Роден е през 1908 в Ню Йорк. Завършва в университета в  Уисконсин,- бакалавърска степен (през 1930), магистърска степен (1931) и докторат по психология (1934).Първоначално преподава в Бруклин Колидж. През този период се запознава с известни европейски психолози като Алфред Адлер, Ерих Фром и Макс Вертхаймер . През 1951 Маслоу открива психологически факултет към университета Брандайс .  От 1968 до смъртта си е член на съвета на калифорнийския благотворителен фонд "Лафлин".Пенсионира се в Калифорния, където умира от сърдечен удар след години боледуване през юни 1970.

   По природа човек е добър, но социалната среда го прави нещастен и невротичен. Разрушителността, жестокостта, злобата не са вродени, а по-скоро „яростни реакции” насочени против фрустрацията на потребностите, емоциите и способностите.
Не изучава недъзите и болната част на личността. Теорията му е оптимистична и вижда огромния потенциал за доброто в човека. Против е изучаването на отделните поведенчески прояви, а разглежда личността като цяло единно и неделимо. Маслоу смята че у всеки човек има творчески потенциал който се губи при универсалната социализация. Той изучава психично здравата личност способна на  себеактуализация която е и смисълът и целта на живота. Модела му не е свързан с историческо и културно време, а биологична  предопределеност но има емпирично съдържание и операционно знание. Себеактуализацията е да превъзмогнеш ограничението на обществото да реализираш потнециала си и поемеш отговорност за себе си. Тя означава да останеш верен на себе си, а не пасивен и повърхностен и да правиш това което умееш най-добре.
   Йерархична теория за мотивацията като желаещо същество човек се стреми към повече  и повече и се чувства задоволен от постигнатото. Ако една потребност доминира над останалите тя определя поведението. На най-горното стъпало /самоусъвършенстването/ хората са най-различни, защото не зависят от социалната физическа среда а от собствените си цели.. По-същественият момент е че Маслоу вярвал че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности породени от недостига те включват физически или психологически условия които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена свързаната с нея мотивация намалява или изчезва и поведението на човека се променя. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването й мотивацията расте още повече вместо да намалява. Човек изпитва страх от знанието – получава се когато той е вътрешно раздвоен, страх от знание, себе си и социалния свят – обобщено наречен страх от знание. Този страх е защитна функция за себеуважението. Хората притежаващи този страх не могат да тръгнат по пътя на себеактуализацията. Човек е възпрепятстван да се саморазвива от страха си от промяна, риск и прекъсване на стереотипите си. Този страх е свързан с потребносттта от сигурност.
Самоактуализацията е свързана с осъществяването на метапотребности /те са абстрактни – цялостност, истина, простота, доброта/. При незадоволяване на тези потребности следва метапатология – егоизъм, нежелание за самореализация, безнадеждност, загуба на смисъл.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.