Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




Самонаблюдение 


   Основният предмет е интроспекцията. Личността се самонаблюдава и описва възникващите и развиващите се психични явления. Използва се по 2 начина:
  1. при определена инструкция личността се самонаблюдава и след това писменно представя разбраното и възприетото;
  2. личността докладва устно на експериментатора, какво преживява, чувства.

Наблюдение

   Наблюдение това е  целенасочено и избирателно възприемане на изследователя на външни прояви на едно или друго явление. То е предварително обмислено  и е с висока степен на планираност. Целта му е изучаване на качествените особености на психичните явления и разкриване на закономерните връзки между тях. Най- доброто тук е фактът, че изследваните лица не знаят, че са обект на изследване. Това изключва използването на средства, които ще нарушат изследването на изучаваното психично явление. Позволява цялостно изучаване на психичните явления. Научната му стойност се заключава в съществуващата връзка между обективно наблюдавана дейност и вътрешната /психична/ дейност. 

Предварително е необходимо да се изготви план и програма на наблюдението от която :
  • да е ясен обекта и предмета. Хората са обект на наблюдението, а предмета е някаква психична дейност;
  • обезпечаване на достъп- разрешения и т.н.;
  • подбиране на способа на наблюдението- скрита камера, огледало за едностранно виждане;
  • подготовка на техническо оборудване- бланки, инструкции и протоколи за попълване;
  • самото наблюдение- час, място и т.н.;
  • запис и отчет на резултатите от наблюдението.
При разработване на програмата за наблюдението са необходими 2 неща:

1.Разделяне на предмета на наблюдението на отделни елементи;

2.Разделянето  да е направено така, че да са налице реално наблюдаеми емпирични индикатори /да могат да бъдат описани/.
Методи за психологично изследване. Самонаблюдение и наблюдение

Видове наблюдение


Според степента на формализация:

  • структурирано наблюдение- абсолютно формализирано- има пълна специализация, подробно описание на всичко планирано;
  • неструктурирано- не е особено качествено, много трудно се обработва.

В зависимост от степента на участие на наблюдателя:
  • включено- например учителя, наблюдателят е елемент на ситуацията и действа заедно с изследваните лица;
  • невключено- наблюдателят се намира извън изучаваната ситуация. Тук по- трудно се усеща предпоставката на самото наблюдение. За да се увеличи обективността, следва да се увеличи броят на наблюдаваните лица.
В зависимост от мястото за наблюдение и различаване:
  • полево /на мястото на дейността/;
  • лабораторно /при лабораторни експерименти/
В зависимост от регулярността:
  • систематично наблюдение- разкриваме динамиката на психичните процеси; регулярно фиксиране на всичко, което се случва. Може да е на отделен човек или група от хора /може да бъде и полево и лабораторно;
  • случайно наблюдение- например екип във фирма и изведнъж възниква някакъв конфликт- това значи, че в екипа няма колектив.
   При провеждане на наблюдението е много важно поведението на наблюдателя, когато е в ситуация на включено поведение. Трябва да може да се самоконтролира. Когато използва други наблюдатели, следва да ги обучи, да им даде отделна дейност за наблюдаване. Най- добрият метод е заедно с тях да наблюдава естествени ситуации и видеофилми. Трябва да ги подготви, да ги научим как да попълнят протокола; Да връчи писмена инструкция на наблюдателите /тук има технология на наблюдението и как и какво се записва в протокола за наблюдение/.

Предимства на наблюдението: 

  • понякога е единствен възможен метод; 
  • информацията ни дава шанс да оценим динамиката на процесите.

Недостатъци на наблюдението

  • цялата регистрация на данните се пречупва през субект /участие на хора/- изкривяване на възприятията; 
  • продължителното наблюдение води до преумора и се пропускат много важни неща.

Ефекти:

  1. ефектът на първото впечатление; 
  2. ефектът на контраста /сравнение със собствени черти/- при комплексираните хора; 
  3. ефектът на стереотипите /хората имат стремеж да опростяват света, включват определени категории в по- големи групи по признаци/; 
  4. хало- ефект /едно мнение на група, което играе роля за приписване на качества на отделен човек; 
  5. ефект на снизхождението /да даваме само положителна оценка на наблюдаваното. 

При провеждане на наблюдение трябва да има: 

  • ясно определени цели и задачи на наблюдението, 
  • избор на обосновани и определени емпирични индикатори за всички наблюдатели и подготовка на самите наблюдатели, 
  • създаване на единна и точна система за регистрация на фактите. 

Други методи за психологично изследване :

  1. Беседа
  2. Психологично интервю
  3. Метод на тестовете
  4. Анкета
  5. Метод на анализа на резултатите
  6. Метод за обобщаване на независимите характеристики
  7. Емпирично проучване
  8. Психологически експеримент


   Психиката е механизъм за осъществяване на управлението на въздействията на дразнителите между човека и заобикалящата го среда. Проявява се,  и се  заявява  под формата на психични явления.Експерименталната психологията изучава механизмите на човешкото поведение който  са най- динамични  като структура на личността.Занимава се с проблема за психологическия експеримент.
Принципи за експериментално психологическо изследване
   Чрез познавателните процеси хората  опознавате света. Те се състоят от две взаимно обвързани степени:
  • сетивна степен- усещане, възприятие, представи
  • абстрактно- логическа степен- памет, мислене, въображение
   Емоционалните процеси са израз на отношението ни към предметите и явленията, които опознаваме и преминават през нашето битие. Това отношение се отнася към задоволяване на нашите емоции /отрицателни и положителни/.
   Волеви процеси са израз на способността на човека да целеполага и да преследва постигане на целите си, като преодолява трудности- както вътрешни така и външни.
   Психично състояние  се нарича  временна организация на човешката психика. Малко по- нединамични от психичните процеси. Това са факти, които са относително постоянни.
   Психични качества /свойства/- трайни образувания, устойчиви характеристики, които се проявяват в структурата на личността.

Принципи за експериментално психологическо изследване


 Принципите на  експерименталното психологическо изследване са система от изходни ръководни правила и положения, които отразяват закономерностите за ефективна организация на това изследване. Спазването на тези правила може да ни гарантира достоверност на това изследване.Те не са измислени от хората правила, а са опознати закономерности.Има 8 основни принципа:

   1.Принцип на детерминизма /обусловеността/- явленията са взаимно свързани. Той изисква да се изследва сложното взаимодействие между човека и средата. Влияе се от фактори- икономически, културни, опита на личността и др. Следва да се отчитат конкретните условия, при които се осъществява експерименталното психологическо изследване.
   2. Принцип за обективност. Изследването да не бъде пречупено през нашия поглед, нашите намерения:
  • процедурна обективност- методи, които са в състояние да преодолеят обективизма.
  • избиране на такъв експериментален план, който да гарантира висока валидност на получените резултати. Изисква реални условия на дейността: игра, учене, труд. Затова се предпочита естествения, а не лабораторен експеримент. Изисква обективност за обработка на данни. На анализ се подлагат всички получени факти, даже и противоречивите. 
  • интерпретационна обективност- следва да направим допълнителни изследвания, за да уточним получените данни.
   3.Принцип за задължението да се изучават психичните явления в тяхното развитие. Психичните състояния  макар  и устойчиви, са и временни. Най- добро е проучването в естествени условия, но и лабораторният експеримент се използва.
   4.Принцип за единство на анализа и синтеза. Те идват от особеностите на човешкото мислене. Този процес започва на 2- 3 годишна възраст /разглобяването на детските играчки/. 
   5.Принцип за единството  на дейност и психика- закономерна връзка между външната /практическа/ дейност и вътрешната дейност.При човека има единство между психика и дейност. Имаме преходи отвътре навън и отвън навътре. Психическата дейност е организатор на тази дейност. Най- пълноценния е експеримента при естествени условия.
   6.Принцип за единството на психичното и физиологичното у човека. -Човекът преобразува природата за своите цели. Те не могат да се приравнят: физиологичното не е психологично и обратно. Физиологията изучава висшата нервна дейност с оглед на това, да изучи ирадиацията, концентрацията и взаимната индукция на възбудата и задържането.
   7.Принцип за личностния подход на психичната дейност. - Личността се появява в 2-3 годишна възраст детето не казва вече “на Иванчо му се пишка, а “пишка ми се”. До 7 години е най- важният период за социализацията на човека. Хората не са еднакви, всеки човек е уникален сам по себе си. 
   8.Принцип за единството  между структура и функция - отразява закономерност, съгласно която на определена структура съответства и определена функция.


"Аз" ;" свръх-Аз";  "съзнателно, безсъзнателно";


   Бащата  на психоанализата  Зигмунд  Фройд  определя  фундамента  на човешката  мотивация,  като  действие  на силите,  свързани  с два  природни  вродени  инстикта-  инстинкт  към  живота- Ерос,  и инстинкта  към  смъртта- Танатос.
  • ЕРОС- инстикт  към  живота  - стремеж  да  се  съхрани  живота  и здравето  на   всеки  човек.
  • ТАНТОС- инстикт  към  смъртта -  стремеж  към  смъртта.

   Зигмунд  Фройд  утвърждава  хипотезата,  че  целта  на  живота  на  отделния  човек  е смъртта  и  той  винаги  я  постига. Свързването  на  мотивацията  на човешкото  поведение  с вродените  инстикти  и  неумолимите  закони  на  физиката  в  теорията  си  Фройд  определя  като  биологизаторска.
   Със  структурата,   функцийте,  динамиката  и  превъплащението  на  тези  две  сили  се  определя  цялостната  система  от  мотиви  на  човешкото  поведение, както  в  норма,  така  и  в  патология.
"Аз" ;" свръх-Аз";  "съзнателно, безсъзнателно";

Ерих Фром Свободата и социалната адаптация на личността
Ерих Фром 
   Фром определя два вида активно отношение на човека към света: асимилация- добиване и усвояване на предмети, и социализация- създаване на връзки и общуване с други хора. Специфичното отношение на даден човек към света образува ядрото на неговия характер. Той е една относително постоянна структура, породена и формирана от процеса на асимилация и социализация. В книгата си „Бягство от свободата”, която излиза в САЩ през 1941г. , Фром прави забележителен социалнопсихологически анализ на социализацията на човека. Основните изводи от този анализ са следните:

  1. Културно-историческият процес на обществото би могъл да се характеризира като постоянен стремеж на човека към свобода и безопасност.
  2. Най-съществените черти на съвременното общество са самотата, изолацията, отчуждението.
  3. Във всеки исторически период съществува прогресивно развитие на личността, която се определя от условията на обществото, позволяващи и развитието на човешкия потенциал.

   Но голямата степен на свобода и автономия, която осигуряват съвременните либерални общества, е за сметка на загубата на чувството за пълна безопасност, а съзнанието за отчужденост и лична незначителност нарастват все повече. В действителност борбата на човека за по-голяма свобода и безопасност формират у него чувство за отчуждение от своите природни и социални корени. Но хората не могат да живеят в постоянна тревога и страх. Те търсят начини за достигане на вътрешен баланс и хармония между себе си и света. Болезнените чувства на самота, социална незначителност и отчужение, съпътстващи свободата, могат да бъдат преодолени по един начин - отказ от свободата и личната индивидуалност. Този отказ Фром нарича бягство от свободата. Стратегиите за бягство той определя в три категории:

  • авторитаризъм
  • деструктивност
  • автоматизиран конформизъм (подчиненост)
   Авторитаризмът се определя като стремеж на човека да се присъедини към външен авторитет (лидер, група, идеология).
   Деструктивността е стремеж на човека да покори или унищожи другия. Чувството за отчужденост и социално безсилие се преодолява, като от обект на заплахата деструктивният човек се превръща в неин субект- т.е. става източник на заплахата. Безразличието и надценяването са основни симптоми на деструктивната личност.
    Конформизмът е стремеж на човека към преодоляване на тревожността, предизвикана от отчуждението и страха, чрез абсолютно подчинение на социалните закони и правила. 
   Най-ниски стойности на дихотомията свобода-безопасност Фром вижда в социализацията -продуктивна свобода, реализирана чрез инструментите- обич, труд и съзнателна творческа активност. Чрез тях човек се свързва адекватно с другите хора

ВИЖТЕ ОЩЕ

   Концепцията за несъзнаваните психични процеси се явява централна в ранните описания на личностната организация. В началото на XX век Фройд преразглежда своя модел и въвежда три личностни структури: ид, его, суперего. Представеният модел е известен като "структурен модел на психичния живот". Взаимовръзката между тези личностни структури и степента на съзнание (топографският модел) показват, че докато сферата на ИД-а е изцяло несъзнавана, то сферата на ЕГО-то и СУПЕР-егото действат на всеки от тези три нива на съзнание. Съзнанието обхваща всичките три личностни структури.

ИД

Психична структура на човека и мотивация на поведението по  Фройд
   Името ИД има латински произход и по Фройд означава изключително примитивен, инстинктивен и вроден аспект на личността. Функционира изцяло в сферата на несъзнаваното и е свързано с инстинктивните биологични подбуди (сън, дифекация). ИД-а съхранява своето значение през целия живот, макар и примитивен и освободен от ограничения. Подчинява се на т.н. принцип на удоволствието, изразяващ се в импулсивни, ирационални и нарцистични маниери, без значение за последствията за другите или самосъхранението. Фройд предполага, че ИД има ролята на посредник между соматичните (телесни) и психичните процеси в организма. 

   Способността за отсрочка на удовлетворяването възниква първо, когато малките деца установяват, че освен собствените им нужди и желания, съществува и външен свят. С появата на това знание възниква и втората структура на личността, его. 

ЕГО

   Името его идва от латинското "аз". Егото се стреми да изрази и удовлетвори желанията на ИД в съответствие с ограниченията налагани от външната среда и социалната реалност. В този смисъл ЕГО-то помага за обезпечаване на безопастност и самосъхранение на организма. 

   За разлика от ИД-а, природата на който се изразява в принципа на удоволствието, ЕГО-то се подчинява на принципа на реалността. Принципът на реалността дава възможност на индивида да преадресира или постепенно да дава изход на грубата енергия на ИД-а в рамките на социалните ограничения и съвестта на индивида. Например, израза на сексуалните потребности се ограничава до момента, докато не се появи подходящ обект и обстоятелства. В този смисъл, когато обектът и условията са подходящи (идеални), поведението се управлява от принципа на удоволствието. ЕГО-то, за разлика от ИД-а разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия опит и участва в рационално-познавателните дейности. 

   СУПЕРЕГО. 

   За нормалното (ефективно) функциониране на индивида в обществото е необходимо притежанието на система от ценности, норми, етика, разумно съвместими с приетите от обкръжението. СУПЕРЕГО идва от латинското "супер" - "свръх" и "его" - "аз".СУПЕРЕГО-то е последният компонент на развиващата се личност, представляващо интернализирана версия на обществените норми и стандарти в поведението. Според вижданията на Фройд, човек не се ражда със СУПЕРЕГО. Децата го придобиват, благодарение на взаимодейтвието с родителите, учителите и другите "формиращи" фигури. Формално се формира, когато децата започнат да различават "правилно" и "неправилно", "добро" и "зло", нравствено или безнравствено (между 3 и 5 год.). Фройд разделя СУПЕРЕГО на две подсистеми: съвест и его-идеал. 

   Съвестта се формира от родителските наказания. Свързана е с такива постъпки, които родителите наричат "непослушно поведение". Съвестта включва способност към критична самооценка, наличие на морални ограничения и възникване на чувство за вина у децата, когато не са извършили това, което е необходимо. 

   Его-идеалът е поощрителният аспект на СУПЕРЕГО-то Формира се от одобрението на родителите. Ако целта е достигната, се предизвиква чувство на самоуважение и гордост. Например, ако детето е поощрявано за своите успехи в училище, винаги се гордее с академичните си достижения. 

   Приема се, че СУПЕРЕГО-то е напълно сформирано когато родителският контрол е заменен от самоконтрол. 

ИНСТИНКТИТЕ - движеща сила на поведението 


   Съобразено с достиженията на физиката и физиологията през XIX век, Фройд е считал, че поведението на човека се активизира от единна енергия, съгласно закона за съхранение на енергията. Фройд е приел този общ принцип на природата, превел го е на езика на психологическите термини и е обобщил, че източникът на психическата енергия се явява неофройдиско състояние на възбуждане. Фройд утвърждава, че психичният израз на телесните потребности, изразени във вид на желание се наричат инстинкти. Инстинктите още са вродена способност или готовност за реагиране по еднообразен и стереотипен начин на определени групи от дразнители. Съставен е от поведенчески реакции, много по-сложни от поведенческия рефлекс. Те могат да бъдат открити и скрити, замаскирани. 

СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА


   Фройд е признавал съществуването на две основни групи инстинкти: инстинкт към живота и към смъртта. Първата група (наричана Ерос) включва силите, поддържащи жизнените процеси, обезпечаващи размножаването на вида (сексуалните инстинкти). Признавайки огромното значение на инстинкта към живот във физическата организация на индивида, съществени за развитието на личността той приемал сексуалните инстинкти. Енергията, движеща сексуалните инстинкти получила названието либидо (от лат. "иска, желае") или либидоозна енергия (енергия на жизнените инстинкти като цяло).

   Втората група - инстинкти към смъртта (наричани Танатос) лежат в основата на проявяваната жестокост, агресия, убийство, самоубийство. Фройд предполага, че инстинктите към смъртта се подчиняват на ентропия(Физична величина- мярка за безредие). 

Виж още:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.