психологическа помощ
 Това е помещението, където се осъществява основната част на процеса, или кабинетът на консултанта. Принципното положение е, че кабинетът е място, което обслужва клиента, а не желанието за комфорт на консултанта. Препоръчително е да се намира на удобно място, да не е в близост до медицински заведения, полицейски участъци или военни обекти. Може да има преддверие, в което да се помещава секретар, но да не се използва за чакалня. Кабинета трябва да е уютен, боядисан в меки, пастелни тонове. Осветлението да е индиректно и не много силно. Важна е добрата шумоизолация. Обзавеждането трябва да е пестеливо, да включва най-необходимото: бюро, малка масичка два фотьойла, стол, библиотечен шкаф със специализирана литература. Не се допуска поставянето на предмети, като икони, снимки на собственото семейство или футболен тим. Задължително е наличието на часовник, поставен на видно място. В кабинета задължително трябва да има сейф за съхраняване на документация, файлове и друга конфиденциална информация.  

Позициониране и разстояния.


   Клиентът трябва да бъде посрещнат на средата на стаята, като му се посочи място за сядане. Обикновено се поставя с гръб към вратата и по възможност се ограничава полезрението му върху консултанта. Разстоянието между него и консултанта не трябва да е по-малко от 45 см., (по малко  се счита за навлизане в личното пространство). От друга страна разстоянието трябва да бъде толкова, че да позволява осъществяване на телесен контакт (докосване по ръка, чело или рамо) спонтанно при нужда. Позицията на седене между участниците в процеса може да е фронтална, под ъгъл или успоредна. Днес повечето консултанти предпочитат позиция „леко под ъгъл”. Тя дава възможност всеки да вижда лицето на събеседника си, но при нужда и да отмести поглед, без да е необходимо да отвръща глава настрани. Ако кабинетът позволява, освен фотьойли може да се използват и столове, които са по-удачни при недостиг на време, и дават по-добра възможност за изява на невербални сигнали от страна на клиента. 

Разпределение на времето.


   Въпросът за разпределението на времето има две страни. Едната е разпределението на времето на консултанта между различните дейности, които извършва, другата е разпределение на времето в рамките на консултативната сесия. 
Освен пряката работа с клиентите, консултантът работи върху себе си, обработва тестове, попълва документация, общува с институции и с колеги. С. Немов дава следното разпределение:
  • подготовка за консултирането на случаи – 18 ч., 10 %;
  • работа с клиенти – 90 ч., 50 %;
  • обработка на резултати – 26 ч., 15 %;
  • оформяне на документация – 14 ч., 5 %;
  • собствено развитие и квалификация – 34 ч., 20 %.

   По принцип работата с клиента и всички други дейности се отнасят 1:1. Работният ден на консултанта започва около 8-9 ч. И приключва в интервала 18-20 ч. Предвиждат се почивки по лично усмотрение и в съответствие с графика на клиентите.
   Времето на цялата сесия е около 1 ч., 1.10 мин. За деца сесиите са по- кратки – около половин час. Времетраенето се съобщава още на първата сесия, която трае, колкото всички останали. Когато останат 10-15 мин.се съобщава на клиента до завършване на сеанса това се казва на клиента по две причини. Първо за да се стимулира да каже нещо, за което се е двоумил, и второ, да се избегне внезапното прекратяване, което би създало неловкост и конфузност.

   Интернет консултирането представлява психологическа помощ, която се осъществява опосредствано чрез мрежата на интернет. Възниква през 80-те години на XX в. Съществуват две групи сайтове за консултиране – сайтове-клиники и сайтове-индивидуални практики. 
Психологическо интернет консултиране

   Кръгът на засяганите проблеми е практически неограничен. Най-често става въпрос за тревожност, личностни проблеми от житейско ситуативен характер, проблеми в междуличностното общуване, кризисни състояния, семейни и сексуални проблеми, проблеми, свързани със соматичното здраве.

Консултирането се извършва:

  • чрез e-mail (електронна поща) – размяна на писма между двете страни;
  • чрез програми за комуникация в реално време (ICQ, Skype) – дава възможност за групови сесии;
  • чрез използване на специализирани форуми;
  • чрез комбинирана комуникация;


Предимства: достъпност, възможност за голям избор на специалист, бързина, мобилност, анонимност, достъпна цена и възможност за безплатна услуга, висока степен на сигурност.

Недостатъци: ограниченост на общуването, възможност за измами, не напълно гарантирана конфиденциалност, ограниченост на емпатията, ограничено приложение при кризисни състояния.

   Телефонното консултиране представлява форма на психологическа помощ насочена към запазване на психическата и физическата цялост на човека в екстремни ситуации. Наложила се е поради своята ефективност и достъпност. Реализира се чрез различни видове телефони (Кризисна линия”,”Гореща линия”, „Телефон на доверието” и пр.).

    По форма и съдържание телефонното консултиране се състои от три вида психологическа помощ: информиране, кризисно консултиране и поддържаща терапия.
   
   Предимства: търсенето на помощ е свързано с актуална необходимост, поради което се възприема по-лесно и с по-малко съпротиви; човек остава в привичната си обстановка, което му дава усещане за сигурност; както клиентът, така и консултантът могат да останат анонимни.
    Недостатъци: краткост на формата и липса на визуален контакт.  

Има няколко принципа за работа в криза:
  1. незабавност – колкото е по-бърза намесата, толкова е по-успешна;
  2. контрол от консултанта – клиентът в криза не може да контролира мисли, чувства и постъпки и контролът трябва да се поеме от консултанта;
  3. оценка – интервенцията трябва да се организира на базата на събраната информация относно особености на клиента, предхождащи събития, актуално поведение и пр.;
  4. нагласа – помагащият трябва да има нагласа за овладяване, а не за решаване на проблема;
  5. пренасочване – ако е необходимо трябва да пренасочи клиента към друг специалист;
  6. проследяване – необходимо е повторно обаждане за откриване на евентуално нови проблеми; 
  7. хуманност – при всички обстоятелства консултантът трябва да проявява уважение, емпатия, доброта.

Основни моменти на телефонното консултиране:

  1. начало – собствено кратко представяне на консултанта (2-3 мин.);
  2. събиране на информация и оценка – консултантът да се ориентира относно мотива; да се идентифицират признаци на криза; слушането да е активно, с кратки вербални маркери („Да, Слушам, Мм...м”); при констатиране на суицидна опасност се предприемат определени действия;
  3. търсене на алтернативи и решения на проблема – хората в криза не виждат алтернативи или виждат само една; в криза трябва да има някакво решение, та било то и не съвсем правилно;
  4. вземане на решение – решението трябва да е на клиента, което освен, че го ангажира, повишава самочувствието му и отговорността му за себе си;
  5. затваряне на интервюто – става въпрос за приключване на разговора, а не на интервюто.


Много често клиентите са суицидно рискови. Провеждането на консултацията трябва да се съобразява със следните изисквания:
  • да се печели време;
  • да не се противоречи грубо;
  • да се проявява творчество и фантазия;
  • да се приема всяко изказване сериозно;
  • да се водят преговори;
  • да се проявява искрена загриженост.


   Семейната психотерапия се обособява като самостоятелен вид психологическа помощ около средата на ХX в. Семейното консултиране е близко до семейната терапия. Според някои автори то е разновидност на семейната терапия, развивало се е паралелно с нея, като двете форми взаимно са се обогатявали. Семейното консултиране се определя като краткосрочна дейност, насочена към помощ на относително здрави семейства за преодоляване на обичайни кризи и оцеляване в трудни моменти, като ударението може да се постави или на конкретния проблем, или на отделен член, или на самото семейство. 

   Най-честите проблеми, които засяга семейното консултиране са конфликти по повод съпружеските роли и задължения и по повод различните виждания за семейните отношения, сексуални проблеми, проблеми с децата, заболяване, безработица, проблеми свързани със власт и влияние в семейството, извънбрачни връзки и пр.
Съществуват около двадесет теоретични школи или подходи на семейна терапия. 

Обобщен интегративен модел на семейно консултиране. 

1. Установяване на работно отношение със семейството – емпатично възприемане и доверие, снемане на бариерите в общуването, предизвикване на интерес към работата.

2. Семейна диагностика – установяване особеностите на семейството, на неговите членове и характера на нарушенията предизвикали проблема. Проучва се способността на семейството да решава проблеми, комуникацията в семейството, семейните роли, емоционалните отношения, системата на семейните ценности. Използват се различни методики: беседа, информация от външни източници, семейна социограма и семейна генограма.

3. Договаряне на помощта и определяне на отговорностите. Консултантът отговаря за безопасността, че няма да влоши нещата, а семейството че ще е искрено. Договарят се размера на заплащането и се уточняват формалностите.

4. Провеждане на самото консултиране. Могат да се прилагат методи и техники от различни школи, както и само от една. Най-често се използват: 
  • директно предписание;
  • семейна дискусия;
  • контролирано общуване (общуване с писане на бележки); 
  • разиграване на семейни роли;
  • решаване на конфликти.


5. Проверка на ефекта. Консултантът създава проблемна ситуация и следи за поведението на членовете и изменението в отношенията.  

 6. Затвърждаване на резултатите – чрез практика, домашни работи или повторни консултации. 

7. Отсъединяване. В случай, че отношенията между консултанта и семейството или отделни негови членове са станали твърде трайни и с постигане на целите или уговорения срок не се прекратят, се налага прилагане на специални методи от страна на консултанта.

   Консултативният процес е това, което се случва по време на работата на групата. Влияе се от две неща – от действията на психотерапевта и от готовността на участниците за  включване в различните групови дейности.
   Има различни виждания за съдържанието на психотерапевтичния процес, но те засягат по-скоро разделянето му на отделни фази, отколкото самото съдържание. 

  • Предварителен етап 

  Това е изключително важен етап , защото от него зависи по-нататъшният ход на груповия процес. Прави се подбор на участниците. Терапевтът определя дали групата да е хомогенна или хетерогенна. Решават се и технически въпроси, като място, време, условия, позициониране. Определя се големината и вида на групата. Стандартна големина на групата е 6-10 човека при възрастни и 3-4 при деца. По вид групата може да бъде открита или закрита. Определя се честотата и продължителността на сесиите. Най- разпространената честота е 1-2 пъти седмично. Оптималната продължителност е 1-2 часа, като за деца и трудни клиенти е 45-60 мин. В този етап се определя и продължителността на живота на групата и се уточнява размера и начина на заплащане.
групово консултиране

  • Начален етап

  Характерен  е с чувството за несигурност, неизвестност и съмнение. Участниците си задават въпроси като „Какво правя аз тук?”. Общуването е формално и повърхностно. Могат да се появят хора с агресия или с желание бързо да станат център на внимание, или такива, които веднага започват да споделят проблеми, които групата да обсъжда. Това е полезно за преодоляване смущението от непознаването, но водещият трябва да го прекрати по подходящ начин, защото никой не е готов за работа по същество. Положителен момент е, че повечето участници виждат сходството на проблемите си с тези на другите, което им носи първото облекчение.
   На този етап задачата на терапевта е да превърне групата от прост механичен сбор на хора в действащ социален механизъм. Това става по следния начин: 
  1. Умело провеждане на първата среща. 
  2. Участниците се представят с кратко изложение. 
  3. Важен момент е даването на информация от страна на водещия, включително и за трудностите, които ще се появят. 
  4. Трябва да внимава да не прекалява с дидактичността и наставляването, защото ще стимулира зависимост и пасивност. 
  5. Установяват се общите и индивидуални цели. Без ясна цел участниците няма да получат полза от групата.
  6. Създава се атмосфера на доверие. Доверието е основно психологическо условие на групата, без което взаимодействието е повърхностно. Прибързаното идентифициране на проблеми не е в полза на доверието, затова водещият трябва да се въздържа от оценки за живота и личността на участниците.
  7. Създава се правилна представа за отговорностите. Възможни са две неправилни позиции. Едната е поемане на пълна отговорност за хода на процеса и неговия резултат, а при другата терапевтът казва, че отговаря за себе си, а участниците – за тях. Най-добра е балансираната позиция, опираща се както на собственото виждане, така и на доверието във възможностите на клиентите.
  8. Преодоляване на съпротивите. На този етап съпротивите са естествена реакция на неизвестността и не са просто нежелание за сътрудничество, а част от самия процес. Като анализира тези поведения, терапевтът трябва да внимава да не активира защити, които пак да се явят като съпротиви..
  9. Структуриране – внасяне на ред в групата. Най-продуктивни са групите, които в началото са били силно структурирани, а впоследствие са станали по-свободни.
  10. Осигуряване на обратна връзка – реакцията на участниците в групата на поведението си. Тя е начин за саморазбиране.
  11. Създаване на групови норми. Когато се приемат стават задължителни, дори за терапевта.


  •  Преходен етап

   Етап на повишена емоционалност, несигурност, съпротива и конфликтност. Стремежа за приемане, одобрение и сигурност се сменя с желание за контрол и доминиране. Нараства тревогата и защитите срещу нея. Появяват се конфликти. Честа проява на агресивност са критиките към другите членове на групата. Счита се за неправилно тези конфликти да се потушават или разрешават на всяка цена. Изявеният конфликт може да засили доверието, а спонтанното изразяване на негативни чувства е свидетелство за въвлеченост „тук и сега”. Няма универсално правило как трябва да се държи водещия. Най-правилното и професионално поведение изисква групата да не се опасява от конфликт с водещия, а той да поощрява конфронтацията. Не се препоръчва да бяга от сблъсъка, както и да апелира към групата за подкрепа. В някои случаи са полезни парадоксалните намеси.

  • Работеща група

   Групата се стабилизира социално и психологически. Възможна е появата на подгрупи, най-често диади. Подгрупите са крайно негативно явление за груповата терапия и обикновено свидетелстват за недобра работа на предходния етап.  
Най-важна характеристика на групата на този етап е нейната сплотеност. Групата формира „ние” чувство. Сплотеността има и негативна страна – повишен конформизъм и потискане на негативните афекти. На този етап функциите на водещия намаляват.

  • Заключителен етап

   Свързва се със завършване на груповата работа поради изтичане на предвидения срок. Завършването не е просто край на терапията, а неотменима част от груповотерапевтичния процес и съществен момент от процеса на промяна. Важен момент е обобщаването на придобития опит и пренасянето му в живота. Етапът трябва да бъде достатъчно продължителен и добре осмислен.

   Груповото консултиране е прилагане на консултативни и терапевтични методи спрямо специално подбрана група от хора. То съчетава предимствата на консултативния подход с възможностите на груповата психотерапия. Групови варианти на психологическа помощ има и в трите основни помагащи професии психотерапия, консултиране и социална работа.
Състав на групите: В консултативните групи се включват хора без психопатологични проблеми, с възможности за личностен ръст и подобряване на социалните взаимодействия.  
Цели: Не се поставят цели свързани с дълбока личностна промяна, а по-скоро с научаване и подкрепа. Работи се със съзнавани проблеми.
Подготовка и функция на водещите: При груповото консултиране водещите са подготвени повече в сферата на проблемите с нормалното развитие на жизнения цикъл, отколкото в отклоненията. Участието им в процеса е по-директивно и служат за пример при определяне и спазване на груповите норми.
Определение: Груповото консултиране често се насочва към конкретен вид проблеми образователни, професионални, обществени или лични, и се провежда в институционализирана обстановка: училища, клиники за психично здраве в общността и други служби за човешки услуги. Консултативната група се отличава от терапевтичната най-общо по това, че борави със съзнавани проблеми, не е насочена към големи личностни промени, често е ориентирана към решаването на конкретни и краткосрочни въпроси и не се ангажира с лечението на невротични и психотични разстройства.

Предимства на групата:

  1.  Човек е социално същество и групата е неговата естествена среда. Дори самото присъствие на човек в група е терапевтична предпоставка.
  2. Групата е микрокосмос, и в нея са налице всички фактори, които действат в социалния живот: натиск, влияние, конформизъм, норми. Опитът придобит в условията на групата може лесно да бъде пренесен във външния свят.  
  3.  Групата е място за идентифициране и разбиране на дезадаптивните преживявания и поведенчески реакции. 
  4.  Създава възможности за получаване на обратна връзка и подкрепа от другите членове.
  5.  Способства за личностния ръст чрез саморазкриването, самоизследването и повишаването на самооценката.
  6.  В групата човек може да бъде както участник, така и зрител, да наблюдава поведението на другите, да подражава и да се идентифицира с тях. Да споделя и придобива опит.
  7. Групата има икономически предимства – спестява време и средства на клиентите и терапевта.
  8.  Има висока ефективност. Дава възможност за безопасно експериментиране на нови поведения.     

От гледна точка на целите, които си поставят има 4 вида групи:

  1.  за решаване на проблеми;
  2.  за решаване на междуличностни проблеми;
  3.  за личностно развитие;
  4.  за терапия.

Цели на груповото консултиране. Според Дж. Кори и М. Кори:
  1. постигане на откритост и честност с другите;
  2. по-малко игри и манипулации, които препятстват близостта;
  3. научаване на доверие към себе си и другите;
  4. постигане на автентичност;
  5. освобождаване от външните изисквания „трябва и длъжен”;
  6. признаване и разбиране на полярностите в себе си;
  7. намаляване на страха от близост с другите;
  8. освобождаване от зависимостта от очакванията на другите и намиране на собствени правила на поведение;
  9. да се научи да пита направо какво искат другите;
  10. разширяване на самосъзнанието и възможностите за избори;
  11. научаване на разделяне между чувства и действия;
  12. освобождаване от приети по-рано неверни решения;
  13. изясняване на собствените ценности;
  14. вземане на решение при липса на гаранции за правилност;
  15. намиране на път за решаване на личностните проблеми;
  16. разкриване на собствените потенциали;
  17. увеличаване способността за грижа и помощ на другите.

Терапевтични фактори на груповата психотерапия и консултиране. 
Кои са нещата, които правят груповата психотерапия ефективна като психическо влияние?
  • вдъхване на надежда;
  • универсалност на проблемите;
  • споделяне на информацията;
  • алтруизъм;
  • корективно пресъздаване на първичната семейна група;
  • развитие на социални навици;
  • имитационно поведение;
  • катарзис;
  • междуличностно учене;
  • групова сплотеност;
  • екзистенциални фактори;
  • инсайт.


Психологическата помощ е дейност, която се реализира в особена ситуация:

  • присъства като основен елемент в различни професии (психотерапия, консултиране, социална работа) и се осъществява от различни специалисти (социални работници, психолози, психиатри);
  • протича на основата на особен тип взаимоотношения между субектите, без ясно очертана граница между лично и професионално;
  • осъществява се чрез прилагане на голям методически инструментариум, на базата на различни концептуални виждания;
  • оценява се при фактическата липса на единна система от критерии и показатели за ефективност. 
Етични стандарти на психологическата помощ


    Тези особености поставят въпроса за регулирането на дейността в сферата и на етическите принципи. В страните с развита психотерапевтична култура  и традиции в психологическата помощ професионалните сдружения имат свои кодекси, системи от правила, които трябва да знае и да спазва всеки психолог, психотерапевт или консултант.
Системата на етическите правила обхваща няколко традиционно наложили се изведени от практиката въпроси.

  1.    Отговорност на помагащия професионалист. Консултантът отговаря за организацията, хода, и резултатите на намесата. Възниква въпросът носи ли консултантът отговорност, ако клиентът не желае да се промени. Едното виждане е, че не носи отговорност. Има виждане за ограничената отговорност, т.е. че консултантът отговаря за своите действия, а не за клиента. Ако клиента се съпротивлява твърде много, не приема помощта, или ако състоянието му се влошава психологът етично е задължен да предприеме корективни действия. Счита се за етично и правото на отказ от страна на терапевта, ако прецени, че даден клиент предизвиква гняв и тревожност. 
  2.    Подбор на клиентелата. Има няколко изисквания. Даване на предимство на особено нуждаещите се (със суицидни намерения или изпадналите в криза). Основно изискване е психологът да не се ангажира със случаи извън своята компетентност. Не се допуска ангажирането в случаите, когато нуждаещият се от помощ е близък, познат или роднина на психолога. Счита се за неетично клиентът да бъде принуждаван към лечение или помощ, която не желае. Не са допустими от морална гледна точка и т. нар. скрити аспекти на принуда, като използване на групов натиск, предизвикване на чувство на вина или въвеждане на когнитивен дисонанс.
  3.    Информирано съгласие – съгласието на клиента по основни въпроси на помощта. Ключово правило е, че клиентът е потребител на услуга, която заплаща, и има право на мнение. Психологът трябва да даде информация за целите, очакванията, процедурите, евентуалните трудности и странични ефекти. В резултат клиентът трябва да даде своето съгласие. В етическите правила особено внимание се обръща на социално слаби или културно различни клиенти. Те трябва да бъдат консултирани от специално обучени психолози. Недопустимо е използването на психологическа помощ като средство за социален контрол.
  4.    Отношения с клиента. Отразяват етическата страна на взаимоотношението между психолог и клиент. Две са основните изисквания – да не се прекрачва границата на работното отношение и да се спазва строга конфиденциалност.
  5.    Използване на методи. Този етически проблем касае използваните методи и техники в процеса на психологическа помощ. Клиентът трябва да е запознат и да ги приема след предварително обсъждане. Дискусионно от морално-естетическа страна е прилагането на различни секс терапии, независимо, че проблема може да е сексуален (фригидност, вагинизъм и пр.) Приема се, че етически проблем са не самите техники, а начинът им на прилагане. Определени етически ограничения има и спрямо прилагането на някои процедури и техники за модификация на поведение. Съществуват ограничения за използване на непроверени (съмнителни) терапии. Всяко експериментиране следва да се предхожда от изричното съгласие на клиента и да има научна обосновка. 
  6.    Заплащане на помощта. Въпроса се поставя в контекста на етическото регулиране, поради възможността от злоупотреби. Става дума за размера и начина на заплащане на услугата. Не се приема за правилно алтернативно заплащане в труд или в натура. Ако клиентът без уважителна причина пропусне сесия, той трябва да я заплати, както и когато в телефонен разговор заеме петнадесет минути от времето на консултанта.      


   Едва ли има друга област на професионално въздействие, където технологията и резултатът да са в такава зависимост от професионалните умения и личностните качества, като при консултирането. 
   Професионализъм.
   Освен наличието на образование и квалификация, професионализмът предполага владеене на различни методи и умение те да се прилагат отделно или в комбинация. Въпрос на професионализъм е и съчетаването на различните методики в търсене на собствен стил. Белег на професионализма е способността на психолога да диференцира служебно-професионалните от личните отношения. Успешното реализиране на помощта изисква широка обща култура и задълбочени знания в областта на психологията. 
  Най-често срещаните в литературата качества, очертаващи личността на ефективния консултант (психотерапевт) са чувствителност, топлота, откритост, искреност, търпимост, проницателност, емпатичност и пр.  Успешният консултант или психотерапевт е невъзможен без личностна уравновесеност (т. нар. „силна личност”).
В съвременната идея за психологическа помощ се налагат като необходими и някои специфични личностни качества.
Автентичност. Консултантът да бъде себе си, а не да играе роля.
Откритост към опита. Разбира се като състояние на личността, когато човек е наясно със своите чувства, мисли и отношения, приема ги и те са реална част от неговата Аз-концепция.
Самопознаване. Колкото по-добре консултантът познава себе си, толкова по-добре може да разбере клиента.
Отговорност. В повечето консултативни ситуации консултантът ръководи, контролира процеса и взима решения. Поемането на отговорност от консултанта дава възможност за ефективност в ситуации на неопределеност и улеснява клиента в експериментирането на ново мислене и поведение. 
Сензитивност. Способността за долавяне на емоционалната страна на изявата на клиента, на нюансите в настроенията и реакциите в процеса се нарича чувствителност. 
Висока нравственост. Има се предвид необходимостта от такива морални качества като справедливост, честност, алтруизъм, скромност, етническа толерантност и обективност.
Ентусиазъм  – преданост и отдаденост на собствената професия. Това качество се дължи преди всичко на собствената убеденост в успеха на помощта.
Емпатичност – способност за искрено съпреживяване със състоянията на клиента.
Търпеливост. Има няколко проявления. Умение за движение със скоростта на клиента, без налагане на собствено темпо. Умение консултанта да се въздържа от даване на преки съвети. Умение внимателно да изслушва клиента до край.
Наблюдателност. Наблюдателният психолог забелязва особености в гласа, позите, движенията, мимиките и жестовете на клиента.
Чувство за хумор. В основата на много проблеми на клиентите стои твърде сериозното им отношение към себе си. Ако тези проблеми им се представят от смешна страна може да се постигне промяна на отношението към тях.
Интуиция – форма на организация на опита, която позволява да се открият значимите и повтарящи се явления.
Метафорично мислене – способност от една страна да се представят символно интерпретации и съждения, а от друга – да се разчита символния смисъл на думите на клиента.
Гъвкавост. Всеки случай е уникален. Може да се наложи промяна на отношението, на подхода, преоценка на личността или проблема. Гъвкавостта позволява това да стане по-бързо и неусетно за клиента.
   Харизматичност – качество, което се основава на ирационалната вяра и убеденост на клиента в свръхвъзможностите на консултанта.
   Практикуването на психологическо консултиране води до определени промени в личността на психолога. Те могат да бъдат както благоприятни, така и негативни.
- повдигане прага на чувствителността като защитна реакция или просто привикване;
- загуба на собствена идентичност и разтваряне на личността в личностите на клиентите;
- прекалена отдаденост на професионалните проблеми за сметка на личния живот;
- психически нарушения, т. нар. „подсъзнателна инфекция”;
- клиническа насоченост, търсене на проблемното и нездравото у клиента и в собственото обкръжение;



      Психологическото консултиране е сложен процес на общуване и междуличностно влияние, при който консултант и клиент си взаимодействат по различни начини в зависимост от поставените цеси, личностните им особености, условията и прилаганата методика. Всяко консултиране или психотерапия е насочено към въздействие върху личността в три основни плана:

  • Активиране и насочване.
  • Помощ и подкрепа.
  • Закрепване. 

В теорията на психологическото консултиране има редица опити за създаване на общ универсален модел, обхващащ всички или повечето страни на взаимодействието на консултанта с клиента. Например:

  • 1 етап. Запознаване с клиента и неговата потребност от помощ. Изясняване на ситуацията и договаряне. Не се прави анализ, но се провеждат диагностични процедури (тестуване) и ако се открие сериозна патология, клиентът се насочва към друг специалист. Полага се началото на отношението.
  • 2 етап. Създаване на консултативно отношение. Успехът зависи от умението на консултанта  да включи активно клиента в процеса. Клиентът трябва да види процеса като интересен, различен от ежедневието, а консултанта различен от неформалните съветници. Основни и определящи са доверието и емпатията.
  • 3 етап. Диагностика. Освен диагностичното интервю могат да се прилагат специализирани тестови методики, както и събиране на информация от външни източници.
  • 4 етап. Поставяне на цели и определяне на начини за тяхното постигане. На този етап, в зависимост от избраната методика се прави и грубо разпределение във времето на предвижданите дейности.
  • 5 етап. Същинска консултативна работа. Реализиране на необходимият брой консултации за постигане на поставената цел. Консултанта следи за промените у клиента и при необходимост извършва корекции, съкращава или удължава етапа в зависимост от резултата или сменя методиката. Към края на етапа намесата от страна на консултанта намалява и се свежда до отделни забележки или препоръки. Целта е да се стимулира самостоятелността на клиента и вярата му в собствените възможности.
  • 6 етап. Приключване на консултативното отношение. Прави се обобщение в позитивен дух. Отделя се клиента от консултанта психически, за да се премахне привързването, да приеме клиентът че отношението свършва. Да е подготвен че може сам да вярва в себе си и да не се стимулира зависимост и да не остава с негативно чувство на отхвърленост.
  • 7 етап. Касае консултанта и се състои в самооценка на свършената работа. Обикновено трябва да даде отговор на въпроси като: променил ли се е клиентът по време на консултирането; промените в резултат на консултирането ли са; достатъчни ли са за подобряване на функционирането му в бъдеще. 

В зависимост от различните виждания за консултирането могат да бъдат съставени различни структури, но при всички случаи това са основните етапи. Такава структура е необходима най-вече с обучителна цел и трябва да се разглежда като условна в общата схема активиране-помощ-закрепване.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.