Структура на консултативния процес



      Психологическото консултиране е сложен процес на общуване и междуличностно влияние, при който консултант и клиент си взаимодействат по различни начини в зависимост от поставените цеси, личностните им особености, условията и прилаганата методика. Всяко консултиране или психотерапия е насочено към въздействие върху личността в три основни плана:

  • Активиране и насочване.
  • Помощ и подкрепа.
  • Закрепване. 

В теорията на психологическото консултиране има редица опити за създаване на общ универсален модел, обхващащ всички или повечето страни на взаимодействието на консултанта с клиента. Например:

  • 1 етап. Запознаване с клиента и неговата потребност от помощ. Изясняване на ситуацията и договаряне. Не се прави анализ, но се провеждат диагностични процедури (тестуване) и ако се открие сериозна патология, клиентът се насочва към друг специалист. Полага се началото на отношението.
  • 2 етап. Създаване на консултативно отношение. Успехът зависи от умението на консултанта  да включи активно клиента в процеса. Клиентът трябва да види процеса като интересен, различен от ежедневието, а консултанта различен от неформалните съветници. Основни и определящи са доверието и емпатията.
  • 3 етап. Диагностика. Освен диагностичното интервю могат да се прилагат специализирани тестови методики, както и събиране на информация от външни източници.
  • 4 етап. Поставяне на цели и определяне на начини за тяхното постигане. На този етап, в зависимост от избраната методика се прави и грубо разпределение във времето на предвижданите дейности.
  • 5 етап. Същинска консултативна работа. Реализиране на необходимият брой консултации за постигане на поставената цел. Консултанта следи за промените у клиента и при необходимост извършва корекции, съкращава или удължава етапа в зависимост от резултата или сменя методиката. Към края на етапа намесата от страна на консултанта намалява и се свежда до отделни забележки или препоръки. Целта е да се стимулира самостоятелността на клиента и вярата му в собствените възможности.
  • 6 етап. Приключване на консултативното отношение. Прави се обобщение в позитивен дух. Отделя се клиента от консултанта психически, за да се премахне привързването, да приеме клиентът че отношението свършва. Да е подготвен че може сам да вярва в себе си и да не се стимулира зависимост и да не остава с негативно чувство на отхвърленост.
  • 7 етап. Касае консултанта и се състои в самооценка на свършената работа. Обикновено трябва да даде отговор на въпроси като: променил ли се е клиентът по време на консултирането; промените в резултат на консултирането ли са; достатъчни ли са за подобряване на функционирането му в бъдеще. 

В зависимост от различните виждания за консултирането могат да бъдат съставени различни структури, но при всички случаи това са основните етапи. Такава структура е необходима най-вече с обучителна цел и трябва да се разглежда като условна в общата схема активиране-помощ-закрепване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар