Видове неорганизирани социални общности

1.   Публика – това е случайно множество от хора, обединено на базата на общ интерес, обща тема за обсъждане, обединени са на базата на редица предмети, които заслужават обществено внимание.
2.   Тълпа – това е случайно множество от хора, обединено на базата на определена емоция. Емоцията обикновено е негативна. Възможно е тълпата да възникне и на базата на позитивна емоция. Когато обаче емоцията е негативна, „заразяването” с емоции става по-лесно. С разгръщането на емоцията се разгръща и насочва поведението на тълпата. Тълпата обособява себе си на базата на определен общ признак и въз основа на този признак осъзнава своето единство. Тълпата не допуска обсъждане, тя е крайно конформна, действа единодушно и целеустремено. В условията на тълпата е възможно да възникнат т.нар. спонтанни, ситуативни лидери. Тези ситуативни лидери могат да използват енергията на тълпата за свои цели.
 Видове тълпи:

• случайна тълпа – възниква при даден инцидент, при дадено събитие;
• експресивна тълпа – множество от хора, възникнало на базата на дадени позитивни или негативни емоции, хора, изразяващи радост или скръб;
• конвенционална тълпа – налице е съгласие между индивидите, включени в тълпата (примерно зрителите на стадиона са конвенционална тълпа). Тази конвенционална тълпа, ако започне да нарушава съгласието, се превръща в действаща тълпа;
• действаща тълпа – тази тълпа осъществява определени действия спрямо даден обект. 

Действащата тълпа се разделя на няколко вида:
въстаническа – тя осъществява метеж спрямо даден социален обект. Тук е налице класов елемент и макар техните действия да са неорганизирани и спонтанни, при определени условия тяхната дейност може да се превърне в организиран акт на борба
агресивна – участници в расистки изстъпления, линчители, участниците имат причина за агресия, която е от емоционално-личностен характер
грабителска
спасяваща се тълпа – причините за възникването на спасяващите се тълпи могат да бъдат и от природен, и от социален характер (примерно: земетресения, наводнения или пък агресивни действие на полицията или армията)
екстазна тълпа – тя е обособена главно поради резултатите, които са налице от екстаза. Към екстазната тълпа могат да бъдат причислени екстазните действия на религиозните секти, участията в масови молитви и т.н.
Крайна форма на масова неорганизираност на тълпата е паниката (произлиза от името на гръцкия бог Пан, който с грозния си рев е плашел титаните) – паниката всява ужас и уплаха, води до краен безпорядък и хаос. Причините за паниката могат да бъдат много различни. Паниката се прекратява, когато стимулът, който я предизвиква започне да се приема адекватно и осмислено.
  При тази форма на масово неорганизирано поведение изчезва възможността за персонален контрол на поведението.При тълпата е налице взаимодействие между два феномена:

1. отсъствие на отговорност
2. присъствие на анонимност

Когато има условия за анонимност се осъществява процес за деперсонализация на личността. В условията на тълпата се изграждат две поведенчески стратегии, в резултат на взаимодействието между анонимността и безотговорността:

1. Човек не постъпва така, както би постъпил в обикновени условия
2. Човек върши онова, което не би извършил в обикновени условия

3.    Маса – масата е многочислена аморфна група. Причините за нейното възникване са преди всичко социални. Между членовете на масата няма контакт, няма взаимодействие, но понеже масата се характеризира с класови социални признаци, тя може да се превърне в един организиран субект на целенасочена социална дейност.