Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Топ 3 на най-четените статии


Последни статии




Връзката между цели и подходи не е еднозначна.

Целите се определят като общи и процесуални. 

  • Общите цели са свързани с крайния резултат и отразяват изменението на състоянието на клиента. По съдържание могат да бъдат различни.
  • Процесуалните цели зависят от спецификата на избрания подход или метод. Различните теории определят свои цели. Психоаналитичната –осъзнаване  на изтласкания в безсъзнателното материал, поведенческата – промяна на неадекватното поведение и научаване на ново, по-ефективно, когнитивната – промяна на мисленето по посока рационалност и пр.

Целите могат да се представят и като:

  •  Идеално-негативни – насочени към симптома
  •  Идеално-позитивни – насочени към личността.
 Поведенческите и когнитивните направления се свързват с идеално-негативни цели (освобождаване от натрапливост, фобия, мисъл, навик). Екзистенциално-хуманистичните съдържат идеално-позитивни цели (личностен ръст, зрялост, автономност).


Изборът на консултативен подход зависи от поставените цели. 

   Например , ако целта е научаване на нови поведения, подходът следва да бъде бихейвиористичен. Ако целта е свързана с преодоляване на емоционално състояние – когнитивен или екзистенциален и т.н.
   Другият фактор, определящ избора на подход е личността на клиента. Ако при диагностиката са разкрити достатъчно категорично някои личностни особености, то те следва да се отчетат. Например затвореност и необщителност не са благоприятни за реализиране на клиентцентриран подход, интелектуални дефицити – за когнитивен, липса на саморефлексия – за динамичен. Словоохотливост, склонност към репродуциране и фантазиране често са указания за податливост на психоанализа.
   Третият фактор е свързан с теоретичната ориентация, методическата подготовка и жизнената философия на консултанта. Ако той владее един подход, естествено е да насочва дейността в съответствие с неговите изисквания. Привържениците на един подход по принцип са ограничени, тъй като консултативната реалност е много по-богата от всяка теоретична концепция. Ако консултантът владее няколко подхода, неговите възможности се увеличават успоредно с трудностите, свързани с избора на най-подходящ за конкретния случай. 

   Еклектично ориентираните консултанти са най-освободени в търсенето на подходи за въздействие. Техният широк поглед върху личността изключва биологичния или социален редукционизъм и насочва към търсене на проблемите в различни сфери – поведенчески и емоционални аномалии, дефицити в социалните взаимодействия, ценностни отклонения. Това позволява да се формулират общи цели при неясна проблематика и конкретни, ако проблемът е диференциран точно. Основното предимство на систематичния еклектизъм е във възможността да се ползва богатият репертоар от терапевтични методи и техники на цялата терапевтична практика.
   Въпроса за обсъждането на подхода и запознаването на клиента с неговите процесуални подробности е спорен и не докрай изяснен.  

   Определянето и оценката на проблемите е най-трудната част на изследването и изисква отчитането на много фактори и обстоятелства, анализ на различни данни, проява на опит и интуиция. Макар че всеки проблем е уникален  и неповторим в контекста на личността и нейната ситуация постановката на консултативната помощ има някои общи положения.
Как клиентът представя проблема. Обикновено под формата на оплакване. Има няколко типа оплаквания: 
  • неразбираемо оплакване – клиентът извежда на преден план несъществени, повърхностни проблеми, които не могат да бъдат основание за психологическа помощ;
  • съставно оплакване – изрежда няколко еднакво значими проблема; 
  • оплакване със скрито съдържание – зад представения проблем стои друг, който е действителният;
  • хитро оплакване – също е оплакване със скрито съдържание, като целта е да се заблуди консултантът и да се получи помощ в постигане на користна цел (напр. психо-соматичните оплаквания с цел промяна на отношения в семейството).

   В интерес на връзката е да се приеме оплакването като сериозно, независимо от неговата несъстоятелност и манипулативност.
   Консултантът трябва да се опита да внуши, че проблемът е нормално явление дори когато е свързан с мъчителни изживявания. Няма човек без проблем. Осъзнаването на това е първата и най-важна крачка към решаването. 
психологически проблеми
  При оценката трябва да се има предвид, че хората са склонни да изместват проблема към видими и управляеми области. Това е психологическа защита, резултат на желанието за контрол, която може сериозно да подведе оценката.
   Всеки един проблем се дължи на уникално съчетание на мисли, чувства и постъпки. Хората са склонни да търсят причината за своите проблеми във външните фактори, а не в собствения дефект. Стандартно консултативно положение е, че външните събития са следствие на вътрешни причини, а не обратното, както мислят повечето хора. Трябва да се се внимава да не се изпада в крайности /да се вижда проблем само в човека или само извън него/. 
   Проблем и симптом са две понятия, които се отнасят помежду си като причина и следствие. Установено е, че клиентите представят като проблем обикновено симптома. Често объркването на причина и следствие прави проблема нерешим.
   Проблемите рядко се еднозначни. Клиентът казва доминиращото в момента, но трябва да се търси зад него какво стои и колко проблема са. Ако не се намери базисния проблем се решава това, което е казал клиентът и постепенно се стига до главното. 
   Всеки един проблем дори внезапен има своя история – възникване, развитие, обостряне, заглъхване. В тази история влиза и опита на човек да се справи с него сам или с чужда помощ. При оценката от значение е да се разбере как човек се е справял с проблемите, каква активност е проявявал, как е реагирал на оказаната му помощ. Това помага при избора на подход. 
   Важен елемент от оценката е вербализирането на проблема. Една от особеностите на проблемите е, че те се чувстват, но трудно се вербализират. Вербализацията придава конкретност на неподредените мисли, фантазии, страхове и ги прави да изглеждат като решими проблеми. 
Оценката на проблема рядко бива точна и окончателна. Първоначално това е само една хипотеза. Консултантът трябва да я провери. За проверка се използва реакцията на клиента:
  • съгласие – да се внимава да не е от конформизъм;
  • безразличие – контрахипотеза, към която не може да бъде безразличен;
  • отричане („горещ протест”) – почти сигурно е, че консултантът се е доближил до корените на проблема.

При оценка на проблема се отчитат и възрастови и полови дадености.   

психологическа оценка
   Всяка консултативна и терапевтична намеса трябва да съдържа диагностичен елемент. Психодиагностиката има две страни – психологическа и психопатологическа. Реализира се в ранните стадии на процеса и започва с изследване историята на клиента (пол, възраст, етнос, образование, трудов и социален статус, особености, свързани със семейството, минали проблеми и събития, увлечения и пр.). Основен източник на данни е споделената от клиента информация в диагностичното интервю. Информация може да бъде събирана и от други източници (близки, роднини, приятели, колеги).   
   Диагностичното интервю е съвместна работа на консултанта и клиента реализирана в една или повече срещи. То има терапевтично въздействие и освен част от диагностиката е и част от терапията. Това е разговор с присъединения вече клиент, в който консултантът с подходящи въпроси го насочва към узнаване, осмисляне и преживяване на съществени случки, връзки и отношения в търсене на базисния проблем.
   Начинът на провеждане на интервюто, неговата продължителност и съдържание зависят от теоретичната ориентация на консултанта, от личния му стил и опит. 

Изисквания: 

  • Използване на открити въпроси, чиито отговори не са „да” и „не”. В началото на интервюто въпросите са по-общи, а впоследствие са по-конкретни и деликатни;
  • Правене на хипотези. Още по време на интервюто консултантът слушайки се опитва да се ориентира в проблема на клиента. Хипотезата, която той гради подлежи на проверка по-нататък в интервюто, чрез задълбочаване на въпросите и чрез собствени интерпретации.
  • Изясняване на причините, поради които клиентът се затруднява да отговаря.

Има три групи причини:
  1. недостатъчно присъединяване (срам, предубеждения, негативизъм, недоверие);
  2. удължено реактивно време (неразбиране на въпроса, антиципация, неумение за вербализиране);
  3. психологически защити (поради твърде бързото придвижване към проблема или засягане на Аза).

  • Коментари и оценки. Разговора по време на диагностичното интервю невинаги протича гладко. Паузите на мълчание са естествени и не следва да се запълват със съждения, коментари и оценки. През две трети от времето трябва да говори клиентът. 
  • Невербално общуване и паралингвистика. Консултантът трябва да умее да ръководи невербалното си поведение и да разчита сигналите от страна на клиента. 
  • Акцент на силните страни. Задължително трябва да се обръща достатъчно внимание на позитивните, здрави страни на личността.

   От особено значение за протичане на диагностичното интервю е поведението на консултанта в психологически план. Да не се преувеличава необходимостта от емпатия. Консултантът не трябва да се показва шокиран, оскърбен или твърде много заинтересован, каквото и да чуе в интервюто. Да не се допуска голямо емоционално разстройство от страна на клиента. Плачещият клиент не е успех на интервюто, а по-скоро указание за неговото неправилно водене.
   Голяма част от необходимите за диагностиката данни се получават с помощта на тестове, въпросници, скали. В консултативната практика тестовете помагат за допълване и коригиране на резултатите от интервюто. Тестирането се извършва в началото на процеса или непосредствено след раппорта, но може и след диагностичното интервю. Няма установени правила и изборът на диагностична процедура е въпрос на виждане на консултанта. Използват се най-вече обективни тестове (MMPI, Гийсен тест, личностен тест на Айзенк, 16–факторен личностен въпросник на Кетел и пр.) и проективни тестове (тест на мастилените петна на Роршах, ТАТ, тест  „Нарисувай човек”, цветови тест на Люшер и пр.). Специално внимание се обръща на съобщаване на резултатите на клиента.
   Диагностиката включва и отчитането на странични фактори. Отчита се стабилността на жизнената ситуация и наличието на отвличащи моменти, главно от страна на средата. Ако същите са твърде много и значими, помощта може да се отложи за по-благоприятно време. 
Оценката на клиента завършва с преценка на нуждата от консултиране.

Основни характеристики на отношението

  • Уникалност

Психотерапевтичното отношение е уникално, по-различно от всички други човешки отношения. Уникалността се определя от уникалните личности на консултанта и клиента, както и от уникалността на всяка помагаща ситуация. Тези обстоятелства правят невъзможно изработването на унифициран подход и свеждането на процеса на установяване на отношението до някаква схема от технически похвати. Според Е. Шостъм терапевтът може да владее милиарди ситуации и точно в необходимата да се окаже неподготвен.
  • Двойственост

Изразява се в няколко дихотомни двойки:
  1. лично-служебно (интимно-професионално);
  2. субективно обективно;
  3. емоционално-рационално;
  4. спонтанно-преднамерено;
  5. равнопоставено-доминирано.

  • Емпатичност

   Отношението е във висша степен емпатично. Емпатията е технически определен фактор на промяна и неизменно, задължително и характеризиращо отношенията между клиент и терапевт условие. Емпатията има динамика в хода на процеса, като най-силна е в неговия край, а най-необходима – в началото. Счита се, че емпатичните способности са заложени във всеки човек, но могат да се развиват с обучение, житейски и терапевтичен опит.
  • Договореност

   На договаряне се поставят и неща като искреност, конфиденциалност, доверителност и взаимна отговорност. Разбирането на тази страна е много важна с оглед на самата помощ. Договореността казва само едно – психологът не е приятел на клиента. Той встъпва в ролята на помощник, който помага клиентът да се справи с проблемите си срещу заплащане.
Други характеристики на консултативното отношение са: интензивност, снизходителност, откровеност, разкрепостеност, автентичност, амбивалентност.
Създаване на консултативно отношение

Създаване и поддържане на отношението.

    Възможно е отношението да възникне спонтанно. В повечето случаи, обаче терапевтът полага усилие да присъедини клиента. В този смисъл особено значение имат поздравите, обръщенията, физическите контакти, създаването на подходяща обстановка, дори начинът на обличане. Основна характеристика на поведението трябва да бъде естествеността. За ускоряване създаването и поддържането на терапевтично отношение се прилагат някои вербални техники: отразяване на чувства, мълчание, поддръжка, ободряване и себеразкриване.
   От особено значение за отношението е работата с първоначалните съпротиви. Важно за отношението е да се идентифицира съпротивата и да се установят причините за нея. Особено трудно се преодоляват съпротивите, свързани с преждевременен пренос (положителен или отрицателен). Тук наред с точното идентифициране от значение е да не се получи контрапренос от страна на терапевта.

   Някои действия препятстват създаването на добро терапевтично отношение. Такива са:
  1. прекаляване с психологическа терминология и жаргон;
  2. даване на оценки, морализаторство, съветване;
  3. съобщаване на диагнози и категорични мнения;
  4. прекаляване с похвали и окуражавания;
  5. поемане на цялата отговорност за процеса и предлагане на готови решения;
  6. ранното идентифициране на проблеми и пр


 
психологическа помощ
 Това е помещението, където се осъществява основната част на процеса, или кабинетът на консултанта. Принципното положение е, че кабинетът е място, което обслужва клиента, а не желанието за комфорт на консултанта. Препоръчително е да се намира на удобно място, да не е в близост до медицински заведения, полицейски участъци или военни обекти. Може да има преддверие, в което да се помещава секретар, но да не се използва за чакалня. Кабинета трябва да е уютен, боядисан в меки, пастелни тонове. Осветлението да е индиректно и не много силно. Важна е добрата шумоизолация. Обзавеждането трябва да е пестеливо, да включва най-необходимото: бюро, малка масичка два фотьойла, стол, библиотечен шкаф със специализирана литература. Не се допуска поставянето на предмети, като икони, снимки на собственото семейство или футболен тим. Задължително е наличието на часовник, поставен на видно място. В кабинета задължително трябва да има сейф за съхраняване на документация, файлове и друга конфиденциална информация.  

Позициониране и разстояния.


   Клиентът трябва да бъде посрещнат на средата на стаята, като му се посочи място за сядане. Обикновено се поставя с гръб към вратата и по възможност се ограничава полезрението му върху консултанта. Разстоянието между него и консултанта не трябва да е по-малко от 45 см., (по малко  се счита за навлизане в личното пространство). От друга страна разстоянието трябва да бъде толкова, че да позволява осъществяване на телесен контакт (докосване по ръка, чело или рамо) спонтанно при нужда. Позицията на седене между участниците в процеса може да е фронтална, под ъгъл или успоредна. Днес повечето консултанти предпочитат позиция „леко под ъгъл”. Тя дава възможност всеки да вижда лицето на събеседника си, но при нужда и да отмести поглед, без да е необходимо да отвръща глава настрани. Ако кабинетът позволява, освен фотьойли може да се използват и столове, които са по-удачни при недостиг на време, и дават по-добра възможност за изява на невербални сигнали от страна на клиента. 

Разпределение на времето.


   Въпросът за разпределението на времето има две страни. Едната е разпределението на времето на консултанта между различните дейности, които извършва, другата е разпределение на времето в рамките на консултативната сесия. 
Освен пряката работа с клиентите, консултантът работи върху себе си, обработва тестове, попълва документация, общува с институции и с колеги. С. Немов дава следното разпределение:
  • подготовка за консултирането на случаи – 18 ч., 10 %;
  • работа с клиенти – 90 ч., 50 %;
  • обработка на резултати – 26 ч., 15 %;
  • оформяне на документация – 14 ч., 5 %;
  • собствено развитие и квалификация – 34 ч., 20 %.

   По принцип работата с клиента и всички други дейности се отнасят 1:1. Работният ден на консултанта започва около 8-9 ч. И приключва в интервала 18-20 ч. Предвиждат се почивки по лично усмотрение и в съответствие с графика на клиентите.
   Времето на цялата сесия е около 1 ч., 1.10 мин. За деца сесиите са по- кратки – около половин час. Времетраенето се съобщава още на първата сесия, която трае, колкото всички останали. Когато останат 10-15 мин.се съобщава на клиента до завършване на сеанса това се казва на клиента по две причини. Първо за да се стимулира да каже нещо, за което се е двоумил, и второ, да се избегне внезапното прекратяване, което би създало неловкост и конфузност.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.