Психологическите основи, върху които се установява степен на изоставане в познавателната дейност сe откриват най-напред в спецификата и функционирането на психичните образи.
В психологията е установено, че психичните образи са отражение \репрезентация\ на явленията, с които човек взаимодейства. Психичните образи формирани от познавателната активност у човека се на 3 равнища
- Сензорно
- Представно
- Мисловно
Важна тяхна особеност е, че са обвързани с езика и се актуализират и функционират през думите. Основните параметри на психичния образ са:
- Цяласност;
- Стабилност;
- Смисленост;
- Яснота;
- Обхватност.
Психичният образ, макар и устойчиво закрепен посредством думата в съзнанието има непреходната тенденция да се променя, разширява, обогатява, но и да отслабва, и избледнява, поради промени на психичната активност на личността. Следователно, в обсега на промените на психичния образ значение има характеристиката на познавателната дейност.
Всяко отслабване на образа може да се интерпретира и като затруднение в словесното актуализиране на този образ или отслабва връзката на психичния образ с езиковия еталон \опора\. Това е най-дълбоката основа на изоставането в познавателната дейност.
Психологическият анализ на този феномен изисква насочване към времевите измерения на познавателната дейност, т. к. естествената тенденция на психичния образ към отслабване е функция на времевия контекст на работа с този образ.
Тъкмо той открива предимствата и недостатъците в познавателната активност на даден човек. Във времевия контекст на познавателната дейност и психичния образ се обособяват две измерения:
- Зададен темп-С понятието „зададен темп” в психологията на обучението се означава времето, което обществото определя за овладяване от обучавания на учебното съдържание. Зададеният темп е обобщен и е еднакъв за всички ученици от определена възраст.
- Индивидуален темп на познавателната дейност. - С понятието „индивидуален темп” се означава онова време, което всеки обучаван използва, за да покрие изискванията, заложени в зададения в темп на познавателна дейност. Следователно, индивидуалният темп е функция на индивидуалните характеристики на човека.
Конкретизирането на тази закономерност показва, че познавателната дейност на всеки човек е резултат от едновременното действие на зададения и индивидуалния темп.
В едни случаи се установява, че индивидуалния темп благоприятства и се явява равен на зададения темп.
Втори тип съотношение е това, при което индивидуалния темп е по-ускорен от зададения.
Като съществува и обратното съотношение, при което индивидуалния темп е по-бавен от зададения.
Възможни са и ситуации на приблизителност, т.е. индивидуалния темп ту изпреварва, ту изостава, но средно се доближава до зададения темп на познавателна дейност.
Важно е де се разбере, кои са причините, които пораждат и поддържат типа съотношение в релацията „зададен и индивидуален темп”.
В реалните условия на учебната дейност, в най-голяма степен се поражда възможност за изоставане в познавателната активност, като са различени 4 типа причини за изоставане.
1. ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИННИ.
Те са свързани с възникването на функционално смущения на здравния статус на организма. Тези нарушения провокират появата на психични бариери в познавателната активност на ученика и могат да имат силно влияние върху учебната успеваемост, ако дисбаланса в здравното състояние продължи дълго.
Втората посока в анализа на физиологичните причини за изоставането е по отношение на типологичните особености на човек: типове висша нервна дейност и темперамент. Индивидите с преобладаващи меланхоличен и отчасти флегматичен темперамент показват по-силно изразена предразположеност към изоставане в познавателната дейност.
2. СОЦИАЛНИ ПРИЧИНИ
Културно-историческото и психично развитие на човека е доказателство, че неговата познавателна активност е изцяло продукт на обществено-историческата действителност. Невъзможността на учениците да се адаптират към възприетите социални порядки са най-често по причина на феномена социално занемаряване. Т. е., когато не са осигурени за детето адекватни условия и влияния за усвояване на социалния опит.
Доказано е, че различните социални групи имат ясно изразени различия по отношение на познавателната дейност.
3. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ.
Основната психологична причина за изоставане в познавателната дейност на учащите е липсата на пълно и точно построяване на ориентировъчната основа на действията и понятията, които са обект на изучаване. В резултат на това, в познавателната дейност на учащите се обособяват бели полета, които са носители на изоставено и негов признак.
Друга психологична причина е липсата на мотивация на учебна дейност. Смята се, че ученикът трябва да дойде в училище с готова мотивация за учене. Това е заблуда, т. к. няма друга институция за формиране на мотивите на познание извън училището.
Следваща психологична причина за изоставане на учениците са дефицитите в управлението на познавателната дейност. Появата на неразбиране на учебното съдържание води до тенденцията за намаляване на познавателната активност. Следователно, степента на отработеност на учебните действия \алгоритъма за учене\ може да повлияе в процесите на изоставане в познавателната дейност.
4.ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ.
От групата на тези причини педагогическата психология взема под внимание прилагането на индивидуалния подход към учениците. Психологическият смисъл на индивидуалния подход се обвързва с безспорният факт, че овладяването на научни знания, изграждане на умствен действия, се осъществява в мозъка на всеки отделен субект и е предмет на познавателната дейност на всеки обучаван.
Следователно, пропуските в тази посока всъщност постепенно водят до изоставане на учащия в учебния процес.
Учителите трябва да знаят, че класно – урочната система пренебрегва в известна степен прилагането на индивидуалния подход. И в условията на тази система на учене всеки обучаван остава сам в процеса на обработване на умствените действия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар