Дълго време в науката се приемаше, че психичното развитие на човека завършва в края на пубертета. 
Днес социалните науки аргументирано налагат твърдението, че човешката личност се променя от раждането до смъртта, т.е.  физическото, когнитивното, емоционалното  и социално развитие на човека продължава и след периода на детството.
Формата и структурите на личностен растеж са толкова сложни, че с изключение на физическите  промени е трудно разграничаването на другите видове линии на развитие /интраперсонални и интерперсонални изменения/. 
Нещо повече наред с формирането на личността расте и нейната активност в съхраняването и преобразуването на собствения психичен статус. Коя личност определяме като достатъчно успешна в социума? 
Тази, която се отличава качествено в уменията си:  
  • за създаване на междуличностни контакти.
  • за оказване на конструктивно влияние на другите.
  • за управление на конфликтни интеракции.
  • за вземане и изпълняване на решения,  както към  самата себе си, така и по отношение на другите.

Ефективността на А-за се определя от неговата социална  компетентност за интеграция  /взаимодейства, сътрудничи и участва/  и социална ангажираност при вземането на общностни решения.
Приоритети при развитието на детето в училищна възраст
В етапа на училищна възраст  се поставя началото на оформянето на личностният конструкт \себепредстава\. Той означава организираният стил на себепрезентация,  свързан както с равнището на физически и когнитивен растеж, така и със стабилността на социалната  приспособимост на личността в социалното взаимодействие.  
Разпознати са 6 аспекта на себе представата които следва да бъдат положени като жизнен  дискурс за училищната възраст
1. себеприемане  - да имаш позитивен поглед за себе си, да признаеш и приемеш множеството части, от които се състоиш и да се чувстваш позитивно относно своето минало. 
2. позитивни взаимоотношения с другите - да имащ топли удовлетворителни взаимоотношения с другите, да си емпатиен с тях, да се интересуваш от тяхното благополучие и да разбираш смисъла на взаимоотношенията и взаимодействията. 
3. автономия - да си  независим и да детерминираш своя собствен живот като си способен успешно да отстояваш социалния натиск или да се държиш по определен начин и да оценяваш своя живот чрез вътрешни стандарти. 
4.  овладяване на средата – да си способен да контролираш и ефективно да използваш ресурсите и благоприятните възможности на дадена ситуация.
5. цел в живота – да имаш чувство за посока и да усещаш, че твоя настоящ и минал живот имат смисъл или да имаш причина да живееш. 
6. лично израстване – да чувстваш една необходимост от лично подобрение, да се виждаш като подобряващ се и отворен към нови преживявания да увеличаваш потребността си от себепознание и лична ефективност
В етапа на училищната  възраст фундаменталните промени се отнасят както за физическо  съзряване, така и за начина на мислене и формиране на индивидуалното социално  възприятие /собствена гледна точка за разбиране на социалната ситуация/. 

Водещи теми в индивидуалното съзнание през учил възраст са 

  • Кой и какъв съм аз? 
  • Какво отличава хората едни от други ?
  • Какво отличава мен от другите хора?
  • Кои са качествата на силните хора?
  • Кои са моите силни и слаби страни? 
  • Защо някои хора успяват в живота си? 
  • Какво да направя аз за да успея в моя живот?

Приоритетните задачи за развитието на А-за на подрастващите обхваща: 
  • от една страна - техните усилия за адаптиране към условията на живот и дейност /посока на психична активност вътре-вън/;
  • от друга страна - психологическия растеж на А-за  /посока на психична активност вън – вътре/. 

Като усъвършенства посредством ученето и опита своите способности ученикът преживява все по-малко неудовлетвореност от процесите на личностна идентификация и социална интеграция. Ето защо психологичната същност на задачите на развитието през етапа на училищна  възраст се фокусира върху укрепването на Аз- концепцията на младата личност. 
Разгърнато представени съдържателните акценти на приоритетите на развитието през училищната възраст са по посока на: 
1. разбиране на собствените потребности, т. е. във всеки момент младата личност да натрупва познания за феномените /нещата/, които осигуряват собственото спокойствие и удовлетвореност, без това да противоречи на ценностите и убежденията й. 
2. насочване на собствените интереси към пълноценно  удовлетворяване, т.е.  в всеки момент да се постига познание за: 
- в каква степен ресурсите /знания, умения, преживят опит/ са достатъчни за удовлетворяване на потребностите; 
- от какви нови ресурси се нуждае личността, за да отговори на потребностите си; 
- как поставянето на ясни цели подпомага задълбочаването на интересите и развиване на онези личностни ресурси, които гарантират удовлетворяване  на актуалните потребности;
3. развиване на собствените способности,  съобразно водещите потребности и ценнастни  ориентации, т. е. във всеки момент ученика да полага усилия /конкретни действия/ за усъвършенстване на придобитите  вече умения и разширяване на набора от уменията, от които се нуждае.
4. възможност за свободен избор, т. Е. вън всеки момент младия човек да може да преценява промяната, от която се нуждае за постигане на успех, да отстоява открито собственото си мнение без да нарушава правата на околните, да се адаптира към новите условия чрез собствения си потенциал.
5. осъзнаване ролята на собствената активност, относно очакванията и резултатите от бъдещето, т. е. във всеки момент подрастващият да проявява отговорност към случващото се с него, да самоизследва предимствата и недостатъците си и въз основа на тях да планира жизнените си цели, да бъде активен, т. е. да знае посоката и средствата за постигане на очаквания резултат.
Училището като институция и ученика като социална роля
   Ставането на личността се поражда в среда, в която е водеща потребността от приобщаването с другите и света. Несъмнено отношенията на взаимовлияние  в семейната система засилват или ограничават удовлетворяването на желанието на детето да изрази себе си сред околните като се ангажира със собствените позиции относно справянето с житейските задачи на семейството. Утвърждаването в семейството формата на диалогичност, генерира емоции,  интелект  и духовна подкрепа на социализиращия се индивид. Тази подкрепа е в резултат от осъществяването на така наречената първична социализация. 
Когато детето интернализира значението за действителността предимно в символна изразност \думи, поведение, оценъчни характеристики\, присъщи на неговите родители или на най-близкото му обкръжение, то социалното му развитие търпи растеж. В богатите си възможности за взаимопомощ и подкрепа смисълът на междуличностното общуване на подрастващите със света и другите, е свързан с очакването да се задейства механизма на сътрудничество. 
   Следователно чрез междуличностните взаимодействия между родителите и детето се оформят базисните характеристики на Аз – идентичността. 
   Преходът към училищната епоха е свързан с формирана  социалнопсихологическа готовност на личността. Постъпването в училище изисква определен обем от потребности и интереси, съпътствани от знания и умения, които предпоставят психичния личностен растеж. Това е именно началото на етапа на вторична социализация или продължителен процес за изграждане както на организационно поведение у личността, така и на придобиване на образователен ценз. 
През етапа на училищната възраст е характерно разгръщането на ученето като основна психична активност, спрямо останалите два вида дейност: игра и труд. 
   Същевременно процесите на опознаване на реалността се извършват по посока и на себепознанието,  т.е. овладяване на вътрешно личностното пространство като предпоставка за свързване със себеподобните и външния социален свят.
   С поставяне основите на ограмотяването психичния апарат придобива все по-диференцирани структури и  личността разширява индивидуално – практическия си опит за себе разбиране и за разбиране на другите. 
   Поради своята структура и организация, училището постепенно полага у подрастващите изграждането на социални  умения за реализиране съответни на социалната класификация на обществото и стратификаци /как е организирана системата\ и контекста на конкретната ситуация.      
Пълноценно функциониране на подрастващите се  организира  чрез устройството на училището като институция.         
Ежедневната  организация на поведението на учениците в училище не се свежда просто до взаимоотношенията между отделните системи   \ученик – съученици, ученик-учител,   учител-клас директор-ученически класове и прочие\, а е насочена към постигане на: 
  1. ред и ефективност на институцианализираните се формални отношения
  2. предсказуемост на формалните взаимодействия съобразно институционалните норми, ценности и правила.

Посочените насоки на организирането на поведението в училище всъщност  означават практическо овладяване на социалното поведение или поемането на социални роли от страна на подрастващите. 
Овладяването на социалната роля „ученик” изисква използването на специфичен поведенчески репертоар. 
Безконфликтно приспособяване към правилата на училището, като специфичен  институционален  модел на социалната  реалност, е индикатор за нормалност на индивида по отношение приемане на социалния порядък и същевременно критерий за социална зрялост на личността.
Социокултурното развитие на личността в училищна възраст се основава на 2 основни тенденции: 
  1. от една страна добиване от всеки ученик на личностна уникалност или индивидуалност; 
  2. от друга страна формиране на социабилност, т. е. изграждане на поведенчески стереотип, който подпомага социалната  интеграция на личността. 

Мкар и амбивалентно натоварени, така съвкупно очертани тази тенденции резултират в качеството  личност. 
Именно  в широкия диапазон на тенденциите индивидуалност и хабитуаця /типизиране/  на поведението в релацията ученик – училище, се откроява динамиката на възрастовото развитие на личността, в периода на училищната  възраст.
Като основен форум за личностна себеизява себеизразаване и утвърждавне, училището е и опосредстващо звено в процеса на социализация. То обуславя сложните взаимоотношения  между личността и социума. 
От една страна институционалидирането на личността е чрез императивност на налагане на утвърдените в обществото  норми. Поради този факт, доминираща  е тенденцията за подчинение на индивидуалното поведение към социално-установено приемливо поведение на всички други. 
Чрез  непосредствените контакти на личността в малката социална група /училище -  клас/, за която са  характерни относително автономни вътрешноприсъщи предписания на социално поведение, отделния ученик сам избира неформалните си партньори и в известна степен става активен участник в регламентирането на социалното взаимодействие /кое е позволено и кое не/. 
Интернализирането ролята на  ученика в индивидуалното съзнание представлява моделиран образ за подрастващия, съдържателно изпълнен със изпълняваните от него социални функции. 
В ежедневието на ученика се детайлизират  същнстните компоненти  /стил, норми, етика на взаимоотношенията/ на поведението в училище. Така се осъществява механизма на идентификация на детето с конкретната  роля ученик. 

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.