Политически строй и агресия

   Капитализмът е институционализирана политическа система, която признава и зачита собствеността, предприeмaчеството и свободната търговия. Държавната агресия при  организираните капиталистически системи е относително редуцирана. При съвършените капиталистически системи с оскъдни инвестиции и голямо потребление, социалния състав на населението се nрменя бързо и се фаворизират непродуктивните за сметка на nродуктиивните слоеве на населението. Други недостатъци на каnитализма са обусловени от лошо законодателство или неспазване на законите, което води до експлоатация - израз на жестока агресия. В някои капиталистически общества държавата функционира на принципа "разделяй и владей", което също е типична проява на агресия, в определени аспекти съчетана и с насилие.  Всички описани уклони на капиталистическото общество са характерен nрмер на икономическа агресия, която не е по-безвредна. Освен това при капитализма могат да се формират и сложни  отношения, който в съчетание с властта на парите се превръщат в  опасен стимулант за агресия и беззаконие.  

   Причините за появата на геноцид са най-различни. Някои от тях имат исторически корени, като стереотипи и предубеждения, натрупани с векове. Етнически и културни различия са предпоставка за формиране на различно мислене, водещо до противоречия и конфликти. Тези нагласи стават особено злокачествени в условията на политическа, социална или икономическа нестабилност. 

   В световен мащаб геноцидът като морална изява е подкрепян, осъждан или наблюдаван с апатия. Световната общност прави опит да се предотврати геноцидът, но това се оказва трудна, а често и опасна задача. За да бъде успешна борбата с геноцида, тя следва да се предхожда от дългогодишна превенция на насилието. Но и това не е гаранция за успех, защото към геноцид прибягват диктатори, които го превръщат в държавна идеология. 

   Психологически лицата, склонни към геноцид, най-често са доведени до фрустрация поради житейски трудности. Тяхното недоволство се манипулира и агресията им се насочва към определена етническа група, като виновник за техните неуспехи. Насилническото им поведение допълнително се ожесточава, когато не само не са възпрепятствани, но са и поощрявани от политически сили или държавата като цяло. Засега има няколко опита в световен мащаб за възмездяване след проявен геноцид - Международния съд в Нюрнберг и Международния трибунал в Хага но те се провеждат при двойни стандарти. Хитлер е критикуван , но Сталин, Чърчил или  Труман който е човекът убил най много хора с една атака - не .

   Политическото насилие е най-изявено в автократните форми на управление. Сред тях се откроява диктатурата, при която диктаторът има пълна власт, неограничена от конституция, закони или други държавни, социални или политически фактори. Най-често се среща в страни от Латинска Америка, Азия и Африка, обособени като диктатури след военни преврати. При тях диктаторът контролира изцяло всички сфери на управление на държавата, както и общественото, и личното поведение на хората. Тази форма на управление е почти противоположна на демокрацията и до голяма степен се покрива с тоталитаризма, при който държавата също контролира всички аспекти на живота. В историята има примери, как и в условията на демокрация може да се получи тоталитарно управление за определен период от време, когато хората са подведени и сами си избират диктатора. 

   Фашизмът е типичен пример за авторитарна политическа идеология, защото демагогски подчинява интересите на обществото в името на величието на държавата. Освен авторитаризма, за фашизма са характерни милитаризмът, колективизмът, антикомунизмът и противопоставянето на всякакъв икономически или политически либерализъм. 

   Друга форма на почти авторитарно управление е комунистическата държава, включително развитият и недоразвитият социализъм. Характерен прийом за тези режими е и косвената форма на агресия, ползваща лъжи и заблуди, че "всичко произтича от народа и принадлежи на народа". 

   Политическото насилие е вредно за обществото, защото във всичките си разновидности засяга големи общности от хора. Нормалното човешко съзнание не може да приеме геноцида и тероризма, тъй като са смъртоносни форми на неоправдано насилие. От друга страна, агресията и наглед по-меките форми на насилие при авторитарните режими имат не по-малко влияние върху обществото, защото потискат постоянно обширни социални слоеве, което оказва трайно неблагоприятно влияние върху тях и върху поколенията им. Даже тези, които не са пострадали пряко от различните режими, се оказват повлияни от агресията, с трайно променена психика. 

   Според Международния Криминален съд в  Хага  Престъпление срещу човечеството означава всяко едно от следващите деяния, извършени срещу цивилно население: 

• Убийство; 
• Изтребване; 
• Заробване; 
• Изселване или насилствено преместване; 
• Затворничество или друго ограничаване на физическата свобода в нарушение на международните закони; 
• Изтезание; 
• Изнасилване, сексуално заробване, принуда към проституция, принудителна бременност, насилствена стерилизация; 
• Преследване на идентична група на политическа, расова, националистическа, етническа, културна или религиозна основа; 
• Силово изчезване на хора; 
• Престъпление от расова дискриминация; 
• Други антихуманни действия с подобен характер, предизвикващи тежко страдание, сериозни увреди на тялото, на умственото или психичното здраве.