Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




   Религията се смята за едно от ценните духовни постижения в развитието на човечеството. Приема се, че благодарение на нея се постига разкриване на човешката душевност, прави се критична самооценка на собствените постъпки и се поощряват благородните пориви. Религиозното възпитание насажда хуманни добродетели, позволява да се открие доброто у ближния и благоприятства общуването между хората. Религията издига в култ прошката и опрощението. За съжаление религиозната доктрина от зараждането си до днес винаги е била двусмислена. Когато религията си присвоява правото да благославя, тя задължително му противопоставя проклятието. Тя възнаграждава най-всеотдайните си последователи, като ги превръща в светци, а всички, несъгласни с нейните догми, проклина като зли сили, подвластни на сатаната. Освен възхвалата на доброто, благочестието и смирението в религията задължително присъства привидно най-невинната форма на борба с враговете - анатемата. Излизането от рамките на догмата или нарушаването на постулатите се заклеймява като ерес, а има ли ерес, има и еретици, които трябва да бъдат наказани. 

Религия и агресия


   Църквата добива могъща власт през Средновековието. Водещата доктрина е безкрайно опростена. Тя налага благородната вяра в Бога, властен страх да не се престъпят църковните канони и всичко, което и е неугодно, е нечестиво и еретично. Обратно на принципите за приобщаването към лоното на църквата по пътя на вярата и убеждението, повечето религии в по-голямата част от съществуванието си са прибягвали до агресивен подход в борбата с реалните и измислените си врагове. Съвременната християнска вяра премълчава мрачното си минало, когато е изпращала еретици на кладата, и още по-мрачната епоха на "Светата инквизиция". Странното е, че добронамерените и праведните служители на Бога се оказват изключително изобретателни в сътворяването на жестокости и мъчения. Не по-малко агресивен е религиозният подход, несвързан с физически мъчения и издевателства, при който се декретират догми, засягащи в голяма степен човешките свободи, духовната самостоятелност, научните по-стижения и правото на избор за личен живот. Дори и в най-съвременната си и облагородена форма, християнството има проблеми със свободата на хората за избор на брак, използване на противозачатъчни средства, аборт, разводи и достиженията на медицината, като клониране и др. 

   Съвременният свят е разтърсван от един изключително вреден религиозен уклон, който в последните години взима застрашителни размери. Фанатизмът е уродлива рожба на исляма, обсебил съзнанието чрез силата на властта и религията. 

   Фанатизъм - силна, болезнена, най-често бемиислена и необяснима привързаност към определени политически, религиозни вярвания или убеждения, свързани с безгранична омраза и безусловна нетрпимост към чужди минения, идеи и убежнсдения и често стигаща до жестоко насилие и/или саможертва.  

   От религиозна гледна точка фанатизмът е култ към дявола - сатаната. Той винаги се свързва с жестокост и злостно отношение към другите. Както и при останалите религии, сатанизмът има дълга и сложна еволюция. Засега се оспорва зараждането му в древен Египет, като дуалистична форма и поведение на фараоните. По-вероятно е основите му да се коренят в маздаизма, юдаизма и християнството, но най-вече в исляма, който чрез сатаната персонифицира истинското лице на дявола, като обобщен образ на всяка друга религия. 

   Съвременният сатанизъм има изолирани местни прояви, повечето индивидуални и по-малко в малобройни групи. През 90-те години на миналия век Америка е обхваната от една вълна на сатанинска паника от формирани конспиративни групи от подземния свят извършващи масови престъпления, съпроводени с изключителна жестокост. Тези групировки имитират Ку-клукс  клан, но освен към негрите се насочват и в редица други области, като професионално осакатяване и разчленяване на животни, вулгарна и изключително агресивна детска порнография, отвличане и мъчения на деца (не за откуп), убийства на проститутки, както и множество изключително жестоки убийства с неясна мотивация. Сатанинският култ в другите страни се практикува предимно индивидуално, най-често от психопати, параноици или лица, преживяващи болка, обида или лична трагедия. Най-засегнати се оказват държави с политически диктатури, икономически трудности, с революционни ,политически сътресения и др. 

   По приблизителни данни всяка година по света обект на сатанински действия се оказват около 2 милиона  деца. 

   Насаждането на религиозния фанатизъм започва след проговарянето и прохождането на детето, като се използват всички средства за ограничаване на разума, различно тълкуване на догмата до постигането на автоматична подчиняемост. 

   Вулгаризацията на религията, облечена във власт, стига до крайности когато съвременна държава прокламира смъртна присъда за стих с подозиран антирелигиозен намек. Зачатъци на фанатизъм има във всяка религия, защото благославянето върви паралелно с проклятието. Съвременното християнство прави сериозни опити да се отърси от насилствената страна на култа, като акцентира върху смирението и опрощението. Тази теза намира все по-благоприятна почва колкото по-висока е образоваността и културата на вярващите. Обратно на това, ниската култура с доминиращ религиозен култ, брутално стимулиран от ислямската догма, е най-благодатната почва за развитие на фанатизма. Той е толкова дълбоко вкоренен в духовната същност на индивида, че не може да бъде разколебан дори от познания, получени в престижен университет, и общуване в цивилизования свят. Нещо повече - трагизмът на фанатика се обуславя от заглущаването на най-мощния и първичен биологичен инстинкт за самосъхранение и преживяване, който безусловно се замества от свещенната саможертва в името на Аллах и в очакване на наградата от 20 красиви жени на оня свят.  

   Най-необяснимото в тази брутална, смъртоносна агресия в името на религията  е отсъствието на конкретен виновник, към който е насочено смъртното наказание. Това са най-обикновени хора, жени и деца, като дори не се държи сметка, че някои от тези масови жертви може да е твърде правоверен ислямист. 

   Погрешна се оказва наивната представа, че светът може да се отърси лесно от насилието и агресията, свързани с религията. Постепенното прочистване на църквата от Светата инквизиция последователно се заменя от жестоки политически течения, в същността си с религиозен облик. След ликвидирането на фашизма половин век властва комунизмът. Днес, в ХХI век, болезнено се разгръща религиозният фанатизъм, стигащ до международен сатанизъм, всяващ жестока ненавист като крайно измерение на агресията. 

   През последните години католицизмът прави опити да избяга от бруталната догма и декретирането на канони на поведение, които имат агресивни елементи и ограничават духовната и физическата свобода. Съвременните проповеди и църковните ритуали на Западната църква не проповядват Божие наказание и възмездие за греховете на оня свят. Основната им дейност се свежда до единение и взаимно разбиране при общуването на хората, добронамереност и съпричастност и спазване на общоприети  морални и културни норми на поведение. Този отказ от наглед невинните форми на воалирани агресивни внушения вече дава своите благоприятни резултати. Броят на вярващите в тези страни е твърде голям. Това се дължи преди всичко на обстоятелството, че религията не се натрапва, че църквата не е в разрез с модерния начин на живот, с техническия прогрес и липсата на агресия играе ролята на пречистващ фактор от натрупани ежедневни огорчения и стрес. Точно тази страна на съвременната религия има благоприятно влияние върху цялото общество за потушаване на агресивните и насилническите пориви, пораждани неминуемо в съвременния живот. 

   За съжаление нашата църква не успя да се преустрои. Тя не съумя да възкръсне след комунизма и да възвърне обаянието и доверието, което имаше в първата половина на ХХ век. След половинвековно забвение тя направи опит да се възроди такава каквато е била, без да забелязва, че съвременният свят и хората в него са коренно различни. Целуването на ръка, анатемата и редица безсъдържателни ритуали не носят смирение и духовно прочистване, а по-скоро предизвикват ирония и водят до неверие. Още по-неадекватно звучат църковните призиви, че житейските земни грехове ще бъдат наказани жестоко на оня свят. Жалко е, че българската молитва се свежда до догматични внушения, не предизвиква размисъл и няма пречистваща сила. Тази изостаналост на нашето съвременно източно православие се подсилва от многопластовото отношение на българина към религията, който се слави с гъвкав критичен ум и определена недоверчивост. От друга страна, той може да бъде чувствителен, нежен и милостив. Трудните години, в които живеем, и жестоката борба за оцеляване натрупват страх и озлобление, като засилват неимоверно агресивните пориви, които едва ли не се превръщат в средство за оцеляване. Съвременната българска църква с описаните традиционни прийоми не е в състояние да разтопи кумулираната насилническа агресивна енергия. По този начин църквата остава с една малка група правоверни християни, по-посредствени духом, които безпрекословно се прекланят през догмата. Има определени хора, вярващи в собствения си Бог, като използват храма като място за равносметка със себе си. Съществува и още група "богомолци", които са сменили кварталния партиен клуб с църквата, не се интересуват от "божиите слова", но излизат щастливи и пречистени, ако са уловени от телевизионните камери. Има и млади хора, които отиват, за да видят какво е това църква, да присъстват на сватба или кръщене или дори за да бъдат по-оригинални пред връстниците си, че палят свещи. 

   Несъмнено, Българската църква все още не може да излезе от забвението, в което прекара половин век, още по-трудно може да се приспособи към съвременния свят и най-много губи авторитет и влияние поради лошия имидж, постоянните кавги, непримиримия разкол и циничната борба за материални блага. 

Никой не може да обвини българина в бездуховност. Историята и времето показват, че той е съхранил моралните традиции, дори и след годините на жестоко робство. Моралът и благородството обаче започват да се изграждат от люлката, правилата и нормите на поведение се формират в училището, а религията е тази, която трябва да ги превърне в култ и стил на поведение. Цялата тази система за нравствено извисяване у нас е разрушена, затова младото поколение се развива без морални задръжки и с лекота възприема насилието и агресията. 

   Историята изобилства с примери за агресивни войни. Независимо от липсата на модерно въоръжение, в древността агресията е била не по-малко безпощадна от съвременната. Явно, агресивният стимул е бил много мощен, за да се водят войни за власт и територии в продължение на 100 години. И все пак, засега за най-продължителната агресивна война се смята опитът на римляните да завладеят Персия. Римските войски тръгват от Европа, достигат Персия и водят войни в продължение на 600 години. Историците описват даже куриозни ситуации на военни действия, продължили толкова дълго, че римляните загубват няколко битки поради старост и немощ на бойците. Не по-малко жестоки и кръвожадни са били много краткотрайни и агресивни войни, при които се е стигало за твърде кратко време до изтребване на повече от половината население на жертвената страна. 

 

Войната е агресия и насилие

 Белязан от жестока и безпрецедентна масова агресия е ХХ век. За 100 години се извършиха милиони убийства, като държавите се оказаха най-масовите убийци. Това беше век на две световни войни и множество по-малки локални войни, в т.ч. и няколко цивилни международни агресии. Около 40 милиона  бяха жертвите в униформа. Но редица правителства извършваха масови убийства и извън сраженията по фронтовете. Повечето изследователи посочват 100 милиона жертви на военната и военизираната агресия за един век. Мао изтребваше класовите врагове, Сталин правеше същото, но посегна и на определени националности. Хитлер избиваше евреите. Пол Пот убиваше свои измислени врагове, Чърчил започва бомбандировки над цивилни цели  , Труман избива 100-ци хиляди с атомни бомбардировки.Към това трябва да се прибавят и избитите в много държави инакомислещи, измислени врагове на режима или лични врагове на властващите. Държави убиваха под претекст за етнически конфликти и извършваха етническо прочистване. Анализът на военизираната агресия от специалисти показва, че качеството на оръжието няма значение за масовостта на убийствата. Кръвопролитията спрямо арменците и много от кланетата в Африка са извършвани с хладни оръжия (ятагани и мечове). Вторият извод е, че в различните етнически конфликти официалните или доброволните изпълнители на насилието не надхвърлят 1-2% от населението. Това показва, че независимо от натрупания страх и омраза, по-голямата част от населението не участва в етническите конфликти, убийствените прочиствания и геноцида. От това следва, че жестокостта на агресията не е свързана с многобройни изпълнители, а се определя основно от мотивацията и организацията. Оценката на проявите на омраза, ненавист и жестокост показва, че сред малка част от агресорите се наблюдават прояви на пощада към някои от жертвите поради приятелство, съседство, умора или изхабяване на нервите. По принцип реализацията на масови убийства изисква определянето на приоритетните жертви, въоръжаването и транспортирането на убийците, арестите, териториите, което е свързано с мащабна организация. Тази индустрия за убиване се осъществява със силите и средствата на държавата. Това не е импулсивна агресия, а представлява строго целенасочена и програмирана инструментална агресия. 

   Агресия според ООН е използването на въоръжена сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава. Включват се и действия по всякакъв друг начин, които противоречат на Хартата на Обединените нации, изхождайки от горната дефиниция. 

   Войната се дефинира като въоръжен конфликт между две държави, който води до смъртни загуби на бойното поле. С нарастването на терористичните атаки през последните години тази дефиниция се променя, защото едната страна, участваща в конфликта, не е строго определена, а освен това липсва и ясна фронтова линия. В една съвременна война използваните оръжия са изключително разнообразни, като се започне от саби и ножове и се стигне до атомни бомби. Няма война, в която едната страна да спечели всичко и да не даде жертви. Не са редки парадоксите, когато формалният победител понася по-тежки загуби.  

в чл. 2 от резолюцията на ООН, дефиницията за агресията е разширена: 

Първата употреба на въоръжена сила от една държава в разрез с Хартата на ООН представлява убедително доказателство за акт на агресия. 

Дефиницията на ООН два важни насоки: 

  • Да няма противоречие с Хартата на ООН. 
  • Агресор е първият, който използва сила при един конфликт. 

   Войната е следствие от политическата агресия на отделна група военни или политици. Въоръжените конфликти се мотивират от териториални или материални интереси, политическа несъвместимост, лична обида или тщеславие. За жалост във война не се влиза чрез референдум, защото решението се взима от диктатор или ограничена група хора. Сред тях най-често се открояват агресори - жестоки и безпринципни. Те обричат на смърт и терзания незнаен брой военни и цивилни граждани, с решенията си нанасят непоправими материални разрушения, като допускат огромни загуби и за собствената си страна. Последствията от една война никога не могат да бъдат предвидени, никога не могат да се пресметнат и никога не могат да бъдат напълно възстановени. Странното е, че дори в мирно време огромни армии от цивилни и военни работят в името на войната и с гениална изобретателност сътворяват все по-мощни оръжия и средства за масово унищожение на хора, материални и духовни ценности. 

Кои действия според ООН се приемат за агресия: 

  • Нахлуване или атака с въоръжена сила от една държава на територията на друга. 
  • Всяка военна окупация, дори временна, вследствие на нахлуване или атака. 
  • Всяка анексия на територията чрез сила от друга държава или част от нея. 
  • Бомбардиране от въоръжените сили на една държава на територията на друга държава. 
  • Блокада на пристанище или брегове от въоръжените сили на една държава спрямо друга. 
  • Изпращане от или от името на една държава на въоръжени групи банди или наемници, които действат като въоръжена сила. 

   Редица международни специалисти имат критично отношение към дефи-ницията на ООН. Агресор е този, който първи използва сила, но агресия може да се прояви и без военна сила. От друга страна, ако жертвата, за да се защити, използва сила, съгласно дефиницията се оказва, че и тя е агресор. Този пример се припокрива със ситуация, при която едно лице получава смъртна заплаха с оръжие и за да се защити, наранява или убива агресора. Оказва се, че съгласно дефиницията той е агресорът и като такъв е обвиняем. 

   Съвременните изследвания върху поведението и мотивацията в голяма степен опровергават афоризма "на война, като на война". За да се разбере естеството на агресията и насилието на бойното поле, преди всичко следва да се уточни, че повечето от участниците в един непосредствен бой са изплашени до смърт. Още с прелитането на първите куршуми повечето бойци престават да мислят с челния дял на мозъка, като цялата мисловна дейност се реализира на нивото на междинния мозък. Известно е, че благодарение на развитието и използването на челния мозъчен дял човекът се е формирал като хомо-сапиенс, докато междинният мозък е примитивната част, която не се различава съществено по строежа си при човека и животните. При конфликтна ситуация мисловните процеси се реализират на това примитивно ниво, като е налице една мощна съпротивителна сила, възпираща извършването на убийства спрямо себеподобните. Животинският свят изобилства с примери на изключителни хищници, пасивни спрямо себеподобните си. Рибите пирани разкъсват всичко, което срещнат, но се движат в огромни стада и не се самоизяждат. Това е естествен механизъм за съхранение на вида. Тази реакция занимава дълги години военните психолози. Изследванията им показват, че само 15-20% от войниците през Първата световна война стрелят направо по незащитен противников войник. Установено е също така, че бойците с пушка избягват да се прицелват и да стрелят против явен противник за разлика от тези, които използват автомати и картечници и, стреляйки на откоси, остават с впечатление, че извършват убийства по случайност. Военната история изобилства с подобни примери. Особено забележителна в тази насока е Фолклендската война от 1985 г. При нея стрелбата и от двете страни на фронта е била невероятно пасивна и неточна. Явно е било пълното нежелание на враждуващите да се изтребват. На базата на такива примери, редица армии променят коренно тактиката си при подготовката на бойци и включват редица агресивни похвати, които постепенно притъпяват хуманността и състраданието, насаждайки насилие. При оценката на подготовката на тези военни контингенти се установява, че една малка част от бойците са склонни много бързо да привикнат с насилието и да го използват брутално. Друга също малка част се оказват много изпълнителни и затова бързо привикват да "стрелят на месо". Психологичният анализ обаче показва, че те не са обсебени от жестокост и агресия, а по-скоро изживяват панически страх за собствения си живот. Изтъкнатото бягство от агресия коренно се променя, когато встъпването в бой се предхожда от обоснована мотивация, противникът, т.е. жертвата, да бъде наказан жестоко. Други изключително важни фактори са продължителността на военните действия, лишенията и особено загубата на другари по оръжие в битките. За разлика от началото, в по-късните етапи на Втората световна война по различните фронтове се отбелязват изключително жестоки актове на насилие. Те надхвърлят правилото врагът да бъде пленен или убит, като се достига до огромна изобретателност в начините за мъчение, включително и спрямо военнопленници. 

   Равносметката от различните междудържавни конфликти е трагична. 

   Установено е, че от 5 до 7 пъти нарастват психичните разстройства сред войниците. Те остават неблагоприятен отпечатък върху тях за цял живот. Освен това друга част от войниците (липсват точни данни) продължават да практикуват агресията и в цивилния живот. 

   По принцип борбата против войната с мирни средства изглежда абсурдна. Въпреки това, изминалият ХХ век ще се запомни с няколко мирни победи над войната. Два международни конфликта завършиха благополучно, без военни действия. Швейцария показа, че може да бъде процъфтяваща страна, без да е водила войни в продължение на векове. Движенията за мир масово се разраснаха и в някои страни оказаха голямо влияние над политиците. Благодарение на тях и на благоразумието на някои държавници се развива благоприятен процес за съкращаване на оръжията за масово унищожение. Няколко изключително мощни държави претърпяха поражения при военни действия и неблагоприятните последици се оказаха много тежки и дълготрайни за тях самите. Това е също един факт, възпиращ прибягването до военни действия. 

   Обнадеждаващо е, че алтернативите на военното насилие стават все по-популярни, но тяхното значение не трябва да се надценява. Всеки момент по света се водят 20-40 въоръжени конфликти. Разрастващата се агресия във всички сфери на живота в световен мащаб не предвещава ограничаването на международните спорове без оръжие, особено като се имат предвид огромните излишъци от него по планетата. 


Агресия в спорта
   Спортносъстезателната дейност задължително включва агресия. Благодарение на спорта хората се научават да преминават деликатния праг, съществуващ между победата и загубата, триумфа и поражението, като едни достигат върхове, а други остават след тях. Фигуративно по-агресивните са победителите, а победените се оказват жертвата. Спортната дейност представлява комплекс от съчетанието на множество качества. Към тях спадат физическото усъвършенстване до атлетизъм, натрупаният с огромни усилия опит, индивидуалният талант и волята, упоритостта, гарантиращи пътя към постиженията. Тренировките развиват тялото физически, но умът има решаваща роля за изграждане на стратегията за победа. Дори в най-грубите спортни дисциплини, свързани с най-пряк побой, интелигентността трябва да вземе връх. Благодарение на спорта укрепва увереността в собствените сили и доверието в треньора и отбора. В спорта следва да доминира честната игра, която е свързана с уважение към противника. Всички описани компоненти включват в определена степен агресивност, от което следва, че ще има победители и победени и в крайна сметка може да се приеме илюзията за агресор и жертва. В действителност спортът е една от най-добрите форми за канализиране на агресията в благоприятна насока. Наред с това спортът е нож с две остриета. 

   Комерсиализацията на спорта през последните години се превърна в машина за пари, за която цел трябваше да се създадат герои и звезди. Като основен елемент на цялостната подготовка и утвърждаване на един спортист е задължително нахъсването и определена доза насилие. У нас най-големи постижения винаги са имали силовите спортни дисциплини, които създадоха плеяда световни и олимпийски шампиони. Българинът изпитваше национална гордост, когато слушаше българския химн и виждаше на стълбичката на победителите нашите здрави и силни момчета. Икономическите затруднения по време на прехода у нас изхвърлиха на улицата и оставиха без поприще по-голямата част от тези младежи. От звезди те се превърнаха в личности, на които им остана само едната физическа сила. Така се създадоха "борчетата", които носеха в себе си дълбоко вкоренения навик за постигане на успех само чрез насилие. При сдружаването си тези лица със силов манталитет намериха единствената им възможност чрез изнудване насилствено да придобиват средства. За да се превърнат в непочтени играчи и насилници, немалка роля изигра специфичната конюнктура в нашия спорт. Отделни треньори прибягваха до непочтени похвати, подкупи, договаряне на изхода от спортни срещи, допинг, нереално премиране и др. По този начин бе изличен напълно принципът за "честна игра" и така вчерашните шампиони бяха изхвърлени без поприще на улицата. 

  Случилото се у нас със създаването на борческите групировки е типична илюстрация за това, как благородната спортна агресия при изопачена мотивация се превръща в насилническо поведение. 


Уроци по насилие
   Oще 2000 г. пр.Хр., древните египтяни са изпадали в екстаз при наблюдаване на пиесата, представяща в детайли погребението на техния бог Озирис. Историците описват, че дни и месеци след представлението са извършвани множество убийства, копиращи примерите от пиесата. Древните римляни и до днес са прочути с техните смъртоносни спортни състезания. Редица исторически факти показват, че огромна част от зрителите на гладиаторските борби са изпадали в екстаз, наблюдавайки жестоките кръвопролития. И до днес насилието се смята за неразривен елемент от редица забавления и удоволствия. В наше време адреналинът съвсем естествено се покачва при наблюдение на борби с петли и кучета, бикоборство, спортна борба или бокс. И ако навремето един боксов мач е наблюдаван от 2000 души, днес благодарение на телевизията го гледат над 2 милиона  любители на бокса. За съжаление, освен спорта, съвременната телевизия бълва филми, комедийни жанрове, драматични поредици, детски програми и анимации, пълни с насилие, жестокост и смърт. Само от 1993 г. до 2001 г. инцидентите с физическо насилие по телевизията са нараснали с 378%. През 2001 г. за 1 час телевизионно време са показвани от 37 до 44 акта на насилие. В европейските страни насилието на екрана през последните години нараства от 183 до 540%. Това не означава, че насилието в Европа има по-големи мащаби от това в Америка, защото високият процент в Европа се дължи на догонване на американците чрез масово разпространение на техни филми. За разлика от известно задържане на много високия процент на физическо насилие около 2000 г., през последните години рязко нарастват примерите с психологично насилие. Засега се смята, че над 80% от телевизионните филми с насилие са продукция от САЩ. Тези продукции са изключително масови, защото са нискобюджетни. Заслужава да се подчертае и още един факт, че над 87% от филмите с насилствени актове се излъчват до 21 часа вечерта, което означава, че е включена почти цялата детска аудитория. 

   Освен масовото излъчване, сцените на насилие от екрана стават по-детайлни, по-брутални, вулгарно-сексуални и изпълнени със садизъм. Понякога детайлите са твърде драматични. Един куршум се движи изключително бавно, навлиза в човешкото тяло, разнасят се пръски кръв и човешка тъкан. Не по-малко заразителни за момиченца са и битките между две жени, които си разкъсват дрехите или си скубят косите. В този контур с детайли се вграждат и професионалните умения на много проститутки. Побоищата между жени и убийството на проститутка с бейзболна бухалка вече са елемент и на няколко видеоигри. 

   Глобализацията на медиите вкара телевизията във всеки дом, а повече-то от децата имат телевизор в стаята си. Упражняването на контрол върху избора на програма е много труден. Около 50-88% от момчетата признават, че имат идоли (със садистични наклонности), като най-добрият прототип от тях е "Терминатор" на Шварценегер. За голямо съжаление това, което се представя на децата като граница между доброто и злото, няма нравствени измерения. Понякога "добрият", който наказва "лошия" далече го превъзхожда в зловещата си изобретателност на насилствени действия. Статистиките показват, че над 70% от "добрите" момчета са перфектни насилници. Най-страшното все пак е, че насилието в най-изопачените му форми се представя като справедливо възмездие. Всички подобни сценарии изобилстват с елементарна и просташка логика и вместо култура от екрана се разпространяват примитивни реплики, простотии и вулгаризми. 

   Музиката и музикалните клипове с всеки изминат ден съдържат все повече елементи на насилие. Водещи фигури в тази насока са Еминем, Мадона, Алис Купар и много други изпълнители с продукция от милионен тираж. Този щрих на насилието включва "или да убиеш жена си", "как да убиеш и изнасилиш майка си" и др. подобни. Още по-вулгарен порно и агресивен характер имат някои наши рап певци. Те се радват на доста голяма почитателска аудитория. 

   Насилието, най-общо и в частност сексуалното, е елемент и на множество видеоигри. Много модерно е да се играе лошият герой, който чрез развихрени криминални фантазии убива невинен свидетел, за да не проговори. Стрелянето без посока и без цел и безсмисленото убиване на невинни и непознати хора е традиционен акт в много игри. Да застреляш отиващи на църква хора и да говориш за убийството, че е лесно и достъпно, все едно, че "убиваш бебе със сатър" е игра, разпространена в милиони екземпляри. Днес се приема, че около 1/3 от децата (от 9 до 17 години) в напредналите страни са вманиачени на тема видеоигри. От тях 60% предпочитат екшън игрите с оръжие, а 4 играят над 30 часа седмично. И всички те са болезнено пристрастени към войнстващите герои, дори и в сайтовете с виртуално насилие. Интернет предоставя възможност да се избере жертва от хиляди истински звезди, като играта започва с въпроса: "Кого искаш да убиеш?". Не-съмнено, пак там непрекъснато се разкриват и интерпретират хиляди престъпления от реалния живот. По обем и крайни изстъпления тези сайтове се конкурират само с богатството и разнообразието от сексуалната сфера. В съвременните масмедии моралната деградация, насилието и жестокостта са представени в непрекъснато изобилие, насаждащо в децата системна омраза към човека и садистични наклонности. 


   Aгресията процъфтява в цял свят, като относително по-приемливи граници има само в европейските страни. Несъмнено, и там тя намира благоприятна почва за развитие, но традиционно по-доброто възпитание и някои утвърдени религиозни принципи играят известна задържаща роля. Това рефлектира и в средствата за масова информация, които ни представят насилнически и агресивни прояви като пикантни случки. Но дори и тези страни не могат да бъдат посочени като пример за подражание, защото точно в тях се разкриват жестоки масови убийства, юмручни сблъсъци в парламенти и най-жестоки и разрушителни прояви, извършени от спортни запалянковци. 

Агресия по света и около нас

   В далекоизточните страни строгото възпитание потиска външната емоционална изява, което в съчетание с по-особените законови рамки до определена степен ограничава външната изява на насилието. За сметка на прикритите форми на агресия в обществото, тя успешно се шири в затворения семеен кръг. 

   В някои африкански страни най-първобитните форми на насилие са средство за съществувание. Липсата на закони, култура и нерядкото завземане и задържане на властта от сатрапи е най-честата причина за изключиtелно жестоки и тиранични режими. 

   В ислямските страни религията формално е против насилието, но на практика именно тя узаконява прилагането му, като се започне от всякакви издевателства върху жените, системно практикуване на насилие от страна на държавата и се стигне до официалното регламентиране и поощряване на тероризма. 

   В САЩ насилието има дълбоки корени, свързани с робовладелчеството при утвърждаване на държавата. То се е превърнало в основен инструмент за преуспяване. С течение на годините, агресията в определена степен се облагородява, но заедно с това се развиват и внедряват редица нови, рафинирани форми на агресивно поведение, гарантиращи блага и власт. Независимо от добрата образователна система, американската нация не може да се похвали със забележителна култура и възпитание. Този факт, наложеният маниер на по-свободно общуване и широкият и лесен достъп до оръжие ограничават задръжките и стимулират агресията. За това особено спомага и мощната филмова индустрия. Чрез нея и под други форми САЩ са най-големите "износители" на агресия в света. 

   Агресията заема неподозирани размери в нашето общество. Малки, 3-4-годишни деца с неистови ревове размахват юмручета и налитат на бой. По-големите със садистично удоволствие мъчат животинки и пребиват другарчетата си. Училищата се превръщат в арена на съревнование по изобретяване и прилагане на агресивни прояви. Ученички интригуват със завидна изобретателност, а други конкурират момчетата в малтретирането и садистичните мъчения. Различен набор от студени и огнестрелни оръжия са достъпни за всеки. Постепенно обществото претръпва към убийствата, извършвани от малолетни. Семейството се превръща в среда на системно насилие. Жени и деца биват пребивани все по-често и по-жестоко. Масово явление е деца да бият, даже да убиват родители, баби и дядовци. Най-тревожна е мотивацията, която се простира от конфликт или дребна свада до най-незначителна материална придобивка. Една от най-грозните страни на насилието е убийството на дете от родната майка, която посяга даже на всичките си деца. 

    Работното място се превръща в изключително опасна среда. Брутални закачки, заплахи, шантаж, пряко физическо насилие и изнасилвания се практикуват както от мъже, така също и от жени. Улицата се оказва и денем, и нощем изключително рисково място по отношение на нападения, кражби и изнасилвания. Тя е средище на безскрупулни бандити и на нея се водят истински войни между банди и групировки. 

   Агресията по пътищата буди изключителна тревога. Тя се практикува повсеместно от силни и слаби, от мъже и жени с изключителна изобретателност в предизвикателствата и без никакво съжаление за последствията. 

    Отдавна арогантността на политици и държавници надхвърля безпардонното им отношение към обикновените хора. Със своите управление и решения те извършват поредица непочтени и агресивни действия, които засягат и вредят болезнено на хиляди хора. Властовите действия· се превръщат в един от най-мощните и масови инструменти за фрустрация на огромни слоеве от населението. 

   По улиците и пътищата се движат стотици незнайни, избухливи типове, социопати, маниаци, изнасилвачи и студенокръвни убийци. Те влизат в домовете ни, извършват гнусните си деяния и остават безнаказани. На всичкото отгоре  телевизиите и пресата бълват директно хиляди сцени на ненаказано насилие, които пресъздават нашата действителност като жесток филм на ужасите. 

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.