Изучаването на биологичните фактори при формирането на личността  показва, че има няколко равнища на биологична организация на организма, които влияят върху индивидалния облик на човека.

- Генетичните фактори .се проявяват първо при грешки в хромозомния набор на клетките. Тези грешки са известни като различни синдроми. Един от тях е т.нар. синдром на Даун, при който има изменение в 21-вата хромозома. Болните от синдрома на Даун се характеризират с вродено забавено умствено, двигателно и полово развитие и с различни физически уродства. Коефициентът на умствено развитие на тези болни е между 20 и по-малко от 65, т.е. умственото им развитие е в границите между идиотия и имбецилност, поради което не може да се говори изобщо за формиране на личността.

   При синдрома на Търнър липсва едната хромозома в двойката полови хромозоми (ХО при нормално ХХ или ХУ). Външно лицата със синдрома на Търнър изглеждат като жени. В поведението им се наблюдава повишена напрегнатост, умственото развитие и речта са развити нормално, но се наблюдават нарушения в пространственото възприятие, които могат да се нарекат частична пространствена слепота. При наличие на излишна Х - хромозома (ХХУ) се проявява синдромът на Клайнфелтер. Лицата с този синдром имат външен вид на мъже, но са стерилни и имат ниско либидо. Те имат социално неадекватно поведение, често напускат рано училище. Някои от тях не само нарушават общоприетите правила, но извършват и антиобществени постъпки. Тези болни се характеризират с пасивност, склонност към подчинение, ограничени нтереси, импулсивност и неспособност да контролират постъпките си. Често пъти те попадат в контингента на закононарушителите.

Биологични основи на личността.

   Други изследвания показват, че дори при нормален хромозомен набор в клетката съществуват множество гени, които определят някои индивидуални различия в личността. Установено е, че до голяма степен генетично детерминирани са интелигентността, емоционалната нестабилност, интраверсията, психопатията и шизофренната наклонност. Изследванията върху генетиката на поведението показват също така, че престъпното поведение до голяма степен има генетична основа. Като цяло може да се каже, че генетичните фактори влияят върху формирането на личността чрез модифициране на биологичните процеси в централната нервна система (способността за научаване, развитие на процесите на задържане в кората на главния мозък, биохимията на нервните клетки и т.н.), а така също чрез промени във функционирането на ендокринната система. 

   Друго направление в изучаване на биологичните основи на човешката индивидуалност е свързано с изследванията на големия руски учен И. П. Павлов върху свойствата на централна нервна система и влиянието им върху темперамента. Павлов експериментално установява три основни свойства на ЦНС. Силата на нервната система е свързана със способността и да издържа на големи натоварвания без да се стига до нервен срив. Лицата със слаб тип нервна система имат меланхоличен темперамент. Те са лесно раними, не понасят информационни натоварвания, бързо се уморяват. В емоционалният им живот преобладават преживявания на тъга и подтиснатост. Силният тип нервна система лежи в основата на останалите типове темперамент.

   Във функционирането на нервната система Павлов различава два основни процеса - възбуда и подтискане. В зависимост дали те са балансирани или не, се определя второто свойство на нервната система - уравновесеност. Силният неуравновесен тип нервна система с преобладаване на възбудата лежи в основата на холеричния темперамент. Лицата с такъв темперамент са избухливи, подвижни, трудно се задържат на едно място. Емоциите възникват бързо, протичат буйно и също така бързо отшумяват.

   Третото свойство на ЦНС е свързано с лекотата на преминаване от процес на възбуда към подтискане и обратно и е известно като подвижност. Лицата със силен, уравновесен инертен тип нервна система имат флегматичен темперамент. Те са спокойни, понасят големи натоварвания, трудно излизат от равновесие. Проявяват упорство и настойчивост, но трудно се приспособяват към промените. Лицата със силен, уравновесен подвижен тип нервна система имат сангвиничен темперамент. Тези хора понасят големи натоварвания, лесно се приспособяват към промените, емоционалният им живот се характеризира с преобладаване на положителни преживявания. 

    Друга насока на изучаване на биологичните основи на личността е свързана с особеностите на функциониране на нервномозъчните структури и ендокринната регулация.  

    В това направление най-голяма известност имат изследванията на английския психолог Ханс Айзенк. Той разработва известният трифакторен модел на личността, според който в основата на личността лежат три най-общи личностни черти - екстраверсия - интроверсия, невротизъм - емоционална стабилност и психотизъм. Екстра-интроверсията е свързана с процесите на нервна стимулация на кората на главния мозък. Съществува една подкорова мозъчна структура, наречена ретикуларна формация, която изпраща импулси към кората и е отговорна за поддържане на състоянието на бодърстване. Когато тези импулси са недостатъчни е необходима допълнителна външна стимулация за поддържане състояние на оптимално бодърстване. На равнище личност тази биологична особеност във функционирането на мозъка се проявява като екстравертна насоченост. Екстравертите са ориентирани към честа смяна на стимулацията, лесно се отвличат по време на работа и са податливи на преживявания на монотония. Те са общителни, импулсивни, открити и непосредствени в чувствата си, лесно се приспособяват към промените. Екстравертите са отзивчиви, жизнерадостни, обичат развлечения и рискове, насочени са към лидерство.

   Когато импулсите от ретикуларната формация са достатъчно силни индивида не се нуждае от много допълнителна външна стимулация, за да поддържа състояние на оптимално бодърстване. Това е биологичната основа на интровертната насоченост. Интровертите имат трудности в установяване на контакти с непознати, често са заети със себе си  и своите мисли и преживявания, трудно понасят промените. Те са спокойни и уравновесени, действията им са обмислени и рационални, но не обичат да работят в условия на бързане и недостиг на време. Обичат реда и спокойствието, придържат се към етичните норми и имат чувство за отговорност. 

   Невротизмът в биологично отношение се свързва с особеностите на функциониране на лимбичната система, която управлява някои вегетативни функции и е отговорна за протичането на емоционалните реакции. Лицата с високи показатели по невротизъм са емоционално неустойчиви и неуравновесени. Тяхното настроение лесно и често се мени, в преживяванията им преобладават тревожност, мнителност, нерешителност. В критични ситуации лесно изпускат нервите си и имат ниска устойчивост на стресови въздействия. В противоположност на тях емоционално стабилните са спокойни, уравновесени, уверени и решителни. Трудно се поддават на емоциогенни въздействия и имат по-висока поносимост на стрес.

   Психотизмът е проява на някои отклонения във функционирането на ендокринната система. Високите показатели по тази личностна черта са свързани с различни симптоми, които са показателни за предразположеност към психични заболявания. От друга страна обаче, психотизмът е характерна особеност на личността в художествено-творческата сфера.

   В последно време биологични фактори във формирането на личността се търсят и в областта на биохимията на мозъка. Издига се хипотезата, че недостатъчното отделяне на някои невромедиатори (вещества, които предават нервния сигнал от една към друга нервна клетка) лежи в основата на личностната черта търсене на усещания. Търсенето на усещания отразява склонността на някои хора към търсене на силни преживявания и приключения. Те са настроени авантюристично, склонни са към занимания с рискови спортове, нямат задръжки в подбора на полови партньори, често посещават дискотеки и барове. Когато тези тенденции са силно изразени и са съчетани с импулсивност и липса на задръжки много често се стига до криминални прояви на личността. 

Вижте още:


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.