Устойчивият елемент от поведението на индивида; това, което го характеризира и диференцира от другите. Всеки индивид има своите интелектуални, афективни и конативни (отнасящи се до волята, до темперамента) особености, чиято организирана съвкупност детерминира личността. Всеки човек е едновременно подобен на другите членове на своята група и различен от тях с уникалния характер на своя жизнен опит. Неговата неповторимост, най-оригиналната част от неговия Аз, представлява същността на неговата личност. Според различните автори личността е обусловена от физическата конституция, която е наследствена (Е. Кречмер, У. Х. Шелдън) или от социалното влияние (Е. Гутри). В действителност личността е структурирана съвкупност от вродени (наследственост, конституция) и придобити диспозиции (среда, възпитание и реакции на тяхното влияние), която определя неповторимата адаптация на индивида към обкръжението. Тази организация се създава и променя непрекъснато под влияние на биологическото съзряване (възраст, пубертет, менопауза...) и личния опит (социокултурни и афективни условия). В по-голяма степен от биологическия фактор, чието значение не трябва да се подценява, именно психологическите условия изиграват основната роля в изграждането на личността.
