Паметта се отнася до способността на животни и хора да получават, запазват и използват информация или знания. Паметовите процеси са 3 основни: кодиране, съхранение и извличане. Когато за първи път преживеем едно събитие трябва да преобразуваме информацията в представяне, което може да се разположи в паметта (кодиране). Това представяне трябва да се задържи (съхранение) и накрая, за да го използваме то трябва по-късно да се възпроизведе чрез припомняне (извличане).

http://psixolozi.blogspot.com/

Информацията започва да се преработва в момента, когато сетивата я получат отвън. Тези непреработени сетивни сигнали се съхраняват в краткосрочната сетивна памет-регистър с голям обем, който се отнася до всички сетива. Той задържа активната информация, за да осигури време на механизмите за разпознаване на образи да я преобразуват в по-смислена форма. В процеса на разпознаване на образи те се идентифицират въз основа на знанията, намиращи се в дългосрочната памет.  В този момент образите се преобразуват в обект, за който започваме да мислим. Според този поаметови модел обектът, за който си мислим или повтаряме наум се съхранява в краткосрочната памет. Това е тази част от дългосрочната памет, която е активна в омента и може бързо да се променя, ако насочим вниманието си другаде. Ако обаче обектът е вече запомнен, можем да го извличаме от дългосрочната си памет многократно. Според модела извличането включва реактивиране на тази част от дългосрочната памет, където се намира обектът. Когато това стане, той отново попада в краткосрочната памет и ние можем да фокусираме вниманието си върху него.
Сетивна памет 
Сетивната памет свързва настоящето с токущо станалото. Определя се като запзване на възбудата в нервната система след като физическия дразнител е престанал да действа. Изследванията показват, че сетивният регистър може да запазва голямо количество информация, значителната част от нея обаче се губи за по-малко от секунда. Чрез иконичната памет нервната система свързва отделните моменти във времето. Например: ние я използваме, за да възприемаме движещите се обекти именно като движещи се, а не като последователност от несвързани събития.
Краткосрочна памет 
Краткосрочният паметвои регистър често се отъждествява не точно с вниманието и съзнанието. Може да получава информация отвън (като резултат от перцептивната преработка на информация) или да намери информация в паметовите ни архиви като резултат от извличането и от дългосрочната памет. Пример за краткосрочна памет, която се основава на перцептивна преработка на информацията е разбирането на това, което се говори в момента. Пример на краткосрочната памет, основана от процесите на извличане на дългосрочната памет е случаятм когато си мислим за филм, който  сме гледали миналата седмица. Краткосорчната памет използваме, когато искаме да запазим някаква информация за кратко време, за да я осмислим. Краткосрочната памет съдържа компонент работна памет – особен вид мисловно поле или мисловна скица, които се използват, за да променят информацията в съзнанието. От тази гледна точка краткосрочната памет е съществена за такива познавателни задачи като говорене или четене. Физиологичните изследвания на маймуни и хора с мозъчни увреждания показват, че предната част на челния дял и слепоочния дял на мозъка са изключително важни за краткосрочната памет. Увреждание в тези области могат избирателно да разстроят краткосрочната памет за зрителни или слухови стимули, както и да разрушат способността за планиране. За да направим план за бъдещи действия или да съберем поредица от мисли, трябва да имаме ясна представа за всеки момент от протичането на събитията и да извличаме мигновено информация от дългосрочната памет.
Обем на краткосрочната памет
Психолозите използват мярка наречена обем на паметта, която представлява максимален брой стимули, които могат да се възпроизведат в безпогрешна последователност в 50% от случаите. Изследванията показват, че обемът на краткосрочната памет е в границите на  7±2 немонични единици. Под немонична единица се разбира единица информация, която функционира като един единствен стимул. 7 съгласни, както и 7 думи, са съответно 7 немонични единици. Ние не можем да увеличаваме броя им, но можем да разширяваме обема като увеличаваме количеството информация  във всяка една от тях. Веднъж въвели информация в краткосрочната памет ние можем да я съхраняваме неопределено време чрез повторение на ум. Без него обаче паметовите следи в краткосрочната памет се губят само за няколко секунди.
Забравяне: всъщност то е желано свойство на краткосрочната памет. То дава възможност да премахнем информация, която е нерелевантна или ненужна. Психолозите търсят причината в забравянето или в разпада, ерозията на паметовите следи или в тяхната интерференция. Информацията, която не се повтаря, би могла просто да избледнее с времето (ерозия) или да се потисне от нова информация (интерференция).
Дългосрочна памет 
По какъв начин кодираме един стимул, или мислим за него е от съществена важност за дългосрочната памет. Кодирането е процес на интерпретация на даден стимул и представяне на тази интерпретация в паметта. Можем да си представим  кодирането на даден стимул като серия от последователни равнища на преработка като се започне от елементарния анализ на физическите му характеристики и се стигне до анализа на неговото значение. Например ябълката може да се анализира зрително като заоблен червен обект, и акустично като дума с конкретно значение или концептуално като ядлив плод.  Това движение на анализа от външната форма на обекта през названието до неговия смисъл се отнася до равнищата на преработка. Концептуалният анализ води до по-добро запомняне и до формиране на релефна паметова следа за съответния стимул.
Видове дългосрочна памет
Психологът Ендел Тулвенг различава 3 вида памет:
1 Процедурна памет – вид памет, която включва поредица от движения и действия и която ни дава възможност да изпълняваме различни дейности и да формираме умения
2 Епизодична памет – съхранява знанията ни за лично преживявани събития и последователността им във времето
3 Семантична памет – вид памет, в която се съхраняват знанията ни за думи, символи и понятия, включително и значенията и правилата за употребата им
Забравяне - сложен механизъм, който се дължи на различни причини – изтласкване (Фройд твърди, че паметта е постоянна и забравянето е причинно обособено. Болезнените или предизвикващите силна тревожност спомени се забравят чрез процес, наречен изтласкване. Несъзнаван защитен механизъм, чиято цел е да предпази активното съзнание от травматични спомени. Ако събитието е силно травмиращо, например присъствие при убийство, фатална катастрофа, личността развива частична или пълна амнезия. Когато е налице и бягство от ситуацията се изпада в състояние, наречено фуга. В такива случаи личността изпада в силна паника и страда от загуба на памет за цялата информация, необходима за самоидентификацията. Т.к. подобни спомени често се възстановяват, това означава, че те са били изтласкани, а не загубени напълно. Чрез изтласкването може да се обясни психопатологичното забравяне, но не може да се даде общо обяснение за забравянето.
Механизъм за разпад – нормалното всекидневно забравяне може да се дължи на това, че паметовите следи просто се разпадат, ерозират или избледняват с течение на времето. Обяснението за разпад на паметовите следи е интуитивно провлекателно, но и трудно да бъде експериментално верифицирано. Въпреки това то е важен фактор за забравянето.
Интерференция – конкуриращите се спомени могат да предизвикат забравяне чрез пораждане на интерференция, която действа в 2 посоки:
- Проактивна интерференция – забравяне на нов материал, дължащо се на разрушителното действие на предварително заучен материал
- Ретроактивна интерференция – забравяне на предварително заучен материал под влияние на разрушителното въздействие на новото учене
Неврологични механизми на паметта:
- Биохимични механизми
- Биологични основи (експлицитна и инплицитна памет)

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.