Принципи за експериментално психологическо изследване

   Психиката е механизъм за осъществяване на управлението на въздействията на дразнителите между човека и заобикалящата го среда. Проявява се,  и се  заявява  под формата на психични явления.Експерименталната психологията изучава механизмите на човешкото поведение който  са най- динамични  като структура на личността.Занимава се с проблема за психологическия експеримент.

   Чрез познавателните процеси хората  опознавате света. Те се състоят от две взаимно обвързани степени:

• сетивна степен- усещане, възприятие, представи
• абстрактно- логическа степен- памет, мислене, въображение

   Емоционалните процеси са израз на отношението ни към предметите и явленията, които опознаваме и преминават през нашето битие. Това отношение се отнася към задоволяване на нашите емоции /отрицателни и положителни/.

   Волеви процеси са израз на способността на човека да целеполага и да преследва постигане на целите си, като преодолява трудности- както вътрешни така и външни.

   Психично състояние  се нарича  временна организация на човешката психика. Малко по- нединамични от психичните процеси. Това са факти, които са относително постоянни.

   Психични качества /свойства/- трайни образувания, устойчиви характеристики, които се проявяват в структурата на личността.

Принципи за експериментално психологическо изследване

 Принципите на  експерименталното психологическо изследване са система от изходни ръководни правила и положения, които отразяват закономерностите за ефективна организация на това изследване. Спазването на тези правила може да ни гарантира достоверност на това изследване.Те не са измислени от хората правила, а са опознати закономерности.Има 8 основни принципа:

   1.Принцип на детерминизма /обусловеността/- явленията са взаимно свързани. Той изисква да се изследва сложното взаимодействие между човека и средата. Влияе се от фактори- икономически, културни, опита на личността и др. Следва да се отчитат конкретните условия, при които се осъществява експерименталното психологическо изследване.

   2. Принцип за обективност. Изследването да не бъде пречупено през нашия поглед, нашите намерения:

• процедурна обективност- методи, които са в състояние да преодолеят обективизма.
• избиране на такъв експериментален план, който да гарантира висока валидност на получените резултати. Изисква реални условия на дейността: игра, учене, труд. Затова се предпочита естествения, а не лабораторен експеримент. Изисква обективност за обработка на данни. На анализ се подлагат всички получени факти, даже и противоречивите. 
• интерпретационна обективност- следва да направим допълнителни изследвания, за да уточним получените данни.

   3.Принцип за задължението да се изучават психичните явления в тяхното развитие. Психичните състояния  макар  и устойчиви, са и временни. Най- добро е проучването в естествени условия, но и лабораторният експеримент се използва.

   4.Принцип за единство на анализа и синтеза. Те идват от особеностите на човешкото мислене. Този процес започва на 2- 3 годишна възраст /разглобяването на детските играчки/. 

   5.Принцип за единството  на дейност и психика- закономерна връзка между външната /практическа/ дейност и вътрешната дейност.При човека има единство между психика и дейност. Имаме преходи отвътре навън и отвън навътре. Психическата дейност е организатор на тази дейност. Най- пълноценния е експеримента при естествени условия.

   6.Принцип за единството на психичното и физиологичното у човека. -Човекът преобразува природата за своите цели. Те не могат да се приравнят: физиологичното не е психологично и обратно. Физиологията изучава висшата нервна дейност с оглед на това, да изучи ирадиацията, концентрацията и взаимната индукция на възбудата и задържането.

   7.Принцип за личностния подход на психичната дейност. - Личността се появява в 2-3 годишна възраст детето не казва вече “на Иванчо му се пишка, а “пишка ми се”. До 7 години е най- важният период за социализацията на човека. Хората не са еднакви, всеки човек е уникален сам по себе си. 

   8.Принцип за единството  между структура и функция - отразява закономерност, съгласно която на определена структура съответства и определена функция.