psixichni razsroistva
 В нито една област на  медицината причинно – следствените отношения не са и не биха могли да бъдат опростено непосредствени, както е в механиката например, тъй като винаги между симптома и болестта стои индивидуалния реагиращ човешки организъм. Когато разкриваме етиологията на психичното разстройство ние всъщност търсим взаимоотношението между водещата причина и условия или съпътстващите фактори на заболяването. По своята същност анализът на  етиологичните фактори представлява търсене на отговори на следните въпроси:
1.  Защо точно това заболяване? 
2.  Защо точно в този момент? 
3.  Защо не настъпва оздравяване? 

   Установено е, че етиологичните фактори могат да въздействат на различни етапи като предразполагащи, отключващи и поддържащи психичната болест. 

   Предразполагащите фактори са тези, които увеличават вероятността индивидът да развие дадено заболяване в неопределено бъдеще. Предразположението може да бъде включено още в наследствената заложба или да бъде придобито през различни периоди от жизнения цикъл. То може да бъде общо, например личностови черти към тревожност, така и пациентът да е изложен на повишен риск от почти всяко психично разстройство. Но то може да бъде и специфично – например генетично предразположение  към органичен мозъчен синдром, т.е. пациентът да има повишен риск към определено психично заболяване. При съобразяване на предразполагащите фактори голямо значение има оценката на личността. В това отношение психологическите тестове понякога дават само частични данни, тъй като  при пациента е стартирал болестен процес. Ето защо, е добре да се събере допълнителна информация от няколко надеждни информатори – само така може да се гарантира пълнота и обективност на изводите защо пациентът е реагирал с точно това заболяване. 

   Отключващите фактори са  събития, които непосредствено предхождат разгръщането на психологическото разстройство. Те определят кога ще се появи заболяването, но не и какво ще е то. Например житейски събития, свързани със загуба могат да отключат, провокират почти всяко психично разстройство, към което пациентът има уязвимост/ предразположеност/ .

   Поддържащите фактори са онези допълнителни условия, поради които разстройството трае повече от очакваното време или те /поддържащите фактори/  противодействат на лечението. Понякога самото лечение може да е неадекватно или лекарското поведение да засилва страховете на пациента. Поддържащ болестта фактор може да е зависимостта на болния от болничното заведение, тъй като продължителното хоспитализиране води до загуба на социалните връзки и социалните умения. 
   
   Съвременната клинична психология разглежда етиологичните фактори в контекста на био- психо- социалното направление. Според него  всяка група от етиологични фактори се анализира въз основа на трите вида предпоставки- биологични , социални и психологични. Или това е т. нар. системен подход при условията на етиологията на психичната болест .

Пример за системен подход: 

1. Предразполагащи фактори:
  • биологични предпоставки – генетични, вътреутробни въздействия, родова травма, наранявания, водещи до инвалидност или до мозъчни заболявания;
  • социални предпоставки – емоционална или физиологична депривация в ранното детство в следствие на семейни конфликти, осиротяване или развод, хронични проблеми от професионално, семейно, жилищно или финансово естество, липса на даващи опора взаимоотношения;
  • психологични предпоставки - неадекватни родителски модели– майка – алкохоличка /ниска самооценка/, някои неблагоприятни личностови черти към невротизъм и тревожност.

2. Отключващи фактори:
  • биологични предпоставки – скорошно физическо заболяване, нараняване, водещо до инвалидност, злокачествено заболяване, заплашващо с обезобразяваща операция;
  • социални  предпоставки – скорошни жизнени събития, свързани със заплаха и загуба – уволняване, пенсиониране, напускане на дома от децата, развод, смърт;
  • психологични предпоставки – реакция на индивида спрямо загуба на себеувереност при загуба на близък или обезобразяваща операция, безпомощност и безнадеждност.

3. Поддържащи фактори : 
  • биологични предпоставки – телесни дефекти , остри болки поради телесно заболяване, неприемане на лекарства или нежелани ефекти от приемането им;
  • социални фактори – неблагоприятни социални условия на живот – спи под моста, липса на интимни връзки – до 22 г. човек трябва да има поне поне една продължителна интимна връзка / минимум 6 месеца/ - показател за адаптивност, зрялост, безконфликтна независимост, негативни въздействия на семейството , липса на даващи опора взаимоотношения;
  • психологически предпоставки – липса на очакване за оздравяване, изразени неблагоприятни личностови черти/ ниска самооценка,  незадоволена липса от зависимост – не сме усещали любов, грижа/депривация/. Може да искам да съм болен, за да се грижат за мене- симулирам.



   В контекста на клиничната психология психопатологичните  феномени /синдроми, симптоми/ се дискутират описателно, т.е. чрез назоваването им като признаци  на психично разстройство или динамично, т.е. като механизми на защита, които определят поведението и преживяванията на човека. Тези механизми са предимно автоматизирани и неосъзнати. Повечето психиатрични симптоми имат своята изява в нормалната психична дейност на човека и би трябвало да се разглеждат като заемащи определено място в един спектър на преживяваното и поведението, който преминава от нормалното към патологичното. Нерядко се греши, когато при разпознаването на един симптом се решава, че той означава психична болест. Симптомите се използват преди всичко като индикатори за психична болест преди всичко въз основа на тяхната продължителност и интензивност, но дори и при спазването на това условие единичният симптом не може да има решаващо значение за поставянето на психична диагноза. Решаващият индикатор за това е групирането на симптомите в синдроми. 
   Синдромът е симптомокомплекс / група симптоми/, които се наблюдават заедно и са взаимно свързани. Диагностичното мислене се движи в последователността симптом – синдром – психично разстройство . В клиничната психология и психотерапия се различават слединет видове симптоми: първични и вторични, позитивни и негативни, симптоми поведение и симптоми преживяване.
  1.    Първичните и вторичните симптоми се различават по времето на появата им. Първичните симптоми са директна изява на болестния процес и се появяват първи по време. Вторичните са следствие на първичните , т.е. са психологически зависими от тях. От това, кой е първичен и кой вторичен зависи това в каква посока на диагностициране тръгваме. Първичните и вторичните имат значение за диагнозата.Понякога, обаче, е трудно да се различи хронологията в появяването им. Възможно е погрешно интерпретиране на симптоматиката, свързано с неоправдана субективност  на психиатричния екип относно дефинирането на взаимовръзката между отделните симптоми.
  2.    Позитивните  симптоми са тези, при които има нещо в повече , нещо прибавено към нормалната психична дейност- халюцинации и налудни идеи. Негативните симптоми са тези, при които има нещо отнето от нормалната психична дейност – обедняване на речта, отслабване на психическата активност, обедняване на емоционалния живот. Разделянето на симптомите на позитивни и негативни има отношение към диагнозата на шизофрениите. Например чуват гласове – да изясним откъде ги чуват- отвън или отвътре. Ако е отвън е шизофрения, а ако са като на екран – натрапливост.
  3.    Преживяване и поведение- това са понятия, които принадлежат към най- общите категории на психологията. Повод за преживяване могат да бъдат усещането, възприятието, мисленето, споменът. Т.е. преживяването е субективно регистрирано , осъзнато състояние, което разкрива неделимостта на психичното. Поведението е по- широко понятие от преживяването, тъй като то се свързва освен с външната изява на преживяното, но и с цялостната външна активност на личността в движение, действие, изказвания. В клиничната психология се говори за вербално и невербално поведение на пациента.затова при описанието на неговата психопатология се използват изрази като „пациентът има преживяване, че чува гласове”, а не че ги чува или има несъответно поведение. Винаги рамкираме в „преживява” ненормалното поведение, тъй като психопатологичните феномени обикновено започват като нарушение на конкретен психичен процес – нарушена идея е нарушаване на мисленето само като психичен процес, а по- късно обхващат/”нарушават”/ и други психични процеси. Налудният страх е нарушение на емоционалната сфера, налудният образ – нарушение на възприятието и др. 

   В клиничната психология и психиатрията е възприето разграничаването  патологичните феномени на симптоми и признаци. Симптомът е субективно описвания от пациента модел на преживяване – например когато съобщава, че е тъжен, а признакът е обективното наблюдение и заключение  на клиничния психолог, че пациентът има тъжен лицеизраз. Следователно, информацията за симптомите идва от вербалните сигнали, а за признаците – от невербалните сигнали на пациента. 

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.