Същност
   
  В социалната психология не всяко поведение изглеждащо агресивно в масовите представи се квалифицира като такова. Тук за агресия се приема всяка форма на поведение насочена към друго същество с цел умишлено да го нарани следователно тя е целенасочено и деструктивно поведение. Независимо дали ще се увенчае с успех дадено намерение, ако има зла умисъл то се приема за агресия. В различните общества се правят опити за ограничаване на агресията, защото днес тя се приема в планетарен мащаб за опасен социален феномен. Агресията може да бъде насочена както към другите, така и към себе си. Може и да е социално формирано качество на личността или да е свързана с генотипа. Във всички случаи обаче без целенасоченост не може да се говори за агресия.
Видове:
Съществуват два типа агресия:
- Физическа
- Вербална
От своя страна физическата се разграничава на пряка и косвена. Вербалната също се разграничава на пряка (псувни, заплахи), косвена (интриги, сплетни, клюки, доноси, компромати). Агресията може да бъде непосредствена и опосредствана в зависимост от някои характеристики на ситуацията.
Агресията може да бъде още: 
Провокирана от страх
В резултат на раздразнение
В защита на притежанията
Свързана с пола
Междуполова
В резултат на конкуренция
Родителска/учителска
В следствие на неблагоприятни събития
Като себедоказване – вид самоподкрепление, източник на гордост

Модели за обяснение на агресията

   По настоящем съществуват 4 основни модела, считани за еднакво надеждни при анализа на феномена.
1. Биологичен (психоаналитичен)
Концептуализира се от Зигмунд Фройд. Агресията е атрибутивен (иманентен – вътрешно присъщ) феномен на човешката екзистенция. Тя се проявява в два основни аспекта:
- В сексуалното поведение;
- Самостоятелно под формата на автоагресия.
Агресията е вродена. Човек е така устроен, че непрекъснато да руши и саморазрушава. Под действието на двете групи основни инстинкти поетично назовани с имената на древногръцките богове Ерос и Танатос. Щом агресията е вродена тя е неуправляема. Свръх-Азът е онзи, който може да я контролира, но невинаги и не изцяло => човекът е осъден да бъде агресивен.
2. Етологичен (етология – наука за животните).
Създаден е от австрийски учен етолог Конрад Лоренц (книга – Соломоновият пръстен). В поведението на животните има елементи на агресивност, но те са свързани с инстинкта за съхранение. По аналогия и у човека агресията е вродена, но за разлика от човека животното „знае” кога да спре. Няма по-агресивно същество от човека, защото единствен той наранява себеподобните си без да има защо. Не е обидно за човека да го наречеш животно, обидно е за животното да го наречеш човек.
3. Мотивационен (психологичен).
Създаден е от двама социални психолози Дж. Долард и Х.Милър и се олицетворява от хипотезата „фрустрация (пречка по пътя на целта) – агресия”. Агресията е в следствие на фрустрацията, тоест ефект от прекратяването на някакво целенасочено действие. Всяка фрустрация води до агресия => агресията не е вродена, а психологическа. Прекъсването на действието поражда недоволство, което отключва агресивния акт. 
В последствие хипотезата се променя:
Не всяка фрустрация води до агресия, защото между фрустрацията и агресията има междинно звено, от което зависи изхода на ситуацията). Междинното звено е гневът. Само от контролът зависи дали ще му се отдадем или не. 
4. Инструментален
Агресията е нито вродена, нито психологическа (психическа). Тя просто се научава както всяко друго поведение. Всеки човек има различен потенциал да научи определени форми на агресия. Той зависи от хормоналните и физически характеристики. Особеностите на темперамента и най-вече от посоката на ценностните ориентации. В социалното пространство съществуват няколко типа въздействия с особено значение за научаване на агресивни модели, могат да се окажат в 3 посоки:
- Влияние в семейството. Доказано е, че дете, което е малтретирано в своето семейство от родителите си по-късно, създавайки свое семейство е много по-склонно по същия начин да малтретира собствените си деца.
- Субкултурни (култура в културата – малки групи - секти) влияния.
- Влияние на масмедийното пространство.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.