Формиране на научно обосновано предположение и подбор на методики за изследване при психологическия експеримент

   Формиране на научно обосновано предположение или т.н  хипотеза. Думата хипотеза идва от гръцки език и означава научно обосновано предположение, което обяснява никакво явление и трябва да се подкрепи с доказателства, за да се превърне в научна теория или научен закон.

   Хипотезата се изгражда на базата на модела на изследването, за неизвестната  част. Можем да съставим следните хипотези:

• описателни- какво, къде, как, кой?;
• обяснителни – предположения за причинно- следствените връзки /каузалните връзки/ между изучаваните явления, подлежащи на експериментална проверка;
• статистически хипотези- които се изграждат на базата на статистиката. Те са за да видим дали има разлика между две величини.

Когато формулираме хипотезата, следва да се имат предвид следните изисквания:

1.  хипотезите следва да са плодотворни /да откриват някаква перспектива за изследване, а не да повтарят вече познати неща/;
2. хипотезите трябва да са формулирани ясно и точно и да дават възможност за точен отговор;
3.  хипотезите следва да звучат правдоподобно, да са съобразени с научните постижения в областта;
4. хипотезите следва да предполагат доказуемост или отхвърляне, но трябва да имаме условия и средства за проверката им.

При планиране на експеримента се решават  следните задачи:

1. Определяне на обектите на изследването /този избор зависи от изследователската цел /рандомизация, репрезентативност и др/;
2. Определяне на зависимите и независими променливи /фактори, върху които ще се влияе/.
3. Определяне на средствата , методите и формите на въздействие  върху изследваните лица.
4. Организация  на процедурата по провеждане на експеримента- избор на изследователски план, последователност на процедурата, анализ на факторите, заплашващи вътрешната и външната валидност и начините за контролиране на влиянието им

Подбор на методите за обработка и анализ на резултатите.

   Различават се два  вида променливи: зависими и независими  /които ще се манипулират от изследователя/.Факторът, който се променя под въздействие на независимата променлива се нарича зависима променлива. Конкуриращите се с независимата променлива променливи “замърсяват” резултата  и водят до грешни изводи. 

   При промяна на независимата променлива следва да се спазват следните правила, които са свързани с контрола върху експерименталните условия:

• при манипулиране на независимата променлива, следва да се стремим да не  въведем конкурираща се променлива /да не се промени друго съществено условия на опита/;
• когато се изменят определени величини на независимата променлива, това трябва да е с определена апаратура, а не “на око”;
• когато имаме променлива, която не може да бъде манипулирана по волята на експериментатора като възраст, тревожност, интелигентност/ тогава се правидостатъчно голяма извадка от лица, която да подсигури необходимото разнообразие, така че променливата да бъде добре представена.

Регистриране на промените в променливите става чрез:

• Външно наблюдение /могат да се използват видеокамери, обучени наблюдатели, аудиозаписи, фотоапарати/;
• Използване на измерителни инструменти /чрез тях можем да регистрираме психо- физиологичните показатели- апарати за отчитане на пулс, кръвно налягане, време за реакция, точност, температура на кожата и др./;
• Самоотчети на изследваните лица, тоест интроспекция;
• Използване на въпросници /тестове/
• Напречно изследване- “напречен срез”- като се извърши опитът едновременно с различни лица, при които желаната променлива е различно представена. Обикновено се търси постигането на нормално разпределение по независимата променлива, за да има представени случаи по целия ред. 
• Лонгитудно изследване - “надлъжен разрез”- изследване на лица през достатъчно дълги интервали от време.

Експеримента има :

• Вътрешна валидност - отнася се до такъв контрол на конкуриращите се фактори, че експериментаторът да е уверен, че именно промените, които са извършени от него, са причинили резултата. дали може да се интерпретират измененията в зависимата променлива с промените в независимата променлива.
• Външна валидност- отнася се до възможността резултатите от изследването да се прилагат при другите хора и други условия. Тук проблемът е по- сериозен.

Основни изисквания: при провеждане на експеримента :

• да се спазва еднаквост на време, място, инструкциите, апаратурата, отношението към изследваните лица;
• въздействията на психолозите, следва да са достъпни и съобразени с възрастовите, половите, образователните и други особености;
•  да не довеждат изследванията  до психофизиологически вреди, спазване на определен морал;
•  важно е да се води протокол, пълен отчет за ставащото по време на експеримента;
• когато се използват наблюдатели, които да  помагат, присъствието им следва да е незабелязано, за да се осигури “чистота” на експеримента;
• изправността на апаратурата. 
• да се избягва присъствието на трети лица, особено близки на изследваните.

Следва да се  подберат методи и методики за изследване, които ще дадат в най- голяма степен данни за проверка на хипотезата. След като се подберат методиките, трябва да се обезпечат и набавят необходимите материали, апарати, бланки и други.

   Изисквания по отношение на експериментатора:

• Наблюдателност- следва да не се пропускат и най- малките подробности от промяната в условията на експеримента и поведението на изследваните лица.
• Да е внимателен и вежлив, търпелив, спокоен, да бъде въздържан и да не дава преценки, защото с това може да повлияе върху изследваните лица.
• Важно е невербалното му поведение като мимики, жестове, пози.
• Да е преминал през подобни изследвания, за да разбира по добре условията и проблемите на изследването. При използване на помощници, следва те да са внимателно подготвени от експериментатора. Техническите лица могат да се използват само при подготовката на експеримента и отчитане на резултатите, без да влизат в контакт с изследваните лица.