Изследване на единични случай

При единичните случай няма контрол  върху експерименталните условия и резултатите са малоценни  от научна гледна точка. Не е за препоръчване. Използва се за природни бедствия- пожари, наводнения, земетресения. След това се използва интервю, за да се провери доколко бедствието е повлияло психически на поведението на индивидите. 

План с предварително и последващо тестуване в една група


Извършва се по схемата:

О1 Х О2 

Х- въздействието на експериментатора 

О- процедурата по измерване на определена променлива. 


Тук има вече предварително измерване /завишаване на  контрола/. Този план се използва за подбор на специалисти във въоръжените сили, при провеждане изпит за мениджъри за техните умения, нагласи. Разбира се  има и големи неконтролируеми променливи, а именно : 
  • Фонът, особено ако тези разстояние са месеци . 
  • Естественото развитие- биологични и психични процеси, които с течение на времето се променят, например при децата. 
  • Ефектът на тестуването - при повторно тестуване, изследванията показват по- добри резултати в сравнение с тези, които са тестувани за първи път. 
  • Инструментална погрешност- могат да се преуморят наблюдателите, шум, вибрации. 
  • Статистическа регресия - поражда се от грешките при измерванията. 

Сравнение на статистически групи


Сравнение на статистически групи става по следната схема :

  1. група Х О1 двете групи не са рандомизирани /случайно разпределени/ 
  2. група О2 



Сравняват се двете групи- едната е подложена на Х /въздействие/, а върху другата няма въздействие. Поради липса на случайно разпределение нямаме никаква гаранция, че двете групи са еквивалентни, в резултат на което различието може да не е по причина на въздействието. 

Например: сравняване на ученици, провели обучение за скоростно четене с такива, непровели такова обучение; сравняване на поведение на деца, гледали определен филм, с такива, които не са го гледали и т.н. 
Доекспериментални изследователски планове и истински експериментални планове в психологията


Истински експериментални планове


 Истинските експериментални планове са най- често използваните, препоръчват се в методическата литература. Биват 4 вида. Построени са на принципа на сравнение между експерименталните и контролни групи, лицата в които участниците са рандомизирани /случайно разпределени/, изравнени по определен параметър. Те се извършват по следния план: 

  1. експериментална група R O1 X O2 
  2. контролна /за еталон/ група R O3 O4 

Легенда:
R- рандомизация 
Х- въздействието на експериментатора 
О- процедурата по измерване на определена променлива. 

І. Рандомизация- случайно разпределени изследвани лица. 

ІІ. Въвеждаме въздействие върху експерименталната група, правим измервания. 



При този план има възможност за отличен контрол на конкурентните хипотези /на страничните влияние, които могат да променят влиянието Х/, затова:

  • Фонът  се контролира чрез хипотезата, че всички събития, характерни за едната група, характеризират и другата група. Тук е възможно да не се контролират добре вътрешно груповите събития и тяхното влияние. При контролирането на фона понякога се появяват проблеми с вътрешно груповите събития, които е по- трудно да бъдат контролирани. При този план е добре вътрешно груповите различия да бъдат измерени и в двете групи. 
  • Ефектът на развитието- ако имаме някакви различия, то те ще са и в двете групи. 
  • Тестуване и инструментална погрешност- дава се възможност да се контролират. Усложнява се проблема, тъй като имаме различни наблюдатели /субективни/. Сляп експеримент /двойно сляп експеримент/- нито изследваните лица, нито наблюдателите знаят целта на експеримента, например плацебо/. 
  • Ефекта на регресията  се контролира дотолкова, доколкото двете групи са еднакви и ако има регресия за едната група, то те са характерни и за другата. 
  • Подбор на изследваните лица в резултат на рандомизацията, групите са изравнени и подборът на изследваните лица не е проблем. 
  • Взаймодействие от подбора на изследваните лица и тестуването. Тестуване имаме в двете групи, измервания също в двете групи, тоест нямаме проблем с този фактор. 
  • Външна валидност- много добра възможност за външна валидност. За да гарантираме висока външна валидност, следва да бъде търсено максимално сходство на експерименталните условия на приложение при съхранена вътрешна валидност. 

   Съществен  проблем се явява  това, че едната група ще бъде вече тестувана /по- подготвена/; взаимодействие на тестуването и въздействието. Проблемът е взаимодействието на състава на групата и Х. Често се правят грешни изводи за цяла популация,  когато нямаме достатъчно количество изследвани лица. За да подобрим външната валидност, следва да има скрита рандомизация. След това замаскиране на въздействието. когато се правят изследвания на голяма популация, следва да рандомизираме цели групи. Отначало групите се подбират по даден признак /училище, успеваемост/ групират се и с монетата се разпределят в контролни и експериментални групи. 

Истински експериментален  план при използване на плацебо

 
   Плацебо- въздействие на индиферентен към организма препарат, при приложението на който посредством психични механизми се наблюдава ефект. При този експериментален план се ползва двойно слепия експеримент, експериментаторът разпределя групите сам, без помощниците му да знаят за провеждането на експеримента. 

   Експериментът е потенциално най мощния изследователски метод в психологията. Това е метод на изследване, при който имаме контролирана ситуация, в която преобладаващата част от условията /външни и вътрешни/ се държат относително постоянни, а друга част /могат да са повече условия/ се манипулират целенасочено така, че да се провери въздействието им върху определени аспекти на психиката на индивида или на други хора. Тук е активна ролята на изследователя. Той е “режисьора в постановката”. В науката се работи по принципа на сравнението /трябва да има еталон/.

МЕТОД НА РАЗЛИЧИЕТО НА ДЖОН МИЛ




Особености и проблеми при експериментирането в психологията:


  1. Измерванията в психологията са практически неточни - Понижена надеждност в психологичните инструменти. 
  2. Голям брой на променливите, които да бъдат контролирани /има 200-300 такива/; трябва да  се ограничат  вариациите в променливите. Дименсиите на човешкото поведение се изменят във времето.
  3. Качествата на индивидите не са нещо стационарно, те непрекъснато се развиват, променят- например настроението, по- малко интелигентността. Основната сложност за провеждане на експеримента в психологията е отсъствието на възможност за пълен контрол над въздействието.


Видове изследовтелски планове  според контрола в психологията:

  • Експериментални - системно се въвеждат или отстраняват променливи от експериментатора.
  • Пасивно наблюдателски- набавя се емпирични факти, но тук не може да се правят изводи за причинно- следствените връзки. Експериментаторът само проследява развитието на определени взаимоотношения между променливите за определен период от време. 

Класификация на експерименталните изследователски планове 


Класификация на експерименталните изследователски планове







   При същинските експериментални планове изследваните лица са случайно разпределени в експериментални и контролни групи, които по- късно, след въвеждане на експерименталното въздействие, ще бъдат сравнявани по получените резултати.

   При квази-експерименталните планове не се създават първоначално еквивалентни групи- например в училищни класове или студентски групи. Ако групите не са еквивалентни, тъй като при предварителното изследване се установява степента на различие, следва групите след експериментално въздействие да са още по- различни, или още по- малко различни, за да има доказано влияние на въздействащата променлива.

Групови експериментални планове


   Случайно разпределение на изследваните лица в групи. Тук има  случайно разпределение на изследваните лица. Трябва да има  контролна група /еталон за сравнение/. Изходното условие е двете групи да бъдат еднакви. Това се постига чрез случайно разпределение . Така се гарантира двете групи да са еднакви.

   При истинските планове имаме случайно изравняване на групите, в резултат на което по даден параметър те са абсолютно еднакви. След това се въвежда в експерименталната група въздействие, докато в контролната условията се запазват, тя е еталон. След въздействието върху експерименталната група отново се мери и сравнява резултата с контролната. При квазиексперименталните планове няма контролна група , при тях се използват статитистически групи- студенти, ученици. Принципът е, че се мери различието, след това има въздействие и се мери промяната в различието. Тук съществен проблем е интерпретацията  на резултата. Експериментът се явява идеалното средство за каузални връзки /причинно- следствени връзки/. Съществуват 3 условия за това:
  1. Причината трябва да предшества по време ефекта, това условие лесно се осигурява, тъй като изследователят знае моментите, в които изследваните са подложени на въздействие.
  2. Между двете променливи /причина и ефект/ трябва да съществува връзка  /корелация/. Ако няма корелация, няма причинно- следствена връзка, но е възможно ако има корелация, да има причинно- следствена връзка.
  3. Не трябва да има правдоподобно алтернативно обяснение за:
• ясна времева последователност;

• експериментът следва да е достатъчно чувствителен, за да покаже, че вероятната причина и ефектът са взаимосвързани;

• че се изключва възможността за трета /конкурираща/ се променлива, която да обясни връзката между причината и ефекта;

• изключва алтернативни хипотези за променливите /конструктите/ в тази връзка да сме сигурни, че измерителните инструменти мерят точно това, което искаме да измерим; да са конструктивно валидни/.

Фактори които могат да застрашат вътрешната и външна валидност


Фактори, които застрашават вътрешната валидност при психологичен експеримент:

  • Фон- това, което се случва между първото и следващите измервания в експеримента.
  • Естествено развитие- отнася се до настъпилите естествени изменения с течение на времето, например възрастовите промени /особено при деца/, умора, усилване на глада.
  • Ефекта на тестуването- отнася се върху влиянието на първото измерване върху следващото. Включва отчетливото подобряване на резултатите на изследваните лица само в резултат на предишното използване на същия тест.
  • Инструментална погрешност- нестабилност на измервателното средство, особено ако е наблюдател, възможно е пресищане на наблюдателите, умора.
  • Статистическа регресия- Наблюдава се когато групите са подбрани по КРАЙНИ показатели и оценки /силни и слаби ученици/.
  • Подбор на изследваните лица - отнася се до разпределението на изследваните лица в групи.
  • Отпадането в хода на експеримента - експериментално загиване- когато едно дете от групата отива в друг град например. Отнася се до неравномерното отпадане на хора от сравняваните групи.
  • Взаимодействие на факторите на подбора с естественото развитие. При определени ситуации това се явява най- голямата заплаха за вътрешната валидност.

Фактори, които застрашават външната валидност при психологичен експеримент:
  • Реактивен ефект /ефект на взаимодействие на тестуванията/- при повторно тестуване изследваните лица имат определен опит и подобряват резултатите си, независимо от експерименталното въздействие.
  • Взаимодействие на подбора и експерименталното въздействие /възможно е да е налице специфичен подбор, който при други обстоятелства ще бъде по друг начин/.
  • Условия на провеждане на експеримента, предизвикващи реакция на изследваните лица- тази реакция не позволява по- късно да се разпространят резултатите за влияние на експерименталната промяна върху лица, подложени на такова въздействие в неекспериментална обстановка. 
  • Взаимната интерференция на експерименталните въздействия /натрупване на въздействия/ преди влиянието на по- ранните въздействия да е изчезнало. В такъв смисъл новото въздействие се смесва с “ехото” от предишното.
 
Обсъждане на резултата от психологическото изследване

   От обяснението започва експертната работа на експериментатора. Недоказването на хипотезата е също научен факт. На обработка се подлагат всички получени факти. Тук е важна професионалната подготовка на експериментатора и качествата на мисленето му- проницателност, критичност, задълбоченост и др. Експериментатора отново се връща към литературата, за да се сравнят резултатите с тези, от вече провеждани подобни изследвания, но основното са неговите собствени  резултати. Анализът има количествена и качествена страна.
   Количествената страна- това са статистически величини, средни стойности, стандартни, корелационни отклонения, коефициенти, изразени с цифри. Те са само предпоставка за качествен анализ, те са само филтри, помощно средство на психологичния анализ.
    Качествена страна- точен анализ от психична гледна точка. 

Обобщение и изводи от психологическото  изследването


Изводите от експерименталните изследвания са в 2 посоки:
  1. Теоретична посока- отнася се до потвърждаване или не на хипотезата;
  2. Практико-приложна посока- къде на практика можем да приложим получените резултати. Това са така наречените внедрителски перспективи като резултат от изследването.

Оформяне на труда от психологическото  изследване


Главни части:

  1. Увод- съдържа мотивите, които са довели до актуалността на проблема; посочва се мястото на проблема, сътрудниците, които са съдействали за разработването на проблема, благодарност към лицата, които имат принос за извършване на експеримента.
  2. Теоретично проучване по проблема- тук се прави анализа, свързан с понятийното поле; кои са дискусионните моменти, какви празноти съществуват, какъв проблем ще се реши с провеждането на експеримента. Литературният анализ има критичен характер, както и оформянето на работната хипотеза.
  3. Методика на изследването- тук се формулират целите и задачите на изследването, хипотезата; описват се емпиричните индикатори, методиките им, променливите, посочва се точно методиката, която се използва. Описват се условията на експеримента, организацията на работа, подбора на изследваните лица, етапите на изследване как се манипулира независимата променлива.
  4. Изложение  на резултатите- тук се представят резултатите от изследванията във вид на таблици, графики.
  5. Анализ на резултатите- добавят се обяснения на резултатите- теоретично и практико- приложно.
  6. Обобщения , изводи и препоръки- правят се заключително изводи и препоръки. Дават се сдържано и с пожелания за по- нататъшна работа. Правят се изводи за външната валидност с други хора, на друго място.
  7. Приложения- тук се включва подробно експерименталния материал- тестове, въпросници, резултатите от наблюденията и измерванията. Прави се, за да не се обременява основния текст при анализ на резултатите, по- добра прегледност.
  8. Цитирана литература- под линия, най- отзад.
  9. Индекси- азбучна линия- български, руски, латински. Коректността изисква всеки цитат да бъде цитиран.
  10. Съдържание на труда- в началото или в края /в последно време съдържанието на труда се поставя в началото му/.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.