Групово консултиране

   Груповото консултиране е прилагане на консултативни и терапевтични методи спрямо специално подбрана група от хора. То съчетава предимствата на консултативния подход с възможностите на груповата психотерапия. Групови варианти на психологическа помощ има и в трите основни помагащи професии психотерапия, консултиране и социална работа.
Състав на групите: В консултативните групи се включват хора без психопатологични проблеми, с възможности за личностен ръст и подобряване на социалните взаимодействия.  
Цели: Не се поставят цели свързани с дълбока личностна промяна, а по-скоро с научаване и подкрепа. Работи се със съзнавани проблеми.
Подготовка и функция на водещите: При груповото консултиране водещите са подготвени повече в сферата на проблемите с нормалното развитие на жизнения цикъл, отколкото в отклоненията. Участието им в процеса е по-директивно и служат за пример при определяне и спазване на груповите норми.
Определение: Груповото консултиране често се насочва към конкретен вид проблеми образователни, професионални, обществени или лични, и се провежда в институционализирана обстановка: училища, клиники за психично здраве в общността и други служби за човешки услуги. Консултативната група се отличава от терапевтичната най-общо по това, че борави със съзнавани проблеми, не е насочена към големи личностни промени, често е ориентирана към решаването на конкретни и краткосрочни въпроси и не се ангажира с лечението на невротични и психотични разстройства.

Предимства на групата:

  1.  Човек е социално същество и групата е неговата естествена среда. Дори самото присъствие на човек в група е терапевтична предпоставка.
  2. Групата е микрокосмос, и в нея са налице всички фактори, които действат в социалния живот: натиск, влияние, конформизъм, норми. Опитът придобит в условията на групата може лесно да бъде пренесен във външния свят.  
  3.  Групата е място за идентифициране и разбиране на дезадаптивните преживявания и поведенчески реакции. 
  4.  Създава възможности за получаване на обратна връзка и подкрепа от другите членове.
  5.  Способства за личностния ръст чрез саморазкриването, самоизследването и повишаването на самооценката.
  6.  В групата човек може да бъде както участник, така и зрител, да наблюдава поведението на другите, да подражава и да се идентифицира с тях. Да споделя и придобива опит.
  7. Групата има икономически предимства – спестява време и средства на клиентите и терапевта.
  8.  Има висока ефективност. Дава възможност за безопасно експериментиране на нови поведения.     

От гледна точка на целите, които си поставят има 4 вида групи:

  1.  за решаване на проблеми;
  2.  за решаване на междуличностни проблеми;
  3.  за личностно развитие;
  4.  за терапия.

Цели на груповото консултиране. Според Дж. Кори и М. Кори:
  1. постигане на откритост и честност с другите;
  2. по-малко игри и манипулации, които препятстват близостта;
  3. научаване на доверие към себе си и другите;
  4. постигане на автентичност;
  5. освобождаване от външните изисквания „трябва и длъжен”;
  6. признаване и разбиране на полярностите в себе си;
  7. намаляване на страха от близост с другите;
  8. освобождаване от зависимостта от очакванията на другите и намиране на собствени правила на поведение;
  9. да се научи да пита направо какво искат другите;
  10. разширяване на самосъзнанието и възможностите за избори;
  11. научаване на разделяне между чувства и действия;
  12. освобождаване от приети по-рано неверни решения;
  13. изясняване на собствените ценности;
  14. вземане на решение при липса на гаранции за правилност;
  15. намиране на път за решаване на личностните проблеми;
  16. разкриване на собствените потенциали;
  17. увеличаване способността за грижа и помощ на другите.

Терапевтични фактори на груповата психотерапия и консултиране. 
Кои са нещата, които правят груповата психотерапия ефективна като психическо влияние?
  • вдъхване на надежда;
  • универсалност на проблемите;
  • споделяне на информацията;
  • алтруизъм;
  • корективно пресъздаване на първичната семейна група;
  • развитие на социални навици;
  • имитационно поведение;
  • катарзис;
  • междуличностно учене;
  • групова сплотеност;
  • екзистенциални фактори;
  • инсайт.


Няма коментари:

Публикуване на коментар