Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд определя фундамента на човешката мотивация, като действие на силите, свързани с два природни инстикта- инстикт към живота - Ерос и инстикт към смъртта - Танатос.
- Инстикт към живота – природна сила, при която се стреми да съ храни живота и здравето на всеки човек, тоест да гарантира съществуването на индивида и продължение на биологичния вид – хомосапиенс. Така този инстикт обединява в едно инстикта за самосъхранение и инстинкта за продължение на вида, формиран от Чарлз Дарвин.
- Инстинкт към смъртта - природна сила, която мотивира човешката агресия, разрушителност, жестокост, убийство и самоубийство. Целта на живота на отделният човек е смъртта и той винаги се постига. Ерих Фром смята, че жизнените потребности на личността са уникални и нямат съществена връзка с природните и социални фактори. Фром формулира хипотезата, че силата на противоречието между стремежа на човека към свобода и стремежа към безопасност е най- мощната мотивираща сила.
Дихотомийте Ерос –Танатос Фром замества с екзистенционалната дихотомия свобода- безопасност. Тази универсална и жизнена реалност на човешката природа детерминира и основните екзистенционални потребности на личността, които се обобщават в пет категории:
- потребност от установяване на връзки
- трансцедентна потребност
- потребност от корени
- потребност от идентичност
- потребност от система за ориентация.
1.Потребност от установяване на връзки - наричана още потребност от връзки, подхранва се от отчуждението на човека от майката природа и от представата, че самотен и безсилен, когато е сам. Съществува два начина да се удовлетвори тази потребност- продуктивен/конструктивен/ и непродуктивен/деструктивен/. Чрез продуктивното удовлетворяване на потребността от свързаност с другите хора, човек постига чувство за по-голяма сигурност. Основен начин за свързването му със света е продуктивната обич. Удовлетворяването на тази потребност формира чувство за идентичност, лична индивидуалност и независимост. При деструктивната връзка човек се стреми да попадне в подчинение на друг, на идеология, на политически лидер. Той вече няма чувство за самотност, но подчинението го прави “притежание” на друг, на нещо по-голямо и по-силно от него, което може да му гарантира сигурност.
Неуспешното удовлетворяване на потребността на връзка е причина за появата на индивидуалният и обществения нарцисизъм.
2.Трансцедентна потребност, потребност от преодоляване има две взаимо свързани потребности- потребност от оцеляване и потребността над оцеляването. Човек има стремеж към физическо оцеляване, независимо от природните и социалните обстоятелства, от щастието или нещастието, от робството или свободата. Здравето, животът, гладът и сексът са физиологични явления и се определят като потребност от оцеляването.
- потребност над оцеляването- стимулира стремеж в човека да преодолее своята пасивна животинска природа, да стане активен и творчески съзидател на житейската си съдба. Продукти на съзиданието са децата и тяхното възпитание, творческите, научните, технологичните продукти, материлните блага и други. Постигайки тези потребности човек придобива съзнание за смисъла на живота, лична свобода, социална значимост. Има хора, които не могат да създадят живот, но могат да го разрушат. С акта на рушене, човек се издига над пасивното състояние.
3. Потребността от корени - постоянен стремеж на човека да определя сам себе си, като неделима и важна част от света.Тази потребност възниква още с раждането. Той непрекъснато търси нови връзки, за да преодолее чувството на самота и несигурност. Удовлетворявайки потребността от корени човек се чувства свободен и в безопасност.
- продуктивно удовлетворение- установяване на равностойни връзки с другите.
- непродуктивен начин- удовлетворяването на тази потребност е паталогична симбиоза майка-дете, и общо казано дете- родител. Тя се подхранва преди всичко от родителя, които не позволява на детето да стане възрастен. В резултат на това детето се включва в сигурността и безопасността на родителската симбиоза и в действителност заради зависимостта си от нея губи реално свободата си. Паталогичните симбиози могат да се създадат извън отношението майка- дете. Те могат да обхванат цели семейства, социални групи и дори цяло общество.
4. Потребност от идентичност- обективно съществуващ стремеж на човека да се отъждестви със самия себе си, да се определи такъв какъвто е в отличие от другите хора. Тази потребност формира Аз- образа, като устойчива представа за самия себе си. Удовлетворявайки тази потребност се формира предствата за Аз- образа и в краен резултат се формира чувството Аз - идентичност.
5,Потребността от система за ориентация, наричана кратко рамка за ориентация, е свързана със стремежа на човека да създаде устойчива и цялостна теоретична система за обяснение на света и самия себе си. Удовлетворението на тази потребност се отразява с понятието светоглед и се определя като съществено качество на личността. Основен инструмент за удовлетворяването на тази потребност е продуктивното мислене, чрез които се изграждат адекватни и обективни представи за обществото, природата, човека.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар