Групово насилие

    Насилническите групи представляват организирани групировки или движения, които проявяват враждебност, омраза и насилие, насочени към : човешки или религиозни групи, родове, фамилии или социални общности и прослойки. По-рядко те могат да имат сексуална, контрабандна или нацистка ориентация. Повечето от тях не признават, че действат насилнически, независимо че определят враговете си като опасни за обществото, и то мотивира изтребването им. Често използват обекта на омраза като изкупителна жертва за пречистване на обществото. В голяма част от тези групировки се създава характерна психологическа настройка, която  определя основната доктрина и цели в крайна сметка да оправдае до известна степен действията им пред обществото. В нея основни прийоми са дехумаuията или демонизацията на мишена, която е тяхна цел. Членовете на такива групировки възприемат себе си като елитни избраници на обществото, които действат от негово име. По принцип идеите им са твърде елементарни и се свеждат до расизъм, ксенофобия, борба срещу разкрита от тях конспирация или ликвидиране на непълноценни от тяхна гледна точка членове на обществото. Използването на някои похвати цели обвързването с групата, афиширането на определена идеология и конспиративност. 

   Участието в подобна група се възприема за престижно и повишава обикновеното положение на членуващия. Контактите в групата му дават самочувствие и усещане за сигурност от други лица или банди. Някои имат и материални облаги, защото се включват в криминален бизнес или кражби. Много групировки или банди носят характерно облекло, бижута и аксесоари, отличителни знаци, като предпочитат определени цветове и прически, татуировки и дори формират специфичен жаргон. Пред обществото се представят с лозунги, прокламации и графити, а напоследък използват и интернет. 

   В началните периоди от съществуването на групата доминира вербална агресия, като постепенно, успоредно с консолидирането на групировката, се ожесточават и проявите. Първата и особено опасна фаза от организацията на групата е приобщаването на нов член. Той трябва да бъде убеден или по скоро принуден да мисли като останалите или най-главното му качество да бъде омразата към тези, които са мразени от останалите членове. Втората фаза, след като ядрото на групата е оформено, е свързана с утвърждаването на символи, митология и ритуали, насочени против обекта на омраза. Следващите етапи са посветени на официалното изразяване на презрението към съответния обект, за която цел той е подложен на присмех, иронизиране и подигравки. Следва т.нар. критична фаза, защото е свързана с прехода от вербално към физическо насилие. Навлезе ли се в тази фаза, остава само една стъпка до атакуването на определената жертва с оръжие. С това се избистря окончателно крайната цел, дали да се нарани или да се унищожи обектът. Постепенното психологично изграждане на цялостната конструкция е свързано с единствен краен резултат - изживяване на дълбоко и искрено удовлетворение само от смъртта на жертвата. На практика стотици банди и групировки по света и у нас оперират на различни етапи от описаните фази на ожесточение, като безспорно най-жестоки и най-крайни са терористичните групировки. 

   Хулиганските прояви у нас взимат все по-широки размери през последните години, като нанасят сериозни материални щети, включително и човешки жертви. От психологична гледна точка хулиганското поведение на спортните запалянковци е лесно обяснимо. При тях любимият отбор се издига в култ. Победата се изживява като екстаз, който води до безразсъдни прояви на радост. При загуба на отбора настъпва фрустрация, която много лесно прераства в груба физическа агресия. По-големите или по-монолитните групи много лесно се индуцират взаимно. Ако един от членовете хвърли камък, примерът веднага се последва от другарите му. Желанието за оригиналност кара някои да чупят предмети или да преминат към физическо насилие. Тези прояви стигат до крайна екзалтация при среща с група от противниковия отбор. Понякога спортните хулигани добиват невероятна увереност в силите си и разширяват полето на действията си, като достигат до престъпни прояви. Проблемът при хулиганските акции се свежда до лошо възпитание, липса на задръжки, заимствано поведение, липса на навици за поведение в обществото и най-вече на безнаказаност при по-дребните първоначални прояви. 

   Думата хулиган се употребява за първи път от лондонската полиция през 1898 г. Според някои тя идва от ирландския побойник Патрик Хулиган, а според други е производна от името на улицата "Хулей", което означава диво надпиване. У нас се ползва думата гамен , означаваща най-често невъзпитан младеж с антисоциално поведение. Понятието хулиган, освен това съдържание, включва и принадлежност към група. 

    Хулиганството се проявява под най-различни форми - викане, чупене, побоища, улични неразбории, необичаен цинизъм, вулгарни закачки и предизвикателства, употреба на подръчни средства и оръжие за скандали и побоища, съпротива на представители на закона. То е широко разпространено в Русия, където органите на полицията делят проявите на дребно и злона-мерено хулиганство. 

   Хулиганството е най-широко разпространено сред футболните запалянковци в Аржентина и Великобритания. Най-сериозните изстъпления на хулиганите се проявяват след загуба на любимия отбор, при което може да се стигне до групова психоза и брутално насилие. В САЩ са описани широки сблъсъци между големи групи хулигани с тежки последствия, като сериозни разрушения и много жертви. Хулиганите в Иран, в т.ч. и футболните, се наказват със затвор, дори и със смърт. Там през 2001 г. студенти са осъдени на смърт, защото след мач са скандирали лозунг, в който имало и религиозен елемент. 

Прочети още

Индивидуалнo насилие

 Насилието често се оказва противодействие на унижението, срама и обидата. Погрешно е мнението, че насилието е форма на гордост и начин за защита на честта. Често, но невинаги, то е девиантно поведение, присъщо на човека, което може да се преодолее само при наличието на много добре развито чувство за самоконтрол. Психологията на индивидуалната агресия и насилието се различава много съществено от междугруповите конфликти. Обикновено колкото по-слабо са социализирани определени личности, толкова по-мощен е у тях поривът за индивидуално насилие. Точно обратно, най-социализираните личности са най-активни участници в междугруповото насилие. Индивидуалните насилници в живота се характеризират с кражби, жестоки престъпления, убийства, малтретиране и изнасилване. Жестоките престъпления преобладават при лица с по-нисък социално-икономически статус, обикновено по-бедни и по-слабо образовани. Те не могат да приемат наложилите се социални форми, даващи само на държавата право да използва насилие. Обратно на това, междугруповото насилие зависи от лидера и примерите за подражание на подчертано добре социализирани личности. Междугруповото насилие използва много умело опита от войните, т.е. от прилагането на междудържавническо насилие. За правилното водене на една съвременна война са необходими обучени, културни и много добре образовани бойци, ползващи свръхмодерна техника и взимащи много бързо сложни решения. 

   Почти няма човек, който в даден момент от своя живот да не е проявявал агресия. Много от тези постъпки имат символично изражение, защото не са предизвиквали сериозни последици у другите хора. Има и множество примери, когато агресивното поведение се поощрява. Много родители поучават децата си и при незначителен конфликт да отговарят с агресия. 

Нахъсването и агресивното поведение е задължително в редица спортни дисциплини, а при някои се стига даже до ожесточение. От друга страна, при психопатите е налице излишък на агресия, която може да се проявява без конкретна цел или причина. 

Редица компоненти в мотивацията на насилието са наследство от еволюцията и имат защитен механизъм, който се наблюдава и при много животни. 

• Самозащитно поведение - проявява се при страх, заплаха или невъзможност да се избегне критична ситуация. 
• Социални конфликти - ревностна борба за овладяване или защита на ресурси за съществувание. 
• Социално насилие - пречки за реализация на нагона за репродукция. 
• Хищнически прояви - атаки и конкурентни борби за надмощие, плячка и лидерство. 
• Родителска защита - майчин рефлекс за саможертва в името на децата. 

   Възникването на реакция, свързана с упражняване на насилие, зависи от редица фактори. Безспорно е значението на наследствеността, като структурна и функционална организация на мозъка, възпитанието, средата, културата, тренирането на задръжки и др. Поради това на определен дразнител отговорът на един индивид може да бъде задоволство, на друг - безразличие, а у трети да предизвика агресия с насилствени действия. 

   Насилието може да бъде проявено под най-различни форми, като най-често срещаните от юридическа гледна точка прояви са следните: 

1. Малтретиране - грубо отнасяне към дадено лице с използването на физически и/или психически неприети форми на поведение. 

2. Апавирано насилие - форма на решителна закана или заплаха с оръжие. 

3. Физическо насилие - реална физическа атака спрямо други лица с извършване на физически насилнически действия. 

4. Словесна атака - употреба на заплашителни и нецензурни думи и изрази, съпроводени със заканителни жестове. 

5. Словесна атака с нападение - ругателство, съпроводено с физически бой и/или нараняване. 

6. Жестокост спрямо животни - мъчения на всякакви животински видове. 

7. Домашно насилие - насилствени действия спрямо член от семейство-то (жена, деца, роднини). 

8. Убигство - физическо унищожаване на друго лице в условията на нараняване, отравяне, задушаване, разчленяване. 

9. Телесна повреда - увреждане на друго лице, изгаряне, нараняване, чу-пене на кости по мъчителен начин. 

10. Изнасилване - извършване на насилствен полов акт чрез упражняване на физическа сила. 

11. Родословие и насилие - наследствена склонност към насилие, установена в потеклото. 

Виктимизация е процес на превръщане на потенциалните жертви на престъпността в реални.  През последните години виктинизацията при взломните кражби показва лек спад. Обратно на това, тя нараства рязко сред ученици и млади момичета, застрашени от побоища и изнасилване. Най-силно е нараснала виктинизацията на водачите на МПС, изложени на агресия по пътищата. Липсват сигурни данни за виктинизацията на жените, подложени на домашно насилие, защото много от инцидентите се прикриват. 

Прочети още

Изключителна агресия

    Насилие и убийства могат да се извършат в състояние на ревност, при изключителен гняв, а понякога с цел  да се отстрани свидетел на извършено престъпление. Особено жестоките насилия и убийства се извършват обикновено при определена мотивация. Психопатите правят най-често едноактни масови убийства. Серийните убийци са автори на еднотипни престъпления, реализирани през различни периоди от време. Това време е необходимо за намиране на подходяща жертва и условия за извършване на престъплението. Търсенето на мотивацията при серийните убийци е сложен процес. Те често са били унижавани, малтретирани и злепоставяни през детството си, в резултат на което са изпитали болката и агресията на собствен гръб. С течение на годините в съзнанието им кумулира стремежът за налагане и превъзходство над другите и за тях реваншът се превръща в смисъл на живота. Те мобилизират целия си интелектуален потенциал, за да планират задълбочено насилническите си действия, които винаги имат крайни измерения. Затова те не извършват дребни и леки агресивни прояви, които биха ги включили в групата на лицата с антисоциално поведение, с което да насочат следствието към самите тях. Те се ръководят от стремежа да отмъстят на този, който е причина за състоянието им на фрустрация. Това може да бъде родната им майка, жена, отхвърлила предложението им за близост, личност, отказала назначение, приятелски кръг, източник на подигравки и др. Независимо от тази ясна идентификация на жертвата (напр. майката), болното им съзнание генерализира агресията, като я прехвърля към всички жени, имащи сродни белези с майката. Такива хора живеят обикновено тихо, скромно и незабележимо. При възможност проявяват отзивчивост и оказват помощ на другите. През цялото време, обаче, потайно и търпеливо търсят и преследват жертвата, като планират в най-големи детайли всеки етап от насилието. 

Средногодишен брой убийства, 2007—2009 г. и 2010—2012 г.
(на 100 000 души население) — Източник: Евростат

   Примерите за изключителна агресия не са свързани само със социопати и психично болни. Много психично уравновесени на пръв поглед личности могат да проявят крайна агресия, дори убийство, когато са дълбоко засегнати от някакво деяние, което не може или те не желаят да бъде възмездено по законен ред. Засегнато честолюбие, обезчестена дъщеря, спекулации с големи суми, ревност, вражда за имущество, фамилна вендета и много други причини могат да бъдат повод за жестока, лична саморазправа. 

   Накрая, не трябва да се забравя, че макар и рядко, но съществуват изключително избухливи личности, които нямат никакви задръжни механизми върху афекта и не могат да се контролират при физическо стълкновение. Към тази група се отнасят и тези, които изпитват патологично опиянение при вида на кръв, причиняването на болка и това неминуемо ги води до тежки престъпления. 

Прочети още

Насилие

   Насилието е разнородно по същност и произход. Физическото насилие може да бъде емоционално - импулсивно, противодействащо или защитно, или да представлява безмилостна и безпощадна агресия. 

    Насилническото поведение може да се дължи на психични заболявания, редица ментални (умствени) разстройства (мозъчни травми, тумори, деменция), алкохолна или друга интоксикация. Актът на насилие може да бъде породен от чисто лични мотиви или етнически, културни фактори, включително и политически тероризъм. Насилието може да бъде сексуално (изнасилване) или насочено към конкретна жертва (домашно насилие), както и против специфични групи (негри, евреи, цигани, хомосексуалисти и др.). 

   Агресията не винаги е насилие. Една агресивна личност не включва по задължение насилничество. Агресията е поведение, което се характеризира с вербална или физическа атака с цел самозащита, като в това си качество може да има разрушителни или насилнически белези. 

   Търсенето на биологичната същност и различията между агресията и насилието засега имат твърде малък принос в житейската практика. Чрез биологична селекция могат да се отгледат твърде агресивни животински популации, но на базата на биологичната същност трудно може да бъде обяснено възникването на расизма, антисемитизма или мизогинията (омраза към жените). Страхът и омразата също не могат да бъдат обяснени от биологична гледна точка, както и появата на диктатори и сатрапи в човешката еволюция от древността до Хитлер Сталин и Труман (както и много други). 

Снимка от най голямото масово убийство в историята

 извършено по заповед на американския президент

 Труман в Япония

   Съгласно със съвременните представи, насилието е всеки акт на агресия и злоупотреба, целящи или предизвикващи нараняване, а в конкретни случаи дори престъпление, насочено към определена личност. От това следва, че в насилието се включва тенденция към агресия за реализация на деструктивното поведение. Освен това в насилието се съдържа предумисъл, която включва нападение, конкретно насочено действие, дори самонараняване. Насилието може да доведе и до убийство, което да бъде криминално или при самозащита. Насилието в определен смисъл може да се раздели на още две форми - непредумишлено, с проява на изолирано насилническо действие или координирано, което се извършва от упълномощена или неупълномощена насилническа група, наблюдавано при война, революция, тероризъм. 

   Съществуват някои различия между насилието и агресията, но при редица случаи от практиката е трудно разграничаването на двете прояви, защото дори в една личност мотивацията към тях може да има комплексен характер. 

   В редица аспекти насилието и агресията си приличат по разрушителните и увреждащите последствия, с прекрачването на установени правила и норми, понякога с общото желание за насилничество или проявена омраза към етноси, социални слоеве, секти, групировки. И двете прояви могат да имат подбудители и да бъдат стимулирани. 

• Форма на физическо нападение с цел да се причинят страдание, болка, нараняване на друго лице или да се разруши чужда собственост. 
• Многостранно поведение, насочено към друго лице с цел да го засегне психически, да го злепостави, нарани или унищожи, или да наруши общоприети обществени правила и норми. 
• По същност е вътрешна нагласа на индивида, обогатена от примери или личен опит. 
• Придобито поведение, научено или взаимствано от чужди примери. 
• Представлява средство в отношението към другите. 
• Представлява реакция за постигане на определена цел. 
• Най-често се проявява като импулсивно поведение. 
• Използва се като индивидуален, целенасочен и пресметнат подход спрямо набелязана жертва, жертви или други обекти. 
• Обикновено се използват физическа сила или оръжие. 

   Използват се различни средства - вербални (клюки, интриги, лъжи, злепоставяне), принудителни (сила, оръжие, отрови, алкохол, наркотици и др.).  Основата е невробиологична (наследствен генотип), която се развива и усъвършенства чрез личен опит. 

   Няма генетична основа, а се определя от личностовата характеристика, амбициите и стила на поведение чрез взаимствани примери от живота и практиката. 

   Насилието може да бъде импулсивно, реактивно или защитно. 

   Насилието се провокира или се засилва от внушения, алкохол и се наблюдава при психози, деменция и мозъчни травми. 

   При съпротива от страна на жертвата или минал неприятен спомен от подобна жертва. 

   Насилниците могат да бъдат привличани или купувани за извършване на агресивни действия (мъчители, банди, тероризъм, убийци). 

   Човек може да се роди склонен към насилие, да доразвие и задълбочи това си качество и да остане насилник в повечето отправления на живота си. 

  Агресията може да цели самозащита, злепоставяне, разрушение, присвояване, завладяване или насилничество. 

   Агресията се засилва от неудачи в живота, обиди и страдания, примери за печеливши и успешни агресивни действия на други хора, но също и при определени заболявания или под определени въздействия. 

   При наблюдение на агресивен акт, заповед за агресивно действие, очакван подкуп или награда с цел за лично облагодетелстване, за укрепване на самочувствието като бягство от неблагоприятна ситуация или за удоволствие от страданието на жертвата. 

   Агресорите също могат да създават насилници (войници). 

   Човек не се ражда агресор, но може да се научи на такова поведение, да го усъвършенства и да го практикува в определени насоки от своя живот. 

   Законите в отделните страни имат различна интерпретация за насилието, в която се преплитат народопсихологията, културното и социалното развитие, икономическият статус, времето, прекарано в мир или войни, и много други фактори. Затова за едно и също насилствено деяние в отделни държави наказанията могат да бъдат коренно различни. Една от основните функции на закона във всички страни е да регулира насилието. В този смисъл, силата то да бъде упражнявано е монопол на легитимната власт. Колкото е по-модерно едно общество, толкова по-активен е стремежът на властта да се оттегля от тази привилегия. Днес съществуват държави, в които дори едно слабо насилническо действие се интерпретира като жестокост само въз основа за риск от рецидив или заразителен пример. Все още има страни, обаче, в които тероризмът се възприема като чувство на висш патриотизъм и не се санкционира от закона. В наше време най общо в скандинавските страни всякакви форми на насилие се наказват изключително строго. В Централна Европа законите са много различни. Една стара демокрация, каквато е Великобритания, доскоро прилагаше двойна мярка спрямо населението в доминьоните, а също така и до днес приема физическото наказание в училищата като педагогически издържан подход. В САЩ се срещат изключително противоречиви закони по отношение на насилието, които се простират от жестоки ограничения до свободата  свързана с притежанието и използването на огнестрелно оръжие.  Патриотичното възпитание у тях е издигнато в култ и се подхранва от идеята за доминираща нация( Идеята за доминирища нация е експлоатирана и от Хитлер). Формираното пресилено самочувствие и някои свободолюбиви тенденции са предпоставка за мнението, че отделната личност или група от хора могат да създават правосъдие. 

   У нас законите след Освобождението заимстват европейските концепции за насилието. По времето на т.н. социализъм, държавата налага строги правила и следи зорко за тяхното спазване. След промените се прави опит да се модернизира нашето общество и насилието да се санкционира в рамки, сродни на другите напреднали страни. За съжаление подобна промяна не може да се реализира в кратки срокове, законодателната сфера изостава и се лута между консервативното и модерното, като е налице драматична пропаст между нея и изпълнителната власт. 

Прочети още

Клевета

   Клевета е злословене зад гърба по адрес на друг човек, свързано с неговите външност, произход, поведение, духовни качества, морал и др. Злепоставянето не се свежда само до словесна изява, защото включва постъпки и действия като внушения и предсказания. Когато се съобщават неприятни, но реални факти за определена личност, се отнася за злепоставяне или опетняване, но когато се твърдят неверни неща за едно лице, определението е клевета. 

   Враждебното отношение и завистта са най-мощните стимули за клевети и злепоставяне. Самохвалството и кариеризмът са чест повод за злепоставяне на конкурент чрез изтъкване на собствените качества и подчертаване или измисляне на недостатъци на конкурента. Това е характерна и рафинирана форма на агресия в "интелектуалните" среди. 

   В по-редки случаи до клевета се прибягва, за да се импонира на средата, в която е попаднал човек, или още по-рядко тя е форма на не съвсем безобидна шега. 

   Принципно клеветата е деструктивен елемент, който разрушава социалната конструкция и развращава отношенията в обществото. Последствията от нея могат да бъдат пагубни за самочувствието, личния живот и кариерата на оклеветената личност. Вредата от клеветата нерядко има по-тежки последствия отколкото физическата агресия. За съжаление, установяването на истината и реалния виновник е трудно, защото клеветата, подобно на клюката, се разпространява лавинообразно, украсена и допълнена. 

Прочети още