Индивидуализация и деференциация на обучението

   Всеки ученик има свои индивидуални способности и стил на учене. Този факт следва да бъде взет под внимание особено при случаи на ученици със силно изявени или занижени способности. В много страни при такива случай се изготвя индивидуален учебен план насочен към разликите в индивидуалните способности на ученика.

   Основната форма за реализацията на индивидуализацията в учебната работа е диференциацията.Главното при този подход е на учениците да се даде самостоятелна работа, по двойки или в групи, но учебните задачи да са адаптирани към познавателния интерес на всеки обучаван и съобразени със специфичните особености на учениците.

Източниците на индивидуалните различия между учениците са:

  • разлика в произхода и семейната среда, които водят до различия в речника, ценностната система и познанията;
  • разлика в познавателните възможности, а именно - обем на внимание, бързина на мислене, устойчивост на възприятие и памет;
  • характерологични различия, които пораждат различни стилове на учене, мотивация, нагласи и интереси;
  • различия по пол;
  • различия по етнически произход.

   Посочените групи индивидуални различия налагат неизбежно учителите да организират учебния процес по начин, при който да се индивидуализират темповете и степента на сложност на дейността.

Това изисква те да използват нови методи и техники на преподаване, така че всеки ученик да получи количество работа и ангажираност, което е оптимално за него в дадения момент.


ТЕХНИКИ НА ПРЕПОДАВАНЕ И УЧЕНЕ


Проблемно обучение


   Проблемното обучение цели да формира у учениците умения за решаване на проблеми и сътрудничество. То изисква от учениците самостоятелно изследване на действителността, на способност да откриват същността на проблема, както и някои знания за информационните технологии. При проблемното обучение учителят изпълнява ролята на координатор и експерт. Проблемното обучение помага на учениците да се научат как да учат. То е организирано чрез съвместна работа на учениците в групи. По този начин учениците се научават да координират собствената си познавателна дейност, т.е. относително сами да достигнат до нови знания, вместо да ги получат наготово. Така учениците осъзнават, че ученето е процес на търсене на знания \информация\.

   Когато се използва този начин на преподаване и учене учениците развиват критично мислене, което им позволяват да свържат новата информация с конкретната цел, за която могат да я използват. Успехът им при този модел на учене зависи от активността им както в училище, така и извън него.

Груповата организация на проблемното обучение се основава на:
  • избор на проблемна ситуация;
  • определяне на стратегия за търсене на информация;
  • събиране на информация;
  • използване на информацията за решаване на проблеми;
  • обобщаване на резултатите и оценка на качеството на резултата.

   Групите могат де се сформират на случаен принцип, според личния избор на учениците или чрез подбора от страна на учителите.Добре организираната групова работа влияе силно върху формирането на личността и утвърждаването на ценностна система по посока развитие на умението на учениците да работят заедно и готовност за сътрудничество; умения да се аргументират, толерантност към различните мнения, социален опит в група.

Ефективното сътрудничество се основава на справедливото разпределение на работата и общата отговорност за изпълнение на задачите.

Метод на проектите


   Методът на проектите е алтернатива за цялостната организация на обучението, т. к. при него познавателната активност е центрирана около конкретен теоретически и практически проблем.

   Целта на проекта е не толкова да се разреши определен проблем, а учениците да разберат колкото се може аспекти на избраната тема на проекта, а именно: органически свързаните аспекти с предмета на обекта, явлението в реалния живот.Всеки проект е уникален, защото разглежданите проблемни области не са някаква абстрактна концепция, а са извлечени от действителността.

Методът на проектите изисква внимателно планиране на дейността на учениците. То /планирането/ се реализира на две равнища:

1. Засяга цялостния процес на обучение, в хода на който учителят трябва да преподаде определени знания по темата на проекта.

2. Отнася се до самостоятелната работа на учениците по изпълнение на конкретните проекти.

   Важно преимущество на този метод в сравнение с традиционното обучение е, че вербалната активност на обучаваните не е доминираща, а се акцентира на ученето чрез действие.

При този метод учителят запазва ръководната си роля, но тя не е така подчертана, а той участва най-активно в общото планиране и в процеса на оценка на дейността.Учениците имат право сами да избират своя дял от работата, съобразно собствения предишен опит, способности и амбиции, и без специално методическо указание от страна на учителя, относно формата на изпълнение на проекта.

Социодрамата


   Този метод на обучение дава възможност да се персонализират знанията на учениците по творчески начин.Основната идея е, че човек се учи не само като получава информация, а като преструктурира и преосмисля собствения си опит.

   Социодрамта е полезна при формирането на социални умения и модели на поведение. Нейната основна функция е да се подпомогне индивидуалното съзнание в разбирането на собствената идентичност и да се „затвори” процеса на идентификация, съобразно изпълняваните социални роли \аз като ученик, аз като съученик, аз като приятел и пр.\. Това означава, че играейки роля учениците апробират поведение, което биха упражнили в дадена реална ситуация. Така собствената личност на ученика си взаимодейства с героя, с когото той трябва да се идентифицира.

   Целта е учениците да осмислят проблема чрез собствения си опит. Според традиционното виждане социодрамата е просто игра, но когато учениците изиграват определена ситуация те свързват новите знания с личния опит и така моделират нов поведенчески репертоар.

   Отчитането‭ ‬и‭ ‬най-вече‭ ‬включването‭ ‬и‭ ‬разработването‭ ‬на‭ ‬психологическите‭ ‬аспекти‭ ‬на‭ ‬обучението‭ ‬предпоставя‭ ‬преодоляване‭ ‬на‭ ‬кризата‭ ‬в‭ ‬образователните‭ ‬институции‭ ‬и‭ ‬постигане‭ ‬на‭ ‬учебен‭ ‬процес,‭ ‬приспособен‭ ‬към‭ ‬изискванията‭ ‬на‭ ‬реалността.
   Учебният‭ ‬процес‭ ‬приема‭ ‬нова‭ ‬форма‭ ‬и‭ ‬съдържание‭ ‬и‭ ‬това‭ ‬естествено‭ ‬поражда‭ ‬нови‭ ‬въпроси‭ ‬и‭ ‬страхове,‭ ‬но‭ ‬и‭ ‬търсене‭ ‬на‭ ‬нови‭ ‬подходи‭ ‬за‭ ‬обучение.‭ 

Конструктивизъм в педагогиката  и иновации в учебния процес
 В‭ ‬съвременното‭ ‬училище‭ ‬учебното‭ ‬съдържание‭ ‬се‭ ‬налага‭  ‬да‭ ‬бъде‭ ‬преструктурирано‭ ‬като‭ ‬се‭ ‬въвеждат‭ ‬нови‭ ‬учебни‭ ‬единици‭ ‬обединени‭ ‬в‭ ‬модули.‭ Сменя‭ ‬се‭ ‬и‭ ‬обичайната‭ ‬учебна‭ ‬среда‭ ‬с‭ ‬нова‭ ‬по‭ ‬непривична‭ ‬обстановка,‭ ‬в‭ ‬която‭ ‬учениците‭ ‬се‭ ‬чувстват‭ ‬партньори‭ ‬и‭ ‬желаят‭ ‬да‭ ‬ескпериментират.‭ Нова‭ ‬е‭ ‬и‭ ‬ролята‭ ‬на‭ ‬учителя.‭ ‬От‭ ‬позицията‭ ‬му‭ ‬на‭ ‬водещ‭ ‬и‭ ‬недвусмислен‭ ‬авторитет‭ ‬и‭ ‬съдия,‭ ‬до‭ ‬тази‭ ‬на‭ ‬експерт‭ ‬и‭ ‬консултант‭ ‬на‭ ‬учебната‭ ‬дейност.‭ ‬Неговата‭ ‬цел‭ ‬е‭  ‬да‭ ‬направлява‭ ‬обучаемият‭ ‬сам‭ ‬да‭  ‬достигане‭ ‬до‭ ‬желаните‭ ‬резултати.‭ ‬Обучението‭ ‬днес‭ ‬се‭ ‬интерпретира‭ ‬като‭ ‬двустранен‭ ‬процес,‭ ‬т.е.‭ ‬позицията‭ ‬на‭ ‬активен‭  ‬участник‭ ‬се‭ ‬дава‭ ‬и‭ ‬на‭ ‬ученика.‭ ‬Идеята‭ ‬е‭ ‬за‭ ‬разширяване‭ ‬на‭  ‬границите‭ ‬на‭ ‬умелото‭ ‬включване‭ ‬на‭  ‬самоконтрола‭ ‬на‭ ‬учениците,‭ ‬с‭ ‬оглед‭ ‬ефективността‭ ‬на‭ ‬обучението.
   Разширяването‭ ‬на‭ ‬границите‭ ‬на‭ ‬обучаемите‭ ‬е‭ ‬по‭ ‬посока‭ ‬както‭ ‬на‭ ‬трупане‭ ‬на‭ ‬нови‭ ‬знания,‭ ‬така‭ ‬и‭ ‬на‭ ‬формиране‭ ‬на‭  ‬чувството‭ ‬за‭ ‬отговорност‭ ‬и‭ ‬достойнство‭ ‬на‭ ‬всеки‭ ‬ученик,‭ ‬по‭ ‬посока‭ ‬изграждане‭ ‬на‭ ‬собствената‭ ‬личност.‭ 

Ръководни‭ ‬са‭ ‬следните‭ ‬два‭ ‬принципа‭ ‬на‭ ‬обучение:

  1. По‭ ‬посока‭ ‬на‭ ‬подрастващите‭ ‬-‭ ‬вниманието‭ ‬се‭ ‬фокусира‭ ‬към‭ ‬личностно‭ ‬израстване,‭ ‬чрез‭ ‬преминаване‭ ‬от‭ ‬търсене‭ ‬на‭ ‬подкрепа‭ ‬в‭ ‬средата‭ ‬към‭ ‬намиране‭ ‬на‭ ‬опора‭ ‬всебе‭ ‬си.‭ ‬Или‭  ‬ученикът‭ ‬да‭ ‬осъзнае,‭ ‬че‭ ‬не‭ ‬е‭ ‬зависим‭ ‬от‭ ‬другите‭ ‬и‭ ‬да‭ ‬открие,‭ ‬че‭ ‬може‭ ‬много‭ ‬повече,‭ ‬от‭ ‬това‭ ‬което‭ ‬допуска‭ ‬за‭ ‬себе‭ ‬си.‭ 
  2. ‬По‭ ‬посока‭ ‬на‭ ‬обучението‭ ‬-‭ ‬според‭ ‬този‭ ‬принцип‭ ‬учениците‭ ‬от‭ ‬пасивни‭ ‬слушатели,‭ ‬които‭ ‬приемат‭ ‬безкритично‭ ‬учебния‭ ‬материал‭ ‬се‭ ‬превръщат‭ ‬в‭ ‬активно‭ ‬пресъздаващи‭ ‬личности,‭ ‬и‭ ‬интерпретиращи‭ ‬дадената‭ ‬информация.‭ 

   Основното‭ ‬средство‭ ‬за‭ ‬реализиране‭ ‬на‭ ‬тези‭ ‬принципи‭ ‬е‭ ‬партньорството.‭ ‬В‭ ‬съвременното‭ ‬училище‭ ‬учебното‭ ‬съдържание‭ ‬се‭ ‬разглежда‭ ‬като‭ ‬познавателна‭ ‬дейност‭ ‬ориентирана‭ ‬към‭ ‬свързване‭ ‬на‭ ‬новите‭ ‬знания‭ ‬с‭ ‬предишния‭ ‬опит‭ ‬на‭ ‬ученика.‭ ‬Това‭ ‬означава,‭ ‬че‭ ‬ученето‭ ‬не‭ ‬е‭  ‬просто‭ ‬процес‭ ‬на‭  ‬получаване‭ ‬и‭ ‬натрупване‭ ‬на‭ ‬информация,‭ ‬а‭ ‬е‭ ‬активен‭ ‬процес,‭ ‬при‭ ‬който‭ ‬личността‭ ‬конструира‭ ‬индивидуален‭ ‬познавателен‭ ‬образ‭ ‬на‭ ‬действителността.‭ ‬От‭ ‬тази‭  ‬гледна‭  ‬точка,‭ ‬целта‭ ‬на‭ ‬обучението‭ ‬е‭ ‬не‭ ‬само‭ ‬даване‭ ‬на‭ ‬информация,‭  ‬а‭ ‬работа‭ ‬с‭ ‬когнитивното‭ ‬развитие‭ ‬на‭ ‬учениците,‭ ‬т.‭е.‭  ‬изграждане‭ ‬и‭ ‬преструктуриране‭  ‬на‭ ‬когнитивните‭ ‬структури‭ ‬– внимание,‭ ‬памет,‭ ‬мислене.‭ ‬Това‭ ‬не‭ ‬може‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬постигне‭ ‬чрез‭ ‬опростено‭ ‬учебно‭ ‬съдържание,‭ ‬а‭ ‬изисква‭ ‬изграждане‭ ‬на‭ ‬комплексна‭ ‬учебна‭ ‬среда,‭ ‬съответна‭ ‬на‭ ‬реалността,‭ ‬чрез‭ ‬която‭ ‬ученика‭ ‬да‭ ‬придобие‭ ‬нов‭ ‬социален‭ ‬опит.‭ 

   Конструктивистката‭ ‬педагогическа‭ ‬система‭ ‬задава‭ ‬специални‭ ‬условия‭ ‬за‭ ‬обучение,‭ ‬където‭ ‬на‭ ‬учениците‭ ‬се‭ ‬дава‭ ‬възможност‭ ‬да‭ ‬си‭ ‬сътрудничат.‭

  Етапите‭ ‬на‭ ‬обучението‭ ‬организирани‭ ‬съобразно‭ ‬идеите‭ ‬на‭ ‬конструктивизма‭ ‬са:‭ 

  1. стимулиране‭ ‬на‭ ‬интерес‭ ‬-‭ ‬избор‭ ‬на‭ ‬тема‭ ‬която‭ ‬предизвиква‭ ‬условия‭ ‬за‭ ‬оформяне‭ ‬на‭ ‬противоречащи‭ ‬се‭ ‬мнения‭ ‬в‭ ‬класа‭; 
  2. формиране‭ ‬на‭ ‬групи‭ ‬– училищния‭ ‬клас‭ ‬се‭ ‬разделя‭  ‬на‭ ‬разнообразни‭ ‬групи,‭ ‬независимо‭ ‬от‭ ‬признаците‭ ‬– способности,‭ ‬пол,‭  ‬етнически‭ ‬произход‭ ‬и‭ ‬пр.‭;
  3. развитие‭ ‬на‭ ‬отношенията‭ ‬в‭ ‬групите‭ ‬– учителят‭ ‬стимулира‭ ‬комуникацията‭ ‬вътре‭ ‬в‭ ‬групите‭ ‬базирана‭ ‬на‭ ‬общи‭ ‬черти‭ ‬и‭ ‬споделени‭ ‬възгледи‭ ‬между‭ ‬участниците‭;
  4. водещ‭ ‬е‭ ‬изборът‭ ‬на‭ ‬тема‭ ‬и‭ ‬позицията‭ ‬по‭ ‬интерпретиране‭ ‬на‭ ‬водещата‭ ‬тема‭ ‬– дадената‭ ‬тема‭ ‬следва‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬раздели‭ ‬на‭ ‬малки‭ ‬части‭ ‬като‭ ‬всяка‭ ‬група‭ ‬има‭ ‬собствена‭ ‬подтема‭ ‬за‭ ‬доказване‭ ‬и‭ ‬утвърждаване.‭ ‬Така‭ ‬работата‭ ‬на‭ ‬всяка‭ ‬група‭ ‬е‭ ‬нужна‭ ‬и‭ ‬важна‭ ‬за‭ ‬постигане‭ ‬на‭ ‬водещата‭ ‬тема‭;
  5. по‭ ‬нататъшно‭ ‬деление‭ ‬на‭ ‬зададената‭ ‬тема‭ ‬-‭ ‬подтемата‭  ‬се‭  ‬разделя‭ ‬на‭ ‬още‭ ‬по-малки‭ ‬отрязъци‭ ‬така,‭ ‬че‭ ‬всеки‭ ‬член‭ ‬от‭ ‬групата‭ ‬да‭ ‬има‭ ‬собствен‭ ‬задача,‭ ‬за‭ ‬чието‭ ‬изпълнение‭ ‬е‭ ‬отговорен‭;
  6. разработка‭ ‬на‭ ‬подтемата‭ ‬– учениците‭ ‬събират‭ ‬и‭ ‬разработват‭ ‬материал‭ ‬за‭ ‬техните‭ ‬собствени‭  ‬задачи‭ ‬самостоятелно‭ ‬като‭ ‬са‭ ‬насърчавани‭ ‬да‭ ‬си‭ ‬помагат‭ ‬един‭ ‬на‭ ‬друг‭; 
  7. членовете‭ ‬на‭ ‬групата‭ ‬дискутират‭ ‬изпълнението‭ ‬на‭ ‬самостоятелните‭ ‬задачи‭ ‬по‭ ‬своята‭ ‬подтема‭;
  8. членовете‭  ‬на‭ ‬групата‭ ‬подготвят‭ ‬съвместен‭ ‬отчет‭; 
  9. доклад‭ ‬на‭ ‬групата‭ ‬от‭ ‬резултатите‭ ‬на‭ ‬задачата‭ ‬пред‭ ‬класа.


Посоченият‭ ‬начин‭ ‬на‭ ‬обучение‭ ‬е‭ ‬целесъобразно‭ ‬да‭ ‬се‭ ‬изпълнява‭ ‬при‭ ‬следните‭ ‬видове‭ ‬уроци:
  • разработване‭ ‬и‭ ‬усвояване‭ ‬на‭ ‬нови‭ ‬знания‭ 
  • формиране‭ ‬на‭ ‬умения‭ ‬и‭ ‬навици‭ 
  • систематизиране‭ ‬на‭ ‬знанията‭ 
  • проверка‭ ‬и‭ ‬оценка‭ ‬на‭ ‬знанията‭
   Управлението на образователния процес е свързано със изпълнение на образователни действия от позицията на съвременната психология на обучението.

   В педагогическата психология управлението на учебната дейност закономерно включва предметните действия на учениците. Това разбиране е свързано с тезата, че основният механизъм на психичното развитие се състои в дейността, която трябва да извърши индивидът за да усвои социалните форми и видовете активност на обществото, в което живее. В този процес на усвояване, който се направлява педагогически се извършва преходът на външните предмети действия и процеси във вътрешни идеални психични процеси.

   Ако човек трябва да усвои ново умствено действие той предварително трябва да извърши съответно външно действие и на тази база да превърне материалното действие във вътрешно умствено действие.


  Съгласно теорията за поетапното формиране на умствените действия на узбекския психолог Галперин, ориентировъчната част на действията в педагогическия процес е важно условие за управление качеството на обучение.

   Познавателните функции на ученика са обект на управление чрез процес на преподаване. Успешно построената ориентировъчна основа на действието е указание за преминаване към самостоятелно изпълнение на определена практическа задача. Така ученикът от управляван се превръща в самоуправляващ се или започва процесът на превръщане на когнитивното разбиране в усвояване.

Изпълнителска дейност в педагогическия процес  П.Я.Галперин и неговите сътрудници разработват теория за поетапното формиране на умствените действия.. Съгласно тази теория процесът на усвояване преминава през шест етапа: етап на мотивация, етап на изясняване на ориентировъчната основа на действието, етап на изпълнение на действието в материална (материализирана) форма, етап на изпълнение на действието при гласно изговаряне, етап на изпълнение на действието само при изговаряне за себе си, етап на изпълнение на действието в умствена форма.

   Рубенщайн разработва концепцията за детерминацията на психическата дейност от външните причини чрез посредството на вътрешните условия. Той изтъква, че външните причини действат чрез вътрешните условия (които сами се детерминират в резултат от външните въздействия). Според него теорията за интериоризацията като подчертава детерминацията на вътрешното от външното, не разкрива вътрешната обусловеност на тази външна детерминация. „Вътрешните условия, формирайки се под въздействието на външните, не са обаче тяхна непосредствена механическа проекция. Формирайки се и изменяйки се в процеса на развитието, вътрешните условия сами обуславят този специален кръг от въздействия, на който даденото явление може да бъде подложено”.

   Концепцията на Рубенщайн доразвиват Д.Н.Богоявленски, Н.А.Менчинская и др., които поставят в основата на процеса на ученето анализа, синтеза, абстракцията и обобщението.

   Линхарт разработва относително цялостна концепция за ученето. Според него „Ученето в най-широкия смисъл е вид дейност, в която субектът в дадена ситуация изменя под влияние на външните условия и в зависимост от резултатите на собствената си дейност своето поведение и своите психични процеси така, че да се намали чрез новите информации степента на своята неувереност и да намери правилния отговор или адектватното правило на поведение”. Авторът разграничава два основни вида изменения на психическите и поведенческите структури: актуален генезис, който обхваща кратковременните изменения и по същество съставлява учене, и онтогенезис, който обхваща дълговременните изменения, водещи до качествени преобразувания на структурите, съставляващи психическото развитие.

   В структурата на ученето според Линхард влизат четири вътрешно свързани компоненти: мотивационен, познавателен (перцепция, мислене), изпълнителски (програма за дейност, реакции и операции) и контролен.

В зависимост от това какво се усвоява и как се усвоява Линхард разграничава следните видове учене:

1. учене въз основа на закона за асоциативната влизост в случайните проби;

2. инструментално обусловено учене също в случайни проби;

3. учене без подкрепление (на основата на когнитивните структури и умствените операции);

4. вербално учене на основата на стратегиите, а не случайно;

5. учене при решаване на проблеми чрез комбинация на представи при наличие на случайни проби;

6. учене, насочено към емоциите и мотивите.

   Когато посочените видове учене протичат под влияние на социални фактори, Линхарт ги отнася към социалното учене като относително самостоятелен вид наред с индивидуалното. Превръщането на разбраното действие в усвоено, изисква работа и разгръщане на изпълнителската му част.

   Най-елементарната и най-достъпната за самостоятелно безпогрешно изпълнение е материализираната форма на действие. Тя предвижда практическа дейност на ученика, в която той използва еталон на алгоритъма на действието \схеми, макети, модели\. Така пред всеки ученик се разкрива възможност да реши сам, при това съвършено точно поставената задача.

   Противоположно на бихевиористичната концепция за обучението, психологичната теория за управлението на учебната дейвост, изключва каквито и да било налучквания при решаване на поставената задача. Това безспорно осигурява надеждно разгръщане на изпълнителската дейност на учениците. Процесът на учене се задълбочава и чрез обобщаване на новото действие. Обобщението има за цел да убеди ученика, че спецификата на отделните ситуации не изменя логическата структура на преобразуване на външните дейности във вътрешни \умствени действия\. При обобщението от обучавания се изисква да реши нова задача сравнително различна от изходната като използва алгоритъма на същото действие. Това формира у ученика способност да вижда действието в различни ситуации. Широкото обобщаване на изпълняваното действие задълбочава самия процес на усвояване, а от друга страна е обективен показател за качеството на усвояване на знанието от отделния ученик.

   Естествен резултат от обобщаването на материализираните действия с предмети, е постепенното им съкращаване в процеса на учене. Признак на този процес е осмислянето на новото действие, което позволява на ученика само да вземе под внимание крайния резултат от някои от операциите и да премине към следващата операция. Такова съкращение на материализиранета форма на действието е начало на преминаване към самобучение осъществено чрез вътрешноречевия етап на обработка на действията или поява на абстрактното познание. Особено значение в този процес има разкриването на смисъла на всяка операция. В началото учениците използват външна гласна реч за себе си.

    Откъсването на обучаването от материализирания обект е необходимо с оглед формирането на интелектуалните способности ,,те не съзряват мигновено, а се изграждат в зависимост от степента на трансформиране на външната дейност във вътрешна умствена. Пълното разгръщане на процеса на интериоризация започва с постепенното отделяне на речта от външните предмети и превръщането й в собствена действителност. Това има основно значение за постигане на обратния процес – екстериоризация, т. е. превръщане на вътрешните умствени действия във външни предметни действия. От гледна точка на поетапното формира на умствените действия ученикът трябва да бъде обучаван в умение да екстериоризира собствената си психична дейност, т.е. еднакво добре да управлява интериоризцята и да може за я превръща в екстериоризацция. Следователно, екстериоризацията е изходно начало и окончателен завършек на усвояването като задача на обучението.

    Осъществяването на ориентирането в условията на учебна дейност се свързва със наличието на адекватни подбуди у учениците. Те са детерминирани от познавателните потребности на обучаваните. В този случай за учителят е важно да знае къде и как възникват в учебния процес тези потребности и съответните на тях подбуди. Най-често познавателната потребност възниква при среща с предмета на конкретната учебна дейност.

   От идентифицирането и разбирането на познавателните потребности учителят определя познавателните задачи на урока. Как урочната познавателна дейност удовлетворява познавателната потребност на ученика. Именно така познавателната задача се превръща в подбуда. Така всяка нова подбуда на учебната дейност ,,заварва” известен набор от налични подбуди за учене при всеки ученик.






Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.