Изследователския проблем опира до определяне предмета на изследването /психологическите явления и взаимовръзките/.Обект може да бъде едно лице или група от хора. Групите могат да са деца, големи хора, военнослужащи. Изследователският проблем е резултат от:
  • срещнато някакво противоречие при боравене с литература,;
  • в процеса на изследването, се стига до развитието на нов изследователски проблем;
  • проблемът може да се формулира по заявка /от началника, от директора на училището/.

Следва дефинирането на  цели и задачи, което  означава да се изпишат какви са очакваните резултати, какво се очаква след изследването. Целта се отнася до крайния резултат.Описват се  задачите /стъпките до извода/. С тяхното решаване се доказва или отхвърля работната хипотеза.Целите биват описателни  и свързани с .
  • Описателните цели са свързани с феноменологична характеристика на явленията- да  се опише дадено явление чрез метода на наблюдението.
  • Целите, свързани с казуалния анализ /причинно- следствения анализ/- идеята е да се провери дали дадена психична променлива причинява променлива в друга. Изискват задължително експеримент, а не само  наблюдение.


Изясняване на понятното поле и операционизация на понятията


   Да си изясним какви са водещите научни психологични парадигми /теории, идеи/ по изследователския проблем. Изисква сериозна подготовка. Първият вид източници са: 
  • рецензии, отзиви, критики за произведението; 
  • монографии /оригиналните произведения на авторите/; 
  • за да можем да се подготви експеримент, след изясняване на водещите идеи, трябва да се  намерят подходящи инструменти, след което да се   изведат емпиричните индикатори на понятията /да се операционализират/. Емпирични индикатори е това, което може да се опише, измери в процеса на експерименталното психологично изследване. Самата операционализация като процес е процес, при който на теоретично дадените конструкти се търсят реално, обективно наблюдаеми индикатори /емпирични индикатори/.

   Емперични индикатори- наблюдаеми и измерими явления, които се използват за това, да се покаже наличието на друго явление, недостъпно за пряко наблюдение и измерване; факти, които могат да се наблюдават, описват, измерват в експерименталното психологично изследване.
Схема за намиране на емперични индикатори


Създаване на модел на изследваното явление (какво се изследва)


   На базата на изясняване на понятийното поле, се прави критичен анализ на силните и слабите страни по проблема. Прави се  собствен избор, заема се собствена позиция по проблема за цялостния образ по модела на изследваното явление. При съставяне модела на изследваното явление, се очертава и това, което ще се търси като решение в експерименталното психологично изследване..След като се създаде модела, следва формулиране на работна хипотеза.






Още четири метода за психологическо изследване.

МЕТОД НА ТЕСТОВЕТЕ 

   Тестът (проба, проверка) е съвкупност от стимули, задачи или въпроси и е по същността си една моделна ситуация, с чиято помощ получаваме образци на поведение, преживявания, словесни отговори, които разглеждаме като съвкупност от показатели за изследвания.Тестът е рутинен инструмент в психологията, който се използва при стандартизирани условия. Всеки тест има инструкция, която се чеет, а не се разказва.
   Видове тестове:

1. според вида на изследваните свойства:
  • за постижение- за интелигентност, училищна успеваемост, способности и за сензомоторни характеристики. Измерват се способности, знания, умения. 
  • личностни тестове- за характер, нагласи, мотивация, темперамент. Цели се да се разкрие социалната страна на индивида.
2. според инструкцията и провеждането на изследването:
  • индивидуални
  • групови- бланки тестове
3. според необходимостта от езика:
  • вербални
  • невербални
4. според структурата:
  • елементарни- имат една единствена оценка.
  •  комплексни- имат няколко скали- субтестове.
5. според степента, в която субективната преценка на изследователя влияе върху резултата:
  • обективни- тестове за постижение, тестове за оценка на психофизическите качества;
  • субективни- проективните тестове.
6. според това, дали тестът служи за подреждане на хората по ранг или чрез него да се прецени способността за извършване на определена дейност:
  • нормативни- сравняване на резултатите и подреждане по ранг;
  • критериален- теста SАТ- показва, че /има изключващ критерии за пригодност за обучение във ВУЗ/ оценката е съотнесена към даден критерий, който се използва като гаранция за наличие или отсъствие на дадена способност. 
   Разработването и изготвянето на тестове изисква много ресурс, следва да имаме неговото описание, да е публикуван, да съответства на културата ни. Тестовете са неразделна част на експеримента.

МЕТОД НА АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА

   Базира се на принципа за единство на вътрешната и външната дейност. Състои се в това, че психичните явления се обективизират в различни продукти, резултати от дейността на личността. При този метод се използват 2 подхода:
  1. съпоставяне на резултатите с предходна дейност /преди и след курсове за квалификация на същата личност/.
  2. сравняване на резултатите от една и съща дейност при различни индивиди и се търси прилика или разлика в особеностите на индивидите. 

МЕТОД НА ОБОБЩАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

   Използва се при изучаване на способностите на хора, които добре познават изследваното лице. На хора, без да се познават, се поставя задача да съставят определена характеристика за изследването лице по предварително зададена цел и схема. След това характеристиките се обобщават от изследователя, като се обобщава онова, което най- често се повтаря в изследваните характеристики, а се игнорират най- рядко срещаните. 


МЕТОД НА АНКЕТАТА

Сходен с интервюто, но тук въпросите са в писмена форма и отговорите се изискват в писмена форма. Тук проблем е съставянето на въпросите. Въпросникът трябва да е съобразен с лицата, които изследваме, езикът да е разбираем за изследваните лица. Много важен е проблемът за скалиране /привеждане на изследването във вид на резултати/.
Скалите биват:
  • Номинална- отнася се до отделни класове и подкласове. Например: “посочете пола си”:
  1. мъжки;
  2.  женски.

  • Рангови- даденото явление се представя с разновидностите си, но така че се долавят количествени разлики, които не са строго дефинирани. Например: “Обичате ли да слушате класическа музика?”
  1. обичам много
  2. приятно ми е
  3. безразлично ми е
  4. предпочитам да слушам друга музика
  5. не обичам класическа музика.

   Посочените дотук въпроси са закрит тип, тоест те изискват само да се отбележи избраният от няколкото посочени отговора.

  • Метрични /интервални/- разликите между категориите са дефинирани с мерни единици, количествено измерване на нещата. Това са най- добрите скали, защото са точно дефинирани. Пример: “Колко часа средно спите на денонощие?”
  1. ( --------- ) Посочете часовете с цифри.




   В началото на анкетата се поставят закрити въпроси, за да се “въвлече” изследваното лице в анкетата. Възможно е да се използват и полуоткрити въпроси, например “какви предавания обичате”, изредени са и най- отдолу пише “други” и сами посочваме какви други. Могат да се зададат и открити въпроси. Важен момент е оформянето на въпросите, след което се обяснява как се попълва и накрая се пожелава приятна работа на изследваното лице. Времетраенето на анкетата е до 20-30 минути най- много.


ПСИХОЛОГИЧНА БЕСЕДА


   Беседата е провеждане на разговор между изследователя и изследваното лице /респондента/. Методът има голям потенциал.  Изследователският материал се съдържа в казаното от двамата. Например при интервю за работа. е необходимо :
  1. Предварителна подготовка на психолога и създаване на план; въпросите се задават без да се четат;
  2. Изследователят следва да създаде предварително добър контакт. Обикновено беседата е в естествени условия на дейността. Тук същественото е да се наблюдава невербалното поведение, къде се избягват отговорите; вокалните изяви.
  3. При беседата регистрацията на отговорите трябва да бъде скрита, например можем да проведем беседа ако работим в училище, без изследваното лице да разбере, че с него е проведена беседа. 
  Недостатъците при беседата са:
  1. Изисква се голям разход на време; 
  2. Регистрацията на отговорите е много трудна; 
  3. Информацията трудно се поддава на обработка; 
  4. Може да се появи избирателно слушане.
ПСИХОЛОГИЧНО ИНТЕРВЮ

ПСИХОЛОГИЧНО ИНТЕРВЮ


   Психологичното интервю е много близък до беседата метод. Използва се най- вече в социалната психология, за събиране на информация при социално-психологическите изследвания. Изследователят задава въпроси, изследваното лице отговаря. Изследваното лице знае за разговора с психолога. Тук формата е формална и е много по- строга от беседата. Важно е да се създаде непринудена обстановка, за да се създадат условия за откровеност и се подчертае, че интервюто е анонимно. Обикновено излагаме накратко целите. Участието следва да е доброволно. Ако получим отказ, правим опит да убедим човека, че става въпрос за изследване. Понякога, ако е необходимо, маскираме целите си.
Психологичното интервю се базира на 3 положения:
  1. Интервюираните могат да си дадат сметка за състоянията си и да ги вербализират пред интервюиращия;
  2. Качеството на събираната информация зависи от мотивацията на интервюирания да я сподели, от готовността му да направи това; Ние предполагаме, че интервюираните нямат право да бъдат неискрени;
  3. Изследователят не трябва да разкрива мнението си пред изследваното лице, за да не повлияе на отговорите му.
   Въпросите могат да са по памет или да се четат. Съществено е времето, когато изследваното лице дава отговора. В процеса на беседата може да се получи ситуация на нарастващо безпокойство. Много често в интервюто се отказва да се отговори- “не зная”. Тогава можем да стимулираме изследваното лице “ Да, въпросът е труден, но Ви молим за вашето мнение”. Задължително е да се изкажат благодарности и извинения за притеснението. Обикновено тогава човек се отпуска и казва много съществени неща. Няма единно мнение по това, как да се регистрират отговорите. Възможни са и скрити средства, за да не се губи контакта между изследваното лице и изследователя.Използват се и двата  вида въпроси: 
  • Отворени- изследваното лице конструира отговорите си
  • Затворени- поставят в определени рамки. Изследваното лице трябва да избере някой от отговорите /тест/. Те облекчават паметта, по- предпочитани са.
Психологичното интервюто може да се провежда по три начина:
  1. Структурирано - доближава се до анкетата, различава се само по това, че информацията се получава във вербален вид; въпросите са структурирани.
  2. Свободно- предварително са небелязани темите, без да са дадени възможни отговори.
  3. Полусвободно- това е средна форма.

Както при беседата е съществено важно да се следи за невербалното поведение на интервюирания.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ


   Психологическия експеримент представлява целенасочено и организирано създаване на ситуация на обстановка, при която се наблюдава възникването и развитието на дадено психично явление.
   Най- характерното е активното вмешателство на изследователя в хода на събитията и ако при наблюдението явленията само се описват, то тук можем да правим заключение за причинно- следствени отношения . Има голямо значение в науките- химия, физика, в психологията също. Експериментът може да се повтори. Изследователят може да изолира външни влияния; да въвежда експериментално въздействие- манипулиране на определена променлива. Позволява стандартизация /повишаване на валидността- достоверността/.

Психологическия експеримент бива 2 вида: 

   1.Лабораторен - в специално създадени условия, целта е максимален контрол на конкуриращите се фактори. Създава се експериментален сценарий( Например -Павлов и кучето).
  • Предимства: дава възможност освен да се наблюдават външни реакции, да се измерват и физиологични реакции; незаменим при психологически подбор за обучение в определени специалности или за определени професии
  • Недостатъци: изследваните лица знаят, че са обект на изследване, нагаждат поведението си; изисква се задължително съгласието на изследваните лица да участват; влиянието на изследователя е много силно, което може да постави под съмнение валидността на експеримента; проблемът човек- машина /например компютъра/; лабораторният експеримент е скъп- лаборатории, стъкла за еднопосочно гледане.

   2.Естествен експеримент- За първи път се използва от  Лазурски през 1910г. Оттогава се говори за естествен експеримент. Провежда се в естествената за респондента среда за дейност. Възможно е изследваното лице да не знае за експеримента. Съчетава предимствата на лабораторния експеримент и наблюдение. Емпиричният материал се събира чрез наблюдение и/или бланкови апаратни методи. По- трудно се контролират факторите.

При психологическия експеримент има 2 вида валидност (достоверност):
  1. Вътрешна- увереност у изследователя, че той въздейства върху промяната.
  2. Външна - увереност, че може да използва резултатите в този експеримент и на друго място, с други хора.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.