Невъзможност за разпознаване на обикновени предмети, въпреки че сетивните органи не са увредени и интелигентността е нормална. Например болен, на когото показват монета, може да я опише правилно: „това е кръгло, плоско, лъскаво...", но няма да успее да я идентифицира като монета. Следователно не става въпрос за разстройство във възприятието, свързано със сетивните органи, а за дефект вследствие разстройство в дейността на висшите нервни центрове (мозъчната кора). Агнозиите могат да засегнат всяка една от сензорните функции, но най-добре изучени са зрителните, слуховите и тактилните: 1. зрителната агнозия, или „душевна слепота", е следствие от (билатерално) увреждане зоните на проекция на зрителните пътища в тилния дял; 2. акустичната агнозия, или „душевна глухота", се дължи на (билатерални) увреждания на слепоочните дялове; 3. тактилната агнозия, или „астереогнозия", се изразява в невъзможността за болния да идентифицира предмет чрез опипване. Тя се причинява от увреждането на вторичен кортикален анализатор, разположен зад възходящата теменна извивка на мозъчната кора. Болните от агнозия нямат поведение на инвалиди, слепи или глухи, а на субекти, които не знаят за своята дефициентност.
