Нагласа на човек спрямо идея или факт, които той приема за истинни. П. Жане разграничава рационалните и експерименталните вярвания, от субективните и сантименталните вярвания, при които рационалният елемент участва малко или никак. „Вярвам, че Бог съществува" има съвсем различна същност от тази на съждението „Вярвам, че утре и следващите дни слънцето ще изгрее". В първия случай религиозната вяра поддържа моето вярване, а във втория случай - всекидневното наблюдение и научната информираност. Силата на вярата варира при различните индивиди, а у отделната личност тя зависи от ситуацията в различните периоди на живота. Разсъждението не преобладава във вярването и тъкмо защото се подчинява на други условия - ирационални и афективни, - то може да остане затворено за действителността. Вярата изпълнява важна функция. „Вярванията, казват Д. Креч и Р. С. Кръчфилд (1952), са реакция на проблематични ситуации."
