Сравнение между експерименталните плановете за изследване на едно лице и груповите планове
   Плановете за изследване на едно- единствено лице и груповите експериментални планове се различават по няколко важни характеристики, отнасящи се до проблемите, които решават събирането на информацията и анализа й.
   Най- общо и при двата вида експериментално психологическо изследване се търси отговор на въпроса -Има ли от експерименталното условие някакъв ефект?
   При изследване на едно- единствено лице се осигурява информация за констатираната  промяна в течение на времето, докато междугруповият план дава оценка на интервенцита за определена популация от изследвани лица. Например планът  с едно единствено лице включва сравнение на поведението при две условия, но процесът на промяната се документира в течение на времето. Типичният междугрупов подход е да се сравнят две или повече групи в един или няколко момента от времето по своите средни величини и дисперсиите. Ако са вероятностно еквивалентни, преди да се приложи експерименталното условие, разликата между средните стойности се разглежда като описание на “ефектите” на експерименталното условие.
   Често пъти  е желателно, след като дадено експериментално условие е въвеждано при план с едно- единствено изследвано лице, да се премине към групови планове. С това се повишава външната валидност на експеримента.
   План с едно- единствено лице е подходящ, когато:
  • изследваното лице е на разположение многократно в достатъчно дълъг период от време и е готово да участва в изследването  в изследването;
  • експерименталното условие е такова, че може да се прилага повторно или многократно  тоест възможна е възвратимост към контролните условия;
  • средата  в която изследваното лице се подлага на въздействие, е относително константна и е възможно зависимата променлива да се мери всеки път.

   Ако тези условия не са изпълними, по- удачно е използването на груповите експериментални планове.
   Груповите планове  обаче имат други ограничения. Те се отнасят до рандомизацията. Тя може да не е възможна или да имаме недостатъчен брой индивиди за изследване.
   При анализа на данните груповите експериментални планове дават по- голяма възможност за използване на по- чувствителни статистически методи, което е предпоставка за по- прецизен психологичен анализ. 

   Изследва се влиянието на културата върху човешкото поведение. Целта е да се изясни културалната детерминация на общогруповите особености и на индивидуалните различия в поведението. По същността си се явяват частен случай на експерименталните планове, при които се използват групови сравнения. Броят на сравняваните групи може да е повече от 2.

Условно могат да са 2 вида: 
  1. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации.
  2. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации и лонгитюдния (дългосрочен) изследователски план, при който се отчита не само различието между поведението между различните групи, но и характера на изменението им във времето под влиянието на различни фактори.


   Началото на кроскултуралните изследвания е поставено от Вунд. В “Психология на народите” той подчертава генетичния приоритет пред националния. В съвременната кроскултурална психология основният метод е емпиричния  метод.Предмет са особеностите на психиката на хората от гледна точка на детерминиращи и социо-културните фактори, специфични за всяка от сравняваните етнокултурни общности. 
Кроскултурални изследвания  Кроскултурални изследвания дават по- голямо разбиране за същността на човека и за детерминацията на човешкото поведение.   Те трябва  да се насочим към особеностите на психиката, които са се оформили под влияние на културните особености. Изисква се много добра операционализация на “култура” и “културни фактори” Трябва да се подберат адекватни методи и методики за хора, които имат различни култури- културен шок. Задължителен е правилния подбор на изследваните лица така, че да има гаранция че са от различни култури, да са представителни за дадена популация.
   Култура е исторически предавана структура на значенията, които се съдържат в символите, създавани от хората. Субкултурата е подразделение на културата- например селска, градска, американска, италианска. Хипотезите са свързани с търсене на каузални връзки в посока на културални фактори върху психичните особености на индивидите. Счита се, че поведението на индивидите от различни култури, е причинено от културални фактори. Най- съществените особености са, че са корелационни , а не експериментални изследвания.
Проблемът е конструирането и избор на подходящи методики за регистриране на психичните явления. Колкото повече личности има толкова по- трудно се манипулира обществото.

Прилага се следният подход:
  1. Изработват се двете методики за двете субкултури
  2. Рандомизират се 2 групи
  3. Измерва се 1 група с 1 методика.



Има ситуации, в които експеримент не може да се приложи. Тогава се правят емпирични проучвания /не можем да се осакатят хора, за да се види някакъв резултат/. Тогава се използват корелационните изследвания. С тях или чрез тях се проучва връзката между 2 и повече променливи, събират се резултати по променливи, които ни интересуват и се регистрират промените. След това се прави анализ дали вариациите в едната променлива е съпроводена с вариации в другата променливи.

   Има 3 възможни резултата:
  • когато нараства едната променлива, да нараства и стойността на другата.
  • при нарастване на едната променлива, намалява стойността на другата
  • няма връзка между промените в стойностите на двете променливи.
   Истинският експеримент се отличава от корелационните изследвания по това, че процесът на рандомизация разрушава всяка закономерна връзка между характеристиките на изследваните и въздействието. 
   Всеки път когато има положителна връзка между две променливи, задължително между тях има корелация, но не всеки път когато имаме корелация между двете променливи, е налице каузална връзка. 
Корелационни планове и последващ анализ   Корелацията само показва, че вариациите в едната променлива са съпроводени с вариации в другата променлива. 
   Ако имаме корелация, тогава се прави експеримент. 
   Ако няма корелация, няма смисъл от експеримент. 
 Чрез корелационните изследвания са получени големи резултати в науката и приложни практики между хроничния стрес и саксуалността, например сърдечно- съдовите разстройства в негативен аспект, между наркоманията и алкохолизма. 

   Предимства: 
  • позволяват изучаването на широк кръг от променливи, отнасящи се до индивидуалните различия. 
  • позволяват изучаването на промените в условията на естествения живот 
  • позволяват да се определи дали наличната информация за една променлива може да се използва в условията при друга променлива. 
   Недостатъци: 
  • невъзможност за заключения по каузалните връзки 
  • възможност за недоразумения, предизвикани от въздействието на трети променливи, които е трудно да се отчетат.

Анализ "след това" (Последващ анализ) 


   При този тип изследване правим рандомизация на базата на сведения за прояви, събития, резултати от дейността преди да се въведе самото експериментално въздействие. Практически се прави опит за ретроспективно изследване на каузални връзки, свързани преди всичко с образование, професионална среда и посттравматични стресове. По същество се доближаваме до квази- експерименталните планове. 

   Например в ролята на експериментално изследване е обучението, а в ролята на измерване- индивидуално интервю, даващо информация за успеха и социалната адаптираност на индивидите през последните 10 години. Уравняването на групите е станало по записите в училищните архиви. Ползвани са и факти от проведеното интервю. От първоначалните факти е следвало, че завършващите успешно средното училище са имали по- високи оценки в периода V- VІІІ клас, имали са по- добро обкръжение, родителите им са имали добра кариера и др. Очевидно тези предпоставки не само са способствали за успешно завършване на средното образование, но са и предпоставка за по- нататъшен успех. 
  Технологията на това изследване е следната: до въздействието се прави първото измерване, което по същество представлява ретроспективен анализ на факти- използват се спомени, архивни данни, анкетни данни и т.н. След въздействието, което може да бъде и реално жизнено събитие, в което експериментаторът не се намесва, се прави второто измерване .

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.