Концепцията за несъзнаваните психични процеси се явява централна в ранните описания на личностната организация. В началото на XX век Фройд преразглежда своя модел и въвежда три личностни структури: ид, его, суперего. Представеният модел е известен като "структурен модел на психичния живот". Взаимовръзката между тези личностни структури и степента на съзнание (топографският модел) показват, че докато сферата на ИД-а е изцяло несъзнавана, то сферата на ЕГО-то и СУПЕР-егото действат на всеки от тези три нива на съзнание. Съзнанието обхваща всичките три личностни структури.

ИД

Психична структура на човека и мотивация на поведението по  Фройд
   Името ИД има латински произход и по Фройд означава изключително примитивен, инстинктивен и вроден аспект на личността. Функционира изцяло в сферата на несъзнаваното и е свързано с инстинктивните биологични подбуди (сън, дифекация). ИД-а съхранява своето значение през целия живот, макар и примитивен и освободен от ограничения. Подчинява се на т.н. принцип на удоволствието, изразяващ се в импулсивни, ирационални и нарцистични маниери, без значение за последствията за другите или самосъхранението. Фройд предполага, че ИД има ролята на посредник между соматичните (телесни) и психичните процеси в организма. 

   Способността за отсрочка на удовлетворяването възниква първо, когато малките деца установяват, че освен собствените им нужди и желания, съществува и външен свят. С появата на това знание възниква и втората структура на личността, его. 

ЕГО

   Името его идва от латинското "аз". Егото се стреми да изрази и удовлетвори желанията на ИД в съответствие с ограниченията налагани от външната среда и социалната реалност. В този смисъл ЕГО-то помага за обезпечаване на безопастност и самосъхранение на организма. 

   За разлика от ИД-а, природата на който се изразява в принципа на удоволствието, ЕГО-то се подчинява на принципа на реалността. Принципът на реалността дава възможност на индивида да преадресира или постепенно да дава изход на грубата енергия на ИД-а в рамките на социалните ограничения и съвестта на индивида. Например, израза на сексуалните потребности се ограничава до момента, докато не се появи подходящ обект и обстоятелства. В този смисъл, когато обектът и условията са подходящи (идеални), поведението се управлява от принципа на удоволствието. ЕГО-то, за разлика от ИД-а разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия опит и участва в рационално-познавателните дейности. 

   СУПЕРЕГО. 

   За нормалното (ефективно) функциониране на индивида в обществото е необходимо притежанието на система от ценности, норми, етика, разумно съвместими с приетите от обкръжението. СУПЕРЕГО идва от латинското "супер" - "свръх" и "его" - "аз".СУПЕРЕГО-то е последният компонент на развиващата се личност, представляващо интернализирана версия на обществените норми и стандарти в поведението. Според вижданията на Фройд, човек не се ражда със СУПЕРЕГО. Децата го придобиват, благодарение на взаимодейтвието с родителите, учителите и другите "формиращи" фигури. Формално се формира, когато децата започнат да различават "правилно" и "неправилно", "добро" и "зло", нравствено или безнравствено (между 3 и 5 год.). Фройд разделя СУПЕРЕГО на две подсистеми: съвест и его-идеал. 

   Съвестта се формира от родителските наказания. Свързана е с такива постъпки, които родителите наричат "непослушно поведение". Съвестта включва способност към критична самооценка, наличие на морални ограничения и възникване на чувство за вина у децата, когато не са извършили това, което е необходимо. 

   Его-идеалът е поощрителният аспект на СУПЕРЕГО-то Формира се от одобрението на родителите. Ако целта е достигната, се предизвиква чувство на самоуважение и гордост. Например, ако детето е поощрявано за своите успехи в училище, винаги се гордее с академичните си достижения. 

   Приема се, че СУПЕРЕГО-то е напълно сформирано когато родителският контрол е заменен от самоконтрол. 

ИНСТИНКТИТЕ - движеща сила на поведението 


   Съобразено с достиженията на физиката и физиологията през XIX век, Фройд е считал, че поведението на човека се активизира от единна енергия, съгласно закона за съхранение на енергията. Фройд е приел този общ принцип на природата, превел го е на езика на психологическите термини и е обобщил, че източникът на психическата енергия се явява неофройдиско състояние на възбуждане. Фройд утвърждава, че психичният израз на телесните потребности, изразени във вид на желание се наричат инстинкти. Инстинктите още са вродена способност или готовност за реагиране по еднообразен и стереотипен начин на определени групи от дразнители. Съставен е от поведенчески реакции, много по-сложни от поведенческия рефлекс. Те могат да бъдат открити и скрити, замаскирани. 

СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА


   Фройд е признавал съществуването на две основни групи инстинкти: инстинкт към живота и към смъртта. Първата група (наричана Ерос) включва силите, поддържащи жизнените процеси, обезпечаващи размножаването на вида (сексуалните инстинкти). Признавайки огромното значение на инстинкта към живот във физическата организация на индивида, съществени за развитието на личността той приемал сексуалните инстинкти. Енергията, движеща сексуалните инстинкти получила названието либидо (от лат. "иска, желае") или либидоозна енергия (енергия на жизнените инстинкти като цяло).

   Втората група - инстинкти към смъртта (наричани Танатос) лежат в основата на проявяваната жестокост, агресия, убийство, самоубийство. Фройд предполага, че инстинктите към смъртта се подчиняват на ентропия(Физична величина- мярка за безредие). 

Виж още:

   Като психологичен термин нарцисизма е въведен от Зигмунд Фройд. Той го използва в рамките на теорията си за либидото. Спори се дали въобще има такъв вид личностово разстройство.Основната характеристика е, че човек очаква специален и особен вид отношение спрямо самия него. Много важни за нарцистичната личност са престижът и славата, очакват да бъдат обект на възхищение и никога не се насищат. Реагират много болезнено при всякакъв вид критика. Във връзките, които изграждат с други хора, се интересуват само от себе си. Смята се, че тези хора са преживели много сериозни травми от родителите си в ранното детство. Преживели са мъчително ранните взаимоотношения с първите субекти около себе си и, много разочаровани от родителите си, са фокусирали цялата си енергия върху самите себе си. Имат стремеж да им се засвидетелства уважение, да минават по специален ред (не толкова "по втория начин", който обикновено е скрит от другите, а по-скоро "парадно").


Нарцистичен комплекс
  Спорът за принадлежността на това разстройство към личностовите е поради това, че нарцистични черти има при всички личностови разстройства и че то не е ясно разграничена цялост. Обособяването на нарцистичната личност е продукт преди всичко на психоаналитичните идеи.

   Идеята е взета от гръцката митология. Там е описан Нарцис- син на речен бог и нимфа. Той бил прекрасен, но горд и не обичал никой друг освен себе си. По тази причина Нарцис отхвърлил любовта на речната нимфа Ехо. Много ядосана Ехо го проклела да се влюби силно, но любовта му да бъде отхвърлена. Проклятието се сбъднало. Нарцис оглеждайки се във водата се влюбил в огледалният си образ. Самоубил се защото прекалил с любуването на себе си.

   Нарцистичният комплекс е тежко личностно разстройство. Този комплекс е характерен с прояви на самодоволство, себелюбие, егоцентризъм и възхищение от себе си. Нарцисът с удоволствие се наблюдава в огледалото, зависим от своя стремеж да се хареса на околните но най-вече на себе си. Той се нуждае от ласкателства и одобрение, издига в култ своя външен вид, идентифицира се с един измислен, идеален образ, който му придава тежест пред другите и го издига в собствените му очи. Дори най-малката критика относно неговата външност може да го извади от равновесие, затова е необходимо той да бъде стимулиран с възхищение и комплименти. Такъв тип личности обичат да излагат на показ своите познания и силни страни, своята красота или обществено положение, проявявайки склонност към маниерничене и самохвалство. Една от формите на нарцисизма е издигането в култ на личната сексуалност, което обикновено е компенсаторна реакция на комплекс за кастрация. Възможно е страдащият да не осъзнава какво се случва с него и причината се корени в детството- идентификацията продължава да има роля във взаимоотношенията и това е патология.

   Нарцисизма е липса на интерес към света, концентриране върху себе си и собствената група (род, нация). Условие за пораждането му е материалната и духовната бедност. Центърът на света за нарцистичния човек е той самия. Това му пречи да има рационален и обективен поглед върху нещата, да е заинтересован от нещо, да общува пълноценно- това блокира развитието му. При нарцистичната личност е нарушена самооценката, проявяваща се от една страна с фантазии за самоидеализиране, а от друга с нереалистично чувство за малоценност. Нарциса е обидчив, недоверчив, държи се егоцентрично и манипулационно. Според определението на Ференци нарцисизмът е свръх надценяване на части от себе си, без индивидът да го приема за болестен процес.

   Ерих Фром, приемайки идеята на Фройд за първичния нарцисизъм описва нарцистични личности (непсихотични), които са едни от най-трудните случаи за психотерапията. Една от основните задачи при съзряването на личността е преодоляването на нарцисизма. Така човек се научава да обича другите.

   Хайнц Кохут описва нарцистичното личностно разстройство, прието в класификациите на съвременната психиатрия като вид психично разстройство. Признаците са:
  1.  изключително висока себе оценка; 
  2. чувството, че си особена, специална личност; 
  3. надценяване на собствените постижения; 
  4. високомерно отношение към другите. 
   Тази себе оценка е несигурна и индивидът изпитва силна потребност от одобрението, възхищението на околните; проявява свръх чувствителност към критики. В отношенията си с другите такъв тип личност очаква по-специално отношение; в същото време проявява пренебрежение към тях, незаинтересуваност, неспособност за емпатия; експлоататорско отношение склонност да се използват другите. Разстройството се среща близо два пъти по-често при мъже. 

   Според Кохут нарцисизма е резултат от лишаване от обич и емпатично отношение в детството.
   Алфред Адлер смята, че за нормалната личност от значение има това с кого е общувал и с какво е обогатил живота си. Даването и обичта са взаимосвързани. Да даваш значи да подаряваш радост на другия и на себе си. И заедно да изпитвате чувство за благодарност, че създавате нещо ново - общо и за двамата. Да обичаш означава да имаш силата да даваш и да получаваш обич. Тогава човек се чувства пълноценен. Но задължително условие е човек да възприема и оценява не само обектите и средствата, а като равнопоставени партньори и същества за които най-голямата ценност е да обичат и да дават. Отдаването е съществена характеристика на обичта. Основните нейни елементи са- грижа, отговорност, уважение и познание.

  • грижа- грижата е да дадеш на другия необходимото, например на домашния любимец- храна, разходка, на детето- прехрана, хигиена, нормални условия за живот.
  • уважението - да оценим този с когото общуваме, и да го приемаме, като лична индивидуалност.Уважението е активната грижа към осигуряване на живота, здравето и личността, като развитие на другия човек. 
  • познанието- съществен елемент на обичта. Да опознаеш своите тайни, желания, чувства, мотиви, означава да не се чувстваш непълноценен, защото да опознаеш себе си е необходимо условие за пълноценост.

ВИЖ ОЩЕ:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.