Нехармоничен, смущаващ или неприятен звуков комплекс. Шумът действа върху вътрешното ухо, главния мозък и целия организъм. Благодарение на изследванията на Райнаг и Витемак бе доказано експериментално, че шумът, особено острият шум, действа като продължителна агресия, предизвиква увреждания на нервните окончания на слуховия нерв. За 10 години медникари-те загубват 50% от слуховата си острота, а за 20 години - 80% . Шумът увеличава мозъчното налягане, променя сърдечния и дихателния ритъм, причинява храносмилателни разстройства и според някои, е една от причините за артериосклероза. В . психичен план, въздействието от шума води до понижаване на способността за съсредоточаване на вниманието: при чиновници, подложени на канцеларски шум, се откриват 37% повече грешки от нормалното. Дори при хората'на физическия труд производителността намалява (с повече от 33% след четвъртия час в завод, в който работи механичен чук). Според Ж. Фридман шумът предизвиква също отекчение и тъга; той е причина за астения. Не всеки шум може да бъде вреден; има дори и полезни (някои ритмични и слаби звуци улесняват изпълнението на работата). Вредните шумове са прекъсващи, неравни, силни или трудни за локализиране. Те се дължат предимно на действие на машини (мотоциклет, радио или телевизионен апарат). Шумът застрашава здравето на членовете на обществото и предизвиква загуби от 200 милиона работни часа, т. е. повече, отколкото всички социални болести взети заедно. Според Националната каса за социално осигуряване срещу болест (1988) са преброени 1269 заболявания, предизвикани от шума. Социалната и икономическата цена на нанесените вреди от шума (трудови злополуки, отсъствие от работа, изоставане в училище, падане цената" на недвижимите имоти) за 1983 год. се изчисляват на 100 млрд. франка.
