивност и устойчивост. По своята сила то наподобява афекта, а по продължителността си - настроението. Свързана е с особена нагласа на личността. Страстта е необ¬ходима предпоставка за постигане на определени творчески успехи. Слага отпечатък на цялата психична дейност, подчинявайки и ръководейки я в едно направление. Тя се характеризира с пълна мобилизация на духовните и физическите сили.

Проблемът за същността и характеристиките на емоциите и чувствата на човека е въпрос, който в психологията като наука се изследва много на широко и детайлно.
   Емоциите и чувствата - това е репрезентация в мозъка на човека на неговите реални отношения към света, към това, което той изпитва и прави, т.е. отношенията на субекта на потребностите към значимите за него обекти и се изразяват под формата на определени преживявания. Даденото определение изисква някои терминологични пояснения. Понятието "отношения" се употребява в психологията в два смисъла: първо, като отразяващо обективно съществуващата взаимовръзка между субекта и обекта (обективни отношения) и второ - като преживяване на тази връзка (субективно отношение на личността), т.е. емоция или чувство. Преживяванията, възникващи на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като организъм (храна, вода, сън, самосъхранение и т. н.) се отнасят към емоциите. От условията на обществения живот зависят както формите на проявление на емоциите у човека (например възможността да владее своето поведение при дадена емоция), така и начините за постигане на целите и удовлетворяването на онези потребности, с които е свързана появата на една или друга емоция. В  процеса  на  обществено-историческото  развитие,  на  социалния  начин  на  живот  на  хората,  в сферата на човешките преживявания се появява особена тяхна форма - чувства. 
  Чувствата са специфични човешки преживявания, които възникват на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като личност (например, потребност от общуване, познание, изпълняване на някаква дейност, култура и т.н). Емоциите и чувствата, обикновено се отличават с полярност, т.е. притежават положителен или отрицателен знак: любов - омраза, радост - мъка, веселие - тъга и т. н. Но двата полюса не са задължително противоположни във времето. В сложните човешки чувства те често образуват противоречиво единство: например в ревността страстната любов съжителства с гореща ненавист. И така, основен изходен момент, определящ природата и функцията на емоциите и чувствата, се заключава  в  това,  че  в  тях  като  психически  процеси се  установява  връзката,  взаимоотношението между хода на събитията, извършващи се в съответствие или не в съответствие с потребностите на човека и хода на неговата дейност, насочена към удовлетворяване на тези потребности, от една страна, и  протичането  на  вътрешните  органически  процеси,  обхващащи  основните  витални  (жизнени) функции, от които зависи живота на организма като цяло, от друга страна. В резултат на това човек се настройва за съответно действие или противодействие.

Вижте още:

Елементарен н неподдаващ се на анализ аспект на афектнвността, различаващ се от емоцията, която е невровегетативният му израз, и от чувствата, които са по-устойчиви. Между характерните афективни състояния като радостта и страха съществуват междинни, недобре определени чувства, които могат да варират от радост към страх, като претърпяват серия от последователни трансформации. Тези психични, изконни, трудни за анализиране състояния могат да се наблюдават и изучават посредством различните видове поведение, които предизвикват. Например реакциите на очакване и на любопитство от страна на субекта изразяват неговия интерес към известна ситуация, докато движенията на откликване или отдръпване са предизвикани от приятни (удоволствие) или неприятни (болка) усещания. Тези елементарни чувства, променливи в ефективната си тоналност, предшестват аперцепцията на образа и представата; те са в основата на емоциите и съставляват това, което обикновено наричаме настроение.

Вижте още:
Афективни психични процеси -афекти
Основна афективна диспозиции, която се колебае между крайните полюси на тъгата и радостта. Настроението дава на емоциите афективната им оцветеност. То изглежда е свързано с конституцията и се обуславя от неврофизиологически механизъм, контролиран от междинния мозък (основата на мозъка). Локализираните в тази зона лезии причиняват разстройства в настроението. Като цяло всички мозъчни увреждания, независимо дали са травматични (рани), инфекциозни, туморни или други, предизвикват промени в настроението.

Повече за настроение >>>

Афектът е изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от определени причини. С други думи, това е емоционален взрив. Той се съпровожда от обилни вегетативни прояви (зачервяване или бледност, сърцебиене, промени в кръвното налягане и пр.), силни двигателни и словесни реакции и стесняване на обема на съзнанието, без да се загубва на¬пълно способността да се ръководят постъпките. Разграничават се афекти на гняв, ярост или възторг и афекти на страх, тъга, угнетение и т. н. Афективните състояния се определят от моментното състояние на психичната дейност, от силата и значимостта на дразнителя и от темперамента.

Афект в речника >>>
Съответствие между основното настроение и останалите психични дейности.
Пълна уравновесеност в емоционалния живот
Настроение това е продължително, трайно емоционално състояние, на фона на което възникват различни чувства. То се определя повече от биологичния тонус, от ннтерорецептивните въздействия. В по-малка степен е в зависимост от външни дразнители. Настроението представлява още изява на вътрешното самочувствие и е в първостепенна зависимост от особеностите на темперамента. Оказва мощно въздействие върху всички психични процеси и поведението. То е същев¬ременно израз на състоянието на психичния тонус, а може и да го поражда.
Психолозите говорят за мажорно или жизнерадостно на¬строение, при което преобладават чувствата на радост, бодрост, ентусиазъм и веселие. Напротив, за миньорното настроение са присъщи скръб, мъка, печал, униние и пр.




  1.  Уважение на достойнството и правата на личността -Психолозите отдават необходимото уважение и допринасят за подобряването на фундаменталните права и достойнството на всички хора. Психолозите уважават правото на личен живот, конфиденциалност и независимост на хората, в съответствие със закоността и с другите професионални задължения на психолога. 
  2.  Компетентност -В своята работа психолозите полагат усилия да поддържат високи стандарти на компетентност. Те познават границите на конкретните си умения и ограниченията на експертното си знание и спазват изискванията за осъществяване на ефективна професионална дейност. Психолозите предлагат само услуги и използват техники, за които са квалифицирани (посредством съответно образование, специализиран тренинг или практически опит). Психолозите се стремят в дейността си към аргументирано доказване на научната достоверност на използваните теоретични модели и техники, поддържаните хипотези, изводи, заключения и препоръки.
  3. Отговорност -Психолозите имат съзнание за професионалните отговорности, които имат към своите клиенти, към общността и обществото, в които живеят и работят. Психолозите избягват нанасянето на вреда и са отговорни за собствените си действия и в максималната възможна степен гарантират, че услугите и методите им не се прилагат неправомерно. Психолозите имат морален ангажимент към социалната отговорност и хуманното използване на постиженията и методите на психологическата наука и практика.
  4.  Почтеност-Психолозите подкрепят почтеността и коректността в науката, преподаването и практическото приложение на психологията, в отношенията си с останалите свои колеги. В тези дейности психолозите са честни, безпристрастни и уважават останалите, не допускат под каквато и да е форма присвояване на чужди научни и научно-практически постижения, отнемане на чуждо авторско право, кражбата на чужди идеи и фалшифицирането на чужди трудове. Те полагат усилия да изяснят на заинтересованите страни ролите, които имат в професионалната си дейност и да работят в съответствие с тези роли. 


Съдържание на Етичния кодекс на психолога


В настоящия кодекс терминът “клиент” се отнася до всеки човек, пациент, лица във взаимна зависимост или организации, с които психолозите имат професионални взаимоотношения, включително и индиректни взаимоотношения. 

Етичният кодекс за професионалната дейност на психолозите членуващи в Дружеството на психолозите в Република България отчита следните аспекти: 

  1. Професионалното поведение на психолозите трябва да бъде съобразено с професионалната роля, характеризирана от професионалните взаимоотношения. 
  2. Неравнопоставеността по отношение на знание, влияние и власт винаги повлиява професионалните взаимоотношения на психолозите с техните клиенти и колеги. 
  3. Колкото по-голямо е неравенството в професионалните взаимоотношения и зависимостта от клиентите, толкова по-сериозна е отговорността на професионалиста психолог. 
  4. Отговорностите на психолозите трябва да съответстват на етапа на развитие на професионалните взаимоотношения. 


Взаимозависимост на четирите етични принципи – трябва да се има предвид, че винаги ще има силна взаимозависимост между четирите основни етични принципи и техните спецификации в Етичния кодекс на психолога. За психолозите това означава, че разрешаването на етичен въпрос или дилема ще изисква разсъждение и често обсъждане с клиенти и колеги и преценяване на различни етични принципи. Вземането на решения и предприемането на действия е необходимо, дори когато все още са налице спорни въпроси. 


 Зачитане на правата и достойнството на хората 


1.Общо уважение
  •          Съзнание и уважение на знанието, опита и областите на компетентност на клиентите, заинтересованите трети страни, колегите, студентите и широката общественост. 
  •          Съзнание за индивидуалните различия, дължащи се на културата и ролевите стереотипи, включително и тези, дължащи се на нарушения, полова и етническа принадлежност, сексуална ориентация, раса, националност, възраст, религия, език и социално-икономически статус. 
  •          Избягване на практики, които са резултат от нечестни пристрастия и могат да доведат до несправедлива дискриминация. 


2 Конфиденциалност
  •          Търсенето и предоставянето на информация е ограничено до минимума, изискван за професионални цели. 
  •          Информацията и записите се съхраняват по адекватен начин, за да се обезпечи поверителността, включително и вземането на разумни предпазни мерки за анонимността на данните, когато това е уместно и ограничаване на достъпа до данните до лицата, които имат право да знаят. 
  •          Клиентите и другите страни, с които психологът има професионални отношения, са запознати със законовите ограничения за поддържане на конфиденциалност. 
  •          При поискване на информация от органите упълномощени за това, психологът има задължение да предостави само тази част от информацията, която има отношение към проблема и да запази поверителния характер на останалата. 
  •          Психологът трябва да разпознава сигналите на потенциално напрежение, което може да възникне между изискването за конфиденциалност и предпазването на клиента или на заинтересована трета страна. 
  •          Клиентите имат право на достъп до материали (доклади и записи), които се отнасят за тях, както и да получат необходимата помощ и консултация, като им се предоставя точна и изчерпателна информация, и техните интереси се обслужват по най-добрия начин. 



3 Информирано и доброволно съгласие
  •          Психологът изяснява проблемите и спорните въпроси за професионалните си дейности, процедури и потенциалните последствия от тези действия, за да се увери, че клиентът дава информирано съгласие преди и по време на психологичните интервенции. 
  •          Психологът изяснява на клиента процедурите, които следва за водене и съхраняване на работни записи записи, публикации и доклади



4 Свобода на волята 
  •          Психологът осигурява максимална независимост и свобода на волята на клиента
  •          Специфични ограничения на свободата на волята се налагат при наличие на такива фактори като възрастта на клиента, психичното здраве и ограниченията, наложени с предвидени със закон мерки. 



Компетентност 


1 Етично самосъзнание 
Психологът е задължен да познава добрата практика, отнасяща се до етиката, която е включена в Етичния кодекс и да спазва етичните правила в своята професионална дейност. 

2 Граници на компетентността
Психологът е задължен да работи в рамките на своята професионална компетентност, наложени от обучението, тренинга и опита му. 

3 Ограничения на процедурите 
  •        Психологът е задължен да познава ограниченията на процедурите за определени дейности, както и рамките на заключенията, които могат да бъдат изведени при различни обстоятелства и за различни цели. 
  •          Психологът е задължен да познава и да работи в рамките на критично оценените от общността теории и методи. 


4 Продължаващо обучение и професионално развитие 
Психологът има задължение да продължава своето професионално развитие и усъвършенстване. 

5 Неправоспособност 
Психологът е задължен да преустановява практиката си в случаи, когато способностите му са временно засегнати или са налице временни затруднения. 



 Отговорност 


1 Обща отговорност
Психологът носи морална отговорност за качеството и последиците от професионалните си действия.

2 Поддържане на висок стандарт 
Психологът е задължен да насърчава и поддържа  високи стандарти в научната и професионалната дейност, както и да организира дейностите си в съответствие с постановките на Етичния кодекс. 

3 Избягване на нанасянето на вреда
Психологът избягва злоупотребата с психологичното знание или практика и свежда до минимум вредата, която може да се предвиди и е неизбежна. 

4 Продължаваща грижа 
  •          Психологът има отговорност за необходимото продължаване на професионалната грижа за клиентите, включително сътрудничество с друг специалист и извърша необходимите действия, когато трябва да прекрати възникнали трудности или усложнения. 
  •          Психологът има отговорност към клиента, която продължава дори след формалното прекратяване на професионалните взаимоотношения за нови контакти, произтичащи от първоначалното професионална ангажираност. 


5 Разширена отговорност
Психологът  поема обща отговорност за научно-изследователската, преподавателската и приложната си дейност, включително и за съзнателното прилагане на етичните стандарти от колегите, асистентите, лицата, които на които психологът дава супервизия, и студентите на психолога. 

6 Разрешаване на дилеми
Психологът е задължен да признае наличието на морална дилема и има отговорност за изясняването на подобни дилеми и за консултирането им с колеги и/или с членовете на Етичната комисия към Дружеството на психолозите в Република България, както и за информирането на  заинтересованите страни за нарушенията на изискванията на Етичния кодекс. 


Почтеност


1 Признаване на границите на професионалната компетентност
Психологът е задължен да бъде себерефлексивен и да приема личните и професионални ограничения и препоръките за търсене на професионални съвети и помощ в трудни ситуации. 

2 Честност и почтеност 
  •          Психологът трябва да бъде коректен при представянето на квалификацията си, образованието, опита, компетентността и връзките си. 
  •          Психологът трябва да бъде честен и точен при представяне на информация, отговорен за признанията и да не премълчава алтернативни хипотези, доказателства или обяснения. 
  •          Психологът трябва да бъде честен и точен по отношение на всякакви финансови въпроси, имащи отношение към професионалните взаимоотношения. 
  •          Психологът трябва да признава както необходимостта от точност, така и границите на заключенията и мненията, изразени в професионалните доклади и заключения.  


3 Искреност и прозрачност
  •          Психологът има задължение да предоставя точна информация и да не допуска заблуждаваща информация или измами в изследванията и в професионалната си практика. 
  •          Психологът е задължен да не задържа информация или да избягва въвличането си в  измами, ако са налице алтернативни процедури. Ако е налице заблуда, той е задължен да съобщи и да възстанови истината. 


4 Конфликт на интереси
  •          Психологът трябва да е запознат с възможните проблеми, които могат да са резултат от двойствени взаимоотношения и е задължен да избягва подобни взаимоотношения, които намаляват необходимата професионална дистанция или могат да доведат до конфликт на интереси, или експлоатиране на клиент. 
  •          Психологът няма право да използва професионалните взаимоотношения за основа на бъдещи лични, религиозни, стопански, политически или други идеологически интереси. 
  •          Психологът трябва да е запознат, че конфликтът на интереси и неравенството във властта при взаимоотношенията с ползвателите на професионалните му услуги могат да са налице и след формалното им приключване и че професионалните отговорности все още могат да са приложими. 


5 Неетични действия на колеги   
  •          При наличие на сведения или съмнения за неетични действия, психологът е задължен да дава обоснована критика на професионалните действия на колеги и да предприема действия за информирането им, а когато това е уместно – да информира и други релевантни професионални общности и Етичната комисия към Дружеството на психолозите в Република България. 
  •          Установяването на нееетични прояви изисква те да бъдат констатирани по достоверен и убедителен начин от Етичната комисия на Дружеството на психолозите. При всички други случаи криикуваният за неетични действия психолог има право на защита.


Това направление в психологията е свързано с философията - Хайдлер, Яспес
Ексистенцията се развива между двете световни войни, характерни с интелектуална криза - хората не виждат прогрес /развитие на обществото - изказват недоверие към силата на човешкия разум. Обяснение на човешката личност като продукт на екзистенцията върху въздействието на реални мистични сили.
Представителите на хуманистичната психология се обявяват срещу всички направления в психологията, които разглеждат като структура а не като цялостност, единство. Те провъзгласяват идеята за цялостната човешка личност и тази уникалност се изразява чрез индивидуалния опит и заобикалящия свят и само активизация. 
Участието или неучастието в социалната дейност е право на личен избор. Налагат понятието персона с което обозначават уникалната цялостна личност, осъществяваща своя цялостен избор. Чрез персона налагат задължителна характеристика на индивидуалната дейност.
Материалния свят - субекта и предметния свят често са разединени чрез оценката на субекта чрез заплашителния разрушаващ външен свят. Идеята на екзистенциалните психолози се различава от идеята за постоянно враждебния свят защото екзистенциалните психолози се обуславят на постоянното постижение в науката и техниката която разрушава материалния среда.
Индивида се съпротивлява на тези съществуващи в средата процеси чрез своята уникалност и цялостност. Уникалността се постига както казва Роджър при непрекъснато фокусиране върху феноменалния свят. По късно използва във философията а в психологията се използва да обозначи духовната сфера. Голяма част от представителите на хуманистичната психология са психотерапевти с активна практика, те се сблъскват с тревожността - чувство на безнадежност загуба за идеята с личен смисъл., чрез термините на Фройдизъм и Бихейвиоризъм. Те не могат да обяснят натрупания клиничен материал или да помогнат на нуждаещите се. Насочват се към активиране на същностни човешки сили, според тях те създават феноменалния свят и към подпомагане на нуждаещия се индивид сам да потърси разрешаване на проблема.
Роджърс многократно подчертава, че за успешния психотерапевт понятието пациент е неприемливо, затова предлага активната роля на психотерапевта за решаване на проблема. Той нарича своята теория терапия центрирана към клиента. 
Роджърс казва, че за да помогне на нуждаещия психотерапевта трябва да изгради в себе си безусловно положително поведение към другия. В такава топла атмосфера психотерапевта ще може да разбере какво точно преживява неговия клиент и ще организира себе си за да подкрепи клиента в неговите усилия да открие правилните решения. Клиента от своя страна ще реинтегрира своята личност само когато усеща емоционалното реинтегриране на психотерапевта.
Роджерс - нуждаещия се не е пациента които  е подлаган на терапевтични манипулации а клиента които търси разрешаване на личен проблем чрез характеризиране на сили.
За него психотерапевта никога не бива да налага свои модели за разрешаване на проблеми а да предизвика клиента да поеме отговорност за своите решения и действия. 
Роджерс изисква винаги психотерапевта да предизвика активизиране на стремежа към промяна на клиента.
Идеите му стават популярни през 60 - 70години до 80години не само сред психо-коректорите но и сред хора чиито професии изискват активни социални контакти.
Обобщение на Роджерс -  тази терапия е възможна само с отчитането на няколко задължителни условия: 
1.Задължения на клиента към заобикалящия го свят - нормите с които оценява света и ценностите които приема като присъщи; 
2.Отчитане на реално преживените чувства а не само действията на истинските влечения; 
3.Да се разкриват конструктивните начала на клиента - не просто да се отчита желанието да се избави от напрежението а да се предизвика клиента към преработка на социалните взаимоотношения  към средата, което довежда до развитие на личността.
Развивайки идеята за феноменалния свят психолозите (човека постига най пълно личностно развитие когато усвоява нагласи характерни за специфичен вид религия, това е дзенгодизма и някои от направленията в индийската религия) подтикват индивида да се освободи от всички желания (телесни, материални) за да се насочи единствено към познание на абсолютния феноменален свят и разкриване смисъла на живота - личността ще се спаси от своите страхове породени от реалния свят и ще постигне само актуализация.

Психологичният възпитателен потенциал на всяко общество е ориентиран към формирането на социално приемливо поведение и начин на живот на поколенията и членовете на социалните групи този процес се покрива със същността, съдържанието и посоките на протичане на работата на психолога с всеки отделен индивид. Процесът условно може да се проследи в етапите на социално научаване и на усвояване на себе си като активен социален индивид, с нормално психологично проявление:
  1. Психологичната работа е сложно единодействие от влиянието (силата, присъствието и въздействието) на психолога и закономерното съзряване на човека като биологичен организъм, психика и социална идентичност. Това е известно като полово - ролева същност на психолога;
  2. В интрапсихическата си същност, работата на психолога е процес на единодействие между усвояването на единици социален опит и неговото претворяване в действия, поведение, стил на живот;
  3. В интерперсонален план, дейността на психолога отразява процесите на комуникация на личността в обществото. Обществената действителност предявява задължения, изисквания, очаквания, а индивидът отговаря с отношение, отговорност, активност. Психологът е между тези две проявления;
  4. На всеки възрастово психологически етап от развитието на човека, работата на психолога е свързана с различни направления. Тя протича под различни форми с общи характеристики, като се открояват процесите на подражание, идентификация, усвояване на социалните роли, стремеж към социално утвърждаване на индивида и работата на психолога по тези направления.

Превръщането на водещите социални норми и ценности във вътрешно индивидуални убеждения и позиции обаче, отразява основната същност на психологичната дейност. Тук именно изпъкват професионалните качества на специалиста. Той трябва да е преди всичко самоуверен и вътрешно убеден в това, което диагностицира. Той също, трябва да е непреклонен пред собствените си грешки, защото те могат да доведат до изкривяване на цялостното поведение на дадена личност или индивид.
В етапите на своето психосоциално развитие, психологът е по-скоро социализиращата се личност. Той гради нарастващи по сложност умения за социален контакт с обществото в професионален план, личността е способна да установи значително по-широки контакти, значими взаимоотношения както с членовете на обществото, така и с отделни социални институции и други. В този аспект, психологът най-активно усвоява социалния опит и формира нравствените диспозиции на личността си. Стреми се към изграждане на адекватно професионално поведение, постигане на саморегулация на действията си, постъпките и отношението си към социалната група, обществото, общочовешките ценности, традиции и култура.
Трудностите в процесите на работа на психолога най-често се свързват с влиянието на социалната среда и нейното негативно отражение. Известно е, че семейството се смята за решаващия социален фактор за формирането на готовност за реализация на поведение от страна на подрастващите. Следователно нездравото семейство или липсата на семейство създават едни от водещите предпоставки за процеса на неправомерна социализация на индивида. Следователно, семейството е първия решаващ фактор, който рефлектира върху бъдещата дейност на психолога. Умереното и постоянно позитивно подкрепление на поведението от страна на родителите (или други близки) в повечето случаи гарантира устойчивата мотивация и социално -позитивната ориентация на подрастващите. 
Шестдесетте години на ХХ век е критичното десетилетие за изграждането на теорията и провеждането на многобройни изследвания върху личността на психолога. През тези десетина години се формулират повечето от теоретичните позиции, които продължават да са валидни и да хвърлят светлина върху изследванията на тази толкова важна професия на междучовешките отношения.
Според Арнълд Бъс (A. Buss, 1961), качествата на психолога са реакция, която представя стимул на друг организъм.
Качествата на личността на психолога може да се разглежда като подходяща там, където е определено някакво наказание, което жертвата заслужава за предполагаемото нарушение. Взаимодействията между клиент психолог могат да започват с това, че някой наказва нарушител на правилата. ... Следователно, качествата на психолога се проявяват в резултат на нормални модели на взаимодействието.
Професионалният план на психолога в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стават все по-многобройни и разнообразни по характер. От друга страна, все повече се изясняват механизмите на развитие на емоцията. Това дава възможност за насочена профилактика, овладяване и последиците от динамиката на натоварване. Основен фактор в борбата срещу асоциалните прояви е личността на психолога и степента на нейната антистресова резистентност. Той е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможностите си, ограничава ненужните амбиции, регулира изискванията на околните и избягва неадекватни ситуации. Това не означава пасивност и примиренчество.
Борбата срещу пречките и трудните ситуации води до усъвършенствуване на личността в личен и професионален аспект, до натрупване на знания и опит, но всичко това трябва да се пречупва съобразно капацитета и личностните особености на индивида психолог.
Нерядко се наблюдават лоши последици от търсене на по-леки начини за практикуване на професията, което може да доведе до промени в поведението, търсене и употреба на алкохол и наркотици с оглед самоуспокоение от безличното съществуване.
По трудно податливи към изкривяване на професионалните качества са лицата, при които доминират висок професионализъм, трудови навици и желание за нравствено усъвършенствуване. Благоприятен фактор имат добрият социално - психичен климат, широки контакти с приятели, добра семейна среда с общи културни интереси и икономическа стабилност, взаимно уважение и традиции. Акцентът, който се дава на психологическата среда, предполага отличен стил и метод на работа, отговорна администрация, избягване на стереотипен и шаблонен подход, правилна оценка на трудовата дейност на индивида.
Не трябва да се пренебрегват и фактори, произлизащи от обективните условия на работа (осветление, силен шум, температура, необичайно бързи темпове).
Независимо от всички тези различия в дефинирането на качествата на психолога, вероятно най-широко приеманото днес определение затова принадлежи на Робърт Барон и се състои от три ключови елемента: качествата на психолога е всяка форма на поведение, насочено към целта да се помогне на друго живо същество, което е мотивирано да търси такова отношение. С други думи, трябва да се търси поведението, а не отрицателни чувства, като гняв, ярост или мотиви например желанието да се навреди на другия, а дори не и отрицателни нагласи, например расови или етнически предразсъдъци. 
Трябва да се подчертае също така, че професията на психолога води до риск. Преоценката на ценностите води до преоценка и на риска, често до подценяването му или дадено поведение изобщо не се схваща като рисково, или не достига информация за възможните последици. Голяма част от психолозите се смятат за неуязвими и виждат в рисковото поведение просто възможност за себе изява и демонстрация на независимост. Подобно обяснение влага Елкинд в понятията персонален мит и въображаема аудитория (предположението, че другите непрекъснато им обръщат внимание и те критикуват). Следователно, още веднъж може да се подчертае значимостта на факта, че психологът, освен професионализъм, трябва да притежава и характерна устойчивост, както и възможност за преоценка на ситуацията и перфектно диагностициране по пътя на анализа.
В основния етап психологът извършва консултативна, терапевтична и обучаваща дейност по отношение на клиента:
Консултативната дейност представлява процес на обмен на информация между клиента и психолога. Основната цел е достигането на клиента до необходимостта от самостоятелен избор на вариант за решаване на проблема. В този случай ролята на психолога е да бъде събеседник, който умее да изслушва, задава уточняващи въпроси, демонстрира съпричастност и не нарушава достойнството на клиента. Крайната цел на психолога е заедно с клиента да разработят план за действие. При необходимост се осъществяват консултации и с лица от близкото обкръжение на клиента. В този смисъл в практиката на психолога се прилагат индивидуални и групови консултации;
Терапевтичната дейност е насочена към преодоляване на психологическите бариери и негативни стресогенни състояния на клиента, които затрудняват ежедневните му задължения. Съществуват множество техники и методи за психотерапия, чието прилагане изисква задълбочено познаване както на психологическите теории, така и на процедурите за изпълнението им.
Основните задачи на психолога извършващ терапевтична дейност са: оценка на възможностите за преодоляване на негативните състояния в случая; определяне на целта намаляване на вредното влияние на състоянието или цялостното преодоляване; оценка в процеса на терапията за клиента и внасяне на корекции при по нататъшното й провеждане;
Обучаващата дейност (тренинг) при психологическото подпомагане се осъществява индивидуално или групово. Целта е формиране и развитие на определени умения в процеса на самостоятелна дейност осъществявана от клиента.
Основната задача на психолога е да определи значимите умения или да насочи вниманието си към доизграждане или преизграждането на ценностната система на клиента.
Психологът използва следните методи и подходи при извършване на своята работа:
Методики за индивидуално психологическо изследване анкети, въпросници, тестове (писмено, устно) или в диалогов режим на компютър;
Данни от изследвания и методи за обработването им;
Методически материали за провеждане на консултации, тренинга и терапии;
Лични картони на клиентите, в които се намира информация за всеки изводи, заключения в процеса на работа, както и оценки на други специалисти;
Технически средства калкулатор, компютър, аудио и видеотехника;
Нагледни материали схеми, скечове, картини, снимки, колажи и други;
Специализирана научна литература;
Графици за прием на клиентите, отчети за извършена работа;
Канцеларски и помощни материали и други.
Психологът може да се реализира като професионалист главно в:
Средни общообразователни училища педагогически съветник или преподавател;
Педагогически консултативни кабинети експерт по професионално ориентиране;
Клиники и болници;
Секторите по психологическо подпомагане в бюрата по труда;
Дирекция Социално подпомагане психолог в отдела за закрила на детето;
РДВР детска педагогическа стая;
Възпитателни училища интернат и Социално педагогически интернати;
Местата за лишаване от свобода;
Полицията и армията;
Приложно изследователски центрове, научни институти и лаборатории;
Висшите училища;
Частна практика като терапевти;
Частни фирми;
Рекламни бюра и агенции;
Обществени организации и други.
Независимо от сферата, в която работи психологът, спецификата на професионалната му дейност изисква осигуряване на самостоятелен кабинет. При провеждане на групови консултации и тренинги психологът работи в зали.
Приемът на клиенти се осъществява по предварително разработен график и план. Работният ден е с нормална продължителност.
При ефективната си работа психологът осъществява контакти с: ръководителя на организацията, в която работи, когато е пряко подчинен на него или с завеждащия съответния сектор. С тях той съгласува плана си за работа и търси съдействие; с колеги от съответната организация с цел получаване на допълнителна информация; колеги от сродни организации и звена; колеги психолози и специалисти в други области, извън системата, в която работи за консултиране; с ръководители и служители на фирми, в случаите на професионален подбор на кадри.
Психологът трябва да е физически нормално развит и здрав, да е с нормално зрение и слух, нормално развит говорен апарат и двигателни функции. Неговият труд е интелектуален логическо мислене и комбинативност, концентрация и наблюдателност, способности за анализ и синтез. Психологът трябва да има умения за словесно и писмено изразяване, умения за работа в екип, умения за планиране и организация на работа, комуникативна компетентност и умения да предразполага хората, дискретност, висока обща култура, емоционална стабилност, упоритост и търпение и компютърна грамотност. 
Професията психолог не може да се практикува ако са налице:
Тежко неврологично заболяване, което води до значителни нарушения на двигателната функция;
Тежко психично заболяване;
Тежко заболяване на сърдечно съдовата система;
Абсолютна и практическа двустранна слепота;
Намаление на слуха и дефекти на говора;
Тежко увреждане, което пречи на писането;
Липсата на интерес, нагласа за работа с хора.
Напрегнатият живот във всички сфери на обществената дейност рефлектира върху междуличностните отношения, като разделя и дистанцира хората. Това предполага включването на психолози при решаването на общи и конкретни проблеми в практиката. Намесата на психолога става все по актуална, особено за случаи които изискват бързо реагиране.
Интензивното развитие на практическата психология предлага все по нови методи и техники за психодиагностична консултационна, терапевтична и обучаваща дейност.
Кандинер - Американски психолог, етнолог - личността винаги се формира от културата на народа към която принадлежи.
Близко до Фройдизма - опитва чрез термините на психоанализата да представи да представя културно-историческите нрави на народите.
Естествената предметна среда в която съществува индивида има и духовна среда включваща митовете, легендите, ритуалите, традициите. Под въздействието на духовната среда се изгражда към личността на всеки един индивид. Културните модели достигат до индивида чрез възпитанието и образованието в детството, без тях не е възможна изграждането на самата личност.
Кандинер- личността е многопланова - различни нива биологични потребности, следователно нивото на основната структура на личността се изгражда  под влияние на културата нивото на индивидуалността. На нивото на индивида поведението се мотивира несъзнателно за конкретния индивид от подтиснатите влечения и стремежи които имат обща характеристика на всички представители на един етнос. Преди да бъдат изтласкани в несъзнателната сфера - присъстваме в нивото на биологичните или основната структура - изтласкани са от съзнанието (индивидуалната цензора).
Етнопсихологията използва термините на психоанализата, отрича инфантилната сексуалност в детството, но преработва този постолат - в детството всеки индивид чрез образованието и възпитанието си усвоява ценностни модели, които по късно определят поведението на възрастния човек. Това са културни модели за цяла група, всички представители на етноса проявяват еднакви черти на поведение.
Анализират се около 20 етноса - натрупва се много емпиричен материал.

     
Jean Piaget
           Жан Пиаже ( Jean Piaget) е Швейцарски психолог който основава Женевската школа - “Генетична психология”.
За Пиаже - към изследване на мисленето на детето неговата научна дейност съдържа два етапа: 
1.В границите на 20-те години на 20век, разглежда традиционно мисленето като съзерцателен процес, чиито обособености се разкриват непосредствено в речта;
2.В средата на 30-те години на 20век Пиаже създава своята операционална теория за интелекта - връзката мислене реч се представя като етап от развитието на интелекта а самия интелект и развитието са обособени от развитието - индивид среда.
Пиаже създава изследователска програма обективния метод - наблюдават се действията на детето - търсят се психичните явления които са причини за тях.
Основно понятие - единствено между психични и двигателно изпълнителски компоненти. Стремежът на тогавашната психология да преодолее разкъсването на съзнанието и поведението при Пиаже се проявява в изследователската програма при изграждане на задачи.
За Пиаже действията на детето са детерминирани от околната среда, с нея детето е в постоянна взаимозависимост - детето и постоянната действителност са две в много отношения родствени противопоставящи се. Детето носи характеристиките от обкръжаващия го свят, но от самото раждане то притежава автономност. За Пиаже детето е устойчива система от вътрешни условия и не просто отговаря на външните въздействия а ги възприема и пречупва през своя свят. Вътрешната структура на детето притежава характерна саморегулация тъй като е автономна проявява изисквания към околния свят. Заобикалящия детето свят винаги се оценява от него като враждебен, съпротивлението се изразява чрез усложняване на дейността - възникване на препятствия от пътя към целта. С възрастта развитието на детето се изразява в усложняване на дейността и преодоляване на все по силното съпротивление на външния свят. Възрастния човек изработва съпротивителни умения за справяне със социалната среда, а детето не - затова то възприема околната среда като нещо чуждо съществуващо независимо от него. И постепенно в своите изследвания Пиаже поставя освен мисленето на детето и    въздействието на заобикалящия свят.
   Пиаже включва интелектуалните процеси като част от взаимодействието индивид среда и смята, че интелектуалната дейност е своеобразен начин за включване на околния свят в структурата на индивида. Външния свят става опознавателен за индивида а дейността извършвана от него е условие чрез което добиване на това значение.
   Според Пиаже основните категории които използва интелекта да се адаптира към външния свят - пространство и време, причина и следствие, класификация и т.н. съответстват на определени аспекти от определена действителност. За да се опознае един обект динамично да се възпроизведе.
Парадокс в теорията на Пиаже - асоциацията я използва в традиционните разбирания между връзката образ и идея, в тази връзка участниците не се променят - възникването на един образ възниква и друг.Пиаже открива, че дори задачи съставени от безмислени срички кара изследваното лице да търси връзка между сричките /асоциация/.
   Пиаже казва, че асоциацията често се представя като процес които протича в интелектуален план т.е. не е резултат от конкретна дейност и всъщност асоциацията е включване на нови елементи в психиката на индивида и тя не може да се изгражда чрез съзерцание а чрез активните действия на индивида.
Асоциацията се придобива само с усилията и опита на самия субект.
Пиаже използва понятието асимилация обозначава преработката на утвърдили се схеми на практична дейност мисловна сфера.
Акомодация - преустройство на начините на действие които индивида използва да се приспособи към средата. 
Пиаже използва уравновесяване - общия закон за равновесие на живите системи осигуряващи тяхното съществуване. Състоянието на равновесие е различно от състоянието на покой защото равновесието е динамично и то предполага активност на индивида.
Адаптация - самия интелект - за него адаптацията е интелект - адаптацията се осъществява тогава когато организма се променя от въздействие на външни условия и това преобразуване предполага развитие а за него интелект и развитие са абсолютно свързани понятия.
   Състояние на равновесие винаги се постига чрез усилия на индивида. Според Пиаже равновесието е равно на дейност.
Този постолат се свързва с биологичната теория за химиостазата - всички живи организми до човека се стремят към такова уравновесение, но интелектуалното развитие при човека по скоро предполага разрушаване на равновесието като елемент на развитието.

Пиаже приема, че понятието равновесие е недостатъчно при анализа на интелектуалното поведение.Той използва генетичен подход при изучаване на интелекта, като се стреми да разкрие закономерността при формите на интелектуалните структури, назовал го е структурен генетичен подход.
Интелекта на високите нива св. развитие за него е специфична структура от взаимосвойствата и мисловни операции.    Тези системи се подчиняват на определени закони. За да се изучи интелекта, трябва да се разкрият законите действащи при различни интелектуални структури.
Пиаже разглежда развитието на интелекта като развитие на познавателните структури. Познавателното преобразуване на тези структури пряко зависи от взаимодействието организъм среда следователно пряко зависи от възрастовото израстване.
Пиаже дефинира четири стадия в развитието на интелекта: 
  1. От раждането до година и половина – до речеви интелект (сензомоторен, практически интелект) ; 
  2. От 2 години до 7-8 години -        детето все още не може да работи с категориите като форма, пространство, перспектива и т.н. не може да работи с абстрактни понятия. Невъзможно да отчита промените в количественото, логическите връзки, усложнени взаимоотношения със заобикалящите ги хора; 
  3. Стадии на конкретните операции /8 - 12г./ - конкретни интелектуални операции - категория пространство, време, перспектива, работи се с логически операции, детето е подготвено да работи с понятия, не с абсолютна абстрактност, но ги използва в конкретни операции; 
  4. Стадии на формално логическите операции , след 12години - рефлексивен интелект. Човек осмисля своите отношения (себе си като индивид) като взаимодействие с други и средата. Използване на формално логичните операции е характеристика на човека интелект. Приема се, че истинското развитие на човека започва от този период.

Всеки стадий задължително се заражда в преход - е условие за следващия. Интелектуалното развитие върви успоредно с възрастовото, там всички стадии са взаимосвързани не може да се прескочи стадий.

Пиаже говори за три типа човешки интелект: 

1.Практически - се проявява на нива първи стадии. При преминаване в следващия стадии, този тип остава да действа, но вече като подструктура, подчинява се на законите на по-сложно организиран вид мислене. Като накрая се достигне до формално логичното мислене.; 2.Операционален
3.Репрезентативно мислене.
   При възрастния човек всеки стадии от интелектуалното развитие съответства на определено ниво от йерархията на поведение.Учението на Пиаже е крайно интересно със свойствата на интелекта с приспособителното (адаптирано) поведение. Но единствено адаптивното поведение не може да обясни сложната структура на интелектуалните процеси. Защото той е свойство и с творчество, с преустройство на средата и т.н.

Анри Валон(Henri Wallon)  - Създател на Парижката школа в генетичната психология.
Психиката не може да се изучава сама по себе си а посредством връзки с обективната действителност (природна и социална среда).
Валон определя предмета на психологията в изследване на човека насочено към разкриване взаимодействията в различните форми в средата в която живее и дейността която извършва. За него човека е като елемент на това взаимодействие - връзките в средата се представят чрез дейността насочена не само към приспособяване но и към образуване на среда.
Валон изследва дейността на индивида, анализира различните и форми - съотношението среда дейност, позволява действията да се определят като личностни актове (мотивационна сфера, циркулиране). Валон изучава индивида като винаги активен по отношение на средата, преработващ взаимодействието отвън, постоянно изменящ своята дейност и условията за извършване, и постоянно променящ сам себе си.
Център на изследванията на Волан е процеса изменение и развитие на личността.
   Валон казва, че взаимодействието на индивида с предметната и социална среда има значение в онтогенезата.
   Валон определя човека като особена система функционираща и развиваща по специфични закони, които определят характера върху въздействие на човека върху околната среда - Под влияние на външните условия, индивидуалното съзнание се преустройва, преработвайки външните условия в свой собствени компоненти. Според него външните и вътрешни условия на съзнанието са компоненти променящи съзнанието.
Дейността трябва да се разглежда като включваща се в системата като основополагащи в индивида социални отношения.
Валон казва, че самата природа на детето предполага социалните условия за съществуване на и процеса на социалното обуславяне на детското съзнание има свои форми и нива. Поведението при детето носи своите специфични характеристики и винаги се свързва с овладяване и развитие на речта (кодове-значението на думите) - изисква интелектуални способности които отличават човешкото дете от малкото животинче. Волан иска да докаже, че социалния характер на съзнанието не се изчерпва с представите за абстрактното мислене а винаги е свързан с поведението, дейността на индивида. Обществото влияние върху формиране на съзнанието посредством обектите от материалната и духовната култура, затова развитието на детето има културно-историческа характеристика,- най елементарните действия на детето са социално обосновани. Първоначално детето общува с родителите, по късно то общува с различни социални групи и накрая стига до взаимодействие със социума.
Henri Wallon
Валон включва към от материална и духовна среда характерните особеностти за дадено общество с които детето взаимодейства . Детето общува не само с други хора но се опознава и научава да общува със себе си. В тези сложни взаимодействия за детето възрастния играе роля на организатор на неговата дейност - посредник от въздействието на детето към социалната среда. За да може да изпълнява роля на организатор възрастния човек трябва да бъде опознат от детето. Детето започва да се учи на взаимодействие в социалната среда чрез общуване с познатите му възрастни. Според Валон детето което не се е научило да въздейства върху предметния свят знае да въздейства върху възрастния, друг човек - социално умение на общуване.
Валон описва три специфични средства чрез които детето може да въздейства върху възрастния . Те позволяват на детето да се развива като индивид, като човек принадлежащ към конкретен етнос, конкретна социална група.
Валон казва, че  изключителна лекота с които възникват емоционалните реакции при детето е доказателство, за неговата потребност  от общуване.
Психолозите от Парижката школа приемат преработката на емоционалните реакции като много важна форма на социално обоснована детска психика, чрез тази промяна на емоционалните реакции детето се подготвя да овладее по сложните форми - предметни и речеви в които преобладават интелектуалните характеристики. В предметната и речевата форми детето се отделя от социума и дори започва да му се противопоставя чрез приемането на различни роли.
Според Валон - отношенията които са възможни благодарение на емоциите усъвършенстват средствата използвани от детето,  тяхното изразяване, и така се развиват специални начини, умения за социални взаимодействия.
Изследванията на психолозите от Парижката школа доказват, че именно емоционалните форми на общуване дете-възрастен стават основа за неговото развитие задължително включващо и взаимодействие с предметната и социалната среда и нейната преработка. Детето преработва средата осмисляйки чрез общуването индивидуалната или груповата значимост на средата.
Валон - отношенията на детето с възрастните в началото се развиват във външен план в социалното пространство, след което се осмислят стават вътрешно променливи и така регулират функциите на съзнанието. Още на три годишна възраст детето е способно да осмисля позицията на другите спрямо себе си. В игрите си то се опитва да изпълнява и двете роли - себе си и другия, и по този начин осмисля своите емоционални преживявания като фактор които го ръководи в дейността. С увеличаване на възрастта детето усвоява ролята на единствен свидетел на своите емоции - прикриване на преживяването /емоцията. Неговата дейност на индивид се ръководи от мотива а не от емоциите.
Валон и неговите сътрудници представят индивидуалното развитие на съзнанието от прехода от един стадии към друг качествено нов. При всеки от качествен стадии психичната дейност се усложнява и в същото време дейността става по интегрирана. Център за тази интеграция всеки път е новообразуван комплекс от личностни качества, свойства придобиващи водещо значение за по нататъшно развитие на личността. Прехода от един стадии към друг е не само стадии от количествени натрупвания - дейност която в предходния е второстепенна в този стадии става водеща. Прехода от стадии в стадии никога не е спокоен а винаги се изразява чрез криза. Психичното развитие представлява поредица от преходи към все по усложнена регулация на поведението - обяснява защо детето като преминава към по-сложни стадии като, че загубва установени механични операции.
Всяко ново ниво на регулация на поведението означава поява на нови мотиви, цели и нови начини на действия. Волан подчертава, че всеки стадии от развитието на индивида е свързан с налагането на определен тип дейност, като основа за развитието елементите на личността - водеща дейност и винаги изразява специфичен тип взаимодействие.
Той не отчита съзряването на организма но подчертава, че задължително за развитието на детското съзнание е общуването с възрастните.

Направлението което разглежда множествената интелигентност се представя от Гилфорд и Търнстоун - изброява различни способности, които изграждат интелигентността:
1.Цифрови - решават различни аритметични задачи; 
2.Езикови - способности да се възпроизвеждат думи; 
3.Вербално разбиране - боравене със смисъла на думата; 
4.Пространствени способности - да се възприемат обекти заемащи необичайни позиции в пространството; 
5.Паметта - да запаметява информация; 
6.Индуктивно разсъждение - да се осмислят общи принципи /закономерности; 
7.Перспективна скорост - скорост с която се сравняват някакви зрителни модели.
Според  Търнстоун трябва да се изследват всички видове за да се даде характеристика на индивидуалната интелигентност.
Гилфорд твърди, че броя на индивидуални способности и знания може да бъде над 100 няма крайна граница - различията са предизвикани от спецификата на умствените операции като всеки индивидуално използва за приспособяване към средата. Умствената операция е посредника между подаваната към индивида социална или практическа информация или индивидуално поведение.(информация - умствена операция -поведение)

Информацията може да има различни съдържания (културни, индивидуални символи).
Типови умствени операции са съобразени с формално-логическите закони но те винаги съдържат оценъчното отношение на индивидуалното поведение - резултат, продукта на умствените операции.

Гилфорд създава модел на интелекта кубичен модел - изграден от постоянно преплитане на тези три компонента на формулата. 
Множествената интелигентност съдържа всички специфични способности и умения и осъществява възможност за развиващо обучаващо поведение.

 Чарлс Спирман (Charles Edward Spearman)   е английски психолог.Според него съществуват  две форми на интелигентност - обща и специфична, изразява се в индивидуалното поведение като способност за справяне със задачи от всякакъв тип. Спиърмън казва, че изследваното лице показва високи резултати при теста на Бине Симон то задължително показва високи резултати при теста на Уекслър, защото общата интелигентност изразява индивидуалната стратегия за постигане на каквито и да е цели. Следва, че общата и специфична интелигентност е с определен тип проблеми които са пряко свързани с мотивационната сфера и целеполагане.
Според Спиърмън модела на успешно развиващия се човек включва проявата на единната интелигентност. Теорията е известна в психологията но тя не е приложена в практиката.



1905г.  Симон -Бине публикуват първия си тест който става много популярен , претърпява няколко ревизии и до сега се използва идеята заложена в него.Насочен е към децата.
На изследваните лица се предлагат задачи изразяващи различни познавателни задачи в училищната програма. За всяка възраст се изработва определен набор, те доказва, че неговите тестове имат приложимост за децата на тази възраст.
Продължително изследване (няколко часа)- вървят задачи с по-малка сложност към задачи с по-голяма сложност.
Всяко едно изследване на интелигентност е  с представяне на определен набор задачи които носят и образователен характер. Детето решавайки теста натрупва знания.
Методите изследващи интелигентността трябва да бъдат два вида: 
1.изследващи способности; 
2.вземане на решения от задачи с различен тип.
Бине-Симон казват, че се появява умствена възраст - среден  резултат на деца на една и съща възраст на изследване с тези тестове.
Умствената възраст може да изпреварва и да отговаря на възрастта и определя степента на интелигентност на база на този тест.
Ако умствената възраст изпреварва хронологичната - висок коефициент на интелигентност, ако изостава - нисък коефициент на интелигентност и ако отговаря среден /нормален/ коефициент на интелигентност.
Според Бине-Симон това определение е винаги относително, човек може да минава в различни нива, относително константни са само крайните позиции - умствено изостанали и творчески личности. Идеята за умствената и хронологичната възраст е в основата за изграждане на единицата на интелигентност.
           Умствена възраст
IQ=  --------------------------------  х 100
          Хронологична възраст

Тази формула е създадена от Уилям Стърн - 1914г. С тази формула се прави ревизия на теста  на Бине Симон.
През 1939г. Дейвид Уекслър създава собствен тест, който може да се използва и за възрастни. Уекслър казва, че тестовете със словесни задачи не отразяват много точно на хора които родния език не е английския.
Уекслър създава две части на тестовете: 
1.Вербална - общите знания на индивида - средата, социалния свят и осмисля вербалните различни понятия; 
2.Невербална - графично чрез картинки.
Създава паралелен тест за деца в училищна възраст, споделя идеята, че интелигентността е структура с компоненти които се развиват с хронологичната възраст и съобразно образователното поведение на индивида. Освен общата интелигентност неговия тест изследва характеристиките на умствения процес и паметта.През 1981г. е последната ревизия на Уекслър - използва се като образователен.

Ерих Фром - през 1933г. емигрира от Германия в Америка. В германия практикува като психоаналитик. В Америка постъпва в Чикагския университет и развива силна школа.
Фром казва, че биологичните потребности са общи за всички живи същества но това което разграничава човека от животните и разликите между самите хора са социалните потребности - drive.
Ерих Фром - най прекрасните и безобразни човешки склонности или характеристики на човешката природа са социален процес изграждащ човешкия индивид.
Ерих Фром - характерна за живота на човека е дихотомия на съществуването /ексзиална/ - притежава много потенциални възможности но не е в състояние да ги реализира в границите на човешкия живот. Човек е винаги част от обществото но никога не може да  постигне пълна хармония с него защото е отделна индивидуалност - анализ личността да се отчита тези противоречия.
Ерих Фром разглежда всеки исторически период в развитието на човечеството - в първобитното общество човек се защитава с групата с клана защитава се чрез изграждане на магически ритуали, митове. Периода на средновековието - солидарност на индивида с обществото даже и на социална безопасност - всеки индивид знае точно своето място в социалната система и не изпитва самота не се усеща отхвърлен от другите. Малко екстравагантно Ерих Фром обявява ренесанса реформацията - период разрушаващ стабилността на средновековието - човек придобива лична свобода но загубва социалната безопасност, силно се засилва зависимостта му от другите. И индивида разработва защитни механизми на бягство от свободата: 
1.Садизма - стремеж към получаване на неограничена власт над другите без подбор на средствата; 
2.Мазохизма - бягство от свободата чрез подчиняване на другите, отричане на своята същност; 3.Деструктивизъм - разрушавам света за да не разруши света мен; 
4.Конформизъм - стремеж към пълно съгласие със социалните норми (безопасност - група норми и правила).
Той представя индивидуалното развитие не като притежаващо социално-историческа характеристика а като продукт на насочване към агресия подчинение.
Ерих Фром разглежда личността - нито един от нейните компоненти не е вроден, всичките компоненти са следствие от включване на индивида в социалната среда. Личността може да се гради от желанията и изискванията на определени социални групи.
Ерих Фром - мотивацията на поведението винаги е скрита неосъзната от индивида - личен контрол върху нея не може да се постигне.
Идея - изграждане на ново общество на творчески развиващи се личности които винаги да спазват социалната и лична безопасност.

Виж още:



Франсис Галтън ( Francis Galton)  - висша класа в Англия, братовчед на Дарвин. Опитва се да съчетае убедеността на неговата класа в изключителността на човека с биологичните идеи на Дарвин. Стига до крайност твърди, че човешката дарба може да се измерва още преди да се изрази чрез постижения.
За разлика от дарбата, ролята на възприятие при развитие на интелигентността е изключително слаба. Интелигентността е функция на средата и наследствеността. Стига до изграждане на теория евгеника -човек - биологичен вид може да се подобри чрез системно прилагане на еволюционни закони. От евгениката тръгва френологията.
Гаутън издига тезата, че едни хора са по-надарени от други следователно са по-пригодни за развитие и взаимодействие с околния свят. Поставя равенство между надареност и интелигентност, въпреки че в своите работи отрича това равенство.
Значимост на идеите:
  1.Особеност на понятията дарба и интелигентност той подчертава, че интелигентността е по-общото от дарбата; 
 2.Чрез групи от задачи да се изследват различни при хората като се търси някаква обединяваща характеристика.
Всички изследвания след него съдържат тези две характеристики.
Австрийски лекар и психолог (Виена, 1870 - Абърдийн, Шотландия, 1937). Ученик на 3. Фройд, който по-късно се разграничава от него, Адлер приема понятието „динамично несъзнавано", но свежда до минимум ролята на сексуалносттаи на едиповия комплекс в генезиса на личността  и неврозите. В детството си Адлер бил слаб и често боледувал. Според него определящи са факторите от индивидуален и социален ред Възрастният осъзнава своята слабост и се стреми да я преодолее. Детето бърза да порасне, защото придобиването на сила и власт означава придобиване и на сигурност. Невротикът, който не е успял да постигне тази адаптация, трябва да бъде възпитаван, за да може да се интегрира хармонично в света и да се приспособи към неговите ценности. Адлер предлага своето учение под името индивидуална психология. След като практикува медицина във Виена, Адлер емигрира в САЩ, където преподава в Колумбийския университет (1927) и в Медицинския колеж в Лонг Айленд (Ню Йорк, 1932). Адлер е автор на много трудове, най-важните от които са преведени на френски: Невротичният темперамент (1912), Практика и теория на индивидуалната психология (\920),Смисълът на живота (1932)

Виж още:

   Отхвърля сексуалността на Фройд. Негова е идеята за раждане на Неофройдизма.
Адлер отхвърля описаната от Фройд структура на личността и налага принцип за единство на личността - всички структури на личността са взаимни и единни - изследват индивида, търси информация за тези единни структури.
Адлер защитава ролята за социален фактор за развитие на личността а не на биологичния както е при Фройд.
Той нарича своята теория индивидуална психология и представя развитието на индивида като борба за неговото усъвършенстване. Човек изпитва чувство на непълноценност породено от несъвършенството на телесните органи. Индивида се стреми да преодолее това чувство или се стреми да получи надмощие над други хора или реализира творческите възможности.
Адлер има две движещи сили за психическото развитие, компенсация и свръхкомпенсация - тя е обособена ярка форма на борбата за чувството  за непълноценност чиито продукт е творчеството на хората, а невротичното състояние се заражда в случаи когато индивида стремейки се да се наложи над други иска да предизвика симпатия към себе си на всяка цена.
Адлер и Фройд приемат, че човешкия характер се формира през първите пет години и тогава детето развива свои стил на поведение които предопределя и мислите и действията през следващи периоди.
Адлер казва, че индивида трябва да се разглежда винаги едновременно с неговото взаимодействие с обществото но никога не достига до същността идея за социално историческа природа на личността то е само научно не е изследвана от него.
Дефинира личността като продукт на индивидуалното творчество, творчество стимулирано от чувството за непълноценност, чувство за незащитеност от враждебния свят и стремежа да се утвърди чрез превъзходство над други форми т.е. индивидуалната психична противопоставяне - индивид социум.

Виж още:


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.