Три метода за психологическо изследване

ПСИХОЛОГИЧНА БЕСЕДА

   Беседата е провеждане на разговор между изследователя и изследваното лице /респондента/. Методът има голям потенциал.  Изследователският материал се съдържа в казаното от двамата. Например при интервю за работа. е необходимо :

1. Предварителна подготовка на психолога и създаване на план; въпросите се задават без да се четат;
2. Изследователят следва да създаде предварително добър контакт. Обикновено беседата е в естествени условия на дейността. Тук същественото е да се наблюдава невербалното поведение, къде се избягват отговорите; вокалните изяви.
3. При беседата регистрацията на отговорите трябва да бъде скрита, например можем да проведем беседа ако работим в училище, без изследваното лице да разбере, че с него е проведена беседа. 

  Недостатъците при беседата са:

1. Изисква се голям разход на време; 
2. Регистрацията на отговорите е много трудна; 
3. Информацията трудно се поддава на обработка; 
4. Може да се появи избирателно слушане.

ПСИХОЛОГИЧНО ИНТЕРВЮ

   Психологичното интервю е много близък до беседата метод. Използва се най- вече в социалната психология, за събиране на информация при социално-психологическите изследвания. Изследователят задава въпроси, изследваното лице отговаря. Изследваното лице знае за разговора с психолога. Тук формата е формална и е много по- строга от беседата. Важно е да се създаде непринудена обстановка, за да се създадат условия за откровеност и се подчертае, че интервюто е анонимно. Обикновено излагаме накратко целите. Участието следва да е доброволно. Ако получим отказ, правим опит да убедим човека, че става въпрос за изследване. Понякога, ако е необходимо, маскираме целите си.

Психологичното интервю се базира на 3 положения:

1. Интервюираните могат да си дадат сметка за състоянията си и да ги вербализират пред интервюиращия;
2. Качеството на събираната информация зависи от мотивацията на интервюирания да я сподели, от готовността му да направи това; Ние предполагаме, че интервюираните нямат право да бъдат неискрени;
3. Изследователят не трябва да разкрива мнението си пред изследваното лице, за да не повлияе на отговорите му.

   Въпросите могат да са по памет или да се четат. Съществено е времето, когато изследваното лице дава отговора. В процеса на беседата може да се получи ситуация на нарастващо безпокойство. Много често в интервюто се отказва да се отговори- “не зная”. Тогава можем да стимулираме изследваното лице “ Да, въпросът е труден, но Ви молим за вашето мнение”. Задължително е да се изкажат благодарности и извинения за притеснението. Обикновено тогава човек се отпуска и казва много съществени неща. Няма единно мнение по това, как да се регистрират отговорите. Възможни са и скрити средства, за да не се губи контакта между изследваното лице и изследователя.Използват се и двата  вида въпроси: 

• Отворени- изследваното лице конструира отговорите си
• Затворени- поставят в определени рамки. Изследваното лице трябва да избере някой от отговорите /тест/. Те облекчават паметта, по- предпочитани са.

Психологичното интервюто може да се провежда по три начина:

1. Структурирано - доближава се до анкетата, различава се само по това, че информацията се получава във вербален вид; въпросите са структурирани.
2. Свободно- предварително са небелязани темите, без да са дадени възможни отговори.
3. Полусвободно- това е средна форма.

Както при беседата е съществено важно да се следи за невербалното поведение на интервюирания.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ

   Психологическия експеримент представлява целенасочено и организирано създаване на ситуация на обстановка, при която се наблюдава възникването и развитието на дадено психично явление.

   Най- характерното е активното вмешателство на изследователя в хода на събитията и ако при наблюдението явленията само се описват, то тук можем да правим заключение за причинно- следствени отношения . Има голямо значение в науките- химия, физика, в психологията също. Експериментът може да се повтори. Изследователят може да изолира външни влияния; да въвежда експериментално въздействие- манипулиране на определена променлива. Позволява стандартизация /повишаване на валидността- достоверността/.

Психологическия експеримент бива 2 вида: 

   1.Лабораторен - в специално създадени условия, целта е максимален контрол на конкуриращите се фактори. Създава се експериментален сценарий( Например -Павлов и кучето).

• Предимства: дава възможност освен да се наблюдават външни реакции, да се измерват и физиологични реакции; незаменим при психологически подбор за обучение в определени специалности или за определени професии
• Недостатъци: изследваните лица знаят, че са обект на изследване, нагаждат поведението си; изисква се задължително съгласието на изследваните лица да участват; влиянието на изследователя е много силно, което може да постави под съмнение валидността на експеримента; проблемът човек- машина /например компютъра/; лабораторният експеримент е скъп- лаборатории, стъкла за еднопосочно гледане.

   2.Естествен експеримент- За първи път се използва от  Лазурски през 1910г. Оттогава се говори за естествен експеримент. Провежда се в естествената за респондента среда за дейност. Възможно е изследваното лице да не знае за експеримента. Съчетава предимствата на лабораторния експеримент и наблюдение. Емпиричният материал се събира чрез наблюдение и/или бланкови апаратни методи. По- трудно се контролират факторите.

При психологическия експеримент има 2 вида валидност (достоверност):

1. Вътрешна- увереност у изследователя, че той въздейства върху промяната.
2. Външна - увереност, че може да използва резултатите в този експеримент и на друго място, с други хора.