Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




    При определяне психологията на престъпника компетенциите са на криминалната психология, т.к. тя изследва причините за формирането на престъпна нагласа. Механизмите за поява на престъпния умисъл, подготовката и извършването на деянието, а също и механизмите за създаване на престъпно поведенчески стереотипи; от особено значение са проучванията върху личността на извършителите.
Психология на престъпника

    В гледната точка на криминалната психология деликтът е процес, който се разкрива във времепространството. Това изисква да се отчитат не само действията, формирали правонарушението, но и предшестващите ги събития. Така се разкрива генезисът на престъпното поведение.
    От особен интерес е формирането на престъпния умисъл. Факторите му се търсят както в дефицитите на социализацията, така и в индивидуалните свойства на личността. Проблемът е, че знанията за биологичното и социалното не дават отговор на важния въпрос: кои индивидуални свойства и кои периоди от развитието в съчетание с кои условия на обкръжението пораждат отклоненията в поведението на детето и възрастния:
    Фактори на биологичното - отношението биологично-социално, опосредствано от психичното, е централният изследователски фокус на психологията на престъпника. Тук формулирането на някакви универсални формули е неправомерно, защото връзките са нееднозначни и многопланови. В психологията ролята на биологичното по отношение на психичното се представя в различни варианти:
  • отключващ механизъм за физиологичното обезпечаване на психичните процеси;
  • тяхна предпоставка на психичните процеси;
  • съдържание на психичното в смисъл на усещане за състоянието на организма;
  • фактор, повлияващ протичането на психичните явления;
  • условие за възникването им.
    Тази вариативност изисква анализите на биологичното, социалното и психичното да отчитат съотношението между трите групи фактори в процеса на всеки отделен случай.
    Криминалната психология се занимава с идентифицирането на т. нар. психобиологични предпоставки на престъпното поведение като неблагоприятни организмични свойства на психиката и социалната дезадаптация. Нейните решения открояват следните биологични предпоставки с отрицателно влияние на поведението:
  • патология на биологичните потребности. Тя е най-честата причина за сексуалните извращения и половите престъпления;
  •  някои невротични заболявания от типа на психопатии, неврастении. Те повишават възбудимостта на нервната система, отключват неадекватни реакции и затрудняват самоконтрола;
  • някои наследствени заболявания. Особено значение имат обременените от алкохолизъм;
  • психофизиологично отклонение, изменения в химичния състав на средата, храната водят до различни психосоматични алергични или токсични заболявания и служат за допълнителен криминогенен фактор.
    Влияние на социалното - решаващият фактор на социалната среда са неудовлетворените желания на хората в сферата на потреблението, т. е. разминаването между личните ценности с възможността за консумирането им. Аспектите на разминаването се откриват в многобройни посоки, например:
  • потребностите се формират под въздействието на миналото. Нагласата "да живея не по-лошо от вчера" се проектира цялостно върху желанията, но често неадекватни представи. По правило силните страни на миналото се идеализират, а слабите се омаловажават. В резултат предшестващото се идеализира и генерира растеж на потребностите, невъзможен за задоволяване;
  • потребностите се диктуват от прогнозите за бъдещето. Човек се ръководи от формулата, че "утре ще живее по-добре от днес". В резултат потребностите му нарастват, а той няма механизъм за задоволяването им;
  • потребностите се формират посредством сравнение с живота на другите. В този случай се задейства нагласата "не искам да живея по-лошо от другите";
  • формирането на потребностите се подчинява на принципа за съответствие с възможностите. Нарушаването на този принцип логично води до невъзможност за задоволяването им.
   В синтез, в криминалната психология особено значение има анализът на конкретната личност във взаимодействието й със съответната социална среда. Доколкото престъпното поведение не се ражда от личността или от средата сами по себе си, а от тяхното взаимодействие.
   За пресъздаването на по-цялостна картина на изследвания проблем се използва система от методи.   Обичайно инструментариумът се структурира в следните основни групи:

Социологични методи 

   Ползват се за набиране на първична информация. Включват интервю, анкета, стандартни въпросници, наблюдения, установяват специфичното при формирането на ценностната ориентация и стила на живот.
    Съдържание на криминологичната информация:
  1. Социалнодемографски данни: пол, възраст, образование, социален произход, семеен статус, религиозна принадлежност, имуществено състояние, членство в групи, институции, организации;
    Психологическо изследване
  2. Наказателно-правни данни: водене на отчет за извършване на противообществени прояви, минали осъждания, изтърпяване на наказания в места за лишаване от свобода;
  3. Социално-психологически данни: стил на взаимоотношенията в семейството, отношение към връстници, колеги, приятели, характер и особености на предкриминогенната и криминогенната конфликтна ситуация; данни за жертвата в смисъл на отношение към нея и нейното поведение спрямо извършителя; наличие на трети лица в ситуацията (независимо от броя на хората, свидетел, поръчител, съучастник) и значението им за деянието, отношението към социалните ценности, моралните и правни норми; отношение към собственото поведение и самооценка на личностните качества; отношение към правозащитните органи и преценка на възможното по вид и размер наказание; самооценка на мотивите и целите на престъплението;
  4. Данни за нравствеността на личността и поведението на лицето: представи за добро, зло, дълг, свобода, отговорност и съответните им деформации; наличие на собствени идеали, съвест, светоглед и отражението им върху поведението; физически или други качества на личността със значение за появата на отклонения или разстройства на целостността й;

Социално-психологически методи

   Ползват се за разкриване на причинно-следствените връзки в поведението на лицето, с най-широко приложение са няколко групи тестови методики:
  1. Социометрични тестове - изследват малката група (Джейкъб Морено) или структурата на неформалните групи и процесите на лидерство и аутсайдерство. Фокусът на изследването е главно върху устойчивостта и променливостта в структурата на групата, както и върху емоционалните връзки между членовете. Резултатите дават възможност за очертаване на профила на групата, стиловете на общуване в нея, лостовете за налагане на подчинение с цел да се препоръчат мерки, начини за разбиване на престъпната структура;
  2. Тестове за изследване на правното съзнание - изследват се едновременно контролни и криминогенни групи с цел да се регистрират сходства и различия в правосъзнанието. Тестовете представят конфликтни ситуации, които позволяват различни варианти за оценка и изходи от ситуацията. Предлагат се също казуси с възможности за коригиране на логически грешки и установяване на лъжата;
  3. Автобиографичен метод - въпреки субективизма си съдържа ценни ориентири, автобиографията може да бъде свободен разказ или да се следва предварително подготвен план, обвързването на резултатите от нея с резултатите от други изследвания, без значение дали са процесуални или не, е признак за добър професионализъм;

Документни изследвания 

   Осъществяват се чрез въпросници, набиращи информация от материалите по делото. Документите биват няколко типа:
  1. Наказателно-правни дела от общ характер с влезли в сила присъди, с които се осъжда, оправдава или определя възпитателна мярка за лицето;
  2. Материали от предварителни изследвания, когато съдът е решил лицето да бъде освободено от наказателна отговорност в предвидените от закона случаи;
  3. Материали от предварителното производство - когато то е прекратено на други основания.
    В синтез, в юридическата психология са от особено значение необичайните условия, при които се намира изследваното лице. Тези условия (криминогенна, криминална, следствена ситуации) разкриват структури или качества, които при обичайни изследвания са трудно уловими или изобщо не се проявяват. За най-надеждни се считат изследванията по време на предварителното производство.


 

Системен подход


   Днес към научните методи се предявяват изисквания, независимо от спецификата на предметната област. Два от тях са основни:
  1. Проучваното явление да се изследва в генезис и динамика, т.е. във връзка с определен контекст;
  2. Изследването да бъде по възможност безпристрастно.
   На тези критерии отговаря системният подход. Стратегически подходът се прилага към поведенческите процеси във връзка със структурата на личността и системата правни норми с цел да се разкриват причинно-следствените отношения на взаимодействието. Два от принципите на подхода са от особено значение за методологията на изследванията: йерархичният и личностният.
Методология на изследванията в юридическата психология
  1. Принцип на йерархичните системи - отразява виждането, че всяка система е част от по-широка друга. Свързана е и е зависима от нея. От една страна принципът позволява да се разберат многото равнища на организация в социалния живот, а от друга дава възможност да се изследват отделните явления в контекст;
  2. Личностен принцип - неизменен обект на изследването в юридическата психология е личността, защото правните норми са адресирани към нея. Това изисква да се изграждат модели за структура на личността, като се открояват компонентите със значение в следните сфери: 
  • в различни от криминогенни ситуации; 
  • в звената на правозащитната дейност; 
  • при разработването на стратегии за ресоциализация на правонарушителите. 
   На практика усилията са към разкриване на вътрешните личностни предпоставки, които при взаимодействие с определени външни фактори създават или имат потенциала да създадат криминогенна ситуация.

Критерии за класификация на изследователския инструментариум

   Ползват се както някои от методите на юриспруденцията, така и на психологията. Могат да се разграничат по два основни критерия - цели и средства:
   - по критерия цели се структурират в няколко групи: методи за научно изследване (разкриват човешките отношения, регулирани от правните норми, и разработват препоръки за превенция и отпор за престъпността); методи за психологическо въздействие върху личността (прилагат се от длъжностните лица в ограничен диапазон - в рамките на наказателното законодателство и предписанията на морала, имат за цел превенция на престъпната дейност, разкриване на причините за деянията, ресоциализация на извършителите и адаптирането им към просоциалните условия); методи на съдебно-психологическата експертиза (целят по възможност най-пълно изследване, проведено от експерт психолог по изискване на следствените и съдебните органи; тук диапазонът също е ограничен от предписанията на законодателството, регламентиращи производството на експертизи);
   - по критерия средства - обичайният набор включва: психологически анализ на материалите по делото; анамнестичен метод; методи на наблюдението и естествения експеримент; психологически методи за изследване на индивидуалните особености на лицето. Прилагането им изисква от психолога знания за регистриране на поведението, емоционалните реакции и особеностите на мисленето в конфликтогенната ситуация на следственото общуване.
   Не съществува метод, който пряко да води до отговор на поставения въпрос. Няма и гаранции за достоверността на набраните данни, затова важен момент от работата е комбинирането на данните от стандартните изследвания с неформалните преки наблюдения, в съчетание с добра теоретична подготовка в областта на феноменологичния анализ.
   Юридическата психология е приложна наука, включваща много области на знанието, но главно от сферата на психологията и юриспруденцията. Занимава се с формите на човешко съжителство, регулирани от правните норми. Предметът е ориентиран към външните и вътрешните детерминанти на личността във връзка с оформянето на личността, във връзка с оформянето на правното съзнание.
   Правото е свързано с нормативното поведение. Човек извършва постъпки, които се подчиняват на определени правила. Те са задължителни, назовават се норми на поведение и се установяват в интерес на цялото общество или отделни негови групи. Сред нормите се открояват социалните, които включват обичая, морала и правото. Те изискват или въздържание от определени постъпки, или извършването им под форма на активно действие. Специфичното за предмета на юридическата психология е, че пренася познанието върху човека в ролята му на правонарушител, свидетел, пострадал (потърпевш, жертва - victim, лат.).
   Откроява се своеобразието на тези роли с разкриване на правното им значение за установяване на истината по делото.
   Както по време на предварителните следствия, така и в съдебните производства се изясняват сложно преплетени човешки отношения, тласкащи хората към престъпления в делата за убийства, за довеждане до самоубийства, за умишлено нанасяне на телесни повреди, за хулиганство и кражби. По същество се разглеждат психологически въпроси:
  • корист и отмъщение;
  • завист и омраза;
  • коварство и жестокост;
  • любов и ревност.
   Участниците в подобни драми са разнообразни - съдията, прокурорът, следователят, дознателят се занимават не само с извършителите, но и с други лица, в качеството им на свидетели, жертви, експерти, познати. Животът на всеки от тях е протекъл при различни условия и с различна ценностна система.
   Значителният ръст на престъпността с нейните най-опасни форми (организираната и детската престъпност, убийствата на сексуална основа, отвличанията, поръчковите убийства, тероризма и компютърните престъпления) изисква сериозна професионална компетентност в областта на правозащитната работа. Предназначението на юридическата психология е да помогне. Като теоретико-приложна наука тя изследва психологическата природа на причинно-следствените връзки в системата човек-право.
   Проучването на тези връзки се извършва в 2 сфери: законна и противозаконна, затова в предмета на юридическата психология се разграничават 2 големи категории действия: правомерни и правонарушения. На това основание проблематиката условно се разделя на две части:
  1. Обща -описваща нормативното поведение
  2. Специална- отнасяща се до крайните форми на девиация (отклонение) и социална патология.
  Общата част разработва предмета, историята, методите, връзките с другите науки. В различните раздели се анализира профила на законното поведение и правното съзнание; откроява се ролята им при формирането на имунитет към криминогенни ситуации.
Криминогенни ситуации - ситуации, при които има възможност за отключване на криминално поведение.
   Отделни раздели се занимават с психологията на правоотношенията в бизнес сферата й с психологията на юридическия труд.
   Специалната част на практика се назовава "съдебна психология". Включва широк кръг въпроси по проблеми на криминалната психология, психологията на потърпевшия, психология на непълнолетните правонарушители, следствената психология, психология на съдебния процес, съдебно-психологическа експертиза (СПЕ) и изправително-трудовата психология (пенитенциарна - затворническа - психология).
   Видно е, че юридическата психология опитва да изучава човека в пълнота, но с акценти върху правните аспекти, на живота му. В синтез, системата на нейния предмет разработва психологическите параметри на:
  • нормативно поведение-правосъзнание, морал, обществено мнение, социални стереотипи;
  • престъпно поведение-структура на престъпната личност, стереотипи на престъпното поведение, структура на престъпната група, предкриминогенна, криминогенна и криминална ситуация, личностна структура на потърпевшия и ролята на всички тези структури в генезиса на извършването на деянието;
  • правозащитна дейност- профилактика на правонарушенията, проблеми на рецидива, съдебно-психологическа експертиза;
  • ресоциализация на правонарушителите -проблеми на пенитенциарната психология и адаптацията след освобождаването на лицето към обичайните условия на живота;
  • поведението на младежите -анализ на психологическите особености по всички посочени дотук проблеми .

Афективни теории за стабилността


   Подбудителна сила на поведението е запазването на желано емоционално състояние.

   1. За снемане на напрежението. –Тезата е че  състоянието на възбуда не е благоприятно или желателно, затова личността се стреми да не стига до него или да го преодолява . Тази представа се основава на психоаналитичните механизми - изтласкване и рационализация. В тази парадигма е широко разпространено убеждението , че всяка възбуда от еротичен или танатичен характер е болезнена и затова отслабването й носи удоволствие.

   2. За его защита. –Тук личността опитва да поддържа една приемлива за себе си Аз- концепция. Тя възприема , променя, забравя и си измисля своята биография, актуалната ситуация и очакванията за бъдещето си, така както счита за най – добре. ) една от най – нездравословните практики, стилове, его – защита – означава „ не съм това, което съм”)(фалшив Аз на границата от патологията).

   3. За експресия  / изображение/ . Наричат се катарзисни. Тезата е , че личността се облекчава , очиства, след като се разкрие външно или даде воля на преживяванията си. Катарзисът е възможен в 2 плана:
  • физиологичен – чрез физическо натоварване, спорт, особено планинско катерене;
  • психологичен – чрез споделянето.

   4. За създаване на навик – наричат се още за научаването, за повторението, за познатостта, за подкреплението. Основна е идеята, че във всяка нова ситуация индивидът използва такъв тип реакция, която успешно е използвал в друга сходна на нея ситуация.

Афективни социално - психологически модели за обяснение на човешкото поведение

Афективни теории за растежа 


   Тук личността се стреми към постоянна промяна на преживяванията , отхвърляйки каквато и да е сдържаност или постоянство.
   1. За себичността  -слабо място – силна обидчивост, ранимост- ахилесова пета - напр. „ много добре си се справил „– а не „върха си”; силна потребност от комплименти.  Изхождат от философските идеи на Ницше(„ човешко, твърде човешко”); за нуждата на човека от самовъзвеличаване, с понятията от типа на себеутвърждаване, власт, престиж. Личността има силна потребност от постижения и превъзходство, доминиране над другите, вижда смисъла на живота си в това да ръководи, експлоатира и на всяка цена да остави нещо след себе си .   
   2. Игра на роли – Тук личността е ориентирана към постоянно разширяване на идентичността си( отговор на въпроса „кой съм аз”). Тя като че ли има несекваща потребност от себеосъзнааване. Тази мотивация я води към разкриване на самоценността си.
   3. За човешката близост - изхождат от потребността на човека да спечели одобрените на другите, желанието му да бъде приет и обичан.


 „ Доказано е , че човек когато се страхува – има проблеми, болен или е в дистрес – той се възстановява много по- бързо и по – добре, ако знае , че  някой , някъде го обича.”.

   Личността се стреми към общуване , самото условие да е с другите й носи удоволствие, а удовлетворението й по –нататък е резултат от сигналите, които те й дават , че харесването е взаимно. Човекът сякаш е осъден да бъде с другите , но и благословен.
   4. За фисилитацията ( фасилитирам – улеснявам)  Тезата е , че повечето хора получават облекчение, когато са в група , защото се освобождават от някои психични бариери и така увеличават индивидуалните си способности.Основна е идеята, че човека е имитатор. Той е емпатийно настроен към другите и лесно приема мисли, чувства, настроения на тези, с които влиза в контакт.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.