Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Дюи ,Енджъл,Кер - Чикагска школа

   
Джон Дюи ( John Dewey)1859-1952 - основател на практицизма, не е психолог по образование. През 1886г. издава труд наречен “Психология” и става първия американски учебник по този предмет. Дюи постига влияние в научните кръгове през 1896г. със статията “Понятие за рефлекторния акт в психологията”.
Предмет на психологията според Дюи е организма като цяло с неговата непрекъсваща адаптивна активност, съзнанието е един от елементите на тази активност, то възниква когато има разрив между организма и среда и организмът за да съхрани живота си се стреми да се приспособи към новите условия.
   През 1894г. е поканен в Чикагския университет и под въздействието на психолози членуващи в клуба на Пиърсън се увлича по функционализма.С много активна преподавателска дейност привлича много студенти към идеите си.
   Възгледите на функционализма за първи път е изложена в статия 1906г. от Джеймс Енджъл пише,който пише че функционалната психология се създава като учение за психичните операции /ситуации като противоположност на структурализма. Операциите играят роля на посредник.
Главната функция на съзнанието е акомодация към новото. Организма действа като психо-физическо цяло затова психологията не трябва да се ограничава само в изучаване на съзнанието, но да се насочи в изследване на разнообразните връзки на индивида. От тук произтича необходимостта от сближаване /зависимост на психологията с други научни области - неврология, социология, педагогика, антропология.
Карди Кер - 1925г. издава своя книга “Психология” там той дефинира предмета на психологията по-общо - че предмета на психическата дейност, за него това понятие включва появата на всички процеси и явления, като дейност; мислене, памет, воля и т.н.
Психичната дейност (воля) се изгражда в придобиване съхраняване, организация и оценка на опита и неговото по- нататъшно използване за управление на поведението.
 Като изследователски методи се използват интроспекцията и обективното поведение, те дефинират експеримента като контролирано движение /поведение. Продукти на дейност - езика и изкуството.
   Чикагската школа не постига качествено нови открития но нейната дейност е методологическо обоснована на функционализма и мощна образователна програма. В Чикагския университет почти ежедневно се провеждат имперични изследвания и учените успешно разрешават такива проблеми – психодиагностика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар