Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




     Стилът на зависимост-независимост от полето е въведен от Уиткин . Този стил е най-често цитирания. "В зависимия от полето модус възприятието е доминирано от цялостната организация на полето. Съществува относителна неспособност за възприемане на частите на полето като дискретни, като обособени една от друга. Обратно - независимият от полето стил на възприятие предполага частите на полето да се разглеждат по-скоро като обособени от организационната основа на полето, отколкото като слети с него".

     Всеки  когнитивен стил се утвърждаването с определена процедура на измерване (дори и с 2-3 процедури). Диференциацията на полето в психологията е съвкупността преживявани от субекта актуални ("тук и сега") стимули на неговата активност. с полюсите "зависим" и "независим" от полето. Уиткин въвежда след експерименти върху пространственото възприятие (факторите, включени при възприемането на вертикални стимули), в които се установява, че при различните хора възприятието на дадена фигура се повлиява в различна степен от едновременно възприеманите свойства на заобикалящото фигурата поле.Експериментите от гледна точка на операционализацията на конструкта полева зависимост-независимост съдържат три основни теста. Всеки един от тестовете оценява физическото възприятие в тримерно пространство, което възприятие е противоположно на очакванията. При модификация на тестовете в двумерно пространство задачите се решават чрез тест с лист и молив. Процедурите са следните:

      Пръчка-рамка тест.

     Този тест е насочен към отговор на въпроса как при липса на визуална информация човек може да се ориентира вертикално и хоризонтално в пространството. Тестът има за цел да контролира визуалната информация, която се подава на изследваното лице; измерва се способността му за успешно разполагане на предмет във вертикално (респ. хоризонтално) положение. Независимата променлива в този експеримент е светеща рамка, манипулирана от изследователя. Изследваното лице манипулира светеща пръчка. В стаята е тъмно. Инструкцията е следната: "Поставете пръчката във вертикално положение".

     Залагайки този експеримент Уиткин изследва факторите, които са включени при възприемане на вертикални стимули (при пилоти). Въпросът, който Уиткин си задава, е дали има външни фактори, които задават на летеца ориентира в линията или факторите са вътрешни. Тестът се прилага в два варианта: 

  1.  "наклонена" вертикална пръчка в светещата рамка (възприема се като "крива" според външния фактор - рамката);
  2. ако при възприемането липсва светеща рамка, при което изследваното лице няма външен ориентир.
     В първия случай се базираме на външни фактори. Във втория случай - на вътрешни (вестибуларен апарат и др.). След този експеримент Уиткин формулира своята теория: Процесирането на информацията може да бъде определено по два качествено различни начина - 
  1. опиране на външни източници на информация, за сметка на вътрешните (съответства на полюса "полева зависимост"); 
  2. външните фактори не се схващат като единствени, а влизат във взаимодействие с вътрешните, които създават стабилно поведение у индивида; наличие на вътрешно "справяне" с информацията (съответства на полюса "полева независимост").

     Тест на вложените фигури 

     Този тест  изисква от субекта да открие прости фигури, вложени в по-голямо фиксирано поле. Типична илюстрация на този тест е въпросът "Колко правоъгълника има в двумерното изображение на един чайник? Обикновено тестът се използва като начин за получаване на количествена оценка.

     При тази техника се търсят вложени геометрични фигури (квадрат, ромб, правоъгълник и др.) в някаква по-сложна конфигурация. Полево независимите индивиди абстрахират средата в по-голяма степен - фокусират се последователно и игнорират отделни щрихи, т.е. биха могли да открият една геометрична фигура и след това да се абстрахират от нея при откриването на следващата. Полево зависимите личности биха били затруднени от подобна задача. За по-голяма яснота се въвежда условието за време за изпълнение на задачата. Ако задачата не е много трудна, полево зависимите и полево независимите индивиди ще се различават само по времето за изпълнение.

     Възможно да се оцени когнитивният стил защото общата фигура е много сложна и заплетена, поради което изследваното лице трябва да разгледа детайлите, за да открие необходимите геометрични фигури. Този тест е много по-използван от "пръчка-рамка" теста. Тестът на вложените фигури е по-популярен в оригиналната си версия - пространствено изпълнение в непретенциозни условия. По-отдалечен от този вариант е решаването на анаграми - полево независимите в много по-голяма степен биха могли да анализират отделните елементи в стимулната дума, отколкото полево зависимите. Но тук трябва да се отчитат и редица други фактори като интелигентност, професионална насоченост и др. Ограниченията се отнасят преди всичко към практиката, а не към теорията.

     Тест с нагаждане (регулиране) на стаята.

 

Херман  А. Уиткин 1916-1979
Херман  А. Уиткин
1916-1979

   Това е вариант на теста "пръчка-рамка", при който освен, че стаята е тъмна, тя е и с неправилни размери. Стаята е без нормални координати - подът е подвижен (променя се неговата хоризонталност), променя се и вертикалността на стените и на седящия субект. Условието на теста е същото - изследваното лице трябва да поставя светещата пръчка винаги във вертикално положение. Тестът в този му вариант се прилага много рядко (само в конкретни случаи), защото условията по провеждането му изискват специфична подготовка.

     Конструктът полева зависимост-независимост е биполярен и е нормално разпределен в нормална популация, т.е. повечето хора не се ръководят предимно само от единия тип информация, а и от двата типа. Или, повечето хора се разполагат в неизявените (средните) части на този конструкт, което притежава най-висок адаптационен смисъл и им осигурява по-голяма гъвкавост на поведението. Двете крайни позиции създават ригидност в поведението, несъгласуваност със сменящия се по необходимост фокус. Средните позиции дават възможност да се използва информацията според ситуацията.

    "Зависим от полето" се нарича този, който трудно преодолява доминантната организация на перцептивното поле, преживява единичните дразнители като трудно отделими от фона, не може да отдели задоволително даден елемент от полето, част от което е този елемент. Този тип възприятие е по-цялостно, глобално и недиференцирано. "Независим от полето" е този, който може по-лесно да се откъсва от общите обединяващи връзки и да възприема и преработва единичните дразнители извън този контекст, т.е. бързо и надеждно перцептивно да изолира елементите на фигурите. Този тип възприятие е по-детайлно, аналитично, диференцирано.

    Теорията на Уиткин за психологическата диференциация не е умозрителна, а прагматична - той тръгва от приложната област и генерализира идеята си не само по отношение на когнитивната сфера, но и по отношение на личностово-психологическата. Експанзията на конструкта полева зависимост-независимост касае промяната в неговите характеристики (полевата зависимост или независимост), както и връзката на конструкта с други когнитивни и личностово-психологични конструкти (интелигентност, тревожност, емпатия, потребност от постижения и пр.). Уиткин допуска, че развитието (психическо, генетично) съдържа постоянна промяна - промяна от цялостна и неструктурирана интерпретация на обкръжението (характерна за началото на онтогенезата) към по-сложна интерпретация, в която обкръжението се схваща като дискретно, състоящо се от елементи с определена връзка помежду им. Теоретичното мислене (свързано с откъсване от външните черти на обектите) не е типично за ежедневието, то е крайната позиция на една полева независимост, то е манипулация на обкръжението. Обратно, при полевата зависимост обкръжението манипулира индивида. Според Уиткин тенденцията в онтогенезата е индивидите да интерпретират обкръжението все повече като "учени", т.е. те да манипулират обкръжението, а не то тях.

     Полевата зависимост-независимост получава статуса на т.нар. "когнитивен стил", който е почти еквивалентен на този конструкт. В термините на когнитивния стил много по-експлицитно са включени индивидуалните различия, но отново само по отношение на процесирането на информацията. Когнитивният стил не се ограничава само до когнитивните активности, свързани с поведението - той включва и информация, която активира механизмите на цялостната организация на личността (атитюди, установки, ценности). Когнитивният стил включва не само строго когнитивни задачи, а и маргинално-когнитивни структури - задачи, които са извън ограничената "рамка" на възприятието. На основата на понятието "полева зависимост-независимост" през 70-те години се формира цялостно направление, което е приоритет на психологията на личността и на социалната психология.

     През 1977 год. Х.Уиткин и Флорънс Гудинаф правят преглед на социално-психологическите изследвания във връзка с полевата зависимост-независимост. Авторите обобщават: Полево зависимите индивиди използват повече и по-успешно социално-релевантната информация (жестове, мимики, паралексика и др.), отколкото полево независимите (при които става въпрос за някаква степен на несензитивност и неадекватност към подобна информация). Уиткин и Гудинаф откриват, че при определени условия полево независимите също могат да използват тази метаинформация: 

  1. в нерегламентирана ситуация, когато субектът няма готов алгоритъм за действие; 
  2. когато социалните отношения са безконфликтни или изискват помощ, сътрудничество, доверие.

     Полево зависимите лица са емпатични и ефективни на макроравнище (на равнището на социалните роли). Те притежават висок статус в групата и са "топли", с добро настроение. Добри професионалисти са като социални работници, клинични психолози, психотерапевти, детски учители. Полево независимите лица имат по-големи способности за "успешност" в когнитивната сфера, склонни са към анализиране (самоанализиране) и използват информацията предимно селективно. Те не са толкова популярни в социалния си кръг, отколкото полево зависимите. Другите хора ги възприемат като амбициозни, нечувствителни, опортюнисти, конфликтни. Имат успех в професии като инженерство, архитектура, академично преподаване. Но след всичко това не бива да се забравя, че двата полюса са екстензиите (крайните прояви) на този конструкт и в чист вид се срещат много рядко.

     Въпреки високата надеждност на тестовете (чиято корелация при тест-ретест е от 0,69 до 0,9) има проблем с валидността им.  Високата корелация на когнитивния стил полева зависимост-независимост с интелигентността е повод за съмнения относно това дали цитираните тестове измерват това, което претендират че мерят.


Когнитивен стил  Соломон Аш
Соломон Аш 
14.09.1907 - 20.02.1996
     Понятието "когнитивен стил" е свързано с поредица изследвания върху особеностите на процеса на възприятие. Понятието е въведено в разработките на Соломон Аш  и Херман Уиткин  през 40-те годи. Изследванията на Уиткин са свързани с наблюдения за това, че някои пилоти влизат в облак от една посока и излизайки от друга посока губят ориентацията си в пространството. В случая има разминаване между реалното възприятие за местоположението на самолета в облак. Някои пилоти дори имат усещане, че се движат в обратна посока. Експерименталните разработки за обяснението на този феномен водят до разбирането за т.н. "когнитивен стил".

     Най-подходящото определение на това понятие дава Месик : "Когнитивният стил се състои в повтарящи се характерни особености на процеса на обработка на информацията". Стиловете се разглеждат като континуум и обикновено се назовават с двата полюса на този континуум. Понякога когнитивният стил може да се наименува по името на цялата скала (като типична личностна характеристика). Всеки от полюсите обаче може да има специфични характеристики.

     Характеристики на когнитивния стил:

     Когнитивният стил се характеризира с постоянство в своето функциониране (прилага се в широк спектър от задачи, трудно се поддава на диференциация и модификация). Когнитивният стил характеризира индивида и се проявява като контролиращ механизъм на вниманието, импулсите, мисленето и действията.

    Разгледано в исторически план понятието "когнитивен стил" първоначално се формира като концепт в сферата на когнитивните процеси. Едва по-късно понятието става личностен конструкт, заради проявената от него стабилност в различни ситуации и заради контрола, който когнитивният стил има върху поведението, вниманието и избираемостта на информацията. Така интелектуалната сфера оказва влияние върху личностните особености.

     В "Психология. Словарь" за когнитивен стил пише:

  1. Относително устойчиви индивидуални особености на познавателните процеси на субекта, които се изразяват в използването на познавателни стратегии от личността;
  2. Съвкупност от частни познавателни нагласи или видове контрол, установявани чрез набор от специално подбрани тестове. Като показатели за индивидуалните различия в познавателната дейност могат да се разгледат и други видове когнитивен стил (напр. когнитивната сложност).

ВИЖТЕ ОЩЕ:

 

Връзка на локуса на контрол с други променливи


   Вътрешен локуса на контрол :

  •  по-висока доминантност, социалбилност, интелектуална ефективност, толерантност, добро впечатление, благополучие.
  •  описват себе си положително - като напористи, независими, ефективни, силни.

     Mодифициран тест на Ротър при изследване на учителки 

Вътрешен локуса на контрол - висока корелация със следните скали  по Ротър 

  • социална желаност
  • лицемерна добродетел
  • обучаваща способност
  • нагласа към работата 
Външен локуса на контрол - характеризират се като по-тревожни, агресивни, догматични, подозрителни, неуверени.

      Връзка между самовъзприемането (Аз-а) и локуса на контрол :

 Вътрешен локус на контрол - разглеждат себе си като насочени към целта, делови, със стремеж да превъзмогнат трудностите.

Външен локус на контрол- описват се като страдащи, тревожни, заинтересовани от отговорите си на неуспеха. Ниска и средна самооценка.

     Връзка между времевите перспективи и локуса на контрол 

 Външен локус на контрол - съкратени времеви перспективи, не могат адекватно да концептуализират сегментите от личното и неличното (събитията извън личния живот) време. Слабо приспособими. По-висока степен на тревожност.

     Връзка между възприеманата свобода на избор и локуса на контрол :

Вътрешен локус на контрол - възприемат по-голяма свобода на избора при положителен резултат.

Външен локус на контрол - свобода на избора се възприема само при негативен резултат от направения избор.


Връзка между тревожност и локус на контрол 


     Корелациите между скали за измерване локуса на контрол и тестове за тревожност са 0,13-0,40, а при тестовете за манифестирана тревожност - 0,30-0,40.

     Вътрешен локус на контрол - стремят се към по-силно редуциране на тревожността. Проявяват по-малка търпимост към това състояние, защото тревожността е свързана с предвиждане на неувереност и загуба на способност, което предизвиква висока тревожност у хора, които вярват, че имат контрол.

      Външен локус на контрол - високо равнище на тревожност и по-голяма толерантност към състояния на тревога.


Връзка между реакцията  на  фрустрация и локуса на контрол. 


     При фрустрация има три типа отговори: интрапунитивни, екстрапунитивни, конструктивни.

Вътрешен локус на контрол - насочени към решаването на проблема, пренебрегват неговите фрустриращи въздействия и отклоняват размисли за вина.

Външен локус на контрол - в условия на фрустрация обвиняват себе си (интрапунитивни отговори). Неспособност за конструктивен отговор. Ниска способност за справяне.


 Връзка между мотивацията за постижения и локуса на контрол.


    Първоначално не се откриват корелации. Едно от перспективните изследвания се оказва търсенето на модериращи ефекти на локуса на контрол върху взаимовръзката между мотивацията за постижение с други променливи.  Изследва се преживяването на успех и неуспех при решаване на задачи с различна трудност и се установява, че локусът на контрол действа като константа на пропорционалност по отношение на субективните оценки на преживявания факт.


Връзка между когнитивния стил, полева зависимост/независимост и локуса на контрол. 


Вътрешен локус на контрол -  в условия на вътрешен контрол върху подавания стимул, независимите от полето лица показват по-късо време на реакция.


Връзка между използването на информацията и локуса на контрол.


Вътрешен локус на контрол- използват по-ефективно информацията, дават повече съображения, построени върху дадена информация. По-дълго задържат наученото и имат по-добро припомняне.

Външен локус на контрол - поради зависимостта от външни фактори, тези хора не намират ефективно приложение на преработената информация при решаването на проблемна ситуация.


Връзка между социалното поведение и локуса на контрол  


Вътрешен локус на контрол- събират и използват релевантна информация в една проблемна ситуация. Независимост на изказванията. Социалната стимулация ги отвлича. Изолирани са по-ефективни.

Външен локус на контрол -насочени към удовлетворяване на социалните очаквания. Конформно поведение. Социалното стимулиране при решаване на задачи ги улеснява.


Връзка между изменението на нагласите и локуса на контрол.


Вътрешен локус на контрол- променят нагласите си по-лесно, когато следват собствените си изказвания в противоположна насока. Нагласите се променят под влияние на разумни аргументи, съвпадащи с насоката на собственото им мнение.

Външен локус на контрол - нагласите се променят под влияние на друг човек и чужди аргументи. Влияят се повече от социалния статус, от високопрестижни личности.


 Връзка на локус на контрол със социализиращите явления.


Родителско влияние - авторитарни, враждебни родители провокират изграждането на външен локус на контрол . Родителите, демонстриращи топлота, толерантност, подкрепа на независимото поведение у детето, стимулират вътрешния локус на контрол. Свръхпротекцията води до външен локус на контрол. Правилното родителско въздействие по отношение на локуса на контрол трябва да е в посока на създаване на възможности детето да се почувства причинен източник на резултатите от собственото си поведение.

Социална класа и етническа принадлежност - дали обществото дава възможност за самоутвърждаване и саморазвитие на членовете си. Зависи от вида култура, икономическата система и др.

     !Има опасност конструктът "локус на контрола" да се глобализира. Той не бива да се разглежда като всеобхватна черта, отнасяща се до всички и всякакви аспекти на човешкото поведение.Той трябва да се дефинира като ограничена самооценка, която се отнася до степента, в която субектът вижда себе си в ролята на причинител в детерминирането на специфични събития!

Идеята за локуса на контрол се доближава до концепцията за стиловете на личността. 

Скали за измерване локуса на контрол
Джулиан Ротър
1916-2014


Вътрешно-външна скала на Дж. Ротър

     Самооценъчна техника за измерване на степента, с която личността възприема контрола върху поведението й като дължащ се на вътрешни или външни фактори. Цели да установи степента, до която личността изобщо приписва отговорността на себе си, вместо на други фактори.

     Съдържа 29 двойки съждения, шест от които за "запълващи" признаци и целят да предизвикат други (различни) представи за същността на инструмента. Тези 6 двойки не се оценяват.Всяка двойка включва алтернативни по съдържание твърдения (едно за вътрешен и едно за външен локус на контрол). За всяко избрано твърдение, принадлежащо към външния локус на контрол, се отбелязва 1 точка.

     Според Фанели скалата на Ротър има надеждност 0,70 (притежава вътрешна консистентност и демонстрира надеждност с тест- ретест). Изучавайки обаче фактурната й структура се оказва, че очакваната двуфакторна структура (външен локус и вътрешен локус) не се потвърждава. Така например според Франклин има наличие на 1 фактор, според Колинс - 4 фактора, според Парсънс - 5 фактора, според О'Браян - 6 фактора. Следователно, има наличие на неконтролирано влияние върху измерваната хипотетична дименсия от други фактори, главно със социокултурен характер.

Скала на Ред и Уор 

     45 признака в 3 фактора (самоконтрол, контрол над социалните системи, фатализъм). Скалата е по-прецизна, защото локусът на контрол се измерва независимо по всеки един фактор.

Локус контрол по Стрипланд 

    Измерва локуса на контрол при деца от училищна възраст по 40 признака (във формат на въпросник).

Скала на Майкъл и Зейс 

    Създадена е за деца от предучилищна възраст с 11 признака и с възможност за различаване на негативни и положителни събития.

I

Консистентност на поведението. Стабилност на чертите на личността.

     Още през 1920 год. Хардшон и Мей правят експеримент, с който да докажат, че не съществува консистентност на поведението. Те изследват "честност" и "алтруизъм" у ученици на 11- годишна възраст. Оказва се, че в ситуация, когато децата могат да вземат чужди пари или да преписват, те нарушават принципа на честността. В различни ситуации едно и също поведение може да има различен смисъл. 

     Олпорт говори за предиспозиции на личността - нагласата за действие в една посока. Но когато предиспозицията е съчетана с различни неща в различни ситуации, води до различни резултати.
     В Института за развитие на човека в Бъркли са проведени лонгитюдни изследвания дали чертите на личността са дълготрайни и труднопроменливи, при които развитието на 248 лица се проследява от раждането им до 50-годишна възраст. Става така, че всяко трето дете, родено в Бъркли става обект на това изследване и се включва в извадката (заедно със семейството му). Провеждат се срезови изследвания на 13, 16 и 30 години (установяване на приемствеността на личностните характеристики).
    Установено е, че съществува строга приемственост на личността от ранното юношество до 16 години. Корелации на показателите:

Адаптираност:
  • мъже (0,87)
  • жени (0,75)

 Екстраверсия, емоционална стабилност и контрол над импулсите:

  • мъже (0,58)
  • жени (0,59)

 Мнение за себе си (има най-ниски корелационни показатели):

  • мъже (0,2)
  • жени (0,4)

     Това са показатели за "големите пет" фактора. Най-много се променя мнението за себе си. Най-висока стабилност показват интелектуалните показатели, но при тях има и висока степен на наследственост. Петфакторната структура на личността е стабилна във времето. 

     Чертите на личността имат последици  за поведението и успеха в живота.

     Избухливите, агресивните и с отрицателни емоции деца в продължение на времето изпадат във все по-голяма изолация, прекъсват рано ходенето на училище. С тази ниска квалификация те не могат да заемат високи социални позиции. При създаването на семейство, се наблюдава голям процент на разводите. Очевидно е, че липсата на емоционален самоконтрол е с голямо негативно влияние върху качеството на живота.

Влияние на родителите:

  • при мъжете: като възрастни те стават по-грижовни и по-малко инициативни.
  • при жените: много по-ниска степен на аспирации, стеснени интереси, чувство за самосъжаление, концентриране на интересите само в семейството. 

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.