Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




   Aгресията процъфтява в цял свят, като относително по-приемливи граници има само в европейските страни. Несъмнено, и там тя намира благоприятна почва за развитие, но традиционно по-доброто възпитание и някои утвърдени религиозни принципи играят известна задържаща роля. Това рефлектира и в средствата за масова информация, които ни представят насилнически и агресивни прояви като пикантни случки. Но дори и тези страни не могат да бъдат посочени като пример за подражание, защото точно в тях се разкриват жестоки масови убийства, юмручни сблъсъци в парламенти и най-жестоки и разрушителни прояви, извършени от спортни запалянковци. 

Агресия по света и около нас

   В далекоизточните страни строгото възпитание потиска външната емоционална изява, което в съчетание с по-особените законови рамки до определена степен ограничава външната изява на насилието. За сметка на прикритите форми на агресия в обществото, тя успешно се шири в затворения семеен кръг. 

   В някои африкански страни най-първобитните форми на насилие са средство за съществувание. Липсата на закони, култура и нерядкото завземане и задържане на властта от сатрапи е най-честата причина за изключиtелно жестоки и тиранични режими. 

   В ислямските страни религията формално е против насилието, но на практика именно тя узаконява прилагането му, като се започне от всякакви издевателства върху жените, системно практикуване на насилие от страна на държавата и се стигне до официалното регламентиране и поощряване на тероризма. 

   В САЩ насилието има дълбоки корени, свързани с робовладелчеството при утвърждаване на държавата. То се е превърнало в основен инструмент за преуспяване. С течение на годините, агресията в определена степен се облагородява, но заедно с това се развиват и внедряват редица нови, рафинирани форми на агресивно поведение, гарантиращи блага и власт. Независимо от добрата образователна система, американската нация не може да се похвали със забележителна култура и възпитание. Този факт, наложеният маниер на по-свободно общуване и широкият и лесен достъп до оръжие ограничават задръжките и стимулират агресията. За това особено спомага и мощната филмова индустрия. Чрез нея и под други форми САЩ са най-големите "износители" на агресия в света. 

   Агресията заема неподозирани размери в нашето общество. Малки, 3-4-годишни деца с неистови ревове размахват юмручета и налитат на бой. По-големите със садистично удоволствие мъчат животинки и пребиват другарчетата си. Училищата се превръщат в арена на съревнование по изобретяване и прилагане на агресивни прояви. Ученички интригуват със завидна изобретателност, а други конкурират момчетата в малтретирането и садистичните мъчения. Различен набор от студени и огнестрелни оръжия са достъпни за всеки. Постепенно обществото претръпва към убийствата, извършвани от малолетни. Семейството се превръща в среда на системно насилие. Жени и деца биват пребивани все по-често и по-жестоко. Масово явление е деца да бият, даже да убиват родители, баби и дядовци. Най-тревожна е мотивацията, която се простира от конфликт или дребна свада до най-незначителна материална придобивка. Една от най-грозните страни на насилието е убийството на дете от родната майка, която посяга даже на всичките си деца. 

    Работното място се превръща в изключително опасна среда. Брутални закачки, заплахи, шантаж, пряко физическо насилие и изнасилвания се практикуват както от мъже, така също и от жени. Улицата се оказва и денем, и нощем изключително рисково място по отношение на нападения, кражби и изнасилвания. Тя е средище на безскрупулни бандити и на нея се водят истински войни между банди и групировки. 

   Агресията по пътищата буди изключителна тревога. Тя се практикува повсеместно от силни и слаби, от мъже и жени с изключителна изобретателност в предизвикателствата и без никакво съжаление за последствията. 

    Отдавна арогантността на политици и държавници надхвърля безпардонното им отношение към обикновените хора. Със своите управление и решения те извършват поредица непочтени и агресивни действия, които засягат и вредят болезнено на хиляди хора. Властовите действия· се превръщат в един от най-мощните и масови инструменти за фрустрация на огромни слоеве от населението. 

   По улиците и пътищата се движат стотици незнайни, избухливи типове, социопати, маниаци, изнасилвачи и студенокръвни убийци. Те влизат в домовете ни, извършват гнусните си деяния и остават безнаказани. На всичкото отгоре  телевизиите и пресата бълват директно хиляди сцени на ненаказано насилие, които пресъздават нашата действителност като жесток филм на ужасите. 


   За да просъществува и да се съхрани, всяко човешко същество е заредено с определена доза агресия. Тя се отключва като защитна реакция за преодоляване на определени трудности или заплахи. Агресията е основен компонент на естествения подбор и фактор, който провокира към съревнование, за да може индивидът да се спаси, да преживее или да преуспее. Една относително слаба агресивна реакция подпомага справянето с трудна житейска ситуация, но за по-престижна ниша в социалната йерархия се изисква по-интензивна и всестранна агресивност. За достигането на високи нива в социалната йерархия или "преуспяване" се смята, че е необходима постоянна настойчива агресивност, понякога съчетана с определена доза насилие. Ерудирани и надарени личности са успявали да стигнат до завидни постижения и върхови позиции в обществото, като упорито и задълбочено са използвали "агресията" си не с разрушителна цел, а като могъща творческа енергия в науката, художественото творчество или социалния прогрес. Съществуват възражения за това, че творческият прогрес няма агресивен характер, но точно в тази област е формулирана "благородната" агресия която с интелект, настойчивост и упоритост позволява на определена личност да победи в едно съревнование с почтени средства. В действителност тези примери се оказват изключения, свързани с много талантливи или гениални личности. За съжаление, днес дори и в интелектуалните области агресията навлиза с негативните си форми, като плагиатство, фалшификации, интриги, злепоставяния, дори силови средства. 

   Жалко е, че за решаването на тривиални житейски проблеми се използват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства. 

   Хората не се раждат агресори. Агресията се мотивира от страх, засягане на честолюбието, личните интереси, завистта и много други фактори. Използвайки личните слабости на индивида и чрез системни тренировки, агресията може да се насажда и управлява в определена насока. Част от хората изключително лесно възприемат агресивното поведение. 

   Някои хора имат добре изградени вътрешни задръжки, но житейските трудности и явните нападки срещу тях ги довеждат до агресия, като единствена защитна реакция. На тази основа, в съвременния живот се налага принципът, че за да се предпазим от агресията, която ни заобикаля, е необходимо да я познаваме и прилагаме първи според правилото, че нападението е най-добрата отбрана. По този начин агресията у нас се превръща в начин на живот. Важен аргумент в подкрепа на тази теза са примерите с умни и неагресивни хора, които не могат да преуспеят. 

   Нарушенията в здравословното състояние са мощен стимул, провокиращ агресия. Някои заболявания по своята същност стимулират агресивните прояви. Заболявания на нервната система, предизвикани от засягане на структурите, свързани с емоциите, активират агресивното поведение. Заболявания с изразен болков синдром, стомашно-чревни и чернодробни болести, рак и двигателна инвалидност, често обуславят агресивни прояви. Заболявания на член от семейството, особено такива с безизходен характер, са предпоставка за формиране на цели фамилии агресори. 

   Фрустрацията е основен фактор, провокиращ агресията. В трудния съвременен живот почти няма ден, в който човек да не се почувства засегнат, огорчен, обиден, безперспективен. Това води до преходни или трайни депресивни състояния, които в значителната си част могат да отключат агресия. 

   И накрая, не трябва да се забравя, че всички на пръв поглед благородни пориви за слава, чест, лидерство и власт, задължително са скрепени с изявена агресия, нерядко стигаща до насилие, ползват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства. 

    Насилническите групи представляват организирани групировки или движения, които проявяват враждебност, омраза и насилие, насочени към : човешки или религиозни групи, родове, фамилии или социални общности и прослойки. По-рядко те могат да имат сексуална, контрабандна или нацистка ориентация. Повечето от тях не признават, че действат насилнически, независимо че определят враговете си като опасни за обществото, и то мотивира изтребването им. Често използват обекта на омраза като изкупителна жертва за пречистване на обществото. В голяма част от тези групировки се създава характерна психологическа настройка, която  определя основната доктрина и цели в крайна сметка да оправдае до известна степен действията им пред обществото. В нея основни прийоми са дехумаuията или демонизацията на мишена, която е тяхна цел. Членовете на такива групировки възприемат себе си като елитни избраници на обществото, които действат от негово име. По принцип идеите им са твърде елементарни и се свеждат до расизъм, ксенофобия, борба срещу разкрита от тях конспирация или ликвидиране на непълноценни от тяхна гледна точка членове на обществото. Използването на някои похвати цели обвързването с групата, афиширането на определена идеология и конспиративност. 


   Участието в подобна група се възприема за престижно и повишава обикновеното положение на членуващия. Контактите в групата му дават самочувствие и усещане за сигурност от други лица или банди. Някои имат и материални облаги, защото се включват в криминален бизнес или кражби. Много групировки или банди носят характерно облекло, бижута и аксесоари, отличителни знаци, като предпочитат определени цветове и прически, татуировки и дори формират специфичен жаргон. Пред обществото се представят с лозунги, прокламации и графити, а напоследък използват и интернет. 

Групово насилие

   В началните периоди от съществуването на групата доминира вербална агресия, като постепенно, успоредно с консолидирането на групировката, се ожесточават и проявите. Първата и особено опасна фаза от организацията на групата е приобщаването на нов член. Той трябва да бъде убеден или по скоро принуден да мисли като останалите или най-главното му качество да бъде омразата към тези, които са мразени от останалите членове. Втората фаза, след като ядрото на групата е оформено, е свързана с утвърждаването на символи, митология и ритуали, насочени против обекта на омраза. Следващите етапи са посветени на официалното изразяване на презрението към съответния обект, за която цел той е подложен на присмех, иронизиране и подигравки. Следва т.нар. критична фаза, защото е свързана с прехода от вербално към физическо насилие. Навлезе ли се в тази фаза, остава само една стъпка до атакуването на определената жертва с оръжие. С това се избистря окончателно крайната цел, дали да се нарани или да се унищожи обектът. Постепенното психологично изграждане на цялостната конструкция е свързано с единствен краен резултат - изживяване на дълбоко и искрено удовлетворение само от смъртта на жертвата. На практика стотици банди и групировки по света и у нас оперират на различни етапи от описаните фази на ожесточение, като безспорно най-жестоки и най-крайни са терористичните групировки. 

   Хулиганските прояви у нас взимат все по-широки размери през последните години, като нанасят сериозни материални щети, включително и човешки жертви. От психологична гледна точка хулиганското поведение на спортните запалянковци е лесно обяснимо. При тях любимият отбор се издига в култ. Победата се изживява като екстаз, който води до безразсъдни прояви на радост. При загуба на отбора настъпва фрустрация, която много лесно прераства в груба физическа агресия. По-големите или по-монолитните групи много лесно се индуцират взаимно. Ако един от членовете хвърли камък, примерът веднага се последва от другарите му. Желанието за оригиналност кара някои да чупят предмети или да преминат към физическо насилие. Тези прояви стигат до крайна екзалтация при среща с група от противниковия отбор. Понякога спортните хулигани добиват невероятна увереност в силите си и разширяват полето на действията си, като достигат до престъпни прояви. Проблемът при хулиганските акции се свежда до лошо възпитание, липса на задръжки, заимствано поведение, липса на навици за поведение в обществото и най-вече на безнаказаност при по-дребните първоначални прояви. 

   Думата хулиган се употребява за първи път от лондонската полиция през 1898 г. Според някои тя идва от ирландския побойник Патрик Хулиган, а според други е производна от името на улицата "Хулей", което означава диво надпиване. У нас се ползва думата гамен , означаваща най-често невъзпитан младеж с антисоциално поведение. Понятието хулиган, освен това съдържание, включва и принадлежност към група. 

    Хулиганството се проявява под най-различни форми - викане, чупене, побоища, улични неразбории, необичаен цинизъм, вулгарни закачки и предизвикателства, употреба на подръчни средства и оръжие за скандали и побоища, съпротива на представители на закона. То е широко разпространено в Русия, където органите на полицията делят проявите на дребно и злона-мерено хулиганство. 

   Хулиганството е най-широко разпространено сред футболните запалянковци в Аржентина и Великобритания. Най-сериозните изстъпления на хулиганите се проявяват след загуба на любимия отбор, при което може да се стигне до групова психоза и брутално насилие. В САЩ са описани широки сблъсъци между големи групи хулигани с тежки последствия, като сериозни разрушения и много жертви. Хулиганите в Иран, в т.ч. и футболните, се наказват със затвор, дори и със смърт. Там през 2001 г. студенти са осъдени на смърт, защото след мач са скандирали лозунг, в който имало и религиозен елемент. 


 Насилието често се оказва противодействие на унижението, срама и обидата. Погрешно е мнението, че насилието е форма на гордост и начин за защита на честта. Често, но невинаги, то е девиантно поведение, присъщо на човека, което може да се преодолее само при наличието на много добре развито чувство за самоконтрол. Психологията на индивидуалната агресия и насилието се различава много съществено от междугруповите конфликти. Обикновено колкото по-слабо са социализирани определени личности, толкова по-мощен е у тях поривът за индивидуално насилие. Точно обратно, най-социализираните личности са най-активни участници в междугруповото насилие. Индивидуалните насилници в живота се характеризират с кражби, жестоки престъпления, убийства, малтретиране и изнасилване. Жестоките престъпления преобладават при лица с по-нисък социално-икономически статус, обикновено по-бедни и по-слабо образовани. Те не могат да приемат наложилите се социални форми, даващи само на държавата право да използва насилие. Обратно на това, междугруповото насилие зависи от лидера и примерите за подражание на подчертано добре социализирани личности. Междугруповото насилие използва много умело опита от войните, т.е. от прилагането на междудържавническо насилие. За правилното водене на една съвременна война са необходими обучени, културни и много добре образовани бойци, ползващи свръхмодерна техника и взимащи много бързо сложни решения. 

Индивидуалнo насилие

   Почти няма човек, който в даден момент от своя живот да не е проявявал агресия. Много от тези постъпки имат символично изражение, защото не са предизвиквали сериозни последици у другите хора. Има и множество примери, когато агресивното поведение се поощрява. Много родители поучават децата си и при незначителен конфликт да отговарят с агресия. 

Нахъсването и агресивното поведение е задължително в редица спортни дисциплини, а при някои се стига даже до ожесточение. От друга страна, при психопатите е налице излишък на агресия, която може да се проявява без конкретна цел или причина. 

Редица компоненти в мотивацията на насилието са наследство от еволюцията и имат защитен механизъм, който се наблюдава и при много животни. 

  • Самозащитно поведение - проявява се при страх, заплаха или невъзможност да се избегне критична ситуация. 
  • Социални конфликти - ревностна борба за овладяване или защита на ресурси за съществувание. 
  • Социално насилие - пречки за реализация на нагона за репродукция. 
  • Хищнически прояви - атаки и конкурентни борби за надмощие, плячка и лидерство. 
  • Родителска защита - майчин рефлекс за саможертва в името на децата. 

   Възникването на реакция, свързана с упражняване на насилие, зависи от редица фактори. Безспорно е значението на наследствеността, като структурна и функционална организация на мозъка, възпитанието, средата, културата, тренирането на задръжки и др. Поради това на определен дразнител отговорът на един индивид може да бъде задоволство, на друг - безразличие, а у трети да предизвика агресия с насилствени действия. 

   Насилието може да бъде проявено под най-различни форми, като най-често срещаните от юридическа гледна точка прояви са следните: 

1. Малтретиране - грубо отнасяне към дадено лице с използването на физически и/или психически неприети форми на поведение. 

2. Апавирано насилие - форма на решителна закана или заплаха с оръжие. 

3. Физическо насилие - реална физическа атака спрямо други лица с извършване на физически насилнически действия. 

4. Словесна атака - употреба на заплашителни и нецензурни думи и изрази, съпроводени със заканителни жестове. 

5. Словесна атака с нападение - ругателство, съпроводено с физически бой и/или нараняване. 

6. Жестокост спрямо животни - мъчения на всякакви животински видове. 

7. Домашно насилие - насилствени действия спрямо член от семейство-то (жена, деца, роднини). 

8. Убигство - физическо унищожаване на друго лице в условията на нараняване, отравяне, задушаване, разчленяване. 

9. Телесна повреда - увреждане на друго лице, изгаряне, нараняване, чу-пене на кости по мъчителен начин. 

10. Изнасилване - извършване на насилствен полов акт чрез упражняване на физическа сила. 

11. Родословие и насилие - наследствена склонност към насилие, установена в потеклото. 

Виктимизация е процес на превръщане на потенциалните жертви на престъпността в реални.  През последните години виктинизацията при взломните кражби показва лек спад. Обратно на това, тя нараства рязко сред ученици и млади момичета, застрашени от побоища и изнасилване. Най-силно е нараснала виктинизацията на водачите на МПС, изложени на агресия по пътищата. Липсват сигурни данни за виктинизацията на жените, подложени на домашно насилие, защото много от инцидентите се прикриват. 



    Насилие и убийства могат да се извършат в състояние на ревност, при изключителен гняв, а понякога с цел  да се отстрани свидетел на извършено престъпление. Особено жестоките насилия и убийства се извършват обикновено при определена мотивация. Психопатите правят най-често едноактни масови убийства. Серийните убийци са автори на еднотипни престъпления, реализирани през различни периоди от време. Това време е необходимо за намиране на подходяща жертва и условия за извършване на престъплението. Търсенето на мотивацията при серийните убийци е сложен процес. Те често са били унижавани, малтретирани и злепоставяни през детството си, в резултат на което са изпитали болката и агресията на собствен гръб. С течение на годините в съзнанието им кумулира стремежът за налагане и превъзходство над другите и за тях реваншът се превръща в смисъл на живота. Те мобилизират целия си интелектуален потенциал, за да планират задълбочено насилническите си действия, които винаги имат крайни измерения. Затова те не извършват дребни и леки агресивни прояви, които биха ги включили в групата на лицата с антисоциално поведение, с което да насочат следствието към самите тях. Те се ръководят от стремежа да отмъстят на този, който е причина за състоянието им на фрустрация. Това може да бъде родната им майка, жена, отхвърлила предложението им за близост, личност, отказала назначение, приятелски кръг, източник на подигравки и др. Независимо от тази ясна идентификация на жертвата (напр. майката), болното им съзнание генерализира агресията, като я прехвърля към всички жени, имащи сродни белези с майката. Такива хора живеят обикновено тихо, скромно и незабележимо. При възможност проявяват отзивчивост и оказват помощ на другите. През цялото време, обаче, потайно и търпеливо търсят и преследват жертвата, като планират в най-големи детайли всеки етап от насилието. 

Средногодишен брой убийства, 2007—2009 г. и 2010—2012 г.
Средногодишен брой убийства, 2007—2009 г. и 2010—2012 г.
(на 100 000 души население) — Източник: Евростат


   Примерите за изключителна агресия не са свързани само със социопати и психично болни. Много психично уравновесени на пръв поглед личности могат да проявят крайна агресия, дори убийство, когато са дълбоко засегнати от някакво деяние, което не може или те не желаят да бъде възмездено по законен ред. Засегнато честолюбие, обезчестена дъщеря, спекулации с големи суми, ревност, вражда за имущество, фамилна вендета и много други причини могат да бъдат повод за жестока, лична саморазправа. 

   Накрая, не трябва да се забравя, че макар и рядко, но съществуват изключително избухливи личности, които нямат никакви задръжни механизми върху афекта и не могат да се контролират при физическо стълкновение. Към тази група се отнасят и тези, които изпитват патологично опиянение при вида на кръв, причиняването на болка и това неминуемо ги води до тежки престъпления. 


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.