Съдържание на понятието "социална принадлежност"

Същност на различията в социалната принадлежност

   Хората се различават по социалната база, от която произхождат. Тук се включват характеристики като образование на родителите; характер и престиж на професията; равнище на доходите; характеристики на съседската среда; равнище на материален комфорт (споделяне или не на стая, книги, играчки, дрехи и т.н.). Тези фактори оказват влияние върху формирането на личността и нейните компоненти. Всяка от споменатите характеристики на социалната база отразява йерархия от статусни позиции. Така например, колкото по-висок е доходът и образованието на личността, толкова по-висок е и социалният й статус. Статусното разделение е присъщо на всички общества.

   Определянето на същността на социалните различия започва с Карл Маркс (19 век), които дефинира наличието на социално-класово (икономическо) разделение на обществото. Макс Вебер предлага многомерна стратификация на обществото, детерминирана от икономическите, политическите (сфера на властта) и социалните различия (сфера на престиж или статуса). Р.Нисбет изтъква редица фактори за формирането на социално-класовата принадлежност: отношението към властта, сферите и равнището на богатството, стилът на живот, нивото на образование,значението, придавано на семейството, религиозната и етническа принадлежност, професионалното занятие (последното е водещо за разделението в западните цивилизации).

Методи за измерване на социалния статус и принадлежността към социална група:

1.Подход на репутацията. Статусът на даден човек се определя чрез възприемането му от другите хора. Събира се информация от лица, за които се предполага, че добре познават местната общност и отделните й представители. През 40-те години Уорнър провежда изследване върху неголеми общини, чрез индивиди-информатори, които добре познават отделните представители на общността. Изисква се информация за това кой индивид с кои други е свързан, кой кого посещава, кои индивиди се събират заедно, между кои семейства се сключват бракове, как различните групи се разбират взаимно и т.н. Уорнър установява, че хората създават връзки с подобни на тях - по доход, занятие, местоживеене, религия, политически възгледи, образование. Така се дефинира съществуването на три основни социални групи: висша, средна и низша класа. Всяка една от тези групи може да се раздели на две прослойки - по-високо и по-ниско равнище . По този начин се оформят 6 групи: горна висша и долна висша, горна средна и долна средна, горна низша и долна низша. Недостатъка на метода е, че той може да се използва само в малки и затворени общности.

2.Обективен метод. Допълва предходния и се основава на отчитането на всички характеристики от т.нар. „Индекс на статусните характеристики”. Тези характеристики се детермнират от 4 фактора:

• занятие (ранжиране по отношение на умения и престижност);
• източник на доходите (наследство, заплата, социални осигуровки);
• тип жилище (размер и състояние);
• жилищен район (местоположение и престижност).

   Всеки критерий е претеглян, като най-висока стойност има факторът "занятие". В по-късни изследвания вместо многофакторния подход се използва само фактора "занятие", защото той умерено корелира с останалите фактори и ги представя.

Ранжиране на занятията по престиж (САЩ):

1. Професионалисти (хора с висше образование и с много висока квалификация - юристи, финансисти, лекари, консултанти-психолози, университетски преподаватели и т.н.).
2.  Собственици, мениджъри и лица от  държавната администрация.
3. Служащи от най-различни равнища (държавни, частни) - чиновници, т.е. "хората с бели якички" без висше образование, но занимаващи се с банково дело, държавна администрация и т.н.
4. Работници, притежаващи високо квалифицирани умения (с по-висок разряд) - хора, завършили техникуми, средно-специално обучение и др. Наричат се квалифицирани, опитни работници.
5. Ниско квалифицирани работници - хора, които лесно биват заместени с други. Наричат се полу-квалифицирани работници.
6. Неквалифицирани работници.

3.Субективен подход. При него самите изследвани лица се самоопределят към кое стъпало на социалната йерархия принадлежат. При изследване в САЩ по самоопределение:

• Висша класа - 3%
• Средна класа - 43%
• Работници - 51% (20% от собствениците на дребни предприятия определят себе си като работници)
• Социално "дъно" (социално слаби) - 1%

Не са могли да определят своята социална принадлежност или не вярват в класите - 2%

Обобщена класификация на социалната принадлежност.

   Базира се на социологически изследвания в САЩ с предходните методи и  е водеща при следващите интерпретатации. 

1.Висша класа - 1-3%

високо равнище - притежава богатства от много поколения;

ниско ранище - сами са създали богатството си.

2.Средна класа  - 45-50%. Различава се предимно по богатство от висшата, а по типа заетост от низшата. Професиите на тези хора изискват предимно вербални способности и абстрактно мислене и обикновено не изискват ръчни умения и техническа работа. Обикновено разликата вътре в класата се прави на база образование и изисквания на професията (равнище на отговорност и равнище на вземане на решения):

високо равнище - хората с най-престижни професии (юристи, лекари, артисти, учени, меъджъри и др.)

ниско равнище - по-голямата част от принадлежащите към средната класа (чиновници, технически персонал, администрация, дребни търговци, някой професии с висше образование).

3.Низша класа - зависят от уменията, които прилагат в своя труд:

високо равнище – работници с професионални умения

ниско равнище - неквалифицирани работници, неквалифициран ръчен труд.