Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




Ефективността на организационната структура се определя от няколко изисквания:

  1. Наличие на добре осъзната и формулирана цел.
  2. Простота на организационната структура (да е по-семпла и ясна, да е позната на персонала, за да знае всеки към кого да се обръща).
  3. Точност на пълномощията и отговорностите (всеки да си знае задълженията). За целта тряб-ва да има информираност по отношение на това, което касае постигането на целите. Информацията трябва да протича както от ръководството към персонала, така и обратно (осигуряване на обратна връзка за ръководството).
  4. Да не се допуска двойно командване (всеки работещ да получава нареждания само от един началник).
  5. Всеки ръководител не бива да работи с повече от 7-9 души, за да може да обхваща по-добре тяхната дейност, да се информира и да ги контролира. Броят на звената в структурата също не трябва да е много голям.

   Функциите на ръководството и отделните служби да са точно определени и координирани. Координацията и най-висшата отговорност се осъществяват от топ-управлението (висшето ръководство) на организацията.
Ефективност на организационната структура и функции. Координация.

Организирането на дейността във фирми и организации предполага и наличието на няколко функции:

  1. Прогнозиране.
  2. Планиране (с оглед целта и условията).
  3. Организиране на дейността.
  4. Контрол върху изпълнението.
  5. Оценка.
  6. Стимулиране.


   За изпълнението на всички тези функции е необходима компетентност на целия персонал, информация и координация между всички звена, изпълняващи функцията.
Координацията е слаба, когато:
  • целите са недостатъчно съгласувани;
  • отсъства синхрон (допуска се реализиране на цели, които не са в хармония с общата цел);
  • задълженията не са точно обозначени;
  • контролът е неефективен (и няма последствия при нарушения);
  • съществуват неразрешими конфликти между звена и личности, заемащи възлови места в управлението (не си предават информация, лъжат се, имат свои лични цели и пр.);

Координацията се осъществява чрез специално обучени хора при точни инструкции, организационни оперативни планове, в които се уточнява как се приема информацията (на каква периодичност), как се осъществява контролът и какво следва от него.

Цел, проблеми , дейност и форми на управление в  организацията
   Целта, която се поставя пред организацията, обикновено изразява желаното състояние на организацията в бъдеще. Целите могат да бъдат в различни направления от дейността на организацията. За основна се смята тази цел, която е по посока на постигане на оптимални резултати от основната трудова дейност. Освен нея има и други, по-второстепенни цели, чието постигане подпомага постигането на общата цел. Те могат да бъдат по посока: усъвършенстване на производството, интегриране на интересите, издигане на морала и включеността на хората в работата.
Често при действието на една организация се получава конфликт между отделните цели в смисъл, че усилия се правят повече за постигане на по-второстепенна цел. В този аспект на първо място трябва да стоят следните основни задачи:
  1. постигане на максимално добри резултати от основната трудова дейност;
  2. постигане на ръст в производство, техника, хора (морал, квалификация), което способства за получаване на по-добри резултати в основната дейност за дълъг период от време;
  3. защита на организацията от необосновани рискове.

Постигането на тези основни цели и задачи зависи от използваната стратегия (която представлява начина, средствата, използвани за постигането на целите).Целите и задачите се решават последователно, чрез актуализиране на наложителни за момента задачи.

Обикновено различаваме няколко групи проблеми (от гл.т. на времето), които се решават в организациите:

  1. Стратегически.-Избор на продукта на труда, на потребители и пазари, които проблеми се решават с приоритет.
  2. Административни.-Разпределяне на пълномощията и отговорностите (изготвяне на длъжностните характеристи-ки).
  3. Оперативни.-Организация на конкретната трудова операция; изпълнение на изследователски програми; те-кущо планиране и др.

   Много важно условие е организацията да бъде гъвкава, бързо подвижна в често сменящите се условия на социалната действителност. Осигуряването на тази гъвкавост трябва да е ежедневна задача на управляващите в организацията. "Криза в организациите настъпва тогава, когато традиционната структура не съответства на изискванията на съвременните условия, а нова структура не е създадена" (Дрейкър).

Дейности в организацията

Обикновено в организациите се обособяват два вида дейности:
   1.Стопанска (производствена).-Обхваща няколко етапа на организиране и няколко вида дейности:
  • организиране и усъвършенстване на производствения процес;
  • материално-техническо обзавеждане (осигуряване на материалната база);
  • осигуряване на пазари и пласмент на продукта (маркетинг).

   2. Управленска.-Чрез нея се решават и административни, и стратегически, и оперативни задачи. Чрез нея се формира политиката на организацията и тази политика означава обезпечаване на съществуването на тази организация в бъдеще.

Форма на управление

   Важен въпрос на стратегията на една организация е формата на управление, която най-общо може да бъде разпределена на: централизирана или децентрализирана. За да се определи каква е формата на управление, се ползват няколко показатели:
  1. Брой на решения, които се взимат от по-ниски равнища на управление. Колкото повече са тези решения, толкова по-голяма е децентрализацията.
  2. Важност на взетите от по-ниско равнище на управление решения (колкото по-важни са решенията, толкова по-децентрализирано е управлението).
  3. Брой на областите (функционални), в които се взимат тези решения - административни, стратегически, оперативни.
  4. Степента на контрол, който се осъществява от по-висшите равнища. Въпросът е как се осъществява той, доколко строг и последователен е и др. Важно понятие тук е т.н. делегиране на права. То е специфично понятие и не винаги същността му се оценява точно. Делегирането на права означава, че един ръководител има доверие на свой подчинен, на когото прехвърля (делегира) свои права. Смяташе се, че подобно действие стимулира активност у подчинените, но тази активност не трябва да е лишена от контрол върху изпълнението (той може да не е системен, но трябва да е налице).

   Каква форма на управление ще се избере, зависи от спецификата на условията в конкретната организация и извън нея. По принцип не можем да кажем лоша или добра е дадена форма на управление - това зависи от качествата на хората в организацията и от социалната система (външните условия). Ръководствата могат да променят своя стил на управление (поведение) в зависимост от тези две условия.

   За да функционира ефективно една организация, са необходими здрави връзки между компонентите й. Теорията на управлението, която се основава на системния подход, разглежда организациите като множество компоненти, свързано по определен начин, което представляват единна цялост и са в равновесие с външната среда.

За да съществува една организация, е необходимо да са изпълнени няколко изисквания:

  •  Ясно поставена цел и задачи, чрез които се постига целта.
  • Групиране на тези задачи по определени видове дейности.
  • Работата да е така обединена, че да съответства на изпълнението на целите на организацията.
  • Делегиране на пълномощия, разпределение на отговорностите (обикновено йерархично).
  • Система на комуникации между отделните компоненти и различните равнища (в хоризонта-лен и вертикален план). Комуникациите обезпечават взимането на решения, адекватни на ситуацията, спомагат за по-добър контрол, осъществяват координация в организацията.
  • Структурата на организацията да е така осъществена, че да има вътрешна съгласуваност между отделните дейности, за да работи организацията като цяло.
  • Организацията да е чувствителна към измененията на външната среда (своевременно осъществяване на промени въз основа на информация, идваща извън организацията).

Без изпълнението на тези изисквания, не може да съществува организация , защото отделните компоненти не съдействат за постигане на обща цел.

Формални и неформални организации

Обикновено (в литературата) организациите се делят на формални и неформални:

Условия за съществуване и видове организации
   Същността на формалните организации предполага външно поставяне на целта. Цялостната структура се формира така, че да подпомага постигането на целта. Всички звена в организацията (пряко или косвено) са свързани с крайната цел и на участниците във всяко звено трябва да е ясна ролята на звеното за постигане на крайната цел.Тъй като целта е външно поставена, са необходими редица действия, за да е приета тя от хората, работещи в организацията, и да стане цел на всеки индивид, работещ в тази организация. За тази цел се изгражда стимулацйонна система. Стимулите трябва да съдействат за обединяване на личния интерес (цел) с общия интерес (цел). От психологическа гледна точка става въпрос за т.н. включеност, лоялност към организацията и целите й.
   Основна характеристика:Наличието и на предварително определена структура (освен външно поставената цел), която после се запълва с персонал, както и на взаимоотношения и отговорности. Установяват се социални роли и норми, които трябва да се изпълняват от всеки член на тази организация. Изпълнението им е свързано със стимулационната система. Така от частното (отделната норма) се постига общото (общия интерес).
   Във всяка формална организация се вместват неформални взаимоотношения. Те имат своя структура, норми, роли и еталони на поведение, които не са предварително определени (ако се изграждат в момента в организацията), но се изграждат и действат независимо от формалните отношения. Грешка е, ако някой ръководител смята, че формалната и неформалната структури си пречат винаги. Напротив, добрият ръководител знае, че трябва да използва неформалните отношения за по-пълно обединяване и за постигане на целта на организацията. Неформалните организации се развиват на всички равнища в организацията. В тези отношения има лидери, които не трябва да се отблъскват, а привличат към целите на организацията.

   Върху функционирането на организацията влияят обективни фактори, които обикновено се разпределят в 4 направления:

  1. научно-технически
  2. икономически
  3. социално-политически
  4. въздействия върху самата структура и организация на производството (по-частни)


   Гещалт терапията е метод основно създаден и популяризиран от Фриц Перлс, който работил в близко сътрудничество с Пол Гудман, Изидор Фром, Р. Хеферлайн и съпругата си Лора Познер. Негови теоретични и идейни основи се явяват психоанализата, гещалтпсихологията, дзен-будизма и даоизма. Независимо от това тя не е еклектикас, а цялостен и интегриран метод с оригинални виждания за личността, нейното функциониране, разстройство и пътища за терапевтично повлияване. Сам Пърлс считал гещалттерапията за екзистенциален подход, макар в него да присъстват феноменологични и хуманистични моменти.

Основни положения. 

Фридрих (Фредерик) Саломон Перлс
Перлс
   Водеща идея е представата за човека като единен организъм, съставен от тяло, разум и душа. Организма е всеобхватно цяло, което взаимодейства със средата, стремейки се да поддържа равновесие (хомеостаза). Такова равновесие обаче е невъзможно поради непрекъснатото въздействие на различни фактори, които нарушават баланса. Главната причина за нарушаване на равновесието са потребностите, като осъзнати желания или като несъзнаван дискомфорт. Потребностите възникват спонтанно, но тяхното дълбоко основание е стремежът на организма за самоактуализация: „Всеки човек, всяко растение и всяко животно има една вродена цел – да се реализира”. Воден от тази идея, организмът избира във всеки момент доминираща актуална потребност. Тя се определя като фигура, като всички останали, неактуални стават фон. Пърлз определя реализирането на потребностите като „завършване на гещалт”. При нормално действие човек управлява себе си и средата така, че потребностите, проявени като ясни фигури, се удовлетворяват и гещалтът се завършва. На негово място се появява нова потребност и нов незавършен гещалт. В живота обаче някои гещалти остават непълни. Те като неудовлетворени потребности, неотреагирани чувства или незавършени ситуации преминават от миналото в настоящето, предизвикват душевен смут, неадекватно поведение и правят психическия живот проблематичен. Според Пърлс натрупването на непълни гещалти води до блокиране на самоактуализацията и се явява фактор за патология.
   При удовлетворяване на потребностите организмът взаимодейства със заобикалящата го среда, осъществявайки контакт. Зоната на това взаимодействие се определя като граница на контакта. Тази граница е мястото на „психологическите събития” и там възниква гещалтът. Според ситуацията човек може да я премества навън или навътре в себе си, както и да я заличава. Здравият организъм се движи свободно от пълният контакт до избягването, а проблемният несъзнавано прилага механизми за регулиране границите на контакта, които в повечето случаи са патогенни.
Важно условие за личностен ръст и зрялост на организма е осъзнаването. При липса на осъзнатост организмът действа инстинктивно в опитите си да контролира контакта. Най-честите механизми, водещи до нарушаване границата на контакта са:
  • Конфлуенция (сливане) – представлява несъзнавано отъждествяване с нещо или с някой. Сливането заличава (размива) границите на контакта и го препятства. Противоположна на сливането е изолацията.
  • Интроекция – невротически механизъм, чрез който индивидът приема норми, начини на поведение и убеждения, които не са негови. При него границата на контакта се премества вътре в организма. Противоположно на интроекцията е отхвърлянето (отричането).
  • Проекция – пренасяне във външния свят на неща, с които не може да се съвмести. Границата на контакта се измества навън, у другите. Според Пърлс – три вида проекция: огледална, катарзисна и допълнителна. Противоположна на проекцията е принадлежността.
  • Ретрофлексия – патологичен механизъм, който се изразява в две тенденции. Първата е, когато човек прави на себе си нещо, което би желал да направи на друг и втората – когато прави на себе си нещо, което би желал да му направят другите. Границата на контакта е преместена вътре у индивида, разделяйки го на две. При това самият контакт се губи, защото другата страна на практика е игнорирана и заместена с част от себе си.

   Според Пърлз тези механизми са полезни и необходими за временно използване в конкретни ситуации. Когато станат привичен начин на несъзнавано регулиране границата на контакта, те водят до неврози. 

Терапия

   Основната цел на гещалттерапията е създаване на човек, способен да живее в контакт с обществото, без да бъде погълнат от него или отстранен, да съзнава ясно границата между себе си и другите. Както се изразява Ф. Пърлс – „да дава кесаревото кесарю и да оставя за себе си своето”.  В терапевтичната концепция осъзнаването е основен момент за интегриране на отстранените части на опита, постигане на идентичност и разбиране на взаимодействието със средата. На осъзнаване подлежат телесните усещания, а също и чувствата и потрбностите, които ако са осъзнавани по-лесно образуват фигури. За разлика от психоанализата, където инсайтът дава отговор на въпроса „Защо?”, в гещалт терапията акцентът е върху „Къде? Какво? Как?”. В този смисъл той е начин да се види връзката между цялостния опит и съставляващите го части.
   Герщалт терапията не вижда необходимост от вртъщане в миналото, защото то само изплува под формата на незавършени гещалти, които трябва да се завършат в самата терапия.
   Съществена страна на терапията е научаването на човек да живее според правилото „тук и сега” и научаване на клиента на отговорност за своите чувства и постъпки. Това е важно условие за преминаване от външна поддръжка към самостоятелност.

Използвани техники. 

   Гещалт терапията е една от най-богатите на техники подходи. Както се изразява Дж. Енрайт – подходящо е всичко, което способства за осъзнаване”, а Латнер твърди, че „вариантите на гещалт терапия са толкова, колкото са гещалт терапевтите. Общото при тези техники е, че предизвикват терапевтична промяна не чрез интроспекции, а чрез действие.
Осъзнаване – сбор от технически похвати, които водят до идентификация на текущите усещания и чувства.
Работа с фантазиите – ефективна, но твърде бавна техника. В терапевтичната ситуация фантазиите служат за:
  1.  контакт с нежелани чувства и желания;
  2. контакт с отсъстващи значими хора;
  3.  безопасно връщане в миналото;
  4. изявяване на нови, непознати аспекти на собственото Аз.

Работа със съновиденията – за разлика от Фройд, който счита съновидението за пряк път към несъзнателното, Пърлс го разглежда като начин за интеграция на частите на Аза. В този смисъл всеки образ в съновидението е проекция на собственото Аз на клиента. За разлика от психоанализата в гещалт терапията сънищата не се тълкуват, а се преживяват повторно.
Работа с метафори – основава се на тяхното осъзнаване и определяне на влиянието върху поведението на клиента. Изследва се метафоричният език на самия клиент, защото се счита, че в стремежа за избягване на преживяването на дадено чувство или опит човек представя проблема в замаскиран, символичен вид, т.е. чрез някаква метафора.
Работа с полярностите – гещалтистки подход, който се основава на диалектическото положение, че в организма съществуват интегрирани или не различни, понякога противоположни аспекти. Намирайки се в противоборство те водят до психически проблеми и дезинтеграция на личността, както със себе си така и с обкръжението.
Фрустрация. В гещалт терапията фрустрацията е поведение спрямо клиента, когато неговото е непродуктивно и не съдейства за личностен ръст. Използва се за пресичане манипулациите на клиента с цел избягване от реалността.
Пол Гудман
Пол Гудман
Амплификация (преувеличаване) – състои се в заставяне на клиента да засили дадено поведение, за да се види резултатът. Използват се следните наини за усилване – повторение, развитие и смяна на модалността.
Работа с езика (речта) – цели промяна на определени езикови конструкти, което да доведе до подобрено себеразбиране и подобряване на контакта със средата при задоволяване на потребностите. На клиента се препоръчва да:
  1.  използва „аз” вместо „ние” – това води до увеличаване на собственото пространство и отговорност;
  2.  да замени „не мога” с „не искам” и „длъжен” с „предпочитам” – това подобрява осъзнаването на собствените желания;
  3.  да замени „защо” с „как” – това позволява да премине от разсъждения към чувства;
  4.  да използва сегашно време при изразяване и пр.

Групи за гещалт терапия. 

   Макар че възниква и се обособява като индивидуален метод, гещалт терапията получава най-голямо разпространение като групова форма. Създадените на тази основа групи се отличават от другите по степента на ангажираност на участниците и по теоретичната обосновка на терапевтичните влияния. Докато в повечето форми на групова работа се въвличат и подбуждат към взаимодействие всички членове, то при гещалт терапията, това обикновено е един, който в споразумение с терапевта играе ролята на пациент, а останалите гледат, без да се намесват или коментират. Идеята на Пърлс е, че самоосъзнаване може да се постигне и при наблюдение на чуждото поведение, като наблюдаващият се идентифицира с него. Друг фактор е обстоятелството, че  в групата се получава емоционално заразяване и действие на контактните механизми на полето. Ф. Пърлс казва: „Индивидът не е самодостатъчен, той може да съществува само в средата, от която във всеки момент се явява част. В този смисъл групата се явява естествена социална реалност, в която основните гещалт понятия намират особено проявление
   Груповата форма на гещалт терапия има две основни предимства пред индивидуалната. Едното е свързано с използването на груповите механизми и динамиката на груповия процес за постигане на състояние на зрялост и преодоляване на разстройствата. Другото предимство се състои във възможностите, които предоставя групата за по-ефективно прилагане на специфичните гещалтистки техники.

   
Клиентцентрирана терапия от К. Роджърс
   Клиентцентрирана терапия е един от основните психотерапевтични подходи, формулиран към 1940 г. от К. Роджърс. Според някои това е най-значителното след Фройд събитие в психотерапията. Първоначално е била наричана недирективна терапия, поради естеството на въздействието, което при Роджърс коренно се отличавало от всички предшестващи. Възниква като отговор на доминиращата психоанализа и предлага различно виждане за естеството на личността, механизмите на разстройство и начините за психологическа помощ.

   Основни положения

   Теоретична основа на клиентцентрираната терапия са принципите на хуманистичната психология, разработени от А. Маслоу, К. Голдщайн, Е. Фром, Дж. Олпорт, възгледи от екзистенциалната философия на Хайдегер, Киркегор и Бубер и феноменологичната теория за личността на К. Роджърс. Те определят основните положения, върху които се изгражда нейната концептуална рамка:
  • Обективната действителност не е нещо, което съществува неизменно за всички, а това, което се възприема, интерпретира и преживява от човека в даден момент.
  • Човек е добър, рационален и има заложен стремеж към съвършенство.

   Роджърс твърди, че в човека има вроден стремеж да се движи към здраве, социализация, самореализация и автономност. Това определя с общото понятие самоактуализация. 

Основни понятия

   Аз-концепция е общото самовъзприемане на човек. Това е сборът от характеристики, които човек счита, че са му присъщи. Според Роджърс това понятие, освен представата за себе си, включва още и възприемането на отношенията с другите, както и ценностите свързани с тези възприятия. Аз концепцията представлява не само виждането на човек какъв е, но също и това какъв трябва и какъв иска да е. Това е т. н. Аз-идеално – характеристики, които човек би искал да притежава, но все още няма. Аз-концепцията се изгражда през целия живот и е тясно свързана с процеса на социализация. Ефективната Аз-представа се създава при наличие на определени психологически условия, най-важното от които е безусловното положително отношение на родителите.
   Опитът се определя като всичко, което става в организма за дадено време на психологическо ниво. Може да е съзнаван или не. Според Роджърс опитът е не толкова миналото, а и настояще, както и представата за бъдещето. С други думи, опитът е цялата съвкупност от преживявания на собствената реалност и взаимоотношения. 

Същност на терапията

   Според хуманистичната представа „всички психологически трудности са следствие на блокирането на стремежа към самоактуализация”. Същността на терапията е премахване на препятствията пред самоактуализацията и създаване на условия за личностен ръст. Водещ принцип е недирективността, където терапевтът не прави нещо с клиента, а просто е с него или се явява фасилитатор на неговите преживявания. Счита се за неправилно той да поставя цели, тъй като това е намеса в природата на индивида. За това се разчита на вродената интенция на индивида към личностен ръст и психическо здраве, която трябва да се подкрепя чрез създаване на подходящи психологически условия. Тези условия са и основните терапевтични фактори:
  • Наличие на терапевтичен контакт.
  • Единият човек (клиент) да бъде в състояние на несъответствие.
  • Вторият човек да бъде хармоничен и интегриран.
  • Безусловно положително отношение към клиента.
  • Терапевтът да изпитва емпатично отношение към клиента и да му го предаде.

   Клиентцентрираната терапия възприема субективния свят на клиента, като по-значим от обективната реалност.  Терапията е насочена към клиента, а не към проблема. Затова терапевтът не търси и не формулира проблеми, както и варианти за тяхното разрешаване. Терапията е съсредоточена на емоционалното, а не на интелектуалното начало.
   Основна форма на индивидуалния вариант на клиентцентрираната терапия е терапевтичното интервю. Стандартната му продължителност е час, час и половина, като честотата е една среща седмично. Прилаганите техники са не толкова действия, а по-скоро отношения. 
!!!Клиентът сам избира темата за разговор!!!

Клиентцентрирана терапия


   През 1946 г. се поставя началото на ново движение в груповата работа, като алтернатива на съществуващата тогава групова психотерапия. Това били малки дискусионни групи за хора без психическа патология. Поставят качествено нов момент в развитието на психотерапията. В последствие били наречени Т-групи (групи за тренинг в областта на човешките отношения). Основавали се на идеята на К. Левин, че човек ефективно може да се променя, когато се намира в група. С развитието си част от тези групи се насочват към формирането на конкретни навици и умения и включват в методиката си прийоми от други подходи. Друга част еволюира по посока на развитие на самосъзнанието, личностния ръст и автентичност чрез използване на механизмите на груповия процес в контекста на хуманистичната теория на К. Роджърс. Те се обособяват в отделен вид групи, наречени групи за срещи. 
   Според У. Шутц  „среща, това е начин за установяване на отношения между хората, характеризиращи се с откритост, честност, отговорност, самоконтрол и емпатия на принципа тук и сега”. Основа на груповата дейност е общуването. Важно за процеса е поддържането на атмосфера на безопастност и доверителност, за да могат участниците да се саморазкриват. Роджърс свежда до минимум използването на техники и упражнения и поставя акцента на работа върху безусловното положително приемане на всеки един от участниците в групата. 

   Терапевтичните фактори са:
  • Саморазкриване – откровено признание за себе си пред съчувстващи слушатели.
  • Самоосъзнаване. Когато човек изразява своите мисли и чувства, той получава отговор, реакция или обратна връзка. Това му помага да се види отстрани, което е крачка към самоосъзнаване и промяна в желана посока.
  • Отговорност. В груповата ситуация това означава, че клиентите трябва да отговарят за своето поведение в групата и извън нея.
  • Внимание към чувствата. Целта е проява и осъзнаване на емоциите. Счита се, че човек не може да действа отговорно, ако не владее чувствата си. Затова интелектуалният инсайт е недостатъчен и трябва да се съчетава с разбиране на собствените чувства и тези на другите.
  • Тук и сега – стандартно изискване за почти всички видове групи.

   Прилагани техники и процедури:
  • Установяване на контакти – „включване”;
  • Анализ на конфликти;
  • Анализ на съпротивите;
  • Съчувствие и подкрепа.


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.