Когато говорим за личност ние интуитивно си представяме индивидуалните особености на хората, които познаваме или които ни правят впечатление с нещо. В ежедневното съзнание личността се асоциира с такива черти като враждебност и завистливост, чувство за хумор, великодушие, остроумие, безволие и др. под. Тези представи наблягат само на една или друга, най-ярко проявена особеност на личността, докато в действителност има множество аспекти, в които може да се наблюдава личностната регулация на поведението.
Още от древността хората са забелязали, че една от най-ярките особености на отделните хора е техният темперамент. Едни хора са прибързани, трудно се застояват на едно място, лесно се дразнят и бързо се успокояват. Други са тихи, затворени, избягват шумните места, предпочитат уединението и спокойствието, не обичат промените и пътуванията. Трети са шумни и весели, винаги са в центъра на вниманието, обичат новите срещи и пътувания, способни са да понасят големи натоварвания. Темпераментовите различия дават отпечатък върху цялостния облик на поведението на човека.
Характерни различия съществуват и в емоционалната реактивност на хората. Има хора, които преживяват тревога и безпокойство по незначителни поводи, докато други трудно излизат от равновесие. В едни и същи ситуации, например пред изпит, едни реагират спокойно и уверено, други са тревожни и напрегнати, а трети могат да подхождат с чувство на хумор. Много хора страдат от неврози, депресия или различни фобии без да са психично болни.
Особеностите на личността се разкриват и в нейните потребности и мотиви. Хората имат различни стремежи и придават различна важност на постигането на определени резултати. Например някои са избрали кариерата на полицай защото тя дава известна сигурност за работното място, други ценят заплащането и материалните изгоди, за трети най-важна е романтиката на професията, а има и такива, за които нравствените подбуди и чувството за справедливост имат водещо значение. В зависимост от целите, които си поставят хората постъпват по различни начини в едни и същи условия.
Важна особеност на личността е начинът, по който тя възприема себе си и своята социална среда. Добре известни са проявите на т.н. “ниско самочувствие”, което е свързано със стеснителност, неувереност и себеподценяване. Прекалено високото мнение за себе си пък води до излишна самоувереност и самонадеяност, до пренебрегване и незачитане на мнението на околните. По подобен начин се наблюдават различия и в това, как хората възприемат своята социална среда. Например има хора, които живеят в постоянен страх от нападение, а има и такива, които безгрижно се излагат на необмислени рискове. Често наблюдавана професионална деформация всред служителите от полицията е да гледат на повечето хора като на потенциални закононарушители и да им приписват качества, които те може и да не притежават. Има хора - черногледи песимисти, а така също и противоположни на тях - непоправими оптимисти. Едните се плашат и от несъществуващи препятствия и трудности, докато другите гледат само на хубавите страни от живота.
Накрая, индивидуални различия се наблюдават във възгледите, нагласите, убежденията и ценностите. Работещите като полицай споделят общи мнения по различни въпроси със своите колеги, но лесно се установява, че колкото и голямо да е съвпадението, в повечето случаи има нюанси, които отразяват само лична гледна точка.
Отчитането на всички тези аспекти на проява на личността позволява на полицейския служител правилно да разбере и оцени силните и слабите страни на своите подчинени и сътрудници, да планира ефективни в психологично отношение въздействия върху следствените лица и да се ориентира в техните стратегии на защита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар