Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




Същност на различията в социалната принадлежност

   Хората се различават по социалната база, от която произхождат. Тук се включват характеристики като образование на родителите; характер и престиж на професията; равнище на доходите; характеристики на съседската среда; равнище на материален комфорт (споделяне или не на стая, книги, играчки, дрехи и т.н.). Тези фактори оказват влияние върху формирането на личността и нейните компоненти. Всяка от споменатите характеристики на социалната база отразява йерархия от статусни позиции. Така например, колкото по-висок е доходът и образованието на личността, толкова по-висок е и социалният й статус. Статусното разделение е присъщо на всички общества.

Същност на различията в социалната принадлежност


   Определянето на същността на социалните различия започва с Карл Маркс (19 век), които дефинира наличието на социално-класово (икономическо) разделение на обществото. Макс Вебер предлага многомерна стратификация на обществото, детерминирана от икономическите, политическите (сфера на властта) и социалните различия (сфера на престиж или статуса). Р.Нисбет изтъква редица фактори за формирането на социално-класовата принадлежност: отношението към властта, сферите и равнището на богатството, стилът на живот, нивото на образование,значението, придавано на семейството, религиозната и етническа принадлежност, професионалното занятие (последното е водещо за разделението в западните цивилизации).

Методи за измерване на социалния статус и принадлежността към социална група:

1.Подход на репутацията. Статусът на даден човек се определя чрез възприемането му от другите хора. Събира се информация от лица, за които се предполага, че добре познават местната общност и отделните й представители. През 40-те години Уорнър провежда изследване върху неголеми общини, чрез индивиди-информатори, които добре познават отделните представители на общността. Изисква се информация за това кой индивид с кои други е свързан, кой кого посещава, кои индивиди се събират заедно, между кои семейства се сключват бракове, как различните групи се разбират взаимно и т.н. Уорнър установява, че хората създават връзки с подобни на тях - по доход, занятие, местоживеене, религия, политически възгледи, образование. Така се дефинира съществуването на три основни социални групи: висша, средна и низша класа. Всяка една от тези групи може да се раздели на две прослойки - по-високо и по-ниско равнище . По този начин се оформят 6 групи: горна висша и долна висша, горна средна и долна средна, горна низша и долна низша. Недостатъка на метода е, че той може да се използва само в малки и затворени общности.

2.Обективен метод. Допълва предходния и се основава на отчитането на всички характеристики от т.нар. „Индекс на статусните характеристики”. Тези характеристики се детермнират от 4 фактора:

  • занятие (ранжиране по отношение на умения и престижност);
  • източник на доходите (наследство, заплата, социални осигуровки);
  • тип жилище (размер и състояние);
  • жилищен район (местоположение и престижност).

   Всеки критерий е претеглян, като най-висока стойност има факторът "занятие". В по-късни изследвания вместо многофакторния подход се използва само фактора "занятие", защото той умерено корелира с останалите фактори и ги представя.

Ранжиране на занятията по престиж (САЩ):

  1. Професионалисти (хора с висше образование и с много висока квалификация - юристи, финансисти, лекари, консултанти-психолози, университетски преподаватели и т.н.).
  2.  Собственици, мениджъри и лица от  държавната администрация.
  3. Служащи от най-различни равнища (държавни, частни) - чиновници, т.е. "хората с бели якички" без висше образование, но занимаващи се с банково дело, държавна администрация и т.н.
  4. Работници, притежаващи високо квалифицирани умения (с по-висок разряд) - хора, завършили техникуми, средно-специално обучение и др. Наричат се квалифицирани, опитни работници.
  5. Ниско квалифицирани работници - хора, които лесно биват заместени с други. Наричат се полу-квалифицирани работници.
  6. Неквалифицирани работници.


3.Субективен подход. При него самите изследвани лица се самоопределят към кое стъпало на социалната йерархия принадлежат. При изследване в САЩ по самоопределение:

  • Висша класа - 3%
  • Средна класа - 43%
  • Работници - 51% (20% от собствениците на дребни предприятия определят себе си като работници)
  • Социално "дъно" (социално слаби) - 1%

Не са могли да определят своята социална принадлежност или не вярват в класите - 2%


Обобщена класификация на социалната принадлежност.


   Базира се на социологически изследвания в САЩ с предходните методи и  е водеща при следващите интерпретатации. 

1.Висша класа - 1-3%

високо равнище - притежава богатства от много поколения;

ниско ранище - сами са създали богатството си.

2.Средна класа  - 45-50%. Различава се предимно по богатство от висшата, а по типа заетост от низшата. Професиите на тези хора изискват предимно вербални способности и абстрактно мислене и обикновено не изискват ръчни умения и техническа работа. Обикновено разликата вътре в класата се прави на база образование и изисквания на професията (равнище на отговорност и равнище на вземане на решения):

високо равнище - хората с най-престижни професии (юристи, лекари, артисти, учени, меъджъри и др.)

ниско равнище - по-голямата част от принадлежащите към средната класа (чиновници, технически персонал, администрация, дребни търговци, някой професии с висше образование).

3.Низша класа - зависят от уменията, които прилагат в своя труд:

високо равнище – работници с професионални умения

ниско равнище - неквалифицирани работници, неквалифициран ръчен труд.


Полови различия в зависимост от възпитанието и семейството.Агресивност.

   Традиционно чертите зависими от възпитанието и семейството се отнасят към стереотипа за женското поведение. Изследванията показват обаче че половете не се различават значимо в това отношение. Въпреки, че жените се консултират по-често преди да вземат решение за живота си, те са достатъчно самостоятелни при вземането и следването му. Жените са по-подготвени да напуснат родителите си и да водят самостоятелен живот. Мъжете по-често се оказват зависими от възгледите и одобрението на родителите си. 


 Агресивност в зависимост от пола


   Някой данни  сочат, че равнището на агресивност при мъжа е значително по-високо, като това се дължи на генетични причини. В подкрепа на тезата се привеждат следните аргументи:

  • разликите в равнището на агресивност се появяват толкова рано в живота, че е трудно да се предположи, че фактора среда е изиграл някаква роля;
  • мъжете са по-агресивни от жените във всички познати човешки общества;
  • това важи и за приматите, с които имаме общ произход.

   Предполага се, че агресията е свързана с равнището на половите хормони и може да се регулира чрез варирането на техния състав в кръвта.

   Социалните условия също допринасят за равнището на агресията, но последните водят до повишаване и на насилието сред жените, като социалните стереотипи стават все по-либерални в това отношение. Изследванията показват, че ако бъдат предизвикани към агресия, представителите на двата пола не показват значими различия в готовността да реагират агресивно. Разликата се състои предимно в инициирането на агресивния акт и предпочитанията на жените към вербални форми на агресия.



   Тук „мъжественост” и „женственост” се разглеждат като черти на личността, които изразяват психологическа насоченост към определено поведение, свързано с половата принадлежност. Подходът разглежда двата концепта като свързани с традиционните роли, произтичащи от пола, т.е. като комбинация от поведенчески особености, които са в по-голяма степен типични и по-често срещани и в по-голяма степен социално желателни за единия, но не и за другия пол. Съществува определен натиск от страна на обществото биологичните представители на двата пола да поддържат определено поведение, характерно за приетата норма за полова роля в конкретния социум. Понятията „мъжественост” и „женственост” обаче не са свързани с биологичния пол: всеки индивид притежава и от двете, но в различна степен.

Робърт Джеси Столър
Робърт Джеси Столър 1924-1991 
Опитите да се разграничат чисто биологичните различия (биологичен пол) от чисто родовите различия (полова роля) водят до множество обърквания. От многобройните опити да се дефинират половите и родовите различия най-приемливи дефиниции за пол и род, както и за свързаните с тях феномени можем да открием у Столър . Столър предлага термина “пол” да се ограничи в рамките на биологията, като в обема му да се включват: хромозомите, гениталиите, хормоните и вторичните полови белези. Той отбелязва, че полът на човека се определя от алгебричната сума от всички тези качества, като болшинството от хората принадлежат към едната от двете отделни групи, едната от които се обозначава като “мъже”, а другата като “жени”. Родът, от друга страна, е културен или психологически термин, отнасящ се към количеството мъжественост или женственост у човека. Ако оставим на страна това, че у много хора се наблюдава смес от едното и другото, у нормалния мъж преобладава мъжествеността, а у нормалната жена женствеността. Столър въвежда и термините родова идентичност и родова роля. Родовата идентичност е осъзнаването от човека на това към кой пол принадлежи, както и личните и културните аспекти на това осъзнаване. Така човек може да усеща себе си като “мъжествен мъж” или като “женствен мъж”, или (ако е жена) да спори за това, какво обществото очаква от жените. Родовата роля се отнася към явното поведение в обществото, особено по отношение на останалите хора, като в термина се включва и индивидуалната оценка на своя род. Внимателното разграничаване на пол и род се налага, защото родовото поведение (което се разглежда от Столър като придобито (научено), започвайки още от рождението) играе крайно важна роля за половото поведение, което, разбира се, е явно биологично. Разграничаването на двете понятия ни позволява и да изследваме и установим степента, в която на родовото поведение могат да влияят измененията в половата структура, например, промените след кастрация. Аргумент срещу социалната природа на родовото поведение са допусканията, че съществува явно различие в поведението при раждането между момчетата и момичетата. Така например, казват, че момчетата са по-неспокойни преди хранене, но се успокояват по-лесно, а при момичетата е точно обратно. Столър възразява на това допускане, отбелязвайки, че такова различие може да се обясни с усвояването на подобно поведение, което започва непосредствено след раждането. На взаимодействието майка-дете може  да влияе и емоционалното отношение на майката към пола на детето което води до различие както в начина, по който се отнасят към детето, така и в очакванията, които се предявяват към него. От синтеза, който прави Столър, следват два извода. На първо място, в родовото поведение има и биологичен субстрат, макар и да е трудно да се определи точно в каква пропорция. На второ място, доколкото половото поведение включва най-вече интензивните комуникации между хората, е необходимо да разглеждаме това, което се случва между хората, и най- вече това, което се случва вътре в човека – какви неврози, фантазии и желания кипят в него. Всичко това, според Столър, неизбежно води до обръщането към психологията като към основна методология на нашето разбиране на сексуалността . 

Обобщавайки аргументите на редица автори Ничълсън  прави следните изводи: При мъжете и жените ранното детство действително протича по различен начин, поради което различията между двата пола, вероятно, са доста големи. Но от това допускане не следва автоматично, че двата пола фактически функционират психологически по различен начин. Научните данни по този проблем са доста объркани и е трудно да бъдат оценени. Например, наблюденията, според които момчетата строят кули, а момичетата затворени стени, когато им се дават кубчета, може да се разглежда като сходство във функционирането, а не като различие (както обикновено се допуска). И двата пола се интересуват от своите тела и вероятно, от различията между анатомията на мъжа и жената.  И двата пола изразяват този свой интерес по сходен начин - символически, по време на играта с кубчетата. Или, с други думи казано, и двата пола подхождат към различията между половете по сходен начин. Различията в родовата роля и осъзнаването на родовата идентичност следователно, може да се разглежда като нещо, възникващо по сходен начин. Психологическите процеси, с чиито помощ мъжете стават агресивни бизнесмени, а жените грижовни домакини, са еднакви и не бива да се изпада в заблуда поради различията в крайния продукт. Обзорът на съществуващите експериментални данни явно поддържа и потвърждава доводите за “сходство”, подчертавайки огромното влияние на културния фактор . 

   Самюелз  подкрепя идеята за наличието по-скоро на сходство, отколкото на различие във психологическото функциониране на двата пола, отделяйки специално внимание на проблема със майките, които са самотни родители. Според него, в английското общество в момента се наблюдава тенденция да се заклеймява липсата на бащи в семействата. Това се дължи на глобалните промени на родовите роли в обществото, при които женската обществена и личностна активност се увеличава. Това, според Самюелз, води до колапс в механизма, който някога е поддържал мъжката доминация в обществото. Резултатът от колапса в доминацията е, че много мъже стават несигурни в техните родови роли и губят идентичността си. Признак за това са, например,  двойно увеличения брой на самоубийствата при мъжете и силното намаляване на самоубийствата сред жените. Според автора, проблемът е не във физическия пол на родителя, а във родовата роля, която може да бъде изпълнявана и от двата пола. Той въвежда понятието “баща от какъвто и да е пол” . Самюелз допуска, родовата роля на бащата може да се изпълнява и от самотните майки, доколкото ролята включва най-вече способността за поддържане на физическа близост с децата и формиране у тях на способността да се изразяват агресията си .

   Като обобщим направените от постюнгианските автори допускания по проблемите на пола и рода, можем да направим следните по-важни  изводи: 

  1. При формиране на родовата идентичност и родовата роля и при двата пола водеща роля играят културните и социалните фактори, а не вродените полови различия, макар последните също да оказват някакво, неизвестно в каква пропорция, влияние. В този план, е уместно половото поведение да се разглежда като функция на социалните отношения. 
  2. Различното протичане на детството при двата пола не е основание да приемем, че те фактически функционират психологически по различен начин, което пък е основание да приемем, че родителските комплекси функционират по сходен начин и при двата пола. 
  3. Мотивационните личностни диспозиции и при двата пола, отнасящи се до тяхната родова идентичност и родова роля, се формират в по-голямата си част под влиянието на въздействието на реалните родители (или техните заместители) и от двата пола до края на едиповия период. Идентификациите с родителските образи в рамките на този период са основата на функциониращите в зрелия индивид форми на родителските комплекси.Именно тези форми обуславят в по-голямата им част характера и вида на мотивационните нагласи, свързани с родовата идентичност и родовата роля през останалата част от онтогенезата. Така допускаме, че дискутираната по-напред склонност към социална активност и доминация, не е породена от генетичното или неврофизиологичното предимство на физиологичния пол на мъжете, а от доминиращата форма на родителските комплекси. Това допускане позволява да очакваме, че склонността към социална доминация може да се появи и при двата пола. Същото можем да твърдим за склонността към социална пасивност и подчиняемост.

Мотивацията  за постижения според пола

   При неутрални условия жените показват по-високи резултати в мотивацията за постижения по методиката на Маклелънд . Когато бъдат въведени допълнителни условия, свърани с намаляване на социалното одобрение, мотивацията за постижение при жените спада, докато при мъжете се увеличава и задминава тази на жените. Обобщението на данните от всички изследвания обаче не дава основания да се говори за стабилни значими различия в мотивацията за постижение между половете.

Увереност в себе си по отношение на успеха

   В типичния случай, ако на две групи, разделени по полова принадлежност, се даде задача и след описанието й всеки от участниците трябва да прогнозира как ще се справи със задачата, момчетата предвиждат, че ще се справят по-добре от момичетата, а момичетата, че ще се справят в зависимост от ред обстоятелства, свързани със задачата. Тази ниска увереност в себе си има последствия както по отношение на поеманата инициатива, така и при изпълнението . Има условия, които действат като опосредстващи фактори (модератори) на този ефект:

  • ако задачата е от такъв характер, че може да се смята за „женска”, тогава жените са по-уверени в себе си;
  • в ситуации с амбивалентна обратна информация за изпълнението жените са по-неуверени, но ако бъде осигурена еднозначна информация, значими разлики не се наблюдават;
  • увереността в себе си на жените е по-ниска от тази на мъжете, ако изследваните лица са известени, че ще бъдат оценявани в сравнение с другите. Ако ситуацията на съзтезание се неутрализира, не се откриват значими различия.

Оценка на свършената работа.

   Когато мъжете оценяват свършената работа, те обикновено си дават добра оценка и я атрибутират към своите способности. Жените по-често приписват успеха на случайността и късмета, а не толкова на способностите си. Те имат тенденцията да отричат своята отговорност за благополучните ситуации и да поемат отговорност за неблагоприятните , като по този начин принизяват своя реален принос.

Страх от успех.

   М. Хорнър (1972) кара студенти да напишат разказ за първенеца на курса от въображаемо училище и курс. Мъже, които са помолени да напишат разказ за „Джон” като първенец на курса си в медицинското училище, най-често си го представят като щастлив и имащ успех. Жените, които пишат за „Ана” в същата ситуация, често я характеризират като изолирана, отхвърлена и несигурна в себе си. Разбира се, може да се спори дали в случая става въпрос за страх от успех или за адекватно предвиждане на реалните последици, когато младите жени се отклоняват от очакваното поведение. По-късно повтарят изследването, но молят мъжете да пишат за „Том”, които се справя отлично в училище за детски учителки. В този случай изследваните лица демонстрират същия „страх от успеха” както жените в изследването на М. Хорнър.

Стил на себепредставяне


  Диакс (1976) изследва различията между половете в стила и стратегиите на себепредставяне. Установява, че базисната мъжка стратегия е насочена към приемане и подчертаване на собствения статус, при което силните страни, доминантността и компетентността се заявяват по един или друг начин. Жените приемат друга стратегия, при която целта е да се неутрализира статусът, да се създадат добри отношения с другите хора и да се представи „себе си” като типичен случай на способности и равнище на изпълнение. Тези стилове се подкрепят от практиката на социализацията. Освен това съществува и строго разпределение на задачите, които се възприемат като преимуществено женски или мъжки, което също представлява аспект на социализацията. Това как действат представителите на двата пола е до голяма степен функция на разбирането на принадлежността на задачата към двете стереотипни групи.

Потребност от принадлежност

   Жените, за разлика от мъжете, изразяват повече позитивни чувства по отношение на другите и са по-загрижени за своите социални взаимоотношения. Въпреки по-силната си потребност от принадлежност, жените имат по-силни социални забрани за инициативно или автономно социално поведение. Жените имат и преимущество по отношение на социалните прозрение и емпатията.

Половете имат различия в ориентацията в дихотомията сътрудничество/съревнователност. Разликата е не в равнището на тези 2 качества, а за качествено различна насоченост при изпълненията на дейност в условия на съревнование. Докато мъжете са загрижени за съдържанието на дейността, жените са загрижени преди всичко за удовлетворителността на социалната ситуация .


   Въпреки  липсата на данни за съществени различия в когнитивната сфера, изследванията показват, че момичетата имат по-добри постижения в училище през целия курс на обучение, като разликата се стопява към последните класове (когато се наблюдава по-голям процент случаи на преждевременно напускане на училище от момчетата). Тази тенденция продължава и във висшето образование.Момичетата се оказват по-малко склонни да продължат образованието си в университет. Тенденцията е повече момчета да продължават образованието си в университет, въпреки че момичетата имат по-силно положително отношение към обучението и го ценят по-високо (данните са от 70-те от САЩ).

   Друго изследване показва, че равнището на обучение, което момичетата получават, се влияе повече от социалния статус на семейството им, отколкото от академичния успех, докато при момчетата е обратното. Данни сочат, че при студентите от първите курсове половата принадлежност има по-голямо влияние върху съдържанието на стремежите за професионална кариера и обучение, отколкото способностите.


Професионални постижения


„Защо жените са направили толкова малко приноси към цивилизацията? Защо са постигнали толкова малко?” - Тайлър

Хипотези по проблема:

  1. Хипотеза:”Вариации на способностите” - Допускането е, че съществува разлика в разпределението на способностите между половете – жените се подреждат в центъра, а мъжете имат повече представители по двата полюса на континуума. Установено е, че в болниците за умствено изостанали има повече мъже и мъжете са повече сред гениите.  Последния факт е спорен, защото по-нови изследвания показват, че жените със същото равнище на умствена изостаналост по-рядко попадат в клиники поради по-добрата си социализация и по-редки случаи на агресия, което не подтиква близките им да се обръщат към институции. Дали сред жените действително има по-малко гении – това може да се обясни със социокултурните фактори и мъжката социална доминация .
  2. Хипотеза:”Социокултурни фактори” -При изследване в икономическата сфера от 1974  е  установено съществуването на дискриминация по отношение на жените: имат по-ниско заплащане, неравноправни условия при наемане на работа и при освобождаване, по-рядко повишаване в йерархията. О`Лиъри изтъква 2 основни причини за това състояние на нещата. Първата е, че според общия социален стереотип, има приравняване на успешния менаджърски стил с мъжкия модел на поведение, като на тази база се преценява професионалното изпълнение на жената.  Втората е нагласата на самите менаджъри към жените. Много мъже на ръководни позиции смятат, че мъжете ръботници не биха се съобразявали с жени-началници и че в сравнение с мъжете, жените са по-малко надеждни, по-трудно се справят с внезапни критични ситуации и са по-малко подходящи като темперамент за управленски позиции.Подходящ аргумент тук е и вече разгледания социален стереотип за мъжа и жената. Докато жената се определя като в клъстера „топлота-експресивност”, то компетентността, приписвана на мъжете, се свързва с качества катонезависимост, обективност, способности в бизнеса, увереност в себе си, амбиция, лекота при взимане на репения. С други думи, още при социализацията децата биват  приучавани, че професионалните успехи са присъщи на мъжете. Установено е, че хората се подчиняват на този стереотип и при оценка на резултатите от труда на двата пола. При изследването студенти са помолени да ранжират определен брой статии, писани от мъже и от жени, по редица показатели като компетентност, език, информативност, ценност и други. Есетата, представени като написани от мъже, получават по-добри оценки от студентите от двата пола в сравнение с тези, за които е съобщено, че са писани от жени.
  3. Хипотеза:”Биологични фактори” - Голяма част от авторите се придържат към сексистки позиции, утвърждавайки съществуването на вродени полови и родови различия, които са причината за непълноценността на жените в професионално и социално отношение. Обобщени аргументите им могат да бъдат открити при Стивънс . Общата теза на тези автори е, че доминиращата роля на мъжете е “психологическата реалност” на нашия вид, която се детерминира от генетични и неврофизиологични различия между мъжете и жените. Обществото, представено в лицето на родителите, може да модифицира подтиска или преувеличава моделите на сексуално поведение и съзнание, но това, което бива модифицирано, е родова предразположеност, която е вродена и съществува още преди първите родителски въздействия . В подкрепа на тезата се посочват резултатите от няколко социобиологични изследвания, реализирани през 60-те и 70-те години на века. Първото е експериментът на Хът , при който се дават играчка на малки момчета и момичета. Експериментаторите констатирали, че момчетата използват по-оригинално и изобретателно играчката, като тази изобретателност била свързана и с по-агресивно и неспокойно поведение в клас. От тук се прави извода, че творческият подход, самоутвърждаването и дивиргентното мислене са черти, свързани с мъжествеността . Второто изследване e на самият Стивънс и е свързано с анализ на съвременната социокултурна ситуация в западното общество. Съобразно този анализ се констатира “факта”, че в обществото политическата власт е притежавана преимуществено от мъже, което е “пряк израз на биологичната природа на мъжете”, докато, в същото време, жените демонстрират явен недостиг на ентусиазъм там, където става въпрос за обществена дейност. Подчертава се и тенденцията, съществуваща от доста години, изразяваща се във факта, че жените имат възможността да се занимават с политика, както и да работят в професионални и делови организации, но те рядко достигат до върховете на властта в тези сфери, което Стивънс обяснява с липсата на интерес или наличието на някакви вродени недостатъци . Третото изследване е експеримент на Уилсън , при които големи дози мъжки хормони се вкарват в ембрион от женски пол. Твърди се, че в последствие при тези индивиди се появява някаква степен на “мъжественост”, изразяваща се в повишена агресивност, по-голям интерес към кариерата и по-малък към брака, отдаване на предпочитание на “мъжки” играчки, например, пистолети и липса на интерес към женски играчки, например кукли. Основният аргумент тук е, че подобно поведение е свързано с половите хормони, и следователно, е генетично определено  .Четвъртото изследване е проведено отново от Уилсън и цели установяване на различие в навиците при двата пола. Резултатите показват, че момчетата са по-способни да се справят с математиката и са по-агресивни в социалните игри, отколкото момичетата, а момичетата имат по-добре развити вербални способности. На тези основания, Уилсън прави извода, че даже при идентично образование и еднаква достъпност до всички професии, мъжете с голяма вероятност ще продължат да играят непропорционална (преобладаваща) роля в политическия живот, бизнеса и науката. 

   Естествено е крайните сексистки позиции по проблемите на пола да предизвикат ответна реакция у жените. Реакцията е носечена както към оспорване на резултатите от цитираните по-напред изследвания, така и към опити да се формулират недискриминационни концепции за половите различия и ролята  на жените в обществото. Сейърс посочва, че самата идея да се изследват биологичните полови различия от самото начало на тези изследвания е била обвързана с изходното допускане, че биологията е единственото предназначение на жената. По отношение на експеримент на Уилсън, свързан с инфилтриране на мъжки хормони ембриони от женски пол, Сейърс отбелязва, че промените в поведението могат да се дължат на кортизона, който момичетата са получавали след рождението си, а не по причина на това, което се е случило през вътреутробното развитие. Освен това, данните за поведението на момичетата се основават на съобщенията на майките им, които са знаели за провеждания експеримент, и е възможно, майките да са реагирали на наличието на мъжки гениталии при рождението. Към това Сейърс прилага и аргумента, че не е задължително интереса към кариерата в детството да води до заемането на високо място в обществото в зряла възраст. Авторката оспорва и резултатите от изследването на Уилсън, целящо да установи различието  в навиците при двата пола. Сейърс отбелязва, че е трудно за разбиране как по-малката вербална способност при мъжете води до това, те да са “по-подходящи” за политически живот и да доминират в него. Напротив, би било логично да е обратното, ако действително биологията определя социалната роля. Трудно е и да се разбере, как математическите навици са свързани с политическото доминиране. Обобщавайки цитираните от Стивънс данни, Сейърс отбелязва, че твърдението на биологическите детерминисти, според което основната причина за господството на мъжете е мъжката агресия, е неоснователно и не издържа на критика. Приложените данни говорят по-скоро за това, че както в съобществата на маймуните, така и в човешкото общество, преобладават мъжете което е социално придобито явление, реакция на материалните условия на живот, които могат да варират исторически и културно . 


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.