Всяка  философска  или  психологическа   теория  за  човека  има  своя   най- обща  фундаментална   концепция.
   Учението  на Фром  за  характера  на  човека  и  обществото   се  изгражда  върху  три  фундамента:
  • Религия;
  • Философия; 
  • Психоанализа;

   Трудно  би  било  да  се  определи  кой  от  трите   е  самоопределящ  се  за    житейската   и  творческата  съдба   на  Фром. От  гледна  точка   на  възрастовата  хронология   религиозната  теория   е  първият   от  трите   фундамента,  които  Фром  поставя   в  основата  на  теорията  си  и  затова   първо  нея   поставяме,  като  фактор  за  формиране  на  концепциите  му за  човека. Необходимостта   от  анализ  на  младежкия  период   от  развитието  на   стремящата   се  към  истина  личност  се  определя    и   от   неоспоримото  обстоятелство,  че  именно  в  този  период   се  формират  ”зародишни  форми”  на  тяхното  поведение  последващо  задълбочено и  систематизирано   научно творчество. Общоизвестен  е факта,  че  творчеството  на  много  учени  се  дели  на два  периода- ранен/младежки/  и  зрял. 
Ерих Селигман Фром
Ерих Селигман Фром
  Ключово  понятие в  религиозното  възпитание   и  самовъзпитание  на  Фром  е  понятието  “талмуд”.   Талмуд   е  древноеврейска  дума  и  означава  изучаване, най- общо   се  определя  като  сборник  от   религиозни,  етични  и правни  учения   на  юдизма. Текстовете  от  части   записани  на  древноеврейски  и  от  части  на  армейски  език. Талмуд  съдържа  разсъждения  по  религиозна  проблематика за  култура,  нравствени  норми  и  идеали,  правни  закони, легенди  за  сътворението  на света,  медицински  учения,  география,  астрономия,  и  фолклор.  В структурата  на  Талмуда  са  включени   митове,  легенди  и  приказки  с  религиозен  характер заимствени  от  фолклора  на  народите   от  близкия  изток. Идейно  влияние  на   религията  намира  отражение  в ранното  творчество  на  Ерих  Фром. Негова  докторска  дисертация  е  на  тема “Еврейският  закон”  и  “Догмата  на  Христос”. Двадесет  години  по-късно  Фром  отново  насочва  творчески  интерес  към  религиозннните  корени  на   своя  характер и светоглед.Той  публикува  поредица  произведения  свързани  с психологията  на  религията. “Психоанализа  и  религия” “Дзен-будизъм и Психоанализа”, “Да  бъдеш  като  боговете”  “Да   имаш   или  да  бъдеш”. Концепцията,  която  Фром  обощава   и  приема  за  свое  кредо,  е че  най- висшата  ценност  за  човека  е  животът. Книгата  на  Ерих  Фром  “Бягство  от   свободата “  има  един  цитат  от  Талмуда  “Ако  аз   не  съм  за  себе  си,  то  кой   ще  бъде  за мен? Ако  аз  съм   само  за  себе си,  кой  съм  аз? Ако  не  сега,  то  кога?”   Фром  поставя  акцент  върху  обстоятелството,  че  съдбата  на  човека  зависи  от  самия  него,  че  той  е автор  и  изпълнител  на  собствената  си  житейска  драма.
  Жан  Пол  Сартр  твърди: "...човек  не  е  нищо друго, освен   това,   което  сам  той  е направил  за  себе  си. "Такъв  е първият  принцип  на  екзистенциализма. Фром  разработва  тази  идея  в  друга  негова  книга “Човекът  за  себе  си” ,  в  която  е  заложена  идеята  за свободата и  отговорността  на  човека  сам  да  избира  алтернативни   цели  на  своя  живот. 
   Друга  значима  идея  за  същността  на  човека   и  смисъла  на човешкия  живот    Ерих  Фром заимства  от  Албер   Швайцер,  ключово  е  неговата  философия  понятието “жизнен  факт”  и  хипотезата,  че    съзнанието,  разумът,  мисленето  са  продукт  от  жизнен  факт. “Аз   животът   искам  да  живея  сред  живот,  който  иска  да  живее". Той  въвежда   понятието  благоговение    пред  живота,  с  което  животът  се  определя  като  най-морална  ценост.
   Същата  идея  Фром   залага  и  в концепцията   си  за  основните   личностни   ориентации  обичащи  и  стремящи   се  към  смъртта   хора – некрофили    и   обичащи   и  стремящи  се  към  живота  хора – биофили.
   В  теорията  на  Фром   за  “продуктивната  обич”  е  свързана   с   юдейско- християнската  теология.  Фром  предлага  продуктивната  обич  и  продуктивното  мислене,  като  основен  инструмент  за  запазване   на  индивидуалността  в процеса  на  общуване.
  Според  “моралистическата  същност  на  човека е  съвкупността   на  обществените   му  отношения”  и  “не съзнанието  на хората  определя   тяхното  битие,  а  общественото  им  битие   определя  тяхното  съзнание”.
Тази  теза  намира  конкретизация  в творчеството  на Ерих  Фром   в теорията  му  за  социалния  характер на  човека   и  неговата  структура   към  която  човек  принадлежи. Фром  заимства   от  Маркс,  концепцията  за  свободата   и отчуждеността  на  човека. “Свободна  съзнателна  дейност” Това  определение  се  доближава  до  общоприетата  родова  характеристика  на  човека като  биологичен  вид на  хомосапиенс. Под  хомосапиенс  Фром   разбира  мисловната    дейност  на  човека  онова  мислене,  което  има  за  цел  не  само  заблуда  и  манипулации,  а  истинско  познание  и самопознание. Фром  го  определя като  продуктивно  мислене. Продуктивен-  Фром  използва   за  определение  на  напълно  развития  характер  на  здравата  личност,  което   е   цел  на  историческото  развитие  и основен  идеал   на  хуманистичната  философия.  Продуктивността   е  отношение  на  човека  към  самия  себе си,  към  другите  хора и  към  света. Продуктивността  е  отношение  на  което   е способно всяко  човешко  същество,  освен  ако  не е  умствено  или  емоционално  увредено. Продуктивността  на човека   е  да  може  да  създава   материални  предмети,  произведения  на  изкуството  и  системи  на  мисълта,  но  най-важния   обект  на  продуктивността   е  самият  човек. Концепцията   за  свободата   или насочеността  на  човека към  свободата  е  друга  основна  теза на  Фром за  човешката  природа.                                    
   Теорията  на  Ерих  Фром   за  природата  на  човека  се  състои  в  следната  парадигма -същността  на човека   се  състои   в  съзнателната   и творческа  дейност  изразяваща  се  в свободно  и отговорно   изграждане  на  своята  жизнена  съдба,   личностно  развитие   и  самоосъвършенстване. Съществената  мотивация  в  тази  дейност    е силата   на  противоречиято  произхождащо  от  дихотомията свобода- безопасност ,  а   основен  инструмент   за  самоусъвършенстване   са  продуктивната  обич, продуктивното  мислене  и продуктивния  труд.

Виж още:



   Психоанализата, както и индивидуалната психоаналитична психотерапия, са методи за работа с психичния свят, които използват отношението терапевт/пациент, за да улеснят пациента да развие по-добро разбиране за себе си и да направи промени в тези области от живота си, които счита за неудовлетворителни. В този смисъл става дума не само за лечебен метод насочен към психиката, но и такъв, който използва човешките отношения и психиката като терапевтичен фактор.
   Както психоанализата така и индивидуалната психоаналитична психотерапия се основават на психоаналитичната теория, разработена от Зигмунд Фройд в края на 19-ти век в усилието му да задълбочи разбирането за психичния живот на индивида. По това време основно предизвикателство за учените, които се занимават с проблемите на психичното, е постигането на обяснение за механизмите, по които възникват хистерията и други невротични състояния. 
Допускайки, че симптомите са изяви на психичния живот, които носят свой смисъл, Фройд се впуска в търсене на този смисъл като за тази цел разработва метод за изследване на психичния свят на пациента, основан на едно основно правило – правилото на свободните асоциации. . По силата на това правило от пациента се очаква да съобщава на своя аналитик всичко, което му хрумне в хода на сесията: мисли, спомени, сънища, аналогии, които му хрумват с далечни и по-близки събития, преживени или просто научени от нечий разказ.
   Не след дълго, в работата си с пациенти с този тип разстройство, Фройд открива, че значителна част от психичния живот на пациентите е скрита от тяхното съзнание. Тази находка води до изграждането на първата от няколко последователни теории за психичния живот, а именно, че психичният живот може да се подели условно на три части: съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано като това условно разделение описва в каква степен и с колко усилие определени аспекти на психичния живот могат да станат достъпни до съзнанието на пацента.
   Друга находка, на която се натъква е, че независимо от искреното си желание да съдействат на психоаналитика в терапевтичния процес, за пациентите често представлява изключителна трудност да съобщават мислите си така, както им хрумнат. Фройд счита, че индивидуалният ум проявява силна съзнателна или несъзнателна склонност да „цензурира” хрумванията си. Той дефинира тази функция на ума – да се брани от нахлуващите в него несъзнавани идеи – като съпротива.
   Трето изненадващо откритие е, че много от преживяванията, които се събуждат у пациента към неговия аналитик в хода на психоаналитичната работа предствляват по своята същност „реплики” на вече съществуващи отношения от миналото на този пациент. Така например някои пациенти очакват от аналитика да ги санкционира за определени техни мисли, фантазии или сексуални практики.
Още в този ранен етап на развитие на аналитичното мислене, Фройд и неговите последователи откриват, че този вид занимание със себе си и осъзнаването на вътрешните конфликти на индивида, обикновено се съпровожда с облекчение на симптомите на психично разстройство на пациента. В същото време личността на пациента се освобождава от някои задръжки, които са ограничавали способността на индивида да работи, да обича и да играе, което според Фройд е белег на доброто психично здраве.
Николай Бердяев -личност
Николай  Александрович Бердяев
   В психологията личността е обект на изследване от древността до днес. Личност първоначално е означавало маска или роля, която актьорът е изпълнявал в театъра. Още за древните философи е била вярна тезата, че личността е онова нещо, което се формира, развива, извира от човека в неговуя жизнен път, че тя е неповторима негова същност. В структурата на личността има две основни подструктури. Те се формират под влияние на два отделни фактора: биологичен и социален:
  1. Биологичен - памет, мислене, импулсивност, динамичност.
  2. Социален - интереси, склонности, познания.

   Личността е социалното лице и същността на човешката социална роля. Тя представлява сложно единство на обединени в единна система елементи. Личността отразява факторите на средата, в която се развива, т.е. човек става личност в процеса на своето съществуване като субект на социални отношения. Най-общо казано личността е единство от уникални психични черти на даден индивид, които по постоянен начин направляват поведението му в различни ситуации.
   Понятието човек е изходно в изследването и анализа на психичното развитие на човешкия индивид и на личността.Теоретичната основа на анализа на човека като биологичен вид се представя от работещата и досега теория на Дарвин за произхода на човека.
   В психологията личността се дефинира като сложно комплексно развиващ се индивид. От тук следва едно принципно положение, това че появата на личност у човека е процес, който се детерминира само от социални, обществено исторически детерминанти. Личността се създава от обективните обстоятелства чрез цялостната й дейност. Индивидът се ражда, но личността се изгражда. Особена страна в характеристиките на личността е и това, че тя възниква във взаимодействието на индивида с другите хора. На тази основа човешкият индивид започва да вижда в другите себе си и започва да се съотнася с другите така, както и другите се съотнасят с него. Това вглеждане в другите, като в огледало поставя началото на нов тип психично развитие на индивида и това е личностното развитие.
   В своите статии руският философ Николай Бердяев казва, че:
„Човекът е загадка в света и може би най-великата загадка. Човек е загадка не като животно и не като социално същество, не като част от природата и обществото, а като личност, именно като личност. Целият свят не представлява нищо в сравнение с човешката личност, с единственото лице на човека, с единствената му съдба.”

   Социалнопсихологическата природа на междуличностните отношения е спорен за социалната психология проблем, поради невъзможността да се дефинира понятието, поради неговата подмяна със сходни други, поради многообразието на различните виждания за него. Затрудненията при определяне съдържанието на понятието “междуличностни отношения” произтичат от равнищата, на които то може да бъде дефинирано.
   Човешките отношения са зависими от обществените отношения в конкретната историческа епоха. Те са отражение  на социално-икономическите и политическите отношения на всяко общество, детерминирани са от религиозната политическата и философската същност на отношенията, дефинират се от между¬груповите и вътрешногруповите отношения, и не на последно място, те се отнасят по различен начин за голямата и малката социална група.
   За определяне същността и съдържанието на понятието “междуличностни отношения” е необходимо уточняване на някои по общи постановки:
Социалната природа на отношенията е обвързана с обществените, като междуличностните отношения са видово понятие на обществените отношения, притежават характеристиките на последните, но имат и свои. 
Взаимоотношенията се разглеждат като съставна част на всички социални отношения, били те политически, икономически, културно - битови и т.н.
Взаимоотношенията се проявяват най - ясно в процеса на общуване. Те са основна характеристика на социалната група и са разграничител на основните видове групи – малка /първична/ и голяма /вторична/, от гледна точка на честотата и непосредствен /опосредстван/  характер на общуване.
междуличностни отношения
   Основен проблем в социалната психология, свързан с взаимоотношенията е номинирането на това понятия. Междуличностните отношения се дефинират като: “отношения”, “взаимоотношения”, “взаимовръзки”, “отношения “човек-човек”, “социална перцепция”, отнесени към малката група и “лични взаимоотношения”, “трайни взаимоотношения”, “редовни социални контакти, които човек подържа за даден период от време”, като в този смисъл се приема, че взаимоотношението включва освен отношенията в контактната група, и мрежата взаимоотношения с хората,  с които дадена личност е в социален контакт. 
   Много са опитите в областта на социалната психология за теоретичен анализ на понятието “взаимоотношение”, но те носят белега на едностранчивото интерпретиране, било то от теорията за егоистичния ген, от теорията за социалното научаване или от  разменната теория. 
   За изходно  положение се приема отъждествяването на понятията “взаимоотношения” и “междуличностни взаимоотношения”, като те се дефинират по следния начин: 
   “Под взаимоотношение се разбира онзи аспект на човешкото взаимодействие, който включва индивидуалното възприемане на другите като членове на социалната група, а също и непосредствения характер на общуването” лице в лице.

Характеристики на взаимоотношенията са: 

  • резултат от дейността,  разгръщат се по повод на нея, а тя се реализира чрез взаимодействащите си личности.
  • процесуалността. Те са винаги процес –  с начало, развитие, край.
  • динамичният им характер се определя от ситуативната обвързаност и сила на протичане /интензивността/ на процеса “взаимоотнасяне”.
  • активност в съвместната дейност, при възприемане на другия, при установяване на взаимоотношения, при развитие на групата и т.н.
  • социалната обусловеност на отношенията произтича от обществения характер.
  • те се разглеждат като цялостна система, в която се проявяват индивидуално-психологическите особености на всяка личност. 
  • зависят от степента на развитие на групата, като могат да се открият три етапа на тяхното разгръщане. 

  1. На първия етап взаимоотношенията са ролеви.  
  2. На втория – преминават от ролеви в субективни. 
  3. На третия се говори за истински субективни взаимоотно¬шения.

  • притежават различна степен на осъзнатост, детерминирана от социалната зрялост на групата и индивидуалната социална зрялост на всеки член на групата.
  • оценъчен характер - включва отношението на другите към определена личност,  самооценката и т.н.
  • имат нормативност и относителна самостоятелност, свързани са с груповите правила и норми на поведение в групата.
  • показател за равнището на междуличностните отношения в групата е  характерът на общуването. 
  • емоционалност - е проявява се в жизнените нагласи, интереси,  връзката им с чувствата.

Междуличностните отношения са делят на два типа:

  1. лични /приятелски, неофициални, насочени към другите/ 
  2. делови /професионални, официални, насочени към дейността/. 

   Те се базират на двете основни структури в групата – формална и неформална. Важно значение при разграничаването е необходимостта да се подчертае условния му характер,  както и идеята за взаимно проникване и непротивопоставяне на двата типа. Безпредметно е да се спори кои от посочените взаимоотношения са водещи в групата, тъй като влиянието и на двата вида е значимо за функционирането на групата.
   Деловите отношения, наричани още отношения, свързани с решаването на задачата, се определят още като “външни отношения” и се смята, че те засягат и вертикалната, и хоризонталните структури на социалната група, обуславят стила на ръководство в нея. Най-общо те се характеризират като отношения на: 

Съгласие
Несъгласие
Отношение на кооперация
Конкуренция или конфликт
Социална дистанция
Липса на социална дистанция
Доминираност
Подчинение
   Личните отношения са онези взаимоотношения между групата, които се отличават със сходство в мислене, виждане, схващания между членовете. Те са емоционално наситени, полюсни, контрастни, нюансирани. Опират се на степента на групова съвместимост,  на сходство в социалните нагласи, на ефектите  и механизмите  при възприемане на другите. Засягат всички аспекти на общуването, включително и невербалната комуникация. За личните взаимоотношения са характерни следните измерения: 

Симпатия
Антипатия
Привличане
Отблъскване
Емпатия
Безразличие
Взаимно разбиране
Неразбиране

Ако се съпоставят измеренията на двата вида взаимо¬отношения ще се получи следната таблица :

Съгласие-несъгласие
Симпатия-антипатия
Коопериране- конкуренция или конфликт
Привличане-отблъскване
Социална дистанция-липса на социална дистанция
Емпатия-безразличие
Доминиране-подчинение
Взаимно разбиране-неразбиране
   Таблицата показва, че може да се търси корелация в съдържателен аспект на детерминантите на личните и деловите отношения напр., “съгласие/несъгласие” в значителна степен се обуславя от наличието на “симпатия/антипатия” в групата и обратно – “симпатия/антипатия” могат да бъдат условие за проява на съгласие или несъгласие в една група.  Подобни са и отношенията между другите три двойки.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.