Юнг обозначава комплексите, свързани с образите на родителите съответно като “бащин комплекс” и като “майчин комплекс”. По аналогия с общото определение за комплекс, бащиният комплекс се дефиниран като “група от емоционално оцветени идеи, свързани с преживяването и образа на бащата” , а майчиният комплекс като “група от емоционално оцветени идеи, свързани с преживяването и образа на майката” . Родителските комплекси притежават всички характеристики на психичните комплекси. 
   Постюнгианските автори допълват юнговата концепция за родителските комплекси. Приемайки общата концептуална рамка на Юнг, тези автори я съчетават с редуктивния подход, като така се оформя една нова позиция по отношение на ролята на родителските комплекси за човешкото развитие и функциониране. Уместно допълнение прави Ламбърт , въвеждайки собствена класификация на развитието на Аз-а. Героическият Аз, в преувеличена форма, може да се разглежда като стил на Аз-а, характерен за определена възраст. Всяка телесна зона поражда свой стил и качество на Аз-съзнанието. На основата на зоналното развитие и теорията на обектните отношения Ламбърт  извежда шест различни стила на Аз-а, всеки от които има своя митология. Така мажем да разграничим шест различни стила на функциониране на Аз-а: орален, анален, фалически, зрял – генитален, “параноидно - шизоиден” и стил, стимулиран от достигането на депресивно състояние ( или стадий на тревожността) .
    Първият стил възниква в резултат на реакцията на бебето на фрустрацията и на отделянето от майката по време на раждането. Детето се опитва да преодолее това разделение, за да удовлетвори своите потребности. Потребностите, които трябва да се удовлетворят, са преди всичко орални и по тази причина стилът се обозначава като “орален” стил на функциониране на Аз-а. В последствие, поради факта, че бебето започва да осъзнава своята нарастваща независимост, то започва да изследва своите способности, особености, сила и продуктивност. Фройд, разглежда дефекацията като първичен израз на тази ситуация: детето може да върши това само, като преживяването на отделянето на екскременти фокусира неговото внимание. Ламбърт възприема този подход и обозначава като “анален” втория стил на функциониране на Аз-а. Третият стил е свързан с периода от онтогенезата, през които детето започва да контролира своите вътрешни съдържания до такава степен, че Аз-ът вече е в състояние да развие собствени интереси, които са относително отделени от желанията, потребностите и уязвимостта на тялото. Това съответства на свободната воля на човека и на способността му да стане субект на действие. В този момент детето се отделя в достатъчна степен от майката и стилът на функциониране на неговия Аз приема посока на отделяне от нея и нейната феминност, и придобива съвсем различен характер. От тук и названието на стила – “фалически” стил на функциониране на Аз-а. Следващият стил на съзнанието бива обозначаван като “едипов”. Той съответства на прехода в развитието на човека в семейството му от двуличностно към триличностно функциониране. Този стил е насочен към преживяването на съперничеството, амбивалентността, притежанието и изключеността и формирането на чувството за вина. Следващият от стиловете, съответстващ на пълноценното зряло генитално функциониране, Ламбърт дефинира като “генитален” стил. Според Ламбърт, към предходната класификация, заимствана от психоанализата, може да се добавят още два стила на функциониране на Аз-а, дефинирани съответно като “параноидно - шизоиден” и като “депресивен”. Обособяването на този стилове е свързано с качествените изменения на съзнанието, предизвикани от прехода на детето от примитивно разцепеното функциониране към реалното възприемането на майката като човек. Това е разликата между параноидно-шизоидното и депресивното състояние. При параноидно-шизоидното състояние, с което се свързва едноименния стил, Аз-ът е изцяло ангажиран с процеса на отделяне от майката с помощта на победа над нея. Аз-ът заема позиция “или-или” (дисоциация или шизоидно  функциониране), реагирайки на фантазията за преследване и заплаха от страна на майката (параноидно функциониране). При депресивния стил  Аз-ът може да функционира на основа, различна от “или-или”, като може да се справя с амбивалентността, емоционалните контрастни промени и многостранната природа на въображаемия свят. Аз-ът вече може да приема и преживява противоречивите и смесени чувства към себе си и другите, да задържа агресията, да преодолее фантазията за заплаха, и да възприема майката като реален човек, което заменя удобното и разделение на добра и лоша майка, позволяващо лошата само да се напада, а добрата само да се обича. Така мажем да разграничим шест различни стила на функциониране на Аз-а: орален, анален, фалически, зрял – генитален, “параноидно - шизоиден” и стил, стимулиран от достигането на депресивно състояние ( или стадий на тревожността). Според Карел Ламбърт   всеки от стиловете на функциониране на Аз-а не само съществува постоянно наред с останалите у зрелия човек, но също така Аз-ът се намира в конфликт с тях във всеки даден момент. Оралното Его иска да бъде независимо и да регресира, аналното Его е ангажирано със стремеж към самоутвърждаване, а фалическото Его се стреми да избяга от (или, вероятно, да убие) майката изцяло, като неговият идеал е маскулинността. Авторът допуска, че установяването на контакт (докосването, преговорите) с някой от тези шест позиции в зрелия индивид, активизира нива на самосъзнанието, които съответстват на всяка от тях . Ламбърт  допуска, че всеки един от описаните в неговата класификация ранни стилове на функциониране на Аз-а, се обособява като автономен комплекс, който функционира през цялата онтогенеза. Авторът допуска, че установяването на контакт (съзнаван или несъзнаван) с някой от тези шест позиции активизира нива на самосъзнанието, които съответстват на всяка от тях, респективно, у зрелия човек се възпроизвеждат нагласите и позициите характерни за съответния стил . Аналогично, Нютон допуска, че всяка фаза от развитието се  превръща в автономно съдържание на психиката. Авторът подчертава, че когато се интерпретира несъзнаван материал на възрастни пациенти, свързан с детството, той постъпва именно от тези автономни комплекси, имащи както личностно, така и архетипово измерение . Изхождайки от тези и други предпоставки, Самюелз (Samuels, 1995) дефинира съществуването на четири варианта (форми) на родителските комплекси при мъжа и четири варианта при жената. Така при всеки от половете могат да се наблюдават вариантите баща/баща, баща/майка, майка/баща и майка/майка, в зависимост от това кой от родителските образи е активен в момента . Самюелз отбелязва, че така изведените форми са абсолютно равнопоставени и много интелектуализирани, като тук анатомията (физиологичния пол) е важна, но не и определяща в коя от тях ще попадне човек .
   Според Самюелз, пълното оформяне на ядрото на всеки от вариантите на родителските комплекси приключва с изхода от едиповия период и е свързано с идентификацията на детето с някой (или и с двата) от родителските образи. Нормалният изход от едиповия комплекс е свързан с идентификация с образа на родителя от същият пол. Тази идентификация е в основата на вариантите на майчиния или бащиния комплекс, който се наблюдава у зрелия индивид. Идентификацията включва и положителните и отрицателните аспекти на образа на родителя, т.е. при функционирането у зрялата личност на родителският комплекс могат да се проявят и двата аспекта . Самюелз допуска, че формирането на майчиния комплекс и при двата пола се  осъществява посредством механизма на проективната идентификация . Авторът  твърди, че формирането на някой от вариантите на родителските комплекси не е задължително обвързано с реалното физическо присъствие на родителя от съответния пол, доколкото за формирането на комплекса значение има не физическия пол на родителя, а родовата роля, изпълнявана  от него. Родовата роля на баща с произтичащите от нея характеристика, може да бъде изпълнявана и от жена. Възможно е вариантът баща/баща да възникне при дете, отгледано единствено от майката. Първоначалното формиране и доминиране на някой от вариантите на родителските комплекси зависи от въздействието, оказвано от реалните родители върху детето в ранното детство, както и от отношенията между самите родители . Моментното проявление и доминиране на някоя от  формите на родителските комплекси не изключва възможността за успоредно съществуване на останалите форми в несъзнаваното, доколкото всички варианти са обвързани с родителските образи, архетипно обусловени у всеки човек. В този план, Самюелз възприема един динамичен подход допускайки, че в различните периоди на онтогенезата в психиката могат да доминират различни варианти на родителските комплекси, които могат да се различават от първоначално появилите се след изхода от едиповия период. Промяната в доминиращата форма на родителския комплекс се обуславя както от обективни (външни) фактори, така и от субективни (интрапсихични) фактори . Пример за обективен фактор може да бъде майчинството при жените. Ако доминиращият вариант на родителския комплекс у една жена е бил баща/баща, е възможно, след раждането на дете, в нея да се засилят женските и майчините инстинкти, като в резултат на това да започне да доминира вариантът майка/майка. Интрапсихичните фактори за промяната на доминиращата форма на родителските комплекси са свързани с проявите на Цялостната личност в процеса на индивидуализация. Пример за това може да бъде промяната у момчетата в процеса на иницияцията. Ако в периода преди достигането на зрелостта доминиращата форма у едно момче е била майка/майка, е възможно, активизирането на архетиповите очаквания, свързани с навлизането във възрастта, предполагаща зрелост, да активизират друг вариант, свързан повече с маскулинността, например баща/баща . 
  Поради факта, че притежават характеристиките на всички останали комплекси, родителските могат да се проявяват както при нормално, така и при патологично функциониране на психиката. Въпреки това, поведенческите нагласи, свързани с архетиповия модел, изграждащ ядрото им, могат най-отчетливо да се проявят при ниско ниво на съзнанието (умора, сънливост, употреба на алкохол и т.н.) или при патологичното функциониране .
    Концепцията за родителските комплекси на Самюелз се базира на следните общи допускания:
  1. Приемама се, че родителските комплекси, макар и формирани при изхода от едиповия период, продължават да функционират през целия останал живот на личността, като най-чисто може да се открие влиянието им в периода на ранната зрелост. 
  2. Допуска се, че активирането или доминирането на някой от вариантите на родителските комплекси води до проявата на специфични личностни диспозиции. Тук трябва де се има в предвид, че тези диспозиции не са задължително свързани с реално съществуващи хора, събития или ситуации от външната обективна реалност. Този факт се дължи както на архетиповата природа на родителските комплекси, така и на механизма на проекцията, изразяващ се в тенденция да се прехвърлят очаквания, свързани с архетиповата основа на комплексите, върху обекти и ситуации от външния свят. Така например, ако при варианта баща/майка при жената говорим за съпротива срещу социалните авторитети от мъжки пол, то можем да очакваме, че тази съпротива ще се появява винаги, когато някои външен обект бъде идентифициран като авторитет, независимо дали обективното поведение на авторитета изисква или налага съпротива. 
  3. Доколкото вариантите на родителските комплекси са обобщени категории, ще разглеждаме като обобщени категории и личностните диспозиции, свързани с проявлението им. Когато, например, се описва диспозицията “съпротива срещу авторитети”, се има в предвид, че обща за различните хора, отнасящи се към един и същ вариант, ще е само тенденцията да се проявява съпротива към обекти, идентифицирани като авторитети, докато конкретните форми и съдържание на проява на съпротивата ще са различни при различните индивиди. 
  4. Голяма част от описанието на диспозициите, проявяващи се при доминирането на съответният вариант на родителските комплекси са направени още от самият Юнг, като постюнгианските автори приемат и използват тези допускания в своите интерпретации, макар тяхната класификация на родителските комплекси да не съответства напълно на Юнговата. Този подход ще приемем и в по-нататъшното изложение, включвайки елементи от юнговите интерпретации по проблема. 
  5. В съответствие с принципите на противоположностите и енантиодромията, допускаме, че разположението на различните форми на родителските комплекси може да бъде мислено като спектър, чийто крайности преминават една в друга. Така например, при жените редица от личностните диспозиции, които са присъщи за формата от единия край на спектъра (баща/баща), могат да бъдат открити във формата от противоположния край на спектъра (майка/майка). В посочения пример такива диспозиции са социалната пасивност, склонността да бъдат доминирани.
   Доминирането на образа на майката при родителските комплекси при жените е характерно за вариантите майка/майка и майка/баща. Обвързаността с идеята за майката води до засилване на женските, материалните и сексуалните инстинкти, проявяващи се както в засилване на потребностите от хранене и сигурност (позитивен аспект), така и с потребността от поглъщане и притежание (негативен аспект), които ще са характерни и за двете форми . Формирането на варианта майка/майка при жените е свързано с появата на специфични несъзнавани мотиви при изхода от борбата и съревнованието с майката за любовта и вниманието на бащата по време на едиповия период. При този вариант идентификацията с образа на майката е съпътствана и чувство за вина от едиповото съревнование. Последното принуждава дъщерята да ограничи своята сфера на действие, развитие и израстване, макар да е възможно у нея да е имало стремеж да стигне по – далече от майка си. Така се обособява отказ от социален растеж и кариера, социална пасивност и склонност да бъде доминирана, мазохистични тенденции към самонаказание . Прекомерното засилване на женския инстинкт, комбинирано с пасивната идентификация с образа на майката, водят до т.нар. “репродукция на майчинството”: дъщерята става неосъзната по отношение на собствената си личност, губи идентичността си и се превръща просто в “малка майка” или единствено изпълняваща ролята на “отговаряща на нуждите на другите” . За тези жени единствена цел в живота е раждането и грижата за дома и децата. За нея съпругът й е на първо място и преди всичко, инструмент за възпроизводство, като тя го възприема и се отнася към него  просто като към обект за който да се грижи, заедно с децата, бедните роднини, котките, кучетата и домашното обзавеждане . Деперсонализирането на съпруга и останалите “обекти за грижа” е свързано с активирането на стремеж за доминация и притежание на подопечните от семейството, което е вид компенсация на социалната пасивност. При майка/майка се развива и склонност към перфекционизъм, подпомагащ установяването на контрол в семейството и насочен към постигане на съвършенство в домакинските задължения, грижата за семейството и дома. В положителния си аспект описаните до тук тенденции ще се проявяват в уважение и придържане към общоприетите социални ценности, норми и авторитети, макар и без вътрешна убеденост в основателността им, приемане на собствената женственост и сексуалност като естествени феномени, “орална” откритост, щедрост и себераздаване към нуждаещите се от помощ и подкрепа .
   Формирането и доминирането на варианта на родителския комплекс майка/баща при жените отново, както и при останалите варианти е обвързано с изхода от едиповата ситуация. За разлика от варианта майка/майка, при майка/баща едиповото съперничество с майката не бива преодоляно и предизвиква устойчиви тенденции към социална активност и стремеж към доминация. При майка/баща се наблюдава уникалното съчетание на засилени майчински, женски, материални и сексуални инстинкти, комбинирани със стремеж за социални успехи, кариера и социална доминация. Мотивът за съпротива, борба и победа над майката се запазва и се прехвърля върху останалите жени и авторитети от женски пол, т.е. при тази форма на родителския комплекс ще има стремеж за доминиране над останалите жени, но без да се губят родовите особености на женствеността и майчинството . Стремежът да се притежава обичта на бащата също се запазва, съчетан със стремежа бащата да бъде покорен и притежаван. Формулирано на психоаналитичен език, тези жени желаят “да контролират пениса, без самите те да притежават пенис” . Смесването на опозиционните тенденции женственост – социална активност и доминация – подчинение често е причина за нарушено функциониране. Нюмън обозначава това състояние като “разтроено Его”. При тези индивиди се наблюдава стремежът за рязко и незабавно удовлетворяване на материалните потребности, които са преувеличени много повече отколкото са в действителност. Появява се и завишена потребност от любов и внимание, нарцистичен егоцентризъм и себеотносност, повишен стремеж към агресивност и съпътстващото я чувство за вина. При варианта майка/баща на родителските комплекси при жените може да се очаква появата на “орални” импулси, изразяващи се в склонността да се помага на нуждаещите се и на обектите за грижа, съчетани с перфекционизъм, обхващащ и социалната сфера на активност.
   Обща характеристика на формите на родителските комплекси при жените, при които доминира образа на бащата (баща/баща, баща/майка), е подтискането на материалните и сексуалните инстинкти съпроводено с поставянето на акцент върху духовността и интелигентността . Подтискането на сексуалността и на женствеността се проявява във съзнавана или несъзнавана съпротива на тези жени срещу всички биологични дадености и социалните им аналози, които им напомнят, че са жени. Така при тези варианти могат да се наблюдават проблеми с цикличността и продължителността на менструацията, ненавист към пълното тяло с подчертано женствени форми и стремеж към отслабване стигащ до анорексия, непохватност и безинициативност в сексуалното поведение. Формира се неприязън към носенето на съблазнителни дрехи, подчертаващи женствеността, както и към типично майчинските задължения: бременност, кърмене, домакински задължения .
Изходът от едиповия конфликт при варианта баща/баща при жените е свързван с изтласкването на инцестните омраза към майката и любов към бащата. Тези жени поддържат инфантилната роля “само дъщеря” или “малкото момиченце”, което не иска да порасне и да приема родовата роля на жена, като по този начин се избягва едиповото противопоставяне и се задържа обичта и на двамата родители. В социално отношение те проявяват склонността да бъдат пасивни и доминирани, проявяващи пасивно примиренческо придържане към общоприетите социални норми, правила и авторитети, съчетани с отказ от отговорни социални позиции. Склонни са да боравят с идеали както по отношение на социалното обкръжение, така и по отношение на интимния партньор. Върху последния се прехвърля образа на бащата, заедно с очакването той да се грижи за тях и да ги закриля, съчетан със стремежа те да му служат, но само като дъщеря. По тази причина, вариантът баща/баща, обикновено избират партньори, които по – някакъв начин символизират Логоса (по-възрастни са от жената, или притежаващи висок социален статус, или са свързани по някакъв начин с науката или духовността). Несъзнаваното асоцииране на партньора с бащата води до проблеми в сексуалността (сексът се възприема като нещо грозно и отблъскващо), както и до отказ от дейности, напомнящи за женствеността им . Положителните страни на варианта баща/баща при жените позволяват постигането на успехи в сфери, свързани с интелигентността или духовността, умение да поддържат приятелски връзки с противоположния пол, честност и откритост в поведението, отсъствие на перфекционизъм, поддържане на традицията посредством убедеността в справедливостта на социалните ценности и правила . 
Водещият мотив в поведението на жените, при които доминира вариантът баща/майка, е вечната борба за надмощие със света на мъжете. Активен и доминиращ, този вариант отдава живота си на социалните постижения и кариера. Несъзнавания бунт срещу авторитетите и правилата е свързан с едиповия бунт срещу бащата. Идентификацията с образа на бащата тук е свързана със стремежа да се придобие авторитета на бащата и да се функционира като мъж, т.е. несъзнаваният мотив е да се притежава пенис и свързаните с него възможности за социална доминация. Стремежът да бъде мъж се свързва с подтискането на материалните и сексуалните инстинкти, както и на женствеността и на всичко, което напомня за слабостта на женския род. Особеното при тази форма на родителския комплекс при жените е, че те могат да демонстрират разкрепостена сексуалност, но тук сексът е мотив за борба за власт и надмощие над мъжете, а не потребност. В този план, отношението към противолоположния пол и към мъжките авторитети ще е амбивалентно: от една страна, открито противопоставяне, целящо подчиняване и доминация и, от друга страна, съблазняване и външно подчинение, имащо за крайна цел отново постигането на доминация.  Желанието да се притежава пенис води до несъзнавано любовно отношение към майката, изразяващо се в съжаление (майката изглежда “слаба и безпомощна жена” в сравнение със способностите на дъщерята-воин) и стремеж майката да бъде обгрижвана, но от позицията на бащата. Това отношение се проектира и върху останалите жени. Положителните аспекти на този вариант са свързани с изострено чувство за справедливост, включително и социална, честност и отдаденост на борбата на различни идеалистични каузи. Вероятно повечето от лидерите-жени в борбата за женски и човешки права, заемащите високи позиции в социалната йерархия жени, както и жените, занимаващи се с наука, принадлежат към този вариант на родителските комплекси .
Формата на родителския комплекс майка/мака при мъжете е продукт на силна пасивна идентификация с образа на майката при изхода от едиповия период. Тази идентификация влече мазохистични тенденции в зряла възраст, склонност да бъде доминиран и да се подчинява както на авторитетите от женски пол, така и на жените изобщо. Пасивната идентификация с образа на майката води до формирана на любовно отношение към бащата: синът иска да съблазни бащата, държейки се като майката. Следствие от това отношение са както склонността да се подчинява на социалните авторитети, ценности и норми, пасивността към промяната и конфликтите на които предпочита да реагира с бягство, така и съществуването на латентна или явна пасивна феминизирана хомосексуалност . Доминирането на образа на майка предизвиква и засилване на материалните инстинкти, завишена потребност от храна и сигурност, засилено чувство за социална справедливост (в материалната й интерпретация), както и силен несъзнаван стремеж за регрес към утробата на майката, съпроводен със склонността да се поддава на различни зависимости, намаляващи интензитета на съзнанието. Позитивните прояви на варианта майка/майка са свързани със силно развита способност за поддържане на приятелски връзки и с двата пола, амбициозност в преследването на поставените цели, революционен дух и любознателност, макар и съчетани с перфекционистични тенденции .
Вторият вариант на родителските комплекси при мъжете, доминиран от образа на майката, е формата майка/баща. Формирането на този вариант е продукт на съществуването на свръхпротективна майка в реалното семейство, чието следствие е силния бунтарски дух на тези мъже и съпротивата срещу всички форми на тирания и безсмислени ограничения. Бунтарската тенденция прави тези мъже активни в социално отношение, със силна амбиция за социално развитие и успехи. Амбивалентното отношение към правилата, наложени в семейството, влече и амбивалентно отношение към социалните ценности, норми и авторитети. От една страна, съществува съпротива срещу социалните норми и обществената оценки, възприемани като нещо релативно, както и съпротива срещу всички прояви на глупост, тесногръдие, несправедливост и  малодушие, който бунт е репрезентация на едиповото съперничество срещу бащата и авторитаризма изобщо. От друга страна, съществува силен стремеж към властта, доминацията и придобиването на статуса на авторитет с последващо външно одобрение на собствената авторитарност и стремеж към налагане на собствените правила. Вариантът майка/баща е склонен да проявява промискуиет при поддържането на връзки с противоположния пол, който е израз както на бягството от образа на майката, който се проектира върху партньора, така и на бягството от собствената несъзнавана пасивност, хомосексуалност и тенденция да бъде доминиран от някой друг  . Както и при предишния вариант, и при майка/баща съществува засилване на материалните и сексуалните инстинкти, завишена потребност от храна и сигурност, засилено чувство за социална справедливост (в материалната й интерпретация), както и силен несъзнаван стремеж за регрес към утробата на майката, съпроводен със склонността да се поддава на различни зависимости, намаляващи интензитета на съзнанието. При позитивното си проявление тези тенденции, отново, могат да се проявяват под формата на дръзка и решителна мъжественост, готовност да правят жертви в името на това, което счита за справедливо, любознателност, революционен дух и силно развита способност за поддържане на приятелски връзки и с двата пола .
Формата баща/баща при мъжете често бива определяна като “позитивен изход от едиповия комплекс”, може би, защото представлява социално най – приемливото развитие на едиповата драма. Преодоляването на инцестните импулси позволяват на тези мъже да формират една положителна идентификация с образа на бащата, изразяваща се в последствие в уважение, спазване и възпроизводство на социално приетите ценности, догми и правила, уважение и склонност към подчиняемост на авторитетите, поддържане на типично маскулинно родово поведение, доверчивост, склонност към идеализиране и развит дух . В отрицателния си аспект тази форма може да предизвика пасивност и склонност да бъдат доминирани от лица, идентифицирани като авторитети, подтисната инстиктивност и сексуалност, както и подтиснати материални инстинкти, импотентност, пасивен явен или латентен нефеминизиран хомосексуализъм . 
    Вариантът баща/майка на родителските комплекси при мъжа може да бъде определен като “класически”, доколкото той представлява първият и най – често описван вариант на изход от едиповия комплекс. Този изход се характеризира със неуспешното преодоляване на оцеобийствените тенденции и запазване на нежното, любовно отношение към майката. Борбата с бащата за надмощие води в последствие до съпротива и релативизиране на социалните ценности и правила, както и до много силна съпротива срещу социалните авторитети от мъжки пол, съчетани с поддържането на маскулинно родово поведение. Стремежът на тези мъже да са активни и да доминират често водят до социални постижения и успешно кариерно развитие. Развитието на духа, социалния реализъм и подтиснатите материални инстинкти често насочват развитието на тази форма както към анално – садистичните системи на строго йерархизираните обществени организации (военни, полиция и т.н.), така и към тяхната опозиция: системите на организираната престъпност или на революционерите. В негативния си аспект баща/майка може да се проявява в антисоциално поведение, расизъм и нетърпимост към различията и различните, сексуални нарушения (преждевременна еякулация), нефеминизиран активен явен или латентен хомосексуализъм .
 
Типология на Андрю Самюелз
Андрю Самюелз
 Анализът на юнгианските теоретични допускания относно личностните диспозиции, породени от доминирането на някой от вариантите на родителските комплекси ни позволява да направим следния извод: Доминирането на вариантите на  родителските комплекси влияе на следните личностни диспозиции:
отношение към дименсията материално-духовно. Тя включва отношението към материалните аспекти (храна, пари, собственост дом, материална сигурност и др.) и отношение към духовните аспекти (религиозност, интелектуалност, място в социалната система, културна идентичност и др.).
отношение към дименсията социална пасивност-активност. Часните аспекти на  тази дименсия са: отношение към социалните авторитети, норми и правила; отношение  към социалната подчиняемост – доминация; отношение към социалните процеси (приемане-отхвърляне, конформизъм-иновации); отношение към социалните конфликти. 
отношение към дименсията мъжествен-женствен. Тук се включват: отношението към собствената половата (родова) идентичност и роля; отношение към собствения и противоположния пол; отношение към собственото тяло (отношение към храненето, сексуалността и останалите физиологични аспекти).
отношение към дименсията майчинство-бащинство. Частните аспекти са: отношение към родителите и модела на функциониране на първичното семейство; отношение към собствената роля на родител и собственото семейство. 

1.Изправена походка – съвременният човек е единственото същество, чийто предни крайници са напълно свободни от локомоторни функции .

2.Фронтално зрение – само при съвременния човек двете очи са разположени във фронтална плоскост. Това позволява почти напълно презастъпване на полезрението на двете очи. Вероятно тази особеност се дължи на зрителната доминантност във възприятието .

3.Увеличен обем на черепа – това косвено показва нарастващата маса на мозъка. Увеличават се браздите и извивките на мозъчната кора, което увеличава повърхността й. Съвременния човек има относително най-голям мозък спрямо телесното му тегло. По абсолютна маса на мозъка делфините и китовете изпреварват човека значително. Средния обем на черепа у съвременния човек е около 1200 кубически сантиметра, докато у днешните маймуни не надвишава 550 кубически сантиметра . 

4.Изключителна биомеханична подвижност на ръката – китката на човешката ръка има 20 съчленения, което позволява милиарди възможни пози на китката и неизчерпаем брой възможности за въздействия върху околния свят .

5.Уникално звуковъзпроизвеждане на гласовия апарат при човека. Езика и речта:Пример „Символно общуване”: Установено е, че висшите маймуни могат да използват знаци с ръце (позоваване, за молба и т.н.). Експеримента е на Дуейн Ръмбо и жена му Сю. Приучват шимпанзета да използват картинки, за да обозначават обекти от външния свят (езикова клавиатура). На принципа на условния рефлекс маймуните се научават да посочват картинката когато искат да посочат реалния обект и да приемат послания под формата на картинки. Шимпанзето (Кензи) реагира правилно на посланията „Нахрани твоята топка с малко домати” (носи домат до топката), „Дай инжекцията (спринцовката) на Лиз” (връчва спринцовката на Лиз), „Постави инжекцията на Лиз” (докосва Лиз със спринцовката). Продуктивните способности на Кензи също са впечатляващи, но „изреченията” му са тясно свързани с осъществяваните от него действия и най-често се използват за молене за нещо. Например, създава комбинацията „кола каравана” когато искал да бъде заведен до караваната с кола, вместо да ходи пеша; комбинацията „игрище Остин”, когато иска да посети шимпанзето Остин на игрището; комбинацията ”картофи олио”, когато гледачът му го намазал с олио докато той ядял картофи. Разбира се, опита не доказва, че шимпанзето може да използва човешкия език, а че може да разбира . При човек в разбирането участва думата и езика, и разбирането е свързано с знание за същностите и закономерните свойства, за причинните връзки и взаимоотношенията между предметите и явленията в действителността. Разбирането при човека е насочено в перспектива – към проблеми в бъдещето или бъдещи цели и задачи (планирането) 
Сравнителен анализ на човешката и животинската психика -Разлики човек-животно
   Съвременният човек може да имитира повечето звукови биосигнали на животните. При него, обаче, единствено се наблюдава използването на втора сигнална система и сигнификативна (семантична) функция на думите. За сравнение, при папагалите съществува използването на членоразделна реч, но тя няма същите функции, както при съвременния човек .Устната кухина и глътката при съвременния човек са свързани помежду със много широк отвор и формират т.нар. „наставна тръба”, позволяваща издаването на качествено нови звуци, които животните не могат да възпроизвеждат. За сравнение при шимпанзетата въпросния отвор е много по-тесен .
   Езикът при хората не възниква изведнъж и спонтанно: В началните стадии на антропогенезата, вероятно, се е започнало със ситуативна реч, при която отделите звуци, спонтанно обединявани с течение на времето в думи и срички, са обозначавали обекти от външния свят. Ограниченият смисъл при това обозначаване се е допълвал чрез мимика, пантомимика и жестове .
   При човека за речта отговаря двигателната област на речта (център на Брока), която се намира в задната част на третата челна извивка на лявото полукълбо на главния мозък и слуховата област на речта (център на Вернике), която се разполага в задните отдели на първата слепоочна извивка. 
   Знаците (оръдия, обърнати навътре - Виготски). Доказано е , че са използвани от неандерталците, но не могат да се ползват от съвременните човекоподобни маймуни . 
Езика позволява предаването  и съхранението на обществения опит (виж по-долните разлики) .
  Спорно е дали изброените придобивки са продукт на случайни мутации или на някакво системно въздействие, но тяхното пораждане, закрепване и усилване е отнело не по-малко от 10 милиона години. Връзката между появата на петте анатомични промени се формулира в систематичната хипотеза: освободените чрез изправянето крайници водят до усложняването на ръката и формиране на фронтално зрение, което, на свой ред, води до уголемяване и функционално усъвършенстване на главния мозък. Развитият главен мозък позволява преминаването от сигнализация към сигнификация (втора сигнална система). Всяко следващо звено в тази верига упражнява обратно усилващо въздействие върху пораждащите го предпоставки .

6.Мислене и интелектуално поведение.Пример „Съединяване на пръчки за достигане на банан (трупане на сандъци)” (опитите на Кьолер). Опита показва няколко от характеристиките на интелектуалната дейност при животните: 
  1. Първоначално имаме множество хаотични, неуспешни опити за решаване на задачата, след което, сякаш внезапно, се налучква операцията, която води до успех. 
  2. Ако опита се повтори маймуната решава задачата без предварителни опитвания.
  3. Маймуната много лесно пренася намереното решение в нови условия, подобни на тези, при които е възникнало решението. Например, ако и се отнеме пръчката, маймуната много бързо намира друг подобен предмет, за да достигне плода.
  4. Интелектуалното поведение е двуфазно:при първата фаза (подготвителна) е съзерцаването на проблемното поле, а втората решаване на проблемната ситуация чрез практически действия.
  Интелектуалното поведение при животните се различава от инстинктивното, не само по по-голямата пластичност, но и поради това, че самото действие се предшества от някаква подготовка. Подготовката на действието е свързана с разбиране от страна на маймуната на връзката между предметите в проблемната ситуация, като за целта тя използва представно или нагледно-образно мислене. Пример „Преднамерена измама”: Лесли (представител на вид южноафриканска маймуна) видял, че майка им пощи сестра му Ескофиър. Агресивно прогонил Ескофиър и започнал той да пощи майката. След малко Лесли се доближил отново до Ескофиър, която започнала да трепери, очаквайки нападение. Лесни мляснал с устни – знак на помирение – и започнал да почиства сестра си. След няколко минути Ескофиър видимо се отпуснала и се протегнала, за да може брат й да й почисти гърба. На този етап Лесли хванал опашката на Ескофиър и я захапал жестоко, задържайки я между зъбите си, докато Ескофиър пищяла .Опита демонстрира поведение на преднамерена измама, а следователно и планиране с разбиране.
    Мисленето на приматите се различава от човешкото. При човека имаме словесно, абстрактно-логическо мислене с понятия. Мисленето при животните е само конкретно, нагледно-образно и се изразява в преобразуване на миналия опит под формата на повече или по-малко нови представи в сферата на първата сигнална система, която за тях е единствената условнорефлекторна сигнална система на мозъчната кора. Нарича се още практически действено мислене, защото се осъществява в хода на поведението на животното при сблъскването му с едни или други обекти в околната среда. Пример „Огъня и водата” Валцуро (руснак) Приучва шампнзе, че трябва да угаси огън, като го полива с чаша вода, гребейки от кофа, за да може да получи храна, която се намира в проблемната кутия, върху която гори огъня. След това, проблемната кутия с огъня се поставя на сал (площадка) в езеро. Салът е съединен с брега чрез дъска. На брега се намира и кофата с чашата. Маймуната отива от сала до брега, пълни чашата с вода и я носи до огъня и така няколко пъти докато загаси огъня. Не и хрумва че може да угаси огъня като гребе вода от езерото с шепи или с чашата. Експеримента показва, че маймуните остават в нагледно действеното мислене и разбиране, като не могат да правят абстрактни причинно-следствени връзки.
   Делфините също показват високо развито интелектуално поведение, демонстриращо мислене с разбиране. Поради водния начин на живот, обаче, не могат да разрешават практически задачи с предмети както маймуните. Интелекта им се проявява в общуването помежду им и с хората. Делфините могат да издават подражателни звуци, включително и човешки (могат да издават звуци, подобни на свирене с уста, на  скърцаща врата, на кучешки лай, на грухтене, на стържене и т.н.). У тях много лесно се създават рефлекси спрямо биологически неутрални дразнители. Добронамерени са спрямо човека, могат да контролират силата си и не нападат хора, дори когато последните ги провокират. Проявяват черти като общителност, заинтересованост и любопитство. Дори и когато са ядосани, делфините продължават да бъдат общителни, добродушни и някак снизходителни към хората, като проявяват някакъв игрив хумор.

7.Социалния начин на живот. 
   Стадния начин на живот и изброените анатомично-физиологични промени са предпоставки за появата на трудова дейност . 

8.Труда и разпределението на труда. Използване на оръдия.
   Установено е че приматите могат да използват оръдия в естествена среда и в плен. Пример „Чупене на орехи”: Маймуните се научават да разчупват твърдите палмови орехи с камъни, като така изважда самия плод от меката кора, чийто вкус не им харесва. Могат да използват сдъвкано листо, за да вдигнат вода за пиене. При определени условия камъните и други предмети (пръчки) се използват като оръжие (хвърлят ги или удрят с тях), когато са застрашени от неприятели (най-често други маймуни). Пръчките и камъните могат да се използват и за автостимулация (гъделичкане)
   Пример „Лов на мравки” Шимпанзетата откриват подходящ термитник малко преди термитите да излетят (крилата на термитите се появяват в началото на дъждовния период и тогава те започват масов полет). Избират един от входовете и изгребват заобикалящия слой земя. После откъсва сухо стебло трева и го пъхат в намерения отвор. Изчаква термитите да се хванат по стъблото, после внимателно я изважда и ги изяжда. Шимпанзето може да се занимава с това в продължение на един-два часа. Когато края на тревичката се изкриви, шимпанзето го отгризва и продължава да „лови” с останалата част. Ако остатъка е много къс, маймуната откъсва нова трева или тънко клонче. Ако по клончето има листа тя ги отстранява предварително. Примера показва, че шимпанзето разбира ситуацията, още повече че пръчката не се прилага изведнъж: след като вземе пръчката маймуната ходи и обикаля различни термитници докато намери подходящ на дълбочина за пръчката. Понякога шимпанзето взима цял сноп със сламки. Това позволява на някой автори да направят извода, че маймуната знае какво предстои още преди да е стигнала до термитника (предварителен план?) .
   Пример „Храна в тръба”: Опита е на Н.Н.Ладигина-Котс с шимпанзето Парис. Пред маймуната се поставя храна увита в хартия в тръба. Единствения начин да се извади храната е като се избута с пръчка. Авторката търси отговор на няколко въпроса:
  1. Способно ли е шимпанзето веднага да употреби пръчката? Оказва се, че не – първо пробва да извади храната с пръсти и след няколко неуспешни опита ползва пръчката. При повторното осъществяване на опита маймуната веднага ползва пръчката.
  2. Може ли да избере пригоден за доставяне на примамката предмет между редица непригодни? За целта пред маймуната се слагат предмети с различна големина, дължина, форма и т.н., като някой са пригодни за пъхане в тръбата други не. Шимпанзето постепенно отдиференцира едни от други признаци на отделните предмети и избира пригодния.
  3. Способно ли е самостоятелно да обработи непригоден предмет (клонче, сгъната тел и т.н.) и да го направи годен за доставяне на примамката? Да, шимпанзето успява да модифицира представените му предмети до форма, пригодна за избутване на храната. Ако предмета е дъска, шимпанзето успява с ръце и зъби да отцепи такова парче, каквото е удобно за вмъкване в тръбата
  4. Може ли да направи пригодно за употреба средство посредством съставяне (например от 2 къси пръчки да съедини дълга) Може, личи още от опитите на Кьолер. Ладигина-Котс усложнява задачата и дава на шимпанзето предмети изискващо по-сложна обработка (клонче с листа, намотка на тел, тел, огънат във формата на буквите Г,П,С, О и т.н.). маймуната успява да се справи при всички предмети.
   Томасело критикува направените изводи от ползването на оръдия от маймуни в естествената им среда с следните аргументи: Тази употреба е рядка в естествени условия, рудиментарна по отношение на човешките стандарти, като при приматите е по-често срещано инструменталното използване на останалите членове на вида (пощене, просене). Приматите не могат да използват материали, които слепват, не могат да връзват възли и да затоплят неща. Гибсън обобщава: „По принцип схемите на използване на оръдия, които липсват при човекоподобните маймуни, са тези, които се развиват относително късно при човешките деца и изискват едновременно поддържане на няколко пространствени отношения или обекти във вниманието.
   Обобщени разлики в трудовата дейност:
Трудовата дейност се характеризира с поставянето на цели и изготвянето на оръдия. 
Животните не могат да извършват трудова дейност, защото:
-действат инстинктивно или ситуативно без предварително изготвена цел и план .;
-не могат да съхраняват създадените оръдия и не се запасяват с тях, защото оръдието губи качеството си на такова, щом изиграе ролята си на такова в дадената ситуация.;
-съвременните маймуни и останалите животни са неспособни да произвеждат оръдия от втори порядък. Оръдията от втори порядък са оръдия за производство на оръдия (например, инструменти за производство на каменни брадви) .;
-оръдейната дейност при животните не се извършва никога колективно; 
-не могат активно да променят заобикалящата ги среда, а се приспособяват пасивно. 

9.Учене и предаване на опит.
   Приматите могат да учат по четирите експериментално установени начина на учене: хабитуация, условно-рефлекторно, учене проба-грешка, инструментално (оперантно) учене.              Хабитуация: отучване от наследствено програмиран поведенчески акт без да се формира нова реакция. Условно-рефлекторно: съвпадането по време на условния с безусловния дразнител води до закрепване на връзката и появата на безусловна реакция при появата само на условния дразнител. Проба-грешка: индивида опитва различни реакции, докато открие успешната, носеща подкрепление, която се закрепва. Инструментално: самото поведение на индивида играе ролята на подкрепление. Само при човека има учене с разбиране, свързано с езика, мисленето и съзнанието. При ученето с разбиране се отразяват причинно-следствени връзки и родово-видови отношения чрез понятията, като се формират оценъчни отношения и личностни позиции.
   При приматите в естествени условия е разпространено и ученето чрез подражание. Триковете с използване на оръдия се учат в индивидуалния опит чрез подражание на останалите маймуни. Пример „кофа с вар”: Оставят кофа с вар в клетката. Едно шимпанзе си боядисва случайно ръката. Като резултат всички останали започнали да боядисват части от телата си и стените. Но и тази мода бързо преминала. Според Гудъл , младите шимпанзета научават моделите на използване на оръдия на общността по времето на младенчеството чрез смесица от социално подпомагане, наблюдение, имитация и практикуване, като в целия процес присъстват множество опити и грешки.
   Пример „Активно преподаване на използването на оръдията”:Според Кристофър Бьош  има свидетелства, че шимпанзетата активно преподават използването на оръдия на малките. В един случай младо шимпанзе поставя черупка върху камъка за чупене (наковалня) неправилно и майка му се намесва, за да я нагласи. В друг случай майката изчаква известно време, наблюдавайки как дъщеря и безуспешно се опитва да счупи няколко черупки. После се присъединява към дъщеря си като и дава камъка използван като чук. След нови неуспешни опити на дъщерята, майката взима чука и пред очите на малката много бавно и целенасочено показва идеалното движение с ръка, необходимо за счупването на черупката. Сякаш за да подчертае значението на движението, майката го извършва цяла минута (за удара са необходими секунди). После майката чупи няколко черупки и оставя чука на малката да се упражнява. Заключението на автора е, че виждайки трудностите на дъщерята, майката коригира грешката в поведението по много очевиден начин и показва как трябва да се изпълни операцията. После не счупва всички черупки, за да може малката да се упражнява.
   Спорно е доколко приматите са ангажирани в целенасочено обучение на потомството. Интерпретацията и на двата цитирани примера много зависи от мотивацията на преподаващата майка и подлежат на алтернативни тълкувания. Томасело прави опити с шимпанзета, за да установи могат ли чрез наблюдение на действията на друго шимпанзе с оръдие (Т-образна лопатка за храна) да имитират и закрепят ползването на оръдието в поведението си. Оказва се, че не - могат да схванат смисъла на използването на Т-пръчката, но не го правят. Според Томасело, шимпанзетата обръщат внимание на поведението на себеподобните, което им позволява да учат чрез имитация, но те не учат по този начин - наблюдението на другите просто ги ориентира в задачата. След като са се ориентирали по този начин в задачата, те учат самостоятелно, а не чрез имитация. Това означава, че всеки нов индивид трябва да преоткрива използваните оръдия от предходните поколения, защото не могат да предават опита в това отношение. Това, че шимпанзета могат да бъдат обучени се дължи на въздействието на човешката намеса – в естествени условия този процес не протича и не се предава като културна традиция .
   Обобщение: Съвременните човекоподобни маймуни не могат да закрепят оръдейните си манипулации в традиция, която да се предава и усвоява от поколение на поколение. Съвременните човекоподобни маймуни могат да извършват ситуативна оръдейна дейност и ситуативно изработване на оръдия, но не могат да го закрепят като традиция, предавана от поколение на поколение. 

10.Съзнанието – най-високото равнище на развитие на психиката, което се характеризира с владеенето на езика, висши психични процеси – мислене, въображение, воля и творчески прояви. 
-всички изброени придобивки в антропогенезата до тук са резултат и причина на съзнанието (ефекта на самоусилването).
-рефлексията и саморефлексията;
   Рефлексията позволява абстрактното възприемане на света и способността да се заема мястото на „обобщения друг” (Мийд) (Какво е социалната и билогичната система в която живея (абстрактното възприемане)? Кой съм аз (йерархията) и какво трябва да правя (задълженията и отговорностите-смисъла на действията) в тази система? Какво ако съм на мястото на съседа (разбиране на чуждата гледна точка, съпоставяне на себе си с тях, емпатията и съпреживяването)?) .
   Саморефлексията позволява да мислиш за себе си като нещо различно от околния свят (Кой съм аз (собствените граници, идентичността).

11. Само съвременният човек има интелектуални чувства.
 Бозайниците проявяват емоции като привързаност, подозрителност, ревност, омраза, страх, благодарност и т.н., но те са свързани със сферата на инстинктите.


11. Развитието на животинската психика се подчинява на законите на биологичната еволюция, а развитието на психиката на съвременния човек на законите на културно (социално)-историческото развитие. 

   Най-близко до човека в еволюционно отношение са човекоподобните маймуни (приматите) – шимпанзе, орангутан, горила. Според някой автори същото се отнася и за делфините.
   Анатомичните и физиологичните прилики започват още от ембрионалното развитие – идентично е до няколко седмици преди раждането. Раждат се безпомощни както и хората. Близко устройство, строеж и функции на тяло, крайници, вътрешните органи (черти на лицето, масата и височината на тялото, броят на кръстните прешлени и ребрата, броя и вида на зъбите, липсата на опашка, плоските нокти и други доказват анатомичното и морфологичното сходство.). 
Сравнителен анализ на човешката и животинската психика - прилики човек-маймуна
   Физиологичните процеси хранене, дишане, отделяне, дразнимост също са сходни. Биохимичните особености на кръвта са също близки – кръвните им групи са А, В, АВ и 0. Стареенето при маймуните и човека е сходен процес – побеляване, опадане на зъбите и косата и други. 
   Ръката на маймуната, която се различава от предните крайници на всички останали бозайници, много напомня на човешката. Палецът има отделен мускул и е в състояние да се противопоставя на останалите пръсти. При хващане на предмети маймуната поставя палеца от едната страна, а от другата – останалите предмети и дланта. Могат да използват оръдия с ръката.
   Съвременните сравнителни изследвания на генетичния строеж на шимпанзето и човека показват, че само 1 % от генома (нуклеотидните последователности на ДНК)  им ги различава. Дори този един процент е така разпределен, че е неуместно да се говори за качествена разлика .
Страдат от същите заболявания, както и човека. Медикаментите за лечение им действат по същия начин .Възможно е да се пристрастят към употреба на чай, кафе и спиртни напитки: Дарвин пише:„ Според Брем, населението на североизточна Африка лови павиани като поставя съдове със силна бира, от която те се напиват до забрава. Пияните маймуни ги държали в клетки, докато те се кълчели и забавлявали. На сутринта маймуните били сърдити и скучни, с двете си ръце те държали болните си глави, а лицата им имали твърде печален израз. Когато им предлагали вино или бира те се отвръщали, но жадно смучели предлаганите им лимони. Една американска маймуна от рода Ateles, като се напила веднъж с ракия, после не искала да се доближи до нея и по този начин се оказала по-разумна от мнозина хора. Тези дребни факти показват колко сходни трябва да са вкусовите нерви у човека и маймуните, и колко еднакви са влиянията на едни и същи причини върху тяхната нервна система.” 
   Нервната система на маймуните наподобява човешката. Полукълбата на главния мозък достигат най-високото развитие, каквото би могла да има у животните. В кората на главния мозък се очертават ярко изразени бразди и извивки. Установено е, че  всяка от главните бразди и извивки у човека има свои аналогични бразди и извивки в мозъка на висшите маймуни (приматите), което води до неимоверно усложняване на поведението им. Особено високо съвършенство достига ориентировъчния рефлекс, който се проявява под формата на непрестанна и гъвкава насоченост към всеки нов обект в околната среда. В кората на полукълбата на мозъка у висшите маймуни (шимпанзета) се наблюдава голяма подвижност на възбудните и тормозните процеси, изразена по-ярко в сравнение с подвижността на тези процеси у другите бозайници, каквито са хищните (кучета) и особено гризачите (мишки). Възбудният процес у маймуните – за разлика от кучетата – е по-силен, отколкото затормозяването.
   Пример „Форма на предмети”: Маймуните могат да разграничават формата на повече или по-малко биологически индиферентни дразнители. Например, в резултат на повторения маймуната се научава да различава черен триъгълник от червено квадратче.
   Пример „Осезание”: Силно развито при маймуните. Н.Н.Ладигина-Котс установява, че те са в състояние да свързват зрителните възприятия за формата на предметите с осезанието. На шимпанзето Йони дават затворена торбичка с предмети (призма с правоъгълна основа, плосък кръг, плосък правоъгълник и цилиндър). Втори набор от предметите се показват един по един на шимпанзето. То ги оглежда (без да ги пипа), после бърка в торбичката (без да гледа вътре) и въз основа на осезанието изважда подобен на показания предмет.
   Пример Цветове на предмети: С експеримента се установява различаването на цветните свойства на предметите от маймуна. Пред Йони има ниска масичка, на която има различно оцветени кръгчета. На шимпанзето се показва едно от тези кръгчета, след което то избира измежду останалите кръгче със същия цвят. Така се доказва, че маймуната може да различава предметите не само по формата, но и по цвета.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.