Приключване на консултирането

   Консултативният процес приключва след реализирането на договорения брой консултации или постигане на целите.

   Първият фактор, който определя времето на приключване на процеса е необходимата и достатъчна продължителност на консултирането. Времето на приключване на процеса е съответно на продължителността му. Колкото по-дълго във времето е било консултирането, толкова повече време следва да се отдели за приключване. Например ако консултациите са провеждани ежеседмично в продължение на година, на приключването се отделят последните осем седмици.

   Продължителността на консултирането зависи и от това дали са постигнати поставените цели. От една страна пълно постигане на целите е невъзможно, особено що се касае до личностен ръст или невротичност. Но от друга страна, консултирането представлява нереално и неестествено отношение и рано или късно трябва да се прекрати.

Започването на приключването се определя от следните фактори:

• дълбочина и интензивност на процеса.
• теоретична ориентация на консултирането и умения на консултанта;
• потребности и възможности на клиента.

   Тъй като консултирането е съвместна дейност показанията за приключване на консултирането са резултат на виждането на двете страни и съответните отношения – формални и същински. Като основание за приключване могат да служат:

• Постигане на целите; Консултантът и клиентът трябва да са убедени в това, че е направено достатъчно и има положително развитие, или обратно, че не настъпва никакво изменение и състоянието на клиента остава същото;
• Реакция на пренос; Преносът трябва да е отслабнал дотолкова, че отношенията с консултанта да се приближат към реалните.
• Клиентът е научил достатъчно; Става въпрос за това да може да продължи самостоятелно да разбира проблемите си, да ги анализира и да взема сам адекватни решения.

   Независимо как е протекъл процесът, наближаващият край се отразява на поведението на страните. „Продължителните взаимоотношения стимулират зависимост и реакции на пренос. Ако те не са открити и интерпретирани в процеса, създават проблеми накрая.”    Раздялата предизвиква у клиента сложни чувства (възможни са както положителни, така и отрицателни). Те могат да доведат до различни, включително и парадоксални поведения.

Действията на консултанта в завършващата фаза на процеса могат условно да се разделят на психологически и процесуално-практически.

   Психологическите са свързани с преодоляване на емоционалните реакции на клиента и евентуално на своите.

    Процесуалните действия включват:

• Напомняне на клиента, че процесът е към своя край, когато останат няколко сесии;
• Обобщаване на свършеното по време на консултирането, като се започне от изходното състояние през етапите на промяна и се акцентира на сегашното;
• Проверка какво е научил клиентът. Обикновено се пита „Кои са най-важните неща, които ще запомниш от нашата работа?”.
• Ако консултирането е било поведенческо или когнитивно-поведенческо, в последните сесии се правят повторения, с цел затвърждаване.

Към приключването се отнася и собствената равносметка на консултанта за случая.