Семейно консултиране

   Семейната психотерапия се обособява като самостоятелен вид психологическа помощ около средата на ХX в. Семейното консултиране е близко до семейната терапия. Според някои автори то е разновидност на семейната терапия, развивало се е паралелно с нея, като двете форми взаимно са се обогатявали. Семейното консултиране се определя като краткосрочна дейност, насочена към помощ на относително здрави семейства за преодоляване на обичайни кризи и оцеляване в трудни моменти, като ударението може да се постави или на конкретния проблем, или на отделен член, или на самото семейство. 

   Най-честите проблеми, които засяга семейното консултиране са конфликти по повод съпружеските роли и задължения и по повод различните виждания за семейните отношения, сексуални проблеми, проблеми с децата, заболяване, безработица, проблеми свързани със власт и влияние в семейството, извънбрачни връзки и пр.
Съществуват около двадесет теоретични школи или подходи на семейна терапия. 

Обобщен интегративен модел на семейно консултиране. 

1. Установяване на работно отношение със семейството – емпатично възприемане и доверие, снемане на бариерите в общуването, предизвикване на интерес към работата.

2. Семейна диагностика – установяване особеностите на семейството, на неговите членове и характера на нарушенията предизвикали проблема. Проучва се способността на семейството да решава проблеми, комуникацията в семейството, семейните роли, емоционалните отношения, системата на семейните ценности. Използват се различни методики: беседа, информация от външни източници, семейна социограма и семейна генограма.

3. Договаряне на помощта и определяне на отговорностите. Консултантът отговаря за безопасността, че няма да влоши нещата, а семейството че ще е искрено. Договарят се размера на заплащането и се уточняват формалностите.

4. Провеждане на самото консултиране. Могат да се прилагат методи и техники от различни школи, както и само от една. Най-често се използват: 
  • директно предписание;
  • семейна дискусия;
  • контролирано общуване (общуване с писане на бележки); 
  • разиграване на семейни роли;
  • решаване на конфликти.


5. Проверка на ефекта. Консултантът създава проблемна ситуация и следи за поведението на членовете и изменението в отношенията.  

 6. Затвърждаване на резултатите – чрез практика, домашни работи или повторни консултации. 

7. Отсъединяване. В случай, че отношенията между консултанта и семейството или отделни негови членове са станали твърде трайни и с постигане на целите или уговорения срок не се прекратят, се налага прилагане на специални методи от страна на консултанта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар