В превод от английски език, mediation означава посредничество, намеса или застъпничество чрез трето лице с цел регулиране или прекратяване на спора между две страни. Иначе казано, медиацията е начин за уреждане на спор чрез действията на неутрална страна която играе ролята на медиатор (посредник).
   Ролята на медиатор се изпълнява от социален служител, възпитател, служител или друго оправомощено лице, способно да общува и да изслушва страните. Желателно е да притежава психологическо, педагогическо, юридическо или друго подходящо образование, без това да е задължително. Изискват се минимум знания и умения за посредничество.
Медиацията е личен избор на всяка от страните и никой не може да бъде принуден де участвува в медиация. Даденото първоначално съгласие може да бъде оттеглено по всяко време. Посредническата роля се осъществява на неутрално място, безпристрастно за всяка от страните. Ако се постигне съгласие между двете страни, то се обявява публични и това го прави легален метод.
   Най-голямото предимство на медиацията е, че се създават възможности за решаване на конфликта с активното участие на двете страни. Тя трансформира от "войната между страните" в действия, са насочени към решаване на проблемите. Медиацията осигурява бързина и реално компенсиране на щетите, на загубите, на обидите. Предотвратява се повторното допускане на обиди, загуби и т.н., дава се възможност да бъдат овладени емоциите, да се стигне до помирение и опрощение. Дава се и възможност за активно участие в собствената съдба. 
   За интересите на обществото най-важни се "страничните" ефекти на медиацията, които водят до намаляване на загубите и за двете враждуващи страни. Повишава се общественото самосъзнание и по-пълно се защитават интересите им. Облекчава се работата и се дава възможност да се  отделя по-голямо внимание на случаите. В крайна сметка се постига икономичност от много гледни точки - репресия, финанси, време, организационни мерки и др.
   Посредничеството се определя като алтернативен начин на решаване на конфликт, който е избухнал, а не е още в процес на поява или в т.нар. конфликтна ситуация. Следва строга стъпаловидна конструкция:
  • Представяне на проблема;
  • Опознаване на противоречията и страните;
  • Утвърждаване на различията;
  • Изграждане на доверие;
  • Регулиране /възстановяване/ на комуникацията и взаимоотношенията;
  • Сътрудничество.

   Тази стълба не се извървява само от спорещите страни, но и от медиатора и  той е отговорен за всеки етап, за спазването на всеки принцип на посредническата дейност, както и за изхода от създалата се ситуация. Когато човек се заема с посредническа дейност, той си дава сметка за трудностите и отговорностите към обществото и към спорещите две страни.
   Принципи на посредничество:
  • Осъзнаване на отговорността и необходимостта от вземане на конкретно решение по случая;
  • Неутралност на медиатора в конфликта;
  • Конфиденциалност;
  • Доброволност – никой не може да въвлече някого в посредничество или да го задължи да го приеме като социална услуга;
  • Отдиференциране на клиента от проблема – да не се пренася проблемната ситуация върху личностните характеристики на клиентите и да не се унижават;
  • Посредникът работи с проблема, а не с личността.

Условия за осъществяване на посредничеството:
  • Готовност на страните за участие в медиацията и готовност за разрешаване на конфликта;
  • Страните предпочитат посредничеството пред административните санкции и наказания;
  • Страните притежават умения, нагласи и готовност за идентифициране на проблема;
  • Интересите на двете страни не са крайно несъвместими – ако са, липсват условия за решение и се изчаква по-подходящо време.

Необходими умения на посредника:
  • Неутралност;
  • Да не дава оценки и мнения;
  • Да не е региден (злопаметен) ;
  • Да уважава мненията на страните;
  • Креативност;
  • Емпатия;
  • Да създава и поддържа доверие;
  • Да умее да разчита и да изпраща адекватни вербални и невербални сигнали, които да ориентират клиентите му;
  • Да уважава, цени клиентите, да приема идентичността им, да демонстрира съпричастност и положителна нагласа към решенията;
  • Да не пренася собствени чувства, опит, преживявания върху конфликта и да умее да се “дистанцира” от него;
  • Да умее да контролира динамиката във взаимоотношенията и комуникацията между страните;
  • Да създаде подходяща ситуация, при която всяка една от страните да поеме своята отговорност и своите ангажименти;
  • Да умее да разграничава емоционалната от познавателната страна в един конфликт – при наличие на силни емоции, преговорите и посредничеството трябва да се отложат във времето;
  • Да умее да внимава и да има услужлива памет;
  • Ако клиентите разрешат да води бележки, то те трябва да бъдат кратки, но точни и съдържателни;
  • Да е наясно, че не всеки конфликт може да бъде разрешен и не всичко може да бъде предвидено;
  • Ако усети, че конфликтът няма да се разреши, да се опита поне да не го задълбочи.

   Фази в медиацията 

Биват предпосредничество, влизане в процеса на посредничеството, обяснителна фаза, доверителна, фаза на идеите, на споразумението и на приключването. Както е видно, фазите са седем, като практиката сочи, че не винаги протичат в реда, по който се очаква да преминат.
   Първата фаза – предпосредничеството представлява обсъждане на това, дали случаят е подходящ за посредничество. Това се извършва в институция, от хора, които имат компетентност по въпросите на медиацията. Решава се кой да извърши медиацията и дали страните имат готовност за включване. Обсъждат се целите на посредничеството, създават се условия за него.
   Ако при представянето на медиатора на една от страните той не се хареса, тя може да откаже услугата и да пожелае друг медиатор. Ако той, от своя страна, не хареса клиентите, също следва да се откаже от помощта.
   Втората фаза – влизане в процеса на медиация има за цел медиаторът да запознае страните, да ги престави една на друга и сам да се представи. Той дава и информация по въпросите, касаещи процеса на посредничество, получава потвърждение за медиацията и определя индивидуалните срещи с тях като време и място.
   Тук не се обсъжда проблема и особено, ако се налагат индивидуални срещи, а те се налагат, когато:
  • Посредникът смята, че страните не са откровени, крият нещо;
  • Посредникът има нужда от повече информация, за да си изясни проблема или възможните решения;
  • Страните все още не са готови да преговарят;
  • Някоя от страните се страхува – пример, жертвата;
  • Една от страните коментира прекалено личен проблем.

   В третата, обяснителна фаза, посредникът насърчава клиентите да споделят и вербализират своите чувства, емоции, преживявания, а той активно слуша, като следи дали другата страна адекватно възприема чутото, дали го разбира.
   Четвъртата фаза може да бъде наречена и степенуване на темите по значимост, което поддържа доверието между страните и е първият реален етап на съвместна работа – йерархия на темите.
   Петата фаза – прилича на мозъчна атака и е генериране на идеи, на основата на които може да бъде разрешен конфликта. Всички идеи са правилни, дори и най-налудните и трябва да се осмислят.
   Шестата фаза налага споразумение между страните, като то трябва да бъде точно, ясно, реалистично и прието и от двете страни.
   Приключването е фазата на изготвяне на договор и разделяне на страните.
   Медиацията, освен че води до разрешаване на конфликти, помага и за личностното израстване на клиентите, провокира тяхната креативност и адекватна презентация в социума.


   Фасилирането се определя се като процес на улесняване на взаимоотношението и взаимодействието в една група. Произхожда от френски и буквално означава улеснявам, правя нещата по-достъпни и лесни.
            Кога се налага /най-често срещани случаи/:
·                     При конфликт, спор в групата;
·                     При доказан групов натиск и проява на конформизъм;
·                     При емоционално напрежение между хората в една общност;
·                     При затруднено взаимодействие между личности и между групи;
·                     При бариери в комуникацията;
·                     При необходимост от вземане на групово решение;
·                     В групова работа, терапия, интервенции и др.

Насоки за работа.

Съвместно фасилитиране
Ако е възможно, винаги осъществявайте фасилитирането с някой друг. Това има практически предимства за поделянето на отговорността от подпомагането на работата в малки групи или работата с индивидуалните нужди на участниците. Когато двама души ръководят сесия, винаги е по-лесно да бъде променено темпото и да се поддържа интересът на участниците. Двамата фасилитатори биха могли да се подкрепят, ако нещата не вървят според първоначалните им планове, а провеждането на обсъждането с някой друг е винаги по-смислено. Подготовката на активностите от екип, в който участват и млади хора, е един още по-добър вариант.
Разумно използване на времето
Планирайте времето внимателно и не се опитвайте да вмъкнете прекалено много неща във времевите рамки, с които разполагате. Ако активността отнема повече време от очакваното, опитайте се да я съкратите, за да имате достатъчно време за дискусия. И обратно, ако разполагате с предостатъчно време, не се опитвайте да удължавате прекалено дискусията, а направете пауза или бърза игра за активизиране.
Създайте предразполагаща обстановка
Хората трябва да се чувстват свободни да работят и да откриват, да взаимодействат и да споделят един с друг. Бъдете искрени и дружелюбни, насърчавайте ги и използвайте чувството си за хумор. Не си служете с жаргон или с език, който участниците не разбират.
Определете основните правила
Важно е всички в групата да разбират правилата за участие в активностите. Например всички трябва да се отнесат отговорно към това, че по време на сесията на всеки трябва да се дава възможност да бъде изслушван, да говори и да участва. Никой не бива да се чувства принуден да каже нещо, от което се чувства неудобно. Тези основни правила могат да бъдат приети още в началото на работата ви с класа или групата.
Давайте ясни инструкции
Винаги трябва да сте уверени, че всички са разбрали правилно инструкциите и знаят какво трябва да направят. Най-лесният начин за това е да ги приканвате към задаване на въпроси и да записвате най-важното. Не се страхувайте от въпросите - те са много полезни и дават на вас и на останалата част от групата възможност да изясните нещата.
Фасилитиране на дискусии
Уверете се, че всички в групата могат да участват, ако имат желание. Използвайте думи, изрази и език, познати на групата и обяснявайте думите, които не разбират.
Поканете участниците да дадат своето мнение. Направете така, че да има баланс между глобалния и локалния аспект, за да могат хората да видят пряката насоченост на темата към техния собствен живот.
Обобщаване на опита и оценка
Дайте на участниците достатъчно време да завършат активността и ако е необходимо - да излязат от роля, преди да обсъдите случилото се и какво са научили от него. В края на всяка активност отделяйте време за споделяне на наученото и как то се отнася към техния живот, общност и по-широкото им обкръжение. Без размисъл хората не научават много от преживяванията си.
Предлагаме да преминавате през процеса на обобщаване на опита и оценка последователно, като задавате на участниците въпроси за това:
§     какво се случи по време на активността и как са се почувствали те
§     какво научиха за себе си
§     какво научиха за проблематиката, включена в активността
§     как могат да продължат по-нататък и да използват наученото
Преразглеждане
Важно е работата и ученето да бъдат преосмисляни периодично. Това може да става в края на деня по време на семинар или в края на серия от два или три урока или срещи. Може да се случи така, че групата да смята преразглеждането за отегчително, особено ако то е било предшествано от дълга дискусия. Запомнете, че не е задължително преразглеждането да става посредством дискусия. Можете да използвате и други техники, например езика на тялото, рисуване, скулптури и др.
Екипът от двама фасилитатори трябва да намери време за релаксиране и преосмисляне как е минало всичко за тях:
§     Как протече активността от ваша гледна точка: подготовка, времетраене и др.?
§     Какво научиха участниците и постигнаха ли образователните цели?
§     Какви са резултатите: какво ще направи групата сега, като резултат от проведената активност?
§     Какво научихте самите вие за тематиката  за фасилитирането?


Когато фасилирането не върви както трябва 

Времетраене
В случай че всички са много ангажирани, а времето не достига, трябва да се консултирате с участниците дали да спрете дотук веднага, след 5 минути или по какъв начин да разрешите проблема.
Спадане на енергията
Понякога, особено при по-дълги сесии, може да е необходимо да използвате игра за активизиране или да предложите кратка почивка.
Трудни дискусии
Понякога дискусиите попадат в задънена улица. Ще трябва вие да идентифицирате причината за това. Причините могат да бъдат много, например поради изчерпване на темата или поради прекалената й емоционалност. Трябва да решите дали да помогнете с въпрос, да промените курса или да продължите. Никога не се чувствайте длъжни да предоставяте отговори на въпросите или проблемите на участниците. Групата сама трябва да открие своите отговори чрез изслушване и споделяне. Те, разбира се, може да поискат вашето мнение или съвет, но трябва да взимат собствени решения.
Обратна връзка
Фасилиране -правила при прилагане
Обратната връзка е коментар на нещо, казано или направено от някого. Тя може да бъде позитивна или критична в негативен смисъл. Даването и получаването на обратна връзка е умение и вие трябва да помогнете на членовете на групата да се научат как да правят това. Много често обратната връзка се възприема като деструктивна критика, въпреки че говорещият не е имал такова намерение. Ключовите думи, отнасящи се до обратната връзка са ,,уважение” и ,,аргументи”.
Когато давате обратна връзка, е важно да уважавате човека срещу себе си, да се концентрирате върху казаното или направеното от него и да обосновете гледната си точка. Даването на негативна обратна връзка се отдава с лекота на много хора, а това може да бъде обидно.
Като фасилитатор вие трябва да намерите начини да осигурите даването на обратна връзка, която да изразява насърчаване и подкрепа, например чрез:
§     насърчаване на хората да започват с положително твърдение
§     уважаване на другия и избягване на пренебрежителни забележки
§     фокусиране върху поведението, а не върху личността
§     обосноваване на казаното
§     поемане на отговорност за казаното чрез използване на ,,аз-послания”
Получаването на обратна връзка е трудно, особено при неразбирателство. Вашата роля е да помогнете на хората да се учат от опита си и да се чувстват подкрепяни, а не унизени. Накарайте ги да изслушат внимателно обратната връзка, без незабавно да защитават себе си или позицията си. От особена важност е участниците да разберат какво точно има предвид този, който дава обратната връзка и да имат достатъчно време да оценят казаното, преди да го приемат или отхвърлят.
Съпротива от страна на участниците
Организирането на активности, насочени към участниците, е много отговорно и дори да използвате разнообразни техники, като дискусии, рисунки, ролеви игри или музика, невъзможно е всички активности да се харесват на всички участници през цялото време. Ако някой участник е убеден и може да обясни защо не харесва определена активност, вие ще можете да приспособите нуждите му чрез диалог и преговаряне.
Под ,,съпротива” разбираме поведение, което е съзнателно подривно. Рано или късно всички фасилитатори се сблъскват със съпротива от страна на участниците. Тя може да има различни проявления.
      Очевидно най-добре е да предотвратявате съпротивата, например чрез:
§     осъзнаване на присъствието на всеки член от групата и всички деликатни емоции, които могат да бъдат предизвикани от дадена активност или част от ролева игра или симулация
§     увереност, че всички знаят, че в никакъв случай не са принудени да кажат или разкрият нещо за себе си, от което няма да се почувстват удобно
§     достатъчно време за загряване на участниците преди всяка активност и за отпускане след това
§     достатъчно време за обобщаване на опита и дискусия, за да може всички да почувстват, че мнението и участието им се ценят.
Вие сами трябва да изберете най-подходящия начин да се справите с трудна ситуация, но имайте предвид, че обикновено най-успешният начин да се разреши един проблем е той да бъде изведен на повърхността и цялата група да намери решение за него. Не навлизайте в продължителни дискусии или спорове с отделни членове на групата. Това може да причини негодувание и фрустриране на останалите участници и да доведе до загуба на интереса им.
Как да разрешим конфликт в групата
В групата може да възникне проблем, това е нормално и вашата роля е да помогнете на участниците да се справят с него. Конфликти могат да възникнат, ако участниците се чувстват неуверени при разглеждането на въпроси, свързани с емоции и ценности, ако не притежават достатъчно компетенции за групова работа или ако имат абсолютно различни подходи към темата или различни ценности. Опитайте се да останете спокойни и да не навлизате в конфликт с отделни личности.
§     Помнете, че конфликтите могат да носят полза и креативност, ако към тях се подхожда правилно.
§     Отделете достатъчно време за обобщаването на опита и дискусията. Ако е необходимо, отделете допълнително време.
§     Помогнете на хората да изяснят позициите, мненията и интересите си.
§     Успокоявайте напрежението в групата. Например помолете всички да седнат или да разговарят в малки групи в продължение на три минути, или кажете нещо, което да очертае ситуацията в перспектива.
§     Насърчавайте всички да се изслушват активно.
§     Подчертавайте това, което обединява участниците, а не това, което ги разделя.
§     Стремете се към консенсус. Накарайте хората да намерят общите си интереси, а не да правят компромиси и да се отклоняват от заявените си позиции.
§     Търсете решения, които могат да решат проблема, без да възпроизвеждат конфликта.
§     Предложете да говорите по друго време с тези, които са ангажирани лично.
Ако възникнат по-сериозни и по-дълбоки конфликти, може да се окаже по-целесъобразно да отложите търсенето на решение и да помислите за друга, по-подходяща възможност за решаване на проблема. Чрез отлагане на решението на проблема вие оставяте време на участниците да обмислят ситуацията и да предложат нови подходи или решения.
Конфликтите, които възникват в групата и начините за тяхното разрешаване могат да бъдат използвани за култивирането на разбиране и вникване в причините за конфликтите в световен мащаб. Обратното също важи: дискутирането на международни конфликти може да помогне за вникване в местните конфликти.



Договарянето предлага нова структура на отношенията между конфликтуващите страни. То се използва като средство за обучение, възпитание, късна социализация. Договарянето може да се разбира като средство, което организира ситуация за промяна, за учене чрез договорено съгласие по време на диалог между партньорите, които се признават за такива, за да реализират една цел, която е познавателна, методологическа или поведенческа. В този смисъл, преговарянето се разглежда не само знание, но и като умение и дори като стил на живот, който има отношение както към настоящето, но най-вече и към бъдещите взаимоотношения на партниращите си хора.

Договорът е средство, което:

Ø    Осигурява положително развитие и свобода на човека – стъпката на договаряне ги кара да преживяват конкретно властта да мислят, да изразяват свое мнение, идеи, мисли; дава им свободата да предлагат, да избират, да решават и да действат.
Ø    Премахва блокадата на мотивацията подпомага мотивирането за промяна;
Ø    Насърчава професионалното диференциране, тоест, различен подход от страна на работодател /партньор/. В процеса на договаряне човекът демонстрира своите собствени процеси на осмисляне, на възприемане и разбиране; дава своя смисъл на нещата;
Ø    Фасилитира, т.е., улеснява и обогатява комуникацията между партньорите, участващи в неговото формиране и развитие. Подпомага процеса на изразяване и говоренето на общ език;
Ø    Благоприятства социалното взаимодействие, защото предлага множество социално-когнитивни конфликти.

Елементи на договаряне:

Разбира се, договарянето може да постигне целта си само при някои условия и методически стъпки. Трябва да се погрижим за:
Ø  Вида на крайния резултат, който конкретизира целта на договарянето;
Ø  Начина и програмата, за да го реализираме;
Ø  Помощта, от която имаме нужда, за да реализираме плана – обучение, отговорности, помагащи страни;
Ø  Крайния срок и междинните срокове;
Ø  За формата на оценяване и проследяване на успеха, промяната. Да се договорят индикаторите, доказващи достигането на желаната цел.

Договаряне при конфликт

Тези елементи са ясно формулирани и когато договорът се договори, партньорите се ангажират да отделят време, енергия и размисъл, за да го доведат до добър край, според определените срокове и отношения.
Когато се дефинира позитивно развитие, се разбира да се даде възможността на детето да стигне до такава свобода, че да знае и може да поеме отговорността за себе си и да води живота си по самостоятелен и съзнателен начин.
Ø     Да помогне на човека да се изразява.
Методически, стъпката на договаряне подбужда към изразяване на своите чувства и мисли. Партньорите могат да вървят към своята автономност, когато има възможност да експериментира свързването на своите желания и поведение.
Ø     Свобода да действа.
В договорните отношения човекът има повече свобода да се движи и най-вече свободата да действа. Той може да предлага опции и да поеме инициативата да избира между различните възможности, да избира начина да ги реализира, да избира помощта, дори да препланира и т.н.
Ø     Да живее живота си.
Човекът практикува чрез една жизнена реалност възможността да съотнася връзката с целта, с мотива, с плана и с властта да разбира и измисля, да живее по активен начин.
Ø     Да стане самостоятелен.
Договарянето дава два основни елемента, които изграждат достъпа до самостоятелността:
1.присъствието на рамка, даваща сигурност за гаранциите, които са били ясно и точно определени;
2 свободата във външността на тази структура да следваш и да работиш, съобразно твоите собствени способности и процеси.

Договорът като средство за мотивация

Практикуването на договарянето позволява да се събере максимума от необходимите психологически условия за събуждането и поддържането на мотивацията за развитие и промяна.
Ø     Какво е това мотивация?
Тя е моторът на цялата човешка дейност. Тя е едно желание, пораждащо психическа и физическа енергия, която ще се инвестира по-късно във времето чрез действия и план. Желанието при децата е често мимолетно и нетрайно, затова работата на възпитателя е да организира така ситуацията, че да поддържа това желание.
Ø     От какво зависи мотивацията?
На първо място, не трябва да се забравя, че тя зависи от интересите на детето и от нуждите му. Възможно е в началото на договарянето детето да не формулира никакви нужди и интереси, но в края на един общ разговор за ситуацията, те биха могли да се появят. В договарянето детето има удоволствието да бъде свободно, да с изразява, да бъде себе си, да предлага, да решава, тоест, да бъде партньор. Да има власт и възможност да не се подчинява пасивно, да твори бъдещето си. Той позволява да се отключи трансформация на доверие в себе си.

Договорът – част от непрекъснатата социализация:

Ø     Осведомява и въвежда партньорите в самостоятелността и отговорността чрез свободата да действа във вътрешността на правилата;
Ø     Учи да комуникират по-добре, защото се извършва чрез една полудирективна методология;
Ø     Учи да се изразяват собствените мисли и чувства и в същото време, да отговорят на очакванията и изискванията, засягащи техните неприятни чувства и трудности;
Ø     Учи за разрешаване на конфликти – трудностите в изразяването, в разбирането стигат понякога до агресивност в поведението или затваряне, конфликти. Ако договарянето се води искрено, тези феномени, присъщи  за социалната интеракция, стават ясни и дискутирани без задължително да бъдат решени на момента /без излишен идеализъм/;
Ø     Учи се да се ангажира – чрез разработването на правила се правят крачките на приобщаване, на солидаризиране и на ангажиране към собственото си развитие и към общността.

Договорът – средство да се изработи плана за бъдещи взаимодействия:

Когато хората имат възможност да размишляват върху плана за развитие, те се замислят и върху техния генерален жизнен план. Те се учат наистина да оценяват своите желания, мечти, според средствата, с които разполагат, и целите, които искат да постигнат. От друга страна, интересът се насочва към междинните планове, които гарантират реализирането на главния план. Те могат да се дефинират, формулират и разработват чрез допълнителни мини договори и те могат да се предоговарят и моделират.

Основни принципи при договарянето:
Ø    Взаимно съгласие – всяка от страните трябва да е съгласна да се реализира нещо чрез взаимно усилие.
Ø    Позитивно приемане на партньора – всеки е способен за промяна и ще го направи само той, ако той го реши;
Ø    Договаряне на всички елементи от договора;
Ø    Взаимен ангажимент – принципът на взаимната ангажираност благоприятства опита за автономност и за вземането на решения с отговорност.

Етапи в договарянето:
Ø    Предварително определяне необходимостта от договаряне;
Ø    Изследване и анализ на ситуацията;
Ø    Формулиране на целите и задачите на договарянето;
Ø    Поелементно договаряне;
Ø    Взаимно ангажиране и поемане на ангажиментите.

Форма на договаряне:
Ø     Устен договор – може и де се запише;
Ø     Писмен договор – може и по предварително подготвена бланка;
Ø     Мълчалив договор – не изисква вербално разбиране.

Подход Печеля – Печелиш  

  Подходът Печеля – Печелиш се състои в това да се превърне конфликта от вражеска атака и защита в сътрудничество. Той е мощно изменение на нагласите, което променя целия начин на комуникация.
   Подходът Печеля – Печелиш казва: аз искам да спечеля и искам и ти да спечелиш
Върнете се към нуждите
   Най-важната маневра, която можете да направите при подхода Печеля – Печелиш, е да дискутирате нуждите, които са в основата му. Като се адресираш към нуждите, които лежат в основата на ситуацията при съответния човек, ти изграждаш решения, които признават и ценят тези нужди, а не ги отричат. Дори и когато решенията не са толкова перфектни, човек се чувства много по-различно при изхода от ситуацията.
Позицията означава и искам това, което е честно за всички нас.

   Един подход Печеля – Печелиш се основава на стратегии, включващи:

  • връщане към основните нужди 
  • признаването на индивидуалните различия 
  • отвореност към адаптирането на нечия позиция в светлината на споделените информация и нагласи 
  • атакуване на проблема, а не на хората 


   Подходът Печеля – Печелиш със сигурност е етичен, но причината за големия му успех е, че РАБОТИ. Когато двама души печелят, и двамата са обвързани с разрешението. Те се чувстват посветени на плана, защото той наистина им пасва. 
   Дори и когато доверието между участниците е много ограничено, подходът Печеля – Печелиш може да бъде ефективен. Това е една успешна стратегия. По принцип, кооперирането завършва с това, че и двамата получават повече от това, което искат. 

Креативна реакция 


 Проблеми или предизвикателства
   Креативната реакция по време на конфликта се отнася до това да се превърнат проблемите в предизвикателства. Става въпрос за това съзнателно да се прецени какво може да се направи, а не само да се говори колко ужасно е всичко това. Тя потвърждава, че ще се опитате да извлечете най-доброто от ситуацията.
   В живота не става въпрос за губене или печелене, а за научаване. Когато паднеш, ти ставаш и поглеждаш къде е дупката по пътя ти, за да я заобиколиш следващия път. Човек, който е отишъл “твърде далеч”, просто знае колко далече може да стигне. Няма “печеливши и губещи”, а само “печеливши и научаващи”. Когато една организация поощрява желанието да се рискува у своя персонал, той става по-жизнен и мотивиран. Ние сме изпълнени с най-много енергия, когато сме готови да действаме на границите на личните си познания.

Емпатия   



Задачите на активното слушане
   Емпатията е въпрос на разбирателство и откритост между двама души. Когато тя липсва, хората е по-малко вероятно да вземат предвид нуждите и чувствата ти. Най-добрият начин за изграждане на емпатия е да се помогне на другите хора да почувстват, че са разбрани. Това означава да си активен слушател. Съществуват специфични дейности по слушането, които се отнасят до различни ситуации – информация, уверение и заразяване.
1. Информация– добиване на ясна представа. А това означава:
  • Задаване на въпроси за потребностите на другия в ситуацията; 
  • Задаване на въпроси за това, което вълнува другия, което го безпокои и го затруднява; 
  • Откриване гледната точка за нуждите и това, което вълнува други хора, които са важни в ситуацията; 
  • Задаване на общи въпроси, които окуражават другия да бъде по-открит.
  • Изследване на скритите предпоставки, върху които другия изгражда мисленето си. 

2. Уверение – утвърждаване, признаване, изследване на проблема. 
  • Не пренебрегване и не отричане на чувствата на другия; 
  • Четене на  невербалният език (езика на тялото - жестове, мимика, поза) заедно с вербалната комуникация (речта), за да се достигне до чувствата; 
  • Проверяване заедно с другия на неговите/нейните чувства, както и съдържанието; 
  • Отразяване на това, което чуваш, че казва, за да може той да се чуе отстрани; 
  • Отразяване на това, което чуваш че казва, за да знае, че разбираш; 
  • Ако го разбираш погрешно, задаване на  отворен въпрос. 


3. Заразяване – как да реагираш, когато някой се оплаква от теб или те атакува.
Включва:
  • Едно от първите неща, които може би трябва да променя, е моят подход. 
  • Не се хващай на примамката и не отмъщавай. 
  • Не започвай да се оправдаваш. 
  • Не заемай защитна позиция. 
  • Премини в позицията на активно слушане и остани в нея докато другата страна не се успокои. 

   Продължавай да отразяваш колкото можеш по-точно, докато другия не успокои силните си емоции. Ако го правиш правилно, другият ще обясни всичко с подробности. Когато взаимодействието продължава, "жегата" би трябвало да излезе от разговора.

Подходяща асертивност 

Асертивност - умение за отстояване на собствената личност, без да нараняваме другите) 

 Кога да използваме "Аз"-послания
   Същността на Подходящата Асертивност е в това да си способен да заявиш своята позиция без да събуждаш защитите на другия човек. Тайната на успеха се крие в това да кажеш как ти възприемаш това, което става, а не какво другите трябва или не трябва да правят. "Аз виждам нещата така...", прикрепено към твоето асертивно послание ще помогне. Добре построеното "Аз"-послание може да направи дори повече.
Какво не е "Аз-послание"
   Твоето "Аз-послание" не е средство да бъдеш учтив. То няма нищо общо с "мек" или "мил" начин на изразяване - нито пък с груб. Целта е посланието да бъде ясно. То дава тема за разговор (отваря разговора), а не решение. "Аз-посланието" е по-често отваряне към подобрение, отколкото към влошаване на взаимоотношенията.
   Ако очакваш твоето "Аз-послание" да донесе отговора и да оправи незабавно нещата, които не вървят както трябва - е възможно да имаш нереалистични очаквания.
   Ако очакваш другия да откликне незабавно по начина, по който искаш - може да имаш нереалистични очаквания.
   Това, което реалистично можеш да очакваш от едно "Аз-послание", изказано с добро намерение, е че:
  • е много необичайно да причини някаква вреда; 
  • е стъпка в правилната посока; 
  • със сигурност ще промени сегашната ситуация по някакъв начин; 
  • може да те отвори за възможности, които досега може да не си видял. 

   Формулата на "Аз-посланието" е полезна, когато искаш да заявиш своята гледна точка. "Аз-посланието" казва как е от моята страна, как аз виждам нещата.
   Използва се "Аз-послание", когато другия човек трябва да знае, че въпросът, който обсъждате, предизвиква силни чувства в теб. Другите често подценяват колко наранен, ядосан или раздразнен може да бъдеш, затова е полезно да кажеш какво точно се случва за теб. Не представяй ситуацията нито по-лоша, нито по-добра, твоето "Аз-послание" трябва да е "чисто".
 Съдържание на "Аз-посланието":

  • Когато ти…. (извърши някакво действие) 
  • Аз се почувствах… (твоите чувства и емоции, предизвикани от действието на другия човек) 
  • И бих желал/а… (твоите нужди). 


   Понякога ситуацията може да не изглежда променена, но след чисто, ясно "Аз-послание" често се чувстваме различно, което само по себе си може да промени нещата.
   Най-доброто "Аз-послание" е лишено от очаквания. То предава чисто, ясно послание за това как изглеждат нещата от моята страна и как бих желал те да бъдат.

Кооперативна сила. 


Реагиране на съпротива от страна на другите
   Когато чуеш изявление, което може да създаде конфликт, задавай отворени въпроси, за да преформулираш съпротивата. Изследвай трудностите и тогава пренасочи дискусията, така че да се фокусира върху позитивните възможности. А това означава:
  • Изследване – изясняване на детайлите;
  • Откриване на възможности – стари и нови;
  • Пренасочване към позитивното;
  • Обръщане отново към основните потребности и нужди.


Стратегии и умения при решаване на конфликтите.

Справяне с емоциите 


Справяне с другите и със себе си.
   Човешкото поведение преследва някаква цел. Хората търсят начини да принадлежат към нещо, да се чувстват важни и да защитават себе си. Когато усетят заплаха за самооценката си, може да започне едно пропадане надолу /във вид на обърната спирала/. Хората могат да започнат пречещо поведение от погрешното си убеждение, че това ще им даде място, където да принадлежат и да са значими. Това как ще реагираме на трудното им поведение, може да определи колко те ще се затворят в собствените си окопи.
   Тайната е да се разчупи спиралата, като се поддържат реалните им нужди без да се подкрепят деструктивните им погрешни вярвания и отчуждаващи модели на реагиране, като:
  • Търсене на внимание – означава, че не знаем други методи за справяне;
  • Игра на сила – признаваме безсилие;
  • Търсене на отмъщение – нарушава се доверието;
  • Опит да бъдем адекватни – веднага проличава, че преиграваме.

 Желание да се реши проблемът

Възможността
   Колкото повече някой ме дразни, ядосва или разстройва, толкова повече узнавам, че има нещо, което да науча за себе си от този човек. По конкретно, имам нужда да видя как проекцията на моята сянка пречи на желанието ми да реша проблема.
Признаване  Ако искаме да намерим решение, ние трябва да признаем своята проекция. Помислете за:
  • Потиснатите потребности - напр. неуспеха да призная собствената си потребност от приятелство /някой, който да е до теб/, води до това, че съм силно наранен, ако някой приятел отложи времето, което сме планирали да сме заедно. 
  • Неразрешената лична история - напр. ако като малък съм бил изоставян ,измамван, мога наистина да побеснея, когато хората не изпълняват това, което са обещали. 
  • Неприемливи качества - напр. понеже не приемам собствения си гняв, не го приемам и у другите. 
Като алтернатива приемаме – развиване на групови умения за вземане на решения.
   Взимането на колективни решения чрез консенсус е дълъг процес, който изисква от хората добри комуникативни умения, чувствителност към нуждите на останалите, въображение, доверие и търпение. Едва тогава хората могат да изследват открито, да изразяват мнение, без да се страхуват от цензура или присмех и да се чувстват свободни да променят решенията си вследствие на разумни доводи.
Целта на стремежа към консенсус е хората да осъзнаят разнообразието от мнения в групата и да обмислят внимателно всички тези мнения, за да могат да вземат решения, базирани на взаимно договорен общ интерес. Консенсусното взимане на решения не е лесно за фасилитиране. 
Процесите за взимане на решения могат да приключат по няколко различни начина:
  • Едната страна убеждава другата. Повечето хора смятат, че правят точно това, когато печелят гласуване, но това може да се дължи и на пренебрегването на някоя важна гледна точка. Когато се постига консенсус чрез убеждаване, това означава, че всъщност всички в групата са съгласни, че аргументите в полза на една гледна точка са убедителни и непоклатими и изоставят предишната си позиция, за да подкрепят тази гледна точка.
  • Едната страна се предава. Понякога хората решават, че не си заслужава да хабят енергия и изоставят позицията си. Гледната точка на недоволните е много важна за креативното взимане на решения; често един-единствен човек притежава ценна информация, която може да бъде решаваща. Хората трябва да могат да променят решенията си свободно в резултат на получена нова информация. Когато се работи за постигане на консенсус, на хората трябва да се даде възможност да проучат няколко позиции и те не бива да се чувстват като предатели, ако променят решението си.
  • Двете страни намират нова алтернатива. Понякога несъгласията могат да бъдат преодолени, ако хората спрат да защитават позициите си и се опитат да намерят друго решение, което да удовлетвори и двете страни. В много от случаите на нито една от групите не се налага да отстъпва и двете страни приключват с чувството, че са ,,спечелили”.
  • Групата преформулира темата. Искреният стремеж към консенсус често кара хората да осъзнаят, че конфликтът между тях е причинен от семантични трудности или от погрешно разбиране на позицията на другата страна. Понякога и двете страни осъзнават, че са преувеличили позициите си и в стремежа си да постигнат консенсус смекчават становищата си и намират начин да разгледат тема, която и двете страни да могат да подкрепят.
  • Всяка от страните отстъпва по малко. Когато хората разгледат общото помежду си, по-вероятно е те да постигнат споразумение, което удовлетворява повечето от изискванията на двете страни, отколкото всичките изисквания на едната страна и нито едно изискване на другата страна.
  • Двете страни са съгласни на прекъсване. В някои случаи всички участници решават, че нямат достатъчно информация за взимането на разумно решение или че са прекалено развълнувани, за да достигнат до приложимо решение. Възможно е те да решат да отложат взимането на решение за по-късно, когато ще могат да се върнат с необходимите за взимането на рационално решение знания и нагласи.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.