Управлението е свойство на дадена система да получава преработва и предава информация, да избира и реализира варианти на поведение и действия, които осигуряват съществуването и развитието на системата.

Управлението има различни аспекти на тълкуване. Да се управлява една организация означава:

  • да се реши какво да се постигне от дейността й - планиране
  • да се реши как и кога ще се направи – организиране
  • да се реши кой ще го направи – ръководене
  • да се прецени постигането на зададените цели – контрол
  • да се прецени трябва ли нещо да се промени в целите, плановете, мотивацията в системата за контрол – устойчивост

    Дейностите планиране, организиране, ръководство, контрол и устойчивост се определят като основни функции на управлението. Те се изпълняват последователно във времето и формират процеса на управлението.

    Управлението е психичен процес като реализацията на функцията контрол логически отвежда към оценка на устойчивостта на системата или необходимостта от промени, корекция на целите и задачите. С това започва функцията планиране за следващия период от управлението на организацията.

    Педагогическата дейност е процес на управление, при който едно лице или група лица изпълняват ролята на управляващи, а едно или повече лица на управлявани. Лицата от първата група се наричат възпитатели и учители, а тези от втората група възпитаници и ученици. Начинът, по който се извършва педагогическото управление е различен през различните исторически епохи в различните страни и региони. В него намира отражение общият социален модел на управление присъщ на обществото, в което протича педагогическата дейност.

Темата за управленските функции на учителя в образователния процес се обуславят от:


  • Глобализацията
  • Интегрирането на България към европейския съюз 
  • Необходимостта младото поколение да бъде конкурентно на световния пазар на труда.

    С оглед на това всяка училищна паралелка трябва да има такова управление, което да улеснява преподаването и ученето, осигуряването на ред и дисциплина и да подпомага учебните постижения и личностното развитие на учениците.

    Ескалиращата агресия, липсата на морални ценности пристрастяването към неконструктивно поведение налагат промяна на образователно-възпитателния модел на България. В него приоритет са уменията и знанията, които усилват възможностите за позитивни взаимодействия между хората. Такива са групите умения:

  •   за комуникация от различно естество \делова и неформална\
  • за работа в екип и група
  • за справяне с конфликти  
  • за решаване на проблеми 
  • за мултикултурно разбирателство




    Ефективното управление на класа е невъзможно без активната позиция на учители и ученици, и без взаимодействието между тях.

    Най-същественото предназначение на педагогическото общуване е целенасоченото направляване на развитието на личността. Това означава учителите да познават социалните закони и психолого-педагогическите закономерности на развитието в училищна възраст.

    Комуникативните качества са от съществено значение за всеки учител. При по-висшите комуникативни умения се включват умения за:
  • наблюдение,
  • изслушване,
  • взаимно влияние,
  • кооперация и интегриране.

    Трудностите, с които учителите се сблъскват при управлението на образователния процес са най-често свързани с анализ на мотивационната сфера и интимните преживявания в разглеждания период. Тези трудности намират израз в способността на ученика да маскира своите действителни психически състояния и да скрива истинските мотиви на поведение.

    Проблемите на педагогическото общуване като управленска функция са обект на научно изследване от древността до днес.

    Основните фактори, от които зависи правилното организиране на социалната комуникация в училище са:
  • Обективните потребности на училищното обучение като вид педагогическа дейност.

    Училищното обучение изисква точно спазване на указанията на учителя, т.к. той е носител на социален опит и ако тези указания не бъдат спазвани, то учебната дейност рязко снижава ефективността си.


  • Особеностите на социалната среда, в която се извършва образователния процес.

     Социалната среда на учениците е динамична, т.к. с навлизането в пубертета и след пубертетна възраст, в тази среда започват да доминират неконтролирани от семейството и училището компоненти. Това е естествено поради все по-голямата самостоятелност на личността, но то е една от пречките за осъществяване на дисциплинираност в хода на учебната дейност.


  • Възрастовите особености на обучаваните.

     Те също са динамични като големия проблем, че учениците постъпват в училище като деца с всички специфични особености на детската личност, а до завършването на средното си образование изграждат характеристиките на младия човек.



  • Индивидуалните особености на учениците.


   Съобразяването с тях е най-сериозното изискване на частно психолого-педагогическо равнище. Опознаването на тези особености изисква специална подготовка и често учителите или не я притежават, или изпитват влиянието на личните симпатии и антипатии в определяне на прякото си отношение към учениците. Наблюдават се силни изопачавания на основата на особеностите на междуличностното възприемане. Ето защо, наличието само на педагогическо образование не е гаранция за управление на образователния процес на основата на индивидуалния подход.


  • Основните комуникативни качества и умения на учителя са взаимосвързани и обуславят трудовата им реализация както при работата с учениците, така и при контактите с родителите.


   В резултат на рутинната, стереотипизацията, апатията и демотивацията комуникативната компетентност на учителите може да се влоши. Същността й се изразява в подържането на контакти на основата на взаимно опознаване и доверие, т. е. недвусмислено комуникирне между партньорите, взаимно подкрепяне, конструктивно решаване на конфликти. Това е важна част от съвременното разбиране на педагогоческата професия, въз основа на която се градират управленските функции на учителя.



Между всекидневното и педагогическо общуване съществува тясна връзка.

   Естественото общуване в семейството се характеризира се непринуденост, несистемност и хаотичност.Педагогическото общуване се отличава с целенасоченост, преднамереност и регламентираност. То е, защото ролите на участниците в педагогическото общуване са йерархизирани и до голяма степен стериотипизирани.

   В реалния учебно-възпитателен процес педагогическото общуване се осъществява чрез разнообразни форми на различни равнища. Учениците и учителите най-често общуват помежду си в рамките на контекста на педагогическата ситуация. Като водещата роля на педагога е да преподава, обучава и възпитава.

  Педагогическото общуване е основен вид социално общуване и е структурирано от три компонента - информативен, интерактивен и перцептивен.

   Изграждането на истински хуманни отношения в учебно-възпитателния процес изисква учителят да умее да определи мярката на оптималната дистанция със своити ученици, която да го приближава максимално до тях и да осигурява най-добри обучителени и възпитателни резултати.

   Проблемите на педагогическото общуване в учителската професия могат да се решат чрез разкриване на многостранните функции на педагогическото общуване като фактор за формиране на личността. Било  би добре да се изгражди научно-обоснован модел на педагогическото взаимодействие, като комуникативна интеракция между учители и ученици.

   И не на последно място запознаване на с типичните езикови особености на учениците от различни възрастови групи \социолингвистични стилове на комуникация\.

   В учителската професия учителят следва да има нужните знания за преподаване, но и да стои активно \в крак с тенденциите\ както по отношение развитието на учебната дисциплина, така и по отношение привличането на вниманието на учениците. Професионализмът на учителя се изразява в това, че трябва да е личност с присъствие, интелект, чувствителност и усет за разбиране на децата и утвърждаване заради тях самите. Това означава ясни критерии и правила в класната стая.




   Психологията е фундаментална наука, изучаваща същността на човешката психика и нейното функциониране в обществената и индивидуалната практика.

   Първите опити за прилагането /обвързването/ на психологическата наука с образователната практика, датират от втората половина на 18 век. Тогава Стенли Хол създава оригинална теория за приложни изследвания върху развитието на човешката психика от ранното детство до старческа възраст.Малко по-късно Латнер Уитмър създава първата в света психологическа клиника за диагностика и корекция в умственото развитие на деца.

   Най-голямото влияние на приложната психология върху образователното развитие на човека, е в началото на 20 век, когато Фредерик Тейлъл разкрива зависимостта: че повишаването на производителността на учебния труд, зависи от мотивацията на личността.

Фредерик Уинслоу Теилър
Фредерик Уинслоу Теилър
   Историческият анализ показва, че основният принос на психологията към повишаване ефективността на образователниа процес е на Джеймс Кетъл, който създава методи за изследване на психологическите индивидуални различия между хората. Тези различия /познавателните процеси, умствени способности, моторика и пр./ могат да се измерват с помощта на подходящи, тестове като данните да служат за целите на педагогическия процес, професионалното ориентиране и професионален подбор.

   В Европа първоначалното прилагане на психологическите знания и методи за образователното дело на подрастващите, стартира през 1904 г., когато Алфред Бине създава първия истински тест за изследване на интелекта, включващ диагностика на умствените способности на децата изпитващи затруднения в училищното обучение.

   По същото време в Русия руския педагог и философ Ушински поставя началото на създаването на педагогическата психология, като отделен клон на психологията. Той категорично подчертава, че тези които обучават децата формират не само техния психичен облик, относно равнището на познавателните им процеси и психични качества, но и изграждат цялостно детската личност.

   През първия етап на своето развитие педагогическата психология е насочена към създаването на собствен категориален апарат.Особено голям е приносът на англичанина Дж. Сули, който в своето съчинение – „Психологията и нейното приложение към възпитанието”, говори за взаимообвързаното на психологията с обучението и възпитанието на децата в училище.

От началото на 20 век, стартира втория етап на развитието на педагогическата психология.


   През този период водещо е бихейвиористичното направление и по-конкретно откритието на бихейиористите, че поведението не е константа, а е функция от определени стимули и поради това то се развива, изменя и изгражда.Второто постижение на бихейвиористите е дефиниране на метода за изследване на поведението на човешкия индивид, чрез принципа /проба-грешка-случаен успех/. Става ясно, че изграждането на поведението е резултат от непременото подкрепяне на успеха.

Третият етап на педагогическата психология е от 30-те години на 20 век до днес.


   През този етап работят руските психолози Леонтиев и Виготски. Те създават теорията за културното историческо и психологично развитие на човека. Три са основните идеи на тази теория

1. обществено исторически произход и същност на човека

2. формиране на вторични и първични психични функции /от сетивно към абстрактно знание/

3. водещо место на обучението за психичното разните на човека.

Анализът на третата идея се свързва с въвеждането на две понятия:

  1. актуално равнище на развитие на психиката.
  2.  зона на най-близко развитие.

   Установено е, че всеки индивид в резултат на овладяване на обществено историческия опит на човечеството и в съответствие с условията, в които се осъществя този процес, достига в даден момент определено равнище на психично развитие /актуално равнище на развитие/ То се установява посредством решаването на определени задачи в зависимост от областите на изследване. Профилът на задачата отразява актуалното равнище на развитие на психиката, за дадената област.

   Зоната на най-близко развитие е това понятие с което се означава най-близкото ниво на развитие, до което подрастващият може да достигне, при наличие на благоприятни условия за това.Зоната на най-близкото развитие се установява посредством решаването на задачи от определена област на познанието, от които индивида не може да излезе сам или да намери изход.Така се открива перспективата за развитието на човека, но при категоричното условие - оптимално сътрудничество на подрастващия със възрастния.

   Тези основни идеи на Виготски и Леонтиев са в основата на теорията на съвременна педагогическа психология /какво не може да направи сам подрастващия и на какво може да бъде обучаван подрастващия/

   В последно време в педагогическата психология възниква и раздел психология на образователния процес. С това понятие се означава необходимостта от систематизиране и прилагане на новостите в поведенческата и когнитивната психология при подготовката на учебните материали, така че да водят до оптимално научаване от страна на учениците.Този процес още се нарича управление на образованието и е косвено адресиран към педагогическите технологии за най-добро провеждане на обучението.

   Педагогизирането на обществената среда в процеса на овладяване на социализацията на човека може да намали влиянието на стихийно действащите фактори върху подрастващите. Това означава в образователната институция да се създаде система от целенасочени въздействия за управление на мотивационната сфера, интимните преживявания и творческата индивидуалност на личността.

   Управлението на образованието изисква да се разглежда в единство субектът и обектът на образователния процес, като се регламентират равнопоставени отношения, основани на сътрудничество и взаимодействие.
Дълго време в науката се приемаше, че психичното развитие на човека завършва в края на пубертета. 
Днес социалните науки аргументирано налагат твърдението, че човешката личност се променя от раждането до смъртта, т.е.  физическото, когнитивното, емоционалното  и социално развитие на човека продължава и след периода на детството.
Формата и структурите на личностен растеж са толкова сложни, че с изключение на физическите  промени е трудно разграничаването на другите видове линии на развитие /интраперсонални и интерперсонални изменения/. 
Нещо повече наред с формирането на личността расте и нейната активност в съхраняването и преобразуването на собствения психичен статус. Коя личност определяме като достатъчно успешна в социума? 
Тази, която се отличава качествено в уменията си:  
  • за създаване на междуличностни контакти.
  • за оказване на конструктивно влияние на другите.
  • за управление на конфликтни интеракции.
  • за вземане и изпълняване на решения,  както към  самата себе си, така и по отношение на другите.

Ефективността на А-за се определя от неговата социална  компетентност за интеграция  /взаимодейства, сътрудничи и участва/  и социална ангажираност при вземането на общностни решения.
Приоритети при развитието на детето в училищна възраст
В етапа на училищна възраст  се поставя началото на оформянето на личностният конструкт \себепредстава\. Той означава организираният стил на себепрезентация,  свързан както с равнището на физически и когнитивен растеж, така и със стабилността на социалната  приспособимост на личността в социалното взаимодействие.  
Разпознати са 6 аспекта на себе представата които следва да бъдат положени като жизнен  дискурс за училищната възраст
1. себеприемане  - да имаш позитивен поглед за себе си, да признаеш и приемеш множеството части, от които се състоиш и да се чувстваш позитивно относно своето минало. 
2. позитивни взаимоотношения с другите - да имащ топли удовлетворителни взаимоотношения с другите, да си емпатиен с тях, да се интересуваш от тяхното благополучие и да разбираш смисъла на взаимоотношенията и взаимодействията. 
3. автономия - да си  независим и да детерминираш своя собствен живот като си способен успешно да отстояваш социалния натиск или да се държиш по определен начин и да оценяваш своя живот чрез вътрешни стандарти. 
4.  овладяване на средата – да си способен да контролираш и ефективно да използваш ресурсите и благоприятните възможности на дадена ситуация.
5. цел в живота – да имаш чувство за посока и да усещаш, че твоя настоящ и минал живот имат смисъл или да имаш причина да живееш. 
6. лично израстване – да чувстваш една необходимост от лично подобрение, да се виждаш като подобряващ се и отворен към нови преживявания да увеличаваш потребността си от себепознание и лична ефективност
В етапа на училищната  възраст фундаменталните промени се отнасят както за физическо  съзряване, така и за начина на мислене и формиране на индивидуалното социално  възприятие /собствена гледна точка за разбиране на социалната ситуация/. 

Водещи теми в индивидуалното съзнание през учил възраст са 

  • Кой и какъв съм аз? 
  • Какво отличава хората едни от други ?
  • Какво отличава мен от другите хора?
  • Кои са качествата на силните хора?
  • Кои са моите силни и слаби страни? 
  • Защо някои хора успяват в живота си? 
  • Какво да направя аз за да успея в моя живот?

Приоритетните задачи за развитието на А-за на подрастващите обхваща: 
  • от една страна - техните усилия за адаптиране към условията на живот и дейност /посока на психична активност вътре-вън/;
  • от друга страна - психологическия растеж на А-за  /посока на психична активност вън – вътре/. 

Като усъвършенства посредством ученето и опита своите способности ученикът преживява все по-малко неудовлетвореност от процесите на личностна идентификация и социална интеграция. Ето защо психологичната същност на задачите на развитието през етапа на училищна  възраст се фокусира върху укрепването на Аз- концепцията на младата личност. 
Разгърнато представени съдържателните акценти на приоритетите на развитието през училищната възраст са по посока на: 
1. разбиране на собствените потребности, т. е. във всеки момент младата личност да натрупва познания за феномените /нещата/, които осигуряват собственото спокойствие и удовлетвореност, без това да противоречи на ценностите и убежденията й. 
2. насочване на собствените интереси към пълноценно  удовлетворяване, т.е.  в всеки момент да се постига познание за: 
- в каква степен ресурсите /знания, умения, преживят опит/ са достатъчни за удовлетворяване на потребностите; 
- от какви нови ресурси се нуждае личността, за да отговори на потребностите си; 
- как поставянето на ясни цели подпомага задълбочаването на интересите и развиване на онези личностни ресурси, които гарантират удовлетворяване  на актуалните потребности;
3. развиване на собствените способности,  съобразно водещите потребности и ценнастни  ориентации, т. е. във всеки момент ученика да полага усилия /конкретни действия/ за усъвършенстване на придобитите  вече умения и разширяване на набора от уменията, от които се нуждае.
4. възможност за свободен избор, т. Е. вън всеки момент младия човек да може да преценява промяната, от която се нуждае за постигане на успех, да отстоява открито собственото си мнение без да нарушава правата на околните, да се адаптира към новите условия чрез собствения си потенциал.
5. осъзнаване ролята на собствената активност, относно очакванията и резултатите от бъдещето, т. е. във всеки момент подрастващият да проявява отговорност към случващото се с него, да самоизследва предимствата и недостатъците си и въз основа на тях да планира жизнените си цели, да бъде активен, т. е. да знае посоката и средствата за постигане на очаквания резултат.
Училището като институция и ученика като социална роля
   Ставането на личността се поражда в среда, в която е водеща потребността от приобщаването с другите и света. Несъмнено отношенията на взаимовлияние  в семейната система засилват или ограничават удовлетворяването на желанието на детето да изрази себе си сред околните като се ангажира със собствените позиции относно справянето с житейските задачи на семейството. Утвърждаването в семейството формата на диалогичност, генерира емоции,  интелект  и духовна подкрепа на социализиращия се индивид. Тази подкрепа е в резултат от осъществяването на така наречената първична социализация. 
Когато детето интернализира значението за действителността предимно в символна изразност \думи, поведение, оценъчни характеристики\, присъщи на неговите родители или на най-близкото му обкръжение, то социалното му развитие търпи растеж. В богатите си възможности за взаимопомощ и подкрепа смисълът на междуличностното общуване на подрастващите със света и другите, е свързан с очакването да се задейства механизма на сътрудничество. 
   Следователно чрез междуличностните взаимодействия между родителите и детето се оформят базисните характеристики на Аз – идентичността. 
   Преходът към училищната епоха е свързан с формирана  социалнопсихологическа готовност на личността. Постъпването в училище изисква определен обем от потребности и интереси, съпътствани от знания и умения, които предпоставят психичния личностен растеж. Това е именно началото на етапа на вторична социализация или продължителен процес за изграждане както на организационно поведение у личността, така и на придобиване на образователен ценз. 
През етапа на училищната възраст е характерно разгръщането на ученето като основна психична активност, спрямо останалите два вида дейност: игра и труд. 
   Същевременно процесите на опознаване на реалността се извършват по посока и на себепознанието,  т.е. овладяване на вътрешно личностното пространство като предпоставка за свързване със себеподобните и външния социален свят.
   С поставяне основите на ограмотяването психичния апарат придобива все по-диференцирани структури и  личността разширява индивидуално – практическия си опит за себе разбиране и за разбиране на другите. 
   Поради своята структура и организация, училището постепенно полага у подрастващите изграждането на социални  умения за реализиране съответни на социалната класификация на обществото и стратификаци /как е организирана системата\ и контекста на конкретната ситуация.      
Пълноценно функциониране на подрастващите се  организира  чрез устройството на училището като институция.         
Ежедневната  организация на поведението на учениците в училище не се свежда просто до взаимоотношенията между отделните системи   \ученик – съученици, ученик-учител,   учител-клас директор-ученически класове и прочие\, а е насочена към постигане на: 
  1. ред и ефективност на институцианализираните се формални отношения
  2. предсказуемост на формалните взаимодействия съобразно институционалните норми, ценности и правила.

Посочените насоки на организирането на поведението в училище всъщност  означават практическо овладяване на социалното поведение или поемането на социални роли от страна на подрастващите. 
Овладяването на социалната роля „ученик” изисква използването на специфичен поведенчески репертоар. 
Безконфликтно приспособяване към правилата на училището, като специфичен  институционален  модел на социалната  реалност, е индикатор за нормалност на индивида по отношение приемане на социалния порядък и същевременно критерий за социална зрялост на личността.
Социокултурното развитие на личността в училищна възраст се основава на 2 основни тенденции: 
  1. от една страна добиване от всеки ученик на личностна уникалност или индивидуалност; 
  2. от друга страна формиране на социабилност, т. е. изграждане на поведенчески стереотип, който подпомага социалната  интеграция на личността. 

Мкар и амбивалентно натоварени, така съвкупно очертани тази тенденции резултират в качеството  личност. 
Именно  в широкия диапазон на тенденциите индивидуалност и хабитуаця /типизиране/  на поведението в релацията ученик – училище, се откроява динамиката на възрастовото развитие на личността, в периода на училищната  възраст.
Като основен форум за личностна себеизява себеизразаване и утвърждавне, училището е и опосредстващо звено в процеса на социализация. То обуславя сложните взаимоотношения  между личността и социума. 
От една страна институционалидирането на личността е чрез императивност на налагане на утвърдените в обществото  норми. Поради този факт, доминираща  е тенденцията за подчинение на индивидуалното поведение към социално-установено приемливо поведение на всички други. 
Чрез  непосредствените контакти на личността в малката социална група /училище -  клас/, за която са  характерни относително автономни вътрешноприсъщи предписания на социално поведение, отделния ученик сам избира неформалните си партньори и в известна степен става активен участник в регламентирането на социалното взаимодействие /кое е позволено и кое не/. 
Интернализирането ролята на  ученика в индивидуалното съзнание представлява моделиран образ за подрастващия, съдържателно изпълнен със изпълняваните от него социални функции. 
В ежедневието на ученика се детайлизират  същнстните компоненти  /стил, норми, етика на взаимоотношенията/ на поведението в училище. Така се осъществява механизма на идентификация на детето с конкретната  роля ученик. 

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.