Подсистема за саморегулация. Строеж на Аз-образа.

 

     Аз-образът е изграден от три основни групи компоненти. На първо място, това са представите и знанията за отделни свои страни, качества, умения и способности.  Те лежат в основата на самооценките - градивните единици на Аз-образа. Самооценките съдържат отговор на въпроса “Какъв съм аз?”, но не са просто описание на индивидуалните особености. Всяка самооценка е съставена от два компонента - когнитивен и оценъчен. Когнитивният компонент съдържа знания за определено качество и субективно очакване това качество да се проявява с определена сила или честота. Субективното очакване отразява увереността на индивида доколко е в състояние да изпълни дадено поведение или да се прояви по определен начин. Оценъчният компонент отразява субективната важност на качеството, отразено в самооценката. Тази важност се определя от няколко фактора, един от които е дали и доколко даденото качество спомага за удовлетворяване на собствените потребности и за успешно функциониране в социалната среда. Строежът на самооценката може да се опише чрез следната формула:

СKа= СОа х СЦа,

   т.е. самооценката на качеството „а“ е произведение от субективното очакване за неговата проява и субективната му ценност.

    Втората група компоненти в строежа на Аз-образа е свързана с отговор на въпроса “Кой съм аз?” и образува основата на Его-идентичността. Тя има два аспекта:

    Първият е свързан със запазването на чувство за константност на собствения Аз, независимо, че личността с течение на времето се развива и изменя. Това чувство се опира на два фактора - принадлежността и зависимостта от собственото тяло и натрупания индивидуален опит и спомени, които имат уникален характер. Този аспект на Его-идентичността е относително стабилен и образува най-дълбоката основа на собствения Аз.

   Вторият аспект на Его-идентичността е свързан с мястото, което човек заема в социалната система, с неговата позиция като специалист, родител, гражданин и т.н. Обществото като структурирана система предоставя множество възможности за заемане на различни социални позиции, всяка от които дава различни права и привилегии, но също така изисква притежаване на определени качества. Поради това изграждането на Его-идентичността предполага диференциране на самооценките на значими за заемане на дадена позиция и такива, които нямат отношение към това. Значимите самооценки се интегрират в едно цяло и стават обект на особено внимание от страна на личността.

       Картината на формирането на Его-идентичността обаче не е така проста, защото човек търси идентичност по отношение на много позиции в обществото, тъй като от това зависи пълноценността на собственото съществуване. Всяка Его-идентификация обаче изисква притежаване на особена група лични качества, ето защо самооценките, които в едно отношение нямат значение, в друго могат да се окажат много важни. Например моите атлетически способности почти нямат значение  в идентификацията ми като родител, но в изпълнението на професионалните задължения могат да бъдат решаващи. Освен това, някои качества на личността могат да имат важно значение в поддържането на няколко различни идентификации, поради което субективната важност на съответните самооценки става още по-голяма. Това внася динамизъм в изграждането на Аз-образа и подбужда към развитието на много страни на личността. Вторият аспект на Его-идентификацията е динамичен и в друго отношение. В течение на своя живот хората първо завоюват, а после изоставят различни социални идентификации, така че от тази гледна точка отговорът на въпроса “Кой съм аз?“ е един за юношата, друг за студента, трети за родителя и професионалиста и четвърти за пенсионера.

   Третият компонент в строежа на Аз-образа е чувството за лична ценност, известно още като себеуважение, глобална самооценка или зачитане на себе си. Смята се, че чувството за лична ценност е производно от отделните самооценки - колкото повече положителни страни вижда в себе си индивидът, толкова по-голямо е себеуважението. Съвременните изследвания показват, че тази взаимовръзка е вярна само ако индивидът притежава относително тесен кръг от положителни качества, върху които гради своята Его-идентичност. Например, даден човек е много добър изпълнител на цигулка и се утвърждава в обществото като цигулар, но той е физически слаб, нищо не разбира от строителство и електротехника, не се интересува от спорт, не следи съвременната литература, научните му познания са на оскъдно равнище, няма навици да се грижи за деца и семейство. Извън своята тясна област той не може да се утвърждава, поради което всеки професионален неуспех за него е заплаха за чувството за лична ценност, което няма откъде другаде да получи подкрепа. Обратно, колкото повече и по-разнообразни положителни качества притежава човек, толкова неговото чувство за лична ценност е по-малко зависимо от частичните неуспехи в отделни начинания.