Основни социални теории

Социалната психология се обособява като самостоятелна дисциплина в началото на ХХ век. От нея произлизат политическата психология, психологията на групите. Впоследствие започва да се прави разлика между организираните и неорганизираните групи: тълпата е неорганизирана група, една фирма е организирана група. Като отделна област се формира психологията на тълпите и съвсем отделно се изследва  психологията на организираните социални групи. Така възниква организационната психология, като дериват на социалната психология. Психологията на общуването също се обособява като самостоятелна област.

  1. Ролева теория – тя е създадена през 70те години на ХХ век и е основана на театралната метафора. Според тази теория в живота хората изпълняват роли. През своя живот индивидите участват в групи, те са членове на различни групи, а всяка група е съвкупност от роли, които трябва да се изпълняват, т.е. има съвкупност от предварително зададени или определени функции, които индивидите трябва да изпълняват. Ролите в групата са съпроводени с определени очаквания. Съобразно очакванията се определят и т.нар. норми. Ако дадена роля не се изпълнява съгласно очакванията, т.е. съгласно нормите, следват т.нар. групови санкции.

Съгласно ролевата теория хората по принцип са конформисти и обикновено се съгласяват да изпълняват ролите.

Ролята определя не само поведението на човека, но и неговите нагласи и вярвания. С промяната на ролята се променят и нагласите на хората.

2. Теория за подкреплението – тази теория се базира на допускането, че социалното поведение на хората зависи от външните събития или от външни стимули.

Основното в тази теория е терминът „подкрепление”. Съгласно тази теория при периодично повтаряне на действието на външните стимули се подкрепя определен вид поведение.

Пример: Ако един стимул е съпроводен с положително подкрепление, то реакцията се затвърждава и впоследствие поведението се повтаря и обратното.

3. Близка до теорията за подкреплението е теорията за социалното учене. Съгласно тази теория човек учи, в това число той научава и модели на поведение, посредством прилагане на подкреплението. Според тази теория подкреплението е механизъм за усвояване на поведение, но се допуска, че хората, индивидите, могат да усвояват модели на поведение и чрез имитация. Т.е. не е необходимо непременно да участваме, за да реагираме, а е достатъчно само да наблюдаваме даден модел на поведение и да си правим изводи дали да го прилагаме или не.

4. Теория за социалната размяна – тази теория също използва подкреплението, но чрез него обяснява взаимодействието между индивидите. Теорията допуска, че индивидите са хедонистични и този хедонизъм е валиден и по отношение на взаимодействието между тях. Общуването между индивидите може да се представи като процес на размяна (разменят се действие-резултат), резултатите от която се оценяват от индивидите като полезни или вредни за тях. Ако преценката е, че резултатите са полезни, взаимодействието се закрепя и продължава, а ако преценката е с отрицателен знак, взаимодействието се прекратява.

Основен в тази теория е въпросът за справедливостта. При общуването си, ако човек усети, че е налице несправедливост в отношенията, той се стреми да я елиминира.

5. Когнитивна теория – според когнитивната теория формулата S- R не може да е така директна, защото външният стимул винаги се пречупва през определена ментална активност, през паметта, мисленето, възприятието, през когнитивната структура на индивида. Всеки един индивид носи в себе си точно определена когнитивна структура, има различни познания, ценности, спомени и т.н.

Стимулът може да е един и същ, но на базата на различните когнитивни структури, този стимул се възприема по различен начин от индивидите.

Когнитивни структури и схеми – те съществуват в нашето съзнание и представляват определени форми, през които се пречупва информацията, постъпваща от външния свят.

Когнитивна консистентност – това е познавателната непротиворечивост. Съгласно принципа на когнитивната консистентност хората, в своето поведение, постъпват така, че техните мисли, чувства и разсъждения да са консистентни, да са непротиворечиви и последователни. Ако е налице някакво противоречие, индивидите се стремят да го елиминират или да стигнат до съответствие.

Пример: Лицето Х има силно изразена неприязън към наркотиците, оказва се обаче, че неговият приятел или приятелка употребяват наркотици. Налиже е противоречие между положителните чувства към приятеля и отрицателното отношение към неговото поведение. Съгласно принципите на когнитивната консистентност, лицето  Х трябва да приведе в съответствие тези две противоречащи си когниции – или да елиминира първата, или втората.

6. Теория за символическия интеракционизъм – в основата на тази теория са когнитивните процеси. Според нея хората общуват успешно помежду си, ако боравят с идентични символи, ако приписват еднакво значение на обектите. За хората е важно не какво е обективното значение на техните постъпки, а как тълкуват те взаимно своите постъпки.