Съществуват три ситуативни теории:


  • теория Х (човек е мързелив по природа и пр.);
  • теория Y (обратно);
  • теория Z (японският модел - човек трябва да е привързан към организацията) на Уилям Оучи, 1981 г.

   Разгледани поотделно, тези теории като че ли си противоречат, но всъщност те се допълват и само доказват, че във всяка една ситуация, организацията трябва да има предвид характеристиките на хората, с които работи, и да сътвори своята политика и структура така, че да отговарят на ситуацията и на хората. Няма нещо, което да е добро винаги, всякога, при всички условия.
   Във всяка организация се изисква съвместяване на дейности (съвместна работа на хора по една дейност). Ето защо, за да се оптимизира дейността, е необходим статичен анализ на структурата на организацията, на нейните цели, задачи, планирани резултати, реални резултати. Необходим е и динамичен анализ на всички дейности, извършващи се в организацията, разгледани като процеси (мотиви, цели, взаимодействия между индивиди и звена в структурата).

Има и няколко признака за уточняване вида на дейността:


  1. Наличие на една цел за различните участници в дейността.
  2. Наличие на индивидуална мотивация за изпълнение на общата цел (независимо дали целта вече е станала вътрешна, интериоризирана).
  3. Разпределяне на трудовия процес на отделни, функционално свързани действия и операции и разпределянето им между участниците.
  4. Обединяване на индивидуалните дейности, определяне на връзките и съвместимостта между участниците.
  5. Съгласуване и координация в изпълнението на отделните дейности.
  6. Наличие на управление - функция, която е наложителна при съвместната дейност (от трима участници в обща дейност единият трябва да е ръководител).
  7. Наличие на единен краен продукт, защото съвместната дейност възниква именно за неговото създаване.
  8. Единно пространствено и времево функциониране на участниците в дейността.
   Според Дийси "при съвместната дейност се създават условия за промени в индивидуалната мотивация, за осъзнаване значимостта на общата цел и обединяване около нея". Тези, които не съумеят да го направят, не са достатъчно включени в съвместната дейност, обявяват се за недостатъчно предани (лоялни) към организацията и нямат място в тази съвместна дейност в бъдеще (по отношение на тази оценка не трябва да се допуска субективизъм - трябва да съществува изградена система от вътрешни правила за оценка на лоялността!). Важен при съвместната дейност е принципът за взаимна заменяемост, т.е. една и съща дейност в организацията да може да се изпълнява от повече от един човек (при отсъствие, например). Така се осигурява съревнователното начало, поддържа се мотивацията, повишава се отговорността, самокритичното и критичното отношение към дейността.

Ефективността на организационната структура се определя от няколко изисквания:

  1. Наличие на добре осъзната и формулирана цел.
  2. Простота на организационната структура (да е по-семпла и ясна, да е позната на персонала, за да знае всеки към кого да се обръща).
  3. Точност на пълномощията и отговорностите (всеки да си знае задълженията). За целта тряб-ва да има информираност по отношение на това, което касае постигането на целите. Информацията трябва да протича както от ръководството към персонала, така и обратно (осигуряване на обратна връзка за ръководството).
  4. Да не се допуска двойно командване (всеки работещ да получава нареждания само от един началник).
  5. Всеки ръководител не бива да работи с повече от 7-9 души, за да може да обхваща по-добре тяхната дейност, да се информира и да ги контролира. Броят на звената в структурата също не трябва да е много голям.

   Функциите на ръководството и отделните служби да са точно определени и координирани. Координацията и най-висшата отговорност се осъществяват от топ-управлението (висшето ръководство) на организацията.
Ефективност на организационната структура и функции. Координация.

Организирането на дейността във фирми и организации предполага и наличието на няколко функции:

  1. Прогнозиране.
  2. Планиране (с оглед целта и условията).
  3. Организиране на дейността.
  4. Контрол върху изпълнението.
  5. Оценка.
  6. Стимулиране.


   За изпълнението на всички тези функции е необходима компетентност на целия персонал, информация и координация между всички звена, изпълняващи функцията.
Координацията е слаба, когато:
  • целите са недостатъчно съгласувани;
  • отсъства синхрон (допуска се реализиране на цели, които не са в хармония с общата цел);
  • задълженията не са точно обозначени;
  • контролът е неефективен (и няма последствия при нарушения);
  • съществуват неразрешими конфликти между звена и личности, заемащи възлови места в управлението (не си предават информация, лъжат се, имат свои лични цели и пр.);

Координацията се осъществява чрез специално обучени хора при точни инструкции, организационни оперативни планове, в които се уточнява как се приема информацията (на каква периодичност), как се осъществява контролът и какво следва от него.

Цел, проблеми , дейност и форми на управление в  организацията
   Целта, която се поставя пред организацията, обикновено изразява желаното състояние на организацията в бъдеще. Целите могат да бъдат в различни направления от дейността на организацията. За основна се смята тази цел, която е по посока на постигане на оптимални резултати от основната трудова дейност. Освен нея има и други, по-второстепенни цели, чието постигане подпомага постигането на общата цел. Те могат да бъдат по посока: усъвършенстване на производството, интегриране на интересите, издигане на морала и включеността на хората в работата.
Често при действието на една организация се получава конфликт между отделните цели в смисъл, че усилия се правят повече за постигане на по-второстепенна цел. В този аспект на първо място трябва да стоят следните основни задачи:
  1. постигане на максимално добри резултати от основната трудова дейност;
  2. постигане на ръст в производство, техника, хора (морал, квалификация), което способства за получаване на по-добри резултати в основната дейност за дълъг период от време;
  3. защита на организацията от необосновани рискове.

Постигането на тези основни цели и задачи зависи от използваната стратегия (която представлява начина, средствата, използвани за постигането на целите).Целите и задачите се решават последователно, чрез актуализиране на наложителни за момента задачи.

Обикновено различаваме няколко групи проблеми (от гл.т. на времето), които се решават в организациите:

  1. Стратегически.-Избор на продукта на труда, на потребители и пазари, които проблеми се решават с приоритет.
  2. Административни.-Разпределяне на пълномощията и отговорностите (изготвяне на длъжностните характеристи-ки).
  3. Оперативни.-Организация на конкретната трудова операция; изпълнение на изследователски програми; те-кущо планиране и др.

   Много важно условие е организацията да бъде гъвкава, бързо подвижна в често сменящите се условия на социалната действителност. Осигуряването на тази гъвкавост трябва да е ежедневна задача на управляващите в организацията. "Криза в организациите настъпва тогава, когато традиционната структура не съответства на изискванията на съвременните условия, а нова структура не е създадена" (Дрейкър).

Дейности в организацията

Обикновено в организациите се обособяват два вида дейности:
   1.Стопанска (производствена).-Обхваща няколко етапа на организиране и няколко вида дейности:
  • организиране и усъвършенстване на производствения процес;
  • материално-техническо обзавеждане (осигуряване на материалната база);
  • осигуряване на пазари и пласмент на продукта (маркетинг).

   2. Управленска.-Чрез нея се решават и административни, и стратегически, и оперативни задачи. Чрез нея се формира политиката на организацията и тази политика означава обезпечаване на съществуването на тази организация в бъдеще.

Форма на управление

   Важен въпрос на стратегията на една организация е формата на управление, която най-общо може да бъде разпределена на: централизирана или децентрализирана. За да се определи каква е формата на управление, се ползват няколко показатели:
  1. Брой на решения, които се взимат от по-ниски равнища на управление. Колкото повече са тези решения, толкова по-голяма е децентрализацията.
  2. Важност на взетите от по-ниско равнище на управление решения (колкото по-важни са решенията, толкова по-децентрализирано е управлението).
  3. Брой на областите (функционални), в които се взимат тези решения - административни, стратегически, оперативни.
  4. Степента на контрол, който се осъществява от по-висшите равнища. Въпросът е как се осъществява той, доколко строг и последователен е и др. Важно понятие тук е т.н. делегиране на права. То е специфично понятие и не винаги същността му се оценява точно. Делегирането на права означава, че един ръководител има доверие на свой подчинен, на когото прехвърля (делегира) свои права. Смяташе се, че подобно действие стимулира активност у подчинените, но тази активност не трябва да е лишена от контрол върху изпълнението (той може да не е системен, но трябва да е налице).

   Каква форма на управление ще се избере, зависи от спецификата на условията в конкретната организация и извън нея. По принцип не можем да кажем лоша или добра е дадена форма на управление - това зависи от качествата на хората в организацията и от социалната система (външните условия). Ръководствата могат да променят своя стил на управление (поведение) в зависимост от тези две условия.

   За да функционира ефективно една организация, са необходими здрави връзки между компонентите й. Теорията на управлението, която се основава на системния подход, разглежда организациите като множество компоненти, свързано по определен начин, което представляват единна цялост и са в равновесие с външната среда.

За да съществува една организация, е необходимо да са изпълнени няколко изисквания:

  •  Ясно поставена цел и задачи, чрез които се постига целта.
  • Групиране на тези задачи по определени видове дейности.
  • Работата да е така обединена, че да съответства на изпълнението на целите на организацията.
  • Делегиране на пълномощия, разпределение на отговорностите (обикновено йерархично).
  • Система на комуникации между отделните компоненти и различните равнища (в хоризонта-лен и вертикален план). Комуникациите обезпечават взимането на решения, адекватни на ситуацията, спомагат за по-добър контрол, осъществяват координация в организацията.
  • Структурата на организацията да е така осъществена, че да има вътрешна съгласуваност между отделните дейности, за да работи организацията като цяло.
  • Организацията да е чувствителна към измененията на външната среда (своевременно осъществяване на промени въз основа на информация, идваща извън организацията).

Без изпълнението на тези изисквания, не може да съществува организация , защото отделните компоненти не съдействат за постигане на обща цел.

Формални и неформални организации

Обикновено (в литературата) организациите се делят на формални и неформални:

Условия за съществуване и видове организации
   Същността на формалните организации предполага външно поставяне на целта. Цялостната структура се формира така, че да подпомага постигането на целта. Всички звена в организацията (пряко или косвено) са свързани с крайната цел и на участниците във всяко звено трябва да е ясна ролята на звеното за постигане на крайната цел.Тъй като целта е външно поставена, са необходими редица действия, за да е приета тя от хората, работещи в организацията, и да стане цел на всеки индивид, работещ в тази организация. За тази цел се изгражда стимулацйонна система. Стимулите трябва да съдействат за обединяване на личния интерес (цел) с общия интерес (цел). От психологическа гледна точка става въпрос за т.н. включеност, лоялност към организацията и целите й.
   Основна характеристика:Наличието и на предварително определена структура (освен външно поставената цел), която после се запълва с персонал, както и на взаимоотношения и отговорности. Установяват се социални роли и норми, които трябва да се изпълняват от всеки член на тази организация. Изпълнението им е свързано със стимулационната система. Така от частното (отделната норма) се постига общото (общия интерес).
   Във всяка формална организация се вместват неформални взаимоотношения. Те имат своя структура, норми, роли и еталони на поведение, които не са предварително определени (ако се изграждат в момента в организацията), но се изграждат и действат независимо от формалните отношения. Грешка е, ако някой ръководител смята, че формалната и неформалната структури си пречат винаги. Напротив, добрият ръководител знае, че трябва да използва неформалните отношения за по-пълно обединяване и за постигане на целта на организацията. Неформалните организации се развиват на всички равнища в организацията. В тези отношения има лидери, които не трябва да се отблъскват, а привличат към целите на организацията.

   Върху функционирането на организацията влияят обективни фактори, които обикновено се разпределят в 4 направления:

  1. научно-технически
  2. икономически
  3. социално-политически
  4. въздействия върху самата структура и организация на производството (по-частни)


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.