Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




Травмиращите въздействия и личността

    При излагане на травмиращи въздействия се разрушават пределно общите представи на личността за света и своето място в него. В работата на психолозите съществуват множество травмиращи ситуации, които могат да доведат до трайни изменения на личността с негативни последици за психичното здраве и субективното благополучие.

   Субективните модели на действителността са изградени от генерализирани очаквания с двуполюсен характер.  Хората се стремят да поддържат положително отклонена картина за света и своето място в него. Крайните отклонения към положителния или отрицателния полюс на тази обща картина нарушават общата адаптация на личността към социалната среда.

   Локусът на контрола е генерализирано очакване, което оказва влияние върху цялостната организация на поведението и неговата регулация. Външният локус на контрола обуславя формиране на личностни качества, които са непригодни за  професията на пдихолога.

   Оптимизмът е генерализирано очакване, което повишава устойчивостта на стресови въздействия и способства за поддържането на положителни емоции и подтиска отрицателните преживявания.

   Аз-образът е сложна структура, в която се разграничават три групи компоненти - самооценки, Его-идентичност и чувство за лична ценност.

   Самооценките имат три характеристики - равнище, субективна важност и адекватност. От равнището на самооценката зависи увереността в собствените възможности. Субективната важност определя колко сили отделя индивида за поддържане на дадено лично качество. Адекватността на самооценката е свързана с подценяване или надценяване на собствените възможности.

   Аз-образът участва в регулацията на поведението чрез самооценките. Реалната и идеалната самооценки могат пряко да регулират поведението. Другите типове самооценки действат като себе-насочващи стандарти, които се съпоставят с реалната самооценка. При това съпоставяне възникват отрицателни емоции (поради разминаването между реалните възможности и изискванията на стандарта), които имат мотивираща функция и чрез нея се включват в регулацията на поведението. Активирането на себенасочващите стандарти (чрез насочване на вниманието върху себе си, напомняне или критични бележки) може да се използва за корекция на поведението на социалния партньор.


   Отделните типове самооценки участват или пряко, или чрез съотнасяния помежду си в регулацията на индивидуалното поведение. Реалната самооценка пряко участва в планирането на поведението като дава информация за наличните възможности за действие. От нея зависи какви действия можем и какви не можем да предприемем. Например, като се опирам на оценката на собствените физически възможности аз с готовност ще се включа в летен излет до Черни връх, сериозно ще обмисля мога ли да направя същото през зимата и със сигурност ще се откажа от участие в алпийска експедиция в Хималаите. По подобен начин идеалната самооценка може да се включи пряко в регулацията на поведението когато планирам занимания за развитие на собствените качества (спортни тренировки, допълнително обучение, повишаване на професионалната квалификация и др. под.).

   Друг начин на регулация се осъществява при съотнасяне между различните типове самооценки. Теорията на насоченото върху себе си внимание, предложена от Робърт Уиклънд разглежда какви регулативни процеси възникват, когато човек се центрира върху собствената личност. Такова състояние възниква когато индивида трябва да говори пред публика или когато стане обект на внимание от страна на другите. В тези условия се активира идеалната самооценка и текущото поведение започва да се сравнява с нея. Тъй като то обикновено е по-ниско от идеалната представа възниква несъответствие, което поражда отрицателна емоция. В поведенчески план тя поражда тенденция към избягван от ситуацията на насочено внимание. Това може да стане ако например хората предвиждат, че могат да попаднат в такава ситуация и тогава те просто ще се отклонят от нея. Ако такова избягване на насоченото върху себе си внимание не е възможно, според теорията индивидите ще повишат вложените усилия, за да подобрят текущото си изпълнение и да намалят несъответствието с идеалната самооценка. 

Едуард Т. Хигинс
Едуард Т. Хигинс

   По-цялостна картина на функционирането на Аз-образа и възникващите на тази основа емоционални преживявания дава предложената от Едуард Т. Хигинс теория за несъответствията в Аз-а. Според тази теория Аз-образът е съставен от три области - реален аз, идеален аз и нормативен аз. Теорията освен това твърди, че има две гледни точки върху Аз-образа. Първата е собствената позиция на индивида, т.е. как той вижда самия себе си, към какви идеали се стреми, с какви норми се идентифицира. Втората гледна точка е от позицията на значими други хора - родители, братя и сестри, съпруг/а и др. Тази гледна точка също може да се прилага към трите основни области. Комбинирането на областите и гледните точки дава основните раздели в строежа на Аз-образа.

   Разделите, свързани реалния Аз-образ образуват т.нар. Аз-концепт, т.е. цялостната представа на индивида какъв е той и как другите го възприемат. Останалите четири раздела са себенасочващи стандарти. Те имат мотивираща функция и подбуждат към постигане на съответствие между тях и реалния Аз-образ. Регулацията, осъществявана от Аз-образа е насочена към максимизиране на това съответствие и поддържането му през ситуациите и времето.

   Съгласно теорията е възможно да възникнат устойчиви несъответствия между Аз-концепта и себенасочващите стандарти, които пораждат различни отрицателни емоционални преживявания. Действията, които хората предприемат за премахване на тези отрицателни емоции са пряко регулирани от Аз-образа. 

   Според Хигинс интензивността на емоционалните преживявания зависи от два фактора. Първо, от големината на несъответствието. Ако то е малко и неприятните преживявания ще бъдат слаби или ще отсъстват. Ако несъответствието е голямо тези преживявания ще имат по-голям интензитет. Второ, несъответствията имат различни равнища на достъпност до съзнанието. Едни от тях се активират лесно и бързо пораждат съответните преживявания, докато други изискват по-специални условия (напомняне, насочено върху себе си внимание) или въобще не получават достъп до осъзнаване и рядко или никога не се включват в регулацията на поведението.

   Теорията за несъответствията в Аз-а има и някои ограничения. Първо, тя не отчита всички типове самооценки и стеснява кръга от себенасочващи стандарти, а от тук и спектъра от емоционални преживявания и регулативни процеси, осъществявани от Аз-а. Второ, тя приема, че всички несъответствия са в ущърб на Аз-концепта, докато в действителност е възможно да съществуват и положителни несъответствия. Те могат да обяснят емоциите на задоволство и гордост от себе си когато постигаме резултати, които надхвърлят вътрешните стандарти. Независимо от това, тази теория е добра основа за обяснение и предсказване на регулативните процеси, осъществявани от Аз-образа.

Подсистема за саморегулация. Видове и типове самооценки.


   За разбиране на съдържанието на Аз-образа е целесъобразно да се разграничат видове и типове самооценки. В зависимост от това, по какъв начин човек въздейства върху своята среда и какви качества са му необходими за това могат да се разграничат следните видове самооценки:

  • Самооценки, свързани със здравно-физическото състояние на индивида. Това са оценки на здравето, на физическата издръжливост, на поносимост на натоварвания, на сила, бързина, ловкост. Те са важни при палниране на редица физически дейности, при занимания със спорт, при изпълнение на задачи, за които се изискват такива качества.
  • Самооценки на външния вид и физическата привлекателност. Тук се отнасят не само представите за личната физическа красота, но и оценки за притежаван вкус за обличане, маниери на поведение, поддържане на личната хигиена, спретнатост и подреденост.
  • Самооценки на навици, умения и способности. По съдържание и обхват това е най-големият вид самооценки, в които са отразени възможностите на индивида да въздейства на външната среда и да постига поставените цели. 
  • Самооценки на качествата, свързани с междуличностните взаимоотношения. Могат да се разделят на две подгрупи - качества и умения за общуване и морални качества.

   Независимо от вида си самооценките имат три основни характеристики. Първата от тях е равнището на самооценка. Това е субективната представа за степента на притежаване на дадено качество. Уилям Джеймс разглежда равнището на самооценка като производно от съотношението на постигнатия успех и претенциите на личността. Той предлага следната формула:

равнище на самооценка=успехи/равнище на претенции.

   От тази формула следва, че равнището на самооценка е субективно и зависи от това, дали си поставяме прекалено високи или определено ниски претенции. Едни и същи успехи в единият случай ще водят до ниска самооценка, а в другия - до висока. Трябва да се отбележи, че поддържането на ниски самооценки има неблагоприятни ефекти върху планирането на поведението, защото те информират, че индивида няма достатъчно ресурси за неговото успешно изпълнение.

   Втората характеристика на самооценките е тяхната субективна важност. Колкото самооценката на дадено качество е по-значима, толкова повече усилия влага индивида за неговото развитие и поддържане.

   Третата характеристика на самооценките е тяхната адекватност. В психологията е известно, че често пъти субективната представа за своите качества не отговаря на тяхното обективно равнище. Когато тази представа е по-висока от наличните възможности говорим за неадекватно висока самооценка. Лицата с такава самооценка имат необосновани претенции и са самонадеяни. Ако пък наличните възможности са по-големи от субективната им оценка се говори за неадекватно ниска самооценка. В този случай се наблюдава необосновано понижено самочувствие, нерешителност и неувереност в себе си.

   Освен видове самооценки, психолозите различават и типове самооценки на основанието, че хората оценяват себе си не само от гледна точка на това, какви качества притежават в момента, но също така и какви биха искали те да бъдат, какво другите очакват от тях, как мислят, че другите ги възприемат и т.н. Различават се следните основни типове самооценки:

  1. Реална самооценка. Отразява текущото състояние на притежаваните качества.
  2. Идеална самооценка. Отразява представите и стремежите на индивида за постигане на такова равнище на развитие, което отговаря на неговите идеали и ценности.
  3. Нормативна самооценка. Отразява субективната оценка за съответствието между собственото поведение и социалните норми и правила.
  4. Очаквана самооценка. Отразява субективните виждания какво в действителност може да се постигне при преследване на собствените идеали.
  5. Възприемана самооценка. Отразява субективната представа на индивида как другите възприемат неговите качества.


 

Подсистема за саморегулация. Строеж на Аз-образа.

     Аз-образът е изграден от три основни групи компоненти. На първо място, това са представите и знанията за отделни свои страни, качества, умения и способности.  Те лежат в основата на самооценките - градивните единици на Аз-образа. Самооценките съдържат отговор на въпроса “Какъв съм аз?”, но не са просто описание на индивидуалните особености. Всяка самооценка е съставена от два компонента - когнитивен и оценъчен. Когнитивният компонент съдържа знания за определено качество и субективно очакване това качество да се проявява с определена сила или честота. Субективното очакване отразява увереността на индивида доколко е в състояние да изпълни дадено поведение или да се прояви по определен начин. Оценъчният компонент отразява субективната важност на качеството, отразено в самооценката. Тази важност се определя от няколко фактора, един от които е дали и доколко даденото качество спомага за удовлетворяване на собствените потребности и за успешно функциониране в социалната среда. Строежът на самооценката може да се опише чрез следната формула:

СKа= СОа х СЦа,

   т.е. самооценката на качеството „а“ е произведение от субективното очакване за неговата проява и субективната му ценност.

    Втората група компоненти в строежа на Аз-образа е свързана с отговор на въпроса “Кой съм аз?” и образува основата на Его-идентичността. Тя има два аспекта:

    Първият е свързан със запазването на чувство за константност на собствения Аз, независимо, че личността с течение на времето се развива и изменя. Това чувство се опира на два фактора - принадлежността и зависимостта от собственото тяло и натрупания индивидуален опит и спомени, които имат уникален характер. Този аспект на Его-идентичността е относително стабилен и образува най-дълбоката основа на собствения Аз.

   Вторият аспект на Его-идентичността е свързан с мястото, което човек заема в социалната система, с неговата позиция като специалист, родител, гражданин и т.н. Обществото като структурирана система предоставя множество възможности за заемане на различни социални позиции, всяка от които дава различни права и привилегии, но също така изисква притежаване на определени качества. Поради това изграждането на Его-идентичността предполага диференциране на самооценките на значими за заемане на дадена позиция и такива, които нямат отношение към това. Значимите самооценки се интегрират в едно цяло и стават обект на особено внимание от страна на личността.

       Картината на формирането на Его-идентичността обаче не е така проста, защото човек търси идентичност по отношение на много позиции в обществото, тъй като от това зависи пълноценността на собственото съществуване. Всяка Его-идентификация обаче изисква притежаване на особена група лични качества, ето защо самооценките, които в едно отношение нямат значение, в друго могат да се окажат много важни. Например моите атлетически способности почти нямат значение  в идентификацията ми като родител, но в изпълнението на професионалните задължения могат да бъдат решаващи. Освен това, някои качества на личността могат да имат важно значение в поддържането на няколко различни идентификации, поради което субективната важност на съответните самооценки става още по-голяма. Това внася динамизъм в изграждането на Аз-образа и подбужда към развитието на много страни на личността. Вторият аспект на Его-идентификацията е динамичен и в друго отношение. В течение на своя живот хората първо завоюват, а после изоставят различни социални идентификации, така че от тази гледна точка отговорът на въпроса “Кой съм аз?“ е един за юношата, друг за студента, трети за родителя и професионалиста и четвърти за пенсионера.

   Третият компонент в строежа на Аз-образа е чувството за лична ценност, известно още като себеуважение, глобална самооценка или зачитане на себе си. Смята се, че чувството за лична ценност е производно от отделните самооценки - колкото повече положителни страни вижда в себе си индивидът, толкова по-голямо е себеуважението. Съвременните изследвания показват, че тази взаимовръзка е вярна само ако индивидът притежава относително тесен кръг от положителни качества, върху които гради своята Его-идентичност. Например, даден човек е много добър изпълнител на цигулка и се утвърждава в обществото като цигулар, но той е физически слаб, нищо не разбира от строителство и електротехника, не се интересува от спорт, не следи съвременната литература, научните му познания са на оскъдно равнище, няма навици да се грижи за деца и семейство. Извън своята тясна област той не може да се утвърждава, поради което всеки професионален неуспех за него е заплаха за чувството за лична ценност, което няма откъде другаде да получи подкрепа. Обратно, колкото повече и по-разнообразни положителни качества притежава човек, толкова неговото чувство за лична ценност е по-малко зависимо от частичните неуспехи в отделни начинания.

    За да разберем по-конкретно какво е влиянието на генерализираните очаквания върху личността и регулацията на поведението ще се спрем по-подробно върху изследванията на локуса на контрола и на оптимизма. Тези очаквания са обект на подробно изучаване и за техните ефекти има натрупани множество експериментални данни.

   Наличните данни за връзките между локуса на контрола и някои по-общи особености на личността очертават следната картина. Лицата с външен локус на контрола описват себе си като по-тревожни, неуверени в себе си, нерешителни, склонни да отбягват поемането на отговорност. В отношенията си към другите те са по-избухливи, по-подозрителни и враждебно настроени. В противоположност на тях лицата с вътрешен локус на контрола са уверени в себе си, спокойни, умеят да владеят емоциите си, не бягат от отговорност. Към другите се отнасят спокойно и трезво, трудно се поддават на внушения и влияния и се отнасят критично към аргументите и съображенията на другите.

   В областта на познавателните процеси също има характерни различия. Лицата с външен локус на контрола имат неефективна организация на познавателните процеси, недостиг от вътрешни правила за преработка на информацията (т.е. тази преработка няма систематичен характер), те проявяват по-малка активност в търсенето и откриването на информация. Лицата с вътрешен локус на контрола, от своя страна, се представят като умели в откриването на нужната информация (дори когато тя не е експлицитно дадена), имат добра организация на познавателните процеси и висока ефективност в преработката на информацията. Поради това може да се каже, че хората с вътрешен локус на контрола ще проявяват по-добри професионални качества в оперативно-издирвателната работа и събирането и обработването на сведения от най-различно естество.

Влияние на локуса на контрола и оптимизма върху регулацията на поведението.

   Най-характерните различия между представителите на двата полюса на локуса на контрола в областта на мотивацията се състоят в това, че лицата с вътрешен локус на контрола са ориентирани към условия на изпълнение, които им позволяват да контролират резултата. Те имат по-стабилни мотивационни нагласи. Лицата с външен локус на контрола имат по-широк диапазон от мотивационни импулси и мотивацията им варира в зависимост от получаваните резултати и трудността на изпълняваните задачи.

    В областта на емоционалната реактивност лицата с външен локус имат по-високи равнища на невротизъм по скалата на Айзенк и показват почти линейна зависимост между степента на екстерналност и силата на депресивните преживявания. От наши изследвания на възрастни е установено, че външният локус на контрола подтиска преживяванията на бодрост, интерес-увлечение и дружелюбие и усилва преживяванията на вялост, подтиснатост, безпокойство-напрегнатост, неувереност и самота. Тази картина на емоционалния живот на хората с външен локус на контрола показва, че те са податливи на развитие на емоционален страс и, освен това, не умеят да преодоляват отрицателните емоции и са склонни към пасивно реагиране след възникването им.

    Като цяло изследванията дават основание да се направи извода, че крайните форми на външен локус на контрола имат неблагоприятно влияние върху цялостната организация и функциониране на личността. Трябва да се отбележи обаче, че крайните форми на вътрешен локус на контрола също създават определени затруднения на индивида. Такива лица са авторитарни, стремят се към подчиняване на другите, често влизат в конфликти с околните, тъй като се стремят да контролират и тяхното поведение, склонни са към претоварване и поемане на много ангажименти.

    Оптимизмът е друго добре проучено генерализирано очакване, за което се предполага, че укрепва защитните сили на личността и повишава нейната устойчивост на стресови въздействия. Оптимизмът има положителни връзки с високата самооценка и вътрешния локус на контрола, но има отрицателни връзки с преживявания на безнадеждност, безсилие и отчуждение. Като цяло оптимистите поддържат положителни очаквания за успех, а след преживявания на неуспех използват ефективни его-защитни стратегии като приписват резултатите на независещи от тях външни причини. Характерно за песимистите, от друга страна, е наличие на несъответствие между реален и идеален аз-образ (което е източник на вътрешно напрежение) и преобладаващ страх от неуспех. При изпълнение на ежедневните си задължения те имат по-слабо чувство за личен контрол над събитията и преживяват по-малко удоволствие от дейността и по-силен стрес от оптимистите.

   В емоционалната сфера е установено, че оптимизмът усилва преживяванията на активация-бодрост и интерес-увлечение и подтиска преживяванията на безпокойство-напрегнатост, на неувереност, подтиснатост и депресия. При това тези ефекти са установени в дългосрочен план.

   Буферните ефекти на оптимизма срещу развитие на стрес са доказани в ред наблюдения. Така, при наличие на стресиращи въздействия оптимистите реагират с мобилизиране на силите си и търсене на начини за преодоляване на създалото се положение. Ако проблемите са неразрешими те търсят положителните страни на ситуацията или се дистанцират от нея. Оптимистите преживяват по-слаби чувства на враждебност, които са рисков фактор за развитие на сърдечен инфаркт. Те също така имат оптимална сърдечно-съдова реактивност, особено след преживяване на успех, докато песимистите показват по-голяма вариативност на сърдечно-съдовите реакции, а преживяването на успех няма положителен ефект върху тях.

    Изследванията върху локуса на контрола и оптимизма показват, че генерализираните очаквания от системата на субективните модели на действителността имат важно значение за цялостната организация на личността и за протичането на личностните регулативни процеси. Знанията за това дали даден човек е с вътрешен или външен локус на контрола и дали е оптимист или песимист са необходими за преценка дали е подходящ за изпълнението на определени задачи и какви стресови натоварвания може да понесе.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.