По природа човек е добър, но социалната среда го прави нещастен и невротичен. Разрушителността, жестокостта, злобата не са вродени, а по-скоро „яростни реакции” насочени против фрустрацията на потребностите, емоциите и способностите.
Не изучава недъзите и болната част на личността. Теорията му е оптимистична и вижда огромния потенциал за доброто в човека. Против е изучаването на отделните поведенчески прояви, а разглежда личността като цяло единно и неделимо. Маслоу смята че у всеки човек има творчески потенциал който се губи при универсалната социализация. Той изучава психично здравата личност способна на себеактуализация която е и смисълът и целта на живота. Модела му не е свързан с историческо и културно време, а биологична предопределеност но има емпирично съдържание и операционно знание. Себеактуализацията е да превъзмогнеш ограничението на обществото да реализираш потнециала си и поемеш отговорност за себе си. Тя означава да останеш верен на себе си, а не пасивен и повърхностен и да правиш това което умееш най-добре.
Йерархична теория за мотивацията като желаещо същество човек се стреми към повече и повече и се чувства задоволен от постигнатото. Ако една потребност доминира над останалите тя определя поведението. На най-горното стъпало /самоусъвършенстването/ хората са най-различни, защото не зависят от социалната физическа среда а от собствените си цели.. По-същественият момент е че Маслоу вярвал че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности породени от недостига те включват физически или психологически условия които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена свързаната с нея мотивация намалява или изчезва и поведението на човека се променя. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването й мотивацията расте още повече вместо да намалява. Човек изпитва страх от знанието – получава се когато той е вътрешно раздвоен, страх от знание, себе си и социалния свят – обобщено наречен страх от знание. Този страх е защитна функция за себеуважението. Хората притежаващи този страх не могат да тръгнат по пътя на себеактуализацията. Човек е възпрепятстван да се саморазвива от страха си от промяна, риск и прекъсване на стереотипите си. Този страх е свързан с потребносттта от сигурност.
Самоактуализацията е свързана с осъществяването на метапотребности /те са абстрактни – цялостност, истина, простота, доброта/. При незадоволяване на тези потребности следва метапатология – егоизъм, нежелание за самореализация, безнадеждност, загуба на смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар