Съвкупност от интроектираните морални забрани. Според 3. Фройд тази несъзнавана формация е следствие от идентификацията на детето с идеализираните родители или техните заместители. Пак според Фройд, тя изпълнява функцията на авторитет и на морална цензура, задължаваща Аза да се бори срещу някои инстинктивни нагони под заплахата от пораждане на мъчителни чувства, главно на чувство за вина. Към този процес се прибавят всички възпитателни наставления и религията. Свръх-Азът като моралва „инстанция" упражнява върху индивида принуда, която често е по-силна дори от тази на хората, облечени във власт. Ето пример за това: на дете по-малко от две години забранили да излиза през зимата от топлата стая, за да не се простуди. Детето се изкушавало да излезе, отивало до вратата, но не смеело да прекрачи прага. Внезапно то забелязало, че родителите му, за които смятало, че са излезли, са още там и го гледат. Едва тогава то се осмелило да прояви неподчинение (А. Берж, 1961). Самокритичността е функция на Свръх-Аза. При някои психични разстройства (например меланхолия) мъчителните чувства, породени от функционирането на Свръх-Аза са толкова интензивни, че правят живота непоносим и могат да доведат болния до стремеж към изкупителни страдания (морален мазохизъм) или дори до смърт.
