Проф.  Ослуалд Кюлпе (Oswald Külpe) e ученик на Вунд роден в Латвия. Занимава се с философия и физиология. Става асистент на Вунд. Един от най активните привърженици на психологичната програма на Вунд.
   Става професор във Вюрцбург. Организира лаборатория по експериментална психология. През 1883г. издава книга “Очерк по Психология” - излага идеи близки до Вунд, но по-късно ги ревизира. Експериментите в лабораторията му са оценени като едно от най - значимите събития в психологията в началото на 20век.
Кюлпе изследва прага на чувствителност, време на реакция, асоциативен експеримент.
Прави промени в инструкциите та изследваните лица - трябва не само да определи нещо /например реакцията между тежестта на два предмета/, но и да опише какви процеси протичат в него преди да изгради крайно съждение. Това променя насочеността на изследователския анализ.
   При Кюлпе - насочване към интелектуалните процеси, вместо изграждане на възприятни образи. Търси се ефекта от действието а не самото действие. Промени в инструкциите пренася акцента от ефекта към изследване структурата на самото действие. Изследваното лице трябва да направи обектна интроспекция в процеса на изграждане на самото действие довеждащо до някакъв резултат.
   Кюлпе усложнява все повече задачите, като ги доближава до формулата логични задачи.
Първите опити да се анализира самото действие не са много успешни, защото изследва лица и при най - силна концентрация успяват да отчетат само неясни състояния, които с нищо не напомнят сетивните образи. А именно сетивните образи изграждат съзнанието, така Кюлпе стига до извода, че съзнанието притежава както сетивни, така и несетивни компоненти, а вземането на решение е особен процес, който по скоро е свързан с несетивни компоненти. Експерименталния модел вече не включва само двата компонента: 1.дразнител, който въздейства върху изследваното лице и 2.ответна реакция, включва 3-та променлива състоянието, в което се намира изследваното лице преди възприемане на дразнителя. Появява се термина нагласа на съзнанието, което обяснява факта, че на съзнанието е присъщо пренастройване и спрямо дразнителя и спрямо типа ответна реакция.
Спрямо Кюлпе нагласата трябва да се изследва интроспективно. Действието на нагласите е ретроспективно, т.е влиянието на нагласата се проявява видимо едва след като се изпълни задачата. 
Кюлпе нарича основния си  изследователски метод систематична експериментална ретроспекция. Метода е систематичен, защото изпълняването на задачи се развива на интервали, контролира се с хроноскоп (специален уред) с цел да се открие структурата на интервала.Кюлпе пръв в началото на 20век говори за нагласата.
   Задачите са с чисто логически характер и различните варианти на експеримента показват, че в подготвителния етап, когато изследваното лице получава инструкции, в него възниква нагласа, насоченост към определено разрешение на задачите.
„Преди възприемането на дразнителя именно нагласата регулира развитието на процеса на решаване на задачата, но тя остава скрита за човека, които изпитва нейното действие, т.е. тя не се осъзнава.Фактора на сетивните органи или не се осъзнава от човека, не се забелязва от него, или не играе същата роля.
   Нагласата е консервативна. Тя се осмисля при крайна криза, много бавно. Нагласата често определя начина за решаване на задачата.Школата на Кюлпе приема, че асоциацията се подчинява на същността на самите задачи и затова се казва, че задачата има детерминираща сила за процеса на мисленето.
Дефиниция на процеса мислене - процес на разрешаване на задачи с различна сложност.
В изследванията си Кюлпе въвежда нови променливи:
  • Нагласа - /мотивация, умение/, възникнали при приемане на задачите от изследваното лице.
  • Самата задача /целта/
  • Процес на търсене на отговор, т.е. операциите, които изграждат този процес, и които често носят емоционална окраска.
  • Мисловни образи - несетивни компоненти в съзнанието.

   С тази схема Кюлпе се противопоставя на традицията за онова време за процеса мислене, който се поражда при действието на външен дразнител и се изразява като изграждане на асоциативни мрежи с пресечни точки сетивните образи.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.