RSS Feed
Twitter
Личността е сложно системно формирование, което трудно може да бъде дефинирано еднозначно. Изследователите посочват, че съществуват над 50 различни дефиниции, но нито една от тях не е общоприета. Анализът на съществуващите определения позволява да се очертаят някои най-характерни особености на личността. Те са следните:
- На първо място, всяка личност е уникална и неповторима. Трябва да се подчертае, че няма две напълно еднакви личности, дори и при еднояйчните близнаци. Всеки човек в своето поведение и душевен живот е една отделна “вселена”, един субективен свят с неповторим облик. В това се състои неговата уникална ценност и значимост като присъствие в света.
- Личността е устойчиво образувание, съставено от отделни компоненти, като аз-образ, убеждения, норми, ценности, натрупан индивидуален опит и др. Тази устойчивост се проявява като повторяемост на поведението във времето и през различни ситуации. Това, което характеризира личността следователно е типичният начин на мислене и поведение, характерни за отделния човек.
- Личността не е нещо изначално дадено в завършен вид, а се променя и развива. В това развитие има приемственост, така че по-късните особености на личността имат своите основания в нейните по-ранни характеристики. Развитието на личността е цялостен органичен процес, при който по-ранните регулативни структури прерастват в по-сложни образувания. В процеса на развитието възникват и нови образувания, които не са съществували в по-ранните периоди от живота на индивида. Те обаче са съгласувани с вече даденото или на свой ред съществено са го променили, за да им съответства по определен начин.
- Отделните страни на личността се намират в определено съответствие и съгласуваност. Това е съществена особеност, която разкрива, че личността не е проста съвкупност от подбуди, емоции, убеждения и поведенчески програми, а представлява организирана система, в която всички елементи са свързани в едно цяло.
За да разберем природата на личността трябва да се опитаме да определим функционалната и позиция в регулацията на поведението, т. е. да отговорим на въпроса “Защо е необходима личността като регулативна система?”. От еволюционна гледна точка може да се приеме, че психиката и психичната регулация възникват като продукт от дейността на централната нервна система с оглед повишаване ефективността на приспособяване на организма към неговата среда и по-ефективно управление на поведението в борбата за оцеляване. Психичната регулация разширява способността за научаване, за предвиждане на събитията, за формиране и натрупване на индивидуален опит съобразно специфичните особености на средата. По подобен начин, личността като висша регулативна система обслужва приспособяването на индивида, но вече не само към природната, но и към социалната среда. Доколкото обществото и културата, в рамките на които се развива индивида не остават неизменни и тъй като те го поставят в неизмеримо по-сложни взаимоотношения в сравнение с природната среда, дотолкова и проблемите на приспособяването са много по-сложни. Личността възниква като цялостна система за психична регулация, която позволява на индивида да се приспособи към социалната среда и ефективно да функционира в нея. Тази система в съдържателно отношение включва всички психични свойства, състояния и процеси, които функционират по индивидуално специфичен начин, основават се на натрупания собствен опит и генетични особености на организма и се развиват под влияние на биологичните промени в него и измененията на на външната среда.
По начина си на съществуване личността е психично образувание, но тя се формира под влиянието не само на закономерностите на изграждане на психиката, а и на други фактори. Биологичните дадености на всеки отделен организъм имат своя специфика, която намира отражение в особеностите на индивидуалната личност. Както ще видим по-нататък, има множество биологични фактори, които влияят върху формирането на личността. От друга страна, човек се формира и съществува в определен социален контекст, неговото поведение се разгръща в множество различни социални ситуации. Факторите на социалната среда влияят както върху формирането на личността (на нейните убеждения, нагласи, ценности), така и непосредствено върху организацията и протичането на поведението (например за да утолим глада си ние не се нахвърляме непосредствено върху храната, а търсим подходяща обстановка, където това да стане). Следователно, за да разберем и обясним особеностите на индивидуалното поведение ние трябва да отчитаме влиянието на биологичните дадености, особеностите на протичане и организация на психичните процеси , влиянието и въздействията на социалната среда. Изучаването на личността изисква да разглеждаме човека като единно био-психо-социално същество, което поставя въпроса за равнищата на изследване на личността. Най-общо казано тези равнища са следните:
- индивидуални личностни особености (личностни черти)
- особености на социалното поведение
- индивидуални особености в протичането на регулативните процеси (памет, внимание, мислене, емоции, мотивация)
- невро-ендокринна регулация
- особености на физиологичната регулация
- биохимия на мозъка и централната нервна система
- генетика на поведението и на индивидуалните различия.
Етикети 
0 коментара:
Публикуване на коментар