Психология на престъпника

    При определяне психологията на престъпника компетенциите са на криминалната психология, т.к. тя изследва причините за формирането на престъпна нагласа. Механизмите за поява на престъпния умисъл, подготовката и извършването на деянието, а също и механизмите за създаване на престъпно поведенчески стереотипи; от особено значение са проучванията върху личността на извършителите.

    В гледната точка на криминалната психология деликтът е процес, който се разкрива във времепространството. Това изисква да се отчитат не само действията, формирали правонарушението, но и предшестващите ги събития. Така се разкрива генезисът на престъпното поведение.
    От особен интерес е формирането на престъпния умисъл. Факторите му се търсят както в дефицитите на социализацията, така и в индивидуалните свойства на личността. Проблемът е, че знанията за биологичното и социалното не дават отговор на важния въпрос: кои индивидуални свойства и кои периоди от развитието в съчетание с кои условия на обкръжението пораждат отклоненията в поведението на детето и възрастния:
    Фактори на биологичното - отношението биологично-социално, опосредствано от психичното, е централният изследователски фокус на психологията на престъпника. Тук формулирането на някакви универсални формули е неправомерно, защото връзките са нееднозначни и многопланови. В психологията ролята на биологичното по отношение на психичното се представя в различни варианти:

• отключващ механизъм за физиологичното обезпечаване на психичните процеси;
• тяхна предпоставка на психичните процеси;
• съдържание на психичното в смисъл на усещане за състоянието на организма;
• фактор, повлияващ протичането на психичните явления;
• условие за възникването им.

    Тази вариативност изисква анализите на биологичното, социалното и психичното да отчитат съотношението между трите групи фактори в процеса на всеки отделен случай.
    Криминалната психология се занимава с идентифицирането на т. нар. психобиологични предпоставки на престъпното поведение като неблагоприятни организмични свойства на психиката и социалната дезадаптация. Нейните решения открояват следните биологични предпоставки с отрицателно влияние на поведението:

• патология на биологичните потребности. Тя е най-честата причина за сексуалните извращения и половите престъпления;
•  някои невротични заболявания от типа на психопатии, неврастении. Те повишават възбудимостта на нервната система, отключват неадекватни реакции и затрудняват самоконтрола;
• някои наследствени заболявания. Особено значение имат обременените от алкохолизъм;
• психофизиологично отклонение, изменения в химичния състав на средата, храната водят до различни психосоматични алергични или токсични заболявания и служат за допълнителен криминогенен фактор.

    Влияние на социалното - решаващият фактор на социалната среда са неудовлетворените желания на хората в сферата на потреблението, т. е. разминаването между личните ценности с възможността за консумирането им. Аспектите на разминаването се откриват в многобройни посоки, например:

• потребностите се формират под въздействието на миналото. Нагласата "да живея не по-лошо от вчера" се проектира цялостно върху желанията, но често неадекватни представи. По правило силните страни на миналото се идеализират, а слабите се омаловажават. В резултат предшестващото се идеализира и генерира растеж на потребностите, невъзможен за задоволяване;
• потребностите се диктуват от прогнозите за бъдещето. Човек се ръководи от формулата, че "утре ще живее по-добре от днес". В резултат потребностите му нарастват, а той няма механизъм за задоволяването им;
• потребностите се формират посредством сравнение с живота на другите. В този случай се задейства нагласата "не искам да живея по-лошо от другите";
• формирането на потребностите се подчинява на принципа за съответствие с възможностите. Нарушаването на този принцип логично води до невъзможност за задоволяването им.

   В синтез, в криминалната психология особено значение има анализът на конкретната личност във взаимодействието й със съответната социална среда. Доколкото престъпното поведение не се ражда от личността или от средата сами по себе си, а от тяхното взаимодействие.