tag:blogger.com,1999:blog-9958627441926100872024-03-13T12:48:41.511+02:00Психолози БГВсичко за психологията. Над 1500 статии с психологическа насоченост. Сайта има за цел да подпомогне студентите по психология.Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.comBlogger1549125tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-75955155124684915452024-03-10T08:56:00.001+02:002024-03-10T08:56:10.416+02:00Перспективи пред теорията за личностните конструкти. <p style="text-align: justify;"> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgAG2wS4H3Tg4dJwhuXvmwok1hkP1KncmHXFMDRwsDz9-bqL9pMVQFu_qnwTBks25Fzvpw90z17VpzNN8Fr0Do-1KtghAqSt7EI_PxVbj79FLCbLux7lPAVmaIRxGMbr-UG2eShf7ehKPGBzJm3iHp6hO4dczdlM4a5yFp9ROuWI2zBBqyfJEwAEqj5nBPV/s678/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Перспективи пред теорията за личностните конструкти." border="0" data-original-height="678" data-original-width="624" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgAG2wS4H3Tg4dJwhuXvmwok1hkP1KncmHXFMDRwsDz9-bqL9pMVQFu_qnwTBks25Fzvpw90z17VpzNN8Fr0Do-1KtghAqSt7EI_PxVbj79FLCbLux7lPAVmaIRxGMbr-UG2eShf7ehKPGBzJm3iHp6hO4dczdlM4a5yFp9ROuWI2zBBqyfJEwAEqj5nBPV/w369-h400/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8.jpg" title="Перспективи пред теорията за личностните конструкти." width="369" /></a></div><br /><p></p><p style="text-align: justify;"> Основното е използване на репертоарната решетка за предсказване измененията в процеса на груповата терапия. Едно от съображенията на Кели по отношение на тази методика е изследването и на психотерапевтите с помощта на методите за изследване на клиентите - така процедурата става по-рефлексивна. В групата "наравно" с пациентите участва и терапевт (освен основния), който е в две роли - като пациент попълва отговорно всички въпросници, а като професионалист дава своите прогнози и очаквания по отношение на измененията в изследваното лице. След началото на терапията групата се "затваря", т.е. в нея не влизат повече участници. </p><p style="text-align: justify;"><b>Схема на експеримента:</b></p><p style="text-align: justify;"> <b>1. </b>Оценка на пациентите, основана на попълването на репертоарната решетка и на данните от интервюто. Обсъждане на резултатите.</p><p style="text-align: justify;"><b> 2. </b>Формулиране от терапевтите на предсказанието за изменение на изследваните лица.</p><p style="text-align: justify;"> Преди началото на груповата терапия изследваните лица са попълвали личностен въпросник, анкета за личните предпочитания, контролен списък с диагностични симптоми от Едуардс и анкета на болницата в Мидълсекс. В хода на изследването се използва рангова решетка - на изследваното лице се дава да попълнят ролеви списък с 10 пункта, включващ значими за него лица:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>майка</li><li>баща</li><li>съпруг/а, интимен приятел/ка</li><li>човек, на когото изследваното лице се възхищава или се е възхищавал</li><li>приятел/ка</li><li>човек, когото изследваното лице много харесва</li><li>човек, който отхвърля изследваното лице</li><li>човек, когото изследваното лице съжалява</li><li>човек, когото изследваното лице не харесва</li><li>още един значим за изследваното лице човек (неназован досега)</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Изследваните лица избират от този списък три лица и определят сходното между двама от тях и различното спрямо третия. Ако им е трудно да определят това, те сами избират двама души от списъка и само между тях определят сходството и различието. След това на изследваните лица се задават още 4 конструкта, характеризиращи сферата на Аз-а:</p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>подобен на изследваното лице по характер (Аз-реално);</li><li>такъв, какъвто изследваното лице би искал да бъде (Аз-идеално);</li><li>такъв, какъвто изследваното лице е бил в миналото (Аз-минало);</li><li>такъв, какъвто изследваното лице очевидно ще стане (Аз-бъдещо).</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Тези конструкти за белег за разликата между актуалното и идеалното Аз, за самооценката и за отношението на изследваното лице към собствените му изменения.</p><p style="text-align: justify;"> Накрая на изследваното лице се задава въпросът в какво вижда главния си проблем. Така се появяват още два биполярни конструкта (напр., <i>"Прекалено съм импулсивен, а искам да стана по-въздържан"</i>), изразява се същността на проблема на изследваното лице в неговите собствени термини.</p><p style="text-align: justify;"> Разликата между Аз-реално и Аз-идеално се определя на основата на корелация между първи и втори конструкт (от сферата на Аз-а). Умерената положителна корелация (0,2-0,7) може да е основа за благоприятна прогноза. Отрицателната корелация (индикатор за неудовлетворение от себе си) и много високата положителна корелация (твърде висока степен на удовлетвореност) говорят за нарушения в Аз-образа.</p><p style="text-align: justify;"><b> Дисперсия на проблемните конструкти:</b></p><p style="text-align: justify;"> Изчислява се коефициентът на корелация на всеки конструкт с всички останали конструкти. Изчислява се разликата на дисперсията на "проблемните" конструкти (човек, който не ни харесва и човек, когото съжаляваме) при първо и второ тестиране и получените данни се сумират. Прави се ранжиране по този показател. Тази процедура се прилага, за да се определи доколко значителни са проблемните конструкти по отношение на цялата система от конструкти.</p><p style="text-align: justify;"><b> Степен на изменение на всички конструкти:</b></p><p style="text-align: justify;"> Изследват се всички конструкти от първото и второто попълване на решетката. Това показва дали са се появили нови и са изчезнали предишни значими връзки между конструктите (коефициентът за значима корелация на Спирмън за двустранен критерий е p = 0,64). Конструктите се ранжират - от по-значими към по-малко значими.</p><p style="text-align: justify;"><b> Предсказания на психотерапевтите:</b></p><p style="text-align: justify;"> Терапевтите трябва да определят какви изменения ще бъдат благоприятни за изследваното лице. Те трябва да попълнят "решетката на идеалния резултат" за всички изследвани лица - каква би била решетката на всяко изследваното лице в случай на идеални резултати от терапията. Построява се хипотетична решетка, включително и матрица на корелация между конструктите, които ще се появят у изследваното лице ако с него се осъществят желаните изменения и той е в състояние да разреши проблемите си. Тази прогностична решетка се прави на базата на първата решетка, попълнена от изследваното лице.</p><p style="text-align: justify;"> Накрая терапевтите трябва да построят хипотетична матрица за корелацията, отразяваща измененията, които по тяхно мнение имат място в хода на терапията - "решетка на предсказваните реални резултати". После "идеалната" и "реалната" решетки се съпоставят с решетката, попълнена от изследваното лице след края на психотерапията.</p><p style="text-align: justify;"><b> Отчита се:</b></p><p style="text-align: justify;">Реалното изменение на пациента. Посоката на промяната - желаната или/и предсказаната.</p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-44821273886033663942024-02-18T07:12:00.003+02:002024-02-18T07:12:23.987+02:00 Мотивация ,тревожност, враждебност, агресия и вина по Кели<div class="separator"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEigELGD39OsNuGbVJOAxB3VAfkr8t0KXxvNsCvvFxQpPcDtI1hjG6Rlch9XIgmrMaFZU5yCag0CUAkwCgclVrb8rk6Xw7atTg09eKBhiQRC2FAQDveUd1wDu2pBatFzReHnXzwxnOF1KCGbTR2K_bix5vuxogmPQ6LAjdqUoFTImKf6U-cJnEfwU77aVT6f/s960/%D0%A3%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%9B%D0%95%D0%9D%D0%A1%D0%9A%D0%90%20%D0%A0%D0%95%D0%A8%D0%95%D0%A2%D0%9A%D0%90.jpg" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em; text-align: center;"><img alt="Мотивация ,тревожност, враждебност, агресия и вина по Кели" border="0" data-original-height="903" data-original-width="960" height="301" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEigELGD39OsNuGbVJOAxB3VAfkr8t0KXxvNsCvvFxQpPcDtI1hjG6Rlch9XIgmrMaFZU5yCag0CUAkwCgclVrb8rk6Xw7atTg09eKBhiQRC2FAQDveUd1wDu2pBatFzReHnXzwxnOF1KCGbTR2K_bix5vuxogmPQ6LAjdqUoFTImKf6U-cJnEfwU77aVT6f/w320-h301/%D0%A3%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%9B%D0%95%D0%9D%D0%A1%D0%9A%D0%90%20%D0%A0%D0%95%D0%A8%D0%95%D0%A2%D0%9A%D0%90.jpg" title="Мотивация ,тревожност, враждебност, агресия и вина по Кели" width="320" /></a></div><ol style="text-align: left;"><li style="text-align: justify;"><b><b>Мотивация </b>- </b>Според Кели няма инертни хора (за него е необяснимо защо е необходимо у човека да има инертни сили) - човек е изначално мотивиран по определението, че е жив.</li><li style="text-align: justify;"><b>Тревожност</b> (страх). -Според Кели тревожността е свързана с разбирането (осъзнаването), че съществени събития не могат да бъдат обяснени с нашите налични конструкти. "Пътят" е от "отклонение" (разминаване между ситуацията и разгадаването й чрез системата от конструкти) през "необяснение" и "нищожност" (дълбока обяснителна неспособност на системата) до "страх". Все пак системата е невалидна само донякъде.</li><li style="text-align: justify;"><b>Враждебност</b> - Според Кели враждебността е свързана с опита да се поддържа и разширява (сред нови обекти) валидността на система от конструкти, която е очевидно невалидна. Тук няма пасивен момент (страх), а активност, която е основната характеристика на разширението. Проблемът идва от това, че една невалидна системата от конструкти се прилага във все повече ситуации. (И когато ситуацията се "опъне" на субекта, той вместо да се свие в себе си и да се "разтревожи", става враждебен към нея и предпочита изобщо да отрече съществуването й, отколкото да допусне, че не е прав.)</li><li style="text-align: justify;"><b>Агресия - </b> Според Кели агресията не произхожда от враждебността, а се базира на постулата за избора. Агресивните индивиди се стремят на всяка цена да разширяват своята система от конструкти (избирайки стратегията на риска), вместо просто да я дефинират. (Възможно е враждебността и агресията да си приличат поради активната съставка, но при тях "разширението" е с различни характеристики.)</li><li><div style="text-align: justify;"><b>Вина </b>-Човек изпитва чувство за вина не само, когато не оправдае очакванията на другите хора, но и когато не оправдае и собствените си очаквания. Така той нарушава сърцевината на убедителността на конструктите, отнасящи се до него самия.</div></li></ol><p></p><p style="text-align: center;"><b><span style="color: red;">Според Кели личността е представена от система от лични конструкти.</span></b></p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-73211518407878088392024-01-14T17:00:00.004+02:002024-01-14T17:00:34.221+02:00 Възможности на техниката "репертуарна решетка" (По Кели).<p style="text-align: justify;"> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiH_OjhkrqNdOII9Sgt09ABQoOFiJBqlWDDigMpPp-l4VlmvetGYhatT3_ZfszW7oKooI9Q_JYJzCDsjbg6ODFqYeVb_CBsnBXqS7Azo1MRQsnVg2sG6n5Rm7d5ic0AZPTPNfAiCa84Da4e59PHAeei9zh75QyKRCWld9NwoKB3SckQifCNQyQ_x_wEV0kP/s1857/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Възможности на техниката "репертуарна решетка"" border="0" data-original-height="707" data-original-width="1857" height="245" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiH_OjhkrqNdOII9Sgt09ABQoOFiJBqlWDDigMpPp-l4VlmvetGYhatT3_ZfszW7oKooI9Q_JYJzCDsjbg6ODFqYeVb_CBsnBXqS7Azo1MRQsnVg2sG6n5Rm7d5ic0AZPTPNfAiCa84Da4e59PHAeei9zh75QyKRCWld9NwoKB3SckQifCNQyQ_x_wEV0kP/w640-h245/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0.jpg" title="Възможности на техниката "репертуарна решетка"" width="640" /></a></div><p style="text-align: justify;"><br /></p><p style="text-align: justify;"> Кели работи като терапевт, без да има предварителен опит. От работата си той прави следните изводи:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>няма значение какво съдържание ще излага терапевта пред клиента, важното е да го обяснява убедително от няколко гледни точки, за да може клиентът да го "последва" и да намери потвърждение на казаното в своя опит;</li><li>терапевтът трябва да научи клиента да разсъждава върху своите конструкти, да научи повече за тях.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Кели създава РЕП тест (Repertory Test) , който представлява квадрат (или правоъгълник) с 22 реда и 22 колони. Над всяка колона изследваното лице записва името на едно лице според определено описание. След това по редове изследваното лице (обикновено в интерактивен режим) сравнява 3 (предварително фиксирани) лица - по какъв признак двете лица си приличат (конструкт) и по какво се различават от третото (или третото се различава от тях - контраст). Сравняват се социални обекти (лица), разгледани в дадена роля, но решетката може да се използва и за изследване на събития, организации и други обекти. Основният принцип е предварително да се реши каква реалност ще се изследва, след това се съставя списък на обекти от тази реалност, които адекватно могат да я опишат. </p><p style="text-align: justify;"> От "репертуарната решетка" психотерапевтът научава:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>общ брой на конструктите (показател за когнитивна сложност или простота);</li><li>колко пъти (дори и като идея) се повтаря даден конструкт;</li><li>дали има реално противопоставяне (между индивида и обкръжението му.);</li><li>дали системата от конструкти на изследваното лице е изкуствена или не, и за какво се отнася като цяло;</li><li>какъв тип конструкти използва изследваното лице (най-общо: конкретни или абстрактни; не особено "желани"от терапевта са: прекалено проницаемите или непроницаемите конструкти, ситуативните, повърхностните, свързаните със списък от роли и др. Не трябва да се забравя обаче, че за изследваното лице подобни конструкти могат да имат специално и особено значение, затова подлежат на уточнение). Ако изследваното лице например използва предимно ситуативни конструкти, може да се допусне, че лицето живее в момента и когато този момент се изчерпи, индивидът се чувства като "изгубен".</li><li>решетката може да се обработи и по вертикала (с какви конструкти се описва всяко едно лице, дали е предимно в сходство или в контраст и т.н.).</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Решетката се обработва с факторен анализ - т.н. техника на гридовете.</p><p style="text-align: justify;"> Този тест служи за информация и на изследваното лице, и на психотерапевта. Терапевтът може да се ориентира на кого от реално действащите персонажи (референтни по отношение на изследваното лице) може да се разчита при терапия. Получава се доста прецизна представа за това, как изследваното лице гледа на другите хора.</p><p style="text-align: justify;"> <b>Във варианта за изследване на междуличностните отношения зад всяка триада от лица стоят определени групи от роли:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>1 клас - на Аз-а (Аз самият);</li><li>2 клас - на семейството (майка, баща, брат, сестра);</li><li>3 клас - на близките (съпруг/а, бивш любим/а, приятел/ка, бивш приятел/ка);</li><li>4 клас - ситуативни персонажи (доверено лице, лекар, съсед);</li><li>5 клас - на отношенията (отхвърлящ изследваното лице човек; човек, който изследваното лице съжалява; човек, който представлява заплаха за изследваното лице и му действа дискомфортно; човек, който привлича изследваното лице);</li><li>6 клас - на авторитетите (приеманият учител, отхвърляният учител, началникът);</li><li>7 клас - ролите, които имат ценностен характер (преуспяващият човек, щастливият човек, високо моралният човек).</li></ul><p style="text-align: justify;"><b> При терапията с успех може да се приложи "ролева игра с фиксирани роли".</b></p><p style="text-align: justify;"> Продължително време (около 2 седмици) клиентът играе роля, която му е наложена отвън (определена е от терапевта). Инструкцията е: <i>"Правете всичко, което не съответства на вас! Не трябва да бъдете вие самите!"</i>. Така, изследвайки една друга система от конструкти, клиентът ще научи, че има и други гледни точки освен неговата собствена. Тук ролята на психотерапевта е да осигурява получаването на обратна информация, защото клиентът "на собствен гръб" ще усети грешките в поведението си, което е много по-добър способ от поучаването и забележките. ("Голямата цел" на РЕП теста е вглеждането на индивида в себе си. Обикновено самото попълване на теста, още преди аналирането на конструктите, носи определена полза. Индивидът може да усети, че максимално се затруднява да посочи конкретни лица за някои от ролите, както и че му "идва отвътре" да повтаря и потретва дадени лица от обкръжението си. Това веднага го навежда на мисълта, че всъщност неговото обкръжение не е чак толкова широко, както си е въобразявал. А пък като започне да сравнява, много ясно изпъкват комплексите му. Изобщо, оказва се, че всяка методика, която изисква "творчество" - в случая формулиране на конструктите, е мощно средство за активно самоизучаване. )</p><p style="text-align: justify;"><b><span style="color: red;"> "Репертуарната решетка" може да служи като основа за интервю, както може да се попълва и няколко пъти (за нуждите на терапията).</span></b></p><div style="text-align: justify;"><br /></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-87191155850559877502023-12-17T08:44:00.000+02:002023-12-17T08:44:06.094+02:00Теория на Джордж Кели. Постулати свързани с конструктите.<p style="text-align: justify;"><b>1.Конструктивен постулат:</b></p><p style="text-align: justify;">Човек се ориентира в събитията чрез реконструиране на тяхната повторяемост.</p><p style="text-align: justify;">Кели не се интересува от единичните събития. Основното, върху което се гради личността (психиката) е опитът, с който се срещаме постоянно. Хората имат тенденция да се отнасят един към друг еднакво в различни ситуации. Конструктът се гради върху онова, което се повтаря в опита. Ако едно събитие не се повтаря, конструкт за него не се изгражда.</p><p style="text-align: justify;"><b>2. Постулат за индивидуалността на конструктите:</b></p><p style="text-align: justify;">Всички конструкти се различават помежду си, защото принадлежат на различни индивиди.</p><p style="text-align: justify;">Хората се различават помежду си по техния начин на конструиране на събитията. Реалността е това, което ние възприемаме, че е. Съществува конструктивна алтернативност - човек е свободен да конструира света, както иска което се отнася и за външния свят и за самите нас. Ако един човек реши, че е интроверт, той сам конструира себе си като такъв и се разглежда като такъв. Именно "разглеждането" имплицира в действията на субекта интровертни характеристики.</p><p style="text-align: justify;"><b>3. Организационен постулат:</b></p><p style="text-align: justify;">Конструктите са взаимно зависими.</p><p style="text-align: justify;">Осъществяват помежду си както различни по вид отношения, така и йерархична подчиненост - координация и субординация (затова има детерминиращи и подчинени конструкти). Без тази организация на конструктите, не са възможни точните предвиждания на събитията.</p><p style="text-align: justify;"><b>4. Дихотомен постулат:</b></p><p style="text-align: justify;">Всеки конструкт съществува като двуполюсен.</p><p style="text-align: justify;">За да се създаде конструкт, са необходими 3 обекта - два, които си приличат по нещо и поради тази си прилика се различават от трети (третият обект е полюс за двата приличащи си обекта). В репертоарната решетка задължително двата обекта са на единия полюс, а третият - на другия полюс.</p><p style="text-align: justify;"><b>5. Постулат на избора:</b></p><p style="text-align: justify;">Човек избира за себе си тази алтернатива в дихотомния конструкт, чрез която очаква по-голяма възможност за разширяване на собствената система от конструкти и за повишаване на нейната определеност.</p><p style="text-align: justify;">Тук се противопоставят две стратегии:</p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>На сигурността: в системата от конструкти не се абсорбира нов опит, тя се "затваря" и си остава същата.</li><li>На поемане на риск: отваряне на системата към света.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;">Постулатът се отнася до избора на една от двете стратегии относно конструирането на системата от конструкти ("разширяващите" стратегии са по-добри).</p><p style="text-align: justify;"><b>6. Аранжиране на конструктите по убедителност (не "ранжиране"):</b></p><p style="text-align: justify;">Всеки конструкт има зона на "фокус" на убедителността и периферна зона.</p><p style="text-align: justify;">Във "фокуса" се намират събития с повече информация, съдържащи повече опит и по-добре осмислени. В "периферията" се намират събития, които са нееднозначно фиксирани с "фокусните" събития, като отношенията между тях не са ясни.</p><p style="text-align: justify;">Тук може да се намери връзка между когнитивната сложност на личността и формирането на "широки" конструкти.</p><p style="text-align: justify;"><b>7. Постулат на опита:</b></p><p style="text-align: justify;">Конструктите се проверяват (и конструират) в опита.</p><p style="text-align: justify;">Човек действа като учен - формулира хипотези за събитията, които впоследствие проверява, коригира и т.н. Търси се смисълът на нещата - според Кели, да знаем смисъла, означава да можем да го предвиждаме.</p><p style="text-align: justify;"><b>8. Постулат на модулацията:</b></p><p style="text-align: justify;">Някои конструкти са по-отворени от други.</p><p style="text-align: justify;">Отворен е този конструкт, който позволява абсорбирането на други единици, които не са били части от него. Модулирането (или моделирането) се отнася както до промяната на количеството обекти, които конструктът пресъздава (обема), така и до склонността (стремежа) към определен начин на увеличаване (или намаляване) на този обем. Става въпрос за това, че двата полюса на конструкта трябва да са гъвкави.</p><p style="text-align: justify;"><b>9. Постулат на фрагментирането:</b></p><p style="text-align: justify;">Конструктът действа като едно цяло, но се обновява по различни начини.</p><p style="text-align: justify;">Във всеки момент в конструкта влизат нови елементи, пробват се хипотези и т.н. Поведението се "води" както от "утвърдените" конструкти, така и от нови конструкти без статус, следователно поведението може да бъде противоречиво (неконсистентно). В този момент човек прилича на експериментатор, който търси подходящ вариант. Дори и по отношение на един човек съществуват различни фрагменти (различни начини за обновяване на конструктите).</p><p style="text-align: justify;"><b>10. Общността като постулат:</b></p><p style="text-align: justify;">Общността се отнася до степента, в която един човек използва система от конструкти, близка до системата от конструкти на друг човек.</p><p style="text-align: justify;">Става въпрос за това, че психичните процеси у първия човек са подобни на тези у втория човек. Следователно, начинът по който създават конструктите си, прави хората еднакви (дори и при наличие на различен опит и условия на живот).</p><p style="text-align: justify;"><b>11. Социалността като постулат:</b></p><p style="text-align: justify;">Социалността се отнася до равнището, в което един човек може да "конструира" конструктивния процес на друг човек.</p><p style="text-align: justify;">За да можем да имаме общи действия с друг човек, трябва да сме в състояние да играем роля в неговия свят, да участваме в социалния процес, част от който е другият човек. За тази цел трябва да знаем как този човек създава своите конструкти и дали можем да приемем този начин. Това се отнася за всякаква дейност.</p><div style="text-align: justify;"><b><span style="color: red;">ВИЖТЕ ОЩЕ:</span></b></div><div style="text-align: justify;"><ul><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/11/kognitivna-slojnost-prostota.html">Последици от когнитивната сложност и простота.</a></li><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/12/djordj-keli-osnovni-postulati.html">Теория на Джордж Кели . Основни постулати в теорията</a></li><li>Теория на Джордж Кели. Постулати свързани с конструктите.</li></ul></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-62878830865072135132023-12-10T08:39:00.003+02:002023-12-17T08:44:49.030+02:00Теория на Джордж Кели . Основни постулати в теорията<p style="text-align: justify;"> </p><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvfZn8nsnvJEpGdoNODtX3RtZDSW2-Lf5equgMXB2_oWZefMMk5RaWr9u62s8ctPMGcCarqCaPn7HZYk_Gw5Whu68wPS9gWUCCnImnWUVtbs03hEQFjSeQ5FhLW4zcV0awZvT6kSWtli1pOmAhvRFnDq_VGQfjOkdWNiVrkVc5BB6XFMsnLuLTtlS-XOMB/s681/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6%20%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D0%B8.jpeg" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Теория на Джордж Кели (1905-1966). Основни постулати в теорията" border="0" data-original-height="436" data-original-width="681" height="205" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvfZn8nsnvJEpGdoNODtX3RtZDSW2-Lf5equgMXB2_oWZefMMk5RaWr9u62s8ctPMGcCarqCaPn7HZYk_Gw5Whu68wPS9gWUCCnImnWUVtbs03hEQFjSeQ5FhLW4zcV0awZvT6kSWtli1pOmAhvRFnDq_VGQfjOkdWNiVrkVc5BB6XFMsnLuLTtlS-XOMB/w320-h205/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6%20%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D0%B8.jpeg" title="Теория на Джордж Кели (1905-1966). Основни постулати в теорията" width="320" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Джордж Кели (1905-1966)</b></td></tr></tbody></table><br /> Джордж Кели произхожда от религиозно семейство. Прагматичен човек той. създава една от теориите в когнитивната психология (1955год.). Някои го причисляват към хуманистичната психология, а други - към екзистенциалната.<p></p><p style="text-align: justify;"><b> Основни постулати в теорията:</b> Човекът се разглежда като учен (като изследовател). От позицията на учен индивидът постъпва в своя опит като издига хипотези за събитията, търси закономерности, стреми се да предсказва събитията, т.е. човек използва различни начини да възприеме, разбере, прогнозира и контролира света. Основна цел в човешкия живот е намаляването на неопределеността.</p><p style="text-align: justify;"><b> Личностните конструкти</b> са основния инструмент, с който човек обяснява и предвижда събитията.</p><p style="text-align: justify;"><b> Елементи</b> се наричат обектите от физическата или социална среда - хора, предмети, понятия, отношения, звуци, цветове и т.н.</p><p style="text-align: justify;"><b> Конструктите </b>са биполярни признаци (параметри, скали). Всеки елемент се оценява по всеки конструкт. Между елементите и конструктите има съответствие.</p><p style="text-align: justify;"> Елементите, включени в даден тест ("решетка") се избират от някаква общност по определени правила. Често елементи от различни нива на общност са зададени общо - като роля (напр. "Мъж с влияние над Вас"). Анализът на решетката позволява оценката на силата и посоката на връзката между конструктите (корелацията), тяхната дълбочина и йерархия. При продължително изследване (през определени периоди) може да се проследи динамиката на конструктите. Съществува диапазон на пригодност на конструктите, следователно елементите трябва да бъдат в този диапазон на пригодност.</p><p style="text-align: justify;"> В основата на концепцията на Кели е философският принцип <b>"конструктивен алтернативизъм"</b> - едно и също събитие може да се разглежда чрез различни конструкти.</p><p style="text-align: justify;"> Всеки конструкт работи като хипотеза - вероятен начин за конструиране на физическата и социална среда. Един конструкт се стабилизира, когато се потвърди от опита (но има и изключения). В противен случай той се отхвърля. Човек се стреми към изграждане на система от конструкти, адекватна на света, по пътя на пробите и грешките. Добрата система от конструкти предполага гъвкавост (иначе човек става роб на своите конструкти).<i> "Процесите у човека са канализирани чрез начина, по който човек си представя събитията. Този начин предопределя психичните ни особености. Светът за нас е какъвто си го конструираме."</i></p><div style="text-align: justify;"><b><span style="color: red;">ВИЖТЕ ОЩЕ:</span></b></div><div style="text-align: justify;"><ul><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/11/kognitivna-slojnost-prostota.html">Последици от когнитивната сложност и простота.</a></li><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/12/djordj-keli-osnovni-postulati.html">Теория на Джордж Кели . Основни постулати в теорията</a></li><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/12/Djordj-keli-postulati-svyrzani-s-konstruktite.html">Теория на Джордж Кели. Постулати свързани с конструктите.</a></li></ul></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-38212067575341388012023-11-04T08:51:00.002+02:002023-12-17T08:45:02.206+02:00Последици от когнитивната сложност и простота.<p style="text-align: justify;"> </p><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgXPxijIwWoRMcEUTgPpnEzIgwXrU4PSNLwTVXAuMEAiGY5nymfj_DXfprjjNcWVfCYdmHk6WH9apa8TosBymx_6ZNOMX9lV7X8TrdBSyAivdXm_ZiWcBlUBz1QaKptDTpFwIgtE85wLKQKWhEV8xi27mNMdBes-SL18U8ysqDXcLUln5VzUiO3F6VQpbFc/s681/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6%20%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D0%B8.jpeg" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Джордж Кели" border="0" data-original-height="436" data-original-width="681" height="205" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgXPxijIwWoRMcEUTgPpnEzIgwXrU4PSNLwTVXAuMEAiGY5nymfj_DXfprjjNcWVfCYdmHk6WH9apa8TosBymx_6ZNOMX9lV7X8TrdBSyAivdXm_ZiWcBlUBz1QaKptDTpFwIgtE85wLKQKWhEV8xi27mNMdBes-SL18U8ysqDXcLUln5VzUiO3F6VQpbFc/w320-h205/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6%20%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D0%B8.jpeg" title="Джордж Кели" width="320" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Джордж Кели <br />28 април 1905 г.- 6 март 1967г. </b></td></tr></tbody></table> Когнитивната сложност е размерността на човешкото познание - колко дименсии използва човек при описанието на един обект. Концептуализацията на когнитивната сложност се предшества от диференциацията, с която понятийно се преработва дадена комплексна информация. Корените на когнитивната сложност са изследвани от Вернер, Пиаже, Кели (с реп тест) . От това с колко концепта борави изследваното лице, се съди за неговата когнитивна сложност или простота. Това е проява на устойчивата индивидуалност при интерпретиране на събитията не само по отношение на количеството информация, но и по това как тя се оценява, структурира, подрежда, преработва понятийно и използва по-късно (при необходимост от взимане на решение). Различията между хората по отношение на когнитивната сложност са особено значими при обмен на информация в комплексни социални ситуации. Други автори определят когнитивната сложност като единство от устойчиви процеси. Степента на когнитивната сложност зависи от три условия:<p></p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Диференциация (колко на брой измерения ще бъдат разграничени в конкретния обект);</li><li>Дискриминация (оценки на различията на признаците във всяко измерение);</li><li>Интеграция (обединяване на измеренията в йерархична структура - установяване на взаимоотношенията между вече разграничените измерения).</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Равнището на когнитивната сложност (на преработка на информацията) варира в зависимост от: </p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>предпочитаните дейности (харесваните обекти имат по-висока когнитивна сложност); </li><li>стратегията за решаване на проблеми;</li><li>интелектуалното развитие и образованието. </li></ul> Ниската когнитивна сложност се характеризира с честа употреба на външно-коренни понятия (в малко измерения), а съждението и вземането на решение е в зависимост от групи стереотипи.<p></p><p style="text-align: justify;"> Когнитивната сложност е пряко свързана със стила за вземане на решения. Той е в зависимост от:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>използването на единичен или множествен фокус (дали се разглежда една или повече страни на проблема);</li><li>количеството на използваната информация (брой единици, варианти).</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> При комбинирането на тези особености, можем да получим 4 стила за вземане на решения(с когнитивна сложност или простота):</p><p style="text-align: justify;">1 стил - Решителен (единичен фокус плюс ниско равнище на използване на информацията);</p><p style="text-align: justify;">2 стил - Гъвкав (много фокуси плюс ниско равнище на използване на информацията);</p><p style="text-align: justify;">3 стил - Йерархичен (единичен фокус плюс високо равнище на използване на информацията);</p><p style="text-align: justify;">4 стил - Интегративен (много фокуси плюс високо равнище на използване на информацията).</p><p style="text-align: justify;"> Когнитивната сложност често се измерва с РЕП тест на Джордж Кели. Като цяло когнитивният стил е от изключително значение за оценяване на личността, защото той показва начина за ориентиране и позициониране на индивида в света. Освен това, когнитивният стил много трудно се променя, той е постоянен и това трябва да се има предвид при подбор на индивидите за дадена дейност. </p><div style="text-align: justify;"><b><span style="color: red;">ВИЖТЕ ОЩЕ:</span></b></div><div style="text-align: justify;"><ul><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/11/kognitivna-slojnost-prostota.html">Последици от когнитивната сложност и простота.</a></li><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/12/djordj-keli-osnovni-postulati.html">Теория на Джордж Кели . Основни постулати в теорията</a></li><li><a href="http://www.psixolozi.info/2023/12/Djordj-keli-postulati-svyrzani-s-konstruktite.html">Теория на Джордж Кели. Постулати свързани с конструктите.</a></li></ul></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-64719917569258426142023-09-17T08:21:00.000+03:002023-09-17T08:21:00.285+03:00Взаимодействие между когнитивния стил и другите психични явления<h4 style="text-align: center;"> Връзка между полевата зависимост/независимост и сензитивността към другия човек.</h4><p style="text-align: justify;"> Съществува положителна връзка между зависимостта от полето и сензитивността. Има множество данни за наличие на такава връзка при физическото присъствие на другия (дори и само визуално). Това особено важи за ситуациите на невербално общуване - тогава зависимите от полето ефективно разчитат смисъла на посланието на другия човек.</p><p style="text-align: justify;"> Но в случаите на комуникация при отсъствие на другия човек (чрез телефон, писмо) по-ефективни и по-сензитивни са лицата с независимост от полето (очевидно е преимуществото на това умение в сферата на бизнес-отношенията). Според някои изследователи причината е в по-голямата социална компетентност на независимите от полето и в по-сполучливата социална ориентация на зависимите.</p><h4 style="text-align: center;">Връзка между полевата зависимост/независимост и източника на информация.</h4><p style="text-align: justify;"> Изследванията показват, че зависимите от полето са подложени на влиянието на доверителен за тях източник на информация, те са зависими от източника на информация, когато той е значим, близък за тях човек. В по-голяма степен са зависими и от информация, която е противоположна на очакваната (объркват се). При отсъствие на значим доверителен източник на информация зависимите от полето лица са резистентни (съпротивляват се) към промяна на своя атитюд.</p><p style="text-align: justify;"> Обратно, независимите от полето имат тенденция да се отнасят към аргументите сами по себе си, без да се интересуват от източника на информация.</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhFtSKTOvtV-e2yMfhHCF6rinYjX5ujb5z43CCz4O21KqOnWmiziZHtEkiaxkFtF4VpzrYdOeRWQjBUrH4Hl1UfRGQ-ZrJ-rGpTLFoWNg2Rzr2rAOGmybD1goVb0X2tOhzTyu5x1mrsmwGub6HrXb7argC2mypX_MH0gQYxDohS62lYKBN9W3Ap-RuksOtv/s1274/%D0%92%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5%20%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%20%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%20%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%20%D0%B8%20%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%20%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F.jpeg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img alt="Взаимодействие между когнитивния стил и другите психични явления" border="0" data-original-height="1080" data-original-width="1274" height="271" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhFtSKTOvtV-e2yMfhHCF6rinYjX5ujb5z43CCz4O21KqOnWmiziZHtEkiaxkFtF4VpzrYdOeRWQjBUrH4Hl1UfRGQ-ZrJ-rGpTLFoWNg2Rzr2rAOGmybD1goVb0X2tOhzTyu5x1mrsmwGub6HrXb7argC2mypX_MH0gQYxDohS62lYKBN9W3Ap-RuksOtv/w320-h271/%D0%92%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5%20%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%20%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%20%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%20%D0%B8%20%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%20%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F.jpeg" title="Взаимодействие между когнитивния стил и другите психични явления" width="320" /></a></div><p style="text-align: justify;"> При изследвания с широк кръг задачи индивидите, които са независими от полето и едновременно с това рефлексивни, показват по-добри резултати (зависимо-рефлексивните се справят добре със задачи с ясни изисквания, особено при действия със социални обекти). Полево независимите лица превъзхождат полево зависимите при академичната дейност, в способностите за научаване на чужд език, в скоростта на изпълнение на когнитивните задачи, по-успешно се справят с докладване на постиженията си (зависимо-импулсивните доста зле докладват собствените си постижения), както и при диагностика на причините за проблема. Те по-лесно се справят с организирането на неопределени ситуации и възприемат трудните задачи като по-лесни, отколкото зависимите от полето, и ги изпълняват по-бързо.</p><p style="text-align: justify;"> Независимите от полето лица, при условие, че са и толерантни към амбивалентност, са по-уверени в правилността на решенията си и в своите действия.</p><p style="text-align: justify;"> Аналогично е положението при ситуации на<b> тренинг и научаване.</b> Възможно обяснение на различията е наличието на комбинаторен (по-фин) анализ у полево независимите лица.</p><p style="text-align: justify;"> С повишаване на натоварването, различията между зависимите и независимите от полето лица се увеличават, при което независимите имат по-големи възможности за справяне. Те абсорбират по-успешно новата информация, но зорко следят за поява на неочаквана и несъответстваща информация. Водят си по-добре организирани записки, което подобрява припомнянето след края на тренинга.</p><p style="text-align: justify;"> <b> Зависимите от полето лица се справят по-добре, ако материалът е структуриран поначало.</b></p><p style="text-align: justify;"> Голяма част от тестовете за измерване на креативността показват висока корелация с независимостта от полето. Такава корелация има дори и при контрол на интелигентността (при един и същ IQ) - независимите от полето имат по-висока креативност. По-малко данни има за връзката на креативността с рефсивността или импулсивността. Наличието на креативност в по-висока степен е гаранция за по-високи академични постижения. Особено голямо е значението й при ситуации в по-широк от учебния смисъл.</p><p style="text-align: justify;"> Почти всички когнитивни стилове показват ниска корелация с тестовете за интелигентност, но вариациите в корелацията идват от прилагането им в различни популации. Когнитивният стил е механизъм за когнитивна организация, а IQ е резултативен показател.</p><p style="text-align: justify;"> Корелацията между когнитивната диференциация и полевата зависимост/независимост е най-много изследвана. Това е и най-добре разработената теория за когнитивен стил.</p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-20279690424995112112023-07-22T21:06:00.000+03:002023-07-22T21:06:07.912+03:00Психологическа диференциация. <p style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right; margin-left: 1em; text-align: right;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjd14aDZ29lJtZ03MtNw5Y3Bj5tciQV9qgmb6LyldlCtwhZFtfKPQHfrChmpdh0YYJr9xRWgQpGiVGQXS-UgOVmkpEgKqykxfUvYOMObPIr8Wy694bI2vlLqrhcA6RMub2DwsjSixYqL5ECf-hl5KeESW9U54UqU_YH15Ze0gW1QM_n1pYN1aPDbM0cU3bu/s308/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%20%D0%A3%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Психологическа диференциация." border="0" data-original-height="256" data-original-width="308" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjd14aDZ29lJtZ03MtNw5Y3Bj5tciQV9qgmb6LyldlCtwhZFtfKPQHfrChmpdh0YYJr9xRWgQpGiVGQXS-UgOVmkpEgKqykxfUvYOMObPIr8Wy694bI2vlLqrhcA6RMub2DwsjSixYqL5ECf-hl5KeESW9U54UqU_YH15Ze0gW1QM_n1pYN1aPDbM0cU3bu/s16000/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%20%D0%A3%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD.jpg" title="Психологическа диференциация Психологическа диференциация. Херман Уиткин" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Херман Уиткин</b></td></tr></tbody></table><br /> Психологическата диференциация се отнася до възможността за възприемане на фините разграничения между различните аспекти на ситуацията и на обектите, подложени на перцепция. Последиците от наличието или липсата на психологическа диференциация у индивида в ежедневието са многобройни. Например, ако един човек разглежда друг човек с цел да го оцени: </p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>при наличие на ниска диференциация, той ще даде една обща оценка според малък брой (дори според една) стъпки и ще генерализира извода си. Такава оценка е последица от много стеснения "хоризонт" на оценяващия. </li><li>при наличие на когнитивна диференциация се взимат под внимание много голям брой постъпки и човекът не се разглежда като общ концепт. Обикновено се дава заключение за една характеристика (приемана позитивно), в добавка с други черти (оценявани позитивно, негативно или неутрално). Пример за психологическа диференциация е следното мнение: <i>"Това е високо компетентен човек, който не ме обича, но не се стреми нарочно да ми вреди и т.н."</i>, т.е. създава се диференцирана картина, при която на личността не се "лепи етикет".</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Този психичен феномен се отнася до възприемането на всякакъв род обекти, следователно става въпрос за начин на когнитивна организация с цел извличане на смисъл от обекти от какъвто и да е тип. Психологическата диференциация се свързва с независимостта от полето, при което Уиткин я разглежда като обяснение за съществуването на полевата независимост. Освен с перцепцията, психологическата диференциация корелира и с личностовите особености.</p><p style="text-align: justify;"> Установено е, че хора с ниска степен на когнитивна диференциация, имат и по-ограничена диференциация на впечатленията от собственото тяло (биха казали само "<i>Потиснат съм</i>", без да могат да диференцират това си състояние). Освен това те са склонни да използват защитните механизми регресия и отхвърляне (отричане на социалния обект, "бягство" от ситуацията).</p><p style="text-align: justify;"> Лица с висока степен на когнитивна диференциация имат тенденцията да използват по-рафинирани защитни механизми - рационализация и изолация.</p><p style="text-align: justify;"> Психологическата диференциация е свързана с понятията "когнитивна сложност" (разглеждане на ситуацията в много широк брой единици) и "когнитивна простота" (когнитивната структура на индивида не се отличава с наличието на "комплекси" от елементи, състои се от ограничен брой единици).</p><p style="text-align: justify;"> В "Психология. Словарь" за "когнитивна сложност" пише:<i> "Психологическа характеристика на когнитивната сфера на личността. Когнитивната сложност отразява категориалната диференциация на съзнанието на индивида, която способства за избирателно сортиране на впечатленията от действителността, опосредстваща дейността на личността. Когнитивната сложност се определя от количеството класификации, които субектът ползва съзнателно или неосъзнато при диференциация на обектите от която и да е съдържателна област. Съзнанието на човека не е еднородно и може да се характеризира с различна когнитивна сложност в различните съдържателни области (напр. висока когнитивна сложност в областта на спорта и ниска - в сферата на междуличностното възприятие). Операционален критерий за когнитивна сложност може да бъде броя на независимите фактори в субективното семантично пространство".</i></p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-12311051484508797542023-07-03T12:04:00.000+03:002023-07-03T12:04:04.736+03:00Видове когнитивни стилове и тяхното измерване.<p style="text-align: justify;"> Когато психологията била млада стиловете са разглеждани като организиращи инстанции на възприятието, като начин по който индивидите филтрират и обработват стимулите, с цел да извлекат смисъл от тях .</p><p style="text-align: justify;"> Стиловете са разбирани и като заучени стратегии, като програми или трансформации, които транслират обективните стимули в смислови измерения. Този подход е по-операционализирания вариант на виждането върху когнитивния стил. Транслирането на стимулите става чрез конкретни схеми, планове и др.</p><h3 style="text-align: center;">Основни когнитивни стилове:</h3><p style="text-align: justify;"><b>1. Зависимост-независимост на полето</b></p><p style="text-align: justify;"><b>2. Импулсивност- рефлексивност(въведен от Джером Каган).</b></p><p style="text-align: justify;"> Този когнитивен стил се измерва чрез сравняване на много близки по съдържание фигури.На изследваното лице се представя поредица от фигури, сред които то трябва да посочи фигурата идентична на стандарта (фигурата-еталон). Затруднението тук е заради минималните разлики между фигурите, поради което е необходим внимателен оглед . Отчитат се времето за решение и прецизен анализ (прибързаният отговор може да доведе до грешки). Чрез този тест се измерва стилът на реакцията (докато с тестовете за измерване на полевата зависимост/независимост се изследва стилът на възприятието). Има "опасност" изследваното лице да посочи първата фигура, която му прилича на стандартната и е много близка по форма до нея - това решение е свидетелство за "импулсивност" (приема се първото решение, което донякъде отговаря на стандарта). "Рефлексивните" индивиди многократно сравняват всички фигури със стандарта, преди да посочат решението.</p><p style="text-align: justify;"> Основният показател е времето за решаване на задачите от теста (времето не е ограничено, за да се предостави на изследваното лице да го ограничи само) и точността (брой верни отговори).</p><p style="text-align: justify;"> Импулсивните индивиди посочват първото решение, което им се струва правилно, и се "оживяват". В този случай отговорите могат да бъдат ценени заради скоростта на решаване, но много често те са потенциално неверни. Импулсивното лице:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>има бърза реакция на дразнител;</li><li>пренебрегва вътрешното "проиграване" на действието;</li><li>избира коя да е хипотеза, без да се съобразява с нейната вариантност.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Рефлексивните отговори са по-бавни, но по-често са правилни, защото се основават на разглеждане на значителен брой алтернативи. Рефлексивното лице:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>губи повече време за анализ, но прави по-малко грешки;</li><li>проверява хипотезите във вътрешен план;</li><li>намалява броя на хипотезите, като взима под внимание тяхната вероятност.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Показателите за надеждност на теста по отношение на времето за реакция са високи, но не и по отношение на точността (тук показателите за надеждност са сравнително умерени - около 0,6).</p><p style="text-align: justify;"><b>3. Склонност към запазване на когнитивния модел. Заостряне на вниманието към промените. </b>Този стил е въведен от Хауърд Гарднър. Склонност към запазване на когнитивния модел се отнася до склонността да се търси цялостната структура, а заострянето на вниманието към промените - към търсенето на детайлите.</p><p style="text-align: justify;"><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEig-tv4i_2W2i5ZYYu_LrTpSTk64IxiF_4r_AUZ63ZS5Q6FxXr2jKddYNzjZaxONJBkpOs5tBT3BeYQ_QQutRSgukiBbaN7-9wRBhGViFLFKaGF0kaBjitdWSAPANLbyYdI7BTeYY4rShW2dnQl5G-LhGwexiS_gonkhGLZufIZFoySEXi_k9LmMb18R3si/s667/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD%20%D0%A0%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%87%20%2027.121918%20-%2025.10.1988.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Милтън Рокич 27.121918 - 25.10.1988" border="0" data-original-height="667" data-original-width="386" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEig-tv4i_2W2i5ZYYu_LrTpSTk64IxiF_4r_AUZ63ZS5Q6FxXr2jKddYNzjZaxONJBkpOs5tBT3BeYQ_QQutRSgukiBbaN7-9wRBhGViFLFKaGF0kaBjitdWSAPANLbyYdI7BTeYY4rShW2dnQl5G-LhGwexiS_gonkhGLZufIZFoySEXi_k9LmMb18R3si/w231-h400/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD%20%D0%A0%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%87%20%2027.121918%20-%2025.10.1988.jpg" title="Милтън Рокич 27.121918 - 25.10.1988" width="231" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Милтън Рокич <br />27.121918 - 25.10.1988</b></td></tr></tbody></table><br /> Лицата със склонност за съхраняване на когнитивния модел се характеризират със стремеж за асимилиране на новата информация чрез наличната когнитивна организация, като по този начин различията между новата информация и наличния модел се подценяват в процеса на възприятието. Наличният когнитивен модел се запазва значително време след като са натрупани множество детайли, които изискват неговата замяна.</p><p style="text-align: justify;"> Лицата, притежаващи стремеж към забелязване на разликите между новата информация и наличния модел, запазват разбирането за стимулните състояния на постепенно променящия се обект като за отделни неща. Новата информация се възприема от гледна точка на нейните реални характеристики.</p><p style="text-align: justify;"> Този стил също се изследва с тестове. На изследваното лице многократно се представя серия от пет обекта (напр. правоъгълници) с нарастваща големина, като лицето трябва да оценява размера на обектите (в оригинала размерът е в инчове). След това най-малката фигура от серията се елиминира и серията се допълва с фигурата, която следва по големина (след бившата най-голяма).Има редица от пет правоъгълника ("изправени", а не "легнали"), които са подредени по големина. Като свърши показването на тази серия, се елиминира най-левият и най-малък правоъгълник и в дясно се слага друг, който е по-голям от предишния. Така накрая на теста "последният" правоъгълник ще стане "пръв" и, съответно, големината на фикурите ще бъде много по-голяма от началната. "Новата" серия се показва на изследваното лице по три пъти. Постепенно фигурите се "изместват" надясно, но на изследваното лице винаги се показва серия от пет фигури, които градират по големина.</p><p style="text-align: justify;"> Ако изследваното лице забележи разликата и почти я посочи (ако все така правилно оценява големината), то притежава заострено внимание към промените. Но има и много хора, които държат на първоначалната си оценка, дори и когато фигурите са с много увеличени размери (напр. ако в първоначалната серия лицето е определило дължината на страната на четвъртата фигура като 4,4 сантиметрова, то държи на тази оценка и когато този размер вече е над 10 сантиметра). Тези лица са в невъзможност да коригират съществуващата у тях когнитивна схема според новата информация.</p><p style="text-align: justify;"> В житейски план лицата със склонност към запазване на когнитивния модел могат да се проявяват като догматици с ригидност на мисленето, поддържащи неадекватен модел за обяснение на променящите се ситуации без да отчитат новата информация.</p><p style="text-align: justify;"><b>4. Гъвкав контрол/ зависим контрол</b> (въведен от Гарднър). Този стил се отнася до умението за контрол върху поведението при конфликтни изисквания (преработка на информацията при конфликтни изисквания).Изследва се състой в тест с думи и цветове.</p><p style="text-align: justify;"> На изследваното лице се представя поредица от думи, написани с различен цвят. Част от думите са имена на цветове, но написани с друг, не с обозначения цвят (напр. думата "бял" е написана с червен цвят). Условието е лицето да назовава цвета, с който е написана думата (в посочения пример изследваното лице трябва да каже "червен"). Така от една страна изследваното лице чете името на даден цвят, а трябва да каже името на друг цвят - това са конфликтни изисквания. В зависимост от това, доколко лицето може да се откъсне от фона (думата) и да посочи само цвета, може да се съди дали притежава гъвкав или ригиден контрол.</p><p style="text-align: justify;"><b>5. Толерантност към нереалаистични впечатления (въведен от Гарднър).</b></p><p style="text-align: justify;"> Съзнателно противопоставяне на перцептивна информация, когато за нея е известно, че нереалистично представя действителността. Става въпрос за противопоставянето ни спрямо нещо, за което знаем, че е илюзия, въпреки перцептивната информация за него (примера с успоредните линии). Това умение носи сериозни последици в живота на индивида.</p><p style="text-align: justify;"> Измерването става чрез проследяване на движещи се обекти. При ниска честота на поява те изглеждат като следващи един след друг, а не като един и същи обект (при увеличаване на скоростта). Изследваното лице знае, че възприятието му при високата скорост е нереалистично и се стреми да различи обекта на части. Толерантността към нереалистични впечатления се измерва с максималната скорост, до която изследваното лице възприема обектите като отделни един от друг.</p><p style="text-align: justify;"><b>6. Фокусиране / сканиране</b> (въведен от Гарднър). На изследваното лице се предлага да определи размерите на светлинен кръг, проектиран на фона на сложна светеща конфигурация. "Фокусиращите" лица преувеличават размера на кръга, а "сканиращите" цялата ситуация лица дават по-близки до верния отговори. Умението да се съпоставя ситуацията (кръга) с други ситуации (фоновата конфигурация) е по-ценно от съсредоточаването само върху оценявания обект.</p><p style="text-align: justify;"><b>7. Широта на класификацията .</b> Става въпрос за наличието на широк или тесен спектър на еквивалентност между категориите.</p><p style="text-align: justify;"> По-късните добавки към изброените когнитивни стилове пренебрегват редица разграничения - някои стилове се обединяват в по-крупни концепти, а други се разграничават в детайли.От тези когнитивни стилове и особено от организацията на стимулите и от начина, по който се организира информацията, зависи поведението, контрола, концептуализацията на поведението и др.</p><p style="text-align: justify;"> Така например <b>догматизмът</b> (концепция на Милтън Рокич) може да бъде самостоятелен когнитивен стил или обединение на няколко стила. Догматизмът като когнитивен стил означава понижаване на адаптивността на индивида към нова среда (отхвърляне на несъгласуващата се с модела информация). Характеризира се с ригидност на структурите и екстремалност на оценките (при невъзможност да бъдат защитени), отказ от анализ на ситуацията, защото индивидът не се интересува от детайлите, а гледа само да "напасне" общата си когнитивна схема към своите интереси. Такива хора са винаги прави и не знаят какви са начините за отчитане и съобразяване с мнението на другите хора.</p><div style="text-align: justify;"><br /></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-18602472796256627702023-05-14T11:30:00.006+03:002023-07-03T10:48:20.851+03:00 Когнитивен стил спрямо зависимост-независимост от полето<p style="text-align: justify;"> Стилът на зависимост-независимост от полето е въведен от Уиткин . Този стил е най-често цитирания. <i>"В зависимия от полето модус възприятието е доминирано от цялостната организация на полето. Съществува относителна неспособност за възприемане на частите на полето като дискретни, като обособени една от друга. Обратно - независимият от полето стил на възприятие предполага частите на полето да се разглеждат по-скоро като обособени от организационната основа на полето, отколкото като слети с него".</i></p><p style="text-align: justify;"> Всеки когнитивен стил се утвърждаването с определена процедура на измерване (дори и с 2-3 процедури). Диференциацията на полето в психологията е съвкупността преживявани от субекта актуални ("тук и сега") стимули на неговата активност. с полюсите "зависим" и "независим" от полето. Уиткин въвежда след експерименти върху пространственото възприятие (факторите, включени при възприемането на вертикални стимули), в които се установява, че при различните хора възприятието на дадена фигура се повлиява в различна степен от едновременно възприеманите свойства на заобикалящото фигурата поле.Експериментите от гледна точка на операционализацията на конструкта полева зависимост-независимост съдържат три основни теста. Всеки един от тестовете оценява физическото възприятие в тримерно пространство, което възприятие е противоположно на очакванията. При модификация на тестовете в двумерно пространство задачите се решават чрез тест с лист и молив. Процедурите са следните:</p><p style="text-align: justify;"><b> Пръчка-рамка тест.</b></p><p style="text-align: justify;"><b> </b> Този тест е насочен към отговор на въпроса как при липса на визуална информация човек може да се ориентира вертикално и хоризонтално в пространството. Тестът има за цел да контролира визуалната информация, която се подава на изследваното лице; измерва се способността му за успешно разполагане на предмет във вертикално (респ. хоризонтално) положение. Независимата променлива в този експеримент е светеща рамка, манипулирана от изследователя. Изследваното лице манипулира светеща пръчка. В стаята е тъмно. Инструкцията е следната: <i>"Поставете пръчката във вертикално положение"</i>.</p><p style="text-align: justify;"> Залагайки този експеримент Уиткин изследва факторите, които са включени при възприемане на вертикални стимули (при пилоти). Въпросът, който Уиткин си задава, е дали има външни фактори, които задават на летеца ориентира в линията или факторите са вътрешни. Тестът се прилага в два варианта: </p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li> "наклонена" вертикална пръчка в светещата рамка (възприема се като "крива" според външния фактор - рамката);</li><li>ако при възприемането липсва светеща рамка, при което изследваното лице няма външен ориентир.</li></ol><div style="text-align: justify;"> В първия случай се базираме на външни фактори. Във втория случай - на вътрешни (вестибуларен апарат и др.). След този експеримент Уиткин формулира своята теория: Процесирането на информацията може да бъде определено по два качествено различни начина - </div><div style="text-align: justify;"><ol><li>опиране на външни източници на информация, за сметка на вътрешните (съответства на полюса "полева зависимост"); </li><li>външните фактори не се схващат като единствени, а влизат във взаимодействие с вътрешните, които създават стабилно поведение у индивида; наличие на вътрешно "справяне" с информацията (съответства на полюса "полева независимост").</li></ol></div><p></p><p style="text-align: justify;"><b> Тест на вложените фигури </b></p><p style="text-align: justify;"> Този тест изисква от субекта да открие прости фигури, вложени в по-голямо фиксирано поле. Типична илюстрация на този тест е въпросът <i>"Колко правоъгълника има в двумерното изображение на един чайник?</i> Обикновено тестът се използва като начин за получаване на количествена оценка.</p><p style="text-align: justify;"> При тази техника се търсят вложени геометрични фигури (квадрат, ромб, правоъгълник и др.) в някаква по-сложна конфигурация. Полево независимите индивиди абстрахират средата в по-голяма степен - фокусират се последователно и игнорират отделни щрихи, т.е. биха могли да открият една геометрична фигура и след това да се абстрахират от нея при откриването на следващата. Полево зависимите личности биха били затруднени от подобна задача. За по-голяма яснота се въвежда условието за време за изпълнение на задачата. Ако задачата не е много трудна, полево зависимите и полево независимите индивиди ще се различават само по времето за изпълнение.</p><p style="text-align: justify;"> Възможно да се оцени когнитивният стил защото общата фигура е много сложна и заплетена, поради което изследваното лице трябва да разгледа детайлите, за да открие необходимите геометрични фигури. Този тест е много по-използван от "пръчка-рамка" теста. Тестът на вложените фигури е по-популярен в оригиналната си версия - пространствено изпълнение в непретенциозни условия. По-отдалечен от този вариант е решаването на анаграми - полево независимите в много по-голяма степен биха могли да анализират отделните елементи в стимулната дума, отколкото полево зависимите. Но тук трябва да се отчитат и редица други фактори като интелигентност, професионална насоченост и др. Ограниченията се отнасят преди всичко към практиката, а не към теорията.</p><p style="text-align: justify;"><b> Тест с нагаждане (регулиране) на стаята.</b></p><p style="text-align: justify;"> </p><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh55X9EHy6Qc4BRzhv3dVLUAbFb7SE446HAqzz7CUj1n43qiM7V3GodSP-xIZSEakl7T8RI5uUIfncEpjpjsyDLCU-dJMiex97vxnCGmXXh3wQzZlurQi5UPw1WhpTyifRcREGJu1fdwQInMJGLaAXBhsD4dqQ2jUfa_xIN3E02ZDcf5OmzAC6w2oJxuw/s308/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%20%D0%A3%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD.jpg" style="clear: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Херман А. Уиткин 1916-1979" border="0" data-original-height="256" data-original-width="308" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh55X9EHy6Qc4BRzhv3dVLUAbFb7SE446HAqzz7CUj1n43qiM7V3GodSP-xIZSEakl7T8RI5uUIfncEpjpjsyDLCU-dJMiex97vxnCGmXXh3wQzZlurQi5UPw1WhpTyifRcREGJu1fdwQInMJGLaAXBhsD4dqQ2jUfa_xIN3E02ZDcf5OmzAC6w2oJxuw/s16000/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%20%D0%A3%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD.jpg" title="Херман А. Уиткин 1916-1979" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Херман А. Уиткин<br />1916-1979</b></td></tr></tbody></table><br /> Това е вариант на теста "пръчка-рамка", при който освен, че стаята е тъмна, тя е и с неправилни размери. Стаята е без нормални координати - подът е подвижен (променя се неговата хоризонталност), променя се и вертикалността на стените и на седящия субект. Условието на теста е същото - изследваното лице трябва да поставя светещата пръчка винаги във вертикално положение. Тестът в този му вариант се прилага много рядко (само в конкретни случаи), защото условията по провеждането му изискват специфична подготовка.<p></p><p style="text-align: justify;"> Конструктът полева зависимост-независимост е биполярен и е нормално разпределен в нормална популация, т.е. повечето хора не се ръководят предимно само от единия тип информация, а и от двата типа. Или, повечето хора се разполагат в неизявените (средните) части на този конструкт, което притежава най-висок адаптационен смисъл и им осигурява по-голяма гъвкавост на поведението. Двете крайни позиции създават ригидност в поведението, несъгласуваност със сменящия се по необходимост фокус. Средните позиции дават възможност да се използва информацията според ситуацията.</p><p style="text-align: justify;"> "Зависим от полето" се нарича този, който трудно преодолява доминантната организация на перцептивното поле, преживява единичните дразнители като трудно отделими от фона, не може да отдели задоволително даден елемент от полето, част от което е този елемент. Този тип възприятие е по-цялостно, глобално и недиференцирано. "Независим от полето" е този, който може по-лесно да се откъсва от общите обединяващи връзки и да възприема и преработва единичните дразнители извън този контекст, т.е. бързо и надеждно перцептивно да изолира елементите на фигурите. Този тип възприятие е по-детайлно, аналитично, диференцирано.</p><p style="text-align: justify;"> Теорията на Уиткин за психологическата диференциация не е умозрителна, а прагматична - той тръгва от приложната област и генерализира идеята си не само по отношение на когнитивната сфера, но и по отношение на личностово-психологическата. Експанзията на конструкта полева зависимост-независимост касае промяната в неговите характеристики (полевата зависимост или независимост), както и връзката на конструкта с други когнитивни и личностово-психологични конструкти (интелигентност, тревожност, емпатия, потребност от постижения и пр.). Уиткин допуска, че развитието (психическо, генетично) съдържа постоянна промяна - промяна от цялостна и неструктурирана интерпретация на обкръжението (характерна за началото на онтогенезата) към по-сложна интерпретация, в която обкръжението се схваща като дискретно, състоящо се от елементи с определена връзка помежду им. Теоретичното мислене (свързано с откъсване от външните черти на обектите) не е типично за ежедневието, то е крайната позиция на една полева независимост, то е манипулация на обкръжението. Обратно, при полевата зависимост обкръжението манипулира индивида. Според Уиткин тенденцията в онтогенезата е индивидите да интерпретират обкръжението все повече като "учени", т.е. те да манипулират обкръжението, а не то тях.</p><p style="text-align: justify;"> Полевата зависимост-независимост получава статуса на т.нар. "когнитивен стил", който е почти еквивалентен на този конструкт. В термините на когнитивния стил много по-експлицитно са включени индивидуалните различия, но отново само по отношение на процесирането на информацията. Когнитивният стил не се ограничава само до когнитивните активности, свързани с поведението - той включва и информация, която активира механизмите на цялостната организация на личността (атитюди, установки, ценности). Когнитивният стил включва не само строго когнитивни задачи, а и маргинално-когнитивни структури - задачи, които са извън ограничената "рамка" на възприятието. На основата на понятието "полева зависимост-независимост" през 70-те години се формира цялостно направление, което е приоритет на психологията на личността и на социалната психология.</p><p style="text-align: justify;"> През 1977 год. Х.Уиткин и Флорънс Гудинаф правят преглед на социално-психологическите изследвания във връзка с полевата зависимост-независимост. Авторите обобщават: <i>Полево зависимите индивиди използват повече и по-успешно социално-релевантната информация (жестове, мимики, паралексика и др.), отколкото полево независимите (при които става въпрос за някаква степен на несензитивност и неадекватност към подобна информация)</i>. Уиткин и Гудинаф откриват, че при определени условия полево независимите също могат да използват тази метаинформация: </p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>в нерегламентирана ситуация, когато субектът няма готов алгоритъм за действие; </li><li>когато социалните отношения са безконфликтни или изискват помощ, сътрудничество, доверие.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Полево зависимите лица са емпатични и ефективни на макроравнище (на равнището на социалните роли). Те притежават висок статус в групата и са "топли", с добро настроение. Добри професионалисти са като социални работници, клинични психолози, психотерапевти, детски учители. Полево независимите лица имат по-големи способности за "успешност" в когнитивната сфера, склонни са към анализиране (самоанализиране) и използват информацията предимно селективно. Те не са толкова популярни в социалния си кръг, отколкото полево зависимите. Другите хора ги възприемат като амбициозни, нечувствителни, опортюнисти, конфликтни. Имат успех в професии като инженерство, архитектура, академично преподаване. Но след всичко това не бива да се забравя, че двата полюса са екстензиите (крайните прояви) на този конструкт и в чист вид се срещат много рядко.</p><p style="text-align: justify;"> Въпреки високата надеждност на тестовете (чиято корелация при тест-ретест е от 0,69 до 0,9) има проблем с валидността им. Високата корелация на когнитивния стил полева зависимост-независимост с интелигентността е повод за съмнения относно това дали цитираните тестове измерват това, което претендират че мерят.</p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-66142207219928895092023-04-17T09:19:00.001+03:002023-04-17T09:21:30.814+03:00Когнитивен стил<p style="text-align: justify;"><br /></p><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiJOiqsb2cmz1_SNGZGhjamyKD262UmUnU2ShTowhMod5sXsHazfLl92FMWMY4PDJSRCQjZ9ZPC8FDaWBb5kNKK8WksSpYSFK46YaI0nubiLMoRFCn90OyOASrcOqsiu_AOi3VteBBfOWFcxU0SnveAfqHvIzbjFLLz8Z3UhVSYKLVzf8C1fEj5A0-ZqQ/s600/solomon-ash.jpg" style="clear: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: justify;"><img alt="Когнитивен стил Соломон Аш" border="0" data-original-height="521" data-original-width="600" height="278" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiJOiqsb2cmz1_SNGZGhjamyKD262UmUnU2ShTowhMod5sXsHazfLl92FMWMY4PDJSRCQjZ9ZPC8FDaWBb5kNKK8WksSpYSFK46YaI0nubiLMoRFCn90OyOASrcOqsiu_AOi3VteBBfOWFcxU0SnveAfqHvIzbjFLLz8Z3UhVSYKLVzf8C1fEj5A0-ZqQ/w320-h278/solomon-ash.jpg" title="Когнитивен стил Соломон Аш" width="320" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Соломон Аш <br />14.09.1907 - 20.02.1996</b></td></tr></tbody></table><div style="text-align: justify;"> Понятието "<b>когнитивен стил</b>" е свързано с поредица изследвания върху особеностите на процеса на възприятие. Понятието е въведено в разработките на Соломон Аш и Херман Уиткин през 40-те годи. Изследванията на Уиткин са свързани с наблюдения за това, че някои пилоти влизат в облак от една посока и излизайки от друга посока губят ориентацията си в пространството. В случая има разминаване между реалното възприятие за местоположението на самолета в облак. Някои пилоти дори имат усещане, че се движат в обратна посока. Експерименталните разработки за обяснението на този феномен водят до разбирането за т.н. "когнитивен стил".</div><p></p><p style="text-align: justify;"> Най-подходящото определение на това понятие дава Месик : <i>"Когнитивният стил се състои в повтарящи се характерни особености на процеса на обработка на информацията".</i> Стиловете се разглеждат като континуум и обикновено се назовават с двата полюса на този континуум. Понякога когнитивният стил може да се наименува по името на цялата скала (като типична личностна характеристика). Всеки от полюсите обаче може да има специфични характеристики.</p><p style="text-align: justify;"><b> Характеристики на когнитивния стил:</b></p><p style="text-align: justify;"> Когнитивният стил се характеризира с постоянство в своето функциониране (прилага се в широк спектър от задачи, трудно се поддава на диференциация и модификация). Когнитивният стил характеризира индивида и се проявява като контролиращ механизъм на вниманието, импулсите, мисленето и действията.</p><p style="text-align: justify;"> Разгледано в исторически план понятието "когнитивен стил" първоначално се формира като концепт в сферата на когнитивните процеси. Едва по-късно понятието става личностен конструкт, заради проявената от него стабилност в различни ситуации и заради контрола, който когнитивният стил има върху поведението, вниманието и избираемостта на информацията. Така интелектуалната сфера оказва влияние върху личностните особености.</p><p style="text-align: justify;"> В "Психология. Словарь" за когнитивен стил пише:</p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li style="text-align: justify;">Относително устойчиви индивидуални особености на познавателните процеси на субекта, които се изразяват в използването на познавателни стратегии от личността;</li><li style="text-align: justify;">Съвкупност от частни познавателни нагласи или видове контрол, установявани чрез набор от специално подбрани тестове. Като показатели за индивидуалните различия в познавателната дейност могат да се разгледат и други видове когнитивен стил (напр. когнитивната сложност).</li></ol><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><span style="color: red; font-size: medium;"><b>ВИЖТЕ ОЩЕ:</b></span></div><div><ul style="text-align: left;"><li style="text-align: justify;"><a href="http://www.psixolozi.info/2014/04/blog-post_631.html">Когнитивен дисонанс</a></li><li style="text-align: justify;"><a href="http://www.psixolozi.info/2014/04/kogntiven.bixiviorizam.html">Толман - когнитивен бихейвиоризъм</a></li><li style="text-align: justify;"><a href="http://www.psixolozi.info/2014/05/mislene.html">Мисленето като когнитивен процес</a></li></ul></div><p></p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-90218424915799631252023-04-08T08:15:00.003+03:002023-04-08T08:16:27.722+03:00Връзка на локуса на контрол с други променливи <p style="text-align: justify;"> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj2N2OPmk3SPcxIHn5FQUO8xBcGIuWElmbqTignbuczdYPD9Lu4cRbM3FdoME8XdELjcWuMsdKo9KzWKXSB44U31IByulM6t21aVI5kQVe-XG4CznOJW4fIzxqNH_mLiwMrqXbdyRMlILSBeIyMQj4Eyh3sZUAmyue2qOlb_NquvvSy8bLWs7LKSPIVvA/s696/340044.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Връзка на локуса на контрол с други променливи" border="0" data-original-height="344" data-original-width="696" height="198" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj2N2OPmk3SPcxIHn5FQUO8xBcGIuWElmbqTignbuczdYPD9Lu4cRbM3FdoME8XdELjcWuMsdKo9KzWKXSB44U31IByulM6t21aVI5kQVe-XG4CznOJW4fIzxqNH_mLiwMrqXbdyRMlILSBeIyMQj4Eyh3sZUAmyue2qOlb_NquvvSy8bLWs7LKSPIVvA/w400-h198/340044.jpg" title="Връзка на локуса на контрол с други променливи" width="400" /></a></div><p></p><p style="text-align: justify;"><b><br /></b></p><p style="text-align: justify;"><b> Вътрешен локуса на контрол :</b></p><p></p><ul style="text-align: left;"><li style="text-align: justify;"> по-висока доминантност, социалбилност, интелектуална ефективност, толерантност, добро впечатление, благополучие.</li><li style="text-align: justify;"> описват себе си положително - като напористи, независими, ефективни, силни.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"><b> Mодифициран тест на Ротър при изследване на учителки </b></p><p style="text-align: justify;">Вътрешен локуса на контрол - висока корелация със следните скали по Ротър </p><p></p><ul style="text-align: left;"><li style="text-align: justify;">социална желаност</li><li style="text-align: justify;">лицемерна добродетел</li><li style="text-align: justify;">обучаваща способност</li><li style="text-align: justify;">нагласа към работата </li></ul><div style="text-align: justify;">Външен локуса на контрол - характеризират се като по-тревожни, агресивни, догматични, подозрителни, неуверени.</div><p></p><p style="text-align: justify;"> <b>Връзка между самовъзприемането (Аз-а) и локуса на контрол :</b></p><p style="text-align: justify;"> Вътрешен локус на контрол - разглеждат себе си като насочени към целта, делови, със стремеж да превъзмогнат трудностите.</p><p style="text-align: justify;">Външен локус на контрол- описват се като страдащи, тревожни, заинтересовани от отговорите си на неуспеха. Ниска и средна самооценка.</p><p style="text-align: justify;"> <b>Връзка между времевите перспективи и локуса на контрол </b></p><p style="text-align: justify;"> Външен локус на контрол - съкратени времеви перспективи, не могат адекватно да концептуализират сегментите от личното и неличното (събитията извън личния живот) време. Слабо приспособими. По-висока степен на тревожност.</p><p style="text-align: justify;"> <b>Връзка между възприеманата свобода на избор и локуса на контрол :</b></p><p style="text-align: justify;">Вътрешен локус на контрол - възприемат по-голяма свобода на избора при положителен резултат.</p><p style="text-align: justify;">Външен локус на контрол - свобода на избора се възприема само при негативен резултат от направения избор.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;">Връзка между тревожност и локус на контрол </h3><div><br /></div><p style="text-align: justify;"> Корелациите между скали за измерване локуса на контрол и тестове за тревожност са 0,13-0,40, а при тестовете за манифестирана тревожност - 0,30-0,40.</p><p style="text-align: justify;"><b> Вътрешен локус на контрол</b> - стремят се към по-силно редуциране на тревожността. Проявяват по-малка търпимост към това състояние, защото тревожността е свързана с предвиждане на неувереност и загуба на способност, което предизвиква висока тревожност у хора, които вярват, че имат контрол.</p><p style="text-align: justify;"><b> Външен локус на контрол</b> - високо равнище на тревожност и по-голяма толерантност към състояния на тревога.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;">Връзка между реакцията на фрустрация и локуса на контрол. </h3><div><br /></div><p style="text-align: justify;"> При фрустрация има три типа отговори: интрапунитивни, екстрапунитивни, конструктивни.</p><p style="text-align: justify;"><b>Вътрешен локус на контрол</b> - насочени към решаването на проблема, пренебрегват неговите фрустриращи въздействия и отклоняват размисли за вина.</p><p style="text-align: justify;"><b>Външен локус на контрол -</b> в условия на фрустрация обвиняват себе си (интрапунитивни отговори). Неспособност за конструктивен отговор. Ниска способност за справяне.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;"> Връзка между мотивацията за постижения и локуса на контрол.</h3><div><br /></div><p style="text-align: justify;"> Първоначално не се откриват корелации. Едно от перспективните изследвания се оказва търсенето на модериращи ефекти на локуса на контрол върху взаимовръзката между мотивацията за постижение с други променливи. Изследва се преживяването на успех и неуспех при решаване на задачи с различна трудност и се установява, че локусът на контрол действа като константа на пропорционалност по отношение на субективните оценки на преживявания факт.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;">Връзка между когнитивния стил, полева зависимост/независимост и локуса на контрол. </h3><div><br /></div><p style="text-align: justify;"><b>Вътрешен локус на контрол -</b> в условия на вътрешен контрол върху подавания стимул, независимите от полето лица показват по-късо време на реакция.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;">Връзка между използването на информацията и локуса на контрол.</h3><p style="text-align: justify;"><br /></p><p style="text-align: justify;"><b>Вътрешен локус на контрол-</b> използват по-ефективно информацията, дават повече съображения, построени върху дадена информация. По-дълго задържат наученото и имат по-добро припомняне.</p><p style="text-align: justify;"><b>Външен локус на контрол -</b> поради зависимостта от външни фактори, тези хора не намират ефективно приложение на преработената информация при решаването на проблемна ситуация.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;">Връзка между социалното поведение и локуса на контрол </h3><div><br /></div><p style="text-align: justify;"><b>Вътрешен локус на контрол- </b>събират и използват релевантна информация в една проблемна ситуация. Независимост на изказванията. Социалната стимулация ги отвлича. Изолирани са по-ефективни.</p><p style="text-align: justify;"><b>Външен локус на контрол </b>-насочени към удовлетворяване на социалните очаквания. Конформно поведение. Социалното стимулиране при решаване на задачи ги улеснява.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;">Връзка между изменението на нагласите и локуса на контрол.</h3><p style="text-align: justify;"><br /></p><p style="text-align: justify;"><b>Вътрешен локус на контрол- </b>променят нагласите си по-лесно, когато следват собствените си изказвания в противоположна насока. Нагласите се променят под влияние на разумни аргументи, съвпадащи с насоката на собственото им мнение.</p><p style="text-align: justify;"><b>Външен локус на контрол -</b> нагласите се променят под влияние на друг човек и чужди аргументи. Влияят се повече от социалния статус, от високопрестижни личности.</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><h3 style="text-align: center;"> Връзка на локус на контрол със социализиращите явления.</h3><p style="text-align: justify;"><br /></p><p style="text-align: justify;"><b>Родителско влияние</b> - авторитарни, враждебни родители провокират изграждането на външен локус на контрол . Родителите, демонстриращи топлота, толерантност, подкрепа на независимото поведение у детето, стимулират вътрешния локус на контрол. Свръхпротекцията води до външен локус на контрол. Правилното родителско въздействие по отношение на локуса на контрол трябва да е в посока на създаване на възможности детето да се почувства причинен източник на резултатите от собственото си поведение.</p><p style="text-align: justify;"><b>Социална класа и етническа принадлежност</b> - дали обществото дава възможност за самоутвърждаване и саморазвитие на членовете си. Зависи от вида култура, икономическата система и др.</p><p style="text-align: justify;"><b> <span style="color: red;">!Има опасност конструктът "локус на контрола" да се глобализира. Той не бива да се разглежда като всеобхватна черта, отнасяща се до всички и всякакви аспекти на човешкото поведение.Той трябва да се дефинира като ограничена самооценка, която се отнася до степента, в която субектът вижда себе си в ролята на причинител в детерминирането на специфични събития!</span></b></p><p style="text-align: justify;">Идеята за локуса на контрол се доближава до концепцията за стиловете на личността. </p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-72101332775514746722023-03-11T09:01:00.005+02:002023-03-11T09:01:45.750+02:00Скали за измерване локуса на контрол<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYDasxZuybnfBFqtxk-f0tDEo0DWfkEruRptMJPu9VAC0Zfm-UT0-arOrEBOqHahIl5ViAK435MB-JlYVb82k5754o_LinC6QqUbdvtNyIZk8ne3uILU1eczkvRhAwl4MFeL1CBMFztYcY1XbSTPCZp1IW-H1NcrAsMUD2Scf37X4VqcLHRn6Gj2VzqQ/s466/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A0%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%2022%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%201916%D0%B3.%20%E2%80%93%206%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8%202014%D0%B3..jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Скали за измерване локуса на контрол" border="0" data-original-height="466" data-original-width="349" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYDasxZuybnfBFqtxk-f0tDEo0DWfkEruRptMJPu9VAC0Zfm-UT0-arOrEBOqHahIl5ViAK435MB-JlYVb82k5754o_LinC6QqUbdvtNyIZk8ne3uILU1eczkvRhAwl4MFeL1CBMFztYcY1XbSTPCZp1IW-H1NcrAsMUD2Scf37X4VqcLHRn6Gj2VzqQ/w300-h400/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A0%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%2022%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%201916%D0%B3.%20%E2%80%93%206%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8%202014%D0%B3..jpg" title="Скали за измерване локуса на контрол" width="300" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Джулиан Ротър<br />1916-2014</b></td></tr></tbody></table><h3 style="text-align: center;"><br /></h3><h3 style="text-align: center;">Вътрешно-външна скала на Дж. Ротър</h3><p style="text-align: justify;"> Самооценъчна техника за измерване на степента, с която личността възприема контрола върху поведението й като дължащ се на вътрешни или външни фактори. Цели да установи степента, до която личността изобщо приписва отговорността на себе си, вместо на други фактори.</p><p style="text-align: justify;"> Съдържа 29 двойки съждения, шест от които за "<i>запълващи</i>" признаци и целят да предизвикат други (различни) представи за същността на инструмента. Тези 6 двойки не се оценяват.Всяка двойка включва алтернативни по съдържание твърдения (едно за вътрешен и едно за външен локус на контрол). За всяко избрано твърдение, принадлежащо към външния локус на контрол, се отбелязва 1 точка.</p><p style="text-align: justify;"> Според Фанели скалата на Ротър има надеждност 0,70 (притежава вътрешна консистентност и демонстрира надеждност с тест- ретест). Изучавайки обаче фактурната й структура се оказва, че очакваната двуфакторна структура (външен локус и вътрешен локус) не се потвърждава. Така например според Франклин има наличие на 1 фактор, според Колинс - 4 фактора, според Парсънс - 5 фактора, според О'Браян - 6 фактора. Следователно, има наличие на неконтролирано влияние върху измерваната хипотетична дименсия от други фактори, главно със социокултурен характер.</p><h3 style="text-align: center;">Скала на Ред и Уор </h3><p style="text-align: justify;"> 45 признака в 3 фактора (самоконтрол, контрол над социалните системи, фатализъм). Скалата е по-прецизна, защото локусът на контрол се измерва независимо по всеки един фактор.</p><h3 style="text-align: center;">Локус контрол по Стрипланд </h3><p style="text-align: justify;"> Измерва локуса на контрол при деца от училищна възраст по 40 признака (във формат на въпросник).</p><h3 style="text-align: center;">Скала на Майкъл и Зейс </h3><p style="text-align: justify;"> Създадена е за деца от предучилищна възраст с 11 признака и с възможност за различаване на негативни и положителни събития.</p><p style="text-align: justify;">I</p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-11668765844636994532023-02-23T17:16:00.001+02:002023-02-27T05:35:35.419+02:00Консистентност на поведението. Стабилност на чертите на личността. <div style="text-align: justify;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhBMoqlP79JrQueaIBntJySn8CP3s4PYZICAmNfy9LqtPIvhS9FvtxQRED6QXusXDSAsA09YSueJT9POewKvcpTNFbEJ-4GCzjg_Vc-PY96eZHoLyTLkBOCAEJ1-S1w6Sm74bVRyjX7QHq50UAcF9fCG-c841WrMiYgxhrs-RYmnfPMd1dUK61xn85_sg/s500/%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%20%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5.png" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Консистентност на поведението. Стабилност на чертите на личността." border="0" data-original-height="500" data-original-width="500" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhBMoqlP79JrQueaIBntJySn8CP3s4PYZICAmNfy9LqtPIvhS9FvtxQRED6QXusXDSAsA09YSueJT9POewKvcpTNFbEJ-4GCzjg_Vc-PY96eZHoLyTLkBOCAEJ1-S1w6Sm74bVRyjX7QHq50UAcF9fCG-c841WrMiYgxhrs-RYmnfPMd1dUK61xn85_sg/w320-h320/%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%20%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5.png" title="Консистентност на поведението. Стабилност на чертите на личността." width="320" /></a></div><br /> Още през 1920 год. Хардшон и Мей правят експеримент, с който да докажат, че не съществува консистентност на поведението. Те изследват <i>"честност"</i> и <i>"алтруизъм"</i> у ученици на 11- годишна възраст. Оказва се, че в ситуация, когато децата могат да вземат чужди пари или да преписват, те нарушават принципа на честността. В различни ситуации едно и също поведение може да има различен смисъл. </div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"> Олпорт говори за <b>предиспозиции на личността</b> - нагласата за действие в една посока. Но когато предиспозицията е съчетана с различни неща в различни ситуации, води до различни резултати.</div><div style="text-align: justify;"> В Института за развитие на човека в Бъркли са проведени лонгитюдни изследвания дали чертите на личността са дълготрайни и труднопроменливи, при които развитието на 248 лица се проследява от раждането им до 50-годишна възраст. Става така, че всяко трето дете, родено в Бъркли става обект на това изследване и се включва в извадката (заедно със семейството му). Провеждат се срезови изследвания на 13, 16 и 30 години (установяване на приемствеността на личностните характеристики).</div><div style="text-align: justify;"> Установено е, че съществува строга приемственост на личността от ранното юношество до 16 години. Корелации на показателите:</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Адаптираност:</b></div><div style="text-align: justify;"><ul><li>мъже (0,87)</li><li>жени (0,75)</li></ul></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b> Екстраверсия, емоционална стабилност и контрол над импулсите:</b></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><ul><li>мъже (0,58)</li><li>жени (0,59)</li></ul></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b> Мнение за себе си (има най-ниски корелационни показатели):</b></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><ul><li>мъже (0,2)</li><li>жени (0,4)</li></ul></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"> Това са показатели за "големите пет" фактора. Най-много се променя мнението за себе си. Най-висока стабилност показват интелектуалните показатели, но при тях има и висока степен на наследственост. Петфакторната структура на личността е стабилна във времето. </div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b> Чертите на личността имат последици за поведението и успеха в живота.</b></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"> Избухливите, агресивните и с отрицателни емоции деца в продължение на времето изпадат във все по-голяма изолация, прекъсват рано ходенето на училище. С тази ниска квалификация те не могат да заемат високи социални позиции. При създаването на семейство, се наблюдава голям процент на разводите. Очевидно е, че липсата на емоционален самоконтрол е с голямо негативно влияние върху качеството на живота.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Влияние на родителите:</b></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><ul><li>при мъжете: като възрастни те стават по-грижовни и по-малко инициативни.</li><li>при жените: много по-ниска степен на аспирации, стеснени интереси, чувство за самосъжаление, концентриране на интересите само в семейството. </li></ul></div>
Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-26060468802022457682023-02-11T07:44:00.001+02:002023-02-11T07:44:39.269+02:00Локус на контрол<p style="text-align: justify;"> <table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right; margin-left: 1em; text-align: right;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhDp9i2wvfV1pASyHytGUm-lB4gyjq88bReco3HfrziWUmJsz7h9T5yDyC0E-OtDV2FTOiULWdm1JZ-tm7_wR97NvKrrxgDThQ_XbfcikJSWCUgfdpEDST5VpM160Rh0rp_GMl214-3qT8P_eX6HTSWYdzVHPAPlSSQYlzSQwURz7euwPaPa0cWgTAuMg/s466/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A0%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%2022%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%201916%D0%B3.%20%E2%80%93%206%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8%202014%D0%B3..jpg" imageanchor="1" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Джулиан Ротър 22Октомври 1916г. – 6Януари 2014г." border="0" data-original-height="466" data-original-width="349" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhDp9i2wvfV1pASyHytGUm-lB4gyjq88bReco3HfrziWUmJsz7h9T5yDyC0E-OtDV2FTOiULWdm1JZ-tm7_wR97NvKrrxgDThQ_XbfcikJSWCUgfdpEDST5VpM160Rh0rp_GMl214-3qT8P_eX6HTSWYdzVHPAPlSSQYlzSQwURz7euwPaPa0cWgTAuMg/w240-h320/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A0%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%2022%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%201916%D0%B3.%20%E2%80%93%206%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8%202014%D0%B3..jpg" title="Джулиан Ротър 22Октомври 1916г. – 6Януари 2014г." width="240" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Джулиан Ротър<br />22.10.1916г. – 06.01.2014г</b>.</td></tr></tbody></table> Определението за локус на контрол дадено в "Психология. Словарь" пише: <i>"Качество, характеризиращо склонността на човека да приписва отговорността за резултатите от своята дейност на външни сили или на собствените способности и усилия." </i>Понятието е предложено от Д.Ротър и представлява устойчиво свойство на индивида, формиращо се в процеса на социализацията. За определяне на локуса на контрол са създадени специален въпросник и комплекс от методики, за установяване на закономерната връзка между локуса на контрол и другите личностни характеристики. Хора с вътрешен локус на контрол са по-уверени в себе си, последователни и упорити за постигане на поставените цели, склонни са към самоанализа, уравновесени общителни, доброжелателни и независими. Склонността към външен локус на контрол се проявява заедно с такива черти като неувереност в способностите си, неуравновесеност, стремеж към отлагане на реализацията на намеренията за неопределен срок, тревожност, подозрителност, конформност и агресивност. Експериментално е доказано, че вътрешният локус на контрол е социално одобряема ценност (на Аз-идеално винаги се приписва вътрешен локус на контрол). В последните години изследванията върху личността в западната психология са насочени към извличане на обобщени теоретични конструкти, обясняващи устойчивите тенденции на поведението в широк кръг от ситуации, към анализ и интерпретация на поведенческата стратегия като функция от начина, по който субектът разглежда причинно-следствената структура на своите действия.</p><p style="text-align: justify;"> Въз основа на субективното определяне на факторите, детерминиращи резултатите на поведението на личността, се формират устойчиви поведенчески тенденции! Има хора, които считат себе си за причинен агент на собственото си поведение, но има и такива, които търсят причината извън собствената си личност.</p><p style="text-align: justify;"> Първият опит за теоретична постановка на проблема принадлежи на Джулиан Ротър , във връзка с теорията му за социалното учене: Вероятността за възникване на определено поведение варира в съответствие с личното очакване за резултат. Очакването е функция на: </p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>вероятността за постигане на определен резултат; </li><li>субективната ценност на резултата.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;">Експерименталната проверка на теорията показва някои несъответствия.</p><h3 style="text-align: center;"> Формулиране на конструкта "локализация на контрола" .</h3><p style="text-align: justify;"> Става въпрос за отчитане на степента, до която субектът вярва, че той сам е причина за получените от него резултати:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li><b>Върешен локус на контрола</b> - причината е в самия човек, в неговите умения, способности, знания, усилия.</li><li><b>Външен локус на контрола</b> - причините са извън самия човек, те са независещи от него самия и са извън неговия контрол. Причините се дължат на шанс, късмет, съдба.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Локализацията на контрола описва устойчиво обобщено очакване, което действа в широк кръг от ситуации и се отнася до това, дали субектът счита, че притежава или не притежава власт над събитията, които му се случват.</p><p style="text-align: justify;"> !Това може да е различно от реалността, въпросът не е дали реалният контрол върху поведението произхожда от ендогенен или от екзогенен източник, а как индивидът го възприема!</p><p style="text-align: justify;"> Първите изследователски подходи се ориентират към създаването на достатъчно надежден метод за измерване на възприеманата локализация на контрола и към търсене на връзки с други променливи.</p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-15702519646566797502023-01-07T17:02:00.000+02:002023-01-07T17:02:03.268+02:00 Методики за диагностика на индивидуалните различия в рамките на отделния индивид.<p style="text-align: justify;"> За да кажем доколко един човек притежава дадено качество можем: </p><p></p><ol style="text-align: left;"><li style="text-align: justify;">Да го сравним с групата;</li><li style="text-align: justify;">Да видим в каква степен (част) е представено качеството у индивида.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Методиката се основава на специален вид аранжирани оценки. Създадена е от Блок през 1961 г. Процедурата се състои в предоставянето на изследваното лице се предоставя набор от картички (в оригинала на Блок картичките са 100), на всяка от които е написано по едно твърдение. Изследваното лице трябва да сортира картичките в девет групи - от<i> "най-характерно за мен" </i>до <i>"най-нехарактерно за мен"</i>. Така картичките, които характеризират едно качество у личността в минимална степен попадат в 1 група , а картичките, характеризиращи качеството в максимална степен - в 9 група . В зависимост от групата, в която е попаднал, на всяка картичка се причислява определено "тегло" (оценка). Тази методика се използва в лонгитюдните изследвания и в границите на психотерапията. Отнася се само до отделния индивид (изключение - изследванията при близнаци). Сравненията на резултатите при различни индивиди по тази методика се избягват!</p><p style="text-align: justify;"><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgj5v-SNjZVkx5Gie4XmoLo7STDu-NsSovZaooCD8FLUMuqJiGcTlWvahj1df6RZJuBcfOg4uZkjFJA9QwQpp2E5wjvjkzSL7yIsLrhBpVOvgr4bYuRDaO_H2UnH-YC9i5ZB4mjIsnD_G1AFrywF-D6WBE8cIssuKR7uOMZaG2C4A2wBkfwfrMMdReg4A/s304/CarlRogers.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Методики за диагностика на индивидуалните различия в рамките на отделния индивид." border="0" data-original-height="304" data-original-width="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgj5v-SNjZVkx5Gie4XmoLo7STDu-NsSovZaooCD8FLUMuqJiGcTlWvahj1df6RZJuBcfOg4uZkjFJA9QwQpp2E5wjvjkzSL7yIsLrhBpVOvgr4bYuRDaO_H2UnH-YC9i5ZB4mjIsnD_G1AFrywF-D6WBE8cIssuKR7uOMZaG2C4A2wBkfwfrMMdReg4A/s16000/CarlRogers.jpg" title="Карл Ренсъм Роджърс" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Карл Ренсъм Роджърс <br />1902-1987</b></td></tr></tbody></table> Сравнение, корелация може да се прави само по отношение на виждането за себе си - между Аз-реално и Аз-идеално (по Роджърс). При рязко разминаване на Аз-реално и Аз-идеално вероятно личността има сериозни проблеми. Ако по време на терапия приложим втори път тази методика и корелацията между Аз-реално и Аз-идеално е по-висока, то терапията върви добре. Умерено разминаване може да е показател за наличие на самоактуализираща се личност, която не се задоволява с постигнатото , и непрекъснато си поставя нови цели. Ако двата показателя корелират в голяма степен, то това е показател за вероятна хармония на личността със самата себе си (стабилна, добре адаптирана личност), но може да има и нюанс на самодоволност и изчерпаност на целите. Зависи от случая. Не трябва да се забравя, че става въпрос не за оценка, а за самооценка, така че може да не се отразява реалното положение на нещата и реалното поведение, т.е. личността може да е постигнала повече, отколкото си мисли, както и да не оценява постигнато като добро.</p><p style="text-align: justify;">"Репертуарна решетка" на Джордж Кели .</p><p style="text-align: justify;"> Тестът се използва, за да се идентифицират конструктите, чрез които изследваното лице описва основните, централните фигури в своя живот. Представлява <i>"решетка"</i> с по 22 клетки на всяка страна. На всеки ред от решетката изследваното лице сравнява три лица, като обединява две от тях за сметка на третото. Признакът, по който се обединяват двете лица, се нарича <i>"конструкт"</i>. Така става ясно по какъв начин, с какви психологически конструкти индивидът описва другите хора със съществени роли в неговия живот. Формулират се различни конструкти. При анализа е от значение както количеството (брой на конструктите и колко пъти се повтаря даден конструкт дори като идея), така и "качеството" на конструктите (вид понятие, типове конструкти и т.н.). Работи се само в рамките на всеки конкретен индивид. Използва се както за изследване на индивиди, така и за диагностициране на ситуации, организации и др. Това е тест за установяване на репертоара, списъка от конструкти, чрез които индивидът "вижда" света около себе си, описвайки чрез тях хората с основни роли в неговия живот. Според Кели конструктите са същностни компоненти на личността.</p><p style="text-align: justify;"> Методиките за индивидуална диагностика тръгват от описание на поведението и създават някакви констелации. Тези тестове нямат висока предиктивна валидност, а и не трябва да се забравя, че прогностична валидност има само при добра надеждност!Затова е много важно използването на подходяща комбинация от методики за всеки конкретен индивид.</p><p style="text-align: justify;"> </p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-87483541538433042192022-12-03T21:47:00.003+02:002022-12-03T21:47:41.462+02:00 Многофакторни въпросници за изследване на личността.<h3 style="text-align: center;"> Многофазен личностен въпросник на Минесота.(Minnesota Multiphasic Personality Inventory) </h3><p style="text-align: justify;"> Публикуван е за първи път през 1942 год. Служи за изясняването на диференциално-диагностични въпроси в клиничната област, но в определени граници са възможни и изводи относно обща оценка на личността. Както показва наименованието на метода, с него се цели да се обхванат всички съществени фази (страни) на личността.</p><p style="text-align: justify;"> Въпросникът съдържа 550 съждения за атитюди, емоционални реакции, физиологични и психологични симптоми, събития от минал опит. Изследваното лице трябва да отбележи отношението си към съждението, като подчертае една от трите възможности (или като разпредели картичките с написаните съждения в три групи): Вярно, Невярно, Не мога да преценя Съжденията се свеждат до 26 условно приети параметри на личността (дадени в неопределен ред). </p><p style="text-align: justify;"> Тестът е създаден да подпомогне клиничните психолози. Въпросникът се предлага на хора с и без отклонения (групи индивиди с различни нарушения). В крайния вариант на въпросника са запазени само въпросите с дискриминантна функция по отношение на групите. Процедурата е следната: на две групи лица, сходни по пол, възраст и социален статус, се задават едни и същи въпроси. Но в първата група са хоспитализирани лица - т.н. критериална група, а във втората група са здрави лица, които никога не са били психиатрично регистрирани - т.н. контролна група. Тук няма значение дали отговорът съответства на верния, той трябва да съответства на приетия за верен (от контролната група). Няма значение дали реално признакът или качеството са характерни или не за дадената личност от критериалната група, не ни интересува какво качество отразява даден въпрос или скала, а как отговарят хората от двете групи. Така чрез въпросника може да се разграничи популацията (индивиди с психични нарушения / индивиди в норма), но не се получава информация за реалното състояние на нещата. Многофазния личностен въпросник на Минесота се използва не само за разграничаване на индивидите с психични отклонения, но и за изследване на индивиди в норма - като метод за обособяване на индивидите с тенденция към психично заболяване (на човека се гледа като на "не-болен", следи се само за тенденцията). Но при изследването на здрави личности съществуват редица особености, затова многофазния личностен въпросник на Минесота трябва да се съчетава с използването на други въпросници.</p><p style="text-align: justify;"> Според получените отговори в трите степени, резултатите се обработват в 10 клинични скали за диагностика на психичното здраве.За наличие на признаци на заболяване от: хипохондрия, депресия, параноя, шизофрения, социална интроверсия-екстраверсия и др., както и за определяне на някои особености на личността.Тенденция към доминиране, личност с предразсъдъци, социо-икономически статус и др.. Чрез размесването на съжденията, към които изследваното лице трябва да вземе отношение, до известна степен се избягва преднамереното насочване на вниманието на изследваното лице към определен, очакван от експериментатора отговор. Въз основа на резултатите се съставят т.н. индивидуални профили.</p><h3 style="text-align: center;"> Личностен въпросник на Калифорния. CPI (California Personality Inventory)</h3><p style="text-align: justify;"> Широко използван самооценъчен въпросник, чийто оригинал произхожда от многофазния личностен въпросник на Минесота (включени са част от въпросите), но е предназначен предимно за лица в норма. Съдържа няколко стотици "да-не" въпроса за измерване на самочувствие, самоконтрол, социализация, постижения, доминиращи черти и вкусове. Съдържа следните скали: доминантност, потенциал за статус, социабилност, социално присъствие, приемане на себе си, психически и физически комфорт, отговорност, социализация, самоконтрол, толерантност, добро впечатление (агриабилност), оперативност, постижение чрез конформизъм, постижение чрез независимост, интелектуална ефективност, гъвкавост, женственост, мъжественост. Методиката на изследване е същата като при многофазния личностен въпросник на Минесота. Критериалната и контролната групи са съставени според степента на притежаването на дадено качество - много висока или много ниска степен (това се определя от околните чрез характеристика на даденото качество у лицата, участващи в изследването). Двете групи биват дискриминирани според въпросите от теста по цитираните скали (напр. в скалата за самоконтрол има въпроси, които разграничават ниската от високата степен на самоконтрол). Личностен въпросник на Калифорния е много използван въпросник поради социалната си ориентация.</p><h3 style="text-align: center;"> Въпросник за изследване на личността </h3><p style="text-align: justify;"> Предложен от Реймънд Кетъл и базиран на идентификацията на 16 личностови фактора (същностни черти) от втори порядък (след факторен анализ на повърхностните черти). Тези 16 фактора според Кетъл са базални компоненти на личността.</p><h3 style="text-align: center;">Личностен въпросник на Айзенк</h3><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMqnhBsScHkDm_oi6XhkDRVhGXZaNJaOKweEGRG7uyH7hK_7sQOqEDjo875DqBc8zL-9I3WNWTG7Jc5EwsuMw4_Zzd8fpyeLKJV5LLtnRdJLHt7I8To3JgkFNYUxfxk1o-sqKDcK4rWvxuUO3JyfAUZqYXukTVnd_6Rcg6AsE4zoLr6Ow8E79wkqAIaA/s259/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4%20%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4%20%D0%9Aa%D1%82e%D0%BB.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img alt="Въпросник за изследване на личността" border="0" data-original-height="259" data-original-width="170" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMqnhBsScHkDm_oi6XhkDRVhGXZaNJaOKweEGRG7uyH7hK_7sQOqEDjo875DqBc8zL-9I3WNWTG7Jc5EwsuMw4_Zzd8fpyeLKJV5LLtnRdJLHt7I8To3JgkFNYUxfxk1o-sqKDcK4rWvxuUO3JyfAUZqYXukTVnd_6Rcg6AsE4zoLr6Ow8E79wkqAIaA/s16000/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4%20%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4%20%D0%9Aa%D1%82e%D0%BB.jpg" title="Въпросник за изследване на личността" /></a></div> Най-популярна е модификацията от 1964 год., разработена съвместно с Сибил Айзенк. Личностмия въпросник на Айзенк има две еквивалентни форми (А и Б) с по 57 въпроса. Измерва три основни дименсии "екстраверсия-интроверсия", "невротизъм" и "психотизъм". Разработен е в два варианта - за възрастни (16-70 г.) и за деца (7-15 г.).Двата въпросника се основават на предположението, че изследваното лице разбира всички въпроси еднозначно и им отговаря искрено. Но тъй като много от въпросите съдържат социална желателност (социално одобрение или заплаха) възниква въпросът за достоверността на отговорите ("да-не" въпросите също създават проблем в това отношение - изследваното лице няма много голям избор). Ако при съставяне на профила всички скали са с много високи или много ниски показатели, става въпрос за много висока степен на положителна или отрицателна желателност. Но и при много висока желателност на даден тест не е изключено да се получат искрени отговори. Каквото и да се прави, тази възможност не може да бъде избегната. Въпросници, чиито "верни" отговори са само "да" са със съмнителна ефективност. Затова някои от въпросите се "обръщат" - верният отговор е "не"."Верният" отговор отнася изследваното лице към една или друга степен на проявеност на качеството, признака.<br /> В някои въпросници отрицателните въпроси се формират като отделен фактор. При въпросника на Айзенк положението е комплицирано, защото има две скали в една дименсия (екстраверсия и интроверсия). В теста на Айзенк е добавена и скала за "лъжа" (регистриране на симулация при отговарянето).<p></p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-34885673182318469662022-11-23T12:19:00.000+02:002022-11-23T12:19:05.552+02:00Петфакторен модел на личността<p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: right;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjh6d412znI6rMgoFrnA8eRJX69p4S-teBQTXHMLbEXUCeqQJCLeWmt15YxctRoIvL8NW6bvFpPpqx9z7poC9Qo2SOC3yLXFsvoqcTtGeFPQnjASSDFr_gbOPMwbSV3hn7K8--lH6o8OsBK39g84kFQyt82-EK3zqy668Swp4XGU4H6zWOFKJR2dsPCjA/s1200/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%20%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0.png" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Петфакторен модел на личността" border="0" data-original-height="1151" data-original-width="1200" height="192" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjh6d412znI6rMgoFrnA8eRJX69p4S-teBQTXHMLbEXUCeqQJCLeWmt15YxctRoIvL8NW6bvFpPpqx9z7poC9Qo2SOC3yLXFsvoqcTtGeFPQnjASSDFr_gbOPMwbSV3hn7K8--lH6o8OsBK39g84kFQyt82-EK3zqy668Swp4XGU4H6zWOFKJR2dsPCjA/w200-h192/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%20%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0.png" title="Петфакторен модел на личността" width="200" /></a></div><div style="text-align: right;"><br /></div> Личността може да бъде концептуализирана от различни гледни точки, като всеки концепт довежда до различно разбиране на човешкия опит. Броят на личностните концепти и скалите за измерването им се увеличава лавинообразно. През 70-те години се поставя въпроса за интеграция на данните, защото възникват много проблеми, когато скали с едно и също съдържание обслужват различни концепти (измерват различни неща) и обратно (когато едни и същи концепти се измерват по съвършено различни начини). Въпреки, че научният плурализъм е полезен, в случая този голям разнобой поставя под въпрос цялата натрупана информация. Затова се налага допълнителна концептуализация.<p></p><p style="text-align: justify;"> Един от възможните изходи е систематичното описание на таксономията на факторите, което може да пресъздаде в една мрежа различни дескрипции на личността. Въпреки, че възниква като описателна система, тази таксономия (<i>принципите, правилата и методите, според които се извършва класифицирането на концептите в схемата</i>), от тази основа възниква парадигмата на факторния анализ и факторните теории. Търси се минималният брой фактори, които са достатъчни за описание на личността. Независимо, че факторният анализ е описателен , той има интегриращи функции и е отправна точка за изследване на причинност и динамика. Идеята е за описание, а не за обяснение.</p><h3 style="text-align: center;">Ролята на таксономия в психологията играе петфакторният модел на личността.</h3><p style="text-align: justify;"> Олпорт и Одберт изхождат от идеята, че естественият език е носител на всички понятия, които хората използват, за да характеризират човешката личност, както и за да оценяват и описват другите хора. В стремежа си да създадат пълен списък от понятия, те изваждат от речника на английския език всички думи, описващи личността (18 хил. думи). По концептуални съображения дескрипторите са разграничени в 4 групи (категории):</p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Черти на личността - "<i>обобщени и персонифицирани детерминиращи тенденции в поведението, като консистентни и стабилни форми на адаптация на индивида към неговото обкръжени</i>е". Те са патерни на поведение - често повтарящи се поведенчески конструкти и са опит за описване на личността в един общ конструкт. Не съдържат оценка.</li><li>Временни състояния и настроения (моментни състояния, напр. "<i>уморен</i>").</li><li>Понятия, съдържащи оценка (напр. "<i>добър</i>", "<i>лош</i>").</li><li>Метафорични и нееднозначни понятия, за които има съмнение дали изобщо се отнасят до личността или не.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Авторите се съсредоточават върху първата категория, (съдържаща около 4500 дескриптори), което показва стремежа . Това е изчерпателен, но им да се опише личността чрез трайни (стабилни, с вътрешни причини) характеристики, които могат да бъдат наблюдавани като поведение в широк спектър от ситуации. Това е изчерпателен, но неудобен за използване списък, както поради своята екстензивност, така и поради липсата на концептуализация. Този списък е интегриращ център на усилията на няколко поколения изследователи (до 70-те години). С помощта на класификация, клъстърен и факторен анализ се получава удивителна картина - нееднократно се получава един и същи резултат: за различни по обем и характер извадки първите пет фактора в различните изследвания съвпадат (независимо от различните подходи на класификация). Резултатите и тяхното обяснение у различни автори гравитират около това стабилно "ядро" от пет фактора. Със същата процедура са правени и изследвания на други естествени езици (немски, холандски), които показват същата петфакторна структура на личността. Продължители на факторния модел са Кетъл, Айзенк, Гилфорд .</p><h3 style="text-align: center;">Петте фактора (по ред на факторното им тегло):</h3><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Фактор E : Екстраверсия, енергия, ентусиазъм.</li><li>Фактор А : Алтруизъм, приятност, чувствителност към вътрешния свят на другите хора.</li><li>Фактор C : Съзнателност, сдържаност, добросъвестност, контрол.</li><li>Фактор N: Невротизъм, нервност. негативна афективност, противопоставяне на емоционалната стабилност и положителните преживявания.</li><li>Фактор О : Откритост към опита, отвореност на ума към нови идеи, оригиналност. В някои от изследванията този фактор правопропорционално се свързва с интелигентността.</li></ol> <b> Една съвременна интерпретация на факторите е следната: </b><p></p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>Фактор E - екстраверсия-интроверсия; </li><li>Фактор A - стил на междуличностните отношения (дружелюбие-враждебност); </li><li>Фактор C - наличие или отсъствие на волева организация на поведението; </li><li>Фактор N - емоционална реактивност (невротизъм-спокойствие); </li><li>Фактор O - интелектуална култура на личността, качества на интелекта. Очевидно е, че някои от факторите съвпадат с типологията на Айзенк.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Поради присъствието на петте фактора във всички посочени изследвания, се е възприела абревиатурата OCEAN, която е основна схема за ориентация, но не може да се твърди, че Големите Пет са достатъчни, не можем да сведем личността до тях - зад всяка от тези пет оси стои огромно количество характеристики на личността (личностни ориентири).</p><p style="text-align: justify;"><b>Съществуват няколко проблема:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>Много трудно е диференцирането на конкретните характеристики, съставящи съответния фактор и особено онези характеристики, попадащи в размитите граници между факторите.</li><li>Няма данни за външната валидност на модела. Предиктивната му полезност няма широко разпространение извън изследователските кръгове, въпреки че в наши дни съществуват данни за някои от предиктивните възможности на модела (предсказване на развод, въвлеченост в алкохолизъм или наркомании, посрещане на изискванията на социалните роли в различите възрасти и др.).</li><li>Дименсиите на 5-те фактора в този модел са съсредоточени върху атрибутите на популацията, а не върху самите индивиди. Описва се структурата на личността на "средния" човек, търси се общото! Докато личността на конкретния индивид не е задължително да има същия строеж. Петте фактора са основни дименсии, по които човек наблюдава и оценява другите, но дали структурата на личността се изградена точно по тази схема? Тази структура може да се използва, но тя не е самодостатъчна, нейните възможности са с определени граници. Тази петфакторна структура пресъздава общността между съществуващите системи за описание на личността и предлага интегративно, общо изследване на личността.</li><li>От друга страна, редуцирането на многообразието на личностови свойства (до 5) води и до редуцирането на многообразието от променливи, съответни на чертите на личността. Това намалява шансовете за адекватно предвиждане на определен тип поведение и за разграничаване на индивидите един от друг. Всяка интегративна структура се постига с цената на загубата на многообразие.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Но този модел няма и такава цел. Петфакторният модел е построен по емпиричен път и не претендира, че обяснява полезността на факторната процедура при разглеждане на емпиричната реалност. Не предлага обяснение на динамиката и причиността на поведението на личността. Петфакторният модел е само база, основа, обща таксономия на личността. Наличието му не снема необходимостта от нов модел на структурата на личността. Факторите от по-нисък ранг не престават да носят обяснителна способност, но те не се разглеждат независимо от общата основа на петте, тяхното наличие говори само за по-голямата структурираност на свойствата на личността. Разкриването на петфакторния модел не означава, че личността не трябва да се изследва с други тестове, напротив - този модел е само ядрото, на чиято основа могат да се надграждат различните фактори.</p><p style="text-align: justify;"> Факторната процедура е полезна при разширяване на извадката. Освен това, отделните фактори могат да се запазят (при наличие на висок коефициент Алфа-Кронбах), независимо, че скалите корелират помежду си. Много често при конкретната личност обобщените характеристики могат да се окажат по-важни от обособените.</p><p style="text-align: justify;">Петфакторният модел е основната парадигма за изследване на личността чрез личностните черти.</p><p style="text-align: justify;"><b>Значимост на факторните модели:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>Описват същностните особености на личността и дават средства за тяхното системно изследване.</li><li>Те са основа за разработване на многомерни тестове за комплексна оценка на личността. С тяхна помощ се разкриват индивидуалните особености на субекта, неговите силни и слаби страни, пригодността му за изпълняване на социални роли.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"><br /></p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-8283645726372652202022-11-20T08:59:00.001+02:002022-11-20T08:59:15.328+02:00Черти или типове на личността<p style="text-align: justify;"> Единият подход поставя акцент върху подбирането на хората на основата на демонстриране на общи констелации на поведението - поведенчески компоненти, характерни за една определена група и неприсъщи за друга. Това е идеята за психологическите типове (в основата на "Характери" от Теофраст). Най-"старата" типология е на Хипократ, който определя четири основни темперамента: <b>холеричен, сангвиничен, меланхоличен и флегматичен.</b> Предположението тук (както и в последващите теории за типовете) е, че всеки индивид е представител на специфичен баланс между тези базисни елементи. По-пълна типологична теория е тази на Уилиъм Шелдън, който не неубедително твърди, че формата и вида на тялото са тясно свързани с развитието на личността. Подходът на Карл-Густав Юнг понякога се определя като типологична теория, поради ударението върху класифицирането на индивидите според типа им (типове според преобладаващата функция: мислене, чувство или интуиция; и според насочеността към външния или вътрешния свят - екстраверт/интроверт).</p><p style="text-align: justify;"> Другият подход търси стабилни констелации от поведенчески актове, които се срещат у всички хора, но с различна степен на интензивност. Идеята е за континуум с два полюса, в който могат да се разположат всички хора. Това е идеята за чертите. Всички теории от този тип са основани на допускането, че човешката личност е сбор от черти или характерни начини на поведение, мислене, чувстване, реагиране и т.н. Ранните теории за чертите всъщност не са нищо повече от списък с прилагателни имена - личността е дефинирана чрез изброяването им. По-съвременните подходи използват техниката на факторния анализ в опит да се изолират (обособят) базисните дименсии на личността. Може би най-значителната теория от този вид е тази на Реймънд Кетъл, основана на набор от същностни черти, които съществуват в различно съотношение у всеки индивид и са "<i>истинската основна структурна причина за личността".</i> Същностните черти се отнасят до сърцевината на личността. Те са общи за всички хора и фиксират особености, зададени генетично (не зависят от познанието и опита), относително неизменчиви са и са с трайно влияние върху поведението. Според Кетъл, целта на личностната теория е да предложи матрица на индивидуалните черти, чрез която човешкото поведение да може да се предвижда (т.н. предиктивни възможности).</p><p style="text-align: justify;"> Периферните характеристики на личността (повърхностните черти), за разлика от сърцевинните, са наблюдаеми, но са с нетрайно (ограничено) влияние върху поведението. В много по-голяма степен са резултат от онтогенетичното развитие (от опита). Периферните характеристики в най-голяма степен са ангажирани с обяснението на индивидуалните различия. Теорията за развитието на личността свързва и двете насоки - съждения за сърцевината на личността и съждения за индивидуалните разлики в поведението й.</p><p style="text-align: justify;"><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgJvCFqwq_F79CB83fDxa7G_M9D2etgu9KhzUIElbX-JEOCznjIRUgUdNrqwSVnWnOceT-9D9u6Xx3PMnLBSdq5ha-wtknESKeGGGXpdFS96d6eC4izxhyQ7qDJbd8oo4sDihqdpsrwU29AYJAXHCXHLF3XMBWE1FQqVImvzvo2q5jeucBvQkXdrFlVIw/s1433/Karl%20Gustav%20Jung.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Карл Юнг (1875-1961)" border="0" data-original-height="1100" data-original-width="1433" height="246" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgJvCFqwq_F79CB83fDxa7G_M9D2etgu9KhzUIElbX-JEOCznjIRUgUdNrqwSVnWnOceT-9D9u6Xx3PMnLBSdq5ha-wtknESKeGGGXpdFS96d6eC4izxhyQ7qDJbd8oo4sDihqdpsrwU29AYJAXHCXHLF3XMBWE1FQqVImvzvo2q5jeucBvQkXdrFlVIw/w320-h246/Karl%20Gustav%20Jung.jpg" title="Карл Юнг (1875-1961)" width="320" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Карл Юнг (1875-1961)</b></td></tr></tbody></table></p><div style="text-align: right;"><br /></div> В сравнение с "чертата", "типът" има по-дълги традиции в допсихологическото и психологическото минало. Разликата между тези две понятия е в разпределението на атрибутите. "Чертата" (напр. агресивността) касае n на брой атрибути и се счита, че статистически те се разпределят по типа Гаусово разпределение. Това означава, че притежаването на даден атрибут не е дизюнктивен критерий за това дали човек ще прояви или няма да прояви дадено поведение. Докато "типът" се базира на изключващата дизюнкция - ако един атрибут присъства в един тип, то той се отнася само за него. И, следователно, притежателите на този атрибут принадлежат към този тип. При "типа" има качествено разпределение на атрибутите - даден атрибут е дизюнктивен параметър на човешкото поведение. Наборът на атрибутите не съвпада при различните типове личности. Първата научна класификация на типовете личности (типология на характера) принадлежи на К.Г.Юнг от 1921 г. "Чертата" е само един от конструктивните елементи. Чертите притежават континуалност - плавно преминаване, застъпване .<p></p><p style="text-align: justify;"><b> За "тип" в р<span _msthash="20488" _mstmutation="1" _msttexthash="9085908">ечника по психологията</span> пише:</b></p><p style="text-align: justify;">1. Общо, "клас" или "група" разграничена според притежаването или демонстрирането на някаква специфична характеристика.</p><p style="text-align: justify;">2. Индивид (или явление, предмет), който въплъщава "типичните" характеристики.</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>Личностен тип А - Темперамент, характерен с прекомерна енергия (динамизъм) и състезателен "хъс", с нереалистично чувство за времевия натиск (неадекватно чувство за "неотложност"), с неподходящи амбиции, със съпротива спрямо тестово или друго самооценяване, с тенденция да придава по-голямо значение (да "набляга") на количеството в работата си, отколкото на качеството на продукцията, с необходимост от контрол. Според някои, това поведение е свързано с коронарни заболявания.</li><li>Личностен тип Б - Темперамент, характерен със спокойно (без напрежение) и безгрижно (невзискателно) отношение към живота, с фокус върху качеството, а не количеството, с ниска степен на "състезателност" и "конкурентност", с тенденция към личностна рефлексия (самонаблюдение, самоизучаване и др.). </li></ul><p></p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-77813540883949076092022-10-31T09:14:00.003+02:002022-10-31T09:14:33.026+02:00Алтернатива на класическите тестове за интелигентност извън рамките на психометричния подход.<h3 style="text-align: center;">Теория на Гарднър относно тестовете за интелигентност.</h3><p style="text-align: justify;"> Той допуска, че при всички тези видове интелигентност трябва да се изследва директно реалното поведение, а не чрез тестове, защото има изкривяване (дори и по посоката на изчистване от странични влияния). Гарднър има конкретни изисквания за осъществяване на определен тип задачи:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>за музикалната интелигентност: изследваните лица да изпеят конкретен пасаж, при което оценката е по предварително фиксирани стойности и характеристики.</li><li>за лингвистична интелигентност: да създадат определен материал.</li><li>за телесно-кинестетичната интелигентност: да танцуват.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Гарднър изисква да се направи нещо по образец, но изисква реално поведение при изследването на различните видове интелигентност. Но освен интелигентността тук участва и цялата психика на човека, при което разграничаването на интелигентността от личностните характеристики на практика е невъзможно. От друга страна тези техники са много трудоемки, особено що се отнася до подбора им за конкретни цели, следователно те са с ограничено приложение. Но в бъдеще този принцип може да доведе и до нов тип тестиране.</p><h3 style="text-align: center;">Теория на Стърнбърг относно тестовете за интелигентност.</h3><p style="text-align: justify;"> <table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjv9R4if2M7uZmdjotv2CztAGZ5_PcPRBNXphjxie8P4IQ4AO8p6U3NbPunAd4pmRex0ExYg2SCU2MVzNxdu0ZphdrfrwLg0mrFsVl1Q8nPKD-Ajz4j_LKkRUpVP6n3esGosW-p1d-Ah1RphzVM7AFfOb-UNaiRJP1r5bbVpi5yzSclneleZAt--1qHhQ/s800/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A1%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B3%20(%201949%20-).jpg" imageanchor="1" style="clear: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Теория на Стърнбърг относно тестовете за интелигентност." border="0" data-original-height="538" data-original-width="800" height="215" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjv9R4if2M7uZmdjotv2CztAGZ5_PcPRBNXphjxie8P4IQ4AO8p6U3NbPunAd4pmRex0ExYg2SCU2MVzNxdu0ZphdrfrwLg0mrFsVl1Q8nPKD-Ajz4j_LKkRUpVP6n3esGosW-p1d-Ah1RphzVM7AFfOb-UNaiRJP1r5bbVpi5yzSclneleZAt--1qHhQ/w320-h215/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A1%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B3%20(%201949%20-).jpg" title="Робърт Стърнбърг" width="320" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Робърт Стърнбърг</td></tr></tbody></table><br /> Изразява се в приложение на компонентния анализ. Стърнбърг не създава набор от задачи за оценка на интелигентността изобщо (интелигентното поведение във всякакви условия), а за анализ на реалното интелигентно поведение чрез разкриване на вътрешната му структура и механизмите, които го осъществяват. Реалното интелигентно поведение: </p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Отнася се към определен клас;</li><li>Дисоциира се на съставящи го компоненти. </li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Интересът е насочен към резултатността на реалното поведение и ефективните комбинации от компонентите, които го осъществяват. Компонентите се дефинират предварително, но това може да стане и по време на самото изследване. Компонентите могат да преведат една сензорна информация в концепти. Тъй като има много видове информация и също така много видове концепти, следователно има и много видове компоненти. Освен това компонентите преобразуват концептуалната информация в друга или в решение за действие.</p><p style="text-align: justify;"><b> Процесът се разглежда от две страни:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>от гледна точка на съставящите го компоненти (какви са те); или</li><li>от гледна точка на съчетанията, връзките между тях (основната стратегия).</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> <i>До каква степен могат да възникнат грешки при изследването? На какво точно се дължат те? Кои точно компоненти са довели до възникването на грешка? Колко време изисква всеки компонент за прилагането си (това е важно за ефективността на интелектуалните процеси). Каква интелектуална дейност ще изследваме? Какво точно се случва например в индуктивното мислене (чрез 6-7 компонента прецизно се изследва механизмът на решаване на задачата, сравнява се по вид и по време т.нар. еталон с полученото).</i> Анализиращият може да е субективен, но главното е, че тук се интересуваме от отделния индивид - как и защо той точно така е решил задачата.</p><p style="text-align: justify;"> Стърнбърг работи със структурата на менталния процес, с връзките в него, с това, в каква степен е ефективен и как може да се подобри. Тук няма идея за неизменност и вроденост на интелигентността, както няма и някакво крайно число.</p><p style="text-align: justify;"> Стърнбърг създава цяла материя от подобни задачи за цялата гама от критерии, които биха могли да дадат прецизна и детайлна представа за интелигентността на изследваното лице. Но предлаганият от него компонентен анализ не дава възможност за масово приложение - може да се направи за всеки, но не за всички!</p><div style="text-align: justify;"><br /></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-62448629373219342312022-10-14T11:54:00.003+03:002022-10-14T11:54:21.144+03:00 Значение на тестовите стойности по IQ при индивидуалната диагностика.<p style="text-align: justify;"> Адекватното разбиране на стойности на IQ на практика има много голямо значение. Трябва да се вземат под внимание следните ограничения при тълкуването на резултата:</p><p style="text-align: justify;"> <b>1.</b> IQ отразява моментното състояние на една сложна система и в никакъв случай не може да се приема като вроден и неизменен. При нееднократно измерване резултатите са в определена <i>"зона на постижения"</i>, която в по-голяма степен съответства на възможностите на индивида, отколкото който и да е индивидуален резултат. Тук става въпрос за т.н. стандартна грешка на измерванията. Или, когато получим една стойност на постижението на дадено изследвано лице, то се разполага някъде по кривата на нормалното разпределение за всички изследвани лица - това е т.н. стандартна оценка на измерването, но реалната оценка на изследването всъщност не е едно число, а е една зона, индивидуалното постижение също има стандартно отклонение (<i>плюс-минус две единици</i>). Зоната на постиженията на всеки отделен индивид също е представена в нормално Гаусово разпределение, затова се и получава вариацията в резултатите на едно и също изследвано лице.</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjaXuFazimgJXuifAeZIlkl72SdeT0CM3blsZ6li_E9NJxtGKyYA8RqUJu5cqft4EZLvBx9er9N5K3HpB_fswgzvAV0cALQ1L12CcIb5d84T4HoBY0c8az9nNpnEOMD1BmE-kHRezRpks8NQtBwQTw336YBh6jvVfs30vxJa7y7-lCo81VJtkRHlsJmag/s1024/%D0%97%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%20%D0%BF%D0%BE%20IQ%20%D0%BF%D1%80%D0%B8%20%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0..jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img alt="Значение на тестовите стойности по IQ при индивидуалната диагностика." border="0" data-original-height="1024" data-original-width="1024" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjaXuFazimgJXuifAeZIlkl72SdeT0CM3blsZ6li_E9NJxtGKyYA8RqUJu5cqft4EZLvBx9er9N5K3HpB_fswgzvAV0cALQ1L12CcIb5d84T4HoBY0c8az9nNpnEOMD1BmE-kHRezRpks8NQtBwQTw336YBh6jvVfs30vxJa7y7-lCo81VJtkRHlsJmag/w320-h320/%D0%97%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%20%D0%BF%D0%BE%20IQ%20%D0%BF%D1%80%D0%B8%20%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0..jpg" title="Значение на тестовите стойности по IQ при индивидуалната диагностика." width="320" /></a></div><p></p><p style="text-align: justify;"> При анализа на резултатите трябва да се търси не точният показател, конкретното число, а стандартната грешка на измерване на това постижение - зоната около това постижение, която стандартна оценка на измерване трябва да се включи в отчета на резултата.</p><p style="text-align: justify;"> В скалата на Уекслър стандартната грешка на измерването е 2,53, следователно стандартното отклонение е плюс-минус 5 от постижението. Следователно, ако един индивид получи стойност на IQ 120, то тази стойност трябва да се разглежда като 115-125. Определянето на интервала (зоната) се базира на стандартната грешка на измерването.</p><p style="text-align: justify;"><b> 2.</b> Отделните тестове измерват ограничен брой от цялостния спектър на умствените способности, разбирани като интелектуално поведение в реалния живот. Показателят по IQ дава оценка на моментното изпълнение на задачите в конкретния тест и нищо повече. Не се изследва цялостната интелигентност, а някаква конкретна част от нея.</p><p style="text-align: justify;"> <b>3. </b>Измерването на IQ е обект на множество въздействия, както по отношение на процедурата на тестиране, така и по отношение на взаимодействието на интелигентността с другите психични инстанции - мотивация за попълване на теста, физически условия на средата, умора, ситуация на съревнование и др. При всеки случай е необходимо изследваното лице да разбира какво точно трябва да се прави при попълване на теста и в какво точно се състоят изискванията. Съществуват личностни фактори, които имат значение при попълване на теста: интереси, тенденция към търсене на нова информация, упоритост, желание за работа с теста, следователно интерпретаторът трябва да се съобрази с тези фактори, което означава, че тази информация трябва да се търси навреме (по време на попълване на теста).</p><p style="text-align: justify;"><b> 4. </b>По принцип тестовете за интелигентност са създадени с намерението за предикция на поведението в дадени области на живота. Средните и над средните стойности на IQ са солидни залози за успех, ако този успех не е вече реалност в момента. Чисто психометричните критерии не дават възможност за такава трактовка. Тук става въпрос само за един от показателите. Стърнбърг обръща голямо внимание на въпроса за смесването на предиктор и критерии - интелигентността трябва да се изследва в реалния свят, а не само спрямо поведението при попълване на тестовете.</p><p style="text-align: justify;"><b> 5.</b> Проблем може да предизвика интерпретацията на общия показател за интелигентност, който се получава от тестове, състоящи се от различни серии подтестове. Той се образува адитивно (чрез събиране). При наличие на комбинация от много високи стойности при едни субтестове и ниски при други субтестове по същия показател, общият коефициент може да е крайно дезинформиращ за състоянието на конкретното изследвано лице. Трябва да има допълнително изследване, както и да се избягва директната интерпретация на крайното число. При анализа трябва да се обърне внимание на какво се дължат средните стойности - дали има разминаване на стойностите по отделните субтестове или те са относително хармонични. </p><p style="text-align: justify;"><b> 6.</b> Зависимостта на тестовете от културния контекст, в който са създадени не е предмет на спорове, но въпреки това систематично се пренебрегва. Никога не трябва да се забравя необходимостта от стандартизация за новите културни условия! Това поставя въпроса за избора на адекватни външни критерии, спрямо които да се валидизират съответните критерии в новата култура.</p><p style="text-align: justify;"> <b>7. </b>Интерпретацията зависи от използването на различни видове психометрични показатели, защото всеки от тях се опира на определена метафора за разбиране на разпределението на оценките. Едновременното използване на повече от един показател дава по-добри възможности за разбиране на конкретното изследвано лице спрямо цялата изследвана популация.</p><p style="text-align: justify;"><b> 8. </b>Класификациите (названията) на интелигентността, които се използват като определения за отделните групи лица в разпределението на IQ сред популацията би следвало да имат максимална толерантност към самочувствието на изследваните лица, т.е. трябва да се използват названия от типа<i> "изключително висока", "висока", "над средната", "средна" и т.н.</i> интелигентност, <b>но не и по-драстични термини</b>. При превод трябва да се търсят максимално толерантните названия на тези категории.</p><div style="text-align: justify;"><br /></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-39254120954951480982022-10-02T09:23:00.001+03:002022-10-02T09:23:18.971+03:00 Злоупотреба с тестове за интелигентност.<p style="text-align: justify;"> Първият популяризатор на теста на Бине в САЩ е Годард. Той превежда тестовете и ги употребява за общи цели при всякакви случаи. Според него интелектът е вроден. Целите на Годард е разграничаването на хората с умствен дефицит и опазване на американското общество от разпространяването на тази<i> "напаст"</i> - умствената изостаналост. Вследствие на това спрямо умствено непълноценните според теста хора са взети сегрегационни мерки. Според Годард хората с антисоциално поведение са умствено изостанали. Той използва т.н. интуитивни изследователки. Ако те решат, че лицето изглежда ненормално, на човека се дават тестовете. Тази методика се е прилагала най-вече спрямо емигрантите, като определен брой от всяка националност е задължена да попълва теста. Оказва се, че от около 150 души 79 - 87% получават коефициент, по-малък от този за 12–годишна възраст. Всичко това довежда до държавна политика на ограничаване на емигрантството със съответния държавен акт от 1924 г.</p><p style="text-align: justify;"> Луис Терман пренася скалата на Бине в по-изчистен вариант и напълно пренебрегва изискванията за ползване на скалата, не прилага тестовете в условията, в които ги е използвал Бине. Терман адаптира теста за американските условия, като го прави "пазарен". Той прилага скалата на Бине върху всички възрасти (тя е за деца от 3 до 13–годишна възраст), дори до 60 години, като включва повече айтеми (от 44 ги прави 90). Освен това скалата придобива нова насоченост: </p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>не само откриване на "проблемните" хора, но и много високо интелектуално надарените;</li><li>пряко е насочена към ранжиране на хората според способностите им по отношение на интелигентността.</li></ul> Въпросите в теста се отнасят до ситуации от ежедневието. Верните отговори съответстват на стила на живот на бялото население в САЩ, което очевидно е много субективна методика. В този смисъл верните отговори се награждават, а оригиналността се наказва. Терман разглежда IQ като вроден и даден веднъж завинаги. В своята страна Терман е авторитет, защото предлага нов подход с мощни възможности. Той въвежда и идеята за определяне на социалния статус на хората по техния IQ.<p></p><p style="text-align: justify;"> По-нататък практиката на оценяване на индивидуалните различия според интелигентността на хората придобива широк размах. Само за 20 години тестовете за интелигентност навлизат в различни области на социалната практика - при приемане в училище, при постъпване на работа и др. Масовото тестиране става високо доходна индустрия. През Първата световна война, чрез ААЕ (Army Alfa Examination) и АБЕ (Army Beta Examination) са определяли висок или нисък ранг да заеме всеки от военнослужещите. Този опит от армията е пренесен и в училище. Тази широка практика предизвиква въпроси за стандартизацията на тестовете, за създаване на правила за тестиране. Решаването на тези въпроси отнемат 30–40 години. До 80–те години все още са били водени съдебни дела на хора, несправедливо оценени по тестовете за интелигентност, защото чрез стойността на IQ те заемат различни постове в обществото.</p><p style="text-align: justify;"> Основен е въпросът какво може и какво не може да се прави с тестовете за интелигентност. Има голяма разлика между подбора на задачите за различните цели - задачите са качествено различни. Валидизирането на нови тестове е ставало на база на предишните.</p><h3 style="text-align: center;">Психометрична оценка на основните тестове за интелигентност.</h3><p style="text-align: justify;"> <b> 1.Скала Станфорд-Бине</b> (тестовете на Бине и на Терман). Последната актуализация на скалата е от 1986 г., при което не се изчислява умствената възраст, а има наличие на четири субтеста.</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>словесно разбиране (речников запас, разбиране, разбиране на абсурди в изречения, отношения между думите);</li><li>разсъждение в цифри (смятане, числови редици, равенства);</li><li>абстрактно визуално разбиране (основен анализ на патерни, копиране на геометрични фигури), заимствано от Кетъл и Рейвън;</li><li>кратковременна памет - за изречения, числа, обекти.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;">Скалата има значителна надеждност - 0,9 (при две измервания).</p><p style="text-align: justify;">Валидност - 0,4 (за училищни постижения).</p><p style="text-align: justify;">Ако критерият за интелигентността е успехът в живота или социалният статус на личността, то интелигентността трудно се определя еднозначно.</p><p style="text-align: justify;">Скалата е стандартизирана за български условия от Г.Пирьов (1976).</p><p style="text-align: justify;"> <b> 2.Скала на Уекслър</b> (за деца и възрастни).</p><p style="text-align: justify;">Скалата съдържа 11 субтеста в два блока:</p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Първи блок - вербален: обща осведоменост, разбиране, повтаряне на числа, аритметична мисъл, намиране на сходства, речников запас.</li><li>Втори блок - невербален: допълване на картини, сглобяване на фигури, мозаечна проба (подреждане на фигури), използване на шифър.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;">Надеждност - 0,91.</p><p style="text-align: justify;">Валидност по критерий "училищни постижения" - 0,60.</p><p style="text-align: justify;">Немската версия е от 1956 г. Българската стандартизация е от 1979 г. (Кокошкарова).</p><p style="text-align: justify;"><b> 3.Тест на Рудолф Амтауър.</b></p><p style="text-align: justify;">Не е стандартизиран за България.</p><p style="text-align: justify;"> <b>4.Прогресивни матрици на Рейвън.</b></p><p style="text-align: justify;"> <b> 5.Личностен въпросник на Р.Кетъл (16PF).</b></p><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifwcoIRG1c2uTWjlIw2QWWH5XXZfQ-1-wQxyDBHTHXXD8lEF4_pRUG6dc27GwEihaozKGYqf-G6cbnoBK9Uul13Vbr9x2F2iWfDbhr3OH4-Hh4-Sh9kNoDetSs8mlxqtlvLPxxIS4SfJFA4YpSOvyoH52QZCL8uRrtV-3-y90r4io5ghQNmA16uemJew/s668/Analiz%20na%20rabotata.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Злоупотреба с тестове за интелигентност." border="0" data-original-height="501" data-original-width="668" height="300" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifwcoIRG1c2uTWjlIw2QWWH5XXZfQ-1-wQxyDBHTHXXD8lEF4_pRUG6dc27GwEihaozKGYqf-G6cbnoBK9Uul13Vbr9x2F2iWfDbhr3OH4-Hh4-Sh9kNoDetSs8mlxqtlvLPxxIS4SfJFA4YpSOvyoH52QZCL8uRrtV-3-y90r4io5ghQNmA16uemJew/w400-h300/Analiz%20na%20rabotata.jpg" title="Злоупотреба с тестове за интелигентност." width="400" /></a></div> Всички тези класически тестове имат добри психометрични характеристики, но са уязвими от културния контекст. Подборът и видът на задачите зависят от културната обстановка. Справедлив е въпросът дали тези тестове могат да се използват в нови културни условия. Особено вербалната част е до много голяма степен повлияна от езика. Несправянето с изискванията на теста не дава адекватна информация, докато не се анализира матерния език на изследваното лице по отношение езика на теста, т.е. прилагането на тестове в нови културни условия изисква не само превод, но и съобразяване с новите условия. Задачите трябва да са "съшити" с новите условия. Резултатите от изследването в САЩ, при което в теста вместо английски език се използва сленг (негърски жаргон), показват, че лицата, за които сленгът е матерен език имат до 20 точки повече от бялото население. Тогава уместно е предположението, че бялото население има до 20 точки повече от същия тест, но на английски език. Тогава къде е резонът да се приравняват резултатите от тестовете за интелигентност на хора с различен от английския матерен език?<p></p><p style="text-align: justify;"> Именно за да се редуцират тези влияния, Кетъл прави опит за създаване на свободни от културни влияния тестове, които са невербални, и в които се решават задачи с геометрични символи, числа, последователност от действия. Но решаването и на тези задачи е зависимо от културно-историческите условия, в които задачите са създадени, въпреки че самата идея за тест, освободен от културни влияния е добра. Но едва ли може да се състави тест, който реално да бъде освободен от тези влияния.</p><h3 style="text-align: center;">Злоупотреба с тестове за интелигентност в съвременния свят</h3><p style="text-align: justify;"> В годишника на Оскар и Уела Бърнс от 1985 г. се прави критика на изнесените на пазара тестове поради тяхната дискриминираща роля. Според тях съществуват много тестове, които никога не трябва да излизат на пазара, и които по правило са несъобразени със стандартите. Причините за използването на такива тестове и интернализирането на измерването на интелигентността, преплетено повече с интересите на транснационалните компании, пласиращи тестове, отколкото с научните мотиви за използването им. Н<br />абляга се на контрола върху цената на тестовете, а не върху научната им стойност.</p>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-41251864169911595072022-09-01T14:54:00.004+03:002022-09-01T14:54:37.846+03:00История на тестовете за интелигентност<p style="text-align: justify;"> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: left;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiKGWq0Yh7Xzn8bX4GtUhy6C6sUN2O-FM-HDCHG56w3dmewiVEGrIc_3g3YJw8H2tseU7_KbR0ZkXg22wroahGF4e6C8gUIdMhzqDaQGak5p0sVKvHjkCkLy7CtQ7w1zDJ_Pz6wWryazSXJEVO_IxmLZSqU2bWBsk1UiwjtsgF-oa9u3OuZ-5vWcoEntA/s370/%D0%90%D0%BB%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D0%91%D0%B8%D0%BD%D0%B5.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Алфред Бине" border="0" data-original-height="314" data-original-width="370" height="272" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiKGWq0Yh7Xzn8bX4GtUhy6C6sUN2O-FM-HDCHG56w3dmewiVEGrIc_3g3YJw8H2tseU7_KbR0ZkXg22wroahGF4e6C8gUIdMhzqDaQGak5p0sVKvHjkCkLy7CtQ7w1zDJ_Pz6wWryazSXJEVO_IxmLZSqU2bWBsk1UiwjtsgF-oa9u3OuZ-5vWcoEntA/w320-h272/%D0%90%D0%BB%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D0%91%D0%B8%D0%BD%D0%B5.jpg" title="Алфред Бине" width="320" /></a></div><br /> Когато през 1904 год. френският психолог Алфред Бине (в сътрудничество с Теодор Симон) започва своята работа, той прави опит да създаде система от задачи, чрез която да се разграничават умствено изоставащите деца от нормално развиващите се, т.е. той избира един чисто прагматичен подход. В кратките задачи, отнасящи се до обикновения живот, според Бине ще се проявят основните процеси на разсъждение - насочване, разбиране, откриване на несъответствия, адаптация, корекция.<p></p><p style="text-align: justify;"> Според Бине интелектуалното развитие е процес, който не включва в себе си усвоените знания, навици и умения (не зависи от обучението). Според Бине и Симон умственото развитие е процес на съзряване, за който са валидни общите закономерности на биологичното развитие. С други думи, психичното развитие е форма на биологично съзряване на дадени функции и възможности. Установеният факт, че в дадена възраст децата не могат да решават определени задачи, че една част от тях решават задачи и за по-възрастни, а други не могат да решат задачи и за по-малки от тях, води до въвеждането на понятието <i>"умствена възраст</i>". Логически то се поражда от понятието "хронологична (календарна) възраст".<span></span></p><a name='more'></a> В несъвпадането на тези две възрасти е открит критерият за дефиниране на децата като "нормално развиващи се" и "умствено изоставащи".<p></p><p style="text-align: justify;"> Според Бине неговата метрическа стълбица предполага използването на функции на интелигентността, които не се придобиват пряко в училище и съответно аспектите пряко свързани с обучението са отстранени. Тестовете се прилагат индивидуално от тренирани специалисти, като посоката е от по-лесни към по-трудни задачи. Скалата на Бине дава възможност чрез изследване и "смесване" на различните способности да се установи общият потенциал на детето, екстрахиран в едно число. Скалата има емпиричен характер.</p><p style="text-align: justify;"><b>Скалата на Бине-Симон има три версии:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>1905 г. скалата е представена като метрическа стълбица за измерване на интелигентността, в която задачите са подредени по трудност.</li><li>През 1912 г. (една година след смъртта на Бине) немският психолог Уилям Щерн конструира понятието "интелектуален коефициент" (IQ), производен от съвпадението и несъвпадението на умствената и календарната възраст.</li><li>Скалата на Бине и Симон се реализира и адаптира към условията на САЩ от американския психолог Луис Терман и неговите сътрудници от Станфордския университет. Терман прави най-съществената преработка на методиката, извършена през 1916 г. и усъвършенствана през 1937 и 1960 г. заедно с М.Мерил, известна под названието "Станфордска ревизия".</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Тестът на Бине и Симон е система от нарастващи по трудност задачи за деца от 3 до 13 години. Когато една задача може да се реши с успех от 75% от децата в дадена възраст, то тя се приема като нормална за възрастта, в някаква степен за "норма" за възрастта, клоняща към 100%. Така са се формирали възрастовите норми за интелектуална трудност. Бине решава да присвои възрастово измерение на всяка задача (минималната възраст, на която една задача може да се реши). Детето започва да решава теста със задача, предназначена за по-ниска от неговата биологична възраст и в решаването на задачи стига до там, откъдето нататък не може да реши нито една задача. Възрастта, съответна на последната решена задача, е умствена възраст. Според Бине интелигентността е равна на разликата между умствена и календарна възраст. Ако умствената възраст е значително под календарната, то това се приема като умствена недостатъчност.</p><p style="text-align: justify;"> Началото на тестирането на интелигентността всъщност е историческа случайност, породена от практическата необходимост за разграничаването на деца "в норма" и на деца с умствена недостатъчност от гледна точка на разпределянето им в училищата.</p><p style="text-align: justify;"> Чрез дейността си Бине и Симон освен, че решават конкретни практически проблеми и стигат до обективация на данните чрез излизане от руслото на самонаблюдението, още в този ранен стадий набелязват съществените особености на интелигентността като сложен психичен феномен. Те предлагат едно хипотетично определение на интелигентността: "<i>Тази способност е за разсъждение, с други думи казано - здрав смисъл, практически смисъл, инициатива, способност за приспособяване към обстоятелствата"</i>. По-късно Бине идва до по-разгърнато определение, в което включва три компонента:</p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Тенденция да се приеме и поддържа определена насока (на дейност). </li><li>Способност за адаптация при постигане на определена цел. </li><li>Способност за самокритика.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Тестирането на интелигентността има големи последици в нашия век. Трябва да разгледаме мотивите на Бине, за да видим дали "трагедиите" вследствие от използването на тестовете биха могли да се избегнат. Не трябва да се забравя, че Бине всъщност е теоретик, докато неговата скала има практическа насоченост. Има много учени, които работят по емпиричен начин, но не се придържат към някаква теория. През 1906 г. в "Психология на разсъждението" Бине сам критикува първите си твърдения и се отказва от тях, като отрича възможността за теоретична стойност на скалата.</p><p style="text-align: justify;"> При използването на тестовете за интелигентност (в частност скалата на Бине) трябва да се спазват три базисни принципа:</p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Полученият коефициент на интелигентност е само практически показател, който не дава възможност за каквато и да е теория за интелекта. Следователно този коефициент не определя нищо наследствено или постоянно.</li><li>Скалата е суров емпиричен показател за идентификация на лека форма на умствено изоставане и трудно обучаеми деца, които се нуждаят от специална помощ. Скалата не е инструмент за ранжиране на нормални деца.</li><li>Каквато и да е причината за трудностите на тези деца, те са идентифицирани като нуждаещи се от помощ и ударението е върху потребността от специален тренинг. Ниските показатели не могат да се използват за етикетиране на децата като неспособни по рождение, а трябва да са насока за необходимостта от поставянето им при адекватни условия.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> <i>"Ако принципите на Бине бяха спазвани, щяхме да избегнем негативните последствия"</i>, казва Стивън Гоулд в книгата си "Неправилното измерване на човека" (1981). Но така или иначе, дори и днес, в много училища в САЩ тестовете за интелигентност се използват по предназначение.</p><div style="text-align: justify;"><br /></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-899579176099131232022-05-27T19:26:00.002+03:002022-05-27T19:26:29.683+03:00Биоекологичен подход на Стефан Сеси при изследване на интелекта<p style="text-align: justify;"> <table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8m9vZ6RMVUOxtsjC_EOJB8mXjmJtPvSsYgB5O_5N02fgS5cxDRRch0O6YUEnIwqfCamJknwv6zoshxoEIya8cqzGC0Ux3oSqNieuSaN-0RHLZYcymhLaafhQq5oG8UO6M3RblCWg1btkFDpFn2RJOiWr13_aRbC3JzOLlbEgbaK2GUuSO2alCBsygzQ/s832/Stephen%20J.%20Ceci.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Стефан Сеси" border="0" data-original-height="832" data-original-width="822" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8m9vZ6RMVUOxtsjC_EOJB8mXjmJtPvSsYgB5O_5N02fgS5cxDRRch0O6YUEnIwqfCamJknwv6zoshxoEIya8cqzGC0Ux3oSqNieuSaN-0RHLZYcymhLaafhQq5oG8UO6M3RblCWg1btkFDpFn2RJOiWr13_aRbC3JzOLlbEgbaK2GUuSO2alCBsygzQ/w316-h320/Stephen%20J.%20Ceci.jpg" title="Стефан Сеси" width="316" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="text-align: justify;"><b>Стефан Сеси</b></span></td></tr></tbody></table><br /> Стефан Сеси (Стивън Дж. Сеси) казва: <i>"Индивидуалните различия в индивидуалното развитие се разбират най-добре в биоекологична рамка, състояща се от три широко разбирани компонента, първите два от които са повлияни от ситуирането във времето на опита от сензитивните етапи на развитието. Има не само един когнитивен потенциал , който стои зад повечето или зад всички когнитивни процеси, а съществуват множество когнитивни потенциали и второ, ролята но контекста следва да се дефинира широко и да обхваща мотивационни аспекти, социалните и физически аспекти на определена среда и т.н., както и степента на разработеност на сферата от знания, в която задачата е въвлечена."</i></p><p style="text-align: justify;"> Според Сеси съществува фундаментална неограниченост на знанието от способността, следователно когнитивните потенциали непрекъснато ползват базата на способностите.</p><p style="text-align: justify;"> <b>Знанията и способностите са взаимно зависими и взаимно продуциращи се</b> - това е същността на подхода на Сеси. Според него много трудно може да се направи разграничение на интелигентността, защото ако разграничим един процес, трябва да имаме предвид и всички останали. Сеси обръща внимание върху структурата на интелигентността, като посочва, че съществува множественост на интелектуалните потенциали, които се проявяват чрез когнитивната сложност и с необходимост включват структурите на познанието.</p><p style="text-align: justify;"><b>Анализа на влиянието на контекста Сиси извършва в два плана:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Биологичен субстрат;</li><li>Социално обкръжение.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Между тях не трябва да се търсят разграничения, а взаимодействия. Влиянията на социалната среда върху интелигентността са по отношение на: </p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>социалния статус (изискванията на средата);</li><li>ценностната система, внушена от родителските стилове на възпитание;</li><li>ролята на продължителността на пребиваване в училище (до каква степен на образование стига индивидът);</li><li>стремежа към успех в живота.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Ролята на личностните фактори в развитието на интелигентността е представена чрез концепцията за мотивацията като кристализирал модел на интелигентността. Фундаменталното наблюдение, че знанието е сензитивно за контекста, дава възможност да се направи следното заключение:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>съществува не само един фактор , а множество фактори;</li><li>ролята на контекста е съществена не само за началния период от развитието, но и в периода на самото тестиране;</li><li>съществува фундаментална неразличимост между знание и способности.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Интелигентността се релативизира при Стърнбърг и Сеси - не е ясно докъде свършва интелигентността и доколко тя е функция в цялостното психично развитие. Те показват ограниченото влияние на различните видове интелигентност, разкриват нови аспекти на интелигентността и нейната динамика. От нещо почти неизменно интелигентността става функция от съчетанието между много фактори в целия човешки живот. Измереното от тестовете е само моментно състояние на една динамична система. Такъв анализ на интелигентността дава нова трактовка на нейните функции. Тестовете отразяват само една-две от основните функции на интелигентността. </p><p style="text-align: justify;"> <b>Основни функции на интелигентността:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Опознаване на заобикалящия свят чрез мислене и логично разсъждение.</li><li>Учене и извличане на полза от опита.</li><li>Адаптация към непостоянството на променящия се свят (адаптация към промени в обкръжението и към степените на неопределеност).</li><li>Осигуряване на максимална самоактуализация и успех в реалния свят.</li><li>Мотивиране на себе си за експедитивно осъществяване на задачите, които трябва да бъдат извършени.</li><li>Разбиране на собствения вътрешен свят, както и на съдържанието на постъпките на другите хора.</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"> Първите две функции описват "академичната интелигентност" ,функции 3 и 4 описват "практическата интелигентност" а , 5 и 6 функции са основа на личностната интелигентност.</p><p style="text-align: justify;"> Традиционните методи за изследване засягат академичната интелигентност, като резултатите не са особено валидни. Това предполага, че оценката на интелигентността, измервано сега е моментно състояние на част от интелигентността. Стандартните тестове отразяват само една-две от функциите на интелигентността, а алтернативни методи все още няма. Следователно възниква въпроса как следва да се прилагат тестовете!?!</p><div style="text-align: justify;"><br /></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-995862744192610087.post-59349777070528355502022-05-19T17:17:00.004+03:002022-05-19T17:17:48.339+03:00Модуларен подход относно интелигентността- концепция на Хауърд Гарднър<p style="text-align: justify;"> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj7tsxQosxz3YilfcwyXX3-QvQ4xdWcGz90scxJekqT_1GC3JT7RJ8GrNuiBnQwfRIa7vGR5PEKrYtBV1RYihfX-2XHPVN4p6_YT6lECNQbif-QiQhOp4lKQZmLn85To4NDbgeBXnrcsGtHGhPJ1ms24cUdDdLycbaiYUByALjGZ9Lav9LxuAs3AoOs_w/s463/%D0%A5%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80%D0%B4%20%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BD%D1%8A%D1%80.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="Хауърд Гарднър" border="0" data-original-height="450" data-original-width="463" height="389" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj7tsxQosxz3YilfcwyXX3-QvQ4xdWcGz90scxJekqT_1GC3JT7RJ8GrNuiBnQwfRIa7vGR5PEKrYtBV1RYihfX-2XHPVN4p6_YT6lECNQbif-QiQhOp4lKQZmLn85To4NDbgeBXnrcsGtHGhPJ1ms24cUdDdLycbaiYUByALjGZ9Lav9LxuAs3AoOs_w/w400-h389/%D0%A5%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80%D0%B4%20%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BD%D1%8A%D1%80.jpg" title="Хауърд Гарднър" width="400" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><b>Хауърд Гарднър 1943 -</b></td></tr></tbody></table><br /></p><p style="text-align: justify;"> Теорията на Гарднър сенаича още теория за множествената интелигентност . През 1983_г. Гарднър публикува книга на тази тема, която е един оригинален подход към интелигентността. В този труд Гарднър предлага трите основополагащи приниципа на своята теория:</p><p style="text-align: justify;"><b> Първи принцип - </b>отхвърляне на гледната точка, че интелигентността е унитарен обект (единно цяло). Според Гарднър има множество видове интелигентности, които са субстанциарно различни една от друга:</p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>лингвистичен вид;</li><li>логико-математически вид;</li><li>пространствен вид;</li><li>музикален вид;</li><li>кинестетичен вид;</li><li>личностен вид (интраличностен и интерличностен).</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;"> Първите три вида интелигентност са от конвенционален тип. Всеки един от тези видове интелигентност се състои от множество способности и представлява отделна система със собствени функции, различни от функциите на всички останали.</p><p style="text-align: justify;"> <b> Втори принцип -</b> тези видове интелигентност са независими един от друг. Следователно способностите, оценявани в рамките на един вид не са в състояние да предвидят способностите в някои от другите видове, дори и за един и същи индивид. А когато даваме заключение по един от съществуващите тестове, ние говорим за интелигентността като цяло и не можем да съдим за отделните видове интелигентност.</p><p style="text-align: justify;"> <b>Трети принцип -</b> постулира взаимодействие между видовете интелигентност. Въпреки че видовете интелигентност са независими един от друг, нито един от тях не може да извърши който и да е акт, без участието на останалите, следователно, но това не означава невъзможност за съвместни дейности, следователно различието и обособеността на всеки вид не означава липса на съдействие и невъзможност за извършване на съвместни действия. Или: и най-простите действия са възможни именно на третия принцип за взаимодействие между типовете интелигентност.</p><p style="text-align: justify;"> <b>Гарднър предлага осем критерия (определени основания) за идентифицирането на основните типове интелигентност:</b></p><p style="text-align: justify;"></p><ol><li>Всеки от основните видове интелигентност е локализиран в определена част на мозъка. Съществува възможност за изолирането на тези части вследствие на изследвания върху пациенти с локално увреждане на мозъка (естествено или насилствено). Всеки един от основните видове интелигентност има свое собствено представителство в определена част от мозъка, отговорна за извършване на определен вид функции.</li><li>Наличието на лица с умствена недостатъчност, които разполагат с особено добри познания и с успех се справят с конкретни умствени задачи в определени области (например извършват наум операции с многоцифрени числа). Тук става въпрос за развитие на специфична сфера, и то развита сама по себе си. Това може да бъде доказано и от обратната страна - при деца, които не могат да се обучават в една сфера за сметка на друга. Това е свидетелство за независимото развитие на определен вид интелигентност.</li><li>Наличието на идентифицируем набор от базисни операции, с които се осъществява даден вид интелигентност. Идентифицирането на базисните операции на типа интелигентност е една от стъпките за разграничаването й.</li><li>Наличието на различима, отделна история на развитието на определен тип интелигентност. Експерименталните изследвания на развитието на отделните индивиди по протежение на живота им дават доказателства за наличие на способности, характерни за даден тип интелигентност. Има модел на развитието, специфичен за всеки вид интелигентност. Всеки тип интелигентност притежава етапи на развитие, характерни за всеки човек (зрялост на определения тип интелигентност).</li><li>Наличието на еволюционна история и еволюционна правдоподобност. Всеки тип интелигентност има корени милиони години назад в историята на човечеството (пример - пеенето на птиците може да се свърже с музикалната интелигентност и т.н.).</li><li>Наличието на доказателства от психологически експериментални изследвания за разграничаването на една способност от други такива.</li><li>Доказателства от данните на психометричните изследвания. Според Гарднър тестовете за интелигентност не винаги измерват това, което заявяват, че измерват, а много повече или много по-малко от него. Особено неадекватни за измерване на интелигентността според Гарднър са т.нар. "лист и молив" техники, които препятстват съдържателното измерване на различните типове интелигентност.</li><li>Наличие на самостоятелна система от символи за всеки тип интелигентност . Системите от символи са се развили като потребност от самоизява на всеки вид интелигентност:</li></ol><p></p><p style="text-align: justify;"></p><ul><li>лингвистична интелигентност - способности, свързани с четене, писане, говорене и слушане на речта. Има и специфична област на мозъчната кора с функции за съставяне на граматично подредени изречения. При увреждане на тази област индивидът разбира изреченията, но не може сам да ги продуцира (център на Брока).</li><li>логико-математическа интелигентност - способности, свързани с решаване на математически задачи (изчисления от всякакъв характер), намиране на доказателства, причинно-следствени връзки и др. Пример за смесване на двата типа интелигентност е решаването на словесни математични задачи.</li><li>пространствена интелигентност - има функция да осъществява ориентация в пространството, да оценява пространствените отношения между обектите и възможностите за манипулация с отношенията. Този тип интелигентност е съществен при визуалните изкуства (особено при дейности, свързани с ментално пресъздаване на отношенията в определено пространство - например архитектура).</li><li>музикална интелигентност - позволява да се улавят ритъмът и хармонията на звуковете и е основа за оформяне на музикална компетентност. Свързана е не само със създаване, но и с идентифициране на отношенията между звуците, на архитектониката на музикалната фраза, с анализа на звуковите обекти - не само със създаването на музикални произведения, но и с разбирането им. Музикалната интелигентност е универсална и се отнася за хората от всички култури. Тя е и сред първите възникнали типове интелигентност.</li><li>телесно-кинестетична интелигентност - свързана е с използването на собственото тяло или отделни негови части за осъществяване на намерения (идващи отвън) или за решаване на определени задачи. Този тип интелигентност извършва контрол над телесните движения и се характеризира с умение да се манипулира с обектите с финес (пример - гимнастици, танцьори и др.).</li><li>личностна интелигентност. Двете форми на личностната интелигентност може да се третират самостоятелно, въпреки че са аспекти на едно и също нещо.</li></ul><p></p><p style="text-align: justify;">-интраличностен аспект: способност да се отразява вътрешния (собствения) свят на човека, да се разбират и адекватно да се пресъздават в думи емоциите, които човек изпитва, мотивацията, която има и всички останали аспекти на психичния живот, както и за планиране и контрол на собственото поведение. Интраличностната интелигентност е умение човек действително да разбира и контролира себе си и да борави адекватно с информацията, която се намира вътре в него. Ако не е в състояние да прави това, индивидът има известен интелектуален дефицит.</p><p style="text-align: justify;">-интерличностен аспект: свързан е с умението да се забелязват и разбират потребностите и намеренията на другите хора, да се разбират настроенията им и адекватно да се идентифицират мотивите, които стоят зад тях. Един модел за неадекватен междуличностен интелект е т.н. грешка на атрибуцията: когато при определена поведенческа ситуация, това, което идва от ситуацията се приписва като личностно свойство на участник (пример - ако в дадена ситуация човек е проявил агресивност, тя не бива да се приписва автоматично като негово личностно свойство, защото е много вероятно човекът изобщо да не е агресивен по природа). Особено трябва да се внимава за допускане на грешка в атрибуцията в рамките на формалните общности, където има определени изисквания, норми и други правила - тези общности имат диктат на ситуацията. Това винаги трябва да се има предвид. Затова на хората не бива да се слагат "етикети" съобразно ситуацията, защото това много често създава негативни настроения и вражди между хората. Адекватната междуличностна интелигентност изисква умения да разбираш докъде е личността, а откъде е диктатът на ситуацията. </p><p style="text-align: justify;"> <b>В никакъв случай не бива да се обобщава, че даден индивид е по принцип лош, по принцип агресивен и т.н. Интелигентността по определение изисква поведенчески компонент, тя трябва да се прояви, важното е как.</b></p><p style="text-align: justify;"> Поради различия в наследствеността и в условията на живот, различните индивиди ще развиват различни способности в различна степен. В модерните общества лингвистичната, логико-математическата и пространствената интелигентност е високо ценена. Исторически и онтологични изследвания показват, че музикалният и кинестетичният интелект са били много ценени в миналото. Изводът на Гарднър е, че дейностите, предлагани от културата, оказват влияние върху развитието на даден тип интелигентност.</p><p style="text-align: justify;"> Наличието и степента на развитие на даден вид интелигентност в определен индивид касае успеха му в конкретни области от живота, като при това след анализ на видовете му интелигентност, житейският успех до голяма степен може да се предскаже.</p><p style="text-align: justify;"> Изследването на интелигентността в интра- и интерличностен аспект може да помогне за обяснението на факта но не можем да предвидим успеваемостта в живота чрез тестове. Хора с висок IQ търпят "обществен провал", както и че хора с по-нисък IQ стават харизматични личности. Изследването на интелигентността в множеството й аспекти, може да доведе до по-широко разбиране на това, което се нарича "интелигентност".</p><div style="text-align: justify;"><br /></div>Илия Петковhttp://www.blogger.com/profile/07493216536182827634noreply@blogger.com0