Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




Причини на девиантното поведение, общи и специфични

   Престъпното поведение се буславя  от фактори на средата и в частност от микросредата, но също от особеностите на личността, свързани с индивидуалния начин за реагиране по отношение на жизнените неуспехи. Как постигаш целта си?
   Според криминолозите причините за девиантното поведение на подрастващите (до 18 г.) и на младежите (до 30 г.) са сходни. Формират се в резултат на противоречие между относително равномерно растящите им потребности и различните им възможности и начини за задоволяването им. В тази връзка възможностите на отделния индивид зависят от неговото семейство и социално-икономически статус. А мястото, заемано в социалната йерархия, е естествено различно. Така източникът на девиантното поведение се полага в социалното неравенство.
Подрастващият и престъплението
   У подрастващите и младежите социалното неравенство се проявява по специфичен начин. На това основание може да се изведе набор от няколко общи причини за девиациите:
  •  семантика на понятията "зрял" и "млад" индивид. В различните общества те обозначават не просто възрастови, но и статусни различия. Понятието "зрялост" има по-скоро социално-ценностно значение и вече предопределя някакво неравенство, най-малкото във връзка с правата и задълженията. На различните езици понятието "млад" указва не само възраст, но и зависим, подчинен статус. Следователно възрастовите различия подхранват и допълнително натоварват преживяването на социалното неравенство;
  • наличният потенциал и изискванията за социална зрялост. Противоречието между постоянно растящите потребности и неравните възможности за задоволяването им у подрастващите добива особено остър характер по силата на сблъсъка между високия енергиен потенциал на младостта, бурното развитие на различните ресурси (емоционални, интелектуални), желанието за себеутвърждаване в света на възрастните от една страна, а от друга - ограниченият жизнен опит и ниският неопределен маргинален социален статус;
  • проблемът за канализирането на енергията. Това е болезнен проблем, свързан с насочеността на активността към просоциални форми на поведение, доколкото подрастващият има особена нужда от признание и себедоказване. Разочарованията от социалния свят обаче го карат да търси себе си с отрицание, опортюнистични постъпки, в престъпления или бягство (алкохол, наркотици, суицид) като форма на протест.
    Освен тези общи причини има и гранични фактори, от които зависи появата на точно определени форми на отклонение, например:
  • съществува устойчива връзка между незадоволяването на потребността от себедоказване и прибягването до насилствени престъпления;
  • склонността към алкохол или дрога се подхранва от ореолите им на фактор в първия случай, облекчаващ общуването между хората, а във втория увеличаващ сексуалната потентност. За младите хора и двете качества са от особено значение;
  • лица, за които насилието, алкохолът и наркотиците са чужди светове, предпочитат доброволен отказ от живота. Тази форма на суицидно поведение идва в резултат от неприемането (осъзнато или не) на обкръжението и желанието за приспособяване към него.

Концепцията за двойния неуспех

 

   Концепцията за двойния неуспех отразява социално-психологическия феномен "ретризъм" (отстъпвам, оттеглям се), който обозначава стремежа към бягство от действителността и жизнените трудности. Ретристки форми на поведение възникват при наличието на две обстоятелства: продължителен неуспех в преследването на целите с легални средства и неспособност да се прибегне към нелегитимни начини за достигането им. Двойният неуспех води както до индивидуален ретризъм, така и до формиране на ретристни субкултури (относително автономни култури).

Функции на психолозите профайлъри

 


Психопрофили на убийците в България
  По определение, наложено от ФБР, психологическото профилиране е метод, който идентифицира съществени личностни и поведенчески характеристики на извършителя, основани върху анализа на извършеното от него деяние. При изготвянето на психопортрета профайлърите се придържат към психологическия принцип за единство на личността и поведението. Анализират наличната информация и правят предположения за индивидуалните характеристики на лицето.
   Важен момент от работата е да се откроят различията в престъпните действия, тъй като много лица убиват с едно и също оръжие на престъплението, но всеки го прави по различен начин, специфичен за него. Въз основа на данните от местопрестъплението от профайлърите се иска да дадат заключение що за личност трябва да е престъпникът, за да постъпи точно по този начин. Те разчитат на опита и интуицията си, също и на някои устойчиво повтарящи се връзки, установени на практика:
  • когато местопрестъплението е допълнително обработено с цел инсценировка, се приема за белег, че извършителят и жертвата са познати;
  • при съмнения за самоубийство се взема предвид факта, че хората не се самоубиват голи, освен в психиатрична клиника или когато са задържани в затвора. Ако се открие гол труп на местопрестъпление, аранжирано като самоубийство, профайлърът препоръчва проверка на хипотезата за самоубийство;
  •  сексуалните престъпления се извършват с гняв, враждебност и силен импулс за себеутвърждаване. Сексът не е мотив на престъплението, защото в повечето случаи изнасилваните са сексуално неадекватни;
  • многобройните изстрели, многократните удари с предмет или пробождания с нож свидетелстват за загуба на самоконтрол и ярост на извършителя. В подобни афективни състояния попадат лица, имали дълъг във времето конфликт с жертвата или емоционално лабилни лица, които са способни да реагират бурно по незначителен повод;
  • травмите по лицето и врата на жертвата, както и удушаването с ръце са верни индикатори за престъпление по лични подбуди от типа на отмъщение, любов, ревност и омраза.
 

 Общ психопрофил на мъжете и жените убийци. Разновидности

 

   1. Общ психопрофил на мъжете и жените убийци - криминологичните изследвания, представителни за България, показват, че около 95% от убийствата се извършват от мъже, а около 80% от жертвите са също мъже. Използването на взривни устройства е приоритет на мъжете. Характерно е също пробождане или съсичане, удар с тъп предмет, удушаване, прострелване, хвърляне отвисоко.
   За жените най-типичното средство за убиване е било отровата. Те са обект на посегателство от мъжете най-често заради изневяра или за да бъдат елиминирани като свидетели на нещо. От своя страна мъжете стават жертви на убийство поради съперничество в любовта или за осигуряване на превъзходство.
   Обичайно престъпникът и жертвата са от една и съща етническа група със сходен социално-икономически статус. Над 60% от извършителите на умишлени убийства са семейни.

   2. Психопортрет на удушвачите - обичайно е мъж на 25-40 г., с основно образование, разведен или във фактическа раздяла, не е криминално проявен и е в близки отношения с жертвата. В общия случай убива в жилището си, жертвата го превъзхожда по някакъв начин и той я възприема като причина за загуба на авторитета си.
Типът е с добри социални умения, но дистантен в отношенията си. Демонстративен и манипулативен, придържа се към одобряеми модели на поведение и често афишира познанства с високопоставени личности, егоцентричен и безразличен над чувствата на другите. Към по-слабите е надменен и арогантен, особено циничен е към жените, ако самочувствието му бъде наранено, става злобен. Активен е сексуално, с множество краткотрайни връзки, чрез които компенсира неувереност, малоценност в хетеросексуалните си отношения.
   За престъплението се провокира от обезценяващото го отношение на жертвата. В присъствие на ярост й нанася побой и след това я удушава.
   След престъплението заличава уликите, скрива трупа, уж съдейства на разследващите, напуска временно местоживеенето си. Мотивът е лично отмъщение на жертвата, която по някакъв начин е наранила самочувствието му.

3. Психопортрет на изнасилвача-геронтофил - посегатели на самотни възрастни жени са мъже между 20 и 30 г. с начално или основно образование, нямат емоционална връзка с родителите си, нито постоянен партньор. Ако са били семейни, са се разделили поради тормоз над съпругата. Познават се с жертвата, защото живеят наблизо и по правило я убиват в дома й.
Типът е маргинална личност, с антисоциални прояви и затруднения в интеграцията в обществото, чувства се аутсайдер, затова е озлобен. Поради ограничения си интелект е склонен импулсивно да обслужва нагоните си. Има нисък самоконтрол и често употребява алкохол. Фактът, че има проблеми в задоволяването на сексуалността си, фрустрира нормалното протичане на хетеросексуалните отношения, склонен е към извратености и перверзии.
   Целта на престъплението е половия акт с жертвата, убийството е вторично действие, импулсивно извършено от страх да не бъде разпознат от жертвата или поради неочакваната й съпротива. Често инсценира кражба, за да заблуди разследващите. Обичайно убива чрез задушаване или нанася удар с предмет, взет от местопрестъплението. След деянието си не променя начина си на живот, мотивът на престъплението е гняв, омраза към жените и силен неконтролиран сексуален инстинкт.

   4. Психопортрет на убиеца, нанасящ многобройни удари - обичайно е мъж с висше образование на 32-40 г., преживял драстичен срив в живота си, невъзможност за професионална реализация, безработен, с липса на перспектива, често е интимен партньор на жертвата, която убива в дома й или на работното й място. Емоционално или материално е зависим от нея, ненавижда я, защото тя има по-висок статус.
   Типът е егоцентричен, пресметлив и прагматичен. Има високо самочувствие, чрез което прикрива неувереност и чувство за малоценност. Лесно изпада в ярост. Поддържа привлекателна външност и постоянно се стреми към потвърждения на мъжествеността си. Склонен е и на бисексуални връзки.
   Извършва престъплението в състояние на афект, често като финал на конфликт, предизвикала го е жертвата, защото е отказал да промени нещо в поведението си. Нанася многобройни удари в пристъп на ярост с първия предмет, попаднал в полезрението му. Покрива трупа и опитва да го скрие. Мотивът на престъплението е ревност, отмъщение, сринато честолюбие.
Психологическото изследване е нужно, за да подпомогне съда при решаването на следните задачи:
  • да се квалифицира правилно престъплението чрез определяне на психическото състояние по време на деликта, както и мотивите му. Това е всъщност ако се извършва експертиза на емоционалното състояние. Има три психични състояние, които се приемат за смекчаващи (при физологичен афект);
  • да се избере правилната тактика за провеждане на следствените действия;
  • да се окаже корекционно въздействие върху лицето съобразно индивидуалните му личностни особености;
  • да се разкрият причините за деянието.
Аспекти на персонологичното изследване на подсъдим
    В параметрите на наказателния процес не се изследват всички психологически особености на лицето. Ограничението е по два критерия: - съдържание на делото и ситуация на разследването. На практика във всеки отделен случай диапазонът се уточнява и конкретизира. Формални граници не се поставят, но набирането на непроцесуална информация за лицето често е от решаващо значение. В тактически план тя дава възможност за решаване на процесуалните задачи чрез непроцесуални средства. Затова обичайно набирането на данни излиза отвъд процесуалните рамки както по обем, така и по начин на набиране. За процесуални се считат всички източници, съдържащи информация за деянието: показания на свидетели, заподозрени, потърпевши, обвиняеми, експертни заключения, веществени доказателства, протоколи от следствени и съдебни производства (за непроцесуални се считат всички източници от НПК); данни от оперативни изследвания, сведения от материали и документи, които не са включени по делото, резултати от наблюдение на лицето, проучване на навиците му, условия на живот, връзките му с обкръжението.
    Най общо решенията, които се очакват от психологическото изследване могат да  се отнасят до:
  • установяването на вменяемостта, въпросът се решава с експертиза, чиято цел е да определи психичната пълноценност на лицето, т.е. способността му да бъде виновно;
  • определяне на формата на вината - умишленост или непредпазливост, извършва се с разкриване на отношението на лицето към деянието му в момента на деликта, т.е. дали е осъзнавало опасността от действията си и техните следствия;
  • идентифицирането на престъпните мотиви. Свързано е с разкриването на подбудите, ръководено от мотивите на лицето. Мотивът е признак, който характеризира субективната страна на престъплението, а изясняването му има значение за доказване на виновността. Възможно е да се отчита като смекчаващо или утежняващо вината обстоятелство и да свидетелства за наличие или отсъствие на обществена опасност в действията на лицето.
    В правото и в психологията определенията за мотив на поведение не съвпадат изцяло

   В психологията мотивът се схваща в следните основни варианти:
  • подбуда към дейност, свързана със задоволяване на лични потребности;
  • съвкупност от вътрешни и външни условия, пораждащи активност на човека;
  • определящ насочеността на поведението предмет (материален или идеален), заради който се осъществява;
  • повече или по-малко осъзнавана причина, обуславяща избора на постъпката. 
   Мотивите имат по-висока или по-ниска степен на осъзнтост. В правото за обозначаване на поведенческите мотиви се оперира с понятия като отмъщение, корист, хулигански подбуди, ревност, любов. Те могат да включват най-различни психологически мотиви. Например, подбудата на криминалните действия може да е свързана със стремеж към обогатяване, потребност от себедоказване, завист, различни зависимости: алкохолна, наркотична. Ползата от изследването на психологическите мотиви е в задълбочаването на знанието за юридически значимите подбуди, тласнали към престъплението. В юридическите среди е прието психологическите мотиви да се разграничават на устойчиви (в смисъл на черти на характера) и ситуативно възникнали. За установяване на устойчивите се изисква подробно изследване на лицето с цел да се очертае личностния му профил. В повечето случаи ситуативните мотиви са производни на устойчивите. В отделни случи не са свързани, даже са в противоречие с тях. На възникването им влияе конкретно емоционално състояние. Голямата сложност в разкриването на мотивите нерядко води до заключение за: безмотивност или немотивираност на престъплението. Това е по принцип невярно, тъй като всяко поведение се осъществява по осъзнавани или не толкова осъзнавани мотиви;



    Установяването на емоционалното състояние - свързано е с разкриване на преживяванията в момента на деликта. В психологически план емоционалността се разбира като свойство на индивида, който характеризира съдържанието и динамиката на чувствата му. То е пряко свързано с особеностите на личността и нейният нравствен потенциал с йерархията на мотивите, представата за живота и посоката на ценностните ориентации. Основните психологически принципи на юридическото понятие "силно душевно вълнение" се представят от състоянията на афект, стрес и фрустрация.
    При определяне психологията на престъпника компетенциите са на криминалната психология, т.к. тя изследва причините за формирането на престъпна нагласа. Механизмите за поява на престъпния умисъл, подготовката и извършването на деянието, а също и механизмите за създаване на престъпно поведенчески стереотипи; от особено значение са проучванията върху личността на извършителите.
Психология на престъпника

    В гледната точка на криминалната психология деликтът е процес, който се разкрива във времепространството. Това изисква да се отчитат не само действията, формирали правонарушението, но и предшестващите ги събития. Така се разкрива генезисът на престъпното поведение.
    От особен интерес е формирането на престъпния умисъл. Факторите му се търсят както в дефицитите на социализацията, така и в индивидуалните свойства на личността. Проблемът е, че знанията за биологичното и социалното не дават отговор на важния въпрос: кои индивидуални свойства и кои периоди от развитието в съчетание с кои условия на обкръжението пораждат отклоненията в поведението на детето и възрастния:
    Фактори на биологичното - отношението биологично-социално, опосредствано от психичното, е централният изследователски фокус на психологията на престъпника. Тук формулирането на някакви универсални формули е неправомерно, защото връзките са нееднозначни и многопланови. В психологията ролята на биологичното по отношение на психичното се представя в различни варианти:
  • отключващ механизъм за физиологичното обезпечаване на психичните процеси;
  • тяхна предпоставка на психичните процеси;
  • съдържание на психичното в смисъл на усещане за състоянието на организма;
  • фактор, повлияващ протичането на психичните явления;
  • условие за възникването им.
    Тази вариативност изисква анализите на биологичното, социалното и психичното да отчитат съотношението между трите групи фактори в процеса на всеки отделен случай.
    Криминалната психология се занимава с идентифицирането на т. нар. психобиологични предпоставки на престъпното поведение като неблагоприятни организмични свойства на психиката и социалната дезадаптация. Нейните решения открояват следните биологични предпоставки с отрицателно влияние на поведението:
  • патология на биологичните потребности. Тя е най-честата причина за сексуалните извращения и половите престъпления;
  •  някои невротични заболявания от типа на психопатии, неврастении. Те повишават възбудимостта на нервната система, отключват неадекватни реакции и затрудняват самоконтрола;
  • някои наследствени заболявания. Особено значение имат обременените от алкохолизъм;
  • психофизиологично отклонение, изменения в химичния състав на средата, храната водят до различни психосоматични алергични или токсични заболявания и служат за допълнителен криминогенен фактор.
    Влияние на социалното - решаващият фактор на социалната среда са неудовлетворените желания на хората в сферата на потреблението, т. е. разминаването между личните ценности с възможността за консумирането им. Аспектите на разминаването се откриват в многобройни посоки, например:
  • потребностите се формират под въздействието на миналото. Нагласата "да живея не по-лошо от вчера" се проектира цялостно върху желанията, но често неадекватни представи. По правило силните страни на миналото се идеализират, а слабите се омаловажават. В резултат предшестващото се идеализира и генерира растеж на потребностите, невъзможен за задоволяване;
  • потребностите се диктуват от прогнозите за бъдещето. Човек се ръководи от формулата, че "утре ще живее по-добре от днес". В резултат потребностите му нарастват, а той няма механизъм за задоволяването им;
  • потребностите се формират посредством сравнение с живота на другите. В този случай се задейства нагласата "не искам да живея по-лошо от другите";
  • формирането на потребностите се подчинява на принципа за съответствие с възможностите. Нарушаването на този принцип логично води до невъзможност за задоволяването им.
   В синтез, в криминалната психология особено значение има анализът на конкретната личност във взаимодействието й със съответната социална среда. Доколкото престъпното поведение не се ражда от личността или от средата сами по себе си, а от тяхното взаимодействие.
   За пресъздаването на по-цялостна картина на изследвания проблем се използва система от методи.   Обичайно инструментариумът се структурира в следните основни групи:

Социологични методи 

   Ползват се за набиране на първична информация. Включват интервю, анкета, стандартни въпросници, наблюдения, установяват специфичното при формирането на ценностната ориентация и стила на живот.
    Съдържание на криминологичната информация:
  1. Социалнодемографски данни: пол, възраст, образование, социален произход, семеен статус, религиозна принадлежност, имуществено състояние, членство в групи, институции, организации;
    Психологическо изследване
  2. Наказателно-правни данни: водене на отчет за извършване на противообществени прояви, минали осъждания, изтърпяване на наказания в места за лишаване от свобода;
  3. Социално-психологически данни: стил на взаимоотношенията в семейството, отношение към връстници, колеги, приятели, характер и особености на предкриминогенната и криминогенната конфликтна ситуация; данни за жертвата в смисъл на отношение към нея и нейното поведение спрямо извършителя; наличие на трети лица в ситуацията (независимо от броя на хората, свидетел, поръчител, съучастник) и значението им за деянието, отношението към социалните ценности, моралните и правни норми; отношение към собственото поведение и самооценка на личностните качества; отношение към правозащитните органи и преценка на възможното по вид и размер наказание; самооценка на мотивите и целите на престъплението;
  4. Данни за нравствеността на личността и поведението на лицето: представи за добро, зло, дълг, свобода, отговорност и съответните им деформации; наличие на собствени идеали, съвест, светоглед и отражението им върху поведението; физически или други качества на личността със значение за появата на отклонения или разстройства на целостността й;

Социално-психологически методи

   Ползват се за разкриване на причинно-следствените връзки в поведението на лицето, с най-широко приложение са няколко групи тестови методики:
  1. Социометрични тестове - изследват малката група (Джейкъб Морено) или структурата на неформалните групи и процесите на лидерство и аутсайдерство. Фокусът на изследването е главно върху устойчивостта и променливостта в структурата на групата, както и върху емоционалните връзки между членовете. Резултатите дават възможност за очертаване на профила на групата, стиловете на общуване в нея, лостовете за налагане на подчинение с цел да се препоръчат мерки, начини за разбиване на престъпната структура;
  2. Тестове за изследване на правното съзнание - изследват се едновременно контролни и криминогенни групи с цел да се регистрират сходства и различия в правосъзнанието. Тестовете представят конфликтни ситуации, които позволяват различни варианти за оценка и изходи от ситуацията. Предлагат се също казуси с възможности за коригиране на логически грешки и установяване на лъжата;
  3. Автобиографичен метод - въпреки субективизма си съдържа ценни ориентири, автобиографията може да бъде свободен разказ или да се следва предварително подготвен план, обвързването на резултатите от нея с резултатите от други изследвания, без значение дали са процесуални или не, е признак за добър професионализъм;

Документни изследвания 

   Осъществяват се чрез въпросници, набиращи информация от материалите по делото. Документите биват няколко типа:
  1. Наказателно-правни дела от общ характер с влезли в сила присъди, с които се осъжда, оправдава или определя възпитателна мярка за лицето;
  2. Материали от предварителни изследвания, когато съдът е решил лицето да бъде освободено от наказателна отговорност в предвидените от закона случаи;
  3. Материали от предварителното производство - когато то е прекратено на други основания.
    В синтез, в юридическата психология са от особено значение необичайните условия, при които се намира изследваното лице. Тези условия (криминогенна, криминална, следствена ситуации) разкриват структури или качества, които при обичайни изследвания са трудно уловими или изобщо не се проявяват. За най-надеждни се считат изследванията по време на предварителното производство.


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.