Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Психична структура на личността.

Психична структура на личността.
   По-пълното познаване на личността изисква да се очертае нейната структурна организация. В психологията няма единно схващане за структурата на личността, тъй като съществуват множество различни основания за теоретичното и реконструиране. Тук ще бъде направен опит да се представи психичната структура на личността като се използва за основа обособяването на различни функционални подсистеми, всяка от които е отговорна за различни аспекти на регулация на индивидуалното поведение и освен това се свързва с различни прояви на личността.  Редът, в който са представени тук отразява преходът от по-общи към по-специфични регулативни функции.

1. Подсистема за саморегулация. Осъществява контрол над останалите подсистеми и направлява поддържането на личната компетентност, автономия и себеуважение. В съдържателно отношение е свързана със себепознанието и личната его-идентичност. Проявява се като самооценка и аз-образ.

2. Подсистема за избор на условия за функциониране. Регулира оптимума на стимулация от външната среда и динамичната организация на поведението. Проявява се в особеностите на темперамента.

3. Подсистема за оценка на контекста на функциониране. Ориентира индивида в най-общите условия на средата като възможности и ограничения за разгръщане на индивидуалното поведение. Участва пряко в регулацията на поведението в нови и непознати ситуации. Проявява се като генерализирани очаквания (външен - вътрешен локус на контрола, оптимизъм - песимизъм, убеждение в справедлив свят, наличие или липса на личен шанс).

4. Операционна подсистема. Организира програмите за действие и участва в решаването на проблеми. Проявява се като интелект и интелигентност.

5. Подбудително - оценъчна подсистема. Енергетизира и подбужда поведението. Създава емоционално-оценъчно отношение към обектите и събитията от външната действителност. Проявява се като потребности, мотиви и емоции.

6. Когнитивна подсистема. Представя външната среда под формата на усещания, образи и понятия. Натрупва и съхранява знания и минал опит. Проявява се като убеждения, социални нагласи, норми и ценности.

7. Подсистема “поведенчески програми”. Съдържа поведенчески модели за въздействие и изменение на външната среда. Проявява се като навици и умения.

   
Подсистемите в структурата на личността не са изолирани, а тясно взаимодействат една с друга. Операционната и когнитивната подсистеми функционират като единно цяло. Подсистемите за саморегулация и избор на условия за функциониране пряко се проявяват в подбудително - оценъчната подсистема под формата на подбуди и емоционални преживявания. Построяването на определено действие изисква тясна взаимовръзка между подбудително - оценъчната, когнитивната и програмите за действие подсистеми. Трябва да се отбележи, че в зависимост от регулативните задачи, които решава личността, в управляването на поведението се включва по-широк или по-тесен кръг от нейните подсистеми. Когато се изпълняват рутинни задачи в обичайна обстановка поведението може да се регулира от поведенческите програми с минимално участие на когнитивната подсистема. Когато се поставят и преследват дългосрочни жизнени цели е необходимо да се изградят сложни поведенчески планове и тогава в регулацията се включват почти всички подсистеми на личността.  

Вижте още:


Няма коментари:

Публикуване на коментар