Към периферната нервна система спадат гръбначномозъчните
нерви, черепномозъчните нерви и периферната част на вегетативната нервна
система. Периферната нервна система осъществява връзките с повърхността на
тялото и всички структури на двигателния апарат. Тези връзки са двустранни - от
периферията към централната нервна система се наричат аферентни, от централната нервна система към периферията - еферентни. Периферните нерви
представляват снопове от нервни влакна -израстъци на нервни клетки. Самите
клетки са разположени в ганглии (за сетивните нерви) и в ядра в гръбначния
мозък и мозъчния ствол за двигателните нерви. Двигателните еферентни нерви
инервират скелетните напречнонабраздени мускули и за разлика от вегетативните,
са волеви. Те носят наименованието соматична
нервна система.
Към соматичната нервна система принадлежат и сетивни
влакна, свързани с рецепторите в сетивните органи. Нервните влакна, обвити със
съединителна тъкан, образуват снопчета, които също имат съединителнотъканна
обвивка. Разделят се на четири дяла: челен, теменен, тилен и
слепоочен. Челният се отделя от теменния чрез централната бразда. Страничната
бразда (Силвиевата бразда) отделя слепоочния дял от челния и теменния.
Периферната нервна система се състои от 12 чифта
черепномозъчни нерви и 31 чифта гръбначномозъчни нерви.
Черепномозъчните
нерви изхождат от главния мозък. Те притежават сетивни, двигателни и
парасимпатикови ядра, които са разположени в мозъчния ствол. Ядра на
черепномозъчните нерви са част от сетивните системи на слуха, вкуса,
равновесието. Сетивна информация от кожата и лигавиците на главата достига до
мозъчния ствол чрез друга част сетивни влакна. Изхождащите от двигателни ядра
нерви участват в контрола на движенията на лицевата мускулатура, очните мускули
и мускулите на шията. Към черепномозъчните нерви принадлежи и най-големия нерв
на парасимпатикусовата нервна система. По реда на появяването си на
повърхността на мозъка те се подреждат по следния начин:
- I чифт - Обонятелни нерви;
- II чифт - Очни нерви.
- III чифт - Очно двигателни нерви;
- IV чифт - Скрипецовидни нерви. Двигателни нерви за горните коси очни мускули;
- V чифт - Троични нерви. Главни сетивни нерви за лицевата част на главата;
- VI чифт - Отвеждащи нерви. Инервират външните прави мускули на очите;
- VII чифт - Лицеви нерви. Двигателни нерви за всички мимически мускули. Съдържат и парасимпатикови влакна за слюнките и слъзните жлези;
- VIII чифт - Слухово-равновесни нерви. Сетивни нерви за слуха и органа на равновесието;
- IX чифт - Езично-гълтачни нерви. Смесени сетивно-двигателни нерви за езика и гълтача;
- X чифт - Блуждаещи нерви (вагусови нерви). Най-големите черепномозъчни нерви, които съдържат сетивни и двигателни парасимпатикови влакна. Нервите се спускат по шията, преминават през средостението и завършват в коремната кухина. По своя път те отделят голям брой клонове за шийните органи, сърцето, 16 17 белите дробове, органите на храносмилателната система;
- XI чифт - Добавъчни нерви. Двигателни нерви за мускули на шията;
- XII чифт - Подезични нерви. Двигателни нерви за езика и устната кухина;
Гръбначномозъчните
нерви се образуват от сливането на предните и задните коренчета на
съответните сегменти. Те са смесени -съдържат сетивни влакна за рецепторите по
кожата и в ставите и мускулите, и двигателни влакна, които инервират скелетните
мускули. В нервите, които изхождат от кръстцовата част на гръбначния мозък, има
и парасимпатикови влакна, които инервират половите органи и пикочния мехур.
Няма коментари:
Публикуване на коментар